Има и друг вид състояние — това да живееш според философия за светските отношения. В своята вяра в Бог, повечето хора обичат да се стремят към слава, придобивки и статус, без да се съсредоточават върху стремежа към истината. Стига някой да има известни заложби и няколко идеи, той притежава набор от сатанински философии и правила за живот. Всеки има своето „нещо готово в запас“ по отношение на това как да живее щастливо, как да живее по начин, който го отличава и носи чест на фамилното му име и печели всеобщото одобрение. Какво е това нещо готово в запас? То е „върховна“ философия за светските отношения. На някои хора може да им се стори странно да чуят това: „върховна“ и „философия за светските отношения“ не си подхождат. Това е странно съчетание. И така, защо тук е използвана думата „върховна“? Човек с философия за светските отношения по принцип смята, че за да живее, трябва да разполага с определени правила за съществуване, т.е. с някои тайни за оцеляване. Той смята, че това е единственият начин да постигне целите си в живота. Разглежда тези правила за съществуване, тоест философията за светските отношения, като свои най-висши постулати — точно като онези девизи, които хората често казват. Той отстоява и се придържа към своята философия за светските отношения така, сякаш е истината, без да изключва от тази нагласа дори Божиите избраници. Той смята: „Никой човек не може да се откъсне от светските отношения. Вие вярвате в Бог, нали? Следвате принципите, нали? Разбирате истината, нали? Добре тогава, аз имам философия за светските отношения, с която да се справям с вас. Вие сте педантични, нали? Спазвате истините принципи, нали? Е, аз не разбирам истините принципи и въпреки това мога да ви предразположа и да ви накарам да се въртите в кръг. Ще ви държа всички в орбитата си. Ще казвате, че съм добър човек, и няма да говорите зад гърба ми. Дори ще ви осъждам, когато не сте наблизо, ще ви погаждам лоши номера и ще ви продам — а вие няма изобщо да разберете“. Това е човек, който живее според философията за светските отношения. Какво се крие в тази философия за светските отношения? Увъртане, измама и тактика, а също така подходи и методи. Когато например види някой човек със статус, някой, който би могъл да му е от полза, той е много учтив, прави поклони и реверанси, и не пести хвалебствията си. С тези, които според него нямат какво толкова да предложат и не са толкова добри като него, той винаги говори снизходително и ги гледа отвисоко, което кара тези хора да чувстват, че той ги превъзхожда и трябва винаги да му се възхищават. Във вътрешния си свят той има система как да си играе с хората и да ги манипулира, както и начин, по който трябва да се отнася към всеки тип човек. Когато срещне някого, той знае от пръв поглед какъв тип човек е и как трябва да се държи и общува с него. В ума му веднага се появява съответната формула. Той е вещ и обигран в това. Не е необходимо да мисли за прилагането на тази философия за светските отношения — не му трябват предварителни скици или нечии инструкции. Има свои собствени методи. Някои от тях е измислил сам, други е научил от хората или ги е наблюдавал при хората, или ги е придобил под влиянието на хората. Възможно е никой да не му е казал за тези методи, но той може да си направи изводи за тънкостите и така научава своята философия за светските отношения, техниките, подходите и методите, схемите и сметките. Дали хората, които живеят съобразно тези неща, притежават истината? Могат ли да живеят съобразно истината? (Не.) Не могат. И така, какво влияние имат върху другите хора? Често се случва другите да останат измамени и изиграни от тях, използвани и употребени за забавление и т.н. Тази философия за светските отношения не е непременно само от компетенцията на интелектуалците или на някаква група хора — факт е, че тя присъства у всеки.

По какви други начини се проявяват сатанинските философии? Някои хора са много добри в говоренето. Те предизвикват щастие и удовлетворение у хората, които си тръгват утешени, след като са ги чули да говорят, но такъв човек не върши никаква реална работа. Що за човек е той? Такъв, който манипулира хората с хубави думи. Някои водачи и работници работят известно време, а след това си мислят: „Дали Горното ме разбира? Познава ли ме Бог? Трябва да докладвам за няколко проблема, за да знае Горното, че работя. Ако Горното види, че докладваните от мен проблеми са съвсем реални и съществени, че са ключови въпроси, Горното сигурно ще ме цени много, като вижда, че мога да върша действителна работа“. И така, тези хора намират възможност да споменат проблемите. Оправдано е да ги споменават, това е здрав разум, а и делото го изисква. Това обаче не бива да бъде опетнено с личните им намерения. Можете ли да видите какво е намерението на този човек, когато докладва за тези проблеми? Какъв всъщност е проблемът с това негово намерение? Този въпрос изисква размисъл и проницателност. Ако споменава проблемите, за да изпълнява добре дълга си и да удовлетвори Бог, това би било оправдано. Би означавало, че е отговорен човек — някой, който е свършил действителна работа. В момента обаче има някои водачи и работници, които не вършат действителна работа, а са опортюнисти и я карат през просото, които лъжат началниците си и крият нещата от подчинените си. Въпреки това искат да са предразполагащи и изкусни, и да удовлетворяват всички. Като практикуват по този начин, не живеят ли съобразно сатанински философии? Ако е така, как трябва да се разреши проблемът? Какви истини трябва да се търсят, как да се познае и различи проблемът — тези неща трябва да се изяснят преди да може да се реши проблемът с покварените им намерения. Ето още един пример. Двама души се събират, за да изпълняват даден дълг. Отиват в някоя църква в друг район, за да се справят с даден проблем там. Условията на живот там са сравнително лоши, обществената сигурност не е на ниво и това място крие някакъв риск. Единият от тях казва: „Хората в тази църква не ме харесват. Дори и да отида, няма гаранция, че ще мога да реша проблема там. Теб обаче всички те харесват. Би било продуктивно ти да отидеш да разрешиш проблема“. Другият смята, че това е така, и тръгва. Като оставим всичко останало настрана, няма ли проблем с този, който си намери причини и оправдания да не отиде? Независимо дали неговите оправдания и причини са основателни или не, практикува ли той истината така? Мисли ли за своите братя и сестри? Не. Той лъже. Използва приятни думи, за да постигне собствените си цели. Нима това не е техника? Ако мислиш по този начин и действаш по този начин, не си се опълчил на плътта. Все още живееш съобразно сатанински философии. Но какво би станало, ако можеше да се опълчиш на себе си и да не живееш съобразно сатанински философии? Първоначално нямаше да искаш да отидеш в онази църква, за да се справяш с проблемите ѝ, но щеше да обмислиш: „Това не е правилно. Фактът, че мисля по този начин означава, че съм лош човек, че съм неетичен. Трябва да си върна думите назад възможно най-бързо. Трябва да му се извиня и да бъда откровен за покварата, която разкрих. Трябва да отида на онова място днес, дори това да означава, че ще умра там“. Всъщност не е сигурно, че ще умреш там. Откога смъртта идва толкова лесно? Животът и смъртта са предопределени от Бог. Общо взето, в такъв случай е необходимо да си непоколебим и да имаш способността да се опълчиш на себе си. Само тогава ще си способен да живееш съобразно истината. Ще ви дам още един пример. Двама души се събират, за да изпълняват даден дълг. И двамата се страхуват да поемат отговорност за него, така че всичко се обръща в състезание по убедителност. Единият казва: „Ти иди и се погрижи за това“. Другият казва: „По-добре ще е ти да се заемеш с това. Моите заложби са по-скромни от твоите“. Това, което наистина си мислят, е следното: „Няма да има награда, ако се справя добре с това, а ако се справя зле, ще бъда кастрен. Няма да отида — не съм толкова глупав! Знам какво си намислил. Спри да се опитваш да ме накараш да отида“. Какво се получава накрая от тяхната размяна на реплики? Нито един от двамата не отива и в резултат на това делото се забавя. Не е ли това неетично? (Така е.) Не е ли забавянето на делото сериозна последица? Това е лош резултат. И така, съобразно какво живеят тези двамата? И двамата живеят съобразно сатанински философии. Те са възпирани и обвързани от сатанински философии и от собствените си хитрости. Не са успели да практикуват истината и поради това изпълнението на дълга им не отговаря на критериите. То е нехайно и в него изобщо няма свидетелство. Да кажем, че двама души са се събрали, за да изпълнят даден дълг. Единият се опитва да заеме доминираща позиция във всичко и винаги иска да има последната дума, а другият може да си помисли: „Той е коравият от двама ни. Той обича да поема инициативата. Добре, нека да има водещата роля във всичко, а когато нещо се обърка, именно той ще бъде кастрен. „Вятърът брули високите дървета!