Имате ли път за постигане на промяна в нрава? Знаете ли кои неща ще се променят? Разговаряте ли обикновено за този аспект на истината? Току-що разговаряхме за това, че промяната на нрава не касае промени във външното поведение и постъпки, нито в правилата и че не се отнася и до промени в индивидуалността на човека. Тогава, какво точно представлява тя? Замисляли ли сте се някога за това? Първо, трябва да открием и да разберем кой нрав и кои неща иска Бог да променим. Промяната на нрава не е промяна в поведението или в индивидуалността, а в много по-малка степен — промяна, чрез която хората стават по-осведомени и начетени. Бог иска да промени мислите и възгледите на всеки човек чрез Своите слова и да му даде възможност да разбере истината, така че да може да постигне промяна в начина, по който гледа на нещата. Това е само един от аспектите, а друг е да се променят принципите, които стоят в основата на начина, по който постъпват хората, което е промяна в техните възгледи за живота. Още един аспект е да се промени дълбоко вкоренената сатанинска природа и сатанинският нрав, който се разкрива у хората. Като цяло промяната на нрава обхваща тези три аспекта.

Нека най-напред да обсъдим първия аспект на промяната на нрава — начина, по който хората гледат на нещата. Мислите и възгледите на хората са именно начинът, по който те виждат всичко. Човекът е толкова дълбоко покварен от Сатана, че много от тези мисли и възгледи са погрешни и абсурдни, а Бог спасява хората, като първо променя начина, по който те гледат на нещата. Да вземем един прост пример: Какво е вашето разбиране за знанието? За науката? Знанието и науката ли са истината? Могат ли те да решат проблема с покварения нрав на хората и да им дадат възможност да изживеят човешкото подобие? Могат ли да спасят хората от влиянието на Сатана? Могат ли да накарат хората да познаят Бог и да Му се покорят? Могат ли да доведат до спасение и получаване на добра крайна цел? Определено не могат. Каква е ползата от знанието в живота на човека? Какво може да им донесе то? Някои хора смятат, че знанието е нещо ценно на този свят и че колкото повече знания имат, толкова по-висок е техният статус и толкова по-добри, по-изтъкнати и по-културни са те, така че не могат да минат без знания. Някои хора считат, че ако учите усилено и обогатявате знанията си, ще имате всичко. Ще имате статус, пари, добра работа и добро бъдеще; те смятат, че без знания е невъзможно да се живее на този свят. Ако някой няма знания, всички го гледат отвисоко. Възможно е да бъде подложен на дискриминация и никой да не желае да общува с него. Онези, които нямат знания, могат да живеят само на най-ниското стъпало на обществото. Така те обожават знанието и го смятат за изключително възвишено и важно — дори повече от истината. Някой би могъл да каже: „Мога ли без знания да разбера Божиите слова? Нима Той не говори и чрез знания и слова?“. Това са две доста различни неща. Знанията, за които говоря сега, се отнасят до човешката история, географията, политиката, литературата, съвременната наука и модерните технологии, или до определени умения или дисциплини и т.н. Хората смятат, че всичко това е част от силата на човешката природа и че тези, които имат знания, разполагат с всичко и могат да останат непоклатими в този свят, и затова всички считат знанието за извънредно важно. Накратко, както и да го погледнете, това е един от аспектите на човешките мисли и възгледи. Има една древна поговорка: „Прочети десет хиляди книги, пропътувай десет хиляди мили“. Но какво означава това? Това означава, че колкото повече четеш, толкова по-знаещ и проспериращ ще бъдеш. Ще бъдеш високо ценен от всички групи хора и ще имаш статус. Всеки човек таи такива мисли в сърцето си. Ако някой не успее да получи диплома за висше образование поради неблагоприятни семейни обстоятелства, той ще съжалява за това цял живот и ще бъде твърдо убеден, че децата и внуците му трябва да учат повече, да получат университетска диплома или дори да заминат да учат