Макар че някои хора вярват в Бог, сърцата им са все още в земния свят. Те може да изпълняват дълга си, но все още мечтаят да станат богати. Сърцата им остават неспокойни и неудовлетворени и понякога искат да напуснат Божия дом, но се страхуват, че няма да получат благословии и че ще ги сполетят бедствия, затова всичко, което правят, е да изпълняват дълга си повърхностно. Понякога могат да разпространяват негативност и да се оплакват малко, и макар че не са извършили много злини, не играят положителна роля. Бог наясно ли е с това тяхно поведение? (Наясно е.) Хората наясно ли са? Често те не виждат това. Чувстват, че такива хора са добри, че те са усърдни в изпълнението на дълга си и са способни да изтърпят трудности и да плащат цена, но понякога преживяват слабост и не обичат да си взаимодействат с другите. Но Бог знае какво мислят в сърцата си тези хора и как действат, и има подходящи подредби. Когато настъпи моментът, Той позволява да ги сполети болест и щом се разболеят, те не могат да изпълняват дълга си. Какво означава това? Означава, че те са отстранявани от редиците на изпълняващите дълг. Това добро ли е, или лошо? (Лошо е.) Всички вие сте готови да изпълнявате предано дълга си, не искате да се сблъсквате с изпитания, болест или болка и чувствате, че тези неща забавят изпълнението на дълга ви. Но онези, които не искат да изпълняват дълга си, ще усетят, че е добре, ако срещнат изпитания или болест, и си мислят: „Този път намерих причина, извинение. Няма нужда повече да изпълнявам дълга си“. Всъщност това е нещо лошо. То означава, че Бог повече не ги иска, че те вече нямат значение и това е Божият начин да ги изчисти. След като бъдат изчистени, техните болести могат неочаквано да изчезнат и щом се почувстват по-добре, те ще започнат работа и ще печелят пари, ще живеят живота си и ще направят състояние. Бог не иска такъв тип хора — какво означава, когато Бог повече не иска някого? Означава, че този човек няма изход. Той е изчезнал от погледа на Бог и повече няма възможност да получи спасение. Бог ги е предопределил и избрал, но отсега нататък ги отритва. Той решава да не спасява такива хора, а да ги изкорени от Своя дом. Такива хора никога няма да бъдат спасени от Бог. От този момент нататък те са загубили всякаква възможност за спасение. Без значение какво правят или как се държат, Бог повече не ги иска. Ако Бог повече не иска някого, това ли е краят? Историята на този човек още не е свършила. Преди Бог да избере даден човек, той живее под властта на Сатана. След като Бог го избере, той идва в Божия дом и живее под Божията грижа и закрила. Когато такива хора се противопоставят на Бог и Го предават, и Бог ги отреже, къде се връщат те? (Под властта на Сатана.) Те се връщат отново под властта на Сатана. Това показва, че Бог ги е върнал обратно на Сатана, което означава: „Вече не искам този човек. Той не приема истината. Давам ти го“ и Сатана ги взема. Тези хора се връщат при Сатана и вече нямат възможност за спасение. Какво губи човек, когато Бог го връща на Сатана? Какви са последствията и краят, които ще го сполетят? Вие трябва да сте наясно с това. Да бъдеш отстранен от Бог, не е просто нещо и със сигурност причината не е някакво моментно прегрешение на човек, защото Бог спасява хората във възможно най-голяма степен и не ги отстранява лековато. Когато човек е избран от Бог, какво придобива той от Него? (Възможността да бъде спасен.) Какво още? (Придобива истината.) Да, естествено хората трябва да добият истината, за да получат Божието спасение. Когато Бог избере човек и го поведе от властта на Сатана в Своя дом, Сатана дръзва ли да поставя някакви условия на Бог? Не дръзва да поставя условия, нито дръзва да каже нещо. Ако Бог каже: „Този човек е Мой, вече не ти е позволено да го докосваш“, тогава Сатана покорно предава този човек. Храната, дрехите, подслонът, транспортът и всяко движение на този човек са под Божията грижа и поглед, и без Божието разрешение Сатана няма да посмее отново да докосне този човек. Какво предполага това? Това означава, че човекът живее напълно под Божията грижа и защита, без намеса или вмешателство от външни сили и че ежедневните му радост, тъга и болка са все под внимателната проверка на Божиите очи и под Неговата грижа и защита. Ако се случи някакво бедствие или нещастие, Бог ще позволи на този човек да ги избегне и той ще е добре. Докато невярващите и онези, които Бог не е избрал, ще получат съдбата, която заслужават. Ако трябва да умрат, ще умрат. Ако трябва да претърпят бедствие, ще претърпят бедствие. Никой човек не може да промени това и никой не може да спаси някого другиго. Когато връхлитат нещастия, те се стоварват върху мнозина, но как става така, че тези бедствия не засягат теб? Това е Божията закрила. Нито Сатана, нито малките дяволи, нито злите