Някои хора вярват в Бог от много години, слушат много проповеди и разбират много доктрини, затова си мислят, че са спечелили истинския път, спечелили са Бог, и смятат, че са спечелили живот. По обикновените въпроси обаче те все още гонят слава и изгода. Дори нараняват и изключват другите, като напълно разобличават своята егоистична и достойна за презрение грозота. Защо не могат изобщо да приемат истината или да я практикуват? Знаят само как да говорят някои думи и доктрини, и погрешно смятат, че са спечелили живот. Нима това не е жалкото състояние на човека? Не могат дори да загърбят собствените си интереси, нито да страдат в толкова малка степен. Тогава какво могат да изстрадат? От началото до края те смятат собствените си интереси и егоистични желания за по-важни от всичко останало. Такива са били и когато са започнали да вярват в Бог, без изобщо да са се променили до момента. Все още чувстват, че са добри. Защо е така? Те смятат, че са вярвали в Бог много години, като са изпълнявали дълга си досега. Смятат, че донякъде са страдали и че приносът им е значителен, че превъзхождат другите във всяко отношение — по-конкретно хората, които са слушали дълги години проповеди, имат чувство за превъзходство и погрешно смятат, че са спечелили Бог. Клетвите, които полагат, и решимостта, която изразяват, са абсолютно същите, както когато са започнали да вярват в Бог. Нито решимостта, нито клетвите им изобщо са се променили, нито пък ентусиазмът или волята им. Енергията, с която отдават всичко на Бог, все още е голяма, но има и неща, които не са се променили, т.е. техният надменен, непокорен, лъжлив, непримирим нрав изобщо не се е променил. Затова се чудя какво са правили тези хора през всичките тези години? Те вярват в Бог и изпълняват всекидневно дълга си от зори до мрак, отдавайки всичко през по-голямата част от живота си, затова си мислят, че вече са спечелили Бог и истинския път. Така ли стоят нещата? Дали чувствата им са потвърдени от Бог? Какво иска да види Бог? Не е ли това въпрос, върху който си струва да се помисли? Ако има ясно противоречие между чувството на даден човек, че е добър, и начина, по който Бог гледа на него, кой от двамата има проблем? (Човекът.) Това е сигурно, защото Бог не може да греши. Критерият, който Бог е поставил пред човека, никога не се е променял. По-скоро човекът постоянно го тълкува погрешно, постоянно го разбира по начин, който е изгоден за него. Някои хора си мислят: „Тези хора са вярвали в Бог през по-голямата част от живота си. Ако Бог наистина не ги одобрява, нима не са достойни за съжаление?“. Струва ли си такива хора да бъдат съжалявани, да им се съчувства? Ако кажете, че не си заслужава да бъдат съжалявани, не си заслужава да им се съчувства, не е ли това твърде жестоко към тях? Не. Защо казвам това? (Защото Бог вече е дал на хората достатъчно възможности. Самите те не се стремят, а пришките по краката им са по тяхна собствена вина.) Ако трябва да го кажем малко по-грубо, те си го заслужават и не си струва да бъдат съжалявани. Ако говоря за други хора, вие всички си мислите за тях: „Заслужаваш си го! Сам си си виновен за пришките по краката ти. Никой не ти е попречил да слушаш Божиите слова! Бог не те иска и аз нито ти съчувствам, нито изпитвам жалост към теб. Заслужаваш си го!“. Ако това обаче се случи на вас, ще изследвате ли собствената си съвест и ще се вгледате ли в себе си? Какво трябва да мислите? Как трябва да мислите рационално, с разум и съвест, в ролята, в която би трябвало да бъде едно сътворено същество, и с мислите и нагласата, които би трябвало да има? Как трябва да мислите и действате, за да дадете възможно най-разумния и справедлив отчет пред Бог и човека? (Боже, искам да кажа нещо за собствените си чувства. Мисля, че от много години вярвам в Бог, но не съм спечелил истината. Това не е защото Бог е направил нещо погрешно, нито защото Божиите дела не са постигнали резултати, а по-скоро защото не съм се стремял към истината. Мисля си за примера, който Господ Исус обрисува: надницата на тези работници, които излизат на лозето рано, и на тези, които излизат на лозето късно, е една и съща. Към онези, които приемат Божието дело рано, и към онези, които приемат Неговото дело късно, Бог е изключително справедлив и разумен в това, което дава на всички тях. Ако човек не се стреми към истината и в крайна сметка не спечели истините, които Бог дарява на хората, то не е защото Той не им е дал достатъчно време, а по-скоро защото те не ценят и не приемат истината. Един по един губят и изпускат възможностите, които Бог им е дал. Някои хора вярват в Бог едва отскоро, но въпреки това са способни да приемат истината и да се стремят към нея. След като преживеят няколко години на съд, наказание и кастрене от Божиите слова, те спечелват известно преобразяване и могат да бъдат спасени. Всичко това, което Бог е направил, е праведно. Това са някои от моите чувства, след като изслушах Божието общение.) Много добре! Нека първо да разгледаме този въпрос от човешка гледна точка. Ако Бог не се беше въплътил, за да спаси човечеството, тогава в каква ситуация щяха да са всички онези, които вярват в Бог? Щяха да живеят изцяло под властта на Сатана, в приливи на нечестивост и сред покварено човечество. Да живееш