“ Няма да съм висок тогава. Просто нещата стоят така, че имам скромни заложби и не обичам да ме занимават с какво ли не. Той обича да е водещият, нали? Е, ако има нещо за правене, ще го оставя на него!“. Човек, който би казал такива неща, обича да бъде угодник, последовател. Какво разбирате за начина му на изпълнение на дълга? От какво се води в живота? (Философия за светските отношения.) Освен това си мисли и нещо друго. „Няма ли да ми се ядоса, ако му открадна светлината на прожекторите? Няма ли да има разногласия между нас двамата занапред? Ако това се отрази на отношенията ни, ще ни е трудно да се разбираме. За мен ще е по-добре, ако го оставя да се оправя по неговия начин“. Не е ли това философия за светските отношения? Начинът, по който живеят такива хора, им спестява неприятности. Той им дава възможност да избягват поемането на отговорност. Занапред те ще са последователи във всичко, което им се налага да правят, без да се налага да поемат инициативата или да се набиват на очи, и без да се налага да мислят за някакви проблеми. Всичко се поема от някой друг, така че те няма да се изморяват. Готовността им да бъдат последователи доказва, че нямат чувство за отговорност. Те живеят според философията за светските отношения. Не приемат истината и не отстояват принципите. Това не е хармонично сътрудничество — това е да бъдеш последовател, да бъдеш угодник. Защо това не е сътрудничество? Защото не оправдават отговорността си в нищо. Не действат с цялото си сърце или с целия си ум, а е възможно да не действат и с цялата си сила. Ето защо казвам, че живеят съобразно философията за светските отношения, а не съобразно истината. Ето друг пример: някой прави нещо лошо, докато изпълнява дълга си, нещо, което нанася вреда на интересите на Божия дом. Ти виждаш това, но си мислиш: „Това не е моя работа. Не е навредило на моите интереси. А освен това не аз съм този, който носи отговорност. Откъде накъде ще си пъхам носа в чуждите работи? Някой друг, който е готов, може да се погрижи за това. Всичко, което трябва да правя, е да остана успешен в своето дело. Ако другите вършат лоши неща, това няма нищо общо с мен. Не ме интересува дали виждам нещо, не ме интересува дали са се отклонили от правилния път, а ако има загуби за делото на църквата, това няма нищо общо с мен“. Не е ли това философия за светските отношения? (Така е.) Добри ли са намеренията на този човек? (Не.) Той живее съобразно сатанински философии. Някои хора правят това от време на време по определен въпрос. Други го правят често, без никога да търсят истината или да се самоанализират, и без да преодоляват покварения си нрав. Тези два типа хора се намират в различни ситуации. Но независимо дали това се прави в отделни случаи или по всички въпроси, то засяга проблема с покварения нрав. Не става въпрос просто за нечии методи — става въпрос да живееш живота си съобразно сатанински философии. Има ли друга философия за светските отношения, която хората обикновено виждат и с която влизат в контакт? (Подкупване на други хора с дребни услуги, задоволяване на чужди предпочитания, хвалене на хората и угодничене им). Задоволяването на предпочитанията на другите е една от техниките, един вид философия за светските отношения. Какво друго? (Да не се изказваш директно, когато видиш, че някой нарушава принципите с действията си, от страх да не нараниш чувствата му.) Да говориш индиректно, винаги да заобикаляш въпроса, винаги да подбираш приятни думи, които не засягат принципите или основния проблем — това е друг вид философия за светските отношения. Има ли и други? (Да ласкаеш и да се умилкваш на всеки, който има статус.) Това е подмазване и също е вид философия за светските отношения. Има хора, които по природа винаги се опитват да манипулират другите и да се възползват от тях. Те са особено коварни. Има и хора, които са предразполагащи и изкусни, където и да отидат. Когато казват нещо, то зависи от това на кого го казват. Много са съобразителни: знаят как да се отнасят с даден човек от първия момент, в който погледите им се срещнат. Такива хора са изключително лукави. Те не могат да живеят съобразно истината. По какви други начини се проявява философията за светските отношения? (Да не смееш да се изкажеш, когато видиш проблем, защото се страхуваш да не поемеш вината, ако се окаже грешка, да наблюдаваш какво казват и правят другите и не изразяваш мнение, докато мнозинството вече не се е изказало.) Хората са склонни да се носят по течението, като мислят, че законът не може да се прилага, когато всеки го нарушава. Какъв вид проблем е това? Какъв вид нрав? Не е ли това измамен нрав? Да не смееш да отстояваш истините принципи, защото винаги искаш да си угодник и се страхуваш да не предизвикаш обида, но също така да се страхуваш, че ще бъдеш разобличен и отстранен заради това, че не практикуваш истината — това е сериозна дилема! Това е жалката участ на угодниците. Когато хората не практикуват истината, такива са грозните условия, които изживяват. Всички те носят демоничното подобие на Сатана. Някои от тези хора са коварни, други са вероломни. Някои са достойни за презрение, други са противни. Някои са низки, други — жалки. Живеете ли съобразно сатанински философии? Да ласкаете всеки, който е водач, като същевременно пренебрегвате водачите, които са били сменени и отстранени. Да се подмазвате на всеки, избран за водач, без значение кой е. Да казвате всякакви неща, от които ти се повдига: „Божичко, колко си хубава и добре сложена — олицетворение на красотата. Гласът ти има тембъра на някой водещ на новините и пееш като славей“, като търсиш начини да спечелиш благоразположението им. Да ги ласкаеш при всяка възможност. Да ги подкупваш с дребни услуги. Като цяло да наблюдаваш какво правят и говорят хората, и да измисляш начини да ги удовлетворяваш, когато видиш, че нещо им харесва. Това ли са тактиките, които имате? (Да. Понякога виждам, че някой водач или работник има някакви проблеми или недостатъци, но не смея да кажа нищо от страх, че ще ме обвинят и ще бъдат лошо настроени към мен.) Това е липса на принципи. Знаеш ли тогава дали правилно си идентифицирал тези проблеми и дали би било от полза за делото на църквата, ако говориш за тях? (Донякъде.) Знаеш донякъде — тогава какво трябва да направиш, за да се съобразяваш с истините принципи? Ако си сигурен, че си открил проблем и в сърцето си разбираш, че този проблем трябва да се реши, защото в противен случай ще забави делото, но въпреки това не си способен да се придържаш към принципите и се страхуваш да не обидиш другите хора, какъв проблем е налице? Защо би се страхувал да се придържаш към принципите? Това е въпрос от сериозно естество и той засяга дали обичаш истината и дали имаш чувство за справедливост. Трябва да изразиш мнението си, дори да не знаеш дали е правилно. Ако имаш мнение или идея, трябва да я кажеш и да оставиш другите да преценят. От това ще има полза за теб и то ще допринесе донякъде за решаването на проблема. Ако си мислиш: „Няма да се занимавам. Ако кажа нещо правилно, няма да получа признание, а ако е погрешно, ще бъда кастрен. Не си заслужава“, не е ли това егоистично от твоя страна и не е ли достойно за презрение? Хората винаги гледат собствените си интереси и не са способни да практикуват истината. Това е най-трудното нещо, свързано с хората. Нима всички вие нямате в себе си куп такива философии за светските отношения и схеми? Във всеки човек има доста елементи от сатанински философии и те отдавна са го превзели. Затова не е чудно, че хората слушат проповеди години наред, без да разбират истината, и че навлизането им в истината реалност е бавно, а духовният им ръст остава винаги толкова малък. Причината е, че такива покварени неща им пречат и ги смущават. Съобразно какво живеят хората, когато трябва да практикуват истината? Живеят съобразно този покварен нрав, съобразно представи, фантазии и философия за светските отношения, както и съобразно даровете си. Когато живеят съобразно тези неща, за хората е много трудно да дойдат пред Бог. Защо е така? Товарът им е твърде голям, а хомотът твърде тежък. Когато човек живее съобразно тези неща, той е толкова раздалечен от истината. Тези неща ти пречат да разбереш истината и да практикуваш истината. Ако не разбираш истината, ще се увеличи ли вярата ти в Бог? (Не.) Вярата ти в Бог със сигурност няма да се увеличи, да не говорим за познанието ти за Него. Това е много печално и страховито нещо.