духове смеят да те докоснат. Когато се изправят пред теб, сякаш са блокирани от зона на ограничение пред себе си, сякаш виждат думите „Не докосвай този човек“ или сякаш зърват небесен закон и не смеят да те докоснат, и ти си защитен. Ти си водил много добър живот през тези години, всичко е било наред и си бил способен да изпълняваш нормално дълга си — това е някой да е защитаван от Божиите ръце. Но след като човекът, когото току-що споменах, получи Божията закрила, той нито я усеща, нито я осъзнава. Той казва: „Вероятно имам късмет или е щастлива случайност, че съм живял в спокойствие през всички тези години, и че Сатана и онези малки дяволи са стояли настрана от мен“. Този човек не казва, че това е била Божията защита, нито знае как да се отплати за Божията любов и благодат. Той не изпълнява добре дълга си и вместо това създава прекъсвания и смущения и само върши лоши неща. Бог вижда последователното му поведение, проучва внимателно съкровеното му същество и му дава време и възможност много години, но той все пак не се покайва. Затова Бог казва, че такива хора не могат да бъдат спасени и накрая решава да ги върне на Сатана. Такъв човек не струва нищо и Бог повече не го иска. Кой е най-щастлив, когато Бог отстрани този човек? Сатана е най-щастлив и казва: „Колко чудесно е да имам още един малък демон в лагера си, още един съучастник!“. Така този човек, който е глуповат и не знае, че трябва да се страхува, се връща в прегръдката на Сатана. Какви неща ще направи с него Сатана? (Ще го стъпче и ще му навреди.) Сатана е толкова добър в това да вреди на хората, че някои са обсебвани от демони, някои развиват странни болести, а някои внезапно започват да се държат ненормално, като разкриват демоничната си външност, сякаш са луди. Сатана често наранява и поглъща хората по този начин. Това е природата на неговите действия: разчита на хитрина и нечестивост и използва различни методи, за да подмамва хората към покорство, да ги наранява и поглъща. Ограничени ли са само до това методите на Сатана да наранява хората? Определено не. Сатана не просто покварява хората, като ги наранява, съсипва и опустошава, както казват хората. Той има още много коварни и порочни средства, всяко от които е преживяно лично от поквареното човечество. След като хората са предадени на Сатана, някои от тях внезапно стават особено умни и опитни в прилагането на номера. Внезапно тяхната кариера става забележително гладка, получават повишение и стават богати. Това добро или лошо нещо е? (Лошо нещо.) В очите на хората това е добро, затова как може да се смята за лошо? (Тези хора са се поддали на номерата на Сатана и ще бъдат все по-отделени от Бог.) Те получават повишение и забогатяват, и всичко се развива добре за тях. Не след дълго стават магнати с пари, статус и признание. Живеят много добре и напълно се връщат към земния живот. Могат ли все още да мислят за Бог в това време? Искат ли все още да вярват в Бог? Все още ли носят Бог в сърцата си? (Не.) Те напълно са се отдалечили от Бог и са се извърнали от истинския път, и са напълно пленени от Сатана. Те вече не са членове на Божия дом, станали са невярващи и по този начин са напълно съсипани. Могат ли такива хора още да се наслаждават на Божията закрила? (Не могат.) В какво състояние са, като живеят в земния свят под властта на Сатана? Всеки ден те не знаят дали ще живеят, или ще умрат. Всеки път, когато излязат, не знаят дали ще ги сполети нещастие, не познават нито покой, нито радост и сърцата им са пълни с ужас, безпокойство и страх. Те знаят какви са последствията от предаването на Бог, затова са в състояние на тревога по цял ден и не знаят кога ще ги сполети бедствие и кога ще бъдат наказани. Това е усещането в сърцата на хората, когато Бог ги отритва: те са пленени от мрака, без изход, всяка стъпка, която правят, е толкова трудна и плашеща, животът им е толкова болезнен. Мислиш ли, че тези хора живеят мъчителен живот, защото преследват слава и печалба, стремят се към земния живот, живеят в удобства и следват пътя на невярващите? Не. Това е, защото след като Бог се е отрекъл от тях, Той повече не се грижи за тях. Без Божията защита и грижа те стават хора под властта на Сатана и незабавно пропадат в мрака. Първото, което хората усещат, когато паднат в мрака, е, че сърцата им вече не са в покой и вече не усещат присъствието на Бог. Те усещат, че светът е пълен с ужас, капани, измама и опасност и че животът е даже по-труден. Има ли значение какъв е статусът им в света? Има ли значение колко са способни или могъщи? Не. Всички тези, които не вярват в Бог или които са отстранени от Него, ще свършат с този изход, ще пропаднат в жив ад, което е толкова болезнено. В него всеки ден ще те нараняват всякакви видове живи призраци. Непоносимо е, просто този живот е по-лош от смъртта.

