Кой аспект на истината искате най-много да чуете днес? Ще ви дам няколко теми, от които да избирате, и можем да разговаряме по всяка, която ви харесва. Ето първия въпрос: как опознавате себе си? Какъв е начинът да опознаете себе си? Защо трябва да опознаете себе си? Вторият въпрос е: съобразно какво са живели хората през всичките години на вярата си в Бог? Живял ли си съобразно Божието слово и истината, или си живял съобразно сатанински нрав и философии? Кое поведение показва, че живееш съобразно Божието слово и истината? Ако живееш съобразно сатанински нрав и философии, как ще се прояви и разкрие покварата ти? Третият въпрос е: какво е покварен нрав? По-рано обсъдихме шест аспекта на покварения нрав, затова ще говоря за това кои състояния са конкретните проявления на този покварен нрав. Сега изборът е ваш. Кой въпрос разбирате най-малко, но искате да разберете най-много и го намирате за най-труден за схващане? (Избираме втория въпрос.) Тогава ще разговаряме по тази тема. Помислете за миг. Съобразно какво са живели хората през всичките години на вярата си в Бог и какви неща включва тази тема? Основното в това изречение е думата „какво“. Какво е включено в обхвата на тази дума? Колко от това „какво“ можете да разберете? Нещата, които според вас са най-важни, които трябва да се практикуват при вярата в Бог и които човешките същества трябва да притежават попадат в обхвата на тази дума „какво“. Каквито и да са нещата, с които влизате в контакт в ежедневието си, каквито и да са нещата, които вашите заложби и способност за възприемане ви позволяват да разберете, които смятате, че са положителни, които смятате, че са близо до истината и са съобразени с нея, които смятате, че са реалността на положителните неща и които смятате, че са съгласно Божиите намерения, са нещата, съобразно които сте живели, докато сте следвали Бог и сте изпълнявали дълга си през тези години, така че можем да ги извадим на преден план и да разговаряме за тях. Кои са нещата, за които се сещате? (Мисля, че при вярата си в Бог просто трябва да страдам, да платя цена и да постигна резултати в дълга си, за да придобия Божието спасение.) Този възглед е нещо, което смяташ за положително. Тогава каква е разликата между този възглед и възгледа на Павел? Същността не е ли еднаква? (Така е.) Същността е еднаква. Не е ли същността на този възглед просто една фантазия? (Да.) През годините си живял с тази фантазия и с това, което си смятал правилно. Също така си разчитал на това, за да вярваш в Бог, да изпълняваш дълга си и да водиш църковен живот. Това е една ситуация. Първо трябва да провериш дали мислите и възгледите ти са правилни и дали имат основание в Божието слово. Ако смяташ, че са правилни и че имат основание, и че това, което правиш, е практикуване на истината, но всъщност грешиш, именно това ще обсъдим в нашето общение днес.

Най-простият начин да се разговаря за аспекта на истината относно точно това, съобразно което хората живеят, е да се започне с тема, която всеки може да разбере — историята на Павел — след което да я отнесете към вашето собствено състояние. Защо да говорим за Павел? Повечето хора знаят историята на Павел. Какви истории или теми за Павел има в Библията? Кои са например известните изказвания на Павел или какви са неговите характеристики, индивидуалност и таланти? Кажете Ми. (Павел е получил образование от законоучителя Гамалиил, което му е донесло добра репутация, равносилна на завършване на престижен университет.) Казано на съвременен език, Павел беше студент по богословие, който завърши престижна богословска школа. Това е първата сравнително представителна тема за Павел, отнасяща се до неговия произход, ниво на образование и социален статус. Що се отнася до втората тема, кое е най-известното изказване на Павел? („Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8).) Това е неговата мотивация за активността му. Казано на съвременен език, Павел страдаше и плати цената, работеше и проповядваше евангелието, но мотивацията му бе да придобие венец. Това е втората тема. Можете да продължите. (Павел е казал: „Защото за мене да живея е христос, а да умра — придобивка“ (Филипяни 1:21).) Това е също едно от класическите изказвания на Павел. Това е третата тема. Току-що споменахме три теми. Първата е, че Павел бе ученик на законоучителя Гамалиил, което е равносилно на възпитаник на семинария в днешно време. Той със сигурност бе по-вещ в Библията от обикновените хора. Павел имаше познания за Стария завет, тъй като завърши школа като тази. Това беше образователната подготовка, която Павел получи. Как повлия това на бъдещото му проповядване и предоставяне на ресурс на църквите? Може би е имало някаква полза — но дали е причинило някаква вреда? (Да, причинило е.) Равнява ли се богословското обучение на истината? (Не, не се равнява.) Цялото богословско обучение е нещо благовидно, празна теория. То не е практическо. Каква беше втората тема? (Павел е казал: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата.