Защо е казано, че Божието слово е светило, което води хората? Защото Божието слово не се произнася напразно, а се произнася, за да се справи с истинските проблеми на хората. То не е теория, високопарна реторика или дискусия. Божието слово е предназначено за теб, за да го използваш и да го прилагаш на практика. Когато се сблъскаш със ситуация, в която нямаш път напред и не знаеш какво да направиш, може да си припомниш какво действие изисква от теб Божието слово. Като разсъждаваш за Божието слово, ти намираш начин, разбираш смисъла на Божието слово и след това пристъпваш към прилагането му на практика според Божиите намерения. След като го приложиш на практика, получаваш потвърждение и откриваш, че благодарение на това действие изпитваш спокойствие и радост в духа си, а другите хора също получават духовно извисяване. В процеса на прилагане на Божието слово на практика придобиваш просветления и преживявания, учиш се от собствените си преживявания и започваш да разбираш определени неща. Какво разбираш? Разбираш каква е целта на Божието слово и какво е Божието намерение да позволи на хората да действат по определен начин. Когато откриеш принципите на практикуване, които стоят в основата на всичко това, ти откриваш източника и значението на Неговите слова. Това е разбирането на истината. След като си разбрал истината, ти вече не си объркан, не си толкова невеж и вече не си плах, когато вършиш нещо. Какво означава да не си плах? Означава, че когато се сблъскаш с трудности, си способен да потърсиш истината, знаеш как да ги преодолееш и знаеш как точно да постъпиш. Какво означава да имаш път напред, когато прилагаш Божието слово на практика? Означава, че разбираш принципите на практикуване на Неговото слово, възприемаш ситуациите, за които се отнасят Неговите слова, и знаеш как да ги прилагаш на практика. Защо се казва, че Божието слово е животът и пътят на човешките същества? Защото Божието слово може да бъде животът на хората и само Неговото слово, само истината може да поведе хората по правилния път в живота. Божието слово е ясно и лесно за разбиране. То е дадено, за да могат хората лесно да разбират и да приемат истината. Когато хората са способни да признаят и да приемат истината, те несъзнателно се оказват на правилния път в живота. Някои от Божиите слова може да изглеждат прости или лесно разбираеми, но всички те са напътствия за това как да живеем, как да се справяме с различни ситуации и как да преодоляваме трудностите. Това е истината. Тя може да се превърне в твоя път, да ти предостави мъдрост, принципи и път на практикуване, когато се сблъскаш със ситуации. Ако имаш път при изпълнението на дълга си или по други въпроси, ако можеш да действаш принципно и да разбираш Божиите намерения, означава ли това, че разбираш истината? (Да.) Това означава, че разбираш истината и че разбираш Божието слово. Не е нужно полагащите труд непременно да разбират Божието слово. Те просто трябва да полагат усилия. Следователно полагането на труд е проста задача. Някои хора не са добри дори в това да полагат труд, да не говорим колко лошо се представят тези хора! Какво означава, че се представят зле? Това означава, че не могат да се справят правилно дори със задачата да полагат труд, не могат да влагат добри усилия и винаги са злонамерени, винаги предизвикват смущения, винаги са негативни и мързеливи. Винаги трябва да ги придумват и надзирават. Такива хора не успяват да изпълнят дълга си задоволително и не отговарят на критериите за това да си човек. А вие по кой път възнамерявате да поемете? В какъв тип човек възнамерявате да се превърнете? Дали ще се стараете да бъдете отлично полагащ труд човек, или ще се стремите да бъдете човек, който изпълнява дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум? (Да бъда човек, който изпълнява дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.) Това е нещо добро и е правилна цел. Не желаете да бъдете полагащи труд, не желаете просто да полагате усилия. Тогава трябва да се стремите към истината! Кои най-важни истини трябва да