сред покварено човечество е равносилно на това да живееш в затвора на дяволи, да живееш в бърлога на демони или да живееш в голям казан. Ако някой не вярва в Бог, той съвсем естествено ще прави каквото пожелае, като върши лоши неща или зло. Покварата му става все по-дълбока и той става все по-нечестив, все по-неразумен и накрая се превръща в жив демон. Според думите и делата си изглежда като човек, но цялото му мислене и нрав вече са като на жив демон. Какъв е изходът за такива хора? Не ги ли спохожда същият изход като този на Сатана? (Да.) Те са напълно завладени от Сатана. Те са партньори на Сатана, превърнали са се в негови съучастници и лакеи, и са точно толкова противопоставящи се на Бог, колкото и Сатана. Така те нямат повече място за маневри и в края на краищата изходът за тях е да бъдат наказани и унищожени. Това е що се отнася до хората. Ако не вярваш в Бог, тогава Бог няма да те спаси. Възможно е да си много свободен в този свят, да си способен да правиш каквото пожелаеш и да действаш както искаш. Може да не се налага съвестта и разумът да те въздържат, нито да е необходимо да приемаш или практикуваш истината, а още по-малко да приемаш кастрене и дисциплина. Живееш в съответствие само със собствените си предпочитания, живееш, като следваш тенденциите на света, докато не се промениш напълно и не притежаваш нито разум, нито възприемане за съвест. Напълно и изцяло се израждаш в жив демон, жив Сатана, жив дявол отвътре и отвън. Не е нужно да се маскираш или да се прикриваш — ти си истински Сатана, дявол. Това е резултатът, когато невярващите живеят под властта на Сатана, и накрая трябва да бъдат унищожени от бедствия. Да предположим, че някой вярва в Бог, но никога не е способен да приеме истината, никога не е способен да опознае себе си и не се покайва истински. Той вярва в Бог от много години, но изобщо не се е променил. Съвестта и разумът му не са се възстановили и начинът му на живот е същият като на невярващ. Независимо от това как Бог съди и наказва хората и независимо от това как Божият дом разговаря за истината, той изобщо не й обръща внимание. Такива хора са неверници, те са нечестивите, които са проникнали в Божия дом. Бог е дал много възможности да се придобие истината и спасението, а хората вярват в продължение на много години, без да обръщат никакво внимание на Божиите намерения. Те още се стремят към удоволствията на плътта, както обикновено, ядат, пият и се веселят. Нямат съвест, нямат положителните елементи на човешката природа. Вече са преминали границата на спасението, стигнали са точка, от която няма връщане назад. Бог се отказва от тях и не ги спасява. Няма нужда да се казва какъв е техният изход. В този момент приключва животът им на вяра в Бог. Пътят им на вяра в Бог свършва. Изходът им е определен — това е техният изход. Какви чувства би изпитал човек в сърцето си, когато има такъв изход? Ще го заболи малко, ще бъде истински объркан и печален, като усеща, че е изоставен от Бог, сякаш се намира в безкраен океан, неспособен да се хване за последната си сламка, напълно злочест и напълно безпомощен. Когато не си потънал до това ниво, не можеш да почувстваш подобна болка, но стигнеш ли до тази точка, не можеш да се върнеш назад. В тази ситуация, в която Бог няма да спаси хората, те в края на краищата вървят към този вид участ и към този вид изход именно по този начин. Дали обаче за Бог е някаква загуба, когато хората имат този вид участ, този вид изход? Дали за Бог е някаква загуба, ако сътворените от Него хора са покварени от Сатана, ако изобщо не приемат Неговото спасение и вървят по пътя на унищожението? Категорично не. Ще престане ли Бог да бъде Бог, понеже едно от сътворените Му същества е унищожено? Би ли загубил Своята идентичност и статус на Бог, Своята същност на Бог? Би ли променило това факта, че Той господства над всичко? (Не.) Не би го променило. Какво означава това? Независимо дали хората приемат Божието дело, дали са способни да постигнат спасение, това не е загуба за Бог. Това е единият аспект на нещата. Дори хората да не вярват в Бог и Бог да не върши Своето дело за спасението на хората, Той изобщо не губи нищо. Сатана си остава Сатана. Бог си остава Бог. Единственият, който има върховенство над всички неща, все още е Бог, Бог все още е Единственият, сътворил всички неща, и Той все още е Единственият, който господства над всички неща. Участта на човечеството, участта на Сатана и участта на всички неща е в ръцете на Бог. Не може да има промяна в Божия статус, в това, че Бог е Единственият, в Божия нрав и в Божията същност. Божията святост също няма да бъде опетнена, а Неговото дело няма да претърпи загуба. Бог си остава Бог. Това позволява на хората да разберат един факт: независимо колко многобройно става човечеството, в очите на Бог то е само едно число. Не представлява някаква сила и някаква заплаха за Бог. Независимо какъв курс следва човечеството, то е в ръцете на Бог. Независимо пред какъв изход е изправено човечеството, дали вярва в Бог или дали признава Неговото съществуване или върховенство, нищо от това не може да засегне присъщата Божия идентичност или статус, нито може да засегне Божията същност. Това е факт, който никой не може да промени. Има обаче нещо, което хората може би все