“) Павел живя съобразно тези думи. Той се стреми съобразно тях. Бихме ли могли да кажем тогава, че те бяха намерението и целта на Павел в неговото страдание, в платената от него цена? (Да.) Казано просто, неговото намерение бе да бъде възнаграден, което означава, че той извървя своя път, плати своята цена и води своето добро войнстване, за да размени тези неща за венеца на правдата. Това идва да покаже, че годините стремеж на Павел бяха за това да бъде възнаграден и да придобие венеца на правдата. Ако това не беше неговото намерение и цел, щеше ли да е способен да понесе такова страдание и да плати такава цена? Щеше ли да е способен да извърши делото, което извърши, и да плати цената, която плати, благодарение на собствените си морални качества, амбиции и желания? (Не.) Да приемем, че Господ Исус му беше казал предварително: „Когато вършех делото Си на земята, ти Ме преследваше. Хората като теб са наказани и прокълнати. Каквото и да правиш, не можеш да поправиш такива грешки. Колкото и да се разкайваш, няма да те спася“. Каква нагласа щеше да има Павел? (Щеше да изостави Бог и да спре да вярва.) Не само че нямаше да вярва в Бог, но щеше и да се отрече от Бог, щеше да отрече, че Господ Исус бе Христос, и да отрече съществуването на Бог в небето. И така, съобразно какво живя Павел? Той не обичаше Бог искрено и не беше човек, който Му се покорява, така че защо бе способен да устои на толкова много изпитания в проповядването на евангелието? Справедливо е да се каже, че основната му опора бе желанието му за благословии. Именно това му даваше сили. Освен това, когато Павел видя ярката Божия светлина по пътя за Дамаск, той бе ослепен. Падна проснат на земята, като целият трепереше. Беше почувствал Божието величие и Неговата страховитост, и се боеше да не би Бог да го порази, затова не посмя да откаже Божието поръчение. Трябваше да продължи да проповядва евангелието, колкото и големи да бяха трудностите. Не би рискувал да се отпусне. Това беше част от причината. Най-голямата част обаче беше прекомерното му желание да бъде благословен. Би ли постъпил по този начин, ако не беше желанието да бъде благословен, ако го нямаше този лъч надежда? Със сигурност не. Третата тема е, че Павел свидетелства, че за него да живее е христос. Нека първо да разгледаме делото на Павел. Той имаше значителни религиозни познания. Имаше известност до някаква степен и доста отличително образование. Може да се каже, че беше по-учен от обикновените хора. И така, на какво разчиташе, за да върши делото си? (На своите дарове и таланти, както и на познанията си за Библията.) По всичко личи, че може да е разпространявал евангелието и да е свидетелствал за Господ Исус, но свидетелстваше само за името на Господ Исус. Не свидетелстваше истински, че Господ Исус е проявление на Бог и върши Своето дело, че Господ Исус е Самият Бог. За кого тогава свидетелстваше Павел в действителност? (Той свидетелстваше за себе си. Той каза: „Защото за мене да живея е христос, а да умра — придобивка“.) Какво предполагат думите му? Че не Господ Исус, бе Христос, Господ и Бог, а Павел. Павел бе способен да обикаля и да проповядва по този начин благодарение на своите намерения и амбиции. Каква беше амбицията му? Да накара всички хора–тези, на които проповядваше или тези, които чуваха за него, да мислят, че той живее като христос и бог. Това е един от аспектите, той живееше според желанията си. Освен това делото на Павел се основаваше на библейските му познания. Всичките му проповеди и слова показваха, че той познава Библията. Той не говореше за делото и просветлението на Светия Дух или за истините реалности. Тези теми не се срещат никъде в писмата му и той със сигурност нямаше този вид преживяване. Никъде в делото си Павел не свидетелстваше за словата, изречени от Господ Исус. Да вземем учението на Господ Исус за това как хората трябва да практикуват изповед и покаяние, например, или многото слова на поучения, които Господ Исус говореше на хората — Павел никога не ги проповядваше. Никоя част от делото на Павел нямаше връзка със словата на Господ Исус, а всичко, което проповядваше, бяха неща от богословското му обучение и теорията, която е изучавал. В какво се състоят тези неща от богословското му обучение и теория? Човешки представи, фантазии, философии и заключения, преживявания и поуки, които хората обобщават, и т.н. Накратко, всички тези неща произтичат от човешкото мислене и отразяват човешките мисли и възгледи. Нищо от тях не е истината, а още по-малко е съгласно истината. Всички те противоречат на истината.

След като чухте примера с Павел, сравнете себе си с него. Що се отнася до темата, за която говорим днес, „Съобразно какво са живели хората през всичките години на вярата си в Бог“, напомня ли ви това за някои от вашите собствени състояния и поведение? (Това ме кара да се замисля за факта, че според мен ако никога нямам семейство, никога не предавам Божието поръчение, не се оплаквам от Бог, когато ме застигнат големи изпитания, накрая Бог няма да ме остави да умра.) Това означава да живееш, като се самозалъгваш, което донякъде се доближава до темата на днешното общение и засяга едно действително състояние. Това е възглед за практическия стремеж в реалния живот. Нещо друго? (Аз имам възглед: смятам, че стига във вярата си да следвам Бог до края, неминуемо ще бъда благословена и ще получа чудесен изход и крайна цел.) Много хора имат такъв възглед, нали? По принцип това е възглед, с който всеки може донякъде да се съгласи. Някой друг има ли различен възглед? Нека да го чуем. Ще ви обърна внимание на нещо: някои хора вярват в Бог от много години и въз основа на личните си преживявания, фантазии или някакъв вид преживяване и някои примери, които са получили от четенето на духовни книги, те обобщават някои подходи, свързани с практиката, като например как трябва да действат вярващите в Бог, за да станат духовни, как трябва да действат, за да практикуват истината, и т.