Какви са впечатленията ви, след като изпяхте химна „Този, който господства над всичко“? Имате ли някакво прозрение? Всеки, който е живял, е преминал през много трудности, без да знае защо, и никой не е разсъждавал върху това, какъв е коренът на тези трудности, дали си е струвало и дали е редно хората да живеят по този начин. В младостта си хората все искат да носят хубави дрехи и да ядат хубава храна, чувстват, че това е начинът да са щастливи. Когато пораснат, започват да размишляват как трябва да работят усърдно върху своето образование, за да могат да изпъкнат в тълпата и да се наслаждават на хубав живот. Когато навършат пълнолетие, искат да изкарват много пари, да постигнат слава и придобивки и да добият влияние и власт. Искат да са крачка пред останалите. Все целят да имат позиция в правителството и да спечелят уважението и възхищението на хората. Когато станат родители, се надяват наследниците им да процъфтяват и да прогресират с поколения напред. Каква е целта на всички тези стъпки, които предприемат те? Защо разсъждават по този начин? Защо всички живеят така? Хората живеят без път. Защо казвам без път? Защото не знаят откъде идват или накъде отиват, не знаят какво трябва да сторят с живота си, как да живеят или как да извървят житейския си път. Хората не знаят тези неща. Тогава защо тъй неуморно преследват славата, придобивките и щастливия живот до смъртта си, без да поглеждат назад? Защото хората са покварени от Сатана и са развили грешно мислене и грешни представи за живота. Виждат този начин на живот като правилен и смятат преследването на слава и придобивки като праведно и подобаващо. Смятат, че да спечелят слава и придобивки води до щастие, и живеят спрямо това верую. По този начин те все бягат стремително към славата и придобивките, а резултатът е, че не постигат щастието чак до смъртта си. Всички живеят по този начин. Няма друг път, по който да тръгнат в този свят. Всички искат да печелят пари и да се наслаждават на хубав живот. Животът е труден без пари, а с тях можеш да свършиш много неща и затова всеки иска да печели повече. Когато успеят в живота, искат да задържат придобитото богатство и да го оставят в наследство на децата си, но никой не разбира, че този начин на живот е празен. Всеки си отива от този свят със съжаления, с въпроси без отговори и чувство на неохота. Хората преминават през този живот в бедност и богатство, живеят и дълго, живеят и малко. Някои са обикновени хора, докато други са високопоставени лица и част от елита. Има хора от всяко ниво на обществото, но, в общи линии, всички те живеят по един и същ начин: съревновават се за слава и придобивки, водейки се от техните желания, амбиции и сатанински нрави, и няма да мирясат, докато не постигнат тези цели. Виждайки тези обстоятелства, хората биха си казали: „Защо хората живеят по този начин? Няма ли друг път, по който да поемат? Наистина ли живеят само за да ядат и да пият чак до сетния си ден? Ами после къде отиват? Защо толкова много поколения са живели по един и същ начин? В какво се корени всичко това?“. Човеците не знаят откъде идват, каква е тяхната мисия в живота или кой е начело, и кой господства над всичко това. Поколения идват и си отиват и всяко от тях живее и после умира по един и същ начин. Всички идват и си отиват еднакво и никой не открива истинския начин или път за живот. Никой не търси истината в това. От древни времена досега хората живеят все по един и същ начин. Всички те търсят и чакат с желанието да видят какво ще бъде човечеството, без никой да знае или да може да го види. В крайна сметка хората просто не знаят кой е Този, който управлява и който господства над всичко това, и дали Той въобще съществува. Не знаят отговора на този въпрос и единственото, което могат да правят, е да продължават да живеят безпомощно, да жадуват година след година, да търпят ден след ден, чак до днес. Ако хората знаеха защо е всичко това, щеше ли то да им даде път за това как трябва да живеят, който да следват? Щяха ли да бъдат тогава способни да избягат от това страдание и повече никога да не живеят съгласно човешките желания и надежди? Когато хората разберат защо живеят, защо умират и кой управлява света; когато разберат отговора, че Този, който има върховенство над всичко, е Създателят, то тогава те ще имат път, който да следват. Ще узнаят, че трябва да търсят истината в Божиите слова, за да намерят път напред, и че няма нужда да живеят в такива страдания, осланяйки се на желания и надежди. Ако хората разберат отговора на въпроса защо живеят и защо умират, няма ли това да даде решение на всички страдания и трудности човешки? Няма ли това да им даде избавление? Те ще са намерили истинското избавление и ще бъдат освободени напълно.

