На кого е предвидено да се даде истината, която Бог изразява, така че да се превърне в негов живот? За кого е истината, за която разговаряме? (За онези, които обичат истината и могат да приемат истината.) Кои са тези, които могат наистина да обичат истината и да приемат истината в сърцата си? Ако можеш да прозреш този въпрос, ти ще знаеш кой тип хора спасява Бог. Първо, ние трябва да разберем, че истината, която Бог изразява, е предназначена за онези, които притежават човешка природа, разум, любов към положителните неща и будна съвест. Други хора не обичат истината и след като я чуят, не се трогват и остават равнодушни, без да се укоряват или изобщо да чувстват нещо — те са мъртви, макар че живеят и им е отредено да нямат навлизане в живота. Някои хора ще попитат: „Защо Бог си прави целия този труд да каже толкова много слова, когато повечето хора не обичат истината и не притежават добра човешка природа, нито приемат истината и не са обект на спасение, а са просто обслужващи?“. Правилно ли е това? (Не. Макар повечето хора да не искат да се стремят към истината, една малка група все пак иска да се стреми към нея и има някаква човешка природа, и точно тази малка група Бог иска да спаси.) Точно така. Божиите слова са за ушите на хората, не за зверовете или дяволите. В църквата, независимо дали една трета или една пета от хората могат да приемат истината, във всеки случай накрая онези, които ще останат, са малцинството. Тогава как трябва да преценим кой е искрено вярващ в Бог и кой може да остане? Ако човек има съвест, можем да преценим дали съвестта му е пробудена чрез слушане на Божиите слова, дали може да разбере Божието слово, дали може да разбере истината като слуша проповеди и да я приложи на практика след като я е разбрал, и дали може да промени покварения си нрав. Въз основа на тези неща можем да различим дали това са хора, които приемат истината и дали са Божии овце. Божиите овце могат да слушат Божия глас, да отговарят и да имат осъзнаване след като са слушали гласа Му, и те искат да следват Бог. Такива хора са Божиите овце. Какво притежават тези хора в своята човешка природа? (Тези хора обичат положителните неща, искат да се стремят към истината и имат малко съвест.) Защо искат да се стремят към истината? Тяхната човешка природа включва любов към истината, съвест и разум. Те също така могат да разбират Божиите слова и ги прилагат към собствените си състояния, после превръщат Божиите слова в част от ежедневието си, в живота си и в целта, принципа и основата на тяхното поведение и в това как се държат. Тоест Божиите слова стават реалността на живота им и те могат да практикуват Божиите слова. Тези хора са Божиите овце. Има някои хора, които външно не изглеждат зле и са доста простодушни, но не са способни да приложат Божиите слова на практика след като ги чуят. Тези хора не са Божии овце. Сред полагащите труд има много такива хора, които не разбират Божиите слова, независимо как ги слушат и са още по-малко способни да прилагат Божиите слова на практика. Те може да вярват в Бог от години, без да придобият живот. Следователно хората трябва да разберат точно кой може да бъде спасен от Божиите слова. Що се отнася до хората, които Бог спасява, няма значение колко са те на брой. Дори ако само един човек може да разбере Божиите слова, Той все пак ще изпълнява работата, която трябва да се свърши. Както е добре известно, когато Ной построи ковчега, бяха спасени само осем души. От времето на Стария завет до днес са били спасени малцина. В Епохата на закона, когато Бог не изпълняваше официално делото на спасението, нито предоставяше ресурси с истината на човечеството, колко бяха приети от Бог? Много ли бяха? Имаше много малко хора, които придобиха одобрението Му през това време. Ами делото от последните дни? Макар че хората, които могат да приемат истината чрез правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване, са малцинство, броят им е все пак по-голям от онези, придобити от Бог в Епохата на закона и Епохата на благодатта. Сега има доста хора, които могат да принесат свидетелство за преживяване и наистина има някои, които са променили нрава си. Как тогава може Божието сърце да не е придобило малко утеха от това?