н. Те смятат, че това, което правят, е практикуване на истината и че като правят тези неща, могат да удовлетворят Божиите намерения. Например, когато някои хора страдат от болест, този въпрос изисква търсене на Божието намерение и истината. Това е едно от най-основните неща, които вярващите в Бог трябва да знаят. Но как да практикуват? Те казват: „Тази болест е устроена от Бог и аз трябва да живея с вяра, затова няма да вземам лекарства, няма да ми слагат инжекции или да отида в болница. Какво мислиш за моята вяра? Силна е, нали?“. Този тип човек има ли вяра? (Да.) Вие сте съгласни с този възглед и това е начинът, по който вие също практикувате. Смятате, че ако сте болни, това да не си слагате инжекции, да не приемате лекарства или да не ходите на лекар е равносилно на практикуване на истината, за да удовлетворите Божиите намерения. И така, на какво основание казвате, че това е практикуване на истината? Правилно ли е да се практикува по този начин? Каква е основата? Видяли ли сте, че е потвърдена? Не сте сигурни. След като не знаете дали това е в съответствие с истината или не е в съответствие с истината, защо настоявате да практикувате по този начин? Ако сте болни, просто продължавате да се молите на Бог, не си правите инжекции, не приемате лекарства, не посещавате лекар, а просто вътрешно се уповавате и се молите на Бог, като Го молите да ви избави от болестта или се оставяте на Неговата милост — правилно ли е да практикувате по този начин? (Не.) Само сега ли мислите, че е неправилно, или и преди сте осъзнавали, че е неправилно? (В миналото, когато се разболеех, смятах, че посещението при лекар или приемането на лекарства е външен метод и че това е израз на безверие, затова разчитах на молитва или на други методи, за да се справя с въпроса.) Означава ли това, че ако Бог ти даде болест, а ти я лекуваш, тогава ти предаваш Бог и не се покоряваш на Божиите подредби за теб? (Това беше моята гледна точка.) Тогава смяташ ли, че този възглед е правилен или погрешен? Или все още си объркан и не знаеш дали е правилен или погрешен и смяташ, че в края на краищата винаги си действал по този начин и никой друг не ти е казал, че това е погрешно, и не се чувстваш виновен за това, така че просто продължаваш да практикуваш по този начин? (Винаги съм практикувал по този начин и не съм чувствал нищо конкретно.) Тогава чувствате ли се малко объркани, че правите така? Нека оставим настрана дали сте прави или не, но можем да сме сигурни поне в едно нещо, а именно, че практикуването по този начин не е в съгласие с истината. Защото, ако беше в съгласие с истината, щяхте поне да знаете кои истини принципи следвате и в обхвата на кой принцип попада такава практика. Но когато погледнем сега, виждаме, че хората действат по този начин въз основа на собствените си фантазии. Това е възпиране, което те сами си налагат. Освен това хората поставят това като критерий за себе си въз основа на собствените си фантазии, като смятат, че трябва да правят така когато са болни, но не знаят какво точно Бог изисква или има предвид. Те просто действат според метода, който сами си представят и определят, без да знаят какъв резултат ще има, като действат по този начин. Съобразно какво живеят хората, когато са в такова състояние? (Съобразно собствените си фантазии.) В тези фантазии има ли някаква представа? Каква е тяхната представа? (Че могат да спечелят Божието одобрение, като практикуват по този начин.) Това е представа. Дали това е правилното разбиране на въпроса? (Не.) Тук има дефиниция и резултат: когато живеете с такава представа и с такива фантазии, вие не практикувате истината.

До този момент вече ще сте размишлявали доста върху темата „На какво точно разчитат хората, за да живеят“ и знаете горе-долу за какво ще се разговаря по тази тема. И така, нека поговорим за няколко вида състояния. Слушайте внимателно и размишлявайте, докато слушате. Каква е целта на това размишление? Да сравните състоянията, за които говоря, със собствените си състояния, да ги разберете и да знаете, че имате такива видове състояния и проблеми, а след това да търсите истината, за да ги преодолеете, като се стремите да живеете съобразно истината, вместо да живеете съобразно различни неща, които нямат нищо общо с нея. „На какво точно разчитат хората, за да живеят“ е тема, която засяга много неща, затова нека започнем с даровете. Някои хора могат да говорят ясно и красноречиво. Те разговарят и взаимодействат с хората посредством своето дар слово и убедителност, и са особено съобразителни. Знаят точно какво да кажат във всяка ситуация. В Божия дом също изпълняват дълга си с красноречие и съобразителност. Тяхното лъжливо сладкодумие превръща обикновените проблеми в незначителни въпроси. Изглежда, че са способни да разрешат много проблеми. С будния си ум, съчетан с опита им в обществото и проницателността им, те могат да видят какво става с всяко обикновено нещо, което им се случва. Достатъчни са само няколко техни думи, за да разрешат проблема. Другите хора им се възхищават, като си мислят: „Те могат да се справят с нещата толкова лесно. Защо аз не мога така?“. Освен това се чувстват много доволни от себе си и си мислят: „Ето, Бог ми е дал това красноречие и дар слово, този буден ум, тази проницателност и тази способност да реагирам бързо, така че няма нищо, с което да не мога да се справя!