Повечето хора сред вас са избягали от религията и са приели Божието дело от последните дни. Всеки ден ядете и пиете от настоящите Божии слова, присъствате на сватбеното пиршество на Агнеца и сте положили основата на истинския път. Вие искрено отдавате всичко на Бог и сте получили Неговото одобрение. Какви познания и преценки имате сега за понятието „вяра в Бог“? С какво те се различават от разбирането за вярата в Бог, което сте имали в рамките на религията? Сега вече разбирате ли наистина какво всъщност е вяра в религията и какво е вярата в Бог? Има ли разлика между вярата в религията и вярата в Бог? В какво се състои тази разлика? Изяснихте ли си тези въпроси в дълбочина? Какъв тип човек е обикновеният вярващ в религията? Върху какво се съсредоточава? Как трябва да се формулира вярата в религията? Вярата в религията е признаване, че има Бог, а вярващите в религията правят определени промени в поведението си: не удрят и не ругаят хората, не вършат лоши неща, които вредят на хората, и не извършват разни престъпления, нито нарушават закона. В Неделя те ходят на църква. Такива са вярващите в религията. Това означава, че доброто поведение и честото посещение на сбирки е доказателство, че някой вярва в религия. Когато хората вярват в религия, те признават, че има Бог и мислят, че да вярват в Бог означава да бъдат добри хора; стига да не грешат и да не вършат лоши неща, когато умрат, ще могат да отидат на небето и ще имат добър изход. Тяхната вяра им дава храна на духовно ниво. Следователно вярата в религията може да се определи и по следния начин: да вярваш в религия означава да признаваш в сърцето си, че Бог съществува, да вярваш, че, когато умреш, ще можеш да отидеш на небето, това означава да имаш духовна опора в сърцето си, както и да промениш малко поведението си и да бъдеш добър човек. Това е всичко. Що се отнася до това дали Богът, в Когото вярват, съществува, или не, дали Той може да изрази истината, или не, какво иска от тях — те нямат представа. Те си правят изводи и си представят всичко това въз основа на ученията от Библията. Това е вярата в религията. Вярата в религията е преди всичко стремеж към промяна на поведението и духовна храна. Но пътят, по който тези хора вървят — пътят на преследване на благословии — не се е променил. Не са се променили техните погрешни възгледи, представи и идеи за вярата в Бог. Основата на тяхното съществуване, целите и посоката, които следват в живота си, се основават на идеите и схващанията на традиционната култура и изобщо не са се променили. Такова е състоянието на всеки, който вярва в религията. А какво е вярата в Бог? Какво е Божието определение на вярата в Бог? (Вяра в Божието върховенство.) Това е вярата в съществуването на Бог и вярата в Неговото върховенство — именно това е най-същественото. Да вярваш в Бог означава да се вслушваш в Божиите слова, да съществуваш, да живееш, да изпълняваш дълга си и да се занимаваш с всички нормални човешки дейности, както изискват Божиите слова. Изводът е, че да вярваш в Бог означава да следваш Бог, да правиш това, което Бог иска, да живееш така, както Той иска; да вярваш в Бог означава да следваш Божия път. Нима целите и посоката в живота на хората, които вярват в Бог, не са напълно различни от тези на хората, които вярват в религията? Какво включва вярата в Бог? Тя се отнася до това дали хората са способни да се вслушват в Божиите слова, да приемат истината, да се отърват от покварения нрав, да изоставят всичко, за да следват Бог, и да бъдат предани в дълга си. Тези неща имат пряка връзка с това дали могат да бъдат спасени или не. Вече знаете определението за вярата в Бог. Как тогава трябва да се практикува вярата в Бог? Какво изисква Бог от вярващите в Него? (Да бъдат честни хора и да се стремят към истината, към промяна на нрава и към познаване на Бог.) Какви изисквания има Бог към външното поведение на хората? (Той изисква хората да са благочестиви, да не са леконравни, и да изживяват нормална човешка природа.) Хората трябва да имат елементарно благоприличие на светец и да изживяват нормална човешка природа. Какво тогава трябва да притежава човек, за да има