Дали човек наистина вярва в Бог, се разкрива чрез изпълнението на дълга му. За да определите дали някой се стреми към истината, наблюдавайте дали изпълнява дълга си принципно. При някои хора липсват каквито и да било принципи в изпълнението на дълга им. Те следват неотклонно собствените си влечения и действат произволно. Не е ли това проява на нехайство? Не мамят ли те Бог? Замисляли ли сте се някога за последствията от подобно поведение? Вие показвате, че нехаете за Божиите намерения чрез изпълнението на дълга си. Вие сте безразсъдни и неефективни във всичко, което правите, и ви липсват искрена отдаденост и усилия. Можете ли да придобиете Божието одобрение по този начин? Много хора изпълняват дълга си с неохота и не могат да постоянстват. Не могат да понесат и най-малкото страдание, винаги считат, че им е нанесена голяма вреда, и не търсят истината, за да се справят с трудностите. Могат ли да следват Бог докрай, като изпълняват дълга си по този начин? Редно ли е да бъдат нехайни във всичко, което правят? Може ли това да е приемливо за съвестта? Измерено дори с човешките критерии, такова поведение е неприемливо — може ли тогава да се счита за задоволително изпълнение на дълга? Ако изпълняваш дълга си по този начин, никога няма да придобиеш истината. Твоето полагане на труд ще бъде незадоволително. Тогава как би могъл да придобиеш Божието одобрение? Много хора се страхуват от несгодите при изпълнението на дълга си, твърде мързеливи са и жадуват за физическо удобство. Никога не влагат усилия в усвояването на специализирани умения или в размишления върху истините в Божиите слова. Вярват, че като са нехайни по този начин, си спестяват неприятности, че не е необходимо да правят каквито и да било проучвания или да търсят съвети от другите, че не е необходимо да използват ума си или да мислят задълбочено. Изглежда, че това им спестява много усилия и физическо неудобство, а те все пак успяват да изпълнят задачата. А ако ги кастриш, те стават предизвикателни и спорят, като казват: „Не бях мързелив или ленив, задачата беше изпълнена — защо се заяждаш? Не се ли опитваш просто да ми намериш кусури? Вече се справям достатъчно добре, като изпълнявам дълга си по този начин. Как така не си доволен?“. Смятате ли, че такива хора могат да постигнат по-нататъшен напредък? Те постоянно изпълняват дълга си нехайно и винаги си измислят оправдания. Когато възникнат проблеми, те отказват да позволят на когото и да било да ги посочи. Що за нрав е това? Не е ли това нравът на Сатана? Могат ли хората да изпълняват дълга си по приемлив начин с такъв нрав? Могат ли да удовлетворят Бог? Вие така ли изпълнявате дълга си? Външно изглеждате заети, сработвате се добре с другите, без да имате спорове. Никой от вас обаче не полага усилия за дълга си, не си блъска главата над него, не се тревожи за него. Никой от вас не губи апетита си или съня си, защото не е изпълнил добре дълга си. Никой от вас не търси истината и не се придържа към принципите, за да разрешава проблеми. Всички вие просто се плъзгате по повърхността, отбивате номера по един нехаен начин. Твърде малко от вас поемат истинска отговорност за дълга си. Независимо от възникналите трудности, не се събирате заедно, за да се молите искрено или да се изправите пред проблемите и да ги разрешите съвместно. Не се съобразявате с крайния резултат. Просто изпълнявате задачата само за да се окаже, че тя трябва да бъде преработена. Като изпълнявате дълга си по този начин, вие просто действате нехайно, а това не се различава от начина, по който невярващите хора вършат работата си. Това е отношението на човек, който полага труд. Като изпълнявате дълга си по този начин, вие не преживявате Божието дело, нито искрено отдавате всичко за Бог. Ако не промените този начин на мислене, накрая само ще се окажете разкрити и отстранени.

