Какво придобиват хората от това, че следват Бог през всичките тези години? Повечето биха казали, че са пожънали много. Засега няма да говорим за това колко жънат онези, които имат добри заложби и които се стремят към истината. Дори тези с обикновени заложби жънат много. Първо, имат ли хората някаква проницателност по отношение на този зъл, покварен свят? (Да.) Как се чувстваше, когато беше смесен с невярващите? Всеки ден се чувстваше уморен, раздразнен, ядосан, огорчен и потиснат. Не смееше да изпуснеш парата от страх, че ще се натъкнеш на зъл човек, който ще те тормози, а ти няма да можеш да го надвиеш, така че трябваше да преглътнеш гордостта си. С други думи, да живееш в света на невярващите, в този зъл свят, означава, че влизаше в контакт с хора, които са дяволи. Те се отнасяха един към друг като зверове и сърцето ти беше в агония. Това е най-очевидното нещо, което чувстваше. А след като започна да вярваш в Бог, в какво се превърна това очевидно чувство? Какво стана с тази частица съвест и морално възприятие, които имаше? Превърнаха се в истинска проницателност и истинско знание за настоящата епоха на нечестивост. След като претърпя много гонения, сега можеш да видиш противния вид на дяволските царе, както и мрака и нечестивостта на настоящата епоха. Нима това не е богата жътва? Ако не вярваш в Бог и не приемаш истината, можеш ли да се радваш на такава жътва? Преди това просто чувстваше: „Как е възможно хората да стават все по-лоши и по-лоши? Немислимо е“. Би ли казал същото сега? Сега вече имаш известно познание и проницателност за злите хора, за нечестивите и светски дяволи. Дали ще си готов да влезеш в контакт и да взаимодействаш с тях? (Не.) Със сигурност няма да си готов. Ако беше помолен да се обединиш и да общуваш с тях, ти би ахнал и би казал: „Страх ме е. Не мога да ги надвия. Всички тези хора принадлежат на Сатана, те са толкова зли!“. Какво те накара да се промениш толкова много? Дали не е въздействието на Божието слово? Дали не е това, че като постоянно се говори как да разпознаваме злите хора, епохата на нечестивост и нечестивите тенденции, това ти позволява да опознаеш настоящата епоха и човечеството? Ти имаш това познание, затова нямаш желание да общуваш с тях. Моралът и съвестта в теб са отвратени от тях и започваш да проявяваш проницателност. Постепенно прозираш тяхната природа същност. От дъното на сърцето си можеш да видиш, че са дяволи. Общуването с тях наранява сърцето ти и те разстройва дотолкова, че няма как да продължиш да живееш. Единственото ти желание е незабавно да се отделиш от тях. Някои хора, когато пристъпят в църквата за пръв път и влязат в контакт с братята и сестрите, си мислят: „С какво тези хора са различни? Всички са способни просто и открито да изказват най-съкровените си мисли, като че са от едно семейство. Как изобщо не се защитават от другите? Толкова ли са глупави? Умният съм аз. Отбранявам се срещу всички и не говоря с никого за съкровените си мисли“. С времето те разбират малко от истината. Задават си въпроса, че ако не започнат да се стремят да станат честни хора, а вместо това винаги се прикриват, лъжат и мамят, тогава няма ли да бъдат дявол и Сатана? Със сигурност ще бъдат отстранени. „Трябва да приема истината и да бъда честен човек“. Тогава те се опитват да отворят сърцата си пред братята и сестрите, и да изкажат най-съкровените си мисли. Когато от време на време казват лъжи, се молят на Бог, отричат се от лъжите си и практикуват поведението на честен човек. Винаги практикуват по този начин и един ден усещат, че да се живее по този начин е наистина хубаво. Не само че не са уморени, но не са и потиснати, и не изпитват болка. Сърцата им са волни и освободени и те наистина изпитват чувство на мир и радост. След този момент са способни открито да разговарят за всичките си мисли и идеи с братята и сестрите. „Само Божият дом е среда на истината, само там Божието слово упражнява власт и само там има чиста земя. Само в Божия дом хората могат да имат повече от подобието на човек, докато продължават да живеят!