Това, съобразно което живеят хората, има връзка с техните възгледи за нещата, както и с техния нрав. Някои хора винаги се домогват към мечтите и желанията си. Това са хората с мечти. Някои винаги живеят съобразно желанията си. Какво включват желанията им? Съществува желанието за работа и за изява, а съществува и желанието за изтъкване. Като пример могат да се посочат тези, които обичат статуса. Без статус те няма да вярват в Бог. Без статус не би им хрумнало да правят каквото и да било, а да вярват в Бог също им е скучно. Живеят съобразно желанието си да преследват статуса, а дните им минават един след друг, подчинени на това желание. Какъвто и статус да имат, той е доста ценен за тях. Всичко, което правят, е изцяло в името на статуса: да поддържат статуса си, да укрепват статуса си, да разширяват пълномощията си — всичко, което правят, по всякакъв начин има отношение към това тяхно желание. Те живеят съобразно желанието си. Има и други, които водят жалък живот в света. Те са простодушни хора, които винаги са угнетени, идват от лоши семейства, от лоша социална среда, без да има на кого да разчитат. Те са самотни и пренебрегвани, докато не започнат да вярват в Бог и тогава чувстват, че най-накрая са намерили опора. Имат стремление и то ги води във вярата им в Бог. Стремлението им никога не се е променяло, дори до ден днешен. Те смятат: „Като вярвам в Бог, живея с достойнство и сила на характера. Като вярвам в Бог, мога да съм много по-добър от другите и да водя живот, който ги превъзхожда. Когато отида на небето, всички ще трябва да ми засвидетелствате уважение. Повече никой няма да ме гледа отвисоко“. Това тяхно желание, тази тяхна надежда е много куха и неопределена. Те смятат, че са водили такъв жалък живот в света поради семейни обстоятелства или по някаква друга причина. Като живеят в Божия дом, имат на какво да се осланят. Братята и сестрите не ги тормозят. Вече не са неудачници. Имат своята опора. Нещо повече, най-голямата им надежда е, че могат да придобият чудесна крайна цел за себе си след смъртта си или в този живот, където ще са способни да държат главата си високо вдигната. Това е тяхната цел. Те живеят съобразно това стремление и навсякъде и във всичко използват тази мисъл, това желание като своя мотивация. За тях е доста трудно да живеят съобразно истината. Такива хора водят жалък живот. Има и други, които желаят да се изтъкнат или да се изявят. Поради това много обичат да живеят в група, да правят това и онова, за да се издигнат в очите на другите в групата, което задоволява суетата им. Те смятат: „Може да не съм водач, но стига да мога да изложа талантите си на показ пред групата и да давам вид, че блестя от обаяние, обгърнат с ореол, за мен си струва да вярвам в Бог. Именно за това живея. Не е по-лошо от това да си в света“. И така, ето за това живеят те от този момент нататък. Прекарват всичките си дни и години по този начин, без никаква промяна на първоначалното си намерение. Това ли означава да се живее съобразно истината? Със сигурност не. Такива хора живеят съобразно мечтите и желанията си, също като невярващите. Това е проблем, който е свързан с възгледите на човека за нещата, както и с покварения нрав. Ако този проблем не бъде решен, няма как да се разбере или практикува истината и тогава е доста трудно да се живее съобразно нея.

Има и жени, които живеят според външността си, които винаги се смятат за хубави и мислят, че където и да отидат, всеки ги харесва, цени ги високо и ги одобрява. Където и да отидат, те чуват комплименти от хората и виждат усмихнати лица, насочени към тях. Доста са доволни от себе си и са самоуверени, като живеят така. Затова смятат, че като живеят по този начин, им се дава капитал, че в начина им на живот има голяма стойност — че най-малкото много хора ги оценяват. Нима няма и мъже, които също се занимават с това да живеят съобразно външността си? Да кажем, че си красив и в разговорите си със сестрите си остроумен, обаятелен и романтичен. Доста си доволен от себе си, всички имат високо мнение за теб и се въртят около теб. „Аз всъщност не се опитвам да изляза на среща с която и да било. Просто така живея и е прекрасно! Да практикувам истината — колко скучно!“. Има и други хора, които живеят от някакъв вид капитал, а за да имат капитал, трябва да притежават нещо реално, разбира се. Какво би могло да е това реално нещо? Някои хора например смятат, че вярват в Бог още от утробата на майка си. Вярвали са в Бог в продължение на петдесет или повече години и това е техният капитал. Когато видят някой брат или сестра, питат: „От колко години вярваш в Бог?“. „От пет години“, отговаря другият. Те са вярвали в Бог десет пъти по-дълго от този човек и като виждат това, си мислят: „Вярвал ли си в Бог поне приблизително толкова години, колкото аз съм вярвал? Толкова си млад. По-добре се дръж прилично — имаш да извървиш дълъг път!“. Ето така тези хора живеят от капитала си. Какви други видове капитал съществуват? Някои хора са служили като водачи и работници на всички нива. От дълго време се занимават с това, като вършат работа, обикалят и ходят по църквите, и имат много опит. Сравнително добре запознати са с работните подредби на Горното, както и с различните типове хора и области на работа в църквата. Затова смятат: „Аз съм водач ветеран с капитала на ветеран. Работя от много време и имам опит. Какво ли знаете всички вие? Вие сте деца. Колко дни сте работили? Толкова сте зелени. Нищо не знаете. Ами да, трябва да ме слушате, точно така!“. Ето така продължават да проповядват по цял ден, без да казват нищо практично — всичко е думи и доктрини. Те обаче ще се оправдават: „Днес съм в лошо настроение. Има един антихрист, който предизвиква прекъсване и смущение, и това ми се отрази. Следващия път ще проповядвам както трябва“. Това показва истинската им същност, нали? Живеят от капитала си на ветерани и при това са безкрайно самодоволни. Колко отвратително наистина, колко противно! Това е единият вид капитал. Има и други, които са били хвърлени в затвора за това, че вярват в Бог, или са имали някакво друго изключително преживяване, или са изпълнявали изключителен дълг. Страдали са и това също им служи като своеобразен капитал. Защо хората винаги живеят от своя капитал? Тук има проблем: те смятат, че този капитал е техният живот. Стига да живеят от своя капитал, те са способни често да се възхищават и да се наслаждават на себе си, и да използват този капитал, за да нареждат на другите и да им влияят, което върши работа за извоюване на тяхната похвала. Те вярват, че като имат този капитал за основа, стига да се стремят към малко истина или да изпълняват добре дълга си и да са постигнали някои добри дела, тогава, подобно на Павел, могат да се сдобият с венеца на правдата. Със сигурност ще оцелеят. Със сигурност ще стигнат до добра крайна цел. Като живеят от своя капитал, те често се намират в едно самолюбиво, безкрайно самодоволно, удовлетворително самоуверено състояние. Смятат, че Бог е доволен от техния капитал, че Той им се радва, че Той ще им позволи да останат до самия край. Не означава ли това да живееш от капитала си? Те разкриват тази нагласа на всяка крачка. В нещата, които разкриват, в