Сега какво е вашето преживяване в това да бъдете честни хора? Постигнали ли сте някакви резултати? (Понякога практикувам да бъда честен, но понякога забравям.) Можете ли да забравите да практикувате истината? Ако можете, какъв проблем показва това? Вие обичате ли истината, или не? Ако не обичате истината, ще ви бъде трудно да навлезете в истината реалност. Трябва да се отнасяте сериозно към практикуването на истината и към практикуването на това да бъдете честен човек. Трябва често да размишлявате как да бъдете честен човек и какъв разум трябва да притежавате. Бог изисква от хората да бъдат честни и за тях въпросът за стремежа към честността трябва да бъде въпрос от първостепенна важност. Те трябва да са наясно и да разбират какви истини трябва да притежават и в какви реалности трябва да навлязат, за да бъдат честни хора и да изживеят подобието на Петър, и трябва да намерят път на практикуване. Само тогава ще имат някаква надежда да се превърнат в честни хора и в хора, които Бог обича. Ако презираш честните хора, хората, които говорят откровено, особено онези, които могат да приемат и да се стремят към истината, ако винаги изпитваш пренебрежение към такива хора, тогава твоят характер не е положителен и ти принадлежиш към категорията на нечестивите личности. Ако гледаш отвисоко онези, които предано изпълняват дълга си, и онези, които са готови да платят цена, за да практикуват истината, тогава твоят характер е станал негативен и със сигурност ти нямаш положителен характер. Въпросът дали човек може да постигне спасение е свързан с това дали има положителен характер, или не. Ключовият фактор при определянето на това дали някой има положителен характер се крие в стремежите и предпочитанията, които той има в сърцето си. Трябва да правиш разлика между положителните и негативните неща, да си способен да поставяш ясни граници, да заемаш правилната позиция и да заставаш на страната на Бог и истината. Ако можеш да правиш това, твоят начин на мислене ще бъде напълно нормален и ти ще бъдеш човек със съвест и разум. Ако винаги гледаш отвисоко онези, които се стремят към истината, които желаят да платят цена и които искрено отдават всичко на Бог, тогава ти заставаш на страната на Сатана и имаш негативен характер. Някои хора се отнасят с пренебрежение към честните личности и ги гледат отвисоко. Винаги се отнасят с голямо уважение към онези, които са красноречиви, манипулативни и умеят да мамят другите с цветисти думи, както и към онези, които изнасят възвишени проповеди отвисоко. Ако твоят случай е такъв, ти няма да можеш да бъдеш честен човек. Вместо това ще подражаваш на фарисеите и ще си неспособен да поемеш по правилния път на търсенето на истината. Ще принадлежиш към категорията на лицемерните фарисеи. Хората се стремят към онова, което предпочитат и желаят. Кое е онова, което в момента желаете в сърцата си? Опасявам се, че дори вие не сте наясно какво желаете. Обектите на вашата любов и омраза не са ясно разграничени и вие не знаете по какви въпроси сте се съобразили със Сатана. Понякога думите ви може и да са съобразени с истината, но щом започнете да действате, се отклонявате от нея. Това показва, че без истината не можете да останете непоклатими и постоянно се колебаете, като понякога се накланяте наляво, а понякога — надясно. Веднага след като приключите със слушането на проповедите, изглежда, че разбирате истината и сте готови да вървите по правилния път. След известно време обаче у вас настъпва мрак и вие отново се отклонявате от пътя. Могат ли такива хора да изберат правилния път? Дори да могат да го изберат, те не могат да стъпят на него, защото се намират в ненормално състояние. Те изобщо не разбират никакви истини и са объркани личности, които по цял ден обикалят замаяни. Може да казват, че харесват добрите хора, но винаги когато се сблъскат с някакви проблеми, ги гледат отвисоко. Може да твърдят, че им харесва да са честни, но когато нещо ги сполети, се държат измамно. Следват всеки, който ги води, независимо дали е добър, или зъл — може ли Бог да усъвършенства такива хора? Определено не, тъй като те не отговарят на необходимите изисквания. Всеки, който гледа отвисоко на добрите хора, на честните личности, на онези, които старателно изпълняват дълга си, и на онези, които се стремят към истината, които са готови да платят цена и да страдат за нея, сам по себе си не е добър човек. На него му липсва дори капка съвест и разум и той е неспособен да постигне спасение. Хората с добри сърца и с любов към истината харесват положителните неща и обичат да общуват с положителни личности, което им носи много ползи. От друга страна, онези, които не обичат положителните неща или положителните личности, няма да постигнат истината, дори да вярват в Бог. Това е така, защото сърцата им не обичат истината и те няма да се стремят към нея. Дори да го желаят, те няма да могат да придобият истината.