нормална човешка природа? Това се отнася до много истини, които човек трябва да практикува като вярващ. Само ако притежава всички тези истини реалности, човек има нормална човешка природа. Вярва ли някой в Бог, ако не практикува истината? Какви са последствията от това да не практикува истината? Как точно хората трябва да вярват в Бог, за да постигнат спасение, да се покоряват на Бог и да Го почитат? Всички тези неща са свързани с практикуването на Божиите слова и практикуването на много истини. И така, вярата в Бог трябва да се основава на Божиите слова и на Божиите изисквания, а хората трябва да практикуват според Неговите изисквания; единствено това е истинска вяра в Бог — това е да се стигне до същината на въпроса. Практикуването на истината, следването на Божиите слова и животът в съответствие с Божиите слова: това е правилният начин, по който човек трябва да живее; вярата в Бог е свързана с пътя на човешкия живот. Вярата в Бог е свързана с толкова много истини и последователите на Бог трябва да разбират тези истини. Как биха могли да следват Бог, ако не разбират и не приемат истината? Хората, които вярват в религия, само признават, че има Бог и вярват, че има Бог, но те не разбират тези истини, нито ги приемат, затова хората, които вярват в религия, не са последователи на Бог. За да вярваш в религия, е приемливо просто да се държиш добре външно, да си сдържан и да спазваш правилата, както и да имаш духовна храна. Ако човек се държи добре и има опора и храна за духа си, променя ли се пътят му в живота? (Не.) Някои хора казват, че вярата в религията и вярата в Бог са едно и също нещо. Тогава тези хора следват ли Бог? Вярват ли в Бог според Неговите изисквания? Приели ли са истината? Ако някой не прави нито едно от тези неща, то тогава той не е вярващ в Бог или Негов последовател. Най-очевидният начин, по който вярата в религия се проявява у някого, е неприемането на настоящото Божие дело и на истината, която Той изразява. Това е черта, която характеризира вярващите в религията. Те изобщо не са последователи на Бог. Вярата в религията е само стремеж към промяна на поведението и духовна храна. Тя не включва никаква истина. Затова вярващите в религията няма да се променят в своя живот нрав, няма да практикуват истината, нито ще могат да се вслушат в Божиите слова и да Му се покорят. Това означава, че те няма да имат и истинско познание за Бог. Когато човек вярва в религията, колкото и добро да е поведението му, колкото и непоколебимо да признава Бог и колкото и да е възвишена теорията му за вярата в Него, той не е последовател на Бог. Кого тогава следва? Този, когото следва, все още е Сатана. Каква е основата на това, което изживява, към което се стреми, за което копнее и което практикува? От какво зависи неговото съществуване? Със сигурност не от истината в Божиите слова. Той продължава да живее според покварения нрав на Сатана, като се ръководи от логиката и философията на Сатана. Всичко, което казва, е лъжа, в която няма и капка истина. Сатанинският му нрав не се е променил и той все още следва Сатана. Всички негови възгледи за живота, ценности, начин на справяне със света и принципи на поведение са разкриване на природата на Сатана. Само външното им поведение леко се е променило, но житейският им път, начинът на съществуване и възгледите им за нещата, изобщо не са се променили. Ако някой е истински вярващ в Бог, какво може да се промени в него в течение на няколко години? (Възгледите му за живота и ценностите му ще се променят.) Самата основа на съществуването на този човек ще се промени. Ако основата на неговото съществуване се промени, каква ще бъде основата на неговия живот? (Животът му ще се основава на Божиите слова и на истината.) И така, живеете ли сега всеки ден в съответствие с Божиите слова в речта и действията си? Вече не лъжеш, например: Защо е така? Какво е твоето основание за това? (Божието изискване човек да бъде честен.) Когато престанеш да лъжеш и да се занимаваш с измами, това е въз основа на Божиите слова, на изискването да бъдеш честен човек и на истината. И не е ли тогава различен пътят, по който вървиш в живота си?

