(Отговори на въпроси на братя и сестри)

(Докато изпълнявам дълга си, все още ме възпира обичта към семейството ми. Те често ми липсват и това се отразява на изпълнението на дълга ми. Напоследък състоянието ми малко се подобри, но все още понякога се притеснявам, че големият червен змей може да арестува членовете на семейството ми, за да ме сплаши, и се страхувам, че тогава няма да мога да остана непоколебим.) Това са безпочвени страхове. Когато мислиш за тези неща, трябва да потърсиш истината, за да намериш решение. Трябва да разбереш, че пред каквито и обстоятелства да се изправиш, Бог ги е устроил и подредил. Трябва да се научиш да се покоряваш на Бог, да можеш да търсиш истината и да останеш непоколебим, когато се изправиш пред различни ситуации. Това е урок, който хората трябва да научат. Трябва често да размишляваш: Как преживяваш Божието поене и пастирство през този период от време? Какъв е действителният ти ръст? Как трябва да изпълняваш дълга си на сътворено същество? Трябва да разбереш тези неща! Щом можеш да мислиш за големия червен змей, който те заплашва, тогава защо не помислиш как да навлезеш в истината? Защо не размишляваш върху истината? (Когато ми идват тези мисли, аз наистина се моля на Бог и давам обет, че ако един ден наистина се изправя пред тези обстоятелства, ще остана верен на Бог до смърт. Но се страхувам, че няма да успея да се справя с този малък ръст.) Тогава се молиш: „Боже, страхувам се, че няма да мога да се справя с моя малък ръст. Страхувам се до смърт. Моля те, недей да ми причиняваш това. Можеш да го направиш, когато имам нужния ръст“. Това добър начин за молитва ли е? (Не.) Трябва да се молиш така: „Боже, сега съм малък на ръст и слаб във вярата, страхувам се, че ще трябва да се изправя пред нещо; всъщност не вярвам наистина, че всички въпроси и всички неща са в Твоите ръце. Не съм се предал в Твоите ръце. Това е такъв бунт! Готов съм да се подчиня на Твоите подредби и устроеното от Теб. Каквото и да правиш, сърцето ми е готово да свидетелства за Теб. Готов съм да остана непоколебим в свидетелството си, без да Те опозорявам. Моля Те, направи каквото Ти пожелаеш“. Трябва да положиш стремежите си и това, което искаш да кажеш, пред Бог — така ще изградиш истинска вяра. Ако се колебаеш дори да се молиш по този начин, колко малка трябва да е твоята вяра! Трябва често да се молиш така. Дори и да се молиш по този начин, не е задължително Бог да отговори. Бог не натоварва хората с повече, отколкото могат да понесат, но ако изразиш ясно отношението си и решимостта си, Бог ще бъде доволен. Когато Бог е доволен, сърцето ти вече няма да бъде смущавано и възпирано от това нещо. „Неща като съпруг, деца, семейство, собственост — всичко това е в Божиите ръце. Те не означават нищо. Цялата вселена е в Божиите ръце; нима и моето семейство не е в Неговите ръце? Какъв е смисълът да се тревожа за тях? Нямам думата, не съм способен и не мога да ги предпазя. Тяхната съдба и всичко, свързано с тях, е в Божиите ръце!“. Трябва да имаш вярата да дойдеш пред Бог и да се молиш с твърдата решителност и намерение да се покориш на Божиите подредби. Тогава състоянието в теб ще се промени. Няма да имаш повече притеснения и повече няма да се тревожиш. Няма да бъдеш изключително предпазлив и изпълнен с опасения във всичко, което правиш. Докато всички останали се втурват напред, ти се отдръпваш назад и винаги искаш да избягаш — не прави ли така страхливецът? Когато Божият народ изпълнява дълга си в Царството и сътворените същества изпълняват дълга си пред Създателя, те трябва да вървят напред спокойно с богобоязливо сърце. Те не бива да се помайват, да се отдръпват или да са на тръни. Ако знаеш, че това състояние е погрешно, и се тревожиш постоянно за него, вместо да търсиш истината, за да го разсееш, тогава си възпиран и обвързан от него и няма да можеш да изпълниш дълга си. Ти искаш да изпълниш дълга си като сътворено същество с цялото си сърце, целия си ум и цялата си сила, но можеш ли да го постигнеш? Не можеш да достигнеш до момента, в който да дадеш цялото си сърце, защото сърцето ти не е посветено на дълга ти — в най-добрия случай си посветил едва една десета от сърцето си. Как би могъл да дадеш целия си ум и цялата си сила без цялото си сърце? Сърцето ти не е посветено на дълга ти и всичко, което имаш, е малко желание да го изпълниш. Можеш ли наистина да изпълниш дълга си с цялото си сърце и ум? Ти нямаш решимостта да практикуваш истината, затова си обречен да бъдеш