Какви несгоди понасяте с всяка задача, която поемате, с всеки проект, който осъществявате? Преживявали ли сте някога дни без добра храна, без добър сън, дни, в които сте жертвали почивка и храна? Преодолявали ли сте някакви лични трудности? Плащали ли сте някаква цена? Някои хора след като изпълнят дълга си, са толкова измъчени, че не могат да спят през нощта. Защо не могат да спят? Защото считат, че им липсва истината, необходима за доброто изпълнение на дълга, и то става изнурително за тях. Стават неспокойни и чувстват, че ако не могат да изпълнят добре дълга си, това означава, че не са го изпълнили предано. Съвестта им започва да ги терзае и да ги гризе. Докато другите се хранят, те се чудят: „Как мога да се справя по-добре? Миналия път отново допуснах грешка в същата област. Не проверих нещата както трябва. Какво трябва да направя по този въпрос? Не става дума просто да понеса кастренето, а за това, че не изпълнявам отговорностите си“. Виждат как другите се наслаждават на храната си, но самите те нямат апетит. Умът им винаги е зает с това как да изпълнят добре дълга си. Нима това не означава, че влагат сърцето си в него? Не е ли това полагане на усилия? (Да, така е.) Вие полагали ли сте някога такива усилия? Ако нямаш и най-малкото чувство за отговорност, ако можеш да вършиш погрешни неща или да действаш нехайно, без да изпитваш угризения на съвестта, без да осъзнаваш това, тогава как можеш да говориш за отдаденост? Просто не можеш. Ако Божият дом ти възложи дълг, който е с кратък срок и трябва да бъде изпълнен възможно най-скоро, как ще го изпълниш? Ако просто отбиваш номера, без да мислиш, без да проучваш, без да търсиш общение със знаещи хора, ако просто си губиш времето, тогава какво отношение заемаш към своя дълг? Просто си приказваш, без да имаш искрено сърце. Какво означава да приказваш празни приказки? Означава, че това, което казваш, звучи хубаво, но е само за показ. То създава у хората лъжливо впечатление или умишлено ги подвежда, така че да си мислят, че страдаш, че си много внимателен и трудолюбив, докато в действителност изобщо не си вложил никаква мисъл в нещата. Ако наистина влагаш мисъл, ако влагаш сърцето си в това, ако си истински отдаден на дълга си, тогава трябва да действаш. Как трябва да действаш? Трябва да се заловиш за работа, да направиш проучване или да прочетеш повече за принципите на Божия дом. Или трябва да се консултираш със знаещи хора, които са опитни в тази област. Понякога ще си толкова зает, че няма да имаш време да се храниш, но докато си зает, все пак не трябва да забравяш да се молиш на Бог и да се уповаваш на Него. След като си намерил път напред и в общи линии си схванал принципите, е време да започнеш да работиш. Няколко дни по-късно ще си произвел нещо, което отговаря на критериите, и това ще е постижение. Ако не положиш такива усилия, а вместо това подходиш с нехайно отношение, след няколко дни може и да си способен да произведеш нещо, но какво ще бъде качеството му? На пръв поглед то може да изглежда приемливо, без очевидни недостатъци. Но то няма да е никакъв шедьовър. Няма да е нещо, което е било прецизно измайсторено, а ще е груба изработка. Ако представиш нещо, което си свършил по нехаен начин, може ли то изобщо да се счита за задоволително? Накрая просто ще трябва да го преработиш, а няма ли това само да забави нещата?

