Бог моли хората да се отнасят с Него като към Бог, защото човечеството е толкова дълбоко покварено и отношението на хората към Него не е като към Бог, а по-скоро като към човек. Какъв е проблемът с това, че хората винаги отправят искания към Бог? И какъв е проблемът, че винаги имат представи за Бог? Какво съдържа природата на човек? Открих, че независимо какво им се случва или с какво се справят, хората винаги защитават собствените си интереси, тревожат се за собствената си плът и винаги търсят причини или оправдания, които да им послужат. Не търсят и не приемат истината дори в най-малка степен, и всичко, което правят, има за цел да брани собствената им плът и кроежи в името на личните им перспективи. Всички просят благодат от Бог, като искат да спечелят всевъзможни преимущества. Защо хората искат толкова много от Бог? Това доказва, че са алчни по природа и че не притежават и капка разум пред Бог. Всичко, което правят — независимо дали се молят, общуват или проповядват — всичките им стремежи, мисли, домогвания, представляват искания към Бог и опити да се измоли нещо от Него. Хората вършат всичко това с надеждата да спечелят нещо от Бог. Някои казват, че „такава е природата на човек“, което е вярно! А и това, че хората изискват твърде много от Бог и имат твърде много прекомерни желания, доказва, че наистина им липсват съвест и разум. Всички искат и просят неща в свой интерес или се опитват да спорят и си намират оправдания — всичко това го вършат заради самите себе си. По много неща се вижда, че това, което хората вършат, е напълно лишено от разум, и това е истинско доказателство, че сатанинската логика на израза „Всеки човек за себе си, а за дявола остават последните“ вече се е превърнала в природа за човека. Какъв проблем разкрива това, че хората поставят твърде много искания към Бог? Те показват, че хората са покварени от Сатана до определена степен и че във вярата си в Бог съвсем не се отнасят към Него като към Бог. Някои хора казват: „Ако не се отнасяхме с Него като с Бог, защо все още вярваме в Него? Ако не се отнасяхме с Него като с Бог, щяхме ли да Го следваме досега? Щяхме ли да понесем всички тези страдания?“. Привидно вярваш в Бог и си способен да Го следваш, но в отношението си към Него, във възгледите ти по много въпроси изобщо не се отнасяш към Бог като към Създателя. Ако се отнасяш към Бог като с Бог, ако се отнасяш към Него като към Създателя, тогава би трябвало да застанеш в позицията на сътворено същество и не ще можеш да отправяш искания към Бог или да имаш прекомерни желания. Вместо това в сърцето си ще си способен на истинско покорство и ще си напълно способен да вярваш в Бог в съгласие с Неговите изисквания и да се покоряваш на цялото Му дело.

Когато започнаха да се появяват свидетелства за въплъщението, всички се оплакваха: „Боже, Ти не ни просветли, преди да станеш плът, за да можем да се подготвим умствено. Ако бяхме умствено подготвени, щяхме да можем да Те приемем, вместо да се бунтуваме и противопоставяме. Нима не си Ти всемогъщ? Опълчваме Ти се и Ти се противопоставяме, защото сме покварени от Сатана и не можем другояче. Нима не можеш да сториш нещо, за да спреш съпротивата ни и да ни позволиш плавен преход?“. Не си ли мислеха хората точно така? Мнозина поставяха и условия, като казваха: „Нищо не можем да направим за нашето непокорство и съпротива. Въплъщението на Бог е прекалено несъвместимо с нашите представи. Ако Божието въплъщение беше малко по-високо на ръст, ако притежаваше забележителна външност, богатство от знания и красноречие, ако можеше да се материализира по свое желание и да върши знамения и чудеса, или пък ако Бог се бе появил и действаше въплътен съобразно повечето хорски фантазии, тогава вече нямаше да се противим на Бог“. По онова време много хора отправиха тези искания, но Бог не действаше съгласно човешките представи или фантазии. Напротив, Той нанесе ответен удар и постъпи противно на човешките представи. Какво доказа това? Доказа, че човешките представи и искания са безразсъдно обезпокоителни. Някои хора станаха църковни водачи, но не вършеха никаква реална дейност, а се занимаваха само с разни външни дела. Когато кастрех тези хора само с няколко думи, те изпитваха вътрешна тъга, плачеха горчиво и се настройваха негативно. Казваха си: „Нима Бог не е милостив и любящ? Толкова много страдам, защо Той не ми каже няколко добри думи за утеха? Защо не ме дари макар и с една-единствена дума за благословия?