нещата, съобразно които живеят, и в нещата, които проповядват на другите при всеки удобен случай, ясно се вижда какво се върти в главата им. Има и други, които са получили специална благодат или грижа от Бог, нещо, което никой друг няма — само те. Затова си мислят, че са специални, че са различни от всички останали. Те казват: „Вашата вяра в Бог е различна от моята. Бог започва, като ви дава много благодат и ви води. После, след като бавно сте започнали да разбирате няколко истини, Бог ви кастри, съди и наказва. Така е с всички ви. При мен е различно: Бог ми дава специална благодат. Той се отнася към мен със специална благосклонност, а тази специална благосклонност е моят капитал — това е моята гаранция и моят билет за царството“. Какво чувство изпитвате, когато чуете да казват тези неща? Имат ли те познания за Божието дело? Имат ли познания за себе си? Никакви. Справедливо е да се каже, че не разбират истината и смятат, че могат да бъдат спасени без да се налага да се стремят към истината, да търсят истината или да приемат съд и наказание. Кои са тези хора, които имат подобни състояния? Те са от малцината, които са имали някакви видения, които са получили някаква специална защита и са избегнали беди. Или са умрели и са се върнали към живота, и имат някакво специално свидетелство или преживяване. Те възприемат тези неща като свой живот, като основа на това да живеят и ги използват за заместител на практикуването на истината. Нещо повече, те приемат тези неща като знаци и критерии за спасение. Това е капитал. Вие имате ли такива неща? Възможно е да нямате този вид специално преживяване, но ако сте изпълнявали определен дълг от много време и сте постигнали резултати, ще приемете, че имате капитал. Да кажем, че си изпълнявал дълга на режисьор от много време и си създал няколко добри творби. Това приема формата на капитал за теб. Възможно е все още да не разполагаш с такъв, защото не си създал никакви творби. Или пък може да си заснел два филма, които според теб не са лоши, но все още не смееш да ги разглеждаш като свой капитал. Липсва ти увереност в тях. Чувстваш, че все още нямаш достатъчно преживяване или капитал, затова си предпазлив, резервиран и смирен. Не смееш да се отпуснеш, а още по-малко да се държиш нахакано и да се перчиш наляво-надясно. И все пак си безкрайно доволен от себе си и непрекъснато се възхищаваш на себе си, а това са нещата, съобразно които живееш. Не е ли това жалката участ на поквареното човечество?

Някои хора имат много злобен вид. Те са едри, набити и силни, и винаги гледат да тормозят другите. В речта си са доста високомерни и властни. Неотстъпчиви са към всички, независимо кои са. Затова хората малко се плашат, когато ги видят, и се отнасят към тях почтително, като се опитват да ги предразположат. Това ги кара да се възгордяват безкрайно. Смятат, че животът е песен и че всичко това е техен талант — мислят, че никой не би посмял да ги тормози, като живеят по този начин. Ако искаш да останеш непоклатим в тълпата, трябва да си самоуверен, да държиш съдбата в ръцете си, да си силен и издръжлив — това е техният принцип в живота. За да останат непоклатими сред другите, без никой да се осмелява да ги тормози или да си играе с тях, нито да се осмелява да ги мами и използва, те свеждат нещата до следния принцип: „Трябва да бъда силен и твърд, ако искам да живея добре — колкото по-свиреп съм, толкова по-добре. Така никой никъде няма да си помисли да ме тормози“. И така, те живеят по този начин няколко години и както се оказва, наистина никой не смее да ги тормози. Най-накрая са постигнали целта си. В каквато и група да се намират, изражението им е сериозно, лицето им е безизразно, те наблягат на своята сериозност и се мръщят с хладно презрение. Никой не смее да говори около тях. Децата започват да плачат само като ги видят. Демони, преродени — това са те! Юмрукът е на почит — що за нрав е това? Нрав на порочност. Където и да отидат, първото нещо, което правят, е да се научат как да лавират и да използват хората. Искат също да контролират хората и да ги укротяват. Мислят за начини да дадат урок на всеки, който не ги уважава, и търсят възможности да накажат с хапливи думи всеки, който не им говори любезно. Не е ли порочно да се живее съобразно тези неща? Това, че се справят с нещата с помощта на юмруци, има някакъв ефект: много хора се страхуват от тях, което им проправя път. Но могат ли такива хора да приемат истината, като се има предвид, че живеят според своята избухливост и злобен нрав? Могат ли наистина да се покаят? Това би било невъзможно, тъй като те одобряват сатанинските философии и използването на сила. Живеят само съобразно сатанински философии и използването на сила. Карат всеки да им се подчинява и да се страхува от тях, за да могат да беснеят на воля и да правят каквото си искат. Това, което ги притеснява, не е да имат лоша репутация, а да нямат зла репутация. Това е техният принцип. След като постигнат целта си по този начин, те си мислят: „Успях да остана непоколебим в божия дом и сред тези групи. Всеки се бои от мен. Никой не би посмял да ми се бърка. Всички се отнасят почтително към мен“. Те вярват, че са победили. Дали наистина е вярно, че никой не би посмял да им се бърка? Това, че никой не смее да им се бърка, е нещо външно. Как гледа всеки, дълбоко в сърцето си, на такива хора? Без съмнение така: дошло му е до гуша от тях, отвратен и омерзен е от тях, страни от тях и ги отбягва. Бихте ли искали да имате отношения с такъв човек? (Не.) Защо не? Той винаги ще мисли за начини да те измъчва. Дали ще си способен да понесеш това? Понякога, вместо да те заплашва със сила, той ще използва някои техники, за да те обърка, след което ще те заплаши. Някои хора не могат да издържат на заплахата, затова молят за милост и се предават на Сатана. Злите хора говорят и действат с всички необходими средства. Плахите и боязливите се предават, а после ги следват в речта и действията си. Те стават съучастници на злия човек, нали? Какво ще направите, когато видите такъв зъл човек? Първо, не се страхувайте. Трябва да намерите начин да се справите с него и да го разобличите. Можете също да се обедините с братя и сестри, които наистина вярват в Бог, за да го докладвате. Страхът е безполезен — колкото повече се страхуваш от такъв човек, толкова повече той ще те тормози и ще издевателства над теб. Да се обединиш с другите и да докладвате злия човек е единственият начин да го накараш да се уплаши и да се засрами. Ако си твърде плах и ти липсва мъдрост, този зъл човек неизбежно ще безчинства спрямо теб. Колко нищожна е вярата на хората — колко е жалка! Всъщност дори някой зъл човек да се развихри, какво може да стори на хората? Би ли посмял да размахва небрежно юмруци и да пребие някого до смърт? Вече живеем в общество със закони. Не би посмял. Освен това, дяволски порочните хора са малко, изолирано малцинство. Ако някой има наглостта да тормози хората и да вилнее в църквата, достатъчно е двама-трима души да се обединят, за да го докладват и разобличат. Това би свършило работа. Нима не е така? Ако дори няколко Божии избраници са в единомислие, лесно могат да се справят с един зъл човек. Трябва да вярваш, че Бог е праведен, всемогъщ Бог, че Той се отвращава от злите хора и че ще подкрепи Своите избраници. Стига човек да има вяра, той не би трябвало да се страхува от един зъл човек — а с малко мъдрост и стратегия, ако може да се съюзи с други хора, злият човек естествено сам ще отстъпи. Ако наистина нямаш вяра в Бог, но се боиш от зли хора и смяташ, че можеш да попаднеш в лапите им и те да командват съдбата ти, тогава с теб е свършено. Няма да имаш свидетелство, няма да имаш какво да предложиш и ще водиш плах мизерен живот. Какво може да се направи в такава ситуация? Някои хора винаги живеят с дребнаво лукавство и си мислят: „Не знам къде е Бог и не съм убеден дали Горното е наясно с този въпрос. Ако подам сигнал и злият човек разбере, няма ли да ме тормози още повече заради това?