Почиват ли на някакви принципи вашите молитви към Бог? При какви обстоятелства се молите на Бог? Какво е съдържанието на вашите молитви? Повечето хора се молят, когато страдат: „О, Боже, аз страдам. Моля Те, помогни ми“. Това е първото, което казват. Добре ли е, когато се молите, винаги да казвате, че страдате? (Не.) Защо да не е? И щом не е добре, защо продължавате да се молите по този начин? Това показва, че не знаете как да се молите, нито какво следва да каже и да търси човек, когато се изправи пред Бог. Знаете само да се молите на Бог, когато малко страдате и се чувствате тъжни, и да казвате: „О, Боже, аз страдам! Чувствам се толкова нещастен, моля Те, помогни ми“. Това е молитва на човек, който току-що е започнал да вярва в Бог, молитва на младенец. Ако човек от няколко години вярва в Бог и продължава да се моли по този начин, проблемът е сериозен. Това показва, че той все още е младенец и не е израснал житейски. Всички, които вярват в Бог, ала не знаят как да преживяват Неговото дело, са хора, които не са израснали житейски и още не са стъпили на верния път на вярата в Бог. Ако човек е наистина мислеща личност, той трябва да обмисли как да преживява Божието дело, а също и как да яде и пие от Неговите думи, как да ги преживява и как да ги практикува. Накъдето и да водят Божиите думи, в тази посока следва да бъдат и човешките преживявания; човек трябва да следва Неговите думи до това място. Ако хората могат да практикуват и преживяват Божиите думи по този начин, те ще се сблъскват с много проблеми и от само себе си ще потърсят истината от Бог, за да ги разрешат. Ако човек винаги се моли на Бог и търси истината, та по този начин да разреши своите трудности, той преживява Божието дело. Когато постоянно решава своите проблеми, трудностите му ще стават все по-малко и постепенно той ще започне да разбира истината и да придобива познание за Божието дело. Ще разбере как следва да си сътрудничи с Бог, а също и как да се покорява на Неговото дело. Именно това означава човек да стъпи на верния път на вярата в Бог. Някои хора, които вярват в Бог, не знаят как да преживяват Неговото дело. Винаги са объркани — те четат Божиите слова, ала не размишляват над тях; слушат проповеди, но не влизат в общение; а когато нещата се обърнат срещу тях, не знаят как да потърсят истината, нито пък как да схванат Божиите намерения, не знаят каква следва да бъде тяхната нагласа или как следва да съдействат. Те не разбират тези неща. Що се отнася до тях, те са лаици и нямат духовно разбиране. Каквито и проблеми да ги споходят, те никога не се молят на Бог и не търсят истината, и дълбоко в себе си не се уповават истински на Бог, нито гледат нагоре към Него. Те просто казват: „О, Боже, аз страдам. О, Боже, аз страдам“. Повтарят тази фраза, докато на хората не им омръзне и не започне да им се гади, щом я чуят. Повечето от вас се молят така, нали? (Да.) От молитвите на хората човек може да разбере в колко жалко положение се намират! Ти търсиш Бог само когато страдаш. Когато не страдаш или нямаш проблеми, не изпитваш нужда от Бог, нито пък желаеш да се уповаваш на Него. Искаш единствено сам да си си господар. Не е ли това положението, в което се намираш? (Това е.) Как се молят повечето хора, когато преживеят съда и наказанието на Божиите слова и бъдат кастрени от тях, а сетне се самоанализират и опитат да се опознаят? Всички те казват едно и също: „О, Боже, аз страдам. О, Боже, аз страдам“. Тези думи не ви ли отвращават? (Отвращават ни.) Вътре в себе си хората са така повехнали — в какво жалко положение са! Всеки път, когато се молят на Бог, изричат все същата проста фраза — без нито една искрена дума. Не търсят истината и не желаят да разрешат своите проблеми. Що за молитва е това? Какъв проблем имаме, когато човек не може да изрече в молитвата си думи, извиращи от сърцето, и не знае какво не му достига? Когато се изправиш пред Бог, не изпитваш ли нужда Той да те просветли за нещо? Не изпитваш ли нужда от вяра или сила, или от това Бог да стои зад гърба ти? Нямаш ли поне нужда Бог да те просветли и да те насочва, за да вървиш по пътя напред? Не се ли нуждаеш да разбереш истината, за да разрешиш своите вътрешни проблеми? Нямаш ли нужда от Божията дисциплина и укор, или от Неговото напътствие? Нима единственото, заради което имаш нужда от Бог, е Той да облекчи твоите страдания? Наистина ли не усещаш в сърцето си, че има толкова много неща, които не ти достигат? Да не знаеш как да се молиш, не е малък проблем. Това показва, че ти не знаеш как да преживяваш Божието дело, че не си внесъл Божието слово в реалния живот и че в твоя живот рядко общуваш истински с Бог. Просто не си установил онази връзка с Бог, която следва да съществува между Бог и Неговите следовници или между сътворените същества и техния Създател. Когато се сблъскаш с някой проблем, се ръководиш от твоите собствени предположения, представи, мисли, знания, дарби и таланти, и от покварените си нрави. Нямаш нищо общо с Бог и затова, когато се изправиш пред Него, често пъти нямаш какво да Му кажеш. Това е печалното състояние на хората, които вярват в Бог! Това е толкова жалко положение! Душите на хората са пресъхнали и безчувствени. Стане ли въпрос за духовните неща в живота, те не чувстват нищо, нито пък ги проумяват, и когато се изправят пред Бог, нямат какво да Му кажат. Без значение в каква ситуация си се озовал, независимо какви тегоби носиш, без значение с какви трудности се сблъскваш, ако ти си безсловесен пред Бог, не следва ли вярата ти в Него да бъде поставена под съмнение? Не е ли това окаяността на човека?

