Не е достатъчно само да работиш усърдно, когато изпълняваш дълга си, а трябва да му отдаваш и сърцето си. Единственият начин да положиш всички усилия е като го правиш от все сърце. Ако не отдаваш сърцето си, не полагаш всички усилия. Ако влагаш само всички сили, но не и цялото си сърце, просто работиш усърдно, без да отдаваш сърцето си. Този начин на изпълнение на дълга не е приемлив за Бог. При изпълняването на дълга си винаги трябва да правиш всичко възможно да удовлетвориш Бог с цялото си сърце, сила и ум. Правилно ли се отнасяш, ако отдаваш само половината от силите си, а си спестиш другата половина с мисълта: „Не искам да се преуморявам, кой ще ме храни, когато се изтощя“? (Не.) Ще понесеш ли загуба, ако изпълняваш дълга си с такава нагласа? (Да.) Каква е загубата? (Бог ще се отврати от мен и постепенно ще загубя делото на Светия Дух.) Да си лишен от делото на Светия Дух е загуба. Ако в продължение на няколко години хората вярват в Бог, без да получават делото на Светия Дух, загубата им ще бъде толкова голяма, че няма да спечелят нищо. Все едно са вярвали напразно. Много са хората, които не се стремят към истината и са отстранени след няколко години вяра. Тоест, колкото и усилия да полагаш, докато изпълняваш дълга си, ако не му отдаваш сърцето си, няма да си способен да придобиеш истината. Това загуба ли е? Осъзнавате ли, че това е загуба? Ако действително разбираш истината, можеш да видиш, че тази загуба е твърде голяма. Някои от хората, които вярват в Бог от пет или десет години, са придобили истината реалност, а други продължават да проповядват думи и доктрини. Голяма ли е разликата? (Да.) Как го постигат хората, които са придобили истината реалност? Като изживяват и практикуват. От Бог ли е дадено? (Да.) Какво се случва с хората, които не са придобили истината реалност и продължават да проповядват думи и доктрини? Те вярват в Бог в продължение на много години, но въпреки това не придобиват истината, защото не се стремят към нея и в изпълнението на дълга си влагат само сила, но не му отдават сърцето си. Благословение или беда е да вярваш в Бог, но да не придобиеш истината? (Това е беда.) Защо е беда? Можете ли да прозрете това? Голям или малък проблем е да не придобиете истината? (Голям проблем е.) С какво е свързан този голям проблем? Това има ли нещо общо със спасението? (Има.) Какво означава по цял ден да проповядваш думи и доктрини? Това поставя спасението ти под въпрос и го прави трудно постижимо. Някои хора вярват в Бог от десет години, но все още проповядват думи и доктрини. Други вярват от двадесет години, но все още не са навлезли в истината реалност и не знаят какво означава тя. В опасност ли са тези хора? Нима не е ясно дали могат, или не могат да бъдат спасени? (Ясно е.) Според вас кой от тези, които са вярвали в продължение на еднакъв брой години, има по-голям шанс и по-голяма надежда за спасение? Дали това са хората, които проповядват думи и доктрини, или тези, които притежават истината реалност? (Тези, които притежават истината реалност.) Това е очевидно. Тогава какви хора искате да бъдете? (Хора, които притежават истината реалност.) Как може човек да придобие истината реалност? (Като действително практикува според Божието слово.) (Като изпълнява дълга си с цялото си сърце, сила и ум според Божиите изисквания и като не щади усилия, за да Го удовлетвори.) Точно така. Ако правиш всичко, което Бог иска от теб, ще получиш истината. С какво е свързано това? Свързано е с изхода и назначението на човека. Някои хора са глупави и самодоволни и дори не осъзнават колко са загубили и какви щети са понесли. Седят си там, а устите им бълват думи и доктрини, и все още не осъзнават, че са на ръба на пропастта! Какъв е краят на хората, които не могат да бъдат спасени? Първо, те ще бъдат отстранени от Бог. И какъв е краят им, ако погледнем по-нататък? (Погибел и унищожение.) Това е техният изход и тяхната крайна цел. С това първоначално намерение ли започват хората да вярват в Бог, ако ще свършат така? (Не.) Никой не иска да свърши така. Ако не искаш такъв край, не следвай този път. Трябва да следваш пътя на стремежа към истината и едва тогава ще можеш да постигнеш спасение.

Ако хората не са способни да приемат делото от последните дни, с тях е съвсем свършено и няма да получат друг шанс. Не е както при делото в Епохата на благодатта, където, ако човек не го приемеше, независимо в коя страна беше роден, той все още можеше да чака възможността да получи Божието дело от последните дни. Краят на Божието дело от последните дни е и краят на Неговия план за управление, а какво означава този край? Означава, че Той ще определи края на всеки човек и че наближава краят на всички неща и на човечеството. Божието дело е достигнало този етап и хората ще пропуснат последния си шанс за спасение, ако нямат това видение в сърцата си, ако все са объркани и изпълняват дълга си нехайно, ако не приемат сериозно стремежа към истината и ако си мислят, че стига да вярват, ще бъдат спасени. Един ден, когато настъпят големите бедствия и делото е напълно завършено, Бог вече няма да напоява хората и няма да им дава истината. Знаете ли с какъв нрав Бог ще се изправи пред човечеството тогава? Гневът Му ще е голям и праведният Му нрав ще се разкрие пред цялото човечество, както никога преди. Това ще е последното голямо бедствие за човечеството. Сега е времето, когато Бог работи за спасението на хората. Той е търпелив, толерантен и чака. Какво чака? Чака Своя предопределен народ, Своите избраници, онези, които иска да спаси, да дойдат пред Него, да приемат Неговия съд и Неговото наказание и да приемат Неговото спасение. Когато ги направи пълноценни, великото Божие дело ще е завършено и Бог повече няма да извършва делото на спасението на човечеството. Това нито е времето на Ной, нито времето на унищожението на Содом, нито времето на сътворението на света. По-скоро това е времето на края на света. Някои хора продължават да си мечтаят и не знаят до какъв етап е стигнало Божието дело на спасението. Въпреки че са получили явяването и делото на Бог, те все още не си дават зор, остават объркани и не го приемат сериозно. Щом този етап от делото приключи, изходът на даден човек ще е такъв, какъвто е, и няма да се промени. Хората са глупави и все още си мислят: „Всичко е наред, Бог ще ни даде още един шанс!“. Шансове се дават, докато трае Божието дело. Как би могло да има друг шанс, когато тази ера приключи? Това не е ли просто мечта?