Току-що разговарях за две неща: за чувствата и за представите и фантазиите. Има още едно — избухливостта — което също е проявление на покварения нрав на човека. Всички покварени хора са избухливи. В какво поведение се проявява избухливостта? Има ли елементи на чувства и емоции в избухливостта? Какво да кажем за надменността и самоправедността? Избухливостта включва всички тези елементи — всички те са свързани с човешкия нрав. Какво ще кажете за „Око за око, зъб за зъб“ — това пример за избухливост ли е? „Каквото повикало, такова се обадило“ и „С твоите камъни по твоята глава“ — това примери за избухливост ли са? (Да.) За какви други примери се сещате? („Няма да нападна освен ако не ме нападнат. Ако ме нападнат, със сигурност ще отговоря“.) Това са все примери за избухливост. Хората стават избухливи не само когато са ядосани, но често проявяват избухливост дори когато не са ядосани. Например, те живеят според сатанинския си нрав и често искат да смъмрят онези, които говорят по начин, който им е неприятен, или онези, които действат по начин, който е неприемлив за тях, и искат да отмъстят на онези, които действат по начин, който е неблагоприятен за тях. Не е ли това избухливост? (Да, така е.) За какви други примери за избухливост можете да се сетите? (Когато говориш или мъмриш другите от позицията на статуса.) Когато човек използва предимството, което му дава статуса му, за да прави това, което предпочита, или за да излее гнева си върху другите, като ги мъмри, това също са форми на избухливост. Всъщност хората доста често разкриват избухливост. Повечето случаи, в които думите и действията на хората не са в съгласие с истината, възникват поради техния егоизъм, желания, обида, омраза и гняв — всички тези неща произлизат от избухливостта. Разкриванията на избухливост не идват само от омраза, гняв или отмъстителност и широк кръг от неща са свързани с това, но днес няма да се впускаме в подробности. Покварените хора са все избухливи и тази избухливост произлиза от техния сатанински нрав. Избухливостта не е в съгласие с логиката на нормалната човешка природа, а още по-малко с истината, затова да действаш в съответствие с покварения си нрав е избухливост. Да отвръщаш на злото със зло не е ли форма на избухливост? (Да, така е.) Какво да кажем за отплащането на доброто със зло? Това също е избухливост. А какво да кажем за това да си толкова ядосан, че да си настръхнал от яд? Това също е избухливост. Избухливостта означава просто да реагирате ирационално на проблемите, с които се сблъсквате, като си мислите: „Независимо каква е ситуацията, сега просто ще излея навън личните си оплаквания. Независимо от последствията, какви са принципите или към кого е насочен гневът ми, първо трябва да изпусна малко пара“ — това е избухливост. В крайна сметка какво точно представлява избухливостта? Това е покварен нрав, това е сатанински нрав и пълна липса на рационалност. Избухливостта е своего рода безумие, същността ѝ е изблик на зверска природа и в нея липсва дори най-малка частица разум на нормална човешка природа. Проявата на ирационалност води до загуба на разсъдъка и на самоконтрола и до неспособност да се въздържаш и контролираш. Това е избухливостта.