разбирате, когато се стремите към истината? Това зависи от трудностите, с които се сблъсквате, и е изключително важно първо да се справите с непосредствените проблеми. Понастоящем по-голямата част от хората се съсредоточават върху стремежа към истината и изпълнението на дълга си, а истината за изпълнението на дълга е изключително важна. Щом можеш да изпълниш дълга си според принципите, ще почувстваш спокойствие и сигурност в сърцето си. А ако можеш да опознаеш и Божието дело, да преживееш Неговото дело и да се справиш с някои от своите видове покварен нрав, тогава ще вкусиш сладостта от следването на Бог и ще ти е по-лесно да вървиш по пътя на стремежа към истината. Ключовият въпрос в следването на Бог и в това да Му се покориш е да изпълниш дълга си правилно. Божието слово казва: „Ти ще изпълниш дълга си с цялото си сърце, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Това твърдение не е ли истината? Ако можете да потвърдите, че това твърдение е истината, тогава трябва да вложите усилия при изпълнението на дълга си. Колкото повече разбирате истината при изпълнението на дълга си, толкова по-принципно и ефективно ще бъде изпълнението му. Ако изпълните дълга си задоволително, ще имате не само спокойствие и радост в сърцето си, но и истинска вяра. Това е резултатът от следването на Бог и от изпълнението на дълга ви. Абсолютно вярно е, че пътят на следването на Бог става все по-светъл, когато вървите по него. Затова изпълнението на дълга ви е най-смисленото нещо, което трябва да направите. Ако полагаш усилия да се стремиш към истината в съответствие с Божиите изисквания, значи си тръгнал от правилното място. Като се стремиш в тази посока, постепенно ще видиш резултати и ще стигнеш до това да имаш човешко подобие. Постепенно отношението ти с Бог ще става по-близко. Когато се сблъскаш с изпитания и премеждия и се почувстваш малко негативен или слаб, и когато възникнат някои представи и погрешни разбирания, лесно ще потърсиш истината, за да се справиш с тези въпроси, и те вече няма да бъдат съществени проблеми.

Повечето от вас живеят в държави с демократична система за разлика от братята и сестрите в църквата в континентален Китай, които са подложени на преследване и понасят несгоди. Да водите удобен живот не е непременно нещо добро за вас. Може да ви се наложи да положите известни усилия в стремежа към истината, а понасянето на несгоди и плащането на цената при изпълнението на дълга ви може да бъде малко трудно. Хората, израснали в условията на демократична и свободна система, нерядко имат недостатъка да са самодоволни. Те не позволяват на другите да ги критикуват или упрекват. Имат относително повече свобода и откритост в мисленето си. Винаги изискват лично пространство, свобода, винаги искат да преследват всяко свое желание и винаги изискват всякакви неща, свързани с удоволствията на плътта. Ако не сте готови да се избавите от тези неща, ще ви бъде трудно да се освободите от състоянието и положението само да полагате усилия, без да се стремите към истината. Постоянното наблягане на самостоятелността и личното пространство ще ви донесе неприятности. Трябва да говориш за истината, за Божиите слова и за това, което е положително и което е правилният път в живота. Макар че свободата, демокрацията и независимостта са добри и са прогресивни обществени системи, те не са истината. Те са просто прогресивни идеи и системи в този мрачен и зъл свят. Те са системи, които са относително подходящи за човешкото оцеляване и които отстояват човешките права. Те изобщо не са истината и вие трябва ясно да съзнавате това. Не си мислете: „Роден съм в такава обществена система, затова имам тези права. Мога да мисля, да казвам и да правя каквото си искам и никой не може да ми се меси. Това е мое човешко право, правото, дадено ми от обществото и от моята държава“. Ако смяташ това за върховната истина, то ще ти донесе неприятности. Могат ли тези мисли да докажат, че притежаваш истината? Откъде идват тези неща? Те идват от хората и произтичат от покварената човешка природа. Те не са