“. И точно тук се появява проблемът. Някой, който има дар слово и буден ум, може да използва талантите и способностите си, за да изпълнява някакъв дълг, а в хода на изпълнението на дълга си да решава някои проблеми или да прави някои неща за Божия дом, но ако изследвате подробно всичко, което прави, във вас ще остане само една въпросителна относно това дали всичко, което прави, е в съгласие с истината, дали е в съгласие с истините принципи и дали удовлетворява Божиите намерения. Такива хора често не разбират истината или как да действат в съответствие с истината, но въпреки това изпълняват дълга си. Независимо от това колко добре изпълняват дълга си обаче, кое е това, на което разчитат? Коя е отправната точка на изпълнението на дълга им? Тяхното мислене, проницателност и дар слово. Има ли такъв човек сред вас? (Да.) Знае ли човекът, който в живота си се ръководи от своя ум, висок коефициент на интелигентност или дар слово дали това, което прави, е в съгласие с истините принципи? (Не.) Имате ли принципи, когато действате? Или казано по друг начин: когато действате, правите ли това според сатанински философии, според собствения си ум, според собствената си интелигентност и мъдрост — или го правите в съответствие с Божиите слова и истините принципи? Ако винаги действате според сатанински философии, според собствените си предпочитания и идеи, тогава в действията ви няма никакви принципи. Но ако сте способни да търсите истината и да действате в съответствие с Божиите слова, с истините принципи — тогава това означава да действаш с принципи. Има ли нещо в начина, по който говорите и действате сега, което да противоречи на истината? Противопоставяте ли се на принципите? Когато го правите, знаете ли го? (Понякога.) Какво правите в такива моменти? (Молим се на Бог, каляваме нашата решителност да се покаем и се кълнем в Бог, че никога повече няма да действаме по този начин.) А следващия път, когато ви се случи нещо подобно, отново ли постъпвате по този начин и отново ли калявате решителността си? (Да.) Винаги се връщате към каляване на волята, когато ви се случат разни неща — е, след като волята ви е закалена, действително ли прилагате истината на практика? Действително ли действате с принципи? Ясно ли ви е? Много хора не търсят истината, когато им се случват разни неща, а живеят съобразно дребнавите си похвати, съобразно даровете си. Дали това да имаш глава на раменете и да говориш убедително е единственият вид дар, който съществува? Как по друг начин се проявява това да живееш съобразно дарове? Например някои хора много обичат да пеят и могат да изпеят цяла песен, след като са я чули два или три пъти. Следователно те имат дълг в тази област и смятат, че този дълг им е даден от Бог. Това чувство е правилно и точно. През годините те научават много химни и колкото повече пеят, толкова по-добри стават. Има обаче един проблем, който не осъзнават. Какъв е той? Пеенето им става все по-добро, и те смятат този дар за своя живот. Не е ли това погрешно? Те живеят със своя дар ежедневно и като пеят химни всеки ден, смятат, че са придобили живота, но не е ли това само илюзия? Дори да си развълнуван от пеенето, дори други да му се наслаждават, а трети да имат полза от него, може ли това да докаже, че си придобил живота? Трудно е да се каже. Зависи от това доколко разбираш истината, дали можеш да практикуваш истината, дали имаш принципи в действията и дълга си, и дали имаш истинско свидетелство за преживяване. Само от тези аспекти можеш да прецениш дали хората притежават истините реалности. Ако притежават истините реалности, тогава са хора с живот, особено тези, които могат да се боят от Бог и да отбягват злото, както и онези, които могат истински да обичат Бог и да Му се покоряват. Ако даден човек има дарове и таланти, а също така постига добри резултати в дълга си, но не се стреми към истината и живее само с даровете си, парадира с квалификациите си и никога не се подчинява на никого, може ли такъв човек да притежава живот? Разковничето за това дали някой притежава живот или не е дали притежава истините реалности. Как човек с таланти и дарове може да придобие истината? Как може да живее, без да разчита на дарове? Как може да избяга от това да живее по този начин? Трябва да търси истината. Първо трябва ясно да знае разликата между това, което са даровете, и това, което е животът. Когато някой е надарен или има талант, това означава, че той по природа е по-добър в нещо или превъзхожда по някакъв начин другите, когато се сравнява с тях. Ти например можеш да реагираш малко по-бързо от другите, да разбираш нещата малко по-бързо от другите, да си овладял определени професионални умения или може да си красноречив оратор и т.н. Това са дарове и таланти, които човек би могъл да има. Ако имаш определени таланти и силни страни, е много важно как ги разбираш и как се справяш с тях. Ако смяташ, че си незаменим, защото никой друг няма твоите таланти и дарове, и че практикуваш истината, ако използваш своите дарове и таланти, за да изпълняваш дълга си, правилно или погрешно е това виждане? (Погрешно.) Защо казваш, че е погрешно? Какво точно представляват талантите и даровете? Как трябва да ги разбираш, да ги използваш и да се отнасяш към тях? Факт е, че независимо какъв дар или талант имаш, това не означава, че притежаваш истината и живота. Ако хората имат определени дарове и таланти, за тях е подходящо да изпълняват дълг, който оползотворява тези дарове и таланти, но това не означава, че практикуват истината, нито означава, че правят нещата в съответствие