Някои хора вършат нещата по груб начин. Те не влагат сърцето си в нищо. Имат нехайно отношение. Такива хора имат лош начин на мислене. Дали човек с лош начин на мислене има някакво чувство за отговорност? (Не.) И обратно, човек без чувство за отговорност какъв начин на мислене вероятно ще има — добър или лош? (Лош.) Безотговорният човек е човек с лош начин на мислене! Той подхожда към всичко с нехайно отношение, не иска да поеме отговорност или да плати някаква цена, за да постигне резултати. Задоволително ли е да изпълняваш дълга си с такова отношение? (Не, не е задоволително.) Има ли изисквания и критерии за задоволително изпълнение на дълга ви, когато става въпрос за време? Има ли изисквания или критерии за изпълнението на дълга ви, когато става въпрос за отношението ви? Някои хора казват: „Имам критерии. Първият е да не се изморявам, вторият е да не гладувам, а третият е да не си слагам главата в торбата. Ако другите още не са дошли, не мога да отида по-рано. Няма да съм първият там. Ако другите все още изпълняват дълга си, ще помисля как мога да приключа и да си почина малко. Няма да търпя страдания, които другите не изтърпяват, и ще страдам само толкова, колкото другите могат да понесат. Ако всички правят нещо, ще го правя и аз. Но ако никой нищо не прави, тогава и аз няма да правя нищо“. Какви са тези критерии? (Това са лоши критерии.) Някои хора казват: „Ако съм в лошо настроение, ще отложа дълга си за известно време. Ще съкратя работното си време и когато се нуждаят от помощта ми, няма да ми се налага да бъда толкова инициативен. След това, когато съм в по-добро настроение, ще бъда по-ангажиран“. Какво ще кажете за тези критерии? (Не са добри. Работата им зависи от настроението им.) А има и други, които казват: „Ако всички се отнасят добре с мен и правят това, което искам, когато изпълнявам дълга си, и ако никой не ме кастри дори ако допусна грешка, това е добре и ще вложа около 70 процента усилия. Но ако някой ме критикува или изтъква грешките ми, вече няма да ми се иска да изпълнявам дълга си както трябва и просто ще се покрия“. Какво мислите за това отношение? (Лошо е.) Има и такива, които казват: „Никой не може да изисква нищо от мен, когато става въпрос за изпълнението на дълга ми. Ще го изпълнявам само доброволно. Имам собствено достойнство и ако някой продължава да ме притиска да изпълнявам дълга си, като изисква ефективност, няма да го приема. Ако винаги казват, че не спазвам принципите, значи ми създават трудности и ми усложняват живота. Ако продължават да използват истините принципи на Божия дом, за да поставят изисквания към мен, тогава моят малък духовен ръст ще ми попречи да ги удовлетворя. Ще направя всичко по силите си, за да постигна това, което мога, но не ме принуждавайте, когато нещо е извън възможностите ми. Ако правите така, просто ще се откажа от дълга си и ще си тръгна, и ще се върна, когато спрете да ме принуждавате“. Какво е това отношение? (Лошо.) Нито едно от тези видове отношения не е добро — това е очевидно и всеки го знае. Тогава как всички вие изпълнявате дълга си? Проявявате ли някое от тези поведения? Вие сте невъздържани, своенравни, надменни и самоправедни, отказвате да изслушвате когото и да било, просто действате нехайно. Нямате сериозно отношение към нищо. Придавате си важност, когато имате и най-малкия талант, а когато нещо дребно не се получава според желанията ви, избухвате и се цупите, и не искате да работите повече. Винаги мислите да се откажете да изпълнявате дълга си. Случвало ли ви се е някога да постъпите по този начин? (Да.) Когато постъпвате по този начин, разговаряте ли помежду си и опитвате ли се да разрешите тези проблеми? Способни ли са хората да изпълняват добре дълга си при наличието на тези проблеми? Способни ли са да изпълняват дълга си според критериите и да удовлетворят Бог? Очевидно е, че не могат.