Божиите слова, а още по-малко са истината, която Бог изисква от хората да притежават. Ако се отнасяш към идеята за демокрацията и свободата като към истината, а в Божия дом се съсредоточаваш само върху стремежа към свобода и отказваш да бъдеш въздържан, като действаш безразсъдно при изпълнението на дълга си, тогава ще се сблъскаш с неприятности. Ще бъдеш ли възприемчив към истината, ако имаш такива мисли? Ще си способен ли лесно да практикуваш истината? Ще си способен ли все още да следваш истински Бог? Следването на Бог изисква разбиране на истината, разбиране за това как да се покоряваш и как да се подлагаш на ограниченията на истината. Не можеш да действаш самоволно. Ако се стремиш към демокрация и свобода, не можеш да навлезеш в истината реалност. Няма да станеш последовател на Бог, нито ще считаш себе си за човек, който следва Христос. Това ще ви донесе неприятности и това е трудността, с която се сблъсквате. Хората имат определени представи и фантазии, определени традиционни културни възгледи и идеи, лансирани от обществените течения. Те са създадени от социалния произход и от средата. Ако не виждате същността и сериозността на тези въпроси и винаги се отнасяте към изпълнението на дълга, вярата в Бог и даденото ви от Бог поръчение от гледната точка на човешките права и свободи, тогава никога няма да вървите по правилния път и няма да навлезете в правилния път на вярата в Бог. Хората в континентален Китай сега живеят под мрачния плащ на авторитарното управление и не притежават никакво чувство за превъзходство. Те са родени с навика да понасят несгодите и да работят усърдно като волове и този вид социален произход и среда формират житейските им навици или принципи на поведение. От друга страна, хората, които живеят в демократични и свободни държави, нямат такива идеи. Те не искат да бъдат ограничавани, смятат, че това е потискащо, и желаят да се освободят от всякакви ограничения или правила. Когато дойдат в Божия дом, те дори искат да се освободят от административните системи, от организацията на работа и от правилата на църквата. Те не искат да бъдат ограничавани. Те отказват да бъдат кастрени от когото и да било и отхвърлят всякаква критика. Те отказват да бъдат малко по-заети с работа или да изтърпят мъничко умора. Това ще им донесе неприятности! Това не е поведението, което трябва да има един християнин, нито е поведението на един добър войник на Христос. За благоприличието на светиите винаги се е говорило в Епохата на благодатта. Дали то е приложимо и сега? Категорично да! Това е нещо положително, което е приложимо навсякъде и по всяко време. Нека първо дори не говорим за подобието, което трябва да има сътвореното човечество и което е най-основното изискване, поставено от Бог на човека. Просто помисли, дали като християнин не трябва да имаш благоприличието на християнин? Ако го нямаш, значи не си достоен да бъдеш последовател на Бог и Бог не те признава. Ако искаш да следваш Бог, независимо дали искаш да бъдеш сътворено същество, или просто обикновен човек, трябва да живееш като човешко същество. Сърцето ти трябва да бъде представено пред Бог. Можеш да кажеш: „Боже, ето как планирам да Те следвам. Това е моята решимост и моята цел. Съобразена ли е тя с Твоето намерение?“. Или може би не го казваш директно на Бог, но можеш да приемеш Божията внимателна проверка и тайно да се решиш, като позволиш на Бог да наблюдава какво правиш след това. Независимо от държавата или от социалната среда, в която си роден, сега, когато следваш Бог, вече не принадлежиш към тази държава или към тези хора. Ти си последовател на Бог, ти си вярващ в Бог, ти си член на Божия дом. Трябва винаги и по всякакъв начин да се считаш за човек на Божия дом, за последовател на Бог. Трябва да се стремиш да бъдеш добър войник на Христос, като оценяваш себе си спрямо критериите на светците. Ако постоянно казваш: „Аз съм кореец“, „Аз съм тайванец“, „Аз съм американец“, „Всички ние имаме свой начин на живот“, тогава дали все още си последовател на Бог? Гледната ти точка е неправилна. Тя очевидно