възпиран от семейството и обичта си към него. То ще ти върже ръцете и краката; ще контролира мисленето и сърцето ти, а ти няма да успееш да постигнеш истината и Божиите изисквания — ще имаш желание, но ще ти липсват сили. Така че трябва да се молиш пред Бог, като от една страна разбираш Божиите намерения и същевременно знаеш къде ти е мястото като сътворено същество; трябва да възприемеш решимостта и нагласата, които трябва да имаш, и да ги поставиш пред Бог. Това е отношението, което трябва да имаш. Защо другите хора нямат такива притеснения? Мислиш ли, че другите хора нямат такива семейства или трудности? Всъщност всеки има определени плътски и семейни обвързаности, но някои хора успяват да ги разсеят, като се молят на Бог и търсят истината. След известен период на търсене те получават прозрение за тези плътски обвързвания и ги пускат от сърцето си; тогава тези неща вече не са затруднения за тях и те не могат да бъдат контролирани или възпирани от тях. Те не влияят на изпълнението на дълга им и така те стават освободени. В Библията има един ред от Божиите слова, който гласи: „Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). Какво означава това отричане от всичко, което човек има? Какво означава „всичко“? Неща като статус, слава и придобивки, семейство, приятели и собственост — това се включва в думата „всичко“. И така, кои неща заемат важно място в сърцето ти? За някои това са децата, за други — родителите, за едни — богатството, а за други — статусът, славата и придобивките. Ако цениш тези неща, тогава те ще те контролират. Ако не ги цениш и напълно се откажеш от тях, тогава те не могат да те контролират. Просто зависи от това какво е отношението ти към тях и как се справяш с тях.

Трябва да разберете, че независимо от времето или етапа, в който Бог върши Своето дело, Той винаги се нуждае от част от хората, които да работят с Него. Това, че тези хора сътрудничат на Божието дело или за разпространяването на евангелието, е предопределено от Него. Има ли тогава Бог поръчение за всеки човек, когото е предопределил? Всеки има мисия и отговорност и всеки има поръчение. Когато Бог ти даде поръчение, то става твоя отговорност. Трябва да поемеш тази отговорност. Това е твой дълг. Какво е дълг? Това е мисията, която Бог ти е дал. Какво е мисия? (Божието поръчение е мисията на човека. Животът на човека трябва да се живее за Божието поръчение. Това поръчение е единственото нещо в сърцето му и той не бива да живее за нищо друго.) Божието поръчение е мисия на човека. Това е правилното разбиране. Хората, които вярват в Бог, са поставени на земята, за да изпълнят Божието поръчение. Има ли някаква стойност животът, който водиш, ако единственото, към което се стремиш в този живот, е да се изкачиш по социалната стълбица, да натрупаш богатство, да живееш добре, да се радваш на близостта със семейството си и да се наслаждаваш на славата, придобивките и статуса си — ако придобиеш социален статус, семейството ти стане знатно и всички твои близки са живи и здрави, но пренебрегваш мисията, която Бог ти е дал? Как ще отговаряш пред Бог, след като умреш? Няма да си способен, а това е най-голямото непокорство, най-големият грях! Кой от вас точно в този момент изпълнява дълга си в Божия дом по случайност? От какъвто и произход да сте дошли, за да изпълнявате дълга си, нищо от това не е случайно. Този дълг не може да се изпълнява само като се намерят няколко вярващи на случаен принцип. Това беше предопределено от Бог преди епохите. Какво означава, че нещо е предопределено? Какво конкретно? Означава, че в целия Си план за управление Бог отдавна е планирал колко пъти ще бъдеш на земята, в кой род и в кое семейство ще се родиш в последните дни, какви ще бъдат условията в това семейство, дали ще си мъж или жена, какви ще бъдат силните ти страни, какво ниво на образование ще имаш, колко красноречив ще бъдеш, какви ще са заложбите ти и как ще изглеждаш. Той е планирал възрастта, на която ще дойдеш в Божия дом и ще започнеш да изпълняваш дълга си, както и кога какъв дълг ще изпълняваш. Бог отдавна е предопределил всяка стъпка за теб. Още преди да се родиш и когато дойдеш на земята в последните си няколко живота, Бог вече е бил подредил какъв дълг ще изпълняваш в този последен етап от делото. Това със сигурност не е шега! Фактът, че си способен да чуеш проповед тук, беше предопределен от Бог. Това не бива да се приема лекомислено! Освен това твоят ръст, външният ти вид, това как изглеждат очите ти, фигурата