Над какво трябва да размишлявате в сърцата си, след като сте изслушали песента „Този, който господства над всичко“? Ако човечеството знаеше защо живее и защо умира и кой всъщност е Върховният владетел на този свят и на всички неща и Този, който управлява всичко, къде точно се намира Той и какво изисква от човека — ако човечеството можеше да разбере тези неща, то щеше да знае как да се отнася към Създателя и как да го почита и да Му се покорява, щеше да добие подкрепа в сърцето си, щеше да намери спокойствие и щеше да е щастливо, и повече нямаше да живее в такова страдание и болка. В крайна сметка хората трябва да разберат истината. Пътят, който ще изберат за живота си, е от изключителна важност, и как живеят също е важно. Това как живее човек и по какъв път върви определя дали животът му ще бъде радостен, или тъжен. Това е нещо, което хората трябва да разберат. Когато чуят този химн, те може да усетят дълбоко чувство в сърцата си: „Животът на цялото човечество следва този образец; древните народи не са били изключение, а съвременните хора са съвсем същите, сякаш са от старите времена. Съвременните хора не са променили тези неща. Та, има ли Върховен владетел измежду хората, легендарен Бог, Който да властва над всичко? Ако човечеството може да намери Бог, Този, Който властва над всичко, няма ли да съумее да почувства щастие? Най-важното е да се намери коренът на човечеството. Къде е коренът? Когато го намери, човечеството ще може да заживее в друг свят. Ако не успее да го намери и продължи да живее по същия начин както преди, ще бъдат ли способни хората да придобият щастието?“. Ако те не вярват в Бог, макар и да знаят, че човечеството е дълбоко покварено, какво ще правят тогава? Могат ли да решат действителния проблем с покварата? Имат ли път към спасението? Макар да искаш да се промениш към по-добро и да изживяваш човешко подобие, способен ли си да го направиш? Нямаш път, по който да вървиш, за да го сториш! Някои хора, например, живеят заради децата си; ти може да казваш, че не искаш да живееш така, но можеш ли да го постигнеш? Други хора тичат наоколо, заети с трупането на богатства и слава, и придобивки. Ти може да казваш, че не искаш да тичаш наоколо за тези неща, но можеш ли всъщност да го постигнеш? Вече си поел несъзнателно по този път и макар да желаеш да промениш начина си на живот, не можеш. Как живееш в този свят не зависи от теб! В какво се корени всичко това? В това, че хората не вярват в истинския Бог и не са добили истината. Какво поддържа духа на човека? Къде той търси духовна подкрепа? Хората търсят духовна подкрепа в семейните сбирки, в блаженството на брака, в насладата от материалните неща, в богатството, в славата и придобивките, в техния статус, чувства и кариери и в щастието на следващото поколение. Не са ли това нещата, към които се обръща всеки за духовна подкрепа? Тези, които имат деца, го намират в децата си; тези без деца го намират в своите кариери, в брака си, в социалния си статус и в славата и придобивките. Следователно така създадените начини на живот са еднакви, обект на контрола и властта на Сатана, и противно на волята си всички хора се суетят и работят в името на слава, придобивки, перспективи, кариери, браковете си, семейството си или в името на бъдещите поколения или заради плътски удоволствия. Това ли е правилният път? Колкото и ангажирано хората да се суетят в този свят, колкото и професионално успели да са, колкото и щастливи семейства да имат, колкото и големи да са семействата им, колкото и престижен да е статусът им — способни ли са да поемат по правилния път на човешкия живот? Дали като преследват слава, придобивки и света или като се стремят към кариера, са способни да видят факта, че Бог е създал всичко и господства над човешката съдба? Не е възможно. Независимо към какво се стремят или по какъв път вървят хората, ако не признават факта, че Бог господства над човешката