в чужбина. Това е жаждата за знания на всеки човек и начинът, по който той мисли за знанието, гледа на него и подхожда към него. Следователно много родители не жалят усилия и средства, за да образоват децата си, като дори стигат дотам, че пропиляват семейното богатство и то само за да могат децата им да учат. А какво да кажем за това докъде стигат някои родители, за да дисциплинират децата си? Разрешават им се само три часа сън на нощ, непрестанно се подлагат на принудително учене и четене или се принуждават да подражават на древните и да връзват косите си за тавана, като изцяло се лишават от сън. Подобни истории и трагедии са се случвали винаги, от древността до наши дни, и са последица от жаждата на човечеството за знания и преклонението му пред тях. Възможно е тези думи да ви се сторят неприятни, тъй като сред вас има хора с впечатляващи знания и академична квалификация. Разбира се, не твърдя, че е лошо да сте образовани, но трябва да се отнасяте правилно към този въпрос. Това означава, че сега трябва да имате правилен начин за справяне със сатанинските неща и правилен способ да ги възприемате и разбирате. Не ви забранявам да учите, камо ли да ви възпирам да възпитавате децата си, като ги карате да се дипломират и да си намерят добра работа. Не казвам това. Не ви ограничавам. Само изказвам мнението си и разобличавам степента, в която покварената човешка природа почита знанието. Независимо от настоящото равнище на знанията ти или от това колко високи са образователните ти степени и нивата на академичната ти квалификация, сега говоря за възгледите на човечеството за знанието и за Моите възгледи за него. Знаете ли какво мисли Бог за знанието? Някой може да каже, че Бог желае развита наука за човечеството и хората да разбират повече научните знания, тъй като Той не иска човекът да бъде твърде изостанал, невеж и невъзприемащ. Това е вярно, но Бог използва тези неща, за да служат, и не ги одобрява. Колкото и прекрасни да са тези неща в човешките очи, те не са нито истината, нито заместител на истината, затова Бог изразява истината, за да промени хората и техния нрав. Макар че Божиите слова могат понякога да касаят възгледи или начини на разглеждане на знанието като конфуцианството или социалните науки, те са само представителни за такива възгледи. Като четем между редовете на Божиите слова, трябва да прозрем, че Той ненавижда човешкото знание. Човешкото знание съдържа не само основни изречения и прости доктрини, но и някои мисли и възгледи, както и човешки абсурди, предразсъдъци и сатанински отрови. Някои знания могат дори да подведат и покварят хората — те са отровата и туморът на Сатана, а щом някой приеме това знание и го разбере, отровата на Сатана ще прерасне в тумор в сърцето му. Този тумор ще се разнесе из цялото му тяло и неминуемо ще доведе до смърт, ако не бъде изцелен чрез Божиите слова и излекуван чрез истината. Така че колкото повече знания придобиват хората, колкото повече проумяват, толкова по-малко вероятно е да вярват в съществуването на Бог. Вместо това те всъщност ще Го отричат и ще Му се противопоставят, тъй като знанието е нещо, което могат да видят и докоснат, и е свързано предимно с нещата от техния живот. Хората могат да учат и да придобият много знания в училище, но остават слепи за източника на знанието и връзката му с духовния свят. Повечето знания, които хората научават и схващат, противоречат на истината на Божиите слова, като философският материализъм и по-специално еволюцията принадлежат към ересите и заблудите на атеизма. Това е несъмнено съвкупност от заблуди, които се противопоставят на Бог. Какво ще придобиеш, ако четеш исторически книги, произведения на известни автори или биографии на велики хора, или може би ако изучаваш определени научни или технологични аспекти? Например, ако изучаваш физика, ще усвоиш някои физични принципи, Нютоновата теория или други доктрини, но когато бъдат изучени и взети присърце, тези неща ще завладеят ума ти и ще доминират в мисленето ти. Когато след