“. Хората отправяха такива искания към Бог, изпълнени със самооправдания. Някои смятаха, че имат капитал, защото разпространиха успешно евангелието сред мнозина, така че когато направеха нещо неправилно и ги кастреха, те спореха: „Разпространявах успешно евангелието сред толкова много хора без никаква награда, а сега така ме кастрят. Толкова съм страдал и накрая пак ме кастрят. Защо Бог не зачита моите чувства?“. Дали хората, които мислят така, носят истината в сърцата си? Разумни ли са тези искания? Ако утеша някого след като го кастря, той ще си мисли: „Бог е толкова добър, никога не съм смятал, че Той ще ме утеши“. От друга страна, ако кастря друг и той е особено разстроен, а Аз не го утеша, този човек ще си помисли: „Защо Бог утешава други, след като е кастрил тях, а мен — не? Бог не е справедлив към мен“, и в сърцето му ще се зародят разни представи. Хората таят в сърцата си много неразумни претенции, фантазии и желания, които в даден момент и в подходяща среда изригват на повърхността. Защото нито една мисъл, идея или искане, разкривани от човека, не са съвместими с Бог, а природата на човека е изпълнена със сатанински неща. Всичко, което човек върши, е за самия него. Той е егоистичен и алчен, с твърде много прекомерни желания, а също така е и толкова нечист и дълбоко покварен.

Хората винаги отправят искания към Бог, независимо от ситуацията. Какъв е проблемът с това? Някои се молят на Бог, докато се наслаждават на комфорт, и казват: „О, Боже, закриляй ме, нека всякога живея в това състояние“. Хората имат искания и когато са нещастни или паднали духом: „Боже, защо не си благ към мен? Защо не ме просветлиш? Защо при другите хора нещата са толкова добре, а при мен толкова зле?“. Когато се сблъскат с несгоди, хората енергично настояват Бог да промени средата им. Когато нещата вървят добре, изискванията им стават още по-прекомерни. Когато се сдобият с нещо, хората ламтят за още, а когато не го получават, отчаяно искат да го придобият. Какво искат да получат хората? Искат да получат нещата, които харесват, и това, което изискват плътските им интереси. Затова и никое искане на човека не е оправдано или заслужено. Когато раздадох някои дрехи или вещи на бедни семейства да ги ползват, някои не бяха щастливи да видят това. Мислеха си: „Защо Бог винаги се грижи за тях, а за мен не? Бог не е справедлив!“. Други тогава не го взеха присърце и си мислеха: „Това, че съм способен да вървя по пътя на вярата в Него и да го следвам безопасно и досега, е вече Божия благодат. Не бива да се стремя към онези материални неща“. Но после като размислиха върху това, те се разстроиха. Като усетиха, че не могат да преодолеят това чувство, се молеха и за известно време размишленията им секнаха, но онези неща все така бяха в сърцата им — както и да ги преценяваха, в сърцата им все още нямаше мир и те си мислеха: „Къде е Божията праведност? Защо не я виждам? Бог не се оправя справедливо и разумно с нито една от тези външни работи, така че къде се проявява Неговата праведност?“. После си промениха мнението и си помислиха: „Праведност не е същото като справедливост и благоразумие, и не бива да се смесват“, но все още бяха разстроени и не можеха да спрат да мислят за това. Хората са толкова загрижени за частица от материалните си интереси. Щеше да е прекрасно, ако можеха да бъдат толкова загрижени и за истината. Както и да е, да отправят винаги искания към Бог в сърцето си е част от природата им, а хората, които не обичат истината, до един обичат материални блага. Като цяло всички хорски искания и кроежи — да искаш това и онова от Бог, да кроиш планове тук и там — са несъвместими с истината и противоречат на Божиите изисквания и намерения. Бог не обича тези неща, Той ги ненавижда и ги мрази всичките. Исканията, отправени от хората към Бог, всичките им стремежи и пътищата, които следват, нямат нищо общо с истината. Някои хора си мислят: „Толкова години съм работил за църквата — ако се разболея, Бог трябва да ме изцели и благослови“. Особено онези, които са повярвали отдавна в Бог, искат дори повече от Него. Онези, които вярват отскоро, се чувстват недостойни, но след известно време ще почувстват, че им се полагат права. Просто хората са такива, такава е природата на човека и никой не прави изключение. Някои казват: „Никога не съм имал прекомерни искания към Бог, защото съм сътворено същество и не съм достоен да прося каквото и да било от Него“. Не бързай да казваш това, времето ще разкрие всичко. Природата и намеренията на хората ще бъдат разобличени в крайна сметка и един ден ще изригнат навън. Хората не просят от Бог, защото не смятат, че е нужно, че моментът е подходящ или че вече