съдба, то тогава пътят, по който вървят, е грешен. Не е правият път, а кривият, пътят на злото. Независимо дали си придобил удовлетворение от духовната си подкрепа, или не си, и независимо къде си намерил тази подкрепа, това не е истинска вяра и не е правилният път на човешкия живот. Какво означава да имаш истинска вяра? Това е да приемеш явяването на Бог и Неговото дело и да приемеш всичката истина, която Бог е изразил. Тази истина е правилният път за човешкия живот и е истината и живота, към който трябва да се стремят хората. Да вървиш по правилния път в живота е да следваш Бог и да можеш, под водачеството на Неговото слово, да разбереш истината, да различаваш доброто от злото, да знаеш кое е положително и кое негативно и да разбереш Неговото върховенство и всемогъщество. Когато хората истински разберат в сърцата си, че Бог не само е създал небесата, земята и всички неща, но е също така Върховният владетел на вселената и на всичко, тогава ще могат да се покорят на всичките Му устройвания и подредби, да живеят според Неговото слово и да се боят от Бог и да отбягват злото. Това е да вървиш по правилния път на човешкия живот. Когато хората поемат по правилния път в живота, те ще могат да разберат защо хората живеят и как трябва да живеят, за да могат да живеят в светлината и да получат Божията благословия и одобрение.

За какво живеете в този момент? Разбирате ли? (Живеем, за да завършим мисиите и повереното ни от Бог и да изпълним добре дълга на сътворени същества.) Ако искаш да изпълниш добре дълга си на сътворено същество и да завършиш повереното ти от Бог, това е твое субективно желание и житейският път, който си избрал, и е правилно. Има обаче един факт, който трябва да знаеш ‒ хората живеят на този свят и това е подредено от Бог. Всеки човек идва на света с определена мисия. Не идва случайно; всичко е ръководено, подредено и устроено от Бог без ни най-малка грешка. С идването си на този свят, всичко, което човек научава или прави, е, за да изпълни определена роля в него. Каква е тази роля? Тя се състои в това, че той трябва да изпълни задача на този свят; има неща, които трябва да направи. Например двама души се женят и имат дете и тримата създават пълноценно семейство. В това семейство жената живее, за да изпълни своята мисия, която е да се грижи за детето и съпруга си, като се грижи за семейството. За какво тогава живее детето? Каква роля му е отредена? В качеството си на наследник на семейството то продължава родовата линия. То е следващото поколение на това семейство. Семейството е пълноценно, защото това дете е дошло и това е първата му роля. Независимо дали е син или дъщеря, то има своя собствена мисия. Що се отнася до бъдещата му съдба, до това какви академични постижения, умения или професия ще има като порасне или кога ще повярва в Бог и какъв дълг ще изпълнява след това, не е ли всяка от тези стъпки планирана и подредена от Бог? (Да, така е.) Самото то има ли избор? (Няма.) От момента на раждане на някой в семейството, нито една стъпка от съдбата му не е по негов избор и всичко е подредено от Бог. Всичко е подредено от Бог и в това има истина. Става дума за това, за което хората живеят. Например, ако изучаваш музика и разполагаш с условията и семейната среда да го правиш, тогава дали изучаването на музика е нещо, което си избрал? (Не е.) Ти си роден в тази среда, усвоил си професионално умение благодарение на това, че си отгледан в тази среда, и си изпълнил тази мисия. Какво ти е позволило да я изпълниш? Случило се е, защото Бог го е отредил, а не защото ти си го избрал. Нима това не е постигнато чрез устройване от Създателя? При положение, че сега изпълняваш дълга си и влагаш всичко, което знаеш и което си научил, кой е решил това? (Бог.) Това е било решено от Бог, а не от теб. Обективно погледнато, за кого живееш ти сега? (Живеем за Бог.) Това в действителност се отнася за всеки човек. Всички те