това започнеш да четеш Божиите слова, ще си помислиш: „Защо Бог не споменава гравитацията? Защо не се разглежда космическото пространство? Защо Бог не говори за това дали луната има атмосфера или колко кислород има на земята? Бог трябва да оповестява тези неща, тъй като те са тези, които наистина трябва да бъдат разгласявани и разказвани на човечеството“. Ако таиш такива мисли в сърцето си, тогава ще смяташ истината и Божиите слова за второстепенни, а вместо тях ще издигаш на преден план всички свои знания и теории. Именно така ще се отнасяш към Божието слово. Във всеки случай тези интелектуални неща ще дадат на хората погрешна представа и ще ги накарат да се отклонят от Бог. Няма значение дали вярвате в това, или не, или дали можете да го приемете днес — ще дойде ден, когато ще признаете този факт. Наистина ли разбирате как знанието може да доведе хората до унищожение, до ада? Има хора, които може да не желаят да приемат това, защото сред вас има високообразовани и много знаещи хора. Не ви се присмивам и не съм язвителен, а просто отбелязвам факт. Нито искам от вас да го приемете точно тук и сега, а искам постепенно да достигнете до разбиране на този аспект. Знанието те кара да използваш ума и интелекта си, за да анализираш и да се справяш с всичко, което Бог върши. То ще се превърне в пречка и препятствие за теб в познаването на Бог и преживяването на Неговото дело и ще те накара да се отклониш от Бог и да Му се противопоставиш. Но сега имаш знания, така че как ще постъпиш? Трябва да разграничиш знанието, което е практично, от това, което произлиза от Сатана и принадлежи към ересите и заблудите. Ако приемаш само атеистично, абсурдно знание, то може да попречи на вярата ти в Бог, да смути нормалната ти връзка с Него и приемането на истината от теб и да блокира навлизането ти в живота. Ти трябва да знаеш това и е правилно да го знаеш. Вие трябва да възприемете тази тема правилно. Знам, че някои братя и сестри са високообразовани, и не ви нападам, не ви се присмивам и не ви поставям в периферията. Тази тема възникна внезапно днес и това са само няколко слова, с които искам да ви предупредя, а не да създавам умишлено проблеми на онези от вас, които имат висока академична квалификация или известни знания и култура. Идеята не е да ви накара да изпитвате негативизъм или да се почувствате потиснати, това съвсем не е целта. Така че можете ли да го възприемете правилно? (Да, можем.) Щом можете, тогава изпитвам облекчение и мога да дишам малко по-леко.

След толкова много общуване вече можете да видите, че промяната на нрава не е нещо просто. Не е нещо, което се постига само като се разберат доктрините и се следват правилата. Първо трябва да опознаеш себе си, да можеш да размишляваш върху мислите и възгледите си и да откриеш кои от тези, които съществуват в сърцето ти, отричат Бог и Му се противопоставят, както и онези неща, към които Бог изпитва ненавист и неприязън. Наистина ли имаш някакво разбиране за собствената си сатанинска природа или за различните аспекти на сатанинския нрав, които обикновено разкриваш? В състояние ли си да ги анализираш истински? Всички покварени човешки същества имат сатанински нрав и всички имат дълбоко вкоренени погрешни мисли и идеи. Всички са едни и същи, с някаква поквара в себе си, която е враждебна към истината и се противопоставя на Бог. Нищо от това не съответства на истината, а повечето хора могат да го приемат. Току-що говорих за това как да разбираме човешкото познание и защо казвам, че голяма част от него е абсурдно и погрешно. Възможно е някои от вас да се почувстват неудобно, когато чуят това, сякаш са ви смушкали на болезнено място, но това трябваше да бъде казано. Много от погрешните ви възгледи произтичат от знанието и това погрешно знание поражда погрешни мисли и възгледи, които се вкореняват дълбоко в сърцата ви. Ако не преодолеете тези заблудени възгледи, ще ви бъде трудно да приемете истината, камо ли да я приложите на практика. Затова се надявам, че ще можете да приемете Божиите