Има стих в един църковен химн, който гласи: „Всички истинолюбиви хора са братя и сестри“. Това твърдение е вярно. Само онези, които обичат истината, принадлежат на Божия дом. Само те са истински братя и сестри. Мислиш ли, че всички онези, които често посещават събрания в Божия дом, са братя и сестри? Не е задължително. Кои хора не са братя и сестри? (Онези, които изпитват неприязън към истината, които не приемат истината.) Онези, които не приемат истината и които изпитват неприязън към нея, са зли хора. Всички те са хора без съвест или разум. Никой от тях не е от онези, които Бог спасява. Тези хора са лишени от човешка природа, те не се занимават със същинската си работа, а безчинстват, като вършат лоши неща. Те живеят съгласно сатанински философии, прилагат коварни хитрости и използват, прилъгват и мамят другите. Не приемат и най-дребната частица истина и са проникнали в Божия дом единствено, за да получават благословии. Защо ги наричаме неверници? Защото изпитват неприязън към истината и не я приемат. Веднага щом се проведе общение за истината, те губят интерес, изпитват неприязън към нея, не понасят да чуват за нея, намират я за скучна и не могат да си намерят място. Те са несъмнено неверници и невярващи. Не бива да ги смяташ за братя и сестри. Възможно е да искат да се сближат с теб, за да предложат известни облаги, като се опитват да изградят отношения с теб чрез използване на дребни услуги. Когато обаче разговаряш с тях за истината, те отклоняват разговора в посока маловажни теми, като обсъждат плътски въпроси, работата, мирски дела, тенденции при невярващите, чувства, семейни въпроси, ей такива външни неща. Нищо от това, за което говорят, няма връзка с истината, с това да вярваш в Бог или да прилагаш истината. Тези хора изобщо не приемат истината. Те никога не четат Божието слово, не разговарят за истината, никога не се молят и не извършват духовни практики. Братя и сестри ли са тези хора? Не са. Тези хора не прилагат истината и изпитват неприязън към нея. След като се внедрят в Божия дом и видят, че събранията винаги включват четене на Божието слово, общение за истината, разговори за себепознанието, общение за проблеми при изпълнението на задълженията, изпитват неприязън в сърцето си. Те нямат разбиране или преживявания, нямат нищо за казване и затова се уморяват от църковния живот. Непрестанно се чудят: „Защо винаги се разговаря за Божието слово? Защо винаги се говори за себепознание? Защо няма забавления или наслада в църковния живот? Кога ще дойде краят на този вид църковен живот? Кога ще влезем в царството и ще получим благословии?“. На тях им е безинтересно общението за истината и не искат да го чуват. Когато нещо сполети такива хора, смятате ли, че те търсят истината? Могат ли да прилагат истината? (Не могат.) Ако не се интересуват от истината, как могат да я прилагат? Тогава според какво живеят? Без съмнение те живеят според философиите на Сатана, винаги са хитри и лукави, нямат живота на човек с нормална човешка природа. Никога не се молят на Бог, нито търсят истината, а се справят с всяко нещо, като използват човешки хитрости, тактики и философии за светски отношения, което прави съществуването им уморително и мъчително. Те общуват с братята и сестрите по същия начин, по който общуват с невярващите, следват сатанински философии, лъжат и мамят. Обичат да влизат в спорове и да се заяждат на дребно. Независимо в каква група живеят, винаги гледат да разберат кой кого подкрепя, кой с кого е в екип. Когато говорят, наблюдават внимателно реакциите на другите хора, винаги са нащрек в опит да не обидят някого. Винаги следват тези философии за светски отношения, за да се справят с нещата, които ги заобикалят, и с отношенията си с другите. Ето това прави съществуването им толкова уморително. Макар и да изглеждат дейни сред други хора, в действителност само те си знаят какви трудности изпитват, и ако се вгледаш отблизо в живота им, ще усетиш, че е уморителен. Ако става въпрос за слава, печалба или престиж, държат да е ясно кой е прав или крив, кой е по-високопоставен или по-нискостоящ, и трябва да спорят, за да докажат тезата. Другите не искат да чуват това. Някои казват: „Може ли да го кажеш по-просто? Може ли да бъдеш по-ясен? Защо трябва толкова да издребняваш?