Когато видите, че повечето хора в църквата са вярвали в Бог от няколко години, но не се стремят към истината, не са се променили изобщо и все още са като невярващи, негативни ли сте? (Понякога съм малко негативен, но виждам, че независимо колко непокорен е някой или колко лоши са заложбите му, докато сърцето му е правилно и иска да упорства в стремежа си към истината, тогава Бог ще продължи да работи върху него с най-велико търпение, ще разчупва и разделя истината част по част и ще разговаря с него във възможно най-много подробности. Дълбоко трогнат съм да видя колко много плаща Бог, за да направи човечеството пълноценно и никога не се отказва, докато не успее. Чувствам, че независимо колко лоши са заложбите ми, трябва да се опитвам да се справям по-добре, да съм усърден в стремежа си и да не се обезсърчавам.) Известен е фактът, че хората са с лоши заложби или непокорни, но Бог никога не е казал, че ти няма да бъдеш спасен заради това. Ако Той няма да те спаси, тогава защо да ти говори тези слова или да плаща такава цена? Намерението, с което Бог върши всички тези неща, вече ясно е казано на човечеството и изрично е заявено. Това не е тайна, а е известно и всеки със сърце и дух може да разбере. Само онези глупаци, които нямат духовно разбиране, могат да бъдат негативни и само онези, които не разбират истината, ще се чувстват разочаровани и смутени, като вярват, че те самите са неспособни да бъдат спасени. Най-ключовото нещо за вярата в Бог е, че ти трябва да вярваш във всички тези слова и истини, които Той изрича. Докато имаш решимост и можеш да практикуваш истината, те могат да станат твой живот. Няма значение колко зрял е животът ти накрая, докато практикуваш положително и проактивно Божиите слова, без да нарушаваш съзнателно тях или истината, докато практикуваш всичко, което разбираш, и се стремиш към истината, и изпълняваш дълга си от все сърце и с всички сили, ти си на ниво. Божиите изисквания за човека не са високи. Истините, за които Бог разговаря, са всеобхватни и словата Му са особено подробни и конкретни. Защо говори по този начин? Това е приток за цялото човечество, не само за една малка група или за няколко типа хора. От всички истини, предоставени на цялото човечество, има ограничение в това, което можеш да практикуваш и постигнеш. Защо казвам, че има ограничение? Защото заложбите, прозрението и способността за разбиране са различни у всеки, както са различни и средата, която Бог подрежда за тях и дългът, който изпълняват. Тези „различия“ водят до това, че всеки човек да е способен да практикува само част от Божиите слова и да навлиза само в част от тях и това, което може да постигне или да приложи на практика, е ограничено. Например уместно ли е, ако някой преживява изпитанието на болестта и осъзнае, че изпитанието идва от Бог, после да мисли, че Бог трябва да даде на всеки да преживее изпитанието на болестта? (Не, не е.) Това идва изцяло от човешката воля. Бог работи различно с всеки и това изпитание е насочено към конкретна група хора. Бог работи върху тях, за да преживеят те изпитанието на болестта. Какво придобиват всички хора след като Бог е накарал една група хора да преживее изпитанието на болестта? Това, че по време на изпитанието хората трябва да се научат как да се покоряват пред Бог, да познават собственото си непокорство, да коригират връзката между сътворените същества и Създателя, да поправят връзката между човека и Бог, да могат да разберат Божието сърце, да постигнат покорство пред Него и без значение какво се случва, да не разбират погрешно Бог, а просто да се покорят. Това е аспектът от истината, който всеки трябва да придобие. Ако ти придобиеш този аспект от истината от преживяването на друг човек, трябва ли и ти да преживееш това изпитание? Не е необходимо. Бог избира различни хора — може би правилният човек или някой специален — да преживеят това изпитание и тази част от Божието дело. Това е обещаното от Бог на човека и това, което ще направи Той. Някои хора са преживели болката от загубата на любим човек и от тази загуба имат преживяване и свидетелство, покорство пред Бог и истинско упование и вяра. От делото, което Бог върши с конкретна група хора, всеки може да види свидетелство, че всичко, което Бог върши, е правилно и това, което хората трябва да изберат, е покорството, не анализа, проучването или обсъждането с Него, след като Той го е обяснил ясно и изчерпателно. Те трябва да се покорят безусловно и без да се оплакват. В допълнение хората трябва да се научат да разбират значението и ценността на цялото дело, което Бог извършва. От начините, по които работи Бог, и от всички аспекти на словата Му това, което всеки индивид преживява е просто малка част от Божиите слова. В тази малка част, в зависимост от твоите заложби, семейната ти среда и дълга, който понастоящем изпълняваш, това, което преживееш от Божиите слова е една десетохилядна от тях или може да кажеш само една десетохилядна. Ако навлезеш в тази една десетохилядна и наистина постигнеш безусловно, абсолютно покорство пред Бог, ако се поставиш в позицията на сътворено същество, покориш се на върховенството и подредбите на Създателя и постигнеш резултата, който Бог иска да осъществиш, тогава ще бъдеш спасен. Това е лесно за разбиране и така стоят нещата.