принадлежи към невярващите. Това са неверници! Ако си неверник, каква работа имаш да се мотаеш в Божия дом? Опитваш се да се преструваш на християнин ли? Тук няма място за преструване. Опитите да се впишеш са абсолютно безполезни. Ако си християнин, трябва да приемеш истината и да изпълняваш добре дълга си. Ето какво означава да следваш Бог. Ако не можеш да изпълняваш добре дълга си, няма значение от коя държава идваш. Бог няма да те признае. Независимо от националността, онези, които вярват в Бог, трябва да изпълняват добре дълга си и да приемат истината. Ето какво означава да следваш Бог. Ако претендираш, че вярваш в Бог, но не приемаш истината и не изпълняваш дълга си, значи си неверник, точно като невярващите. Не си нито това, нито онова. Хората, които не са нито това, нито онова, трябва бързо да бъдат изчистени от Божия дом, този тип хора са нежелани в Божия дом. Ако се считаш за човек от царството, тогава трябва да се придържаш към критериите на хората от царството. Ако кажеш: „Какви хора от царството? Аз съм гражданин на демократична държава. Имам достойнство и човешки права. Трябва да предявяваш изисквания към мен според стандартите на демократичната държава. В противен случай не може да има дискусия!“. Съжалявам, но това е Божието царство, а не царството на Сатана. Бог иска Своя избран народ, народа на царството. Разбираш ли? (Да, разбирам.) Ако вярваш в Бог и Го следваш, трябва да се вслушваш в Неговите слова. Ако кажеш: „Мога да следвам Бог, но ми е нужна свободата да избирам. Харесва ми да слушам какво казват хората, да слушам за това, което ми харесва, и да следвам тези, които предпочитам. Не ми се месете. Приоритет за мен е да се подчинявам на политиките и правилата на моята държава. Това е най-важното нещо. Не мога да дам приоритет на това да се покорявам на Божиите слова, на истината. За мен моята държава и националност са на първо място, а истината е на второ или на трето място. Мога да я приема или да я отхвърля“, тогава какво е отношението на Бог към такъв човек? Е, съжалявам, но трябва да напуснеш Божия дом! Божият дом не се нуждае от човек като теб. Ти не следваш Бог, ти не си човек от небесното царство. Ти си гражданин на света, а Бог не говори на хора като теб, нито спасява хора като теб. Такива хора не могат да изпълняват дълга си като сътворени същества. Трябва да напуснеш възможно най-скоро — колкото по-скоро, толкова по-добре!

Някои хора се покланят на известни и изтъкнати личности. Винаги се съмняват дали Божиите слова наистина могат да спасят хората и винаги вярват, че само думите на известните и изтъкнати личности имат тежест и харизма. Винаги си мислят: „Вижте колко впечатляващ е държавният ни глава! Вижте какво великолепие, какво зрелище и величие има в нашите национални събрания! Може ли божият дом изобщо да се сравнява с тях?“. Това, че можеш да кажеш такова нещо, показва, че си невярващ. Не можеш да видиш ясно злото на политиката или мрака на една нация, или покварата на човечеството. Не можеш да видиш, че в Божия дом цари истината, и не можеш да видиш или да разбереш какво показват свидетелствата за преживяване на Божиите избраници. Божия дом притежава истината и толкова много свидетелства, и всички Божии избраници се пробуждат и променят, всички те започват да преживяват Божието дело и да навлизат в истината реалност. Можеш ли да видиш бъдещата гледка на Божиите хора, които Му се покоряват и Му се покланят? Това е отвъд твоето въображение. Всичко, което има Божият дом, е сто пъти, хиляда пъти по-добро от света, а в бъдеще всичко, което има Божият дом, може само да продължи да става все по-добро, по-правилно и по-съвършено. Всички тези неща се постигат постепенно и те са това, което Божието слово ще осъществи. Всички Божии избраници са избрани от Него и предопределени от Него, така че със сигурност те са много по-добри от хората на света. Ако някой не може да види тези факти, не е ли сляп? Някои хора винаги смятат, че светът е страхотен, и дълбоко в себе си се покланят на известните и изтъкнати личности по света. Не се