Какво точно представлява вярата в Бог? Вярата в религията равносилна ли е на вярата в Бог? Да вярваш в религията означава да следваш Сатана; да вярваш в Бог означава да следваш Бог — и само хората, които следват Христос, са тези, които наистина вярват в Бог. Човек, който изобщо не приема Божието слово за свой живот, не е истински вярващ в Бог. Той е неверник и колкото и години да вярва в Бог, от това няма никаква полза. Ако вярващият в Бог просто участва в религиозни ритуали, но не практикува истината, той не е вярващ в Бог и Бог не го признава. Какво трябва да притежаваш, за да може Бог да те признае за Свой последовател? Знаеш ли кои са критериите, по които Бог оценява човека? Бог преценява дали правиш всичко според Неговите изисквания и дали практикуваш и се покоряваш на истината според Неговите слова. Това е критерият, по който Бог оценява човека. Оценката на Бог не зависи от това колко години вярваш в Него, колко път си изминал, колко добри постъпки имаш или колко думи и доктрини разбираш. Той те оценява според това дали се стремиш към истината и какъв път си избрал. Много хора на думи вярват в Бог и Го възхваляват, но в сърцата си не обичат словата, произнасяни от Бог. Те не се интересуват от истината. Винаги вярват, че животът според философията на Сатана или на различните светски теории е това, което правят нормалните хора, че така човек може да се защити и да живее стойностно на този свят. Това ли са хората, които вярват в Бог и Го следват? Не, не са. Думите на велики и изтъкнати личности звучат особено проницателно и лесно могат да заблудят другите. Може да се придържаш към техните думи като към истини или девизи, които да спазваш. Но когато става въпрос за словото на Бог, за обикновеното Му изискване към хората, като например да бъдат честни или послушно и съвестно да си знаят мястото, да изпълняват дълга си като сътворени същества с устойчиво и честно държане — ако не можеш да приложиш тези слова на практика и не ги считаш за истини, тогава не си последовател на Бог. Твърдиш, че практикуваш истината, но ако Бог те попита: „Истините“, които практикуваш, Божието слово ли са? Принципите, които спазваш, основават ли се на Божието слово?“, как би отговорил? Ако твоите устои не са Божието слово, тогава това са думите на Сатана. Изживяваш думите на Сатана и въпреки това твърдиш, че практикуваш истината и удовлетворяваш Бог. Не е ли това богохулство? Например Бог наставлява хората да бъдат честни, но някои от тях не размишляват върху това какво всъщност означава да бъдеш честен човек, как да практикуват да бъдат честни, кои неща, които изживяват и разкриват, са нечестни, нито кои неща, които изживяват и разкриват, са честни. Вместо да размишляват върху същността на истината в Божиите слова, те се обръщат към книгите на неверниците. Мислят си: „Посланията на неверниците също са доста добри — те също учат хората да бъдат добри! Например: „Добрите хора живеят спокойно“, „Простодушните винаги ще възтържествуват“, „Да прощаваш на другите не е глупаво, това се отплаща по-късно“. Тези твърдения също са верни и се съобразяват с истината!“. И така, те се придържат към тези думи. Като какъв вид хора могат да живеят, като се придържат към тези послания на неверниците? Могат ли да изживеят реалността на истината? (Не, не могат.) Не съществуват ли много такива хора? Те придобиват известни знания; прочели са няколко книги и няколко известни произведения; придобили са някаква гледна точка и са чули няколко известни поговорки и народни пословици, след което ги приемат за истина, като действат и изпълняват дълга си според тези думи, прилагат ги в живота си като вярващи в Бог и си мислят, че удовлетворяват Божието сърце. Не е ли това заместване на истината с лъжа? Не е ли това измамно отношение? За