Най-същественото в изпълнението на дълга ти е да си предан. Какво е предаността? Тя означава да си сериозен и отговорен, да изпълняваш отговорностите си изцяло, без да си и най-малко нехаен. Ако си нехаен, тогава, ако нещо се обърка, това е срамно петно и изобщо не е незначителен въпрос. Нещо повече, по отношение на работата, която ви е възложена в Божия дом, всички трябва да разговарят заедно повече, да търсят повече истините принципи и да намират правилните принципи. Когато се открият проблеми, те трябва да се разрешават бързо, или да се докладва навременно за онези, които не могат да се разрешат, на надзорниците. Старайте се да осигурите плавното протичане на работата в Божия дом, без пречки, пропуски и закъснение. Вършете работата си добре, подпомагайте разпространяването на евангелската работа и оставете Божията воля напълно да се извърши на земята. По този начин дългът ви ще бъде добре изпълнен. Всъщност това са няколкото аспекта на истината в обхвата на изпълнението на дълга на човек, които той може да практикува, да постигне и да засегне, и навлизането в реалностите на тези истини е постигане на минималното ниво, което Бог изисква от човечеството. Вярата на някои хора е слаба, някои хора са страхливци, други имат лоши заложби или изопачавания в разбирането, или имат глупаво мислене. Тези и други негативни и пасивни неща във всички аспекти ще повлияят на способността на хората да прилагат на практика истината и да изпълняват ефективно дълга си. Бог поставя изискванията Си към хората въз основа на техните заложби, характер и степен на разбиране на истината. Какъв е критерият за това изискване? Бог гледа дали някой е искрен във вярата си в Бог и дали може да приеме истината. Това са двете най-ключови условия. Някои хора са природно глупави, имат изопачавания в разбирането си за нещата, липсва им прозрение, бавно учат всичко, не изглежда, че разбират какво казват другите и трябва да ги държат за ръка, докато ги обучават — тези хора имат много лоши заложби и това никога няма да се промени. Други може да имат богато познание или да са изпълнени със задълбочени знания, може външно да изглеждат много проницателни, но да са склонни към изопачаване в разбирането на въпросите, свързани с истината. Дори ако разбират истината, те все така не могат да я приемат и това е пагубният им недостатък. Такъв човек лесно се повлиява от познанието и доктрината, когато изпълнява дълга си, и за него е трудно да действа според истините принципи или да промени възгледите си за нещата. Тогава какво трябва да направи, ако наистина иска да се стреми към истината? Най-същественото е да се види дали може да приеме истината. Ако може, тогава проблемът се разрешава лесно, но ако упорито отказва да приеме истината, това е краят. Той не само, че ще се провали в доброто изпълнение на дълга си, но се опасявам, че също и няма начин да бъде спасен. Образователните постижения на човека нямат значение, нито колко е умен — от решаващо значение е да може да приеме истината и да обича Божиите слова. Това, което гледа Бог, е колко от истината можеш да практикуваш след като си бил просветлен да я разбираш в средата, която Той е подредил. Той гледа колко от себе си отдаваш на задачите, които Той изисква, колко сила им посвещаваш, колко усилия им отдаваш. Например ти имаш средни заложби, не си много добре образован, способностите ти за възприемане са лоши и си малко изопачен. Това са обективните факти. И все пак, когато нещо се случи и Бог ти позволи да видиш недостатъците в него и че в него има проблем и чия отговорност е той, тогава това ще разкрие дали ти можеш да отстояваш принципите и дали практикуваш истината. Ако изпълняваш дълга си предано и си искрен към Бог, тогава какво трябва да направиш за това нещо? Какво трябва да направиш, за да бъдеш съгласно истината и да направиш това, което Бог