с принципите. Ако примерно си роден с дарба да пееш, способността ти да пееш отговаря ли на практикуване на истината? Означава ли, че пееш в съответствие с принципите? Не означава. Да кажем например, че имаш вроден талант към словото и си добър в писането. Ако не разбираш истината, може ли твоето писане да е в съгласие с истината? Означава ли това непременно, че имаш свидетелство за преживяване? (Не, не означава.) Следователно даровете и талантите са различни от истината и не могат да бъдат сравнявани. Независимо какъв дар имаш, ако не се стремиш към истината, няма да изпълняваш добре дълга си. Някои хора често изтъкват дарбите си и като цяло смятат, че са по-добри от другите, затова гледат отвисоко на останалите хора и не са готови да си сътрудничат с тях, когато изпълняват дълга си. Винаги искат да имат контрол и в резултат на това често нарушават принципите при изпълнение на дълга си, а освен това работната им ефективност е много ниска. Даровете им са ги направили надменни и самоправедни, накарали са ги да гледат отвисоко на другите и са ги накарали винаги да смятат, че са по-добри от другите хора и че никой не е толкова добър, колкото тях, а поради това стават самодоволни. Нима тези хора не са погубени от своите дарове? Наистина е така. Хората, които са надарени и имат таланти, най-вероятно са надменни и самоправедни. Ако те не се стремят към истината и винаги живеят съобразно даровете си, това е много опасно нещо. Независимо какъв дълг изпълнява човек в Божия дом, независимо какъв вид талант притежава, ако не се стреми към истината, тогава със сигурност няма да успее да изпълни дълга си. Каквито и дарове и таланти да има човек, той трябва да изпълнява добре този вид дълг. Ако може също така да разбира истината и да прави нещата в съответствие с принципите, тогава неговите дарове и таланти ще играят роля в изпълнението на този дълг. Тези, които не приемат истината, не търсят истините принципи и разчитат само на даровете си, за да вършат нещата, няма да постигнат никакви резултати в изпълнението на дълга си и рискуват да бъдат отстранени. Ето един пример: някои хора са талантливи в писането, но не разбират истината и в нещата, които пишат, изобщо няма никаква истина реалност. Как това може да извиси духовно другите? То има по-малък ефект, отколкото при човек, който не е образован, но разбира истината, като говори за своето свидетелство. Много хора живеят сред дарове и смятат, че са полезни фигури в Божия дом. Кажете Ми обаче, ако никога не стигнат до това да се стремят към истината, все още ли са ценни? Ако някой има дарове и таланти, но му липсват истините принципи, може ли да изпълнява добре даден дълг? Който наистина прозре този въпрос и го осмисли, ще знае как да се отнася към даровете и талантите. Какво трябва да направиш, ако състоянието ти е такова, че винаги се хвалиш с даровете си и смяташ, че притежаваш истината реалност, че си по-добър от другите, докато тайно гледаш на тях отвисоко? Необходимо е да търсиш истината. Трябва да прозреш същността на това да се хвалиш с дарове. Не е ли върхът на глупостта и невежеството да се хвалиш с дарове? Ако някой говори убедително, означава ли това, че притежава истината реалност? Това, че някой има дарове, означава ли, че притежава истината и живота? Не е ли безсрамен някой, който се хвали с даровете си, въпреки че не притежава никаква реалност? Ако можеше да прозре тези неща, нямаше да се перчи. Ето още един въпрос: кое е най-голямото предизвикателство, пред което са изправени тези сравнително надарени, талантливи хора? Имате ли преживяване с такова нещо или досег с него? (Най-голямото предизвикателство е, че винаги си мислят, че са по-добри от другите, че са добри във всяко отношение. Те са толкова надменни и самонадеяни. Гледат отвисоко на всички. За такива хора не е лесно да приемат и да практикуват истината.) Това е част от проблема. Какво друго? (Трудно им е да се избавят от своите дарове и таланти. Винаги си мислят, че могат да разрешат много проблеми, като използват даровете и талантите си. Те просто не знаят как да гледат на нещата в съответствие с истината.) (Надарените хора винаги мислят, че могат да се справят сами с нещата, така че когато им се случи нещо, на тях им е трудно да разчитат на Бог и не са готови да търсят истината.) Това, което казвате, са фактите и нищо друго освен фактите. Хората, които са надарени и имат таланти смятат, че са много умни, че разбират всичко — обаче не знаят, че даровете и талантите не представляват истината, че тези неща нямат връзка с истината. Когато в действията си хората разчитат на даровете си и фантазиите си, техните мисли и мнения често противоречат на истината — те обаче не могат да видят това, те все още си мислят: „Вижте колко съм умен. Направих такъв умен избор! Такива мъдри решения! Никой от вас не може да се мери с мен“. Вечно живеят в състояние на нарцисизъм и самоодобрение. Трудно им е да смълчат сърцата си и да размишляват върху това, което Бог иска от тях, върху това каква е истината и какви са истините принципи. Затова им е трудно да разберат истината и макар да изпълняват дълга си, не са способни да практикуват истината и по този начин също им е много трудно да навлязат в истината реалност. Накратко, ако човек не може да се стреми към истината и да приеме истината, тогава независимо от това какви дарове или таланти има, няма да е способен да изпълнява добре дълга си — относно това не може да има и най-малкото съмнение.