“. Ако наистина имаш такива чувства, тогава няма да напуснеш Бог, защото виждаш, че Бог е любов и се радваш на Неговата любов. Невярващите не възприемат, когато виждат хората да вярват в Бог и да Го следват по този начин. Те не разбират какво правят тези хора, защо имат такава силна вяра в Бог или защо все още упорито се събират при такива трудни обстоятелства — дори когато са премахнати и отлъчени, те не напускат Бог, а продължават да упорстват в полагането си на труд да разпространяват евангелието, за да подготвят добри дела. Сред тях има някои хора, които може би не смеят да напуснат Бог от страх. Страхуват се, че напускането ще им донесе Божието наказание. Казвам ти истината: можеш просто да си тръгнеш със спокойно сърце, Бог няма да те накаже. Бог дава на хората свобода, а вратата на Божия дом е вечно отворена. Всеки, който иска да си тръгне, може да го направи по всяко време и на всяко място, без ограничения. Но ако някой иска да влезе отново, след като е напуснал, това не е толкова просто, защото представлява предателство спрямо Бог. Трябва да мине през строга проверка. Дали наистина се е покаял, дали е добър човек — това трябва да се изследва. Едва тогава може да бъде приет обратно в църквата. Но що се отнася до онези, които искат да се отрекат от Бог и да се върнат в света, Божият дом никога не е имал никакви ограничения. Има ли църквата някакви управленски закони, според които на определени хора не е позволено да напускат? (Не.) Никога не е имало такива. Божият дом позволява на всеки да напусне църквата. Ако някой зъл човек напусне църквата, Божият дом дори ще го изпроводи с радост. Но има някои хора, които винаги искат да изразят добрите си намерения към хората, които искат да напуснат, като казват: „Не можеш да напуснеш, все още имаш някакви дарове и известни заложби. Все още имаш бъдеще в църквата и би могъл да бъдеш безкрайно благословен в бъдеще“. Има някои добронамерени хора, които се опитват да убедят другите по този начин, като мислят, че това е любов. Има ли полза да искаш от хората да останат по този начин? Можеш да накараш хората да останат, но не можеш да накараш сърцата им да останат. Тези, които не обичат истината, не могат да останат непоколебими в Божия дом. Дори да ги принудиш да останат, те не са хора, които се стремят към истината, така че какви благословии могат да получат? Ако са предани полагащи труд, тогава благословията, че са способни да оцелеят, не е малка. За онези, които обаче не обичат истината, да вярват в Бог е уморително, така че дали са готови да полагат труд? Затова този метод на убеждаване въз основа на добри намерения има някакви резултати по отношение на добрия човек, но когато се приложи към злия човек, е малко глуповат. Съществуват принципи на увещаването на други хора. Практикуването на увещаване при онези, които са способни да се покаят, дава известни резултати, докато практикуването на увещаване при зли хора е безполезно. Колкото повече се опитваш да ги убеждаваш, толкова повече се отвращават от теб, а срамът им се превръща в гняв. Това показва глупост — да увещаваш зъл човек е глупаво. Има хора, които, макар и да не вярват в Бог от много време, чувстват дълбоко в сърцето си, че четенето на Божиите слова през последните няколко години им е дало лесно за разбиране и ясно познание за много истини, и че макар все още да не са придобили напълно истината, донякъде са се променили и действително са получили много от Бог. Въпреки че когато поискат от теб да говориш за знанието и свидетелството си за преживяване, ти все още не си способен да го направиш ясно, просто чувстваш, че се движиш напред в добра и положителна посока и че не се движиш назад в лоша или негативна посока — и постоянно си казваш: „Трябва да бъда добър човек, трябва да бъда честен човек. Категорично не мога да бъда измамен човек, а още по-малко надменен сподвижник на нечестивостта, когото Бог презира. Трябва да бъда човек, който е угоден на Бог“. Често поучаваш сам себе си по този начин и се въздържаш, а след няколко години най-накрая смяташ, че си способен да изживяваш нещичко от подобието на човек. Като говорим от гледна точка на най-истинските чувства, преживявания и разбирания на хората, човекът е най-облагодетелстваният от Божието дело, когато Бог спасява човечеството. Какво сте пропуснали, докато сте вярвали в Бог досега? Ще ти посоча какво. Пропуснал си да задоволяваш личните си желания, да правиш каквото си искаш, да живееш безсърдечно, пропуснал си възможности да отидеш да танцуваш, да пееш и да се забавляваш в нощни клубове и барове, както и възможността да ядеш и да пиеш като последен глупак, залят от прилива на нечестивост. Не си имал такива дни. Но какво повече си получил? Хората често смятат, че вярата в Бог ги прави доста щастливи и безгрижни. Да живееш цял живот по този начин би било доста хубаво. По-голямата част от това, което получаваш, е щастие, радост и мир. Нима това не са истински предимства? (Такива са.) Някои хора биха казали: „Въпреки че съм малко уморен от изпълнението на дълга си през последните две години, все пак се чувствам спокоен“. Това спокойствие и мир не могат да се купят с пари, нито могат да бъдат заменени за статус, слава, изгода или образователна степен.