“. Колкото повече си мислят за това, толкова повече се страхуват и искат да се снишат и да се скрият под масата. Може ли някой, който постъпва така, все пак да практикува истината и да отстоява принципите? (Не.) Той е жалък страхливец, нали? Такива са повечето от вас. Преди известно време имаше един антихрист, който тормозеше някои хора. Те бяха достатъчно страхливи, за да се оставят да бъдат тормозени. Добро или лошо нещо е да бъдеш тормозен? От гледна точка на човека е лошо нещо: това означава да бъдеш онеправдан, да ти бъде причинена болка. Човек обаче може да извлече поука и полза, а това не е лошо нещо — добро е. Има обаче някои хора, на които им липсва мъдрост и са слабохарактерни. Когато някой ги измъчва и тормози, те не се съпротивляват, въпреки че са в правото си. Знаят, че този човек е лъжеводач, антихрист, но не го докладват, нито се осмеляват да го оборят и разобличат. Малодушна измет! Ако някой може да бъде възпрян, когато става дума за такива неща, това показва, че духовният му ръст е твърде малък, а вярата му е жалка: не знае как да се осланя на Бог, нито мисли за запазване на делото на църквата. Не разбира Божиите намерения. Божиите избраници имат правото да се противопоставят на злите хора и антихристите. Действията им по този начин са одобрени и благословени от Бог. Не е ли жалко, че не водиш война срещу Сатана и не го побеждаваш? Този човек очевидно е злодей, негативна сила. Той е Сатана, дявол, той е мръсен, зъл дух — и все пак ти си тормозен от него. И не само ти — има и много други хора, които също са тормозени. Това не е ли малодушие? Защо не можете да обедините сили, за да водите битка срещу него? Как само ви липсва интелигентност и мъдрост. Намерете няколко проницателни хора, които разбират истината, за да разнищят поведението на този човек. Направите ли това, повечето Божии избраници ще са способни да видят нещата такива, каквито са, и ще се надигнат. Няма ли тогава проблемът да е лесен за разрешаване? Когато следващия път се сблъскате с такова нещо, дали ще сте способни да се надигнете и да водите битка с антихристите? (Да.) Бих искал да видя с колко антихристи ще сте способни да се справите и за колко от тях ще се погрижите. Това е свидетелството на победителите. Сега казвате, че сте способни, но дали ще сте способни да отстоявате принципите, когато това наистина се случи? Може отново да се уплашите толкова много, че да се скриете под масата. Каква жалка, плачевна фигура показват тези хора, които не разбират истината, когато нещата ги сполетят — болезнено е да ги гледаш! Толкова е жалко! Не смеят да кажат нищо, когато ги тормозят, а страхът остава в тях дълго след това. Обезумели са от страх. Колко малък е духовният ръст на човек, който не може да разпознае злия човек, когато го види. Той не разбира никакви истини. Не е ли жалък? Злите хора живеят съобразно силата на юмрука. Те живеят, като потискат хората, тормозят добрите и се облагодетелстват за сметка на другите. Живеят съобразно злобната си природа и порочния си нрав, като карат другите да се боят от тях, да им се подмазват и да им отдават почит. Смятат, че е чудесно да се живее по този начин. Не са ли те върховни разбойници? Не са ли разбойници и бандити? Вие не сте зли хора, но имате ли такива състояния? Не живеете ли и вие съобразно такива неща? Когато някои от вас се съберат в екип с друг човек и видят, че той е млад, си мислите: „Нищо не разбираш. Мога да те тормозя, а ти не можеш да направиш нищо по въпроса. По-силен съм от теб и съм в по-добра позиция. По-едър съм от теб и юмруците ми удрят по-силно — така че мога да те тормозя“. На какво разчитат тези хора в живота? На силата на юмруците. Това е да живееш и действаш съобразно порочен нрав. Когато такива хора видят простодушен човек, те го тормозят, а когато видят страховит човек, се крият. Те нападат слабите и се страхуват от силните. Някои зли хора се страхуват от това да не бъдат изолирани, когато виждат, че другите ги отбягват, затова си избират няколко простодушни, страхливи хора, с които общуват и се сприятеляват. По този начин увеличават властта си, след което използват тези простодушни и страхливи хора, за да измъчват добрите хора, да нападат тези, които се стремят към истината, и да тормозят всеки, който е недоволен от тях или не им се подчинява. От това се вижда, че злият човек се сприятелява с няколко простодушни хора с умисъл и цел. Накратко, ако не можеш да приемеш истината или да размишляваш дали вършиш зло или добро в поведението и действията си, тогава независимо дали си добър или лош човек и независимо колко години си вярвал в Бог, няма да си способен на истинско покаяние. Възможно е да не си човек с порочен нрав — просто живееш съобразно сатанински философии. Може да не си сторил зло или може да имаш няколко добри дела зад гърба си, но все пак не живееш съобразно истината. Живееш съобразно неща, които нямат нищо общо с истината. В обобщение, докато имаш покварен сатанински нрав, тогава без значение колко години си вярвал в Бог, може да живееш съобразно неща, които нямат нищо общо с истината. Тези неща може да са осезаеми, а може и да са неосезаеми. Може да ги осъзнаваш, а може и изобщо да не ги осъзнаваш. Може да идват отвън, а може и да са неща, които имат дълбоки здрави корени в твоя нрав — във всеки случай нито едно от тези неща не е истината. Всички те произлизат от самото покварено човечество — или по-точно казано, водят началото си от Сатана. И така, когато хората живеят съобразно тези сатанински неща, по какъв точно път вървят? Дали следват Божия път? Със сигурност не. Ако някой не практикува истината в действията и поведението си, тогава, строго погледнато, той не изпълнява дълга си на сътворено същество. Може и външно да изпълнява някакъв дълг, но между него и критерия за изпълнение на дълг има известна разлика, най-вече в това, че той е примесен с намеренията на този човек и с усещането за търговски сделки. Той може да изпълнява дълг, но не е предан или принципен, а такива действия със сигурност не дават практически резултати. Това идва да покаже, че при изпълнението на дълга си той всъщност е правил много неща, които нямат нищо общо с истината. Нито едно от тези неща няма допирни точки с истините принципи. Всички те са неща, направени в съответствие със собствените фантазии и предпочитания на този човек. Как изпълнението на дълга по този начин би могло да получи Божието одобрение?