За да промениш нрава си, най-основното нещо, което трябва да си способен да направиш, е да разпознаеш начините, по които преди всичко се проявява твоят покварен нрав в контекста на Божиите слова, и да осъзнаеш за какво мислиш и какво е състоянието ти, когато разкриваш покварения си нрав. В много случаи всяко състояние, което възниква в човека, се дължи на покварен нрав — в някои случаи един вид покварен нрав може да породи множество различни състояния при различни обстоятелства. Трябва да си способен да разпознаваш всичко това. Не е достатъчно само да си придобил мъничко разбиране от разпознаването си, а трябва също така да си способен да разнищваш и да знаеш къде е коренът на твоя проблем, при какви обстоятелства се разкрива поквареният ти нрав и що за проблем е това. След като разберете ясно всичко това, ще знаете кой е подходящият начин за практикуване. Ще можете ли да практикувате нещо само защото знаете как би следвало да го практикувате? (Не.) Защо е така? Защото имате покварен нрав. Ако поквареният нрав пречи на някого да практикува истината, той трябва да търси истината, да приеме да бъде кастрен от Бог, да приеме Неговия съд и наказание и да се справи с покварения си нрав. Ако направи тези неща, ще му стане лесно да практикува истината. Способността да практикува истината означава ли, че някой е постигнал преобразяване? Не означава. Това, че някой се е справил с покварения си нрав по един въпрос, не означава, че той няма да се прояви отново. Той ще продължи да се проявява, като смущава и пречи на този човек да практикува истината, и при тези обстоятелства той пак ще трябва да търси истината, за да се справи с този покварен нрав. Човек може да се справи с покварения си нрав по един въпрос, но след определен период от време е възможно да се появи друг вид покварен нрав в друга ситуация и да му попречи да практикува истината. В какво се изразява проблемът тук? Това показва, че поквареният нрав е дълбоко вкоренен в хората и че те трябва да продължат да търсят истината и да намират отговори на проблемите си в Божиите слова. Само чрез многократно справяне с покварения нрав той постепенно ще започне да изчезва. Никакъв покварен нрав не може да бъде преодолян с един замах — не става по този начин. Първо трябва да започнеш да разбираш истината и да се научиш да разпознаваш. Трябва да се запиташ: „Сега съм в неправилно състояние, как е възникнало това състояние? Защо е възникнало такова състояние в мен? Как Божиите слова разобличават това състояние? Що за покварен нрав е породил това състояние?“. Трябва да размишлявате над тези въпроси, за да придобиете разбиране, и да ги разпознавате ясно. След като имате разбиране за своя покварен нрав, ще сте способни да му се опълчите. По този начин пречките пред това да практикувате истината постепенно ще бъдат отстранени и ще ви бъде по-лесно да прилагате истината на практика. Да вървите по пътя на стремежа към истината означава постоянно да се справяте с покварения си нрав по този начин. Пътят на практикуването на истината постепенно ще се разширява и открива, а пречките пред него ще намаляват. Ще сте способни да практикувате всички различни аспекти на истината и ще разкривате все по-малко покварен нрав. Това не означава обаче, че сте се отървали напълно и изцяло от покварения си нрав. Възможно е при специални обстоятелства все още да разкриете малко покварен нрав, но той вече няма да може да ви пречи да практикувате истината. Това е промяна в добра посока. Пътят на навлизане в живота е дълъг, т.е. пътят на стремежа към истината е дълъг. В реалния си живот всички можем да видим как при различни обстоятелства даден вид покварен нрав може да доведе до най-различни състояния. Независимо дали на пръв поглед тези състояния изглеждат правилни или погрешни, положителни или негативни и неблагоприятни, всички те могат да вземат контрол над някого за определен период от време, да повлияят на начина, по който той говори и действа, и да повлияят на възгледите му за нещата и на начина, по който се отнася към хората. И така, как възникват тези състояния? В действителност всички те възникват поради сатанинската природа и покварения нрав на хората. На пръв поглед изглежда, че хората са повлияни от състоянията, но по същество те са контролирани от своя покварен нрав. Вследствие на това всички хора живеят според вътрешната си сатанинска природа и покварения си нрав, което води дотам да нарушават истината и да се противят на Бог. Ако не използваш истината, за да се справиш с покварения си нрав и да промениш неправилните си състояния, няма да си способен да се освободиш от ограниченията и оковите на сатанинския си нрав. Да кажем например, че си водач, и в църквата има човек, който е подходящ за определен дълг, но ти не искаш да го използваш, защото гледаш на него отвисоко. Знаеш, че това не е справедлив начин да се отнасяш към хората, така че как трябва да разрешиш този проблем? Трябва да разсъждаваш: „Защо постъпвам по този начин? Защо се отнасям несправедливо към него? Какво е това, което упражнява влияние върху мен?