А сега да обобщим: Какво е вяра в религията? Какво е вяра в Бог? Какви са основните разлики между тях? Да вярваш в религията означава да си убеден в религията, да следваш нейните правила, да следваш други хора и Сатана и да живееш под властта на Сатана. Да вярваш в Бог означава да приемаш Неговите слова, да приемаш истината, да се покоряваш на Неговото дело и да изпълняваш дълга си в съответствие с истините принципи. Ето какво означава да следваш Бог. Това са основните разлики между вярата в религията и вярата в Бог. Когато изпълнявате дълга си в Божия дом, някои от вас приемат истината и се променят малко, докато други не приемат истината и не се променят. И така, можете ли да направите разлика между тези два вида хора — тези, които вярват в религията, и тези, които вярват в Бог? Ключът е в това да гледаш дали човек се стреми към истината и какъв път е избрал да извърви. Ако се стремиш към добро поведение, духовна храна и спазване на правилата и ако преследваш лична изгода в стремежа си, без изобщо да се стремиш към истината, а само към външността на добър човек, който притежава някакво добро поведение, но не и истината реалност — колко добър всъщност може да бъде човек като теб? Поквареният нрав на такъв човек и неговата природа същност изобщо не са се променили. Той може да говори любезно, но когато е изправен пред изпитания, не може да остане непоколебим. Дори може да се оплаква от Бог и да Го предаде. Това са вярващи в религията. Тези, които имат вяра в Бог, могат да приемат всички истини, които Той изразява. Те могат да се самоанализират и да опознаят себе си според истината, да се покаят истински и в крайна сметка да практикуват истината, да се покорят на Бог и да живеят според Божиите слова. Когато се сблъскват с изпитания и трудности, те могат да останат непоколебими, да дадат чудесно свидетелство и предано да следват Бог докрай. Това са истинските вярващи в Бог. Това е разликата между тези, които вярват в религията, и тези, които вярват в Бог.

Има ли сред вас такива, които в сърцето си вярват само в неясния бог на небето, но винаги имат представи за въплътения Бог? Ако наистина има такива хора, тогава те са вярващи в религията. Вярващите в религията не признават въплътения Бог в сърцата си, а дори и да го признаят, винаги имат представи за Него и никога не са в състояние да се покорят. Не е ли така? Строго погледнато, такива хора не са вярващи в Бог. Макар да твърдят, че вярват в Бог, в действителност те не се различават много от вярващите в религията. В сърцата си те вярват единствено в неясния бог. Те са привърженици на религиозните представи и правила. Така че всеки, който не се стреми към истината, който се съсредоточава само върху доброто поведение и спазването на правилата, който не практикува истината и чийто нрав не се променя ни най-малко, това, което този човек прави, е да вярва в религията. Каква черта отличава онези, които вярват в религията? (Те се съсредоточават само върху външните практики и върху това външно да се държат добре.) Какви са принципите и основанията за техните действия? (Сатанинските философии за светските отношения.) Какви сатанински философии за светските отношения и какъв сатанински, покварен нрав има? Изкривяване и измамност; да действаш своеволно; надменност и самонадеяност; да имаш последната дума във всичко; никога да не търсиш истината или да не общуваш с братята и сестрите; и когато предприемаш действие, винаги да мислиш за собствените си интереси, за собствената си гордост и статус — всичко това е да действаш въз основа на сатанински нрав. Това е следване на Сатана. Ако някой вярва в Бог, но не се вслушва в Неговите слова, не приема истината или не се покорява на устроеното и подреденото от Него, ако проявява само определено добро поведение, но е неспособен да се опълчи срещу плътта и не се отказва от гордостта и интересите си, ако макар и привидно да изпълнява дълга си, той все още живее според сатанинския си нрав и ни най-малко не се е отказал от сатанинските си философии и от начина си на съществуване, нито ги е променил, то тогава как би могъл да вярва в Бог? Това е вяра в религията. Такива хора се отричат от нещата и се отдават повърхностно, но ако погледнем пътя, по който вървят, и произхода и отправната точка на всичко, което правят, те не основават тези неща на Божиите слова или на истината, а продължават да действат според собствените си представи и фантазии, субективните си предположения, амбициите и желанията си. Философиите и нравът на Сатана все още служат за основа на тяхното съществуване и действия. По въпросите, по които не разбират истината, те не я търсят, а когато я разбират, не я практикуват, не почитат Бог като велик и не