слова и всички истини, които Той изразява. Дори да не желаете, трябва все пак да ги научите и да се опитате да ги приемете. По този начин сърцата ви ще се доближат до това на Бог и ще се приближите до Неговите изисквания. Ако практически не преживявате Божиите слова по този начин, като прилагате истината на практика, то тогава вярата ви в Бог винаги ще бъде само на думи и ще бъде невъзможно да навлезете в истината реалност. Не е ли така? Днес говорих малко за знанието, което може да ви е накарало да се почувствате неловко. Съжалявам, ако се чувствате неудобно, но трябва да се изправите пред тези реалности, защото няма как да се избегнат. Ако ги избегнеш, кога ще си способен да знаеш кои неща в твоите мисли и възгледи са правилни и кои — погрешни? Не можеш да знаеш. Някой ден ще трябва да се изправиш пред тези факти; както казват невярващите: „В крайна сметка грозната съпруга ще се срещне с роднините на съпруга си“. Сега, когато вярваш в Бог, ако искаш да приемеш Неговото наказание и правосъдие, ако искаш да навлезеш в живота, да постигнеш промяна на нрава и да бъдеш спасен, трябва да се изправиш пред тези факти, да си извлечеш поуките и да понесеш някои мъки и страдания. Искаш да се молиш на Бог в сърцето си, но ти липсват подходящите думи, затова оставаш безмълвен и следващия път, когато се натъкнеш на такова нещо, отново ще се чувстваш неудобно в продължение на няколко дни и отново ще останеш безмълвен, но следващия път, когато се сблъскаш с него, несъзнателно ще откриеш, че наистина има някои неща в мислите и възгледите ти, които се противят на Бог; ще можеш да кимнеш с глава и да признаеш — честно и сериозно — че всичко, казано от Бог, е истина, без никаква лъжа и че наистина Бог познава най-добре човечеството и най-добре разбира нещата, които съществуват в сърцето на всеки. Ще дойде ден, когато ще постигнеш това ниво на преживяване и тогава ще си на правилния път на вярата в Бог и на правилния път към промяната на своя живот нрав. Тогава, тъй като няма да си в противоречие с никои от словата, изречени от Бог, няма да се чувстваш неудобно, когато ги чуеш и ще можеш да приемеш всеки факт, който Бог разобличава, без неприязън и без да бягаш. Ще се изправиш срещу него правилно и това ще е доказателството, че вече си влязъл в Божието слово. Днес поставихме само едно малко начало, проведохме малък експеримент. Възможно е да сте се почувствали малко неудобно, малко неловко, но това няма значение. Аз нямам нищо против и се надявам, че и вие нямате нищо против, защото Божиите осъдителни слова са много по-сурови от тези слова. Ако Бог наистина иска да ви съди, словата Му ще бъдат много по-строги. Смятате ли, че Бог ще говори с добро, когато види покварено човечество, без нормална човешка природа, неразумно, напълно осъзнаващо, което въпреки това отрича Бог, осъжда Го и Му се противопоставя? Може ли отношението на Бог да е добро, когато разобличава човека? Разбира се, че не може. Божиите слова определено биха били доста строги, задълбочени и по същество! Ако можете да приемете няколкото факта, за които разговаряхме днес, то това доказва, че сте поставили добро начало за приемане на Божието слово и на Неговото наказание и правосъдие. По този първи аспект говорихме за проблема с мислите и възгледите, с малък пример, известен на всички ви, като разглеждахме темата за знанието. Не разговарях твърде много по тази тема от страх, че тя ще причини неудобство на някои хора, затова говорих малко, за да проявя внимание към техните чувства, макар и несъвършено и накратко. Надявам се, че ще можете постепенно да го проумеете посредством преживяването си, като бавно потърсите истината в тази област и преживеете онова, което знанието може да донесе на хората. Може би в бъдеще ще разговаряме повече по тази тема, като се надявам, че тогава няма да се чувствате неудобно и няма да си помислите: „Дали това е нещо срещу мен? Към мен ли е насочено?“. Никакви такива мисли или идеи. Но засега ще приключим нашето общение по първия аспект тук.