За този, който вярва в Бог, придобиването на истината означава да придобие живот, а да придобие живот означава да придобие истински предимства. Докато човек придобива истински предимства, какво получава Бог от него в това време? Какви са Божиите изисквания към човека? Какво е необходимо да получи Бог от човека? Участва ли Бог в сделка? (Не.) В Своята реч и действия, Бог казвал ли е някога: „Аз изрекох тези слова, затова трябва да Ми дадете толкова пари“? Поискал ли е от вас някога Бог дори една стотинка? (Не.) Някои мнителни хора никога не смятат, че Бог би предоставил на човечеството по такъв безкористен и безвъзмезден начин толкова много истини, които могат да бъдат живот за човека. Те не вярват в този факт. Смятат, че всички въпроси на земята са предмет на сделка, че няма такова нещо като безплатен обяд, затова не вярват, че всички Божии слова и дела са предоставени на човечеството безвъзмездно и срещу никаква цена. Смятат, че дори да е така, това със сигурност е капан. Едва ли е изненада това, че биха се усъмнили в Бог по този начин, защото не знаят кого спасява и усъвършенства Бог, а още по-малко на кого се дарява истината. Това, което Бог обаче прави, е наистина безвъзмездно. Независимо какво изисква от хората да правят, стига те да го правят, Той е доволен и те са способни да получат Неговото одобрение. Докато хората са способни да приемат истините, които Бог изразява, и докато са способни да живеят в съответствие със словата Му, това е резултатът, който Бог очаква, това е, което иска от тях, когато ги спасява. Бог иска тази дреболия, но могат ли хората да Му я дадат? Колко са тези, които могат да се отнасят към това изискване на Бог като към най-ценното нещо от всички, за да Му се отплатят? Кой може да разбере Божието сърце? Никой не може и хората не осъзнават, че са получили най-ценното от всички неща. Защо казвам, че са получили най-ценното от всички неща? Бог е дарил на човека Своя живот, всичко, което е Той и всичко, което притежава, за да могат хората да го изживеят, за да могат да вземат всичко, което е Той и което Той притежава, както и истините, които Той е дарил на човека, и да ги превърнат в своя житейска посока и цел, за да могат да живеят в съответствие с Неговите слова и да превърнат Неговите слова в свой живот. По този начин не би ли могло да се каже, че Бог е дарил Своя живот безвъзмездно на хората, за да може Той да стане техен живот? (Би могло.) Така че кое е нещото, което хората получават от Бог? Неговите очаквания? Неговите обещания? Или нещо друго? Това, което хората получават от Бог, не е празно слово, а е Божият живот! В същото време, докато Бог дава живот на хората, единственото Му изискване към тях е да изживеят Неговия живот като свой собствен. Когато Бог вижда, че изживяваш този живот, Той е удовлетворен. Това е единственото Му изискване. И така, хората получават от Бог нещо безценно, а в същото време, докато Той им предоставя това безценно нещо, Той не получава нищо. Най-облагодетелстван е човекът. Човекът е този, който прибира най-богатата жътва и получава най-много. В момента, в който хората приемат Божиите слова за свой живот, те разбират истината и имат принципи и основа за поведението си, така че имат посока на пътя си в живота. Те вече не са подвеждани или обвързани от Сатана, нито пък са подвеждани или използвани от зли хора. Повече не са омърсени или подмамени от зли тенденции. Живеят волни и освободени между небето и земята, и са способни наистина да живеят под Божието господство, като никога повече не са докарвани до оскотяване от никакви зли или тъмни сили. С други думи, когато човек изживява живота си по този начин, той вече не изпитва болка и няма трудности. Живее щастливо, свободно и лесно. Има нормална връзка с Бог. Не се бунтува срещу Него и не Му се противопоставя. Като живее истински под Неговото върховенство, той живее отвътре и отвън по начин, който е напълно оправдан. Притежава истината и човешката природа, и става достоен да се нарече част от човечеството. Сравнете получаването на такова голямо предимство с това, което във въображението на човека са обещанията, дадени му от Бог, или благословиите, които желае да получи — кое е по-добро? От кое хората се нуждаят най-много? Кое от двете е в състояние да накара хората да се покорят на Бог и да Му се прекланят, да ги накара да живеят вечно, без да бъдат унищожени или наказани от Бог? Дали е важно желанието ти да си благословен или е важно да изживееш истински живота, който Бог ти е дал? Кое от двете е повече в състояние да ти помогне да дойдеш пред Бог, без да Го накараш да те презира, да се отрече от теб или да те накаже? Кое от двете е в състояние да запази живота ти? Само като приемеш истината, която идва от Бог, можеш да получиш този безкраен живот. След като веднъж придобиеш този живот, животът ти няма срок във времето — това е вечният живот. От това следва, че ако някой не получи живота, който идва от Бог, той трябва да умре. Човешкият живот е ограничен във времето. Дали животът, ограничен във времето, все пак е вечен живот? Не. Може ли желанието ти да бъдеш благословен да замени получаването на вечен живот от Бог? Може ли нечие желание да бъде благословен да му попречи да умре? Не, със сигурност не може.