са имали толкова много искания към Бог, а всъщност просто не осъзнават, че това е искане. Накратко, природата на хората е такава и затова им е невъзможно да не я разкрият. При подходящи обстоятелства или възможност, тя ще се прояви по естествен път. Защо разговаряме днес за това? За да накараме хората да разберат какво има в собствената им природа. Не си мисли, че да вярваш в Бог няколко години или да работиш за църквата няколко дни, означава, че си отдал всичко и си се посветил на Него, че си страдал много за Бог и заслужаваш да придобиеш разни неща, като да се радваш на материални придобивки, храна за тялото, другите да те уважават и ценят повече или Бог да ти говори благо и да се грижи повече за теб, и често да те пита дали си добре нахранен и облечен, как си физически и тъй нататък. Тези неща се появяват неволно в хората, когато те дълго време са отдавали всичко на Бог, и те започват да си мислят, че заслужават да искат от Него всичко. Когато са отдавали всичко на Бог само за кратко, те смятат, че нямат това право, и не се осмеляват да отправят искания към Бог. Но с течение на времето ще решат, че са натрупали капитал, и исканията им ще започнат да се проявяват, и тези черти на природата им ще бъдат разобличени. Не са ли хората такива? Защо не се замислят дали е редно да имаш такива искания към Бог? Заслужаваш ли тези неща? Бог ли ти ги обеща? Ако нещо не ти принадлежи, но ти упорито го искаш, това не е съгласно истината и е изцяло породено от сатанинската ти природа. Как се държа архангелът в началото? Даде му се твърде висока позиция, даде му се много, и той си въобрази, че заслужава всичко, което е пожелал и получил, като накрая достигна точката, в която каза: „Искам да бъда наравно с бог!“. Ето защо хората вярват в Бог с твърде много изисквания, с твърде големи желания. Ако не изучават себе си и не успеят да осъзнаят колко е сериозен проблемът, един ден ще кажат: „Оттегли се, боже. Сам мога да бъда бог в една или друга степен“ или „Боже, ще нося, каквото ти носиш, ще ям, каквото ти ядеш“. Хората, достигнали това ниво, вече се отнасят с Бог като към човек. Макар да признават на думи, че Въплътеният Бог е Сам Бог, това са само повърхностни слова. В действителност в сърцата им няма и най-малка частица покорство или страх от Бог. Някои даже искат да бъдат Бог и ако амбициите и желанията им нараснат до такава степен, ще си имат неприятности. Вероятно ще ги сполети нещастие и дори да бъдат отлъчени от църквата, Бог пак ще ги накаже.

Вярващите в Бог трябва да се отнасят с Него като с Бог; само по този начин вярват истински в Него. Те не просто трябва да признаят статуса на Бог, а да имат истинско разбиране и страх от същността и нрава на Бог и да бъдат абсолютно покорни. Ето няколко начина да се практикува това: Първо, спазвай благочестие и честно вътрешно отношение при общуването си с Бог, без каквито и да било представи или фантазии, и имай покорно сърце. Второ, отнеси на Бог намеренията зад всичко, казано от теб, зад всеки зададен въпрос и всичко, сторено от теб, за да ги проучи, и Му се моли. Само ако знаеш как да практикуваш в съгласие с истините принципи и с Божието слово за основа, ще можеш да навлезеш в истината реалност. Ако не търсиш истината, не само ще си неспособен да навлезеш в истината реалност, но ще трупаш все повече представи, а това вещае неприятности. Когато разглеждаш Бог като човек, то бог, в когото вярваш, е един неясен бог в небесата. Ще си отрекъл напълно въплъщението и в сърцето си вече няма да признаваш практическия Бог. В този момент ще се превърнеш в антихрист и ще пропаднеш в мрак. Колкото повече оправдания имаш, толкова повече ще изискваш от Бог и толкова повече представи ще си създаваш за Него, което ще те излага на все по-голяма опасност. Колкото повече изискваш от Бог, толкова повече това доказва, че просто не се отнасяш с Него като с Бог. Ако в сърцето си винаги таиш искания към Бог, то с времето вероятно ще се отнасяш със себе си като с Бог и ще свидетелстваш за себе си, когато работиш в църквата, като дори казваш: „Нима бог не свидетелства за себе си? Защо аз да не мога?