ли покланят на дяволи и сатани? Вярват ли тези известни и изтъкнати личности в Бог? Дали те са хора, които се покоряват на Бог? Имат ли богобоязливи сърца? Приемат ли истината? Всички те са демони, които се съпротивляват на Бог — нима наистина не виждаш това? Защо вярваш в Бог, след като се покланяш на известните и изтъкнати личности по света? Как наистина възприемаш всички слова, които Бог изразява? Как възприемаш Божието върховенство над всичко? Някои хора не просто не се боят от Бог — те дори нямат ни най-малко уважение към Него. Не са ли те неверници? Не трябва ли от такива хора да се поиска да напуснат веднага? (Трябва.) А ако не напуснат, какво трябва да се направи? Побързайте да ги изгоните, премахнете ги. Неверниците са като мръсни мухи, те са твърде отвратителна гледка. Божият дом се управлява от истината и от Неговите слова, и действията се предприемат според истините принципи. Такива хора трябва да бъдат премахнати. На думи те казват, че вярват в Бог, но в сърцето си гледат на Божия дом отвисоко и презират Бог. Искате ли такива неверници да бъдат сред вас? (Не.) Затова те трябва веднага да бъдат премахнати. Колкото и да са образовани или способни, трябва да бъдат премахнати. Някои хора питат: „Това не е ли лишено от любов“? Не, това означава да се действа съгласно принципите. Какво имам предвид под това? Че независимо колко голям е духовният ти ръст, независимо колко силна е волята ти да се стремиш към истината или дали вярваш в Бог, едно нещо е сигурно: Христос е истината, пътят и животът. Това е неизменно завинаги. Това трябва да е твоята опора, най-солидната основа на твоята вяра в Бог. Трябва да си сигурен в това и да нямаш съмнения за него в сърцето си. Ако се съмняваш дори в това, ти си непригоден да останеш в Божия дом. Някои хора казват: „Нашата нация е велика, а нашата раса е благородна. Нашите обичаи и култура са несравнимо благородни. Не е нужно да приемаме истината“. Не е ли това гласът на неверниците? Това е гласът на неверниците и такива неверници трябва да бъдат премахнати. Някои хора често разкриват покварен нрав, а понякога нравът им е безразсъден и невъздържан, но вярата им в Бог е истинска и те могат да приемат истината. Ако преминат през известно кастрене, те са способни да се покаят. На такива хора трябва да се даде шанс. Хората са малко глупави или не могат да виждат нещата ясно, или са подведени, или в глупав момент могат да кажат нещо объркано, или да се държат объркано, защото не разбират истината. Това е породено от покварен нрав. То е породено от глупост, невежество и от неразбиране на истината. Такива хора обаче не са от рода на неверниците. Това, което е необходимо при тях, е да се почерпи от общението за истината, за да се разрешат тези проблеми. Някои хора, които вярват в Бог от няколко години, изобщо не приемат истината и не са се променили ни най-малко. Те са неверници. Те не са хора от Божия дом и Бог не ги признава. Какво означава, когато казвам тези неща? Означава, че ви казвам да се стремите усърдно към истината. Не полагайте просто усилия. Бог спасява хората чрез Своите слова, чрез истината. Най-прекият начин е да ви позволи да разберете истината и да разрешите практически проблеми, докато изпълнявате дълга си. Това ви дава възможност да приложите истината на практика и да се покорите на Бог. По този начин Бог ще бъде удовлетворен и сърцето Му ще се утеши. Кое е това, което Бог не обича да вижда най-много? Бог е изрекъл много слова, изразил е много истини, вложил е много усилия и е платил голяма цена за вас. Накрая това, което Той придобива, е група от хора, които само полагат усилия, а всичко, което остава, е група от хора, които полагат труд. Тези хора не разбират истината, не разбират Божиите намерения, а само полагат усилия. Тези хора, макар че остават, не са в съгласие с Божиите намерения. Те не могат да бъдат считани за истински сътворени същества. Това е нещото, което Бог най-много не желае да вижда, и то не е част от първоначалното намерение на Божия план за управление по спасяването на човечеството.