Бог е изразил толкова много истина. Хората получават живот от Бог, те получават безкрайния живот, който идва от Него, живот, който е вечен. Променил ли се е Бог? (Не.) Теоретично погледнато, великият Божи проект за спасяване на човечеството най-накрая е довел до това, че хората са пригодни да живеят вечно, без да умират. На това ниво Бог е изпълнил Своите желания, изпълнил е Своя шестхилядолетен план за управление — делото за спасяване на човечеството. Великото дело на Бог е изпълнено и може да изглежда, че Бог има някаква полза от него, но в действителност кой е този, който ще живее вечно? Кой е този, който получава най-големите благословии? (Човекът.) Това е човечеството. Ако Бог не придобие тези хора, ще се промени ли Неговият статус? (Не.) Божият статус няма да се промени, нито същността Му, нито каквото и да било друго. От друга страна, съдбата на човека ще се промени съществено. Не става въпрос за малка разлика, а за разлика от небето до земята! От една страна да умреш завинаги, а от друга да живееш завинаги. Кое трябва да изберат хората? (Да живеят завинаги.) Какво желае да види Бог? Какво е най-голямото Му очакване от човечеството? Защо би платил такава висока цена? Бог е предоставил живота Си на човека безвъзмездно, без да настоява за нищо или да предлага сделка, и без никакви допълнителни изисквания. Всичко, което Той изисква от хората, е да приемат словата Му в сърцата си и да изживеят човешкото подобие в съответствие с Неговите изисквания, и тогава делото Му ще постигне резултати, а желанията Му ще бъдат удовлетворени. Хората обаче са ограничени. Те мислят, че като изрича всички тези слова и кара хората да ядат и пият Божието слово, и да навлизат в него, че като кара хората да отхвърлят неща и да отдават всичко, да се опълчват на себе си, да слагат себе си настрана и постоянно да Му се прекланят, Бог може да получава някаква голяма изгода. Такъв ли е случаят в действителност? (Не, Бог е безкористен. Той дарява истината на човека безвъзмездно, без да изисква и без да задължава хората да Му се отплащат.) Като разглеждаме тези въпроси, вярно ли е твърдението, че „Бог е безкористен“? (Да.) Бог е безкористен. В нито едно от нещата, които Бог прави, няма корист. Направил ли е Бог някога нещо, което е било само за Него, а не за човека? Никога. До момента Бог никога не е направил такова нещо, което хората могат да знаят чрез своите преживявания. Едновременно с това, че Бог позволява на хората да разберат истината и да придобият живота, който идва от Него, Той също така подрежда изключително много обстоятелства, хора, събития и неща, и предоставя на хората подходящите възможности да изпълняват дълга си, така че да могат да имат подходящите обстоятелства и условия, в които достатъчно да преживяват и разбират истинността на Неговите слова и истината, съдържаща се в тях. Той използва всякакви видове методи, като например кастрене, дисциплиниране, изпитания, облагородяване, подбуда и увещаване, както и църковен живот и взаимно общение, подкрепа и помощ от братята и сестрите, за да помогне на хората да разберат намеренията Му, да не разбират погрешно сърцето Му и да ги накара да стъпят на правилния път. Като прави всичко това, има ли Бог същевременно някакви допълнителни изисквания към хората, които ги задължават да правят специални неща за Него? (Не.) В обобщение, докато Бог спасява хората, Той им дава достатъчно възможности и достатъчно пространство, осигурява им различни благоприятни и удобни условия и обстоятелства, за да изгради всеки човек. В същото време Той пречиства всеки човек и накрая усъвършенства онези, които могат да бъдат усъвършенствани. Усъвършенства онези, които обичат истината и се стремят към нея. Накратко, всичко това, което Бог прави, независимо дали са словата, които изрича на хората, дали е делото, което върши, или цената, която плаща, се прави безвъзмездно.