Сега ще разговаряме за втория аспект на промяната в нрава — възгледите за живота. Какви са вашите? Към какви принципи се придържате в живота си? Имате ли някакво разбиране? Има ли изобщо някакви принципи? Имаш ли някаква представа? В смисъл, какъв човек искаш да бъдеш? Какъв е възгледът ти за живота, посоката в живота ти? (Да бъда човек, когото Бог харесва.) (Да следвам Бог докрай в остатъка от живота си.) (Да позная Бог.) (Да се отърва от покварения си нрав и да бъда спасен от Бог.) Всичко казано от вас е прекрасно и доказва, че сърцата на всички ви работят усилено в стремежа към истината и твърдо сте решени да следвате Бог, за да придобиете истината и че имате правилна цел и посока в поведението си, което показва, че по отношение на вярата ви в Бог сърцето ви не е пусто и не просто си губите времето. През това време сте постигнали известен напредък и това е промяна. Най-малкото няма да кажете, както невярващите: „Животът е само ядене и носене на дрехи.“ Ако чуете някой да говори такива неща, няма да го харесате и ще го отритнете. Без значение колко навътре сте навлезли в истината, трябва да имате волята да следвате Бог добре. Трябва да знаете в сърцата си: „Тъй като Бог ни е разкрил целите и тайните на Своя план за управление и намерението Си да спаси човечеството и тъй като сме видели Неговите обещания и благословии, то ако останем пасивни и безразлични към Божиите намерения, наистина ще Го разочароваме и ще Му бъдем толкова задължени!“ Когато имате такова сърце, това доказва, че духът ви вече се е пробудил и е започнал да се променя. Във всеки случай, ако се съди по усилията ви да изпълнявате дълга си, всички вие се стремите към посоката и целите, които Бог изисква и това е правилно. Независимо от различията във възгледите ви за стремежа, всички те са съвсем практични, а не въображаеми или празни. Смятате ли, че възгледът ни трябва да бъде да се стремим да бъдем някой, който наистина се покорява и покланя на Бог? Не трябва ли да имаме такъв възглед за живота, при който вече не се съпротивляваме на Бог, не Го караме да се отвращава от нас или да ни се гневи, постоянно да се ядосва, а при който Божието сърце се утешава и ние, подобно на Авраам, сме истински поклонници? Това е възгледът за живота, който хората трябва да имат. Когато този вид възглед за живота и тези мисли се вкоренят в сърцето ти и ти се стремиш в тази посока, то тогава няма ли да намалее изкушението и съблазънта на светското богатство, статус, слава и изгода? Когато работиш усилено, практикуваш и трупаш опит в тази посока, без дори да го осъзнаваш, Божиите слова ще се превърнат в твой девиз за цял живот в сърцето ти и в основа на съществуването ти. Преди да разбереш, Божиите слова ще се превърнат в твой живот, ще станат твой житейски път вътре в теб. Дали тогава всичко в света няма да бъде просто маловажно за теб? Следователно е важно и какъв е твоят възглед за живота. Накъде се стремиш във вярата си в Бог? Дали това е правилната посока? Дали това е правилният път? Колко далеч си от Божиите изисквания? Ако стремежът ти се основава на Божиите изисквания, то тогава се движиш в правилната посока. Няма значение дали малко ще се отклониш или ще проявиш известна слабост, или ще имаш някои неуспехи. Бог няма да го помни и винаги ще те подкрепя, докато израстваш в живота си. Какви хора, според теб, харесва Бог? Бог харесва онези, които се стремят към истината, които са решителни и честни. Той не се тревожи заради твоето невежество, твоята слабост или липса на мъдрост. Но Той се отвращава, ако не се стремиш към истината или ако разбираш истината, но не я прилагаш на практика, или ако живееш, без да четеш Неговите слова, като бездушно животно, без цел или посока в живота си — Бог се отвращава, ако имаш такова отношение към вярата си в Него. Следователно, за да се постигне промяна в нрава чрез вярата в Бог, много важно е качеството на възгледа за живота. Някои хора казват: „Моята цел в живота е да съм човек, който е много полезен на Бог, човек, който е в състояние да Му служи.