Защо хората трябва да се молят на Бог? Молитвата към Бог е единственият начин човек да погледне нагоре към Бог и да се уповава на Него. Без молитва тези неща са невъзможни. Упованието в Бог и гледането нагоре към Него се постигат чрез молитва. Може ли човек, който вярва в Бог, да постигне просветлението и озарението от Светия Дух, без да се моли Нему? Може ли да постигне Божието дело и напътствие? Ако ти не повериш своите трудности на Бог и не Му се молиш и не търсиш истината, как Той да ги разреши? Как да те напътства да Го следваш по пътя напред? Как да те спаси от покварения ти нрав? Може да се каже, че без молитва вярата в Бог не е истинска вяра в Него. Нормалната връзка между човека и Бог трябва да се изгради върху молитвата и да се поддържа чрез нея. Молитвата е белегът на вярата на човека в Бог. Единственото мерило, чрез което може да се провери дали връзката на човек с Бог е нормална, е това дали той се моли истински. Ако казва искрени думи в молитвата, ако търси истината в молитвата, човек може да постигне делото на Светия Дух и така да покаже, че има нормална връзка с Бог. Ако човек се моли рядко и не е способен да изрече думи, извиращи от сърцето, ако винаги се брани от Бог, то той няма нормална връзка с Бог. А ако човек изобщо не се моли, това означава, че няма връзка с Бог. Ако човек се моли добре и в съответствие с Божиите намерения, той ще може да Му се покори и да бъде обичан от Бог. Тези, които често се молят искрено, са честни хора и имат простодушна обич към Бог. Така че онези, които вярват в Бог, ала не Му се молят, нямат нормална връзка с Него. Всички те са далеч от Бог, те са непокорни и Му се съпротивляват. Повечето хора, които не се молят на Бог, не обичат или не търсят истината, а онези, които не обичат или не търсят истината, не са способни да се молят искрено. Каквито и трудности да имат, те не се молят, а когато се молят, те искат само да използват Бог, за да ги избави от техните затруднения и страдания. Не ги е грижа за Божиите намерения и в своите трудности те не търсят онези страни на истината, които следва да проумеят и в които следва да навлязат. Такива хора не жадуват за истината и не вярват истински в Бог — всъщност те са неверници. Щом вярваш в Бог, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината във всички неща. Макар че веднага след молитва е възможно да не почувстваш, че на сърцето ти е станало по-светло или че си получил път за практикуване, изчакай Бог, а докато чакаш, чети Божиите думи и търси истината. Когато ядеш и пиеш Божиите слова или слушаш проповеди и общуваш, се съсредоточи върху това да включиш проблемите си в размишленията и търсенето си. Ако сътрудничиш практично по тези начини, може би прозрението ще те сполети като проблясък, докато размишляваш над Божието слово или слушаш проповеди и общуваш. Или може би ще се сблъскаш с някой проблем и той ще те вдъхнови, и ще намериш отговор именно на въпроса, който си търсил да разрешиш. Не е ли това Божие напътствие и Негова подредба? Така че искрената молитва към Бог със сигурност е резултатна, ала този резултат не е нещо, което ще постигнеш непосредствено след молитвата. Той изисква време, изисква твоето съдействие и практика. Не може да се каже кога Светият Дух ще те просветли и ще ти даде отговора. Такъв е процесът на търсене на истината и на нейното проумяване и такъв е пътят, по който човек израства житейски. След като дълги години сте вярвали в Бог, пак ще се наложи да се учите отначало как да се молите. Все още не знаете как да се молите и когато се изправите пред някой проблем, или изкрещявате няколко лозунга и давате обещания, или се оплаквате на Бог и Му се жалвате как страдате, или давате обяснения и се самооправдавате по някакъв друг начин. Това са нещата, които сте държали в сърцето си, и не е чудно, че толкова бавно навлизате в истината. Отклонили сте се от пътя. Не знаете как да преследвате истината и трудно може да се каже дали подобна вяра в Бог ще е достатъчна, за да получите спасение.