“. Това не съдържа ли конкретни подробности? Какъв е проблемът, че не искаш да се отнесеш справедливо към този човек? Той се дължи на твоите предразсъдъци, предпочитания и неприязън. Хората имат надменен нрав, така че в тях може да възникнат тези неща. Ето защо това несъмнено се дължи на твоя надменен нрав. Надменният ти нрав е причинил възникването на тези състояния в теб, като например това, че в сърцето си гледаш отвисоко на този човек, че не искаш да кажеш нищо добро за него или да го оцениш по честен и справедлив начин, че не искаш да го избереш за определен дълг, дори когато той е подходящ за него — това са все последствия, предизвикани от надменния ти нрав. Хората имат надменен нрав, затова таят мрак в сърцата си, зрението им е изкривено, а възгледите им за въпросите са пристрастни. Тези проблеми трябва да бъдат разрешени чрез самоанализ и себеопознаване. Ако имаш ясен възглед и схващане за своите покварени състояния и за покварения си нрав и след това можеш да потърсиш истината, за да се справиш с тях, и да се отнасяш към хората в съответствие с истините принципи, ще си способен да промениш предразсъдъците си към хората и неправилните си възгледи за тях и ще започнеш да се отнасяш справедливо към тях. И така, как можете да ги промените? Трябва да дойдете пред Бог, за да се молите и да търсите истината, да прозрете същността на тези проблеми и да постигнете разбиране за Божиите намерения. Трябва да имаш готовност да сътрудничиш и да се опълчиш на самия себе си. Трябва да си кажеш: „Занапред няма да действам по този начин. Може би заложбите му са малко недостатъчни, но трябва да се отнасям с него така, както се полага. Ако той е подходящ за изпълнението на този дълг, тогава трябва да му го възложа. Ако имам добри отношения с някой друг, но той не е подходящ за този дълг, няма да го използвам. Вместо него ще използвам въпросния човек“. Нима това състояние не се е променило? Не е ли това форма на практикуване? Това е форма на практикуване. А как успя да практикуваш по този начин? Ако не беше сътрудничил и не беше се опълчил на субективните си намерения, щеше ли да си способен да постигнеш този резултат? Със сигурност не. Така че сътрудничеството на хората е от решаващо значение. Трябва да сътрудничиш истински — т.е. трябва да се стремиш към истината и да се стремиш към Божиите изисквания. Ако не избереш да действаш по този начин, ако не се стремиш към истината, тогава ти не сътрудничиш. Истинското сътрудничество означава абсолютно покорство пред истината. Само ако имаш отношението и решимостта да се покориш на истината, можеш да се опълчиш на личните си намерения, предпочитания и разсъждения. По този начин неправилното ти състояние може да бъде променено. Справедливото отношение към хората означава, че си способен да приемеш и да се покориш, когато някой друг говори правилно и в съответствие с истината, независимо какво е положението на този човек. Ако винаги имаш предразсъдъци към даден човек, ако гледаш на него отвисоко и не искаш да говориш много с него, дори след като си го използвал, ако все още гледаш отвисоко на него в сърцето си, а състоянието ти не е напълно променено, това показва, че гнилите корени на покварения ти нрав все още са в теб. Едно малко, незначително състояние може да ти причини толкова много страдания — това проблем с нрава ти ли е? Това е проблем с природата същност на човека. Трябва да промениш това неправилно състояние. Не бива да ограничаваш този човек само защото си открил, че той има определени слабости — той несъмнено има и определени достойнства и силни страни и ти би трябвало да разговаряш повече с него и да се опиташ да придобиеш по-дълбоко разбиране за него. Когато видиш силните му страни и откриеш, че той действително е подходящ за въпросния дълг, постепенно можеш да осъзнаеш