Бог това е богохулство! Тези неща се проявяват във всеки човек, и то в немалко хора. Защото някой, който се отнася към приятните думи и правилните доктрини на обикновени хора като към истини, които да спазва, а Божиите слова оставя настрана и ги пренебрегва, не успява да ги усвои, независимо колко пъти са прочетени, или не счита Божиите слова за истина — този човек вярващ ли е в Бог? Дали е последовател на Бог? (Не.) Такива хора вярват в религията; те все още следват Сатана! Те вярват, че думите, изречени от Сатана, са философски, че са много дълбоки и класически. Смятат ги за прочути поговорки, които са абсолютна истина. От каквото и друго да се откажат, те не могат да изоставят тези думи. Да се откажат от тези думи би било все едно да загубят устоите на живота си, да изпразнят сърцето си. Какъв вид хора са те? Те са последователи на Сатана и затова приемат известните поговорки на Сатана за истина. Можете ли да анализирате и да разпознаете различните състояния, в които се намирате при различни обстоятелства? Например някои хора вярват в Бог и често четат Неговите слова, но когато им се случи нещо, те винаги казват: „Майка ми каза така“, „Дядо ми каза така“, „Някога един известен човек е казал“ или „В еди-коя си книга пише така“. Те никога не казват: „Божието слово гласи така“, „Божиите изисквания към нас са такива“, „Бог казва това“. Те никога не изричат тези думи. Дали следват Бог? (Не, не го следват.) Лесно ли е за хората да открият тези състояния? Не, не е, но съществуването им у хората е в тяхна голяма вреда. Възможно е да си вярвал в Бог в продължение на три, пет, осем или десет години, но все още да не знаеш как да се покоряваш на Бог или да практикуваш Божиите слова. Независимо какво се случва с теб, все още приемаш сатанинските думи за свои устои; все още търсиш опора в традиционната култура. Това вяра в Бог ли е? Не следваш ли Сатана? Живееш според сатанински думи и сатанински нрави, така че не се ли противопоставяш на Бог? Тъй като не практикуваш или не живееш според Божието слово, не следваш Божиите стъпки, не можеш да се вслушаш в каквото и да е, което казва Бог, не можеш и да се покориш, независимо какво устройва или изисква Бог, ти не следваш Бог. Ти все още следваш Сатана. Къде е Сатана? Сатана е в сърцата на хората. Философиите, логиката и правилата, както и различните дяволски думи на Сатана отдавна са пуснали корени в сърцата на хората. Това е най-сериозният проблем. Ако не можете да разрешите този проблем във вярата ви в Бог, тогава Бог няма да може да ви спаси. Ето защо трябва често да съпоставяте всичко, което правите — вашите мисли и възгледи, както и основанията за постъпките ви — с Божието слово и да анализирате нещата в мислите си. Трябва да знаете кои от нещата във вас са философия за светските отношения, популярни поговорки, традиционна култура, както и кои са дошли от интелектуално познание. Трябва да знаете кои от тях винаги считате за правилни и съответстващи на истината, към които се придържате, сякаш са истината, и на които позволявате да заемат мястото на истината. Трябва да анализирате тези неща. По-специално, ако се отнасяш към нещата, които смяташ за правилни и ценни, като към истината, не е лесно да ги прозреш — но ако ги прозреш, ще си преодолял голямо препятствие. Тези неща са пречка за това хората да разбират Божиите слова, да практикуват истината и да се покоряват на Бог. Ако прекарваш цял ден в недоумение и безпътица и не обмисляш тези неща или не се съсредоточаваш върху решаването на тези проблеми, тогава те са коренът на твоето униние, отровата в сърцето ти. Ако не бъдат отстранени, ще бъдеш неспособен да следваш истински Бог и няма да можеш да практикуваш истината или да се покоряваш на Бог; няма да имаш начин за постигане на спасение.

