Чели ли сте книгата на Йов? Развълнувахте ли се, докато я четохте? Преживяхте ли някакъв копнеж, който да ви накара да искате да станете човек като Йов? (Да.) Колко дълго може да продължи едно такова състояние и настроение? Ден-два, месец-два, а може би година-две? (Два-три дни.) Значи това състояние и настроение ще изчезнат след два-три дни? Трябва да се молиш, когато си развълнуван, и да казваш на Бог, че искаш да бъдеш човек като Йов, че искаш да разбереш истината, да постигнеш познание за Бог и да станеш човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Трябва да умоляваш Бог да предизвика това у теб, да Го умоляваш да те води, да ти осигури подходящи условия, да ти дава сила и да те закриля, за да можеш да останеш непоколебим във всяка ситуация, в която попадаш, и да не се противиш на Бог, а да извършваш действия, които показват, че се боиш от Бог и отбягваш злото, и да удовлетворяваш намеренията Му. Винаги трябва да се молиш на Бог с молитва и прошение в името на тази цел и в името на нещата, които искаш да постигнеш, а когато види искреното ти сърце, Бог ще действа. Не се страхувай, когато Бог действа. Бог не може да покрие тялото ти с циреи и да те лиши от всичко, което имаш, както постъпи, когато изпитваше Йов. Бог няма да направи това. Той постепенно ще ти възлага все повече в зависимост от духовния ти ръст. Трябва да призоваваш Бог искрено, а не да го зовеш само два дни след като си прочел книгата на Йов и още си развълнуван от нея, а после на третия ден, когато вече не я четеш, да забравиш за нея и вече да не я пазиш в сърцето си. Ако правиш така, това ти вещае неприятности! Ако се възхищаваш на хора като Йов и искаш да си такъв човек, трябва да имаш път към това да станеш такъв човек, трябва да положиш сърцето си пред Бог и после често да се молиш за това, често да разсъждаваш за това, а после да ядеш и да пиеш от словата, които Бог е изрекъл за Йов, да разсъждаваш върху тях последователно и постоянно, а след това трябва да разговаряш с хора, които имат такива познания и опит. Трябва да работиш усилено за постигането на тази цел. Как трябва да работиш усилено? Ако само седиш и чакаш, това не е усилена работа. Трябва да практикуваш, трябва да полагаш усилия и същевременно трябва да храниш решимост да понасяш страдания и сърце, изпълнено с копнеж, а после да отправиш молитвите си за това, като поискаш от Бог да действа. Ако Бог не действа, тогава колкото и силен устрем да имат хората, той ще е безполезен. Как ще действа Бог? Бог ще започне да устройва и урежда ситуации според духовния ти ръст. Трябва да кажеш на Бог каква цел искаш да постигнеш във вярата си и какви решения си взел. Обръщал ли си се към Бог за това с молитва и прошение? Колко време се моли на Бог с молитва и прошение? Ако просто казваш по някоя молитва от време на време и когато видиш, че Бог не действа, си мислиш: „Забрави, просто ще оставя нещата на собствен ход. Да става, каквото ще, просто ще се пусна по течението. Не ме интересува какво ще ме сполети“, това няма да сработи, а ти не си искрен. Ако нямаш нищо повече от две минути въодушевление, може ли Бог да действа за теб и да ти помогне с уреждането на ситуации за теб? Бог не би направил това! Бог иска да види твоята искреност и да види колко дълго ще траят твоята искреност и твоето постоянство, както и дали сърцето ти е искрено, или лъжливо. Бог ще чака. Той чува молитвите и прошенията ти, чува решенията и желанията, които Му доверяваш, но няма да действа, докато не види решимостта ти да търпиш страдание. Ако след като си приключил с молитвите си към Бог, просто изчезнеш, без да си направил нищо, би ли действал Бог при това положение? Категорично не. Трябва да се молиш с молитва и прошение на Бог повече, като влагаш усилия в това и разсъждаваш по този въпрос, и след това да разглеждаш в подробности ситуациите, които Бог ти е подготвил. Те ще те сполетят малко по малко и Бог ще започне да действа. Ако сърцето ти не е искрено, това няма да се случи. Може да казваш: „Как се възхищавам на Йов, как се възхищавам на Петър!“, но каква е ползата от възхищението ти? Можеш да им се възхищаваш, колкото искаш, но ти не си никой от тях и цялото ти възхищение няма да накара Бог да извърши върху теб същото дело, което извърши върху тях, защото ти не си същият тип човек като тях. Ти не притежаваш тяхната решимост, нито тяхната човешка природа, нито сърцата, с които те копнееха за истината и се стремяха към нея. Едва когато се сдобиеш с тези неща, Бог ще те дари с повече.