изисква? При такива обстоятелства Бог не гледа твоите заложби или колко си образован, или колко време си вярвал в Него. Той гледа възгледа ти и отношението ти към това, което е станало, дали си искрен и дали използваш съвестта си в този момент. Ако си искрен с Бог, ще имаш чувство за отговорност и ще помислиш: „Това нещо може и да не е моя отговорност, но то засяга църковното дело. Трябва да разпитам и да науча повече за това“. И като поразпиташ, може да научиш, че надзорникът е бил ленив и безотговорен, че не е приел въпроса сериозно и го е забавил. Тогава ще намериш надзорника и ще разговаряш с него, като коригираш своевременно проблема. Няма да има нужда да търсиш Горното, ти ще си разрешил проблема сам. Ти си с обикновени заложби и имаш няколко недостатъци и слабости, но ще засегнат ли тези неща твоето практикуване на истината? Ще засегнат ли доброто изпълнение на дълга ти и предаността ти към Бог? Няма. Някои хора казват, че са глупави и изопачени в разбирането си, някои казват, че нямат духовно разбиране, а някои — че имат лоши заложби и са необразовани. Ако това е така, няма ли просто да практикуваш истината, когато се случи нещо? Бог не гледа човешките заложби или степента на образованието им. Тези неща нямат много общо с практикуването на истината. Недостигът и недостатъците нямат влияние върху твоето практикуване на истината или върху предаността ти към Бог, или върху отговорността, която поемаш при изпълнението на дълга си. Бог гледа дали си искрен — това е най-практичното и е нещо, което хората могат да постигнат. Бог използва най-практичните средства, за да прецени всеки човек. Някои хора казват: „Моите заложби са лоши, аз съм невеж и имам твърде много познание; това ми влияе при практикуването на истината“. Това са само извинения, които не издържат. Но защо? Понеже това не е начинът, по който Бог преценява хората. Това е твоят собствен критерий, не Божият. Какъв е Божият критерий, когато преценява някого? Бог гледа дали той Му е предан и дали е искрен. Ако си предан на Бог, тогава няма значение, ако разбирането ти е малко изопачено или абсурдно. Някои хора казват: „Аз нямам духовно разбиране“. А предан ли си на Бог? Ако е така, тогава това няма да въздейства на практикуването на истината. Това достатъчно ясно ли е? Ако си предан към Бог и искрено изпълняваш дълга си, може ли да продължаваш да си негативен и слаб, когато те кастрят? И така, какво трябва да правиш, ако наистина си негативен и слаб? (Трябва да се молим на Бог и да се осланяме на Него, да се опитаме да мислим така, както Той иска, да размишляваме над това, което не ни достига, и над грешките, които сме допуснали, а там, където сме паднали, трябва да се изправим отново.) Точно така. Негативността и слабостта не са големи проблеми. Бог не ги заклеймява. Достатъчно е човек да може да се изправи отново там, където е паднал, да си вземе поука и да изпълнява дълга си нормално. Никой няма да те съди, затова недей да си вечно негативен. Ако изоставиш дълга си и избягаш от него, съвсем ще се погубиш. Всеки понякога е негативен и слаб. Просто потърси истината и лесно ще преодолееш негативността и слабостта. Състоянието на някои хора се променя напълно само ако прочетат една глава от Божиите слова или изпеят няколко химна. Те могат да отворят сърцето си в молитва към Бог и да Го възхваляват. Проблемът им не е ли решен тогава? Всъщност е много добре да те кастрят. Дори и думите, с които го правят, да са малко груби и хапливи, то е защото си действал съвсем неразумно и си нарушил принципи, без дори да го осъзнаваш. Как да не те кастрят при подобни обстоятелства? Това, че те кастрят по този начин, всъщност е за да ти помогнат и е от любов към теб. Трябва да го разбереш и да не се оплакваш. Ето защо е глупост, невежество и поведение на човек без разум, ако кастренето поражда негативизъм и оплаквания.