Сега, след като разговаряхме за тези неща, замислихте ли се за състоянията, идеите или пристрастните възгледи в себе си, които противоречат на Божиите желания, Божиите изисквания и истината, но които сте смятали за истина и сте практикували и поддържали като истина? (Считах, че като човек всеки трябва да се стреми да бъде добър, някой, когото всички харесват и с когото искат да си имат вземане-даване. Когато не разбирах истината, смятах, че този стремеж изглежда оправдан и правилен. Но сега, съизмервайки го с истината, осъзнавам, че такъв човек е човеко угодник. Особено след като прочетох Божието разобличение за измамните хора, прозрях, че съм правила това с измамни намерения, опитвайки се във всичко да поддържам собствената си репутация и статус, като угаждам на другите, оставям в тях лъжливи впечатления и ги подвеждам. Понякога дори жертвах интересите на Божия дом, за да угодя на другите. Изобщо не бях добър човек, нито пък притежавах подобие на истински човек. Когато открих тези неща, пожелах да търся истината, да бъда честен човек според Божиите изисквания, а не да бъда човекоугодник. Исках да бъда човек, който говори с факти и вярно, който е прям във всичко, защото това е съобразено с Божиите намерения.) (През този период забелязах, че се съсредоточавам върху промени във външното поведение. Например когато някои братя и сестри ми казваха, че съм надменен и не е лесно да се сътрудничи с мен, аз се опитвах да бъда сговорчив и да обсъждам нещата с тях по внимателен, приятелски начин. Правех всичко, което ми казваха, и ако виждах, че някой прави грешка, докато изпълнява дълга си, не я изтъквах, а поддържах мир и хармония. Докато току-що слушах Божието общение, разбрах, че не действам според Божиите слова. Действах според философията на Сатана за светските отношения. Използвах доброто си външно поведение, за да подвеждам другите, а всъщност не се бях отървал от покварения си нрав. Не бях човек, който се стреми към истината, и пропилях много време.) Сега сте в състояние да схванете и да осъзнаете някои погрешни възгледи и практики от миналото, но това е натоварващо за вас, когато практикувате истината. След като сте разпознали и схванали тези състояния, какви са мислите и чувствата ви относно тежкото положение на поквареното човечество? Усетихте ли, че това покварено човечество е здраво и плътно контролирано от Сатана? Осъзнахте ли това? (Да.) Кога го осъзнахте? (Когато исках да практикувам истината, природата на Сатана ме контролираше и държеше в плен. Борех се в сърцето си, но не можех да практикувам истината, сякаш бях някак окован. Беше мъчително.) Усещахте ли тогава, че Сатана е изключително омразен? Или с течение на времето се вцепенихте и вече не бяхте в състояние да изпитвате омраза? (Можех да почувствам, че Сатана е омразен.) Осъзнахте ли изключителната необходимост от Божието дело за спасяване на човечеството? Можете ли да възприемете, че словата и истините, които Бог изразява, включително и тези, които разобличават човечеството, са все реалности, без нито един израз, който да не е истински, и че всички те напълно отговарят на фактите и са словата, от които човечеството се нуждае най-много, за да приеме истината и да бъде спасено? Човечеството отчаяно се нуждае от Божието спасение! Ако Бог не беше дошъл въплътен, за да извърши Своето дело, ако Бог не беше изразил толкова много истини, къде човечеството би могло да намери пътя към спасението? Всяко уповаване на Сатана и злите духове за знамения и чудеса ще доведе до гибел. Хората, които живеят според философиите, логиката и законите на Сатана, са все цели за унищожение. Осъзнавате ли сега това? Ако само го осъзнавате, това не е достатъчно. Това е само едно сърце, което копнее за Божието спасение. Но можете ли да приемете истината, можете ли да приемете правосъдието и наказанието и можете ли да се отървете от покварения си нрав — това са решаващите въпроси. Тези, които вярват в Бог, трябва да обичат истината и положителните неща, а също така да мразят злото и всичко, което идва от Сатана. Те трябва да се съсредоточат върху самоанализа и разбирането на самите себе си, както и върху разпознаването на разкриването на собствения си покварен нрав. Те трябва да виждат ясно, че тяхната природа същност е ужасна и нечестива, противопоставяща се на Бог и омразна за Бог, и да са способни да изпитват отвращение към себе си и да се ненавиждат от дън-душа. Само тогава могат да имат силата и решимостта да се освободят от робството и възпирането на сатанинската природа и да ги отхвърлят, да практикуват истината и да се покорят на Бог. Без тази решителност ще ти е трудно да практикуваш истината, дори и да си длъжен да го правиш. Хората трябва да се борят със зъби и нокти при състояния като заробване, манипулация, мъчения, опустошение и тормоз от покварения им нрав. Само когато човек почувства болката от