Разговаряхме за тези състояния във всичките им аспекти. Можете ли сега да прецените съобразно какво живеете вие? Дали при изпълнението на дълга си или в ежедневието си живеете съобразно истината през голяма част от времето? (Не.) Винаги в нашето общение ви разобличавам докрай, а вие имате чувството, че живеете безславен живот. Загубили сте увереността си. Вече не сте толкова обаятелни. Има и много неща, на които се срамувате да дадете израз — вече не смятате, че е толкова обосновано да сте благословени или да стигнете до добра крайна цел в бъдеще. Какво може да се направи по този въпрос? Добре ли е да ви разобличавам такива, каквито сте били? (Да.) Каква е тогава целта на разобличаването ви докрай? Хората трябва да имат ясно знание за видовете състояния, в които живеят, за това в кои състояния живеят. Трябва да имат ясно знание за това по какъв път вървят, какъв е начинът им на живот, какво анормално поведение имат, какви неправилни неща вършат или дали могат да придобият истината и да дойдат пред Бог с начина на живот, който водят сега. Това са най-важните неща. Възможно е да кажеш: „Съвестта ми е чиста относно това как живея. Никога не съм се чувствал неспокоен или недоволен от това и никога не съм се чувствал празен“. Но какво следва от това? Божието недоволство. Не следваш Неговия път. Пътят, по който вървиш, не е истинският път на човешкия живот, този, който Бог посочва за теб — вместо това си тръгнал по път, който в своето самозалъгване си открил с фантазиите си. Въпреки че си сновал напред-назад щастливо и си тичал насам-натам доста, какъв ще бъде в крайна сметка твоят изход? Именно твоите намерения и желания, и пътят, по който вървиш, ще ти навредят и ще те погубят — вярата ти в Бог е обречена на провал. Какво означава нечия вяра в Бог да се провали? (Означава, че човек няма да има изход.) Ако трябва да го разгледаме сега, това ще бъде последицата, че не си придобил истината. Ще си вярвал в Бог от години, но без да си се съсредоточавал върху придобиването на истината, и тогава ще дойде денят, когато по една или друга причина ще бъдеш разкрит и отстранен. И тогава ще е твърде късно за съжаления. Ти казваш: „Това за мен е разумен начин да живея! Чувствам се уверен, като живея по този начин, и сърцето ми е доста пълно и богато“. Това ще ти помогне ли тогава? Правилността на начина, по който вървиш по пътя на вярата в Бог, и начинът ти на живот, както и това дали нещата, съобразно които живееш, са правилни или не, зависят от резултатите. Тоест зависят от това дали накрая придобиваш истината, дали имаш истинско свидетелство, дали твоят живот нрав се е променил и дали си водил стойностен живот. Ако си постигнал всички тези резултати, тогава ще срещнеш Божието одобрение и похвалата на Божиите избраници, което доказва, че си на прав път. Ако не си постигнал тези положителни резултати и нямаш нито истинско свидетелство за преживяване, нито истинска промяна в своя живот нрав, това доказва, че не си на правилния път. Лесно ли е да се разбере това, казано по този начин? Накратко, по какъвто и начин да живееш, колкото и удовлетворяващ да е животът ти, и каквото и одобрение да получаваш от другите, това не е същината на въпроса. Ти казваш: „В начина, по който живея и практикувам, има толкова много неща, на които да се радвам. Имам силно чувство за благополучие, за почит към мен и това се потвърждава“. Не се ли заблуждаваш? Да кажем, че някой те попита: „Практикувал ли си това да си честен човек? Какво е било предизвикателството за теб в това практикуване? Какви обстоятелства те затрудняват да бъдеш честен човек? Разкажи малко за това, ако имаш преживяване за него. Имаш ли свидетелство за това, че обичаш Бог? Имаш ли преживяване, че обичаш Бог и Му се покоряваш? Имаш ли преживяване за това, че нравът ти се е променил, след като си приел съд, наказание и кастрене? Какви специални неща си преживял по пътя на израстването си в живота, които са променяли непрекъснато живота ти и са го приближавали непрекъснато към целта, която Бог ти е определил и която Той изисква от теб да постигнеш?“. Ако нямаш ясни отговори за тези неща, ако не знаеш, това доказва, че не си на правилния път. Ясно е като бял ден.

Словата на общение по-горе са просто обикновени твърдения. Има някои незначителни моменти, които не изискват подробно разглеждане. Хората, които например вършат нещата с постоянство или с добротата на сърцето си, или с готовността си да страдат, или с представите и фантазиите си и т.н. — нито едно от изброените не е живот съобразно истината. Всички са примери за хора, които живеят със самозаблуда, с покварен нрав, с човешката си доброта и с философиите на Сатана. Всички тези неща идват от човешкия мозък, а ако трябва да отидем по-далеч, и от Сатана. Да се живее съобразно тези неща няма как да удовлетвори Бог. Той не ги иска, независимо колко добри са те, защото това не е практикуване на истината. Да се живее съобразно тези неща означава да се живее съобразно сатанински философии и покварен нрав. Това е оскърбление за Бог. Това не е истинско свидетелство. Ако кажеш: „Знам, че тези действия са просто добросърдечност, което не е в съгласие с истините принципи. Това не е начинът, по който трябва да практикувам“ с истинско разбиране за това в сърцето си, с чувството, че е погрешно да се действа по този начин, тогава ще притежаваш знание. Гледната ти точка би се променила. Това е резултатът, който Бог иска. Трябва да знаеш къде се крие твоето изопачаване. Промени гледната си точка и се избави от представите си, за да започнеш да разбираш истината и Божиите намерения. След като го направиш, практикувай постепенно в тази посока и излез на правилния път. Това е единствената ти надежда да постигнеш целта, която Бог ти е дал. Ако не практикуваш и не навлезеш по пътя, който Бог изисква, но казваш: „Това правя в момента. Поне не бездействам: изпълнявам своя дълг. Сигурен съм, че съм сътворено същество, и съм признал своя Създател“, това ще бъде ли полезно? Не, няма да е полезно. Противопоставяш се на Бог, непримирим си! Сега е моментът да избереш път в живота си. От основно значение е това, което трябва да правиш, да следваш пътя, по който Бог изисква от теб да вървиш. Първо, не действай въз основа на човешките представи и фантазии. Второ, не действай въз основа на човешките стремления. Трето, не действай въз основа на човешките предпочитания. И четвърто, не действай въз основа на човешката емоционалност. И най-важното, не действай въз основа на покварен нрав. Не трябва да губиш и миг, за да се отървеш от тези неща. Какъвто и капитал да имаш, целият той е нещо без стойност за Бог, евтин боклук, който е много далеч от реалността. Трябва да изхвърлиш тези неща едно по едно, да се избавиш от всички тях и тогава все повече ще започнеш да разбираш, че само това, което е придобито чрез осланяне на практикуването на истината, има стойност и е в съгласие с критериите на Божиите изисквания към човека. Всичко, което идва от човека, е без стойност — в крайна сметка е безполезно, независимо колко голяма част от него си научил. Цялото е един евтин боклук, вехтории. Единствено истината, която Бог дарява на човека, е съкровище и живот. Тя има вечна стойност. Ти винаги се придържаш към собствените си неща, като си мислиш: „Отне ми години усърдно учене, за да усвоя уменията си. Родителите ми положиха толкова усилия заради мен, похарчиха толкова пари и платиха такава цена с кръв, пот и сълзи — как мога да анализирам и да заклеймя това просто ей така? Това е огромна сделка, въпрос на живот и смърт! Ако ги няма тези неща, с какво ще живея?“. Колко си глупав. Живей с тези неща и си обречен да отидеш в ада. Трябва да живееш според Божиите слова. Промени начина си на живот. Пусни Божиите слова в себе си и разчисти тези твои стари неща. Трябва да ги разнищиш и опознаеш, да се откриеш и да ги покажеш на всички, за да може групата да придобие проницателност. Без да съзнаваш, ти ще намразиш тези неща, ще намразиш нещата, които някога си обичал, ще намразиш нещата, от които някога е зависело оцеляването ти, ще намразиш нещата, които някога си смятал, че са твоят живот и че са нещата, които си ценил най-много. Това е начинът да изолираш тези неща и да ги откъснеш напълно от себе си, това е пътят към истинското разбиране на истината и посоката към практикуването на истината. Разбира се, това е сложен и труден процес, а също и болезнен. Това обаче е процесът, през който човек трябва да премине. Ако не го направи, не става. Преживяването на Божието дело е като лечение на болест: ако имаш тумор, единственият начин да се справиш с него е на операционната маса. Ако не легнеш на тази маса под ножа, който изрязва тумора и го отстранява, болестта ти ще остане неизлекувана и няма да оздравееш.