собствената си подлост и безсрамие, да осъзнаеш, че е справедливо и е в съответствие с истината да му възложиш този дълг и да имаш такова отношение към него. Тогава ще се почувстваш по-спокоен. Когато този човек бъде реабилитиран, ще се почувстваш в мир със съвестта си затова, че не си разочаровал Бог и че си практикувал истината. С течение на времето мнението ти за този човек ще се промени. Как се постига всичко това? Именно Бог върши това — истината работи в теб малко по малко и това преобразява и променя състоянието ти. Това обаче е само началото. Ако отново се сблъскаш със същия въпрос, няма да си способен да използваш непременно същите методи, които си използвал с предишния човек, за да се справиш с него. Може да преживееш други, различни състояния или различни среди, хора, събития и неща може да те подложат на изпитание за това доколко обичаш истината и да подложат на изпитание решимостта ти да се опълчиш на собствения си покварен нрав и на собствената си воля. Това са Божиите изпитания. Когато във всички твои отношения с другите хора, независимо кои са те и дали отношенията ви са добри, или лоши, дали тези хора са близки с теб, или не са, дали ти правят мили очи, или не, и независимо от техните заложби, ти си способен да се отнасяш към тях справедливо и правилно, състоянието ти ще се е променило напълно. Когато начинът, по който се отнасяш към другите, не се основава на твоите фантазии, на твоите чувства или на твоята избухливост, ти ще си придобил този аспект на истината. Но ти все още не си постигнал това. Всичките видове покварен нрав в теб все още контролират поведението ти, контролират начина, по който мислиш, и ума ти. Тези неща вътре в теб вече са се превърнали в твоя природа, която те контролира, а истината все още не се е превърнала в твой живот. Ти просто имаш някакво добро поведение, но зад това добро поведение различните състояния и мисли, които разкриваш и които таиш в сърцето си, възникват от твоя покварен нрав и са в разрез с истината. Когато всички тези твои състояния и мисли станат рационални и съответстват на принципите и на истината, поквареният ти нрав вече няма да е способен да контролира мислите или поведението ти — тогава нравът ти наистина ще се е променил. Вече няма да е необходимо да се опълчваш на покварения си нрав или да се въздържаш. Просто ще си способен да действаш директно в съответствие с истините принципи. Ще вярваш, че точно това следва да правиш, и ще си мислиш, че практикуването на истината изобщо не е изморително. Когато това се случи, истината ще се е превърнала в твой живот. Всички вие все още не сте постигнали това — все още трябва да продължите да се стремите за определен период от време. Не е достатъчно само да разбирате малко някаква доктрина и да имате малко ентусиазъм. Духовният ви ръст все още е твърде малък. Трябва да сте способни да преживявате Божиите слова, да практикувате истината и да говорите за своето свидетелство за преживяване и за истинското си разбиране — тогава ще имате реалност. Ето какво означава да имаш истински духовен ръст. Точно сега повечето хора не са способни да свидетелстват — техните преживявания все още са твърде повърхностни и те трябва да четат повече Божии слова, да слушат повече проповеди и да изучават повече химни. След като преживеят много неща, те ще придобият истинско разбиране за Божиите слова и ще почувстват, че Божиите слова са толкова практически, толкова способни да служат като живот на човека, че са напълно способни да накарат хората да изживяват истинско човешко подобие и че могат да бъдат използвани в отговор на всякакви изкушения от страна на Сатана. Само хората, които постигат това разбиране, имат духовен ръст и наистина са станали Божии избраници. Много хора не са способни да разговарят за истината или да говорят за своето свидетелство за преживяване. Това е така, защото истината все още не се е превърнала в техен живот и в резултат на това те водят уморителен и жалък живот, проявяват всякакъв вид грозота и животът им е трагичен. Какво носи на хората поквареният нрав? Той носи страдание, омраза, обида, негативизъм, както и надменност, самоправедност, лъжи, измама, мошеничество и убедеността, че човек превъзхожда всички останали. Понякога той кара хората да се примиряват с безнадеждността, да говорят с неправилни доводи и да се противят. Друг път той кара хората да си мислят колко са жалки, колко са сами и без опора, и да проявяват