Кое е най-важното нещо, върху което да се съсредоточите, когато вярвате в Бог? Независимо дали заложбите на някого са големи или малки, дали има духовно разбиране или с какво кастрене се сблъсква — всичко това не е важно. Кое е най-важното днес? Най-важното е как навлизате в истините реалности. Кое е най-основното нещо, което човек трябва да има, за да направи това? Той трябва да има искрено сърце. Какво означава да си искрен? Означава да не хитруваш, когато нещо ти се случи, да не проявяваш внимание към собствените си интереси, да не интригантстваш срещу другите и да не играеш измамни игри с Бог. Ако можеш да лъжеш Бог и ти липсва искреност към Него, тогава с теб е напълно свършено и Бог няма да те спаси, така че какъв е смисълът от разбирането на истината? Ти може да имаш духовно разбиране, да имаш добри заложби, да си красноречив и да можеш да възприемаш бързо нещата, да правиш заключения и да разбираш всичко, което Бог казва, но ако играеш измамни игри с Бог, когато ти се случва нещо, това е сатанински нрав и е много опасен. Заложбите ти няма да ти помогнат, независимо колко са добри, и Бог няма да те иска. Бог ще каже: „Ти говориш добре, имаш добри заложби, схватлив си и имаш духовно разбиране, но има само един проблем — не обичаш истината“. Онези, които не обичат истината, създават проблеми и Бог не ги иска. Човек без добро сърце ще бъде изхвърлен, точно както кола, която изглежда добре поддържана отвън, но има дефектен двигател, ще бъде бракувана напълно. И хората са така: независимо колко добри изглеждат заложбите ти, колко умен и красноречив или способен си, или колко добре се справяш с проблемите, това не е от полза и не това е най-същественото. Тогава какво е най-същественото? То е дали сърцето на човека обича истината. Не е да слушаш как някой говори, а да гледаш как постъпва. Бог не гледа това, което казваш или което Му обещаваш. Той гледа дали в това, което правиш, има истина реалност. Също така Бог не се интересува колко възвишени, дълбоки или могъщи са действията ти и дори ако правиш малки, дребни неща, ако Бог види искреност във всяко твое движение, Той ще каже: „Този човек искрено вярва в Мен. Той никога не се е хвалил. Той се държи според позицията си. Макар че може да не е дал голям принос за Божия дом или да е с малки заложби, той е постоянен и във всичко, което прави, има искреност“. Какво съдържа тази „искреност“? Тя съдържа богобоязливост и богопокорство, както и истинска вяра и любов. Съдържа всичко, което Бог иска да види. Такива хора може да изглеждат на другите незабележими и те може също и да бъдат хора, които приготвят храна или чистят, може да е някой, който изпълнява обикновен дълг. Такива хора са незабележими за другите, не са постигнали нищо велико и в тях няма нищо за уважение, за възхищение или за завист — те са просто обикновени хора. И все пак всичко, което Бог изисква, се намира в тях и се изживява в тях, и те дават всичко това на Бог. Кажете Ми, какво още иска Бог? Той е удовлетворен от тях. Следователно не се обезкуражавай и не бъди негативен само защото духовният ти ръст е твърде малък и не разбираш истината, или защото виждаш другите да вървят по пътя на усъвършенстването след като се сблъскват с премеждия и преживяват изпитания и облагородяване и не мисли, че Бог не те обича или не желае да те усъвършенства. Защо бързаш? Това, което Бог дава на всеки човек, е различно и когато преценяваш себе си, първо прецени какво ти е дал Бог и какви са твоите условия и тогава можеш да разбереш, че всичко, което прави Бог, е добро. Някой може да каже: „Моите заложби са лоши. Това, което Бог ми дава, пак ли е добро?