Когато Бог спасява човека, какви основни насоки дава Той на хората, независимо колко непокорни са те или колко покварен е нравът им? Тоест при какви обстоятелства Бог изоставя или отстранява хората? Какъв е най-ниският стандарт, който трябва да достигнеш, за да те задържи Бог, а не да те отстрани? Това е нещо, което трябва да е ясно на всички избрани от Бог хора. Първо, да не се отрича Бог — това е най-основното изискване. В значението на това да не се отрича Бог има практическо съдържание. Това не значи просто да се признае, че има Старец на Небето или че Бог се е въплътил, или че Божието име е Всемогъщият Бог. Това не е достатъчно, това не е съгласно критериите за вярата в Бог. Най-малкото, трябва да признаеш, че въплътеният Бог е практическият Бог. Не трябва да се съмняваш или да съдиш. Трябва да си способен да се покориш, дори да имаш свои представи — това е стандартът за вярата в Бог. Едва когато достигнеш този стандарт, Бог ще те признае за човек, който вярва в Него. Бог има поне три основни насоки за хората. Първо, те трябва да Го признаят, да вярват в Него и да Го следват. Те трябва искрено да вярват в Бог, да изпълняват дълга си по най-добрия начин, на който са способни, и да не причиняват злини или смущения. Тази е първата основна насока. Второ, когато следват Бог, те трябва поне да не изоставят задълженията си. Трябва да се подчиняват и покоряват при изпълнението на задълженията си, да постигнат средни резултати при изпълнението им и поне да полагат труд съгласно критериите. Това е втората основна насока. Трето, тяхната човешка природа трябва да е съгласно критериите. Трябва да бъдат смятани за добри хора или поне за съвестни и разумни хора. Като цяло те трябва да се разбират с повечето избрани от Бог хора, а не да бъдат „изгнили ябълки“. Хора като тях, най-малкото, не са лоши или зли хора. Тази е третата основна насока. Ако някой не може да приеме истината и откаже да изпълни задължение, без значение какво, тогава той не вярва истински в Бог — най-малкото, човешката му природа не е съгласно критериите. Това означава, че такива хора не изпълняват основните насоки и трябва да бъдат отстранени. Всички онези с лоша човешка природа, които не могат да приемат и най-малката частица истина, които причиняват смущения и прекъсвания и не играят положителна роля в църквата, могат да бъдат определени като зли хора. Някой, който не може да се разбира с повечето други хора, е изгнила ябълка, зъл човек, и дори нещо повече, такъв човек не спазва основните насоки и трябва да бъде отстранен. Тези зли хора и антихристи могат да изпълняват задължения, но те причиняват само прекъсвания, смущения, разрушения и правят злини — възможно ли е Бог да иска такива хора? Изпълняват ли те задълженията си? (Не.) В Божиите очи техните действия са нарушили основните насоки. Те са неспособни да изпълняват дълга си и вредата, която причиняват, надхвърля всякакви задължения, които изпълняват, затова трябва да бъдат изчистени от църквата. Нима не е този принципът, по който хората биват третирани в Божия дом? Нима някой някога е бил премахнат, защото е бил за момент в лошо състояние или е изпитвал отрицателни чувства и слабост? Нима някой някога е бил принуден да престане да изпълнява задължението си, защото понякога е бил малко нехаен и не го е изпълнил добре? Бил ли е някой някога премахнат, защото е постигнал слаби резултати в задължението си или защото е разкрил лоши мисли или идеи? Бил ли е някой някога премахнат, защото е имал малък духовен ръст и в него са възникнали определени представи и съмнения относно Бог? (Не.) Тогава, какъв е принципът на премахване на хора от Божия дом? Кои хора биват премахнати и принудени да престанат да изпълняват задълженията си? (Онези, чието полагане на труд причинява повече вреда, отколкото добрина, и които постоянно причиняват прекъсвания и смущения.) Такъв тип хора не са достойни да изпълняват задължения. Това не означава, че някой е предубеден спрямо тях или че ги ограничава и прочиства заради лична злоба. Това означава, че те не постигат резултати в задължението си и причиняват прекъсвания и смущения. Те биват премахнати, защото са наистина недостойни да изпълняват задължение. Това е в пълно съгласие с истините принципи. Всички принципи, според които Божият дом подхожда към хората и се отнася към тях, са справедливи. Божият дом не се опитва да хване някого в прегрешение, да направи от мухата слон или да вдигне много шум за нищо. Вие трябва да вярвате, че Божият дом се управлява от истината. Разбира се, някои хора, които са били премахнати, могат все още да хранят надежда за спасение, ако могат да приемат истината и искрено да се разкаят пред Бог. Но онези неверници и зли хора, които не могат да приемат дори частица от истината, на които им липсват съвест и разум, ще бъдат отстранени завинаги, след като бъдат разкрити. Такава е Божията праведност.