нещастно и жалко подобие. Хората вярват в Бог в продължение на много години, но все още не разбират истината, а говорят само глупости и казват, че са сами и без опора. Бог е истината, Той е опората на човека, но хората не се опират на Него, а се отдалечават от Него, следват Сатана и живеят според сатанински философии. Не са ли такива хора много объркани? Хората, които не се стремят към истината, са все такива. Онези, които разбират истината, се приближават все повече до Бог — ако не разбираш и не си придобил дори една частица от истината, тогава ти си много далече от Бог и може би дори нямаш нормално отношение с Бог. Ако разбираш истината и можеш да практикуваш истината, ако истината се е превърнала в живота в теб, тогава Бог е в сърцето ти. Ако не разбираш истината и не си я постигнал, ако не можеш и да я практикуваш, тогава Бог не е твоят Бог и Той не живее в теб. Ако истината не е твой господар и не ти диктува всичко, тогава това е същото като Бог да не ти диктува всичко. Това означава, че не си се отдал на Бог и все още си този, който ръководи нещата. Когато ти ръководиш нещата, кой всъщност ги ръководи? Това е твоят покварен нрав. Истината няма думата. Когато вече не ти се налага да си блъскаш главата над думите, действията, поведението, справянето с въпроси, изпълнението на дълга ти, начина, по който се отнасяш към хората, и дори ежедневието ти, какво ядеш и как се обличаш, когато можеш да се справяш с всичките си дела според Божиите слова и истините принципи, тогава ще изживяваш истинско човешко подобие и ще си постигнал истината.

Точно сега практикуването на истината е въпрос от първостепенно значение и всеки, който не практикува истината, е невеж и глупав. Хората, които не практикуват истината, са неспособни да преживеят Божието дело — те си мислят, че е достатъчно да вярват в Бог, за да получат благословии, и че не е необходимо да практикуват истината и да платят цена. В религиозния свят има много хора от този тип. В Божия дом повечето хора знаят как Бог върши Своето дело и спасява човечеството и какви са Божиите намерения и изисквания към хората. В Божия дом има все по-малко хора, които не практикуват истината. В момента по отношение на доктрината всички вие разбирате, че можете да постигнете промяна на нрава и да получите спасение само като се стремите към истината и я практикувате, но все още не сте съвсем наясно относно пътя, по който да практикувате истината и да навлезете в истината реалност. В резултат на това вашето навлизане в живота става бавно. Практикуването на истината е ключът към навлизането в истината реалност — неспособността да се практикува истината е голям проблем. Всички вие все още ли проповядвате думи и доктрини? (Да.) А след като направите това, можете ли да приложите тези думи и доктрини на практика? Ако не можете да ги приложите на практика, това доказва, че все още не разбирате истината, а само доктрините, и че все още не притежавате истината реалност. Някои хора знаят, че трябва да бъдат честни, но не могат да се освободят от ограниченията на лъжата и измамата. Някои хора твърдят, че са готови да се покорят на Бог, но когато бъдат кастрени, не са способни да се покорят. Други хора говорят за доктрини по начин, който звучи правилно, и създават впечатлението, че притежават реалност, но нямат истинско познание за себе си. Други хора вярват, че са много духовни, защото са способни да говорят за духовна теория, но не са способни на истинско себепознание и им липсва истинско покорство, било то по отношение на дълга им или при справянето им с делата. Какво стои в основата на всички тези проблеми? Това, че те не са способни да приемат истината. Ако един вярващ в Бог не приема истината, дали наистина вярва в Него? Ако не може да приеме истината, няма да е способен да разреши нито един от проблемите си. Само онези, които приемат истината, са способни да я практикуват и да опознаят себе си. Независимо колко думи и доктрини може да рецитира човек, ключът е в това да е способен да практикува тази доктрина — това е най-важното. Истините, които човек прилага на практика, са реалността — ако е неспособен да практикува истината, тогава му липсва реалност. Някои хора могат да проповядват много ясно думи и доктрини, но в действителност им липсва яснота за много истини, не са способни да разпознават някои неща и не могат да ги прозрат, а истините, които са способни да практикуват, са много малко на брой. В резултат