ценят истината. Макар привидно и на думи да вярват в Бог и да Го признават, и макар да изглеждат способни да изпълняват дълга си и да следват Бог, във всичко, което казват и правят, те живеят според сатанинския си нрав. Всички неща, които казват и правят, са разкриване на покварен нрав. Няма да ги видите да практикуват или да преживяват Божиите слова, а още по-малко да проявяват търсене и покоряване на истината във всички неща. В действията си те първо се съобразяват със собствените си интереси и първо изпълняват собствените си желания и намерения. Това ли са хората, които следват Бог? (Не.) А могат ли хора, които не следват Бог, да постигнат промяна в своя нрав? (Не.) А ако не могат да постигнат промяна в нрава си, не са ли жалки? Те са чули и разбрали Божиите слова, но когато правят неща, собствените им желания са просто твърде силни. Те не са способни да практикуват според Божиите слова или според истината, а още по-малко според принципите. След няколко години вяра в Бог те изглеждат много по-послушни и много по-възпитани. Те имат много добро поведение и духовният им живот изглежда съвсем нормален. Няма някакъв голям проблем с начина, по който общуват с другите, и изпълняват някакъв дълг, като постигат известен резултат — но имат един проблем, и той е най-сериозният от всички. Къде се крие този проблем? В тяхното съзнание. Независимо колко години е вярвал, той не е установил нормална връзка с Бог. Каквото и да прави или каквото и да му се случва, първата му мисъл е: „Какво искам да направя, какво би било в мой интерес и какво не, какво би могло да се случи, ако направя това и това“ — това са нещата, които обмисля първо. Той изобщо не се замисля каква практика би прославила Бог и би свидетелствала за Него или би удовлетворила Божиите намерения, нито се моли, за да потърси какви са Божиите изисквания и какво казват Неговите слова. Такъв човек никога не обръща внимание на това какви са Божиите намерения или изисквания и как хората трябва да практикуват, за да удовлетворят Бог. Макар че понякога се моли пред Бог и общува с Него, той просто разговаря със себе си, а не търси искрено истината. Когато се моли на Бог и чете Неговите слова, този човек не ги отнася към въпросите, с които се сблъсква в реалния живот. И така, в подредената от Бог среда как се отнася той към Божието върховенство, към подреденото и устроеното от Него? Когато се сблъска с неща, които не задоволяват собствените му желания, той ги избягва и им се противопоставя в сърцето си. Когато се сблъска с неща, които причиняват загуби на неговите интереси или пречат на тяхното удовлетворяване, той се опитва по всякакъв начин да търси изход, като се стреми да увеличи собствените си ползи и се бори да избегне всякакви загуби. Той не се старае да удовлетвори Божиите намерения, а само собствените си желания. Това вяра в Бог ли е? Такива хора имат ли връзка с Бог? Не, нямат. Те живеят по низък, мръсен, непримирим и грозен начин. Те не само нямат връзка с Бог, но и на всяка крачка вървят срещу Божието върховенство и Неговите подредби. Те често казват: „Нека Бог да господства и да управлява всичко в живота ми. Готов съм да позволя на Бог да заеме трона и да царува, и да управлява в сърцето ми. Готов съм да се покоря на устроеното и подреденото от Бог“. Когато обаче нещата, с които се сблъскват, накърняват собствените им интереси, те не могат да се покорят. Вместо да търсят истината в среда, подредена от Бог, те се опитват да се обърнат и да избягат от нея. Не искат да се покоряват на подреденото и устроеното от Бог, а да правят нещата според собствената си воля и само доколкото това не вреди на интересите им. Те напълно пренебрегват Божиите намерения, като се грижат единствено за собствените си интереси, за собствените си обстоятелства, за собствените си настроения и чувства. Това вяра в Бог ли е? (Не е.) Какво е Бог за тях, в техните сърца? Не е ли Той нещо като легенда? Не е ли Той нещо като духовна храна? Бог е чужд и непознат за тях. Когато всичко е наред, Бог е техният Върховен владетел и Той е всичко за тях. Но ако това, което Бог прави, не им е от полза или накърнява интересите им, или достойнството им, като им причинява кастрене или ги подлага на изпитания и страдания, как ще реагират те? Те ще избягат, ще се противопоставят, ще отказват и дори ще се оплакват. Някои хора може и да не го кажат на глас, но изпитват болка, дискомфорт и негативизъм в сърцата си. Какво означава да бъдат негативни? Това означава, че те не приемат истината в сърцата си и винаги се противопоставят и бунтуват срещу Бог. Някои хора не приемат изпитанията и облагородяването, като смятат, че Бог няма право да прави такива неща. Когато се сблъскат с някоя от