Какъвто и покварен нрав да разкрие човек, докато изпълнява дълга си, това е практически проблем и ще подкопае ефективното изпълнение на дълга му. Той трябва да потърси истината и да го разреши незабавно. Ако подобни практически проблеми останат неразрешени, те няма да изчезнат от само себе си, а ще се задълбочават с течение на времето. Какво означава, че ще се „задълбочават“? Означава, че ако този покварен нрав не бъде преодолян, той ще се намеси в твоето състояние и ще се намеси в състоянието на други хора. С течение на времето тези проблеми ще ти попречат да изпълняваш добре дълга си, да разбираш и практикуваш истината и да дойдеш пред Бог. Това не е незначителен въпрос, а сериозен проблем. И с течение на времето оттук нататък в теб ще нарастват оплакванията и негодуванията в сърцето ти, представите и погрешните ти разбирания за Бог, предразсъдъците ти към другите, както и отчуждението ти от тях. Това със сигурност ще те отведе на погрешен път. Тези неща не могат да направят нищо друго, освен дълбоко да смутят човека, да го направят негативен и да го накарат да отбягва Бог. Защо е така? Защото такива неща като представите на хората и погрешните им разбирания са все негативни неща, все отрови на Сатана. Ако се натрупват дълго време в нечие сърце, те разяждат вярата на този човек и изчерпват неговото усърдие и неговата искреност. А без вяра и усърдие енергията на човека да изпълнява дълга си не намалява ли с времето? Когато човек не изпитва спокойствието и радостта от вярата в Бог и не чувства Божията благословия и напътствие при изпълнението на дълга си, той не може да събере сили в себе си и ще бъде контролиран от негативни неща като представи, погрешни разбирания, оплаквания и негативизъм. Когато човек се намира в едно от тези състояния, той не може да прави нищо друго, освен да полага усилия при изпълнението на дълга си, да се държи и да се справя, да прави всичко със силата на волята си — но не и да търси истината, за да се справи с него. По този начин човек не може да види Божието напътствие или Неговите благословии. А какво следва малко след това? Както и да изпълнява дълга си, той не може да намери неговите принципи. Просто действа, както си иска, с все по-малка увереност, и губи енергията да изпълнява дълга си. Някои хора казват: „Когато тъкмо бях започнал да изпълнявам дълга си, се чувствах доста развълнуван и просветлен и усещах, че Бог е с мен. В сърцето ми имаше радост, погледът ми проникваше във всичко и можех да върша всичко с лекота. След известно време обаче сърцето ми беше твърде далеч от Бог, в сърцето ми вече нямаше молитва и повече не можех да чувствам Бог“. Какво става в тази ситуация? Този човек боледува в сърцето си. И каква е тази болест? Това е поквареният нрав в него, който винаги се проявява и предизвиква смущения. Ако този покварен нрав не бъде преодолян, винаги ще възникват проблеми при изпълнението на дълга му, а когато те станат сериозни, те ще прекъсват и смущават работата на църквата. Ако човек иска да постигне задоволително изпълнение на дълга си, трябва често да търси истината и да се справя със своя покварен нрав, да полага усилия за справянето с покварения си нрав, трябва да е способен да страда и да плати цена, докато не се справи с покварения си нрав. Тогава той ще е способен да изпълнява дълга си безпрепятствено и свободно. Някои хора не могат да търсят истината, за да се справят с покварения си нрав. Те могат само да се въздържат с помощта на добротата и усърдието си, с помощта на човешката воля. Те могат да предотвратят само моментни разкривания на покварения си нрав. Но могат ли да разрешат проблема с покварения си нрав из основи? Ако човек не търси истината, той няма как да се справи с покварения си нрав, а ако живее в покварен нрав, няма как да приложи истината на практика и няма как да постигне задоволително изпълнение на дълга си.