ти, какво е здравословното ти състояние, какви са житейските ти преживявания, какъв дълг си способен да поемеш на определена възраст, какви заложби и способности притежаваш — това отдавна беше предопределено за теб от Бог и със сигурност не се подрежда сега. Бог отдавна ги е предопределил за теб, което означава, че ако възнамерява да те оползотвори, Той вече ще те е подготвил, преди да ти даде това поръчение и тази мисия. Допустимо ли е тогава да бягаш от нея? Приемливо ли е да се отнасяш половинчато към нея? И двете са неприемливи. Това би означавало да разочароваш Бог! Това е най-лошият вид непокорство за хората, които изоставят своя дълг. Това е отвратително деяние. Бог се е трудил внимателно и усърдно, и от незапомнени времена е предопределил да стигнеш до днес и да ти бъде дадена тази мисия. Тогава тя не е ли твоя отговорност? Не придава ли именно тя стойност на този твой живот? Ако не изпълниш мисията, която Бог ти дава, губиш стойността и смисъла на живота. Все едно си живял напразно. Бог ти подреди подходящите условия, среда и произход. Той те дари с тези заложби и способности, подготви те да доживееш до тази възраст и да имаш всички необходими умения, за да изпълняваш този свой дълг — Той е подредил всичко това за теб, но въпреки това ти не го изпълняваш усърдно. Не можеш да устоиш на изкушението, избираш да се измъкнеш и винаги се стремиш към добър живот и към светските неща. Вземаш дарбата и способността, които Бог ти е дал, и служиш с тях на Сатана, живееш за Сатана. Как се чувства Бог от това? Ако разочароваш надеждите Му за теб по този начин, няма ли да те презира? Няма ли да те мрази? Той ще излее велик гняв върху теб. И тогава този въпрос ще се счита ли за уреден? Може ли да е толкова просто, колкото си представяш? Мислиш ли, че ако не изпълниш мисията си в този живот, всичко приключва с твоята смърт? Не свършва с нея. След това душата ти ще бъде в опасност. Не изпълни дълга си, не прие Божието поръчение и избяга от Божието присъствие. Стана страшно. Къде можеш да избягаш? Можеш ли да избягаш от Божиите ръце? Как Бог категоризира този тип хора? (Това са хора, които са Го предали.) Как определя хората, които са Го предали? Как категоризира хората, които са избягали от Неговото съдилище? Това са хора, които ще паднат в погибел и ще бъдат унищожени. За теб никога няма да има друг живот или ново прераждане и Бог вероятно няма да ти даде друго поръчение. За теб вече няма мисия и нямаш шанс да получиш спасение. Това е сериозен проблем! Бог ще каже: „Този човек се измъкна пред очите Ми веднъж, избяга от Моето съдилище и от Моето присъствие. Той не изпълни мисията си и не завърши поръчението си. Животът му свършва тук. Край. С него е свършено“. Каква трагедия само! За да сте способни да изпълнявате днешния си дълг в Божия дом, било то голям или малък, физически или умствен, и независимо дали се отнася до външни проблеми или за вътрешни дела, никой не изпълнява дълга си случайно. Как може да е твой избор? Всичко това се ръководи от Бог. Единствено заради Божието поръчение си така вдъхновен, имаш това чувство за мисия и отговорност и можеш да изпълняваш този дълг. Сред невярващите има толкова много хора с добър външен вид, знания или талант, но дали Бог гледа благосклонно на тях? Не, не гледа. Бог не ги е избрал и Той гледа благосклонно само на вас. Той кара всички вас да поемате всякакви роли, да изпълнявате всякакви видове дълг и да поемате различни видове отговорности в Неговото дело на управлението. Когато Божият план за управление най-накрая завърши и бъде изпълнен, каква слава и привилегия ще бъде това! И така, когато хората изпитат малко трудности, докато изпълняват днешния си дълг, когато трябва да се откажат от някои неща, да отдадат малко и да платят определена цена, когато загубят статуса си, славата си и придобивките си на света и когато всичко това изчезне, изглежда, че Бог им е отнел всичко, но те са придобили нещо по-ценно и по-скъпо. Какво са придобили хората от Бог? Придобили са истината и живота, като са изпълнявали дълга си. Само когато си изпълнил своя дълг и Божието поръчение и живееш целия си живот за мисията си и за поръчението, което Бог ти е дал, имаш красиво свидетелство и водиш живот, който има стойност — само тогава си истински човек! И защо казвам, че си истински човек? Защото Бог те е избрал и те е накарал да изпълняваш дълга си на сътворено същество под Неговото управление. Това е най-голямата ценност и най-големият смисъл в живота ти.

Бог не изисква много от хората. Когато Бог ти възложи поръчение и отговорност, ако кажеш, че имаш малко вяра и че това е най-голямото усилие, което можеш да положиш, че това е най-многото, което можеш да предложиш, и че това са нещата, които можеш да поемеш, тогава Бог няма да те принуди. Не е като да поиска от теб сто процента, а ти да дадеш деветдесет и пет и Той да е недоволен, да не те пусне и постоянно да те кара и да те подтиква, за да можеш да достигнеш стоте процента, които Той иска. Бог няма да направи това. Вместо това Той ще направи така, че постепенно да се стремиш да се изкачваш нагоре, стъпка по стъпка, според твоя ръст, енергия и това, на което си способен. Бог е справедлив и разумен в делото Си. Той не принуждава хората. Той ти позволява да се чувстваш удобно и спокойно, позволява ти да почувстваш, че във всичко, което прави за теб, Той може да те разбере и да прояви внимание към теб. Хората трябва да са наясно с огромните усилия на Бог, както и с Неговата милост, любяща доброта и толерантност към човечеството. Какво тогава трябва да правят хората и как трябва да сътрудничат? Начинът, по който трябва да съдействат, е следният: „Трябва да се стремя към удовлетворяване на Божиите намерения. Бог иска от мен сто процента; няма да дам само тридесет, ако съм способен да дам шестдесет. Ще вложа всички сили. Няма да хитрувам или да търся лесния път, или да имам нагласата да разчитам на късмета“. Така вече ще стане. Бог гледа сърцето на човека. Той няма еднакви изисквания към всички хора. Това не означава, че трябва да изоставите децата и семейството си или да се откажете от работата си, защото някой друг го е направил. Бог не подхожда еднакво към всички. Той изисква от теб според твоя ръст и това, което можеш да постигнеш. Така че не е необходимо да изпитваш притеснение или натиск. Просто се моли пред Бог въз основа на това, което си способен да постигнеш. Каквито и да са трудностите или възпиранията, на които си подложен, не се огъвай пред тях. Не им позволявай да те засегнат. Това е правилният начин. Щом веднъж се повлияеш от тях, ще продължаваш да си мислиш: „Не съм се справил много добре. Бог е недоволен от мен, нали? Трябва много да внимавам. Не мога да се напрягам прекалено много; трябва да си оставя малко свобода“. Това е погрешно. Това е погрешно разбиране на Бог. Всяка следваща стъпка в този вид преживяване кара хората да чувстват все повече и повече, че вярата им е твърде малка, до степен, в която дори може да се съмняват в Бог въз основа на своите представи и фантазии, точно както се казва в поговорката „да оценяваш благородното по стандартите на неблагородното“. Те вярват в Бог, но се страхуват да разчитат на Него; вярват в Божието върховенство, но се страхуват да предадат всичко на Него. Хората често казват: „Бог господства над всички неща“ и „всички неща са в Божиите ръце“, но когато се изправят пред някаква ситуация, си мислят: „Наистина ли Бог господства над това? Може ли наистина да се разчита на Него? По-добре да разчитам на други хора, а ако това не помогне, ще измисля нещо сам“. Тогава те осъзнават колко незрели, смешни и малки на ръст са. Отново се обръщат назад, искайки да разчитат на Бог, но откриват, че все още няма път. Дълбоко в себе си обаче те знаят, че Бог е верен и на Него може да се разчита; просто имат толкова малко вяра и винаги са толкова скептични. Как да решиш този проблем? Трябва да разчиташ на преживяванията си и на стремежа към истината и нейното разбиране — само тогава можеш да изградиш истинска вяра. Колкото повече преживяваш Бог и колкото повече разчиташ на Бог, толкова повече ще чувстваш, че на Него може да се разчита. Докато преживяваш повече неща, като виждаш как Бог те закриля отново и отново, помага ти да преодоляваш трудностите и да избягваш опасностите, несъзнателно ще развиеш истинска вяра и упование в Бог. Ще усетиш, че Бог е надежден и заслужава доверие. Трябва първо да имаш тази вяра в сърцето си.

Всеки човек има своя собствена съдба и всичко е предопределено от Бог. Никой не може да управлява съдбата на другиго. Трябва да спреш да се тревожиш за семейството си и да се научиш да се избавяш и да се отказваш от всичко. Как да направиш това? Един от начините е да се молиш на Бог. Трябва също да размишляваш върху това как твоите роднини, които не вярват в Бог, преследват светски неща, богатство и материални удобства. Те принадлежат на Сатана и са различен тип хора от теб. Ако не изпълняваш дълга си и живееш сред тях, ще водиш живот на страдание. Понеже гледаш на нещата по различен от тях начин, няма да се разбирате добре, а вместо това ще се измъчваш. Ще има само болка и никакво щастие. Може ли обичта да ти донесе мир и радост? Угаждането на плътта няма да ти донесе нищо друго освен страдание, празнота и доживотно съжаление. Това е нещо, което трябва да схванеш напълно. И така, това да ти липсва семейството е едностранчиво. Това е ненужна сантименталност! Вървиш по различен път от тях. Твоят възглед за живота, светогледът ти, пътят ти в живота и целите на стремежа ти са различни. Сега не си със семейството си, но понеже имате кръвна връзка, винаги чувстваш, че си близък с тях и че сте едно семейство. Когато обаче действително живееш с тях, само няколко дни общуване ще те изнерви до краен предел. Те са пълни с лъжи. Това, което казват, е изцяло лъжливо, ласкателно и измама. Техният начин на поведение и отношение към света се основава изцяло на сатанинска философия и житейски максими. Техните мисли и възгледи са изцяло погрешни и нелепи и са просто непоносими за слушане. Тогава ще си помислиш: „Преди постоянно мислех за тях и постоянно се страхувах, че не живеят добре. Но да живея с тези хора сега е наистина непоносимо!“. Ще изпиташ отвращение към тях. Все още не си разбрал какъв тип хора са те, затова все още смяташ, че семейните връзки са по-важни и по-реални от всичко друго. Все още си възпиран от обичта. Опитай се да се избавиш от тези неща, свързани с обичта, както можеш. Ако не можеш, тогава постави дълга си на първо място. Божието поръчение и твоята мисия са най-важни. Изпълнението на дълга ти е на първо място и е над всичко друго, и засега не се занимавай с тези неща, свързани с твоите роднини по плът. Когато поръчението и дългът ти бъдат изпълнени, истината ти става все по-ясна, връзката ти с Бог става все по-нормална, богопокорното ти сърце става все по-голямо и богобоязливото ти сърце става все по-голямо и по-очевидно, тогава състоянието в теб ще се промени. След като състоянието ти се промени, светските ти възгледи и обич ще избледнеят, вече няма да търсиш тези неща и сърцето ти ще иска само да търси как да обича Бог, как да Го удовлетворява, как да живее по начин, който Му е угоден, и как да живее с истината. След като сърцето ти се устреми към това, нещата, свързани с плътската обич, бавно ще избледнеят и вече няма да могат да те обвързват или контролират.

Някои хора казват: „Не ме възпира обичта към семейството ми, когато изпълнявам дълга си, но винаги, когато имам свободен момент, започвам да тъгувам за тях“. Е, какви са последствията от това да тъгуваш за семейството си? Ако това може да доведе до негативизъм и нежелание да изпълняваш дълга си, тогава трябва да потърсиш истината, за да намериш разрешение. След като решиш проблема, няма постоянно да тъгуваш за семейството си следващия път, когато имаш свободен момент, и това няма да доведе до никакви последствия. Така че, каквито и проблеми да възникнат, винаги трябва да търсиш истината, за да ги разрешиш; това е най-важното. Да тъгуваш за семейството си не е обезпокоителното; най-същественото е, че трябва да помислиш какви ще бъдат последствията от постоянната носталгия и как трябва да бъде разрешен този въпрос. Трябва да размишляваш: „Как се стигна до това мое състояние? Защо винаги тъгувам за семейството си? Кои части от истината не са ми ясни? В кои истини трябва да навляза?“. Приложи това на практика и бързо ще навлезеш в истината. В ума си винаги трябва да размишляваш над истината; колкото повече го правиш, толкова по-ясно ще бъде разбирането ти за истината и толкова повече пътища за практикуване ще имаш в ума си. Това ще доведе до действително разбиране на истината, а не просто до повърхностни знания за нея. В този момент ще искаш да намериш хора, с които да общуваш. Каква е целта на общението? Тя е да получиш потвърждение, да разбереш истината по-точно, без никакви отклонения. По този начин няма да изпитваш никакви трудности и умът ти ще постигне освобождение и волност, без повече да бъде под никакви възпирания. Няма вече постоянно да тъгуваш за семейството си и ще можеш да се освободиш от светските обвързаности. Състоянието ти ще става все по-нормално. Всички вие трябва да се научите да размишлявате върху истината. Как да го правите? Например, да кажем, че днес си направил нещо, което не ти се струва съвсем правилно и изглежда, че противоречи на принципите, но не знаеш къде е проблемът. Тогава трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, като си мислиш: „С коя истина е свързан този въпрос? С кой принцип е свързан?“. Трябва да намериш някого, с когото да разговаряш за истината, да погледнеш назад и да размислиш. Когато най-накрая откриеш източника на проблема и го разрешиш чрез търсене на истината, ще имаш повече вяра в Бог и ще почувстваш, че си постигнал по-голям напредък по отношение на истината. Ще можеш да прозреш някои въпроси и да разбереш някои духовни слова; или ще можеш да разбереш какво всъщност означава и какъв е смисълът на някоя често повтаряна доктрина или лозунг. Това означава да имаш известно разбиране за истината и да знаеш как да я практикуваш. Тогава ще продължиш и ще общуваш с другите, като разговаряте за този лозунг, докато той не бъде ясно разбран, и го превърнете в път за практикуване. Не е ли това добро нещо? Това е друг път напред. Понякога ще видиш някого в определено състояние и може да размишляваш: „Защо този човек е в такова състояние? Как се стигна до това негово състояние? Защо аз не съм в такова състояние? Това, което той каза, представлява определено състояние и мислене. Как се е развило това негово мислене? Къде е възникнал проблемът? С кой аспект на истината е свързано това? Не трябва ли и аз да потърся истината?“. Чрез общение и търсене намираш проблема и осъзнаваш, че неговото състояние е нещо, което е и твое. Съпоставил си неговата ситуация със своята, нали? Не си ли струваше това усилие? (Да.) След като откриеш проблема, намираш някого, с когото да общуваш. Когато в крайна сметка намериш отговора и разбереш какъв е проблемът, проблемът се разрешава. Лесно е да се разреши проблем, когато си в състояние да го откриеш. Ако не можеш да го откриеш, проблемът никога не може да бъде разрешен. Понякога, когато умът ти се е успокоил, това може да е най-доброто време да размишляваш върху истината и Божиите слова. В никакъв случай не пропилявай тази възможност за подхранване на емоционални връзки, като постоянно мислиш за събиране със семейството си; това е обезпокоително. Ако постоянно си загрижен за семейството си и се възползваш от всяка възможност да се свържеш емоционално с тях, умът ти винаги ще бъде изпълнен с тези емоционални обвързаности; няма да можеш да прекъснеш тези връзки и няма да можеш да се избавиш. Трябва да се молиш повече, да четеш повече Божии слова и често да общуваш с братята и сестрите си. Когато разбереш истината, поне няма да бъдеш възпиран от семейството, плътта или обичта. Ще бъде лесно да се избавиш от тези неща; това е пътят напред. Всъщност преживяванията на много хора са такива. Разрешаването на емоционалните проблеми винаги изисква период на преживяване; след като разбереш истината, проблемите стават лесни за разрешаване.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.