Вие трябва да приемете истината всеотдайно и да не следвате тенденциите на света или да живеете според философията на Сатана. Следването на Бог изисква да изпълнявате дълга си, а доброто изпълнение на дълга ви изисква да приемете истината. Това е от решаващо значение. В своята вяра в Бог много хора пренебрегват истината. Те не прилагат истината на практика дори след много години на вяра и проявяват пълна липса на загриженост. Тези хора са неверници и рано или късно ще бъдат отстранени. Някои хора живеят единствено за плътта, за лични придобивки и се изтощават от междуличностни отношения, отказват се от дълга си, не го приемат сериозно и преследват плътски удоволствия. Не е ли това изключително егоистично и достойно за презрение? Такива хора не обичат истината. Те обичат само личните придобивки и суетата. Изчервяват се и се вълнуват заради дребни облаги, като губят своята почтеност и човешко достойнство. Не са ли невежи и глупави? Онези, които наистина обичат истината, независимо от обстоятелствата, с които се сблъскват, първо трябва да търсят истината в присъствието на Бог. Трябва да избягват да се забъркват в спорове или да влизат в словесни битки с другите. Такова поведение е незряло и му липсва проницателност. Когато много хора се съберат заедно, ще възникнат различни проблеми, защото има всякакви типове хора, а въпросите за правилното и погрешното нямат край. Точно такава е покварената човешка природа. Сред невярващите положението е още по-сериозно. Всеки ден е изпълнен с враждебност и тлеещо напрежение. Светът е просто толкова коварен. В рамките на Божието семейство, тъй като всички вярват в Бог, има по-малко зли хора и по-малко случаи на възползване от хора. Има само малък брой спорове и кавги. Ако не разбираш истината и постоянно се занимаваш с тези въпроси, сърцето ти ще бъде заето и оплетено от тях и няма да можеш да дойдеш пред Бог. Трябва да се освободите от подобни състояния, а такова поведение показва незрял духовен ръст. Хората с незрял духовен ръст често се съсредоточават върху въпроси на плътта, върху собствените си предпочитания и върху удовлетворяването на егоистичните си желания. В резултат на това те пренебрегват същинската си отговорност за изпълнението на дълга си. Такива хора са неспособни да управляват нещата правилно, често допускат грешки и проявяват незрялостта на деца. Трябва да се стремите към зрялост в живота. Какво имам предвид под зрялост? Имам предвид да разбираш истината, да имаш духовния ръст на възрастен човек и да си способен да отговаряш на Божиите изисквания и да изпълниш поверените ти от Него задачи. Имам предвид да си способен да поемеш дълга си на човешко същество и да си способен да поемаш общ дълг, да си способен да изпълняваш дълг също толкова добре, колкото и другите хора, и да постигаш това, което другите могат да постигнат, да подражаваш на тези, които са покорни на Бог и се стремят към истината, да правиш това, което хората трябва да правят, и да изпълняваш дълга, който хората трябва да изпълняват, да изследваш и да търсиш пътя на стремежа към истината. Това е процесът на израстване в живота на човека. Трябва да търсите и да знаете как да изследвате неща като това как действат нормалните хора и как действат хората, които се занимават със същинския си дълг, както и какви стилове, подходи и принципи прилагат тези типове хора, докато вършат нещо. Възрастните трябва да се справят правилно със своите отговорности. Независимо какво се случва, дори небето да пропадне, те трябва да изпълнят дълга си и да не допускат забавяне в изпълнението на същинските си задачи. От друга страна, децата лесно проявяват любопитство към нещата, които се случват около тях. Искат да излязат навън и да видят какво става. Всеки инцидент може да им повлияе и да ги отвлече от това да постъпят правилно. Не е ли това липса на ангажираност към отговорностите им? Най-малкият проблем може да ги прекъсне. Една-единствена забележка от някого може да смути сърцата им или една шега може да доведе до недоразумения и емоционални изблици, които да ги накарат да се държат негативно в продължение на два-три дни и да забавят изпълнението на дълга си. Дори могат да обмислят да напуснат и водачите и работниците да трябва постоянно да ги увещават и убеждават, да разговарят с тях за истините и да им изтъкват доводи. Не е ли това признак на малък духовен ръст и на незрялост? Хората сякаш никога не порастват и си остават незрели като деца — наивни и смешни. На тях се гледа отвисоко, липсва им достойнство и почтеност, а Бог не е доволен от тях.