Дали човек, който е угодник по природа, е истински добър човек? Какъв човек Бог смята за истински добър, който притежава истината? Преди всичко човек трябва да разбира Божиите намерения и да разбира истината. На второ място, човек трябва да е способен да прилага истината на практика въз основа на разбирането си за нея. Той е способен да се справя с нещата в себе си, които не са в съответствие с истината — със своите представи и фантазии, с предразсъдъците си спрямо другите и с погрешните си разбирания за тях и за Бог — в момента, в който ги открие. А когато живее в лошо или негативно състояние, е способен да направи обрат своевременно. Не се вкопчва в тези покварени неща. С други думи, когато този човек открие, че има проблем, той е способен да се изправи пред Бог, за да търси решение, както и да поддържа нормална връзка с Него. Такъв човек може да е слаб и непокорен и да проявява различни видове покварен нрав като надменност, самоправедност, изкривяване и измамност. След като се изследва и осъзнае тези неща обаче, той може да се справи с тях и да направи обрат своевременно. Какъв е този човек? Това е човек, който обича истината и я практикува. Как изглежда такъв човек в Божиите очи? В Неговите очи той е добър човек. Някои хора винаги държат на старите си представи, като упорито се придържат към личните си предразсъдъци и погрешни разбирания. Винаги изпълняват дълга си с негативни емоции, като напълно съзнават, че грешат, но все пак упорито се вкопчват в идеите си. Дори когато ги кастрят, те се съпротивляват и защитават, като казват: „Аз правя нещата по този начин. Няма да се откажа от моя начин. Мисля, че Божият дом се отнася несправедливо към това, така че няма да разреша този проблем. Дори да говориш справедливо, няма да го приема. Думите ти не са истината! Казваш, че нямам правилно отношение към изпълнението на моя дълг, но не съм извършил никакво зло. Казваш, че съм нехаен при изпълнението на дълга си. Тогава какво трябва да правя, за да не съм нехаен? Достатъчно е да изпълнявам дълга си по този начин. Ако Бог не е доволен от мен за това, че изпълнявам дълга си по този начин, тогава Той не е справедлив и Неговата праведност също е фалшива“. Такъв тип човек приема ли истината? Това ли е отношението на онези, които приемат истината? Каква е разликата между човек, който говори по този начин, и невярващия? Какво мисли Бог за такъв човек? Какво е Божието отношение? (Той го ненавижда.) Не е ли това упорит и непокорен човек? Въпреки че имаш поквари, Бог не ги помни. Бог не те отхвърля или осъжда, защото си покварено човешко същество, а защото много добре знаеш истината, но все пак умишлено се съпротивляваш и опълчваш срещу нея. Именно тази твоя нагласа наскърбява Бог, нея Той ненавижда и от нея се отвращава. Това е отношението на Бог. Такъв човек не е добър нито в очите на Бог, нито в очите на другите.

Ако вярвате в Бог и искате да получите Неговото спасение, трябва да изпълнявате дълга си добре. На първо място, в хода на изпълнението на дълга си трябва да възпитавате в себе си чувство за отговорност и да полагате максимални усилия. Когато Бог ви смята за добър човек, вие сте изминали половината път. Ако докато изпълнявате дълга си, сте способни да се стремите към истината и, независимо колко покварен нрав разкриете или с колко трудности се сблъскате, все още можете да търсите истината, за да ги преодолеете, и ако имате отношение на приемане и покорство, когато ви кастрят, тогава надеждата ви да постигнете Божието спасение ще бъде напълно непокътната. Да бъдеш смятан от Бог за човек, който се стреми към истината, е високо изискване, което ти вероятно все още не си способен да изпълниш. Липсват ти воля и духовен ръст, а вярата ти е твърде слаба. Затова започни оттам да позволиш на братята и сестрите около теб да те смятат за добър човек, за човек, който е прав, който относително обича положителните неща, който обича справедливостта и правдата и който е относително порядъчен. Когато допуснеш грешки, ги коригирай. Когато разпознаеш непокорното си състояние, бързо направи обрат. Когато откриеш покварения си нрав, бързо потърси истината и разговаряй в общение с другите. Щом придобиеш разбиране, тогава ще можеш да се покаеш. Като се стремиш по този начин, със сигурност ще постигнеш напредък. Първо, позволи на братята и сестрите да те смятат за добър човек, за човек, който е прав, за човек, който има навлизане в живота. След това стъпка по стъпка се стреми да се превърнеш в човек, който обича истината и който се стреми към истината. Като прилагаш това на практика, ще ти стане по-лесно да придобиеш навлизане и ще бъде по-практическо да си поставяш такива изисквания. Преди всичко трябва да накараш братята и сестрите си да те признаят за добър човек. Какви са критериите за това да си добър човек? Първо, трябва да погледнеш изпълнението на дълга си. Колко критерии и изисквания трябва да бъдат изпълнени при изпълнението на дълга ти? Трябва да си усърден, да си отговорен, да