“. Да, добро е. Друг може да каже: „Аз съм доста глупав. Това, което Бог ми дава, пак ли е добро?“. Да, всичко това е добро. Защо всичко е добро? Ако не беше глупав, щеше да станеш надменен и щеше да забравиш мястото си, така че това те предпазва и е нещо добро. Ако всички вие имахте по-големи способности и умения, отколкото понастоящем, кой щеше да може да остане с толкова добро държание и толкова готов да изпълнява дълга си в Божия дом? Не е ли вярно, че има някои такива хора, но не са много? (Да.) Всичко, което Бог прави, е добро и правилно, просто хората не го разбират ясно. Хората винаги искат още от Бог, сякаш колкото повече Той даде на някого, толкова повече човекът ще е способен да практикува истината, но всъщност не е така. Бог вече ти е дал достатъчно. Той ти е дал всичко и ти е дарил живота Си, затова какво още може да искаш? Тези слова, които Бог изрича, и цялото дело, което върши, са изобилни и достатъчни за човечеството. Хората няма какво още да изискват от Бог и те не бива да се оплакват от Него и да казват: „Какво мога да направя с тези заложби или тези скромни дарби, които Бог ми е дал?“. Има толкова много, което да направиш. Това, което Бог иска, не е онова, което ти си представяш — Той иска да практикуваш истината, да правиш нещата според принципите и да изпълняваш добре дълга, който трябва да изпълняваш. Ти не правиш това, което си способен да правиш, а слепешката правиш това, което не бива. Това се нарича да пренебрегваш работата си. Не се ли целиш малко твърде високо? (Да.) Какво искат да правят хората? Да утвърдят престиж сред другите, думите и действията им да печелят възхищение и почит и да бъдат широко известни. Бог не иска да ставаш такъв човек, затова Той не ти даде този вид неща. Ако ти имаше възможността да станеш такъв човек, щеше ли да си готов да се откажеш от нея? Можеше ли да се избавиш от нея толкова лесно? Последствията от това са опасни. Допусна ли, че това са хубави неща? Защо някои хора стават антихристи? Не е ли, защото те мислят, че имат малко умения и затова стават крайно надменни? Защо са способни те да вървят по този път? Те просто са такъв тип хора. Те ще трябва да извървят този път рано или късно и Бог няма планове да им говори истината или да ги спасява. И така, това, което Той ти дава, със сигурност е различно от това, което дава на другите. Ако винаги се сравняваш с другите и винаги искаш същото, което и те имат, това чисто възприемане ли е? Ти не разбираш Божието намерение! Следователно, когато осъзнаеш, че заложбите ти са малки, че ти липсва духовно разбиране и че имаш изопачено възприемане, че често си слаб или мислиш, че имаш твърде много проблеми и недостатъци, ти първо трябва да обмислиш защо Бог не ти е дал определен дар. В това е Неговата благосклонност. Погледни отново по кой път поемат повечето от онези надарени и талантливи хора и какво е Божието отношение към тях. Какво е онова едничко изречение, което най-много ще искаш да кажеш след като разбереш този въпрос? (Благодаря на Бог за Неговата закрила.) Точно така, трябва да благодариш на Бог и да кажеш: „Боже, Ти си толкова добър с мен, Ти не ми даде дарби или таланти и ме създаде като глупак, идиот. Това е моята благословия! Аз не съм негативен или тъжен. Това, което ми липсва сега, е искреност и преданост към Теб. Не Те моля да бъда проницателен или красноречив, или за дарби и талант. Искам само да Ти принеса искреността си. Дарбите, талантите и знанието, както и статусът и славата сред хората, не са добри неща и аз не ги искам“. Не показва ли това промяна? (Да, показва.) Тогава може ли все още да те боли и да плачеш, защото ти липсва толкова много? Ти повече няма да правиш това и няма да се чувстваш онеправдан. В противен случай, когато другите те кастрят, ще мислиш: „Аз съм глупав, всеки на света ме гледа отвисоко и никога няма да бъда повишен или да заема важна позиция в Божия дом“. Намекът тук е: „Бог ми е дал толкова малко, тогава как може да дава толкова много на другите?