трудностите на ареста и преследването от страна на големия червен змей, някои хора се оплакват, че Бог е несправедлив към тях. Какво мислите за този начин на мислене? Ако могат така открито да се оплакват от Бог, когато това, което Той прави, ги кара да страдат, може ли Той все още да е Бог, в когото вярват? Ако не са в състояние да се покорят, тогава Той не е техният Бог и затова те се осмеляват да Му се противопоставят. Те желаят да има друг бог, освен Бог, и си мислят: „Само ако той прави реалност всичко, което мисля и правя, точно според моите предпочитания — само тогава би бил бог; само това би било подредено и устроено от него. Ако бог не се съобразява с моята воля и винаги действа в разрез с моите вкусове и фантазии, тогава не мога да му се покоря и той не е моят бог. Ако е бог, той трябва да удовлетворява хората. Тъй като хората са зеницата на божието око, той трябва да прави всичко, за да ги защитава и пази. Как би могъл да ги остави да преминат през трудности, изпитания и неуспехи?“. Не е ли това отношението, което повечето хора имат към Бог в сърцата си? Това наистина е така. За повечето хора, когато нямат проблеми, когато всичко им върви гладко, те смятат, че Бог е могъщ, праведен и обичлив. Когато Бог ги изпитва, кастри, укорява и дисциплинира, когато иска от тях да загърбят собствените си интереси, да се опълчат на плътта и да практикуват истината, когато Бог работи върху тях, устройва съдбите и живота им и властва над тях, тогава се появява тяхното непокорство и има разделение между тях и Бог, което създава сблъсък и бездна между тях и Бог. В такива моменти в сърцата им Бог ни най-малко не е обичлив. Той изобщо не е могъщ, защото това, което прави, не изпълнява желанията им. Бог ги натъжава, разстройва ги, носи им болка и страдание, кара ги да се чувстват неловко. Поради това те изобщо не се покоряват на Бог, а се бунтуват срещу Него и Го избягват. Като правят това, те практикуват ли истината? Следват ли Божия път? Следват ли Бог? Не. Без значение колко многобройни са твоите представи и фантазии за Божието дело и без значение как си действал преди според собствената си воля и си се бунтувал срещу Бог, ако наистина се стремиш към истината, приемаш съда и наказанието на Божиите слова и да бъдеш кастрен от тях; ако във всичко, което Той устройва, си способен да следваш пътя на Бог, да се вслушаш в словата Му, да се научиш да разбираш намеренията Му, да практикуваш в съответствие с Неговите слова и Неговите желания и си способен да се покориш чрез търсене; и ако можеш да се избавиш от цялата си собствена воля, желания, съображения и намерения и да не си в конфронтация с Бог, тогава следваш Бог. Може да казваш, че следваш Бог, но ако правиш всичко според собствената си воля, със собствените си цели и планове, без да оставяш всичко на Бог, тогава Бог все още ли е твоят Бог? Не, не е. Ако Бог не е твоят Бог, тогава, когато казваш, че следваш Бог, не са ли това празни думи? Не са ли подобни думи опит за заблуда на хората? Може да казваш, че следваш Бог, но ако всички твои действия и дела, възгледите ти за живота и ценностите, отношението и принципите, с които подхождаш към проблемите и ги решаваш, идват от Сатана — ако се справяш с всичко това изцяло в съответствие със законите и логиката на Сатана, тогава последовател на Бог ли си? (Не.) Знаеш ли, когато Господ Исус съобщи на учениците Си, че ще претърпи много трудности, ще бъде убит и ще възкръсне на третия ден, Петър каза на Господ Исус, „Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Теб“ (Матей 16:22). Как Господ Исус отговори на Петър? („Махни се от Мене, Сатана“ (Матей 16:23).) Какво е определението на Господ Исус за това, което Петър направи по онова време? (Делото на Сатана.) Защо Той каза, че това е дело на Сатана? Петър Сатана ли е? Петър не разбра важността на действията на Господ Исус, нито разпозна Неговата идентичност. Ето защо той се превърна в говорител на Сатана, който говори от негово име и се опитва да попречи на Господ Исус да следва Божията воля. От Божия гледна точка Петър стана говорител на Сатана. Ако човек само външно изглежда, че се е отрекъл от всичко и е изпълнил дълга си, привидно следвайки Бог, но всички негови мисли и действия са в съгласие с логиката и философията на Сатана, той наистина ли е последовател на Бог? (Не.) Не е, защото постоянно се бунтува срещу Бог, не практикува истината и не се покорява на Бог. Защо тогава вярва в Бог? Какво наистина иска да придобие? Това се противопоставя на схващането. Истински вярващ в Бог ли е? Не. Казано малко по-учтиво, той е вярващ в религията. Той може да твърди, че има вяра в Бог, но Бог не го признава. Бог ще го смята за злодей и няма да спаси такъв човек.