си готов да понасяш несгоди, да си готов да платиш цената и да си педантичен при справянето с делата си, а не да действаш нехайно. На малко по-високо ниво трябва да си способен да откриваш правилните принципи във всеки въпрос и да действаш съгласно тези принципи. Независимо кой говори, дори ако брат или сестра, на които най-малко се възхищаваш, изрази принцип, който е правилен и е съгласно истината, трябва да го изслушаш, да се опиташ да го приемеш и да се опиташ да се опълчиш на собствените си мнения и представи. Какво мислите за това отношение? (Добро е.) Лесно е да се говори за необходимостта да изпълняваш добре дълга си, лесно е да се каже, но в действителност е трудно да изпълняваш дълга си според критериите. Това изисква да платиш определена цена и да се откажеш от някои неща. Какво трябва да дадеш? На най-основно ниво трябва да вложиш известно време и енергия. Всеки ден трябва да отделяш повече време и да влагаш повече енергия от другите хора. Трябва да продължиш да работиш малко по-дълго и да влагаш малко повече усилия. Ако искаш да възпиташ в себе си чувство за отговорност и да изпълняваш добре дълга си, трябва постоянно да разсъждаваш как да го изпълниш правилно. Трябва да обмислиш с какви истини трябва да се въоръжиш и какви проблеми трябва да разрешиш. След това потърси истината чрез молитва, като изразиш въжделенията си пред Бог, и искрено се помоли на Бог, като поискаш от Бог да те просветли и напътства. Докато другите си почиват през нощта, трябва да прекарваш повече време в размисъл върху проблемите, които са възникнали, докато си изпълнявал дълга си през този ден, и каква поквара си разкрил. Трябва да размишляваш над тези неща и да почиваш едва след като си намерил начин да продължиш напред, така че този ден да се окаже ползотворен, а не пропилян. Ако не обмисляш как да разрешиш тези проблеми, няма да си способен да се храниш или да спиш добре. Това е страдание, това е цената, която плащаш. Ще трябва да понесеш повече несгоди и да платиш по-голяма цена от другите, както и да вложиш повече време и енергия в стремежа към истината. Практическа ли е цената, която трябва да се плати? (Да.) Плащали ли сте такава цена преди? Някои сестри обичат да се разкрасяват, като прекарват поне един-два часа на ден в гримиране и оформяне на различни прически. Никога не жертват нищо при удовлетворяването на физическите си желания, винаги се открояват с ярка и красива фигура и се обличат безупречно. Но когато става въпрос за изпълнението на дълга им, те никога не се отнасят сериозно към него и не полагат никакви усилия. В какво се изразява липсата на усилия от тяхна страна? В отсъствието на искреност и загриженост при изпълнението на дълга им. Дори ако понякога остават до късно, то е само защото всички останали остават до късно, а не защото го искат или защото имат недовършени задачи и не могат да си тръгнат. Но те лично никога не са отделяли допълнително време или енергия, никога не са плащали допълнителна цена и никога не са понасяли несгоди при изпълнението на дълга си. Макар че са изпълнявали дълга си заедно с всички останали и са му отделяли същото време като тях, не е имало ползотворен резултат. Всичко е било свързано просто с нехайство и с отбиване на номера, но въпреки това те все още се чувстват доста нещастни вътрешно. Какво мислите за това отношение? Да изпълняваш дълга си с такова отношение отговаря ли на истината? Определено не. А вие как изпълнявате дълга си обикновено? Приемали ли сте го някога на сериозно? Като знаете, че ви липсва подобна решителност или отдаденост, като знаете, че изпълнението на дълга ви зависи единствено от волята и самовъздържането ви, и като осъзнавате, че има нещо нередно в тази ситуация, направили ли сте някакви промени? Какво трябва да се направи, за да се поправи положението? На първо място, трябва да платите цената. Понякога това означава да останете до късно, а друг път — да станете рано. Това е страданието на плътта. Освен това трябва да вложите повече мисъл и енергия, да мислите повече, да разсъждавате повече и да идвате по-често пред Бог, за да се молите и да Го търсите, да посветите времето и енергията си на Бог, да отдавате всичко за Бог, да посветите това време и енергия за изпълнението на дълга си, за изпълнението на поръчението, което Бог ви е възложил, и за стремежа към истината. Не е ли това цената, която трябва да се плати, докато изпълнявате дълга си? (Да, така е.)