Всъщност, независимо от колко години Бог върши Своето дело, независимо колко от Божието слово са способни хората да разберат, колко от истината са способни да приложат на практика или колко ресурс за живот получават от Бог, може ли някой от човечеството наистина да разговаря с Бог? Засега оставете настрана разговора — това изискване е малко високо за вас точно сега — има ли някой, който може наистина да разбере сърцето на Бог? Да не говорим за това дали Го удовлетворяваш — можеш ли да разбереш Неговото сърце? Никой не може. Някои хора казват: „Бог е толкова велик, а ние, хората, сме толкова малки. Бог е в небето, а ние сме на земята. Само една Божия мисъл е достатъчна, за да размишляваме върху нея с години — как можем да Го разберем? Това не е лесно постижимо, а да разговаряме с Него е още по-непостижимо“. И така, дали постигането на това е трудна работа? Има ли ниво на трудност? Къде възниква тази трудност? Божиите мисли са във всички Негови слова, в истината, която Той е изразил, и в Неговия нрав. Ако някой не се стреми към истината, не може да разбере истината, нито може да придобие истината и живота, който идва от Бог, тогава никога няма да може да Го възприеме. Ако някой не възприема Бог, тогава той никога няма да може да дойде пред Него и да разговаря с Него, нито ще е способен да направи това. Какво имам предвид под разговор? Това означава да разголиш сърцето си, да говориш от сърце. Знаете ли как да правите това? Знаеш как да говориш от сърце с родителите си, с братята и сестрите си и с близките си приятели, но никога не знаеш как да говориш с Бог от сърце. Откъде идва проблемът? (Не възприемаме Божието сърце.) Защо не можете да възприемете Божието сърце? (Човек няма истинско познание за Бог.) Това е една от основните причини. Хората не възприемат Божието сърце. Не познават сърцето Му, нито знаят какво мисли Той, какво обича, какво мрази, защо е скръбен или защо е тъжен. Ти не можеш да оцениш тези неща, което доказва, че не си придобил истината или живота от самите Божии слова и сърцето ти все още е далеч от Бог. Какво означава, когато сърцето на човек е далеч от Бог? Първо, това означава, че няма място за Бог в сърцата на хората. Те все още искат сами да си бъдат господари. Подобно поведение води до това, че се бунтуват и се противопоставят на Бог навсякъде и през цялото време. Дори се отричат от Бог и Го напускат. Някои хора, които се сблъскват с бедствия и нещастия, не разбират Бог и се оплакват от Него. Казват неща, които съдят и отричат Бог. Такива хора вече се противопоставят на Бог и Го предават. Това е истината за ситуацията. Ако хората живеят в такова състояние, това добро или лошо е за Бог? (Лошо.) Защо е лошо? (Не това иска Бог, не това се надява да види.) Това е един аспект и Бог не се надява да види такива неща. Така че как би се чувствал Бог в сърцето си? (Изпълнен със съжаление и наранен.) Първо, Той би бил наранен. Ако си изпълнен с очаквания към някого и се надяваш, че той ще разголи сърцето си пред теб, но вместо това той се отчуждава от теб и не те разбира, като винаги се крие от теб и те избягва, какво би си помислил? Дори да отвори сърцето си към теб и да разговаря с теб, а казаното от него да не е това, което искаш да чуеш, какво би си помислил? Не би ли се почувствал самотен? (Да.) Първо ще се почувстваш самотен и изолиран, сякаш нямаш близки, нямаш сърдечни приятели, няма с кого да говориш от сърце, на кого да вярваш или разчиташ. Сърцето ти ще е самотно. В същото време, когато се почувстваш самотен, какво ще си мислиш? Как ще се чувстваш? Няма ли да те боли сърцето? (Да.) Ще те боли. Лесно ли се преодолява тази болка? Какви неща биха могли да намалят тази болка? Как би могъл да промениш тази ситуация? Ако се откажеш от това желание и се престориш, че не виждаш този факт, това би ли свършило работа? (Не.) Тогава какво ще трябва да направиш в края на краищата? Какъв трябва да бъде окончателният избор? Как може да се промени такава ситуация? Бог би могъл да направи две неща. Човекът вероятно има други методи, но