Имате ли вече решимостта да се стремите към истината, да придобиете истината, да постигнете спасение и да бъдете усъвършенствани от Бог? (Да.) Колко голяма е вашата решимост? Колко дълго можете да я поддържате? (Когато съм в добро състояние, имам решимост, но когато се сблъскам с неща, които не съответстват на представите ми или на интересите на плътта ми, или когато преминавам през известно облагородяване, или имам трудности, изпадам в състояние на негативност и вярата и решимостта, които съм имала в началото, малко по малко изчезват.) Така няма да стане. Твърде слаби сте. Трябва да достигнеш дотам, че с каквито и обстоятелства да се сблъскаш, те да не могат да променят решимостта ти. Едва тогава ще бъдеш човек, който истински обича истината и се стреми към нея. Ако се оттегляш, ставаш негативен, потиснат и решимостта ти те напуска, когато нещо ти се случи и се сблъскаш с малка трудност, така няма да се получи. Трябва да имаш силата на човек, който е готов да заложи живота си на карта, и да кажеш: „Каквото и да става, дори и да умра, няма да изоставя истината или целта си да се стремя към истината“. Тогава нищо няма да може да те спре. Ако наистина се сблъскаш с трудности и си притиснат в ъгъла, Бог ще действа. Освен това трябва да имаш следното разбиране: „С каквото и да се сблъсквам, всичко това са уроци, които трябва да науча в стремежа си към истината — те са уредени от Бог. Може да съм слаб, но не съм негативен и съм благодарен на Бог за възможността да науча тези уроци. Благодарен съм на Бог за това, че уреди тази ситуация за мен. Не мога да се откажа от решимостта си да следвам Бог и да придобия истината. Ако се откажа, то би било все едно да отстъпя пред Сатана, да погубя себе си и да предам Бог“. Ето такава решимост трябва да имаш. Каквито и дребни неща да те сполетят, всички те са кратки епизоди в развитието на живота ти. Не трябва да им позволяваш да спират посоката на напредъка ти. Когато се натъкнеш на трудности, можеш да търсиш и да чакаш, но посоката на напредъка ти не трябва да се променя, нали? (Така е.) Каквото и да казват другите, както и да се отнасят с теб, а и както и да се отнася Бог с теб, твоята решимост не трябва да се променя. Ако Бог каже: „Ти изобщо не приемаш истината, ненавиждам те“, а ти кажеш: „Бог ме ненавижда, какъв е смисълът да живея тогава? Със същия успех мога да умра и да се приключи!“, то ти си разбрал Бог погрешно. Вярно е, че Бог те ненавижда, но ти трябва да продължиш да се бориш, трябва да приемеш истината и трябва да изпълняваш дълга си. Тогава няма да си безполезен и Бог няма да те отритне. В момента духовният ви ръст още е твърде малък и вие още не сте постигнали стандартите, необходими за това Бог да ви подложи на изпитание. Кое е единственото нещо, което можете да направите? Трябва да се молиш: „Боже, моля Те, води ме и ме просветли, за да разбера намеренията Ти и да имам вярата и постоянството да вървя по пътя на стремежа към истината и за да се боя от Бог и да отбягвам злото. Макар и да съм слаб и духовният ми ръст да е незрял, моля Те да ми дадеш сила и да ме закриляш, за да мога да Те следвам докрай“. Трябва често да заставаш пред Бог, за да се молиш. Другите хора може да копнеят за светски неща, да доставят удоволствие на плътта си и да следват светските тенденции, но ти не бива да ги придружаваш — просто се съсредоточи върху изпълнението на собствения си дълг. Когато