Какво най-много ви липсва при изпълнението на дълга ви? Бог е казал: „И да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марк 12:30). Вие сте вложили само силата си, но не и сърцето, душата и ума си — не сте постигнали тези три аспекта. Вие знаете само да влагате сила при изпълнението на дълга си. Какъв тип е този човек в Божиите очи? (Полагащ труд.) Готови ли сте да бъдете полагащи труд? (Не.) Макар че не желаете да бъдете полагащи труд, вие все пак полагате труд, и то го правите неуморно. Това е пътят, по който вървите. Няма ли противоречие в това, че не сте готови да бъдете полагащи труд, но все пак доброволно полагате труд? Как се появи това противоречие? Това е така, защото хората поемат по погрешния път. Пътят, който избираш, определя крайната ти цел. С други думи, жънеш това, което си посял. Ако избереш пътя на полагането на труд, крайният резултат е да станеш полагащ труд. Понеже винаги желаеш да получаваш благословии, като полагаш усилия, и не си готов да търсиш истината и да се справяш с нещата съгласно принцип при изпълнението на дълга си, за да изпълниш дълга си задоволително. Понеже не си готов да обичаш Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум при изпълнението на дълга си, а се задоволяваш с това просто да влагаш сила, тогава резултатът е такъв, че ставаш полагащ труд. Тук няма противоречие. В сърцата на полагащите труд обаче възникват противоречия. Какви противоречия? Хората не са готови да бъдат полагащи труд, но не са готови и да се стремят към истината или да се стремят да обичат Бог. Все още жадуват за благословии. Ако чуят, че са полагащи труд, не искат това и си мислят: „Дали не се опитват да ме унижат и омаловажат? Не е ли това вид предразсъдък? Положих толкова много усилия и изхабих толкова много от силите си. Как изобщо е възможно да бъда полагащ труд?“. Но това е правилно. Ти изобщо не практикуваш никаква истина. Задоволяваш се единствено с полагането на усилия и това те прави полагащ труд. Не си мисли, че изпълнението на дълга ти е свързано само с влагането на малко усилия. Не можеш да изпълняваш дълга си добре, ако не го правиш с цялото си сърце. Да действаш от цялото си сърце, означава да даваш цялото си сърце, цялата си душа и всичкия си ум. Трябва да отговаряш на този критерий. „И да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. Това твърдение е приложимо в своята цялост към изпълнението на дълга. Ако си истински вярващ в Бог, трябва да изпълняваш добре своя дълг с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Тогава в Божиите очи ти ще бъдеш считан за добър човек. Как трябва да се оценява човек, който е добър в Божиите очи? От каква гледна точка трябва да бъде оценяван той? (От гледна точка на изпълнението на дълга.) Той трябва първо да бъде оценяван от гледна точка на изпълнението на дълга, на отношението и възгледа му при изпълнението на дълга му, на намерението и целта му, дали има истините принципи при изпълнението на дълга си и какви резултати може да постигне, като се справя с проблемите. Като оценяваме тези аспекти, можем да определим дали някой обича истината, дали се стреми към истината и дали е честен човек в Божиите очи, дали е човек, когото Бог обича. Това са най-преките принципи и критерии за оценката на даден човек. Разбирате ли това? Имате ли решимостта да се стремите към истината и да станете Божия народ? Не се задоволявайте само с това да полагате усилия, за да изпълнявате дълга си. Трябва да се стремите към истината и да отговаряте на Божиите изисквания. Само това е съобразено с Божиите намерения. Ако се задоволявате само с полагането на усилия, критерият за това изискване е твърде нисък. Изпълняването на дълга не означава изпълняване на прости задачи, които могат да бъдат свършени с малко усилия. Задачите, които изискват технически експертни познания, не могат да бъдат изпълнени добре без необходимите експертни познания. По-специално дългът в Божия дом включва свидетелстване за Бог и то не може да бъде изпълнено, ако ви липсва истината. Ако не изпълнявате дълга си съгласно истините принципи, не можете да постигнете желаните резултати в свидетелстването за Бог. Следователно за да изпълняват добре дълга си, хората трябва да разбират истината и да схващат принципите. Ако човек не обича истината, а просто иска да положи малко усилия, за да спечели Божиите благословии, подобен начин на мислене