Даровете и талантите могат да се разглеждат като един и същ вид нещо. Какви таланти съществуват? Някои хора са особено вещи в определен вид технологии. Например някои мъже обичат да се занимават с джаджи, а има и хора, които са доста опитни с електрониката, които са до голяма степен в стихията си, когато става въпрос за използване на тези вътрешни компютърни кодове или софтуерни програми. Те могат да овладеят тези неща и да ги запомнят много бързо — т.е. способността им да разбират и запомнят тези неща е изключителна. Това е талант. Някои хора са добри в изучаването на езици. Независимо кой език учат, те го научават много бързо, а паметта им превъзхожда тази на обикновените хора. Някои хора са добри в пеенето, танците или изкуството, други са добри в гримирането и актьорството, трети могат да бъдат режисьори и т.н. Независимо от вида талант, щом някой се занимава с някаква работа, това засяга темата „На какво точно разчитат хората, за да живеят“. Защо е необходимо да разнищваме човешките дарове и таланти? Защото хората обичат да живеят с даровете и талантите си и ги смятат за капитал, за източник на препитание, за живот, както и за ценност, цел на стремеж и значимост на живота си. Хората смятат, че за тях е естествено да разчитат на тези неща, за да живеят, и ги възприемат като неотменна част от човешкия живот. Почти всеки човек днес живее със своите дарове и таланти. С какъв вид дарове живее всеки от вас? (Мисля, че имам дар слово. Затова разпространявам евангелието с този дар — когато разговарям с някого, който изследва истинския път, мога да го приближа до себе си и той иска да чуе това, което казвам.) Е, хубаво ли е да имаш този дар или не е хубаво? (След като чух Божието общение, мисля, че този дар би ми попречил да търся истините принципи.) Казваш, че не е хубаво да имаш дар слово и че няма да искаш да използваш повече този дар, така ли? (Не.) Тогава какво казваш? Сега е необходимо да разберете какъв е фокусът на днешната дискусия, кои ваши проблеми ще разреши тя, какво е лошото и какво е хубавото на това да се живее с тези дарове. Трябва да сте наясно с тези неща. Ако не разбирате тези неща и ако в крайна сметка, след толкова много говорене, имате чувството, че правилните неща са погрешни, а погрешните неща също са погрешни и че всичко, което правите, е погрешно, можете ли да разрешите проблема с живеенето съобразно вашите дарове? (Не. Като разчитам на дар словото си, за да разпространявам евангелието, мисля, че намерението ми не е да изпълнявам добре дълга си, за да удовлетворя Бог, а вместо това да се изтъквам, да се възхищавам на себе си и да се чувствам добре в кожата си.) Ти току-що изрази причината защо е погрешно да живееш съобразно даровете си. Мислиш, че този дар е твоят капитал, реализация на твоята себестойност, а тези мисли и тази отправна точка са погрешни. Как можеш да решиш този проблем? (Трябва да знам, че моят дар е само инструмент за изпълнение на дълга ми. Целта на използването на моя дар е да изпълнявам добре дълга си и да завърша Божието поръчение.) След като мислиш по този начин, ще си способен ли изведнъж да практикуваш истината? (Не.) И така, как можеш да започнеш да практикуваш истината и да не живееш съобразно тези дарове? Ако при изпълнението на дълга си използваш даровете си, за да изтъкнеш личните си умения и способности, значи живееш съобразно даровете си. Ако обаче използваш даровете и знанията си, за да изпълняваш добре дълга си и да показваш предаността си, а после си способен да удовлетвориш Божиите намерения и да постигнеш резултатите, които Бог изисква, и ако размишляваш как да говориш и какво да казваш, за да можеш по-добре да свидетелстваш за Бог, и правиш повече, за да помагаш на хората да разберат и да са наясно с това какво дело върши Бог, а накрая помагаш на хората да приемат Божието дело, тогава практикуваш истината. Тук има ли разлика? (Да.) Случвало ли ви се е някога да се увлечете, докато изтъквате своите дарове, таланти или способности, и да забравите, че изпълнявате дълга си, а вместо това се перчите пред другите точно като някой невярващ? Някога случвало ли ви се е това? (Да.) А в такива ситуации какво е вътрешното състояние на човек? Това е състояние на угаждане, при което на човек му липсва богобоязливо сърце, въздържане или вина, при което в ума му няма цели или принципи, когато върши нещо, и при което вече е загубил елементарното достойнство и приличие, които един християнин трябва да има. В какво се превръща това? Превръща се в това, че той изтъква своите умения и продава своята индивидуалност. В процеса на изпълнение на дълга си често ли преживяваш състояния, в които те е грижа само за изявата на твоите таланти и дарове, и в които не търсиш истината? Когато се намираш в такова състояние, можеш ли да го осъзнаеш сам? Можеш ли да обърнеш посоката си? Ако можеш да го осъзнаеш и да обърнеш посоката си, тогава ще си способен да практикуваш истината. Ако обаче винаги си така и преживяваш това състояние отново и отново за дълъг период, тогава си човек, който живее изцяло съобразно даровете си и който изобщо не практикува истината. Откъде според вас идва вашето въздържане? От какво се определя силата на вашето въздържане? Тя се определя от това колко обичаш истината и колко мразиш злото или негативните неща. Когато си разбрал истината, няма да искаш да правиш зло, и когато мразиш негативните неща, също няма да искаш да правиш зло — и просто ей така се появява чувство на въздържане. Невъзможно е за хората, които не обичат истината, да мразят злите неща. Ето защо те нямат чувство на въздържане, а без него са податливи да отстъпят пред разпада, без въздържане. Те са своеволни и безразсъдни, и изобщо не се интересуват от това колко зло правят.

