Днес хората вярват, че Библията е Бог и че Бог е Библията. Също така те вярват, че всички думи в Библията са единствените слова, които Бог е изрекъл, и че всички те са казани от Бог. Тези, които вярват в Бог, дори смятат, че макар шестдесет и шестте книги на Стария и Новия завет да са написани от хора, те всички са боговдъхновени и са запис на словата на Светия Дух. Това е изопаченото разбиране на човека и то не отговаря напълно на фактите. Всъщност, с изключение на пророческите книги, по-голямата част от Стария завет е исторически запис. Някои от посланията в Новия завет произлизат от преживяванията на хората, а други — от просветлението на Светия Дух; например посланията на Павел са възникнали от работата на един човек, всички те са резултат от просветлението на Светия Дух, написани са за църквите и са думи на увещание и насърчение за братята и сестрите в тези църкви. Те не бяха думи, изречени от Светия Дух — Павел не можеше да говори от името на Светия Дух, той не беше пророк, нито пък можеше да вижда видения като тези на Йоан. Посланията му бяха написани за църквите в Ефес, Коринт, Галатия и други църкви. И така, посланията на Павел в Новия завет са послания, които Павел написа за църквите. Те не са вдъхновения от Светия Дух, нито пък са пряко изречени слова на Светия Дух. Те са просто думи на увещание, утеха и насърчение, които той написа за църквите по време на своята работа. Те също са запис на голяма част от работата на Павел по онова време. Написани са за всички, които са братя и сестри в Господа, така че братята и сестрите от църквите по онова време да се подчинят на съветите му и да следват пътя на покаянието на Господ Исус. Павел по никакъв начин не каза, че всички — независимо дали са църкви от онова време, или от бъдещето — трябва да ядат и да пият написаното от него, нито пък каза, че всички Негови слова идват от Бог. Според обстоятелствата на църквата по онова време той просто беседваше с братята и сестрите, увещаваше ги и им вдъхваше вяра, просто проповядваше или напомняше на хората и ги увещаваше. Словата Му се основаваха на неговото собствено бреме и той подкрепяше хората чрез тези думи. Той вършеше работата на апостол на църквите по онова време, той беше работник, използван от Господ Исус, и затова трябваше да поеме отговорността за църквите, трябваше да се заеме с работата на църквите, да се запознае със състоянията на братята и сестрите — това беше причината, поради която написа послания за всички братя и сестри в Господа. Всичко, което казваше и което беше назидателно и положително за хората, беше правилно, но то не представляваше словата на Светия Дух и не можеше да представлява Бог. Изключително лошо разбиране и огромно богохулство е хората да считат записите на изживяванията и посланията на един човек за думи, изречени от Светия Дух към църквите! Това е особено вярно, когато става дума за посланията, които Павел написа за църквите, тъй като неговите послания бяха написани за братята и сестрите в зависимост от обстоятелствата и ситуацията на всяка църква по онова време и имаха за цел да увещават братята и сестрите в Господа, за да могат да приемат благодатта на Господ Исус. Посланията му имаха за цел да събудят братята и сестрите по онова време. Може да се каже, че това беше неговото собствено бреме, а също и бреме, дадено му от Светия Дух; в края на краищата той беше апостол, който ръководеше църквите по онова време, пишеше послания за църквите и ги увещаваше — това беше неговата отговорност. Неговата идентичност беше само на работещ апостол и той беше просто апостол, изпратен от Бог; той не беше пророк, нито гадател. За него работата, която вършеше, и животът на братята и сестрите бяха от първостепенно значение. Следователно той не можеше да говори от името на Светия Дух. Словата Му не бяха думи на Светия Дух, а още по-малко могат да се нарекат Божие слово, защото Павел не беше нищо повече от сътворено същество и със сигурност не беше въплъщение на Бог. Неговата идентичност не беше еднаква с тази на Исус. Думите на Исус бяха думи на Светия Дух, те бяха Божии слова, защото Неговата идентичност беше тази на Христос — Божият Син. Нима е възможно Павел да бъде равен на Него? Ако в послания или думи като тези на Павел хората виждат слова на Светия Дух и им се покланят като на Бог, тогава може да се каже само, че те са твърде безкритични. Ако говорим по-строго, не е ли това просто богохулство? Как може един човек да говори от името на Бог? И как могат хората да се прекланят пред записите на неговите послания и пред думите, които изрече, сякаш те са свещена или небесна книга? Възможно ли е Божиите слова да бъдат изречени случайно от човек? Как може един човек да говори от името на Бог? И така, какво ще кажеш ти — възможно ли е посланията, които той написа за църквите, да не са опетнени от неговите собствени идеи? Как е възможно да не са опетнени от човешки идеи? Той написа послания за църквите въз основа на личните си изживявания и знания. Например Павел написа послание до църквите в Галатия, в което се съдържаше определено мнение, а Петър написа друго, в което имаше друго мнение. Кое от тях дойде от Светия Дух? Никой не може да каже със сигурност. Следователно може да се каже само, че и двамата носеха бреме за църквите, но писмата им представляват техния духовен ръст, представляват техния ресурс и подкрепа за братята и сестрите, както и тяхното бреме към църквите, и те представляват само човешка работа — те не бяха изцяло от Светия Дух. Ако твърдиш, че неговите послания са думи на Светия Дух, то това е абсурдно и ти извършваш богохулство! Посланията на апостол Павел и другите послания от Новия завет са равностойни на мемоарите на духовните личности от по-ново време: Те са равностойни на книгите на Уочмън Ни, на изживяванията на Лорънс и т.н. Просто книгите на духовните личности от по-ново време не са събрани в Новия завет, но същността на тези хора беше същата: те бяха хора, използвани от Светия Дух през определен период, и не можеха да представляват пряко Бог.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно Библията (3))