Някои от хората, които току-що са повярвали в Бог, често са негативни и слаби. Това е така, защото не разбират истината, духовният им ръст е твърде малък и не разбират различните истини, свързани с вярата в Бог. Затова смятат, че са с лоши заложби, че не могат да се справят и че срещат много трудности, а това поражда негативизъм и дори ги кара да вдигнат бялото знаме и да решат да се предадат, да спрат да се стремят към истината. Сами се отстраняват. Мислят си: „Така и така Бог няма да ме одобри за вярата ми в Него. Той също не ме харесва. А и нямам много време да ходя на събирания. Семейният ми живот е труден и трябва да печеля пари“ и т.н. Всички тези неща се превръщат в причини, поради които не могат да посещават събирания. Ако не разбереш бързо какво се случва, вероятно ще ги категоризираш като хора, които не обичат истината и не вярват истински в Бог, или като хора, които ламтят за удобствата на плътта, които се стремят към света и не могат да се откажат от светските неща, и поради това ще ги изоставиш. Съответства ли това на истините принципи? Дали тези причини наистина отразяват тяхната природа същност? В действителност те стават негативни именно заради трудностите и обвързаностите си. Ако успееш да разрешиш тези проблеми, те няма да са толкова негативни и ще са способни да следват Бог. Нуждаят се от подкрепата на хората, когато са слаби и негативни. Ако им помогнеш, ще са способни да се изправят на крака. Но ако ги пренебрегнеш, лесно ще се предадат заради негативните настроения. Зависи от това дали хората, които вършат работа в църквата, изпитват любов и дали носят това бреме. Това, че някои хора не посещават често събиранията, не означава, че не вярват истински в Бог, не е равносилно на неприязън към истината, не означава, че ламтят за плътски удоволствия и че не са способни да загърбят семействата и работата си, камо ли, че са прекалено емоционални или сребролюбиви. Просто по тези въпроси духовният ръст и стремежите на хората са различни. Някои хора обичат истината и са способни да се стремят към нея. Те са готови да страдат, за да се откажат от тези неща. Други имат слаба вяра и са безсилни, когато се сблъскат с реални трудности, и не могат да ги преодолеят. Ако никой не им помогне или не ги подкрепи, те ще вдигнат бялото знаме и ще се предадат. В такива моменти се нуждаят от подкрепата, грижата и помощта на останалите, освен ако не са неверници, изобщо не обичат истината и не са добри хора — в такъв случай можеш да ги пренебрегнеш. Ако са хора, които наистина вярват в Бог и не ходят често на събирания поради някои истински трудности, не трябва да ги изоставяш, а да им окажеш любяща помощ и подкрепа. А ако са добри хора, които притежават способност за възприемане и са с добри заложби, те заслужават още повече помощ и подкрепа.