“ Това добър стремеж ли е? Може и да е добър, но духовният ръст на човека е ограничен, а заложбите и положението на хората са различни, така че стремежът ти към тази цел е правилен, но може да не е подходящ за теб. Възгледът на човека за живота трябва да бъде той да стане човек с истина, човешка природа, съвест и разум, който се покланя на Бог — т.е. истински човек. Това е най-правилният стремеж. Някой може да каже: „Сега не сме ли истински хора?“ Външно сте такива, тъй като имате носове и очи, и човешка форма, но въз основа на същността си все още не сте станали истински хора. Все още ви липсват твърде много неща и разбирате твърде малко истини. За да бъдеш истински човек, някой, който притежава истината и има човешка природа, който се бои от Бог и отбягва злото, който следва волята Му и Му се покланя, трябва да се стремиш към истината и да придобиеш истината. Това е въпрос на индивидуална практика.

Третият аспект на промяната в нрава е сатанинската природа на човека. Това трябва да разберем и схванем в най-голяма степен, тъй като това е най-важният аспект, свързан с промяната на нрава. Сатанинската природа е поквареният нрав и покварената същност на човешката природа и тази тема съставлява голяма част от Божиите слова, които най-много разобличават този аспект. Божиите слова относно този аспект са също така най-строги, в много различни стилове — някои директно разобличават и съдят, докато при други е намерен по-тактичен израз, за да не би хората да не могат да ги приемат. Но независимо от изказа, или от стила или тона, който е използван, истината е, че това, което Бог разобличава, е същността на човека. Бог разобличава най-типичния аспект на сатанинската природа в две глави. Каква е характерната същност на сатанинската природа? Знаете ли? (Предателска природа.) Предателската природа, разобличена в Божиите слова „Един много сериозен проблем: предателството (1)“ и „Един много сериозен проблем: предателството (2)“, е типичното представяне на сатанинската природа. Други аспекти, като самоправедността, надменността и измамността на човешката природа, или нечестивостта и противенето на човечеството — всички те се споменават донякъде във всяка глава, но няма нито една глава, в която истината за тези аспекти да е специално разяснена. Само по темата за „предателството“ Бог е говорил в цели две глави. Оттук можем да видим, че в Божиите очи човешкото предателство е изключително сериозно и че то пряко накърнява Неговия нрав, и че е това, което Той най-много мрази и проклина. Как Бог анализира същността на човешкото предателство и се справя с нея? Разбира се, Бог не одобрява човешкото предателство. Той го мрази и го ненавижда, както ненавижда и онези, които Го предават. Предателството е архетипно за сатанинската природа. Откъде идва първопричината за природата на човешкото предателство? Идва от Сатана. Затова трябва да разберем този аспект на нрава. Първопричината за предателството е Сатана, природата на Сатана е предателство, а Бог приема за предателство нрава, който хората разкриват чрез нещата, които вършат. Защо Бог обсъжда този въпрос толкова пространно? Защото човешкото предателство е постоянно, независимо от мястото и времето и независимо от поведението на даден човек, нещо дълбоко вкоренено в човешката природа се противопоставя на Бог. Някои хора казват: „Не искам да противореча или да се противопоставям на Бог!“. Но ще го сториш, защото в теб има предателска природа, което означава, че не можеш да се покориш на Бог, не можеш да Го следваш докрай и не можеш да приемеш напълно Божиите слова като свой живот. Как трябва да разбираш проблема с предателството? Колкото и дълго да си вярвал в Бог, колкото и Негови слова да си ял и пил, или колкото и добре да Го разбираш — докато твоята природа предава Бог, а ти не си приел Неговите слова като свой живот и не си навлязъл в истината на Неговите слова, то твоята същност навеки ще предава Бог. Тоест, ако нравът ти не се е променил, ти си човек, който предава Бог. Някои хора казват: „Мога да проумея Божиите слова и да разбера всичко, което Той казва. Готов съм и да ги приема. Как тогава мога да бъда наречен човек, който предава Бог?