“. Понеже не разбираш Божието дело, ще имаш представи за Него и сърцето ти няма да е богобоязливо. Тонът на гласа ти ще се промени, нравът ти ще стане надменен и накрая лека-полека ще започнеш да се превъзнасяш и да свидетелстваш за себе си. Това е процесът на човешкия упадък, който се дължи изцяло на това, че човек не се стреми към истината. Всеки, който върви по пътя на антихристите, се възвеличава и свидетелства за себе си, прави си реклама, перчи се на всяка крачка и хич не се интересува от Бог. Преживели ли сте това, за което говоря? Мнозина упорито свидетелстват за себе си, като разправят как страдат от едно или друго, как се трудят, как Бог ги цени и им поверява някаква такава работа и какви са, като нарочно говорят с определен тон и се държат по определен начин, докато накрая някои май започват да се мислят за Бог. Светият Дух отдавна е изоставил онези, които стигат до това ниво, и макар че още не са премахнати или отлъчени, а вместо това са оставени да служат, съдбата им е подпечатана и те само чакат наказанието си. Това вече се случи на няколко места. Един от новите вярващи видя, че една сестра говори и изглежда доста достолепно, и я сбърка с Бог. Като стана време да тръгва, този нов вярващ се вкопчи в крака ѝ и се развика: „О, боже! Не си отивай! О, боже! Ще ми липсваш!“. Тя добре знаеше, че не е Бог, но не го отрече, нито изясни нещата. Такъв човек има ли разум? (Не.) Никакъв разум няма тя и определено не е стока! Някои хора са объркани и невежи и се държат с някой подобен като с Бог — това наистина е ужасно! А да се вкопчиш през сълзи в крака ѝ е такова невежество, че чак не може да бъде изкупено! Ако си способен да се отнасяш с покварен човек, който е от Сатана, като с Бог, то как точно вярваш в Бог? Това не е ли вяра в Сатана? Колко объркан трябва да е човек, за да се отнася с някого като с Бог? Ако вярваш в Бог, но не можеш да приемеш истината или не се стремиш към нея, вероятно другите ще те подвеждат и ще бъдеш склонен да вършиш глупости и да се заблудиш. Глупавите и невежи хора наистина са в опасност, способни са на всякакви глупости.

Хората винаги отправят искания към Бог, молят Го да стори едно или друго според собствените им представи. Молиш Бог да те спаси, да прояви милост над теб, да те обича, да ти покаже благодат — всичко според твоите схващания. И във всичко това прилагаш собствените си схващания и методи, за да искаш от Бог и да Го караш да ти се подчини. Какъв е проблемът с това? Това вяра в Бог ли е? Вярваш си сам на себе си. Бог не е в сърцето ти, нито пък има истини, за които да говориш. Някой Ми купи чифт обувки от добро сърце, но не Ми станаха и исках да ги върна. После обаче Си помислих, че може да се изтълкува погрешно, ако ги върна, и затова ги дадох на друг човек да ги носи. Като разбра това, човекът не можа да го приеме и каза: „Знаеш ли колко усилия и пари ми струваше това и докъде ходих, за да ги купя? Ти ги даде толкова лесно, мислиш ли, че ми беше лесно да спечеля тези пари? Като не искаш да ги носиш, върни ги обратно — как можа да ги дадеш на друг?“. Рекох: „Не съм ти поръчвал да Ми купуваш обувки. Купил си ги, дал си Ми ги, не Ми станаха и затова ги дадох на друг да ги носи. Това проблем ли е? Ако ти ги бях върнал, нямаше ли да станеш негативен и мекушав, и да Ме разбереш погрешно? Не мога ли да правя разумни подредби?“. Уместно ли е хората да се отнасят с Мен така? Те изглежда продължават да имат умисъл и претенции, дори когато предлагат нещо на Бог. Дали този някой разбира истината? Когато предлагаш нещо на Бог, то вече не е твое, а принадлежи Нему. Бог може да прави, каквото поиска с него и както и да се разпорежда, това си е Негова работа. Хората трябва да имат малко разум, да се научат да се покоряват и да не се месят винаги в Божиите дела. Има ли разум в това непрекъснато да спориш с Бог? Когато хората Ми купуват неща, изглеждат изпълнени с голяма доброта и любов към Бог, но после претендират, че трябва да харесвам нещата, и се оплакват, ако не е така. Нещо повече, не е добре, ако не ги ползвам. Поставят Ми ограничения на кого мога да ги дам и не Ми позволяват да правя това или онова. Хората проучват внимателно Бог и размишляват за Него по цял ден, като си мислят: „Защо Бог не може да задоволи желанията на човека?“. Хората нямат никакъв разум, толкова са неразумни! Установил съм, че всеки казва: „Трябва много да обичам Бог и да се отплатя за любовта Му“, но в сърцата си нямат ни най-малко разбиране какво означава да обичаш Бог. Сърцата на хората са изпълнени с покварените им нрави, така че каква любов може да има там? Нима приказките за любов и покорство пред Бог не са само празни думи, щом хората са дотам покварени, че нямат дори разума на нормален човек? Единственото вътре в тях са представи и фантазии, негодувание, прекомерни желания и неразумните им претенции. У тях просто липсва любов или покорство. За хората любовта е просто цел за преследване, някакво изискване от Бог. Колко постигат това? Колко имат истинско свидетелство за преживяно?