“. Ти винаги ще се оплакваш в сърцето си и ще се чувстваш онеправдан. Всъщност си получил голяма благословия и дори не го знаеш. Ако такова нещо се случи отново в бъдеще, възгледът ти ще бъде ли различен? (Да, ще бъде.) Какво ще се промени в хората, когато възгледът им е различен? (Те няма да се целят толкова нависоко и да се стремят към такива възвишени неща, а ще могат да изпълняват добре дълга си с благодарно сърце и здраво стъпили на земята.) Те могат да бъдат непоколебимо земни, да живеят автентично и реалистично и да се стремят към различни цели. Кажи Ми, по-добре ли е Бог да те направи глупак и идиот, който може да изпълнява дълга си правилно и по приземен начин, така че да може да бъде спасен, или е по-добре да ти даде високи заложби, високо ниво на образование, добър външен вид и красноречие, както и работоспособност и специални сили, така че където и да идеш, хората да ти се възхищават и да си гигант сред джуджета, и после да тръгнеш по пътя на антихриста? Кое би избрал? (По-добре е да бъда глупак и идиот.) Ти можеш да кажеш това сега, но ако някой наистина те нарече глупак и идиот, това ще те разстрои. Трябва да мислиш така: „Макар че заложбите ми са лоши и съм невеж, аз съм по-добре от злите хора и антихристите, защото все още имам шанс да бъда спасен“. Трябва да се научиш да утешаваш себе си. (Спомням си, че имаше още неколцина, които повярваха в Бог с мен. Всички те имаха високи заложби и бяха много проницателни, но понеже винаги се бореха за власт и придобивки, и смущаваха работата на църквата, бяха премахнати и отлъчени. Чувствам, че съм бил способен да стигна там, където съм днес, защото съм с лоши заложби, глупав съм и съм способен да се държа добре — това е също голяма закрила от Бог.) Защо Бог те закриля? Защото си глупав ли? Той съчувства ли на слабите? Не, не им съчувства. Не е така, както казват невярващите, че детето, което реве получава бонбона. Случаят не е такъв. Какъв е точният начин да разглеждате това? Кой начин да го разглеждате е съгласно истината? (Тъй като хората вярват с късче искреност и любов към истината в сърцата си и са готови да се стремят към истината, Бог спасява онези, които имат такива сърца и така подрежда различна среда, за да ги закриля.) Точно така. Божията закрила за теб е в замяна на твоята искреност към Него. Тогава кое е най-ценно? Човешката искреност е най-ценна. Ти имаш малко любов към положителните неща и искреност към Бог, и разменяш тези неща за Божията закрила и благодат — ти си придобил много. Някой може да каже: „Моите заложби са лоши и макар че съм придобил много, все още не разбирам нищо“. Наистина ли не разбираш много? Твоята способност да изпълняваш дълга си и да следваш Бог днес е свързана с твоето разбиране на истината. Друг може да каже: „Какво разбирам? Не мога да го обясня ясно“. Ти може да не си способен да го обясниш ясно, но си способен да упорстваш в изпълнението на дълга си в Божия дом и разбираш много. Независимо колко дълбоко или повърхностно е разбирането ти за тези неща, те със сигурност са свързани с истината и са близо до нея и заради това си бил подкрепян досега и си изпълнявал последователно дълга си. Не е ли така? (Да, така е.) Да мислиш, че си глупак или идиот не е лошо нещо и като го погледнеш сега, „глупак“ и „идиот“ са прякори без презрително или омаловажаващо значение. Когато сравним това да те наричат „глупак“ или „идиот“ с това да те наричат „антихрист“, кое е по-добре? (Да те наричат „глупак“ и „идиот“ е по-добре.) Ако един ден Бог каже: „Ела тук, глупако. Ела тук, идиот такъв“, ти може и да не си щастлив, но ще го премислиш така: „Той ме нарече глупак, а не антихрист, затова ще отида“. И с радост ще отидеш. Тогава някой казва: „Как може да си толкова щастлив да те наричат глупак?