“. Само това, че си готов да приемеш Божиите слова не означава, че си в състояние да ги изживееш, камо ли че вече си станал пълноценен чрез тях. Истината за предателската природа на човечеството е дълбока и ако искате да разберете този аспект на истината, може би ще ви е нужен период на преживяване. В Божиите очи всичко, сторено от всеки човек, който вярва в Бог, е в противоречие с истината, не съответства на Божието слово и е враждебно спрямо Него. Възможно е да не сте в състояние да приемете и това и да кажете: „Ние служим на Бог, почитаме Бог, изпълняваме дълга си в Божия дом. Направихме толкова много, всичко според Божиите слова и изисквания и съгласно работните подредби. Как може да се каже, че се противопоставяме на Бог и Го предаваме? Защо винаги охлаждаш ентусиазма ни? С огромни трудности се отказахме от семействата и кариерите си и бяхме твърдо решени да следваме Бог. Как тогава можеш да говориш за нас по този начин?“. Целта на говоренето по този начин е да се гарантира, че всички разбират: не е вярно, че човек, който се държи много добре, или се отказва от нещо, или понася някакви трудности, ще промени предателската си природа. В никакъв случай! Страданието е необходимо, както и изпълнението на дълга ти, но само това, че можеш да страдаш или да изпълняваш дълга си, не означава, че поквареният ти нрав вече не съществува. Това е така, защото у никого не е настъпила истинска промяна в живота нрав и всички все още далеч не могат да удовлетворят Божиите намерения и да изпълнят Неговите изисквания. Вярата на хората в Бог е твърде опорочена, поквареният им нрав се разкрива твърде много. Въпреки че много водачи или работници служат на Бог, те също така Му се противопоставят. Какво означава това? Става дума за това, че те умишлено действат против Божиите слова и не практикуват според Неговите желания. Умишлено нарушават истината, упорито се стремят да действат по своя собствена воля, за да постигнат собствените си замисли и цели, да предадат Бог и да създадат свое собствено независимо царство, където става това, което кажат. Това означава да служиш на Бог, но и да Му се противопоставяш. Сега разбирате ли?

Нека сега да не разговаряме повече за „предателството“. Има още един съществен проблем, а именно надменността и самонадеяността, които са характерни за сатанинската природа. Надменността на хората се разкрива и проявява навсякъде и те не могат да се въздържат от нея дори и да искат. Тя се разкрива и отприщва от време на време и хората не могат да направят нищо в това отношение. След като се отприщи, те ще съжалят, а след като съжалят твърдо ще решат никога повече да не допускат това да се случи, никога повече да не я разкриват, но въпреки това няма да могат да я контролират. Защо е така? Защото нравът на хората не се е променил и поквареният им нрав е все още налице. Той никога няма да изчезне от само себе си вътре в тях и когато нещо се случи, поквареният им нрав естествено ще се разкрие. Причината за всичко това е надменният и самонадеян нрав на човечеството. Когато разбереш повече за истината, когато можеш да я приложиш на практика и да схванеш истините принципи и когато разбирането ти за истината става все по-практично, а ти имаш познание за Бог и си по-близо до Неговите изисквания, когато възгледите ти за нещата са се променили — тогава надменният ти нрав постепенно ще намалее, бавно ще изчезне и твоят живот нрав ще започне да се променя. Тогава проблемът с предателството ти ще може да се счита за напълно решен и едва тогава ще бъдеш човек, който наистина е спасен.

Есента на 2007 г.