Когато хората са под Божията защита, те се чувстват в безопасност, в покой и радостни. Те могат да живеят като хора и да се ангажират във всички дейности на нормалната човешка природа. Всичко в тях е правилно и както трябва да е, и сърцата им са свободни и спокойни. Когато хората загубят грижата и защитата на Бог, тези чувства изчезват, затова те отвръщат на всички хора, събития и неща около себе си със собствените си умения, способности, мисли и философии за светските отношения и също със своята собствена избухливост. Какви са всички тези хора, събития и неща около тях? Това са всички лоши хора, зли хора, по-големи и по-малки демони и зли духове. Ще бъде ли животът на хората добър, ако са на такова място на нечисти духове без Божията защита? (Не.) Ето защо хората не могат да се наслаждават и на един хубав ден, след като напуснат Бог. Живеенето става просто толкова трудно за тях. Когато хората живеят под Божията грижа и защита, те не знаят как да я пазят и не я приемат сериозно. След като Бог ги изостави, е твърде късно за съжаление и това наистина е катастрофа от необятни мащаби! Само когато хората живеят под Божието устройство, грижа и защита, те могат да преживяват истинско щастие, покой и радост, а това са покоят и радостта, изпитвани дълбоко в сърцето, които идват от Бог. Когато хората загубят Божията грижа и защита, болката, грижите, тревожността, безпокойството и ужасът, които лежат дълбоко в сърцата им, започват постепенно да се усилват. Страданието в сърцата им расте и е трудно за тях да се избавят от него. Те не могат да се освободят. Колко големи могат да са уменията и силните страни на даден човек? Какво е това, с което се сблъскваш сам? Сблъскваш се с всякакви нечисти и зли духове! Външно те изглеждат като хора: имат форми, очертания, плът и кръв. Но всички тези хора са на Сатана и Сатана и всякакви видове зли и нечисти духове ги манипулират. Колко способен може да е един човек, изправен пред тези неща? Може ли да е безстрашен? Може ли да се наслаждава на покой и радост? Независимо колко големи личности са, независимо колко способни или свирепи могат да са, как ще се почувстват, когато живеят в този свят и под властта на Сатана? След като останат сами и се успокоят, те ще мислят за хората, събитията и нещата около себе си и колко трудно е за тях да се справят с всяко едно нещо, което ги сполети. Те трябва да напрягат ума си, за да се справят с всичко. Какво изпитание е това — да използват човешката сила и средства, за да уреждат всички тези неща! Ето колко трудно е за тях да живеят. Ето колко е болезнено. Някои хора казват, че големите личности не изпитват такава болка, но всъщност те страдат още повече. Обикновените хора срещат малък житейски кръг, докато големите личности срещат по-голям житейски кръг и повече страдания и мъчения. Изпитват ли те щастие? (Не изпитват.) И така, след като хората са загубили Божията грижа и защита и Бог се е отрекъл от тях, какъв живот ще имат? Те ще се сблъскат с всички тези нечисти и зли духове самостоятелно и сами — това създава непоносим живот! Те може да умрат по всяко време под огъня на противниците си или в резултат на плановете им и водят изтощителен, болезнен и измъчен живот. Някои хора са глупави и мислят, че е отегчително да вярваш в Бог, непрестанно да се стремиш към истината и винаги да се съсредоточаваш върху покоряването пред Бог и слушането на Божието слово. Те мислят, че светските хора са свободни и усещат, че вярването в Бог е безсмислено, затова вече не искат да вярват. Те винаги мислят по този начин, но един ден ще научат какви са последствията от това.