е несъстоятелен. Ако не изпълниш дълга си задоволително, Бог няма да използва човек като теб. Бог ще те отстрани, защото критерият за Божието спасяване на хората е те да са способни да изпълнят дълга си задоволително, а не просто да полагат труд. Ако ти като полагащ труд изпитваш някакво неудобство от това в сърцето си, в действителност Бог също е натъжен и огорчен заради теб. Ти наистина нямаш никакво разбиране за Божието сърце. Бог би ли платил такава висока цена, за да спаси група полагащи труд? Категорично не. Бог желае да усъвършенства група от хора, които Го познават и се съобразяват с Неговите намерения. Дали полагащите труд притежават истината и живота? Струва ли си Бог да спасява полагащи труд? Това знак ли е, че Бог придобива слава? Дали само полагането на труд е свидетелство за Бог? Да си полагащ труд не означава, че свидетелстваш за Бог. Това не е пътят, по който хората трябва да вървят. Някои може да кажат: „Готов съм да полагам труд за Бог. Независимо колко усилия се изискват, готов съм да дам всичко от себе си. Ще вложа 100 процента усилия вместо 80 процента. Вече съм дал всичко по силите си, макар че заложбите ми са малко недостатъчни и не разбирам истината. Бог познава сърцето ми и би трябвало да ме одобри, нали?“. Съобразено ли е това твърдение с Божиите изисквания? Бог одобрява онези, които изпълняват задоволително дълга си, онези, които изпълняват дълга си с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и с всичката си сила. Ако просто упражняваш сила, без да влагаш сърцето си в това, значи не си изпълнил дълга си с цялото си сърце. Можеш ли да практикуваш истината без цялото си сърце? Можеш ли да управляваш делата си въз основа на принцип? Ако влагаш само сила, без да влагаш цялото си сърце, тогава можеш да бъдеш само полагащ труд. Могат ли полагащите труд да спечелят Божието одобрение? Това е невъзможно. Какво изисква Божието слово за изпълнението на дълга? („И да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“.) Това се отнася до истината, до истините принципи и до принципите на практикуване. Какви са принципите на практикуване? Те са това, което трябва да правиш в живота си и при изпълнението на дълга си, твоят път на практикуване, посоката и целта на твоя живот. Запечатайте в паметта си думите „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ като свой девиз. Във всичко, което правите, използвайте тези думи, за да оценявате себе си. Запитайте се: „Кои от тях съм постигнал? Кои от тях все още не съм постигнал? Какво е моето вътрешно състояние? Има ли някакво непокорство? Някакъв егоизъм? Търгувам ли или договарям ли условия с Бог? Упорит ли съм? Има ли в мен някакъв елемент на негативност или отпуснатост? Действам ли нехайно?“. Когато издълбаеш в сърцето си думите „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“, ти запомняш тези Божии слова, тези слова на истината в сърцето си. Каква е целта на това да ги пазиш в сърцето си? Целта не е да ги казваш, за да ги чуят другите, а за да коригираш собственото си състояние, да регулираш поведението си и да се ръководиш от тях във всяко свое действие. Например, ако има нещо, което не знаеш как да направиш, бързо помисли какво казва Божието слово и си кажи: „Бог каза да го направя с цялото си сърце, така че как мога да го направя с цялото си сърце? Някой друг разбира това по-добре от мен, така че трябва да го попитам и да разговарям в общение с него“. След общението се моли и се изследвай, за да видиш дали нямаш погрешни намерения. Ако нямаш никакви лични цели или егоизъм и си сигурен, че това, което правиш, е съобразено напълно с истината, и ако станеш способен да практикуваш истината, тогава сърцето ти ще бъде спокойно, което показва, че си действал от цялото си сърце, т.е. във възможно най-голяма степен. За да постигнеш всеотдайност, трябва да търсиш истината в сърцето си, да разсъждаваш над Божиите слова, да се молиш на Бог и да бъдеш в общение с Него. Това е въпрос, свързан със сърцето. Когато сърцето ти се доближава до Бог, винаги съзерцава истината и се стреми към нея, тогава ти си човек, който живее пред Бог. Щом направиш нещо от цялото си сърце, то естествено след това ще го направиш с всичкия си ум, с цялата си душа и с всичката си сила. Думите „и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ ще станат твоя реалност.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.