другите се чувстват негативни и не изпълняват дълга си, ти не трябва да се чувстваш възпрян, а да търсиш истината, за да им помогнеш. Когато другите се наслаждават на удобства, не трябва да им завиждаш, а да се занимаваш само с това да живееш пред Бог. Когато другите се стремят към слава, печалба и статус, трябва да се молиш за тях и да им помагаш, да успокояваш сърцето си пред Бог и да не се поддаваш на влиянието на тези неща. Каквото и да се случва около теб, трябва да се молиш на Бог за всичко. Трябва винаги да търсиш истината, да се въздържаш, да се стараеш да живееш в Божието присъствие и да имаш нормална връзка с Бог. Бог проверява внимателно хората във всеки един момент и Светият Дух работи в този вид хора. Как проверява Бог внимателно човешкото сърце? Той не само гледа с очите си, Той урежда ситуации за теб и докосва сърцето ти с ръката Си. Защо казвам това? Защото когато Бог уреди ситуация за теб, Той гледа дали ти се възмущаваш от нея и я ненавиждаш, или я харесваш и ѝ се покоряваш, дали чакаш пасивно, или търсиш истината активно. Бог наблюдава как се променят сърцето и мислите ти и в каква посока се развиват. Състоянието в сърцето ти понякога е позитивно, а понякога е негативно. Ако можеш да приемеш истината, ще можеш да приемеш от Бог хората, събитията и нещата, както и различните ситуации, които Той урежда за теб, и ще можеш да подходиш правилно към тях. Като четеш Божиите слова и разсъждаваш, всички твои мисли и идеи, всички твои мнения и всички твои настроения ще се променят въз основа на Божиите слова. Ти ще си наясно с това, а и Бог ще проверява всичко внимателно. Въпреки че няма да си говорил за това с никого и няма да си се молил за него, а само ще го мислиш в сърцето си и в собствения си свят, от гледната точка на Бог то вече ще е съвсем ясно — за Него то ще е очевидно. Хората те гледат с очите си, но Бог докосва сърцето ти със Своето — толкова е близо до теб Той. Ако можеш да усетиш Божията внимателна проверка, ти живееш в присъствието на Бог. Ако изобщо не можеш да усетиш внимателната Му проверка, ти живееш в собствения си свят и според собствените си чувства и покварен нрав, а в такъв случай си в беда. Ако не живееш в Божието присъствие, ако между теб и Бог има голямо разстояние и ти си далеч от Него, ако не обръщаш никакво внимание на Божиите намерения и ако не приемаш Божията внимателна проверка, Бог ще узнае всичко това. За Него ще е много лесно да го възприеме. И така, когато имаш решимост и цел и си готов да бъдеш усъвършенстван от Бог и да станеш човек, който следва Божията воля, бои се от Бог и отбягва злото, когато имаш тази решителност и можеш да се молиш често с молитва и прошение за тези неща, и живееш в Божието присъствие, като никога не се отдалечаваш от Бог и не Го напускаш, ти си наясно с тези неща, а и Бог ги знае. Някои хора казват: „Самият аз съм наясно с това, но Бог знае ли?“. Този въпрос е невалиден. Ако казваш това, значи никога не си разговарял с Бог и между теб и Бог няма абсолютно никаква връзка. Защо казвам, че между теб и Бог няма връзка? Ти не си живял пред Бог и затова не можеш да усетиш дали Той е с теб или не, дали те води, дали те закриля и дали те е упрекнал, когато си направил нещо лошо. Ако нямаш усещане за тези неща, то ти не живееш пред Бог, а само си представяш и се развличаш с това. Живееш в собствен свят, а не пред Бог, и между теб и Бог няма никаква връзка.