Трябва да се съсредоточите върху истината — едва тогава можете да навлезете в живота и едва когато имате навлизане в живота, можете да предоставяте ресурс и да водите други хора. Ако се установи, че действията на някого противоречат на истината, трябва грижовно да му помогнем да се стреми към истината. Ако някой е способен да практикува истината и има принципи в начина, по който върши всичко, трябва да се опитваме да се учим от него и да му подражаваме. Ето какво представлява взаимната любов. Именно такъв дух трябва да цари в църквата — всеки да се съсредоточава върху истината и да се стреми да я постигне. Няма значение колко стари или млади са хората, дали са опитни вярващи, нито дали имат големи или малки заложби. Това няма значение. Всички са равни пред истината. Това, което трябва да гледате, е кой говори правилно и в съответствие с истината, кой мисли за интересите на Божия дом, кой поема най-голямото бреме в делата на Божия дом, кой разбира истината по-ясно, кой споделя чувството за справедливост и кой е готов да плати цената. Братята и сестрите трябва да подкрепят и открито да одобряват такива хора. В църквата трябва да цари този дух на почтеност, който идва от стремежа към истината. Така ще получите делото на Светия дух и Бог ще ви дари с благословии и напътствие. Ако в църквата преобладава дух, при който разпространявате клюки, издребнявате помежду си, изпитвате неприязън един към друг, взаимно се ревнувате и спорите помежду си, тогава Светият Дух със сигурност няма да върши делото си във вас. Когато се боричкате помежду си и тайно се карате, мамите, заблуждавате и заговорничите един срещу друг, това е лоша атмосфера! Ако в църквата преобладава такава атмосфера, тогава Светият Дух със сигурност няма да върши делото Си. В Библията Господ Исус казва следното: „Ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:19-20). Това е Божието слово, това е истината. Когато Бог казва нещо, то се прави. Ако вървиш против Божието намерение и не следваш словата Му, Бог ще се отдалечи от теб. Ако не четеш Божието слово, не приемаш разобличаването, правосъдието или кастренето чрез Неговите слова и отхвърляш помощта на братята и сестрите си, като постоянно се съсредоточаваш върху недостатъците и проблемите на другите, докато си мислиш, че ти самият не си толкова лош и се смяташ за по-добър от всички останали, тогава имаш проблем. Първо, Светият Дух няма да върши делото Си в теб и няма да получиш Божиите благословии. Второ, твоите братя и сестри също ще се отдалечат от теб, няма да има кой да ти помага и ще ти е трудно да се възползваш от тяхната подкрепа. Без делото и благословиите на Бог, без помощта на твоите братя и сестри и ползата, която може да имаш от тях, ти ще се окажеш в затруднено положение и няма да успееш да постигнеш напредък. Можеш ли да вършиш делото на църквата ефективно, като разчиташ единствено на човешките дарби и умения? Всичко ще бъде напразно и всички усилия ще са нахалост. Не е ли опасно да се стигне до такова положение? Колко мъка ще изпиташ в сърцето си? Във всеки случай трябва да вървиш по правилния път, по пътя на стремеж към истината, за да получиш Божиите благословии и помощта на братята и сестрите си. Да следваш собствения си път води до задънена улица, а хората, които не се стремят към истината, накрая ще бъдат отстранени. С течение на времето ще започнете да го разбирате, докато постепенно го изживявате. Във всички свои начинания трябва да търсите истините принципи, докато не стигнете до единодушие и единомислие, и едва тогава можете хармонично да работите заедно, точно като усуканите заедно нишки на въжето. Когато има хармонично сътрудничество, можете да изпълнявате добре дълга си и да удовлетворявате Бог.

19 септември 2017 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.