изборът на поквареното човечество със сигурност се различава от Божиите начини на действие. Изборът на човека би бил: „Ако не действаш съгласно моята воля, няма да ти обръщам внимание. Ако този човек не става, ще избера друг. Ако първият е лош, ще избера втория“. Бог би ли постъпил по този начин? Със сигурност не. Бог не се отказва от нещата, които иска да направи. Така че какво би направил Бог? Това е въпрос, в който е въплътена безкористната Божия същност. От една страна, Бог би продължил да предоставя безвъзмездно ресурс за потребностите на човека, включително за потребностите на неговия живот и дух, както и за потребностите на неговите обстоятелства, и за различни други потребности. Освен това Бог би направил и второ нещо, което е правил през последните няколко хиляди години. Сещате ли се какво е то? (Да чака.) Какво друго? (Бог би продължил да чака и би продължил да напътства човека.) Изглежда, че имате някакво разбиране, имате тази нагласа. Точно така, Той би изчакал. Бог не би избрал втори метод, било то да избяга, да се откаже или да намали скръбта Си. Докато Той безвъзмездно предоставя на човечеството ресурс за живот, Той също така безвъзмездно чака. Ето това прави Той. Доколко добре го прави? Ако използваме човешки език, не е ли Бог голяма работа? (Бог прави всичко, което може, и всичко, което трябва да направи.) Бог прави всичко това безвъзмездно, за да могат хората да получат вечен живот. Той няма други изисквания. Най-малкото може да се каже, че няма неразумни изисквания към човека. Докато Бог предоставя всичко това на човека, Той същевременно му предоставя, безвъзмездно и постепенно, Своето най-ценно и скъпо нещо, което човекът най-много трябва да цени и пази. Когато хората получат всички тези неща, те получават щастие, мир, основа за оцеляване и човешко поведение, както и възможно най-големите предимства. Но в същото време дали някои от тези хора са се замисляли за Бог? Замисляли ли са се какво прави и мисли Той? Не са се замисляли за това, нали? Когато хората получават всичко това, дали някой от тях се пита: „Какво дадохме на Бог в замяна на всичко, което Той ни дари? Какво получава Бог от нас? Когато ние получаваме радост и щастие, Бог щастлив ли е?“. Хората вероятно не се питат и замислят за това. Когато разговарят помежду си за Божиите слова и са потънали в щастие и веселие, дали някой от тях се замисля за Бог? Не се замисля. Хората никога не са се замисляли и не знаят как да мислят. Такива неща не са в сърцата им. В същото време, когато получават всичко това от Бог, те си мислят: „Такъв късметлия съм! Толкова е хубаво да получавам всичко това, толкова съм благословен! Никой не е толкова благословен като мен. Това е наистина благодарение на Бог!“. Хората казват само една дума на благодарност. Изпадат единствено в нещо като настроение на благодарност. Независимо колко са искрени или колко пламенни са сърцата им, или колко голям товар мислят, че могат да носят, и независимо колко от истината мислят, че вече разбират, или какво могат да направят за Бог, дори когато Бог е до човека, Той пак е самотен! Защо казвам, че е самотен? Защото, от началото до края, независимо от това какво Бог дарява на човека, какво прави за него, под каква форма му се явява или по какъв начин върши делото Си върху него, Бог е изолиран от него. Не е ли така? (Така е.) Та в кой момент тази ситуация ще се промени, така че да не е необходимо повече Бог да чака и да не се чувства вече самотен? Какви неща трябва да направят хората и на какво ниво трябва да бъде духовният им ръст, за да се промени това условие, за да се промени това състояние? От какво зависи това? (Зависи от стремежа на хората.) В крайна сметка този въпрос все още зависи от човека, а не от Бог. Както казах, когато човек е способен да говори от сърце с Бог лице в лице и когато сърцето му не е отчуждено, когато е способен да разговаря с Бог и да възприема сърцето Му, когато знае какво мисли Той и какво иска да направи Той, какво обича и какво ненавижда, защо е печален и защо е доволен, тогава