Как могат хората да поддържат нормална връзка с Бог? От какво зависи поддържането ѝ? Зависи от това дали се обръщат към Бог с молитва и прошение и дали общуват с Него в сърцата си. Такъв тип връзка позволява на хората винаги да живеят пред Бог. Следователно, за да установят нормална връзка с Бог, хората първо трябва да се успокоят. Някои хора винаги правят външни неща и се занимават само с външни дела. Ако нямат никакъв духовен живот един или два дни, няма да си дадат сметка за това. Няма да го разберат и след три-четири дни и дори след един-два месеца. Това е така, защото не са се обръщали към Бог с молитва и прошение и не са общували с Него. Прошение е, когато нещо ти се случи и искаш Бог да ти помогне, да те води, да ти предостави ресурс, да те просветли, да ти помогне да разбереш намеренията Му, да разбереш каква е истината, да разбереш какви са истините принципи и как да практикуваш истината — това е прошение, което е в съгласие с Божиите намерения. Молитвата има относително голям обхват. Понякога може да говориш за неща, които са в сърцето ти. Когато срещнеш трудности или когато се чувстваш негативен и слаб, можеш да говориш с Бог от сърце за тези неща; можеш и да се молиш на Бог в моменти, в които проявяваш непокорство, а може и да говориш с Бог за нещата, които те сполитат всеки ден — както за тези, които можеш да прозреш, така и за тези, които не можеш. Това се нарича молитва. Молитвата е да говориш с Бог за това, което е в сърцето ти, или да търсиш истината от Него. Понякога това се извършва в определено време, а понякога няма определен час. Можеш да се молиш по всяко време и навсякъде. Общението в духа няма определена форма: може нещо да те тревожи, а може и да няма такова нещо; може да искаш да кажеш нещо конкретно, а може и да не искаш. Когато нещо те тревожи, трябва да говориш с Бог за него и да кажеш молитва. В общия случай трябва да се опитваш да разсъждаваш по въпроси като как Бог обича човека, как се тревожи за човека, защо кастри човека, какво всъщност означава да се покоряваш на Бог и така нататък, като общуваш с Бог във всеки момент и навсякъде, молиш се на Бог и искаш от Него. Това е общение в духа, или накратко „духовно общение“. Понякога може да мислиш за нещо, което много те разстройва, докато пътуваш. Тогава няма нужда да коленичиш или да затваряш очи. Можеш просто да говориш с Бог в сърцето си: „Боже, случи ми се еди-какво си и не знам как да се справя с него подобаващо, затова моля за Твоето напътствие по този въпрос“. Когато усетиш вълнение в сърцето си и кажеш няколко сърдечни думи на Бог за това, Той ще разбере. Понякога може да страдаш от носталгия и да кажеш: „Боже, толкова ми липсва домът“. Не казваш кой конкретно ти липсва, просто ти е тъжно и казваш това на Бог. Можеш да решиш проблемите си само ако се молиш на Бог и Му казваш какво се таи в сърцето ти. Можеш ли да решиш проблемите си, като говориш с друг човек? Ако срещнеш някого, който разбира истината, няма да е толкова лошо. Не само ще успееш да решиш проблемите си, но и ще имаш полза от това. Но ако срещнеш някого, който не разбира истината, няма да можеш да решиш проблемите си и това може да се отрази и на него. Ако говориш на Бог, Бог ще те утеши и развълнува. Ако можеш да се успокоиш пред Бог и да четеш словата Му, а след това да разсъждаваш и да се молиш, ще можеш да разбереш истината и да решиш проблемите си. Божиите слова могат да ти помогнат да намериш път към преодоляване на трудностите ти. Когато преминаваш през това малко препятствие, няма да се спънеш, то няма да те възпира и няма да влияе върху изпълнението на дълга ти. Ще има моменти, в които внезапно ще се чувстваш унил и малко мрачен. Когато това се случи, трябва веднага да се помолиш