В ръцете на Създателя хората се наслаждават на безкраен покой, радост, благословии, защита и грижа, докато онези, на които им липсва човешка природа и нямат съвест, няма да преживеят тези неща. Веднъж обаче щом Бог се е отрекъл от даден човек, той незабавно ще изпита болката от мрака, който се спуска върху него, и тогава ще разбере напълно колко щастлив и радостен е бил, докато е вярвал в Бог, изпълнявал е дълга си и е живял в Божия дом и в Неговото присъствие, но вече ще е твърде късно. Може да кажеш: „Съжалявам, че напуснах Бог. Мога ли да започна наново да вярвам в Него?“. Дава ли Бог такива възможности? (Не дава.) Ако вече не искаш Бог, може ли Бог още да те иска? Не обичаш ли Сатана? Ти обичаш Сатана в сърцето си, но искаш още да следваш Бог, за да придобиеш някои благословии. Може ли Бог да е съгласен с това? (Не може.) Така стоят нещата. Следователно хората трябва често да идват в Божието присъствие, за да размишляват и да премислят тези неща: какво е истинско щастие, как да живеят, за да имат истинско щастие, радост и покой. И какви неща са най-ценни и си струва да се пазят в човешкия живот. Тези неща трябва да се обмислят. Колкото повече размишляваш върху правилните неща и истината, толкова повече Бог ще те просветлява и води, и ще ти позволява да разбираш, знаеш и виждаш, и толкова повече просветлен и озарен ще станеш по отношение на практикуването и навлизането в истината. Няма ли тогава вярата ти да става все по-голяма и по-голяма? Ако си винаги мързелив и непокорен, винаги неприязнен и необичащ истината, ако никога не искаш да дойдеш в присъствието на Бог и винаги мислиш да си разпуснат и да се отклоняваш от Бог, и ако не приемаш нито напътствието Му, нито грижата Му, нито защитата Му, тогава може ли Бог да те застави? Ако това е твоето отношение, Бог със сигурност няма да те просветлява, така че ще имаш малко вяра. Колкото по-дълго вярваш, толкова по-малко енергия ще имаш и ще се оплакваш, ще разпространяваш представите и негативността си и с времето ще създаваш проблеми. След като си създал проблеми и си внесъл смут в църковната работа, Божият дом вече няма да се отнася с теб толкова мило и ще те премахне или отлъчи, и ще стигнеш до края на пътя си във вярата в Бог. Кой ще е виновен за това? (Самият човек.) Това е краят, който сполетява хората, които вярват в Бог, но не се стремят към истината. Както гласи поговорката: „Един метър лед не замръзва за един ден“. Ако си вярвал в Бог няколко години, но не си се стремял към истината и си избрал пътя на света и да следваш Сатана вместо Бог, тогава Бог ще се отрече от теб и ще те изостави. Бог не насилва хората. Божието спасение, Неговото слово и Неговата истина и живот са дадени свободно на човека. Той не те моли за пари и не сключва сделки с теб. Ако ти не само откажеш да приемеш истината, но също и се оплакваш на Бог и смущаваш работата на църквата, не си ли търсиш проблеми? Какво ще направи Бог тогава? Той със сигурност ще те изостави и това ще бъде твоето възмездие. Ако отхвърляш великото спасение на Бог, когато е подръка, и все още се чувстваш онеправдан и искаш да сключиш сделка с Бог, това е наистина неразумно! Ако случаят е такъв, тогава трябва да се върнеш в мътната яма на света и да се оправяш както си искаш! Бог повече няма да Го е грижа и твоят изход ще е решен. Някои казват: „Ако хората вече не искат Бог, защо Той не ги остави да умрат?“. Няма ли хора, които мислят така? (Има.) Някои хора са жестоки и казват: „Ако човек не следва Бог, Бог трябва да го прокълне, да го накаже и после да го унищожи!“. Мислите ли, че Божият нрав е такъв? (Не, не е.) Бог не прави това, Той не насилва хората. Бог вече е определил какъв ще е човешкият живот и Бог не работи със случайности. Съдбата, крайната цел и изходът на този човек са предопределени от Бог и ако той не следва Бог, тогава Бог все пак ще му позволи да живее по този начин естествено, според първоначалната му съдба. Бог ще го предаде на Сатана и това ще е краят. В крайна сметка изходът му ще бъде определен от Бог във времето, когато трябва, в края на живота му. Бог няма да нарушава всички тези закони. По думите на човека Бог действа по особено здравомислещ начин, за разлика от коварството и порочността на антихристите, които казват: „Ако не ме следваш, ще те убия!“. Какъв нрав е това? Това е нрав на бандит, нрав на разбойник, на злодей. Бог не се държи по този начин. Бог казва: „Ако не Ме следваш, тогава се върни при Сатана и така всички връзки между нас ще бъдат прекъснати. Ти няма да се наслаждаваш нито на Моята защита, нито на Моята грижа, няма да имаш дял в тези благословии. Живей както искаш, от теб зависи да избереш!“. Бог е търпелив към хората и Той не ги принуждава, за разлика от Сатана, който винаги иска да те контролира и да те задържи завинаги, дори това да не е твоето желание. Бог не прави това. Бог има свои принципи как да върши нещата. Той приканва хората да Го последват, но никога не ги принуждава. Като сътворено същество, ако не можеш да приемеш истината, ако не можеш да изпълниш дълга на сътворено същество, никога няма да придобиеш Божията благословия.

7 ноември 2017 г.