на това на такива хора им е много трудно да пишат свидетелства за преживяване — те могат да напишат само няколко думи и доктрини, без никакъв ежедневен език или практически преживявания. Сега имате ли път за това как трябва да се разреши този проблем с рецитирането на думи и доктрини? За да разрешите този проблем с рецитирането на думи и доктрини, трябва да практикувате истината — колкото повече практикуваш истината, колкото повече усилия полагаш за истината и за практикуването си, толкова повече думи на преживяване и практикуване ще придобиеш. Колкото повече думи на преживяване и практикуване притежаваш, толкова по-малко ще рецитираш думи и доктрини. Как човек постига реалност? В процеса на практикуване на истината хората имат някакви преживявания и са изложени на някои неща, разкриват покварен нрав, изпадат във всевъзможни състояния и след това търсят истината, разнищват различните си покварени състояния и намират принципите и пътя на практикуване. Започват да разбират и да практикуват истината. Това е истинско житейско преживяване. Ако не се стремиш към истината и не желаеш да я практикуваш, няма да преминеш през този процес, а без него няма да постигнеш навлизане в живота. Ако преживееш много в този процес, ще постигнеш ясно разбиране за истината, ще си способен ясно да разпознаваш покварения нрав и пътят, който трябва да следваш при практикуването на истината, ще става все по-ясен. Ако не си преминал през този процес на практикуване и преживяване, а имаш само буквално, доктринално разбиране и осмисляне на Божиите слова, тогава всичко, което проповядваш, ще бъде само доктрини, тъй като има разминаване между твоето буквално разбиране и непосредственото ти преживяване. Как възникват доктрините? Когато човек не практикува Божиите слова и няма житейски преживявания, а само разбира, анализира и тълкува буквалното значение на Божиите слова и още повече, проповядва това, тогава възникват доктрини. Могат ли доктрините да станат реалност? Ако не практикуваш или не преживяваш истината, никога няма да я разбереш. Чисто буквалните тълкувания на истината ще бъдат завинаги доктрини. Ако обаче практикуваш истината, ще усетиш и ще почувстваш, че се отърваваш от част от покварата си, че правиш крачка към спасението си и че се приближаваш към Божиите изисквания. Получените по този начин знания, мисли, идеи, чувства и т.н. ще бъдат практически. Как се постига реалност? Тя се постига чрез преживяването от практикуването на истината. Ако човек не практикува истината, никога няма да има реалност. Може би някои хора ще кажат: „Не практикувам истината, но все пак мога да проповядвам практически проповеди“. Това, което проповядваш, може да звучи правилно и доста практично за другите в онзи момент, но след това те все още няма да имат път на практикуване. Това доказва, че всичко, което разбираш, все още е доктрина. Ако не прилагаш Божиите слова на практика и нямаш практическо преживяване или познания за истината, когато у някой друг човек възникне състояние, за което никога преди не си се замислял, няма да знаеш как да се справиш с него. Когато човек рядко практикува истината, е невъзможно да я разбере истински. Само когато човек увеличи практикуването на истината, може да я разбере истински и само тогава може да разбере принципите на практикуването на истината. Ако нямаш преживяване на истината, ще си способен естествено да проповядваш само доктрини. Ще казваш на другите да се придържат към правилата, подобно на теб. Без истинско житейско преживяване никога няма да си способен да проповядваш реалността на истината. Практикуването на истината не е същото като изучаването. Изучаването означава винаги да полагаш усилия за заучаване на думи и фрази. Достатъчно е само да си водиш бележки, да запаметяваш, да анализираш и да проучваш. Практикуването на истината е точно обратното. Трябва да разчиташ на практическо преживяване, за да постигнеш резултати от разбирането на истината и от справянето с нещата в съответствие с принципите. Всеки, който е готов да практикува истината, след като я разбере, ще може да се отърве от покварения си нрав — колкото повече истини практикува, от толкова повече покварен нрав ще е способен да се отърве. Онези, които разбират истината, но не я практикуват, никога няма да се освободят от покварения си нрав. Затова търсенето, разбирането и практикуването на истината е пътят към справянето с покварения нрав.

11 декември 2017 г.