Бог няма да е самотен. Ако хората са способни да направят това, тогава те наистина ще бъдат придобити от Бог. Това е истинската връзка, която Бог иска да види между Себе Си и човека. Разбирате ли? (Донякъде.) Лесно ли е да се разбере Божието сърце? Когато сериозно четеш Божието слово и усърдно обмисляш и преживяваш всяка дума и всяка истина, която Той е изразил, тогава постепенно ще навлезеш в Божието сърце и ще го възприемеш. В същото време, когато възприемеш Божието сърце, ще знаеш как да го удовлетвориш. Ако някой не може да възприеме Божието сърце, тогава как може да Го удовлетвори? Това е невъзможно. Кое е предварителното условие за удовлетворяване на Бог? (Възприемане.) Разбирането и възприемането са на първо място, а след това можете да говорите за удовлетворяване. Труден ли е този въпрос за вас? (Като полагаме усилия и усърдно обмисляме, не е труден.) Всъщност този въпрос не е труден. Хората могат да чуят словата, които Бог изрича, и да видят делото, което Той върши. Те признават тези слова в сърцата си и никой не ги отрича. Това зависи от сърцата на хората — стига да имат сърце за това, то е лесно постижимо. Ако си безсърдечен, тогава това е проблемно. Няма значение колко слова ти се казват — всички са изречени напразно.

Току-що разговарях за това как човекът е най-облагодетелстваният от целия Божи план за управление. Нима това не е факт? Виждали ли сте този факт? (Да.) Някои хора са чули и разбрали, а сега размишляват: „Значи мога да получа истински предимства. Това не е просто детска приказка, аз наистина мога да получа вечен живот!“. Как можете да получите вечен живот? (Да практикуваме в съответствие с Божиите изисквания.) Кой според вас има най-голяма нужда от тези истини, които Бог е изразил? Има ли нужда Бог от тях? (Бог не се нуждае от тях, човекът се нуждае от тях.) Човекът е този, който се нуждае най-много от тях. Бог няма нужда от тях. Бог е предоставил на човека нещата, от които той най-много се нуждае. Не е ли човекът този, който е най-благословен? (Така е.) Ако точно сега ти се даде избор между целия свят и вечния живот, кое би избрал? Някои глупави хора биха казали: „Не искам вечен живот, тъй като не мога да го видя или почувствам. Да се стремя към него ми се струва много уморително. Искам пари, голяма къща и луксозна кола — това са осезаеми предимства!“. Съществуват ли такива хора? Не можете да кажете, че не съществуват, срещат се всякакви идиоти. Както и да говоря, те не разбират, така че оставете ги. Те нямат тази благословия. Сами са направили своя избор. В края на краищата ще получиш това, което си избрал. Трябва да носиш отговорност за собствения си избор. Трябва да платиш за собствения си избор. Дали това е живот или смърт зависи от пътя, който си избрал. Ако искаш да се противопоставяш на Бог докрай, значи си на пътя към смъртта. Ако казваш: „Ще живея, като следвам пътя, който Бог ми е посочил“, тогава ще си способен да живееш винаги — това ще се сбъдне. Всяка Божия дума ще се изпълни и ще стане реалност, това не може да се отрече. Някои хора казват: „Как е станало така, че не знам този въпрос?“. Ако не знаеш и аз ти кажа, тогава не го ли знаеш? Някои други казват: „Дори да съм чувал за това, не съм го виждал със собствените си очи, затова все още смятам, че не е истинско“. Тогава няма какво да се направи. Ако някой няма вяра, тогава няма да повярва, дори и да го види със собствените си очи. Онези, които нямат духовно разбиране, не знаят дори когато видят, нито пък разбират дори когато чуят. Само тези, които имат духовно разбиране и разбират истината, могат да видят как Божието слово се осъществява и изпълнява всеки ден. Ако вярваш, че Божиите слова постигат всичко, че Бог е всемогъщ, че всички Негови слова ще се осъществят, тогава трябва да се стремиш към истината. Ако виждаш, че Божиите слова се осъществяват и изпълняват в теб, тогава ще имаш вяра в Него. Бъди спокоен, че Божиите обещания и благословии за теб със сигурност ще надхвърлят всичко, което би могъл да искаш или да си представиш!

11 декември 2016 г.