Сред това зло и покварено човечество вярващите в религията са хора, които признават съществуването на Бог. Те желаят да бъдат добри, да имат добро поведение и да избягват да вършат лоши неща. Страхуват се от възмездието, ако имат твърде много злосторничества, и от това, че ще отидат в ада и ще бъдат наказани и обречени завинаги. Тези хора смятат, че да си добър човек осигурява спокойствие, както казват невярващите: „Добрите хора живеят спокойно“. Повлияни от такова мислене и заразени от такива идейни течения, те смятат, че вярата им в религията е нещо добро; мислят се за по-добри от хората, които не вярват, които нямат дори духовна храна, нито пък въздържание. Онези, които не вярват, правят всичко, което им харесва, и са способни да извършат всякакво злодеяние, за да постигнат целите си. Такива хора нямат крайна цел, за която да си струва да говорят, и техният изход — след смъртта е адът. Вярващите в религията си мислят още: „Невярващите не вярват в цикъла на живота и смъртта или че има възмездие за извършеното зло, че хората, които го вършат, ще отидат в ада и ще бъдат наказани. Те не вярват, че Бог господства над всичко. Но ние, които вярваме в религията, сме благословени от Бог и ще постигнем вечен живот след смъртта“. Те се смятат за благородни хора, отделени от човечеството като светци. Въпреки че в поведението и мисловните им модели може да настъпят някои промени, те не приемат истината. Ето какво означава да вярваш в религията. Как може да се премине от вяра в религията към вяра в Бог? Това не е лесен въпрос. Хората, които наскоро са повярвали в Бог, не разбират истините. Те знаят само, че да вярваш в религията е добро, че това означава да си добър човек. Изобщо не могат да разграничат вярата в религията от вярата в Бог. Ето защо преходът от вяра в религията към вяра в Бог изисква преминаване през определен етап, докато се проумеят някои истини, което позволява известна проницателност. Ако след пет или шест, или дори седем или осем години вяра в Бог все още живеете според сатанинския си нрав, все още следвате Сатана, изобщо не приемате истината, не успявате да практикувате дори истината, която разбирате, отхвърляте Божието дело и отказвате да приемете Неговото кастрене, правосъдие и наказание, както и Неговото върховенство и подредби, тогава вярата ви в Бог е загубила смисъл и стойност. Най-простият начин да опишем вярата в Бог е да вярваме, че има Бог, и въз основа на това да Го следваме, да Му се покоряваме, да приемаме Неговото върховенство, устройване и подредби, да се вслушваме в словото Му, да живеем според него, да правим всичко според словото Му, да бъдем истински сътворени същества, да се боим от Него и да отбягваме злото; само това е истинската вяра в Бог. Ето това означава да следваш Бог. Ако твърдиш, че следваш Бог, но в сърцето си не приемаш Божието слово и се отнасяш към него със съмнение, не приемаш Неговото върховенство, устройване и подредби, и винаги имаш някакви представи и погрешни разбирания за това, което Той прави, и, вечно недоволен, се оплакваш от Него; и ако винаги измерваш и подхождаш към това, което Той прави, със собствените си представи и фантазии; и ако винаги имаш собствени мисли и разбирания — това ще доведе до неприятности. То не е преживяване на Божието дело и не е начин да Го следваш истински. Това не е вяра в Бог.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.