“. Мислите им са толкова сложни и заплетени, и водят такъв уморителен живот, без да осъзнават основните проблеми. Защо не могат да търсят истината и да бъдат честни? Защото изпитват неприязън към истината и не искат да бъдат честни. Тогава на какво се уповават в живота? (На философии за светски отношения и човешки методи.) Да разчиташ на човешки методи в действията си, обикновено води до резултати, при които или ставаш за присмех накрая, или разкриваш някоя своя грозна черта. И така, при по-щателно вглеждане, действията им, нещата, в които минава целият им ден — всичко е свързано със собствения им престиж, слава, печалба и суета. Сякаш живеят в мрежа, трябва да се обясняват или да се оправдават за всичко, и винаги говорят заради самите себе си. Мисленето им е сложно, говорят толкова много глупости, думите им са толкова заплетени. Винаги спорят за това кое е правилно и кое не, и така до безкрай. Ако не се опитват да спечелят престиж, се надпреварват за репутация и статус и няма миг, в който да не живеят заради тези неща. И какъв е крайният резултат? Може да са спечелили престиж, но на всички им е омръзнало от тях. Хората са ги прозрели и са осъзнали, че им липсва истината реалност, че не са хора, искрено вярващи в Бог. Когато водачите и работниците или други братя и сестри използват няколко думи, за да ги кастрят, те упорито отказват да се съгласят, държат на опитите си да се обясняват или да се оправдават и се опитват да прехвърлят отговорността. По време на събранията се бранят, влизат в спорове и разбунват духовете сред Божиите избраници. В сърцата си мислят: „Наистина ли няма къде да се обоснова?“. Що за човек е това? Дали е човек, който обича истината? Дали е човек, който вярва в Бог? Когато чуят някой да казва нещо, което не съвпада с намеренията им, винаги искат да спорят и търсят обяснение. Оплитат се в това кой е прав и кой крив, не търсят истината и не подхождат към нея съгласно истините принципи. Независимо колко е прост даден въпрос, те трябва толкова да го усложнят — само си търсят белята и заслужават да бъдат толкова изтощени! Много от проблемите, с които хората се сблъскват, са причинени от самите тях. Търсят си белята без причина. Казано с прости думи, те не запълват времето си с правилните неща. Това е начинът на живот на нелепите хора. Някои объркани хора, макар и да не се оплитат кое е правилно и кое е грешно, са с толкова ниски заложби, че нищо не могат да прозрат. Живеят като прасета, в унес. Тези два вида хора са напълно различни: едните клонят наляво, другите надясно, но и двата вида спадат към невярващите. Такива хора, без значение колко години са вярвали в Бог или колко проповеди са слушали, никога не могат да схванат истината, а още по-малко знаят как да я практикуват. Когато се сблъскат с някаква ситуация, никога не търсят истината, а живеят според човешките методи и философиите на Сатана, като водят уморителен и жалък живот. Искрено вярващи в Бог ли са те? Категорично не. Онези, които не обичат истината, не вярват истински в Бог. Онези, които изобщо не могат да приемат истината, не могат да бъдат наричани братя и сестри. Само онези, които обичат и могат да приемат истината, са братя и сестри. А кои са онези, които не обичат истината? Всички те са невярващи. На онези, които изобщо не приемат истината, изпитват неприязън към нея и я отхвърлят. По-точно всички те са невярващи, които са се внедрили в църквата. Ако могат да извършват всякакви злини и да смущават и прекъсват църковното дело, те са слуги на Сатана. Те следва да бъдат премахнати и отстранени. По никакъв начин не могат да бъдат смятани за братя и сестри. Всички, които им показват любовта си, са изключително глупави и невежи.