на Бог и да се приближиш до Него, което означава да говориш с Него за това, което е в сърцето ти, и да Му доверяваш тайните си във всеки момент и където и да си. Така състоянието ти може да бъде преобърнато. Трябва да имаш вяра: „Бог е до мен във всеки един момент, никога не ме е изоставял, усещам го. Където и да съм и каквото и да правя — дали съм на събрание, или изпълнявам дълга си, аз знам в сърцето си, че Бог ме води за ръката и че Той никога не ме е изоставял“. Понякога, когато си припомниш как през годините си прекарвал всеки ден така, ще усетиш, че духовният ти ръст се е увеличил, че Бог те е водил и че Божията любов винаги те е закриляла. Като си помислиш за тези неща, ще се помолиш в сърцето си, за да благодариш на Бог: „О, Боже, благодаря Ти! Аз съм твърде слаб, страхлив и толкова дълбоко покварен. Ако не беше Ти да ме водиш така, нямаше да оцелея до днес сам“. Това не е ли духовно общение? Ако хората могат да разговарят с Бог често по този начин, няма ли да имат много неща да кажат на Бог? Нямаше да изкарат много дни, без да имат нито едно нещо, което да кажат на Бог. Когато нямаш какво да кажеш на Бог, Бог не присъства в сърцето ти. Ако Бог е в сърцето ти и ти имаш вяра в Него, ще можеш да изкажеш всички думи в сърцето ти пред Него, включително онези неща, които би споделил с доверениците си. Всъщност Бог е най-близкият ти довереник. Ако се отнасяш към Бог като към най-близкия си довереник, като към този член от семейството, на когото най-много разчиташ, когото смяташ за най-сериозен, най-надежден и с когото си най-близък, за теб ще е невъзможно да нямаш какво да кажеш на Бог. Ако винаги имаш какво да кажеш на Бог, няма ли винаги да живееш в присъствието Му? Ако винаги живееш в Божието присъствие, ще можеш да усещаш във всеки момент как Бог те просветлява и напътства, как се грижи за теб и те закриля, дава ти мир и радост, как те благославя и как те упреква, дисциплинира, укорява, съди и наказва. Всичко това ще е ясно и очевидно за теб. Ако всеки ден просто си нехаен, като вярваш в Бог само на думи, без да Го носиш в сърцето си, и ако изпълняваш дълга си и посещаваш събирания само външно, четеш словата на Бог и се молиш всеки ден, колкото да отбиеш номера, това не е вяра в Бог. Никой от тези религиозни ритуали, които спазваш, няма връзка с истината. Тези, които вярват в Бог, трябва внимателно да четат по един откъс от Божиите слова всеки ден и да се молят и да разговарят в рамките на тези слова. Те трябва всеки ден да придобиват по малко озарение от Божиите слова и да разбират по малко от истината. По-конкретно, трябва да са способни да търсят истината и да подхождат към въпросите според принципите, докато изпълняват дълга си, и да са в състояние да придобиват житейски опит всеки ден и да преживяват Божието дело. Това е истински вярващ и човек, който следва Бог.

Кой проблем във вярата ти в Бог е най-важният и най-спешният за разрешаване? Това е проблемът с нормалната ти връзка с Бог. Ако вярваш в Бог, но Той не е в сърцето ти и си прекъснал връзката си с Него, и не се отнасящ към Бог като към най-близкия, доверен и интимен член от семейството си и довереник, то Бог не е твоят Бог. Практикувайте според словата Ми известно време и вижте дали вътрешното ви състояние се е променило. Като практикуваш според словата Ми, можеш да си сигурен, че живееш в Божието присъствие, че си на място и състоянието ти е нормално. Когато състоянието на човека е нормално и той не се влияе от никакви хора, събития и неща, или от различните ситуации, които го сполитат на всички етапи от житейския му опит, и е способен упорито да изпълнява дълга си нормално, то той има истински духовен ръст и е човек, който е навлязъл в истината реалност.

13 юли 2017 г.