Има и друго състояние, което преживяват хората, които в своя живот разчитат на даровете си. Независимо какви таланти, дарове или умения имат хората, ако те просто вършат нещата и се трудят, но никога не са търсили истината, нито са се опитвали да разберат Божиите намерения, сякаш концепцията за практикуване на истината не съществува в съзнанието им, а единственият им стимул е да свършат работата и да приключат с дадената задача, не е ли това да живееш изцяло съобразно даровете и талантите си, и съобразно собствените си способности и умения? В своята вяра в Бог те просто искат да се трудят, за да могат да придобият благословии и да заменят собствените си дарове и умения за Божиите благословии. Това е състоянието, в което се намират повечето хора. Повечето хора таят в себе си тази перспектива, особено когато Божият дом им възлага някакъв вид рутинна работа — всичко, което правят, е да се трудят. С други думи, те искат да разчитат на труда, за да постигнат целите си. Понякога това става чрез говорене или разглеждане на нещо. Понякога е чрез работа, при която използват ръцете си или чрез тичане напред-назад. Те смятат, че като правят така, имат голям принос. Ето какво означава да живееш, като разчиташ на даровете си. Защо казваме, че да живееш съобразно даровете и талантите си е по-скоро труд, отколкото изпълнение на дълга, да не говорим за практикуване на истината? Има разлика. Да кажем например, че Божият дом ти даде задача и след като я поемеш, ти мислиш как да я свършиш възможно най-скоро, за да можеш да докладваш на своя водач и да получиш неговата похвала. Възможно е дори да имаш сравнително съвестно отношение и да изготвиш план стъпка по стъпка, но си съсредоточен само върху приключването на задачата и изпълнението ѝ така, че другите да я видят. Възможно е да си поставиш критерий, докато я изпълняваш, като си мислиш как да свършиш задачата по начин, който те удовлетворява и те прави щастлив, и който отговаря на критерия за усъвършенстване, който търсиш. Независимо как поставяш критерии, ако това, което правиш, няма връзка с истината, ако не е направено след търсене на истината и след като си разбрал и потвърдил Божиите изисквания, и ако вместо това е направено на сляпо и с объркан ум, то е полагане на труд. Това е да правиш нещата, като разчиташ на собствения си ум, дарове, способности и умения, докато таиш нагласа на самозалъгване. Какъв е резултатът от това да правиш нещата по този начин? Може би си завършил задачата и никой не е посочил никакви проблеми. Ти си много щастлив, но да започнем с това, че в процеса на изпълнение на задачата не си разбрал Божието намерение. Второ, не си я изпълнил с цялото си сърце, ум и сила. Сърцето ти не е търсело истината. Ако беше потърсил истините принципи и беше потърсил Божието намерение, тогава твоето изпълнение на задачата щеше да е според критерия. Също така щеше да си способен да навлезеш в истините реалности и щеше да си способен да разбереш точно, че това, което си направил, е съгласно Божието намерение. Ако обаче не вложиш сърце в това и изпълниш задачата по объркан начин, дори работата да бъде свършена и задачата изпълнена, няма да знаеш в сърцето си колко добре си я изпълнил, няма да имаш никакви критерии и няма да знаеш дали задачата е изпълнена съгласно Божието намерение или истината. В този случай ти не изпълняваш дълга си, а полагаш труд.

Всеки, който вярва в Бог, трябва да разбира Неговите намерения. Само онези, които изпълняват добре дълга си, могат да удовлетворят Бог, а само ако човек изпълни Божието поръчение, изпълнението на дълга му може да бъде задоволително. Съществува критерий за изпълнение на Божието поръчение. Господ Исус каза: „Да възлюбиш Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с цялата си сила“. Да „възлюбиш Бог“ е единият от аспектите на това, което Бог изисква от хората. В какво трябва да се прояви това изискване? В това, че трябва да изпълниш Божието поръчение. В практическо отношение това означава да изпълняваш добре дълга си като човек. И така, какъв е критерият за добро изпълнение на дълга? Той е Божието изискване да изпълняваш добре дълга си като сътворено същество с цялото си сърце, душа, ум и сила. Това би трябвало да е лесно за разбиране. За да изпълниш Божието изискване, трябва най-вече да вложиш сърцето си в своя дълг. Ако можеш да вложиш сърцето си в него, тогава ще ти е лесно да действаш с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Ако изпълняваш дълга си, като просто разчиташ на фантазиите на ума си и като разчиташ на даровете си, можеш ли да изпълниш Божието изискване? Категорично не. И така, какъв е критерият, който трябва да се спазва, за да изпълниш Божието поръчение и да изпълниш дълга си предано и добре? Той е да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. Ако се опиташ да изпълняваш добре дълга си без боголюбиво сърце, няма да се получи. Ако боголюбивото ти сърце става все по-силно и по-искрено, тогава естествено ще си способен да изпълняваш добре дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила. С цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум, с цялата си сила — това, което е на последно място, е „цялата си сила“, а „цялото си сърце“ е на първо място. Ако не изпълняваш дълга си с цялото си сърце, как би могъл да го изпълняваш с цялата си сила? Ето защо, ако само се опитваш да изпълняваш дълга си с всички сили, не можеш да постигнеш никакви резултати — нито можеш да си на нивото на принципите. Кое е най-важното нещо, което Бог изисква? (С цялото си сърце.) Независимо какъв дълг или какво нещо ти повери Бог, ако само се трудиш, тичаш напред-назад и полагаш усилия, можеш ли да бъдеш в съгласие с истините принципи? Можеш ли да действаш в съответствие с Божиите намерения? (Не.) Тогава как можеш да си в съгласие с Божиите намерения? (С цялото си сърце.) Думите „с цялото си сърце“ се казват лесно и хората често ги казват. Как тогава можеш да правиш нещо с цялото си сърце? Някои хора казват: „Това е когато правиш нещата с малко повече усилие и искреност, мислиш повече, не позволяваш на нищо друго да занимава ума ти и просто се съсредоточаваш върху това как да изпълниш непосредствената задача, нали?