Сега, когато всички имат желание да се стремят към истината и да се стремят да променят нравите си, какъв самоанализ трябва да си правиш, когато поставяш искания към Бог? Дали исканията ти отговарят на истината? Какво отношение трябва да имаш към Бог? Размишлявал ли си някога върху тези въпроси? След като са ръководили няколко църкви, някои хора стават надменни и си мислят, че Божият дом не може без тях, и че заслужават специално отношение. Хората имат сатанинска природа и колкото по-висока е позицията на някой, толкова по-големи стават исканията му към Бог. Колкото повече някой разбира доктрините, толкова по-скришни и коварни стават исканията му. Може да не ги изказва на глас, но ги крие в сърцето си. Не е лесно за другите да ги открият, но кой знае кога могат да изригнат вътрешните оплаквания и съпротива? Това би означавало още повече неприятности и най-вероятно ще обиди Божия нрав. Защо колкото повече един човек е водач или знаменитост в религиозния свят, толкова е по-вероятно да е антихрист, който е в опасност? Колкото по-висока позиция има някой, толкова по-големи стават амбициите му. Колкото повече някой разбира доктрините, толкова по-надменен става нравът му. Затова е опасно да вярваш в Бог, а да се стремиш по-скоро към статус вместо към истината. Бог е изразил толкова много истини, разкрил е и е отстранил от Дома Си онези, които не обичат истината, какво остава пък за онези в религиозните кръгове. Разбирате ли необходимостта от това Бог да съди и наказва хората? Когато наистина разберат истината и да имат навлизане в живота, хората ще видят реалността на собствената им поквара и ще усетят, че е опасно за тях да не се стремят към истината. Точно сега хората изобщо не разбират природата си и дори да имат съвсем бегло разбиране, то е само на доктрини, и те не са добили истината. Затова и не мислят, че са в опасност, нито пък познават страха или тревогите за себе си. Някои от новите вярващи дръзват да казват и вършат всичко, но онези преживели съд и наказание, са различни. Те донякъде имат богобоязливо сърце и дори и да таят някакви представи, не се осмеляват да ги изричат гласно и бързат да се помолят: „О, Боже, обидих Те…“. Някои от новите вярващи се осмеляват да изтърсят богохулни думи, без дори да се замислят, и казват: „Бог страда? Страда от какво? Да ядеш и да се обличаш добре, хората да те угощават навсякъде — това не е страдание! Но мен не ме е грижа за тези неща. Вярвам в божия дух, а не в личност“. Дръзват да отричат въплъщението. Каква дързост имат тези хора. Те нямат богобоязливи сърца, не се боят от нищо, осмеляват се да казват всичко и до един крият демонична и зверска природа. Ако Горното има що-годе добро впечатление или мнение за някого, някои казват: „Този е известен и тачен човек в църквата, добре приет е в божия дом“. Дали такъв тип човек разбира истината? Ни най-малко. Начинът по който гледа на нещата, разобличава напълно, че всичко в сърцата им е все още от този свят. Това е изцяло светски възглед и усещане. Може ли вярата в Бог и четенето на словата Му да имат ефект върху тези хора? Те изобщо не приемат истината и възгледите им за нещата са същите като на невярващите. Всъщност те са неверници.