това, може да намрази Сатана и да има силата и решимостта да промени всичко това. Едва когато изтърпят достатъчно страдания, хората могат да развият решителност и да имат мотивация да се стремят към истината и да се освободят от всичко това. Ако чувстваш, че нещата на Сатана са доста добри, че те могат да задоволят плътта и да изпълнят представите и фантазиите на хората, техните екстравагантни желания и различните им предпочитания, без да чувстваш болка или да усещаш как Сатана малтретира хората, тогава готов ли си да се освободиш от всичко това? (Не.) Да предположим, че един измамен човек е наясно, че е измамен, че обича да лъже и не обича да казва истината и че в отношенията си с другите постоянно прикрива нещо, но се наслаждава на това и си мисли: „Чудесно се живее така. Непрекъснато замазвам очите на другите, но те не могат да ми отвърнат със същото. Почти винаги съм удовлетворен по отношение на собствените си интереси, гордост, статус и суета. Всичко върви безупречно и безпроблемно според плановете ми и никой не може да ги прозре“. Дали такъв човек иска да е честен? Не. Този човек приема измамността и нечестността за интелигентност и мъдрост, за нещо положително. Той ги цени и за него е непоносимо да се справя без тях. „Това е съвършеният начин на поведение и единственият подхранващ начин на живот — смята той. — Това е единственият ценен начин на живот, единственият начин на живот, който предизвиква завистта и възхищението на другите. Би било глупаво и идиотско да не живея според сатанинските философии. Винаги щях да губя — щяха да ме тормозят, да ме дискриминират и да се отнасят с мен като с лакей. В такъв живот няма никаква стойност. Никога няма да бъда честен човек!“. Дали подобен човек ще се откаже от измамния си нрав и дали ще практикува честност? Категорично не. Колкото и дълго да са вярвали в Бог, колкото и проповеди да са чули и колкото и истини да са разбрали, такива хора никога няма истински да последват Бог. Те никога няма да следват Бог с радост, защото смятат, че за да го направят, ще трябва да се откажат от толкова много, да се отрекат от толкова много и да понесат болка и загуби. Те просто няма да го приемат. Те си мислят: „Да вярваш в бог означава да вярваш в религия. Само трябва да се наричаш вярващ, да имаш известно добро поведение и да имаш някаква духовна храна — това е всичко. Не е необходимо да плащаш цена, да страдаш или да се отричаш от каквото и да е. Стига човек да вярва в сърцето си и да казва, че признава бог, такава вяра в бог ще му позволи да бъде спасен и да влезе в небесното царство! Такава вяра е чудесна!“. Дали подобни хора ще успеят да придобият истината накрая? (Не.) Поради каква причина няма да успеят да я придобият? Те не обичат положителните неща, не копнеят за светлината и не обичат нито Божия път, нито истината. Харесва им да следват светските тенденции, очаровани са от славата, придобивките и статуса, обичат да са изключителни, почитат славата, придобивките и статуса и благоговеят пред великите и известните, но всъщност тачат демоните и сатаните. Не се стремят към истината или положителните неща от сърце, а почитат знанието. В сърцата си не одобряват хора, които се стремят към истината и свидетелстват за Бог, а одобряват и се възхищават на онези, които имат специални таланти и дарби. В своята вяра в Бог те не вървят по пътя на стремеж към истината, а по пътя на преследване на слава, придобивки, статус и власт. Стараят се да са изключително коварни хора, които печелят с блестящи хитрости. Опитват се да се интегрират във висшите слоеве на обществото, за да станат велики и известни личности. Искат да ги посрещат с обожание, да ги приемат радушно на всички събития, на които се появят, и да са идоли за хората. Ето какви хора искат да бъдат. Какъв е този път? Това е пътят на демоните, пътят на злото. Това не е пътят, по който върви вярващият в Бог. Във всяка обстановка такива хора използват философиите на Сатана и неговата логика, прилагат всяка негова тактика и всяка уловка, за да изтръгнат от хората чувство на лично доверие и да им внушат да ги боготворят и да ги следват. Това не е пътят, по който трябва да вървят хората, които вярват в Бог. Такива хора не само че няма да бъдат спасени, но и ще срещнат Божието наказание — и капка съмнение не може да има в това. На каква основа се определя дали човек може или не може да бъде спасен? Зависи от това дали може да приеме истината, да се подчини на Божието дело и да върви по пътя на стремеж към истината. Определя се въз основа на тези фактори. Какъв е пътят, по който с вярата си човек може да постигне Божието спасение? Трябва да следва Бог, да се вслушва в Неговите слова, да се подчинява на ръководството и подредбите Му и да живее според Неговите изисквания и според истината. Това е единственият път, по който човек може да постигне спасение.

4 януари 2018 г.