Много хора смятат честните хора за глупаци, като си мислят: „Те следват всичко, което казва Бог. Той казва да бъдеш честен човек и те наистина го правят. Говорят истината, без нито една лъжлива дума. Глупаци са, нали? Можеш да си честен човек, но само дотолкова, доколкото това не ти носи никакви загуби или щети. Не можеш просто да си казваш всичко! Да издадеш всичките си тайни — това е глупост, нали?“. Те смятат, че да бъдеш честен човек е глупост. Така ли е? Такъв човек е най-умният от всички, защото той смята: „Всички Божии слова са истината и да бъдеш честен човек е истината, така че за да спечелят Божието одобрение, хората трябва да бъдат честни. Затова каквото каже Бог, ще го направя. Колкото и далеч да иска Той да отида, ще отида. Бог изисква от мен да се покорявам и аз се покорявам — и ще продължа да се покорявам завинаги. Не ме интересува дали някой ще каже, че съм глупав — Божието одобрение ми е достатъчно“. Нима такъв човек не е най-умният от всички? Той е преценил точно кое е важно и кое не. Има някои хора, които преследват користни цели, и които смятат: „Да се покорявам във всичко би било глупаво, нали? Да го правиш, означава да нямаш самостоятелност, нали? Нима човек има достойнство, ако не притежава дори себе си? Със сигурност имаме някаква свобода на действие, за да запазим поне малко достойнство, нали? Не можем да се покоряваме напълно, нали?“. Ето как такива хора практикуват покорство по един крайно омаловажен начин. Може ли това да постигне критериите за практикуване на истината? Не — далеч е от тях! Ако не практикуваш истината в съответствие с принципите, а вместо това винаги избираш начини за компромис, които не завиват нито към истината, нито към Сатана, а държат средната лента на пътя, тогава практикуваш ли истината? Това е сатанинска философия — нещото, което Бог ненавижда най-много. Бог ненавижда това отношение на човека към истината. Той ненавижда вечните съмнения на хората в истината и в Неговите слова, тяхното вечно недоверие към Неговите слова или това, че винаги възприемат дискриминационно, презрително и безочливо отношение. В момента, в който човек усвои такова отношение към Бог, като се съмнява в Него, изразява недоверие, оспорва, анализира и Го разбира погрешно, винаги Го изучава и се опитва да Го претегли с ума си, Бог ще остане скрит от теб. А можеш ли все още да придобиеш истината, след като Бог е скрит от теб? „Мога!“ — казваш ти. „Всеки ден чета Божиите слова, постоянно съм по сбирки, всяка седмица слушам проповеди и след това всеки ден размишлявам върху тях и си водя записки. Освен това пея химни и се моля. Мисля, че Светият Дух върши Своето дело в мен“. Ще свърши ли работа това? Тези начини на вярване в Бог са добри, но не те са най-същественото нещо. Това, което е съществено, е да си правилният тип човек и сърцето ти да е правилното — само тогава Бог няма да скрие лицето Си от теб. Когато Бог не крие лицето Си от теб, а те просветлява и насочва през цялото време, и те кара да разбереш Неговите намерения и истината във всичко, така че в крайна сметка да придобиеш истината, тогава ще бъдеш много благословен. Но ако сърцето ти не е правилно и винаги се съмняваш в Бог, заемаш отбранителна позиция срещу Него, подлагаш Го на изпитание и Го разбираш погрешно с дребнавата си хитрост и мнения, или със своето обучение и сатанински философии, тогава имаш проблем. Някои хора стигат по-далеч от отбраната, изпитанието, съмненията и погрешното разбиране за Бог, като Му се противопоставят и си съперничат с Него. Те са се превърнали в Сатани. Те имат още по-голям проблем. Няма да разбереш истината, ако само схващаш буквалното значение на нейните слова и простата доктрина. Разбирането на истината не е лесна работа. Повечето хора полагат труд с тази заблуда и не се опомнят дори след като многократно им е било подчертавано. Те си мислят: „Всеки ден чета Божиите слова, слушам проповеди и разговарям, и изпълнявам дълга си година след година. Приличам на семенце в полето — дори да не го поливаш или наторяваш, то бавно ще порасне само от дъжда и наесен ще даде плод“. Това не е начинът, по който се случват нещата. От основно значение е компонентът на сътрудничество от страна на човека, неговият начин на сътрудничество, неговото сърце и отношение към истината и Бог. Това са нещата, които са жизнено важни. Нима тези неща не се отнасят и до това, съобразно което човек живее? (Така е.) Ако винаги живееш съобразно човешките предпочитания и сатанински философии, винаги се предпазваш от Бог и не приемаш словата Му за истината, тогава Бог повече няма да се занимава с теб. А какво ще си способен да придобиеш тогава, когато Бог не се занимава с теб? Ако Създателят те е загърбил, тогава ти вече не си Негово сътворено същество. Ако Той те смята за дявол, за Сатана, тогава ще си способен ли все още да дойдеш пред Бог? Ще бъдеш ли все още обект на Неговото спасение? Ще имаш ли още надежда да бъдеш спасен? Това би било невъзможно. Следователно няма значение какъв е домашният ти живот, какви заложби имаш или колко големи са даровете ти, нито има значение каква работа вършиш в църквата, какъв дълг изпълняваш или каква е ролята ти. Няма значение какви прегрешения си направил в миналото или в какъв вид състояние се намираш в момента, нито до каква степен си израснал в живота или какъв е духовният ти ръст. Нито едно от тези неща не е най-важно. Най-важното е каква е връзката ти с Бог, дали постоянно се съмняваш в Него и Го разбираш погрешно или винаги Го изучаваш, дали сърцето ти е правилно настроено. Тези неща са съществени. Как могат хората да научат за тези съществени неща? За тази цел трябва винаги да се самоизследват, а не да ходят объркани, както правят невярващите, и да гледат светски видеоматериали, да си пилеят времето и да се размотават, когато няма какво да правят. Как някой ще изпълнява дълга си, ако сърцето му не може да дойде пред Бог? Ако не направиш усилието да дойдеш пред Бог, Той няма да те накара да го направиш, защото Бог не принуждава хората да правят разни неща. Бог изразява истината, за да могат хората да я разберат и приемат. Ако хората не дойдат обратно пред Бог, как ще приемат истината? Ако са винаги пасивни, ако не търсят Бог или не се нуждаят от Него в сърцата си, тогава как Светият Дух ще върши Своето дело в тях? Затова, като се има предвид, че вярваш в Бог, не е ли от основно значение да поемеш инициативата да Го търсиш и да Му сътрудничиш? Това е твоя работа! Ако за теб вярата в Бог е просто странична дейност, извънкласно занимание, тогава имаш проблем! Има хора, които и сега остават вярващи и са изслушали множество проповеди, но все още смятат, че да вярваш в Бог означава да вярваш в религия, че това е някакво хоби за свободното време. Колко лекомислено гледат на вярата в Бог! Дори сега, на този етап, те още смятат така. В своята вяра в Бог те не просто не са успели да установят нормална връзка с Него — те изобщо нямат връзка с Него. Ако Бог не те признава за Свой последовател, още ли се надяваш да бъдеш спасен? Не, не се надяваш. Ето защо е важно да установиш нормална връзка с Бог! На каква основа се гради тогава тази нормална връзка? На сътрудничеството на хората. И така, каква позиция или гледна точка трябва да усвоят хората? Какво трябва да бъде тяхното състояние? Що за воля трябва да имат? Как се отнасяш към истината в сърцето си? Със съмнение? С проучване? С недоверие? С отхвърляне? Правилно ли е сърцето ти, ако имаш тези неща? (Не.) Ако искаш да имаш правилното сърце, що