“. А ти ще кажеш: „Той ме нарече глупак, а не каза, че съм антихрист или че не мога да бъда спасен. Ето защо съм щастлив“. Да те нарече „глупак“ не означава, че се отнася с теб като към външен човек, а като към член на семейството, като някой познат. Точно както родителите наричат децата си „малки чудовища“. Може да звучи малко грубо, но всъщност е истината и е израз на привързаност. Ами ако беше наречен „антихрист“? Тогава щеше да си в беда, тъй като промяната в името означава, че природата му е различна, че изходът ти също ще е различен. Кое бихте избрали? (Бих избрал да бъда наречен „глупак“ и „идиот“.) Не е хубаво винаги да си глупак и идиот, заложбите ти също трябва да се подобряват по малко. Подобрили ли са се заложбите ти през годините? (Подобрили са се малко, но не твърде много.) По отношение на навлизането в живота, ако наистина работиш усилено и продължаваш да се опитваш, тогава със сигурност ще се подобриш, но е невъзможно да се види голямо подобрение наведнъж. Това е процес на бавен растеж, но докато имаш навлизане, няма да има упадък и докато се стремиш, навлизането ти в живота ще расте бавно, малко по малко.

Не е лесна задача за Бог да внедри истината в хората. Това не се случва толкова бързо, както скоростта, с която едно семе покълва, след като е посадено в земята — много по-различно е. Божието спасение на човека е чрез старателно пречистване и промяна на сатанинския му нрав и като му позволява да изживее истината реалност в словата Му, но това не са прости неща. Дори и да слушаш проповеди, четеш Божиите слова, молиш се и преживяваш всеки ден, напредъкът ти ще бъде ограничен и растежът на живота ти ще е бавен. Необходими са много процеси, за да разбере някой истината. Хората се нуждаят от много повтарящи се преживявания и трябва също да продължават да се стараят и да полагат усилия в опита си да разберат истината — само тогава те могат да я разберат. Също така е необходимо и делото на Светия Дух, иначе това, което хората придобият, ще е още по-ограничено. Мнозина са вярвали в Бог от двайсет или трийсет години, но все още не могат да говорят за свои свидетелства за преживяване. Това е така, защото те никога не са се стремили към истината, нито са полагали целенасочени усилия в разбирането на истината и в резултат не са придобили нищо, дори след като са вярвали в Бог десетилетия. Хората имат нужда да разберат истината, да я преживеят и да я проумеят и те особено много имат нужда Бог да подреди среда за тях. Комбинацията от тези различни аспекти дава на хората малко разбиране и навлизане. Веднъж след като това се породи вътре в теб, то ще ти даде различно познание, чувства и мисли и ще позволи на съвестта и мислите ти да напреднат и да се променят малко, което на свой ред леко ще подсили вярата ти в Бог и ще промени отношението ти към истината и собствения ти житейски път. Това са все малки, миниатюрни промени, но тези миниатюрни промени ще създадат голяма промяна в твоето схващане за живота, в мислите и възгледите ти и в отношението ти към нещата и Бог. Това е силата на Божието слово — истината.