“. Дали е толкова просто? (Не.) Затова нека поговорим за няколко основни принципа на практикуването. Според принципите, които обикновено практикувате или спазвате, какво трябва да направите първо, за да вършите нещата с цялото си сърце? Трябва да използвате целия си ум, да използвате енергията си и да влагате сърцето си в правенето на нещата, а не да бъдете нехайни. Ако човек не е способен да върши нещата с цялото си сърце, значи е загубил сърцето си, което е точно като да загубиш душата си. Мислите му ще блуждаят, докато говори, никога няма да влага сърцето си в това, което прави, и ще бъде небрежен, независимо какво прави. Следователно няма да е способен да се справя добре с нещата. Ако не изпълняваш дълга си с цялото си сърце и не влагаш цялото си сърце в него, ще изпълняваш зле дълга си. Дори да изпълняваш дълга си няколко години, няма да си способен да го правиш задоволително. Не можеш да правиш нещо добре, ако не влагаш сърцето си в него. Някои хора не са прилежни работници, винаги са непостоянни и капризни, целят се твърде високо и не знаят къде са оставили сърцето си. Имат ли такива хора сърца? Как можете да кажете дали даден човек има сърце или не? Ако някой вярва в Бог, но рядко чете Божиите слова, има ли сърце? Ако никога не се моли на Бог, независимо какво се случва, има ли сърце? Ако никога не търси истината, независимо с какви трудности се сблъсква, има ли сърце? Някои хора изпълняват дълга си много години, без да получат никакви ясни резултати — те имат ли сърце? (Не.) Могат ли хората, които нямат сърце, да изпълняват добре дълга си? Как хората могат да изпълняват дълга си с цялото си сърце? На първо място трябва да помислиш за отговорността. „Това е моя отговорност, трябва да я понеса. Не мога да избягам сега, когато съм най-необходим. Трябва да изпълня добре дълга си и да се отчета за него пред Бог“. Това означава, че имаш теоретична основа. Но дали само наличието на теоретична основа означава, че изпълняваш дълга си с цялото си сърце? (Не.) Все още си далеч от това да изпълниш Божиите изисквания за навлизане в истината реалност и за изпълнение на дълга с цялото си сърце. И така, какво означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце? Как хората могат да започнат да изпълняват дълга си с цялото си сърце? Първо трябва да помислиш: „За кого изпълнявам този дълг? За Бог ли го правя, за църквата ли или за някой човек?“. Това трябва да се установи ясно. Също така: „Кой ми възложи този дълг? Бог ли беше, или някой водач или църква?“. Това също трябва да се изясни. Това може да изглежда като дреболия, но все пак трябва да се търси истината, за да се разреши. Кажете Ми, дали някой водач или работник, или някоя църква ви възложи вашия дълг? (Не.) Това е добре, стига да си сигурен в сърцето си относно това. Трябва да потвърдиш, че Бог е този, който ти е възложил дълга. Може да изглежда, че ти е даден от църковен водач, но всъщност всичко идва от подредбите на Бог. Възможно е да има моменти, когато е ясно, че идва от човешката воля, но дори тогава първо трябва да го приемеш от Бог. Това е правилният начин да го преживееш. Ако го приемеш от Бог и съзнателно се покориш на Неговите подредби, и продължиш напред и приемеш Неговото поръчение — ако го изпиташ по този начин, ще имаш напътствието и делото на Бог. Ако непрекъснато смяташ, че всичко се прави от човека и идва от човека, ако преживяваш нещата по този начин, тогава няма да имаш Божията благословия или Неговото дело, защото си твърде коварен за това, твърде много ти липсва духовно разбиране. Нямаш правилната нагласа. Ако разглеждаш всички въпроси с човешки представи и фантазии, няма да имаш делото на Светия Дух, защото Бог е този, който властва над всички въпроси. Независимо на кого Божият дом възлага да изпълни каквато и да е задача, тя идва от върховенството и подредбата на Бог и в нея е Божието благоволение. Трябва да знаеш първо това. Много е важно да го видиш ясно. Само с разбиране на доктрината няма да стане. Трябва да потвърдиш в сърцето си: „Този дълг ми беше поверен от Бог. Аз изпълнявам дълга си за Бог — не за себе си, не за някой друг. Това е моят дълг като сътворено същество и той ми е поверен от Бог“. След като този дълг ти е поверен от Бог, как ти го е поверил Бог? Предполага ли това да правиш нещата с цялото си сърце? Необходимо ли е да търсиш истината? Трябва да търсиш истината, изискванията, критериите и принципите на поверения ти от Бог дълг и това, което се казва в Божието слово. Ако Неговите слова са дадени съвсем ясно, тогава е време да помислиш как да ги практикуваш и да ги направиш реални. Също така трябва да разговаряш с хора, които разбират истината, и след това да действаш в съответствие с Божиите изисквания. Ето това означава да го правиш с цялото си сърце. Освен това да кажем, че преди да изпълняваш дълга си, търсиш Божието намерение, започваш да разбираш истината и знаеш какво да правиш, но когато дойде време за действие, има несъответствия и противоречия между собствените ти мисли и истините принципи. Когато това се случи, какво трябва да направиш? Трябва да се придържаш към принципа на изпълнение на дълга си с цялото си сърце и да вложиш цялото си сърце в това да се покоряваш на Бог и да Го удовлетворяваш, без никакви лични примеси и със сигурност без да действаш по собствена воля. Някои хора казват: „Не ме интересуват тези неща. Този дълг все пак е поверен на мен, така че аз трябва да имам последната дума. Имам право да действам по собствена инициатива, ще направя това, което смятам, че трябва да се направи. Все още изпълнявам дълга си с цялото си сърце, така че какви недостатъци откриваш, че да се заяждаш?“. И тогава тези хора полагат известни усилия, за да измислят какво да правят. Въпреки че в крайна сметка работата е свършена, дали този метод на практикуване и това състояние са правилни? Дали това е изпълнение на дълга с цялото им сърце? (Не.) Какъв е проблемът тук? Това е надменност, това е да си вироглав, да си своеволен и безразсъден. Това изпълнение на дълга ли е? (Не.) Това е занимаване с лични начинания, а не изпълнение на дълга. Това означава, че просто правят нещо, което ги удовлетворява и което им харесва въз основа на собствената им воля, а това не е изпълнение на дълга им с цялото им сърце.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.