за отношение трябва да имаш? Сърцето ти трябва да е покорно. Каквото и да каже Бог, каквото и да изисква, трябва да си решен да се покориш без съмнения и без оправдания. Това е правилното отношение. Трябва да вярваш, да приемеш и да се покориш без никакви отстъпки. Постижимо ли е веднага това да не правиш отстъпки? Не — но трябва да се опиташ да навлезеш в това. Представи си, че Бог ти каже: „Ти си болен“, а ти отговаряш: „Не, не съм“. Това не би било проблем. Може би не го вярваш. Но после Бог казва: „Много си болен. Вземи някакво лекарство“, а ти отвръщаш: „Не съм болен, но не пречи да изпия някакво лекарство, както Ти казваш. Така или иначе няма да ми навреди, а ако съм болен, може би е за добро. Ще взема някакво лекарство“. Изпиваш го и физически усещаш разликата. Продължаваш да го приемаш в предписаната доза и след известно време усещаш все по-голямо физическо подобрение. Тогава ще повярваш, че болестта, за която Бог ти каза, наистина е била реална. Какъв резултат дава подобна практика? Излекуван си от болестта си, защото повярва на Божиите слова и им се покори. Въпреки че първия път не прие толкова от лекарството, колкото ти каза Бог, направи някакъв компромис за себе си и се отнесе с известно недоверие, неохота и неудоволствие, в края на краищата взе лекарството, както ти каза Бог, след което усети ползата от него. И така, ти продължи да го вземаш и колкото повече го пиеше, толкова повече нарастваше вярата ти и все повече чувстваше, че Божиите слова са правилни, а ти сгреши, и че не бива да се съмняваш в словата Му. А накрая, когато взе цялото лекарство, което Бог изискваше от теб, здравето ти се възстанови. В този момент вярата ти в Бог няма ли да стане още по-искрена? Ще знаеш, че Божиите слова са правилни, че трябва да Му се покориш без отстъпки и да практикуваш словата Му без отстъпки. Какъв е смисълът на този пример? Болестта в него представлява покварения нрав на човека, а приемането на лекарството представлява приемането на Божия съд и наказание. Основното му послание е, че ако хората могат да приемат Божия съд и наказание, тяхната поквара може да бъде пречистена и те могат да стигнат до спасение. Ето това се постига чрез преживяване на Божието дело. Страхувате ли се да не се провалите? Може би казваш: „Трябва да се целя към съвършенство. Бог каза, че трябва напълно да се покоря, без отстъпки. Така че трябва да постигна пълно покорство пред Неговите слова още първия път, когато ги практикувам. Ако не успея да постигна това покорство този път, ще изчакам следващата възможност и сега просто няма да практикувам покорство“. Добър начин на мислене ли е това? (Не.) От позицията, в която се намира Бог, съществува процес на практикуване на истината от хората. Той дава шанс на хората. Когато някой има покварено състояние, Бог ще го разобличи и ще каже: „Ти си направил отстъпки, ти си непокорен, ти си бунтовен“. Каква тогава е целта на Бог, когато го разобличава? Да те накара да правиш все по-малко отстъпки и да практикуваш все повече покорство, да направи твоето възприемане все по-чисто и по-близко до истината, за да можеш наистина да се покориш на Бог. Наказа ли те Бог, докато те разобличаваше? Когато те кастри и те подлага на изпитания, Той просто те дисциплинира и укорява. Ти си разобличен до някаква степен, упрекнат до някаква степен и си накаран да почувстваш болка до някаква степен — но дали Бог ти е отнел живота? (Не.) Той не отне живота ти и не те предаде на Сатана. В това може да се види Неговото намерение. А какво е Неговото намерение? Той би те спасил. Понякога, след известни трудности, хората се отдръпват и си мислят: „Бог не ме харесва. Няма надежда за мен“. Имаш проблеми, ако винаги разбираш така погрешно Бог. Това е такова забавяне на израстването ти в живота. Така че, какъвто и да е моментът, дали си слаб или силен, дали състоянието ти е добро или лошо, каквато и да е степента на твоето израстване в живота — не е нужно да се тревожиш за тези неща сега. Мисли само за практикуването на словата, които Бог е казал, дори ако само правиш опити да ги практикуваш. Това също върши работа. Опитвай се усилено да сътрудничиш и прави това, на което си способен. Навлез в състоянието, за което се говори в Божиите слова. Виж как се чувстваш, като практикуваш истините, които Бог е изразил, и дали имаш полза от това, както и дали имаш навлизане в живота. Трябва да се научиш да ратуваш за истината. Хората не разбират процеса на израстване в живота. Те винаги забравят, че хубавите неща стават бавно, като си мислят: „Ако не мога да постигна пълно покорство, просто няма да се покоря. Ще се покоря едва когато мога да го направя напълно. Няма да бъда безсрамен в това отношение. Това показва колко много кураж имам, колко характер и достойнство!“. Що за „кураж“ е това? Това е непокорство и непримиримост!

Помислете добре върху това, за което току-що разговаряхме. Завършихме нашето общение върху четири подтеми на въпроса: „Съобразно какво са живели хората през всичките години на вярата си в Бог?“. Те се осланят на своите дарове, за да живеят, на знанията си, на своите голи сърца по детски, както и на сатанински философии. Разбирате ли това, което чухте за тези четири състояния? Можете ли да видите какво в тях се отнася до вас? Способни ли сте да възприемете това? Разговаряли ли сме за тези неща преди? Възможно е да имате контрол върху някои състояния и да знаете нещо за тях, но не по начин, който се отнася до практикуването на истината или до темата на днешното ни общение. Днес разговаряхме за тези състояния в рамките на темата и от гледна точка на това „Съобразно какво са живели хората през всичките години на вярата си в Бог?“. Това се доближава малко повече до практикуване на истината и живот съобразно нея. Имам още един въпрос. Отбележете си го. Той е: кои са нещата, които обичаш най-много? Какво е отношението на Бог към нещата, които обичаш най-много? Ще отделим време за общение по този въпрос в бъдеще. Днес предимно разобличавахме няколко негативни състояния, които идват от нещата, съобразно които живеят хората. Не разговаряхме за това как да се практикува истината конкретно по отношение на тези негативни състояния. Въпреки че не сме разговаряли за това, знаете ли къде се крият грешките в тези състояния? Откъде произтичат проблемите? Част от какъв нрав са те? Как трябва да се практикува истината? Когато се появят такива неща, когато имате такива състояния и такива методи, знаете ли как трябва да използвате истината, за да ги пропъдите? Кои истини трябва да практикувате? Важното предварително нещо, което трябва да направиш сега, е да започнеш с разбиране на тези състояния и със самоанализиране. Когато живееш в тези състояния, трябва поне да знаеш в сърцето си, че са погрешни. Пълната им промяна е стъпка, която идва, след като знаеш, че са погрешни. Ако не знаеш дали са правилни или погрешни, нито къде се крият грешките им, как би могъл да ги промениш напълно? Затова първоначалната стъпка за теб е да си способен да разпознаеш дали тези състояния са правилни или погрешни. Едва след това можеш да разбереш как трябва да се практикува следващата стъпка. Днес разговаряхме само по въпроса за няколко от различните покварени състояния на човека в днешно време, а имаше толкова много за казване. Така че по отношение на това как точно бихте могли да започнете да живеете съобразно истината, помислете по този въпрос още малко самостоятелно. Би трябвало да сте способни да постигнете резултати.

5 септември 2017 г.