живеят заради Божието върховенство и подредба, независимо дали го осъзнават и дали са наясно с това. Хората са като фигури в игра. Където и да те постави Бог, каквото и да те застави да направиш и колкото и дълго да те накара да останеш някъде, всичко е устроено от Него. Що се отнася до Божието устройване, всъщност всички хора живеят за целите на Неговото върховенство, подредба и управление и нямат контрол над това. Без значение колко си способен или надарен, не можеш да надмогнеш съдбата, отредена ти от Бог. Никой не може да живее отвъд тези граници или да надмогне съдбата и живота, които Създателят е определил и подредил за него. Това са все неща, за които хората в действителност не подозират и досега са изпълнявали несъзнателно и неволно под Божието устройване и върховенство. Погледнато обективно, какво са разбрали хората? (Животът и смъртта им не зависят от тях, а са предмет на Божието върховенство и устройване.) (Не бива да се опитват да управляват собствената си съдба и трябва да се покоряват на Божието върховенство и устройване.) Ще постигнеш напредък, ако можеш да го видиш по този начин. Какви истини трябва да разбереш, за да бъдеш способен да се покориш на Бог? В каквото и семейство да си се родил и каквито и да са твоите заложби, интелект и мисли, съдбата ти и всичко, свързано с теб, е под Божието устройване. Ти нямаш думата тук. Това е пътят, който хората трябва да изберат. Да разбереш как Бог е устроил всичко твое, как го направлява, как ще го направлява в бъдеще, да се стараеш да разбереш Божиите желания и намерения, и след това да живееш според курса на съдбата, управлявана и устроена от Създателя. Това не е надпревара за неща или отмъкването и грабенето им. Не става въпрос за внимателно проучване или противопоставяне на желанията на Създателя; не става въпрос за внимателно проучване или противопоставяне на всичко, което Бог е подредил за теб. Не прави ли това живота ти правилен и порядъчен? То слага край на съмнения от рода на това „защо хората живеят и защо умират“ или на болката от това, че „останалите живи повтарят същата трагична история на починалите“. Хората смятат, че този живот всъщност никак не е трудно да се живее и че са открили източника на живота. Те разбират какво представлява съдбата, знаят как хората трябва да се покорят на подреденото от Създателя и не се съпротивляват. Това е смислен начин на живот. Хората вече не разчитат на собствените си фантазии или сили, за да се борят и да се съревновават за щастие. Те знаят, че всичко това е глупаво и твърдоглаво, и вече не го правят. Научили са се да се покоряват на върховенството и подредбите на Създателя и само колко много страдания избягват по този начин! Вие живеете ли по този начин сега? Смятате ли, че животът ви е несправедлив и недооценен? Знаете, че талантите и дългът ви са подредени и дадени ви от Бог, но все така смятате, че сте онеправдани и че този ваш дълг не ви позволява да реализирате въжделенията си. Всъщност имате по-големи цели, но точно тази област, в която изпълнявате дълга си, не ви позволява да ги реализирате. Мислите ли по този начин? (Не.) Нямате амбиции или желания, нямате прекомерни изисквания, отхвърлили сте всичко, което трябва, и единственото, което ви липсва, е да разберете истината, за да изкорените покварения си нрав. Това прави пътя, по който хората трябва да вървят, и посоката, в която трябва да се движат, все по-ясни. Вече не е необходимо да си задават въпроси като: „Защо хората живеят? А защо умират? Кой е Този, Който управлява всичко?“. Без значение към какво се стремите или какви са желанията ви, единствено като се завърнете в присъствието на Създателя, стоите на мястото си, покорно завършите това, което трябва да направите, и изпълните добре и довършите дълга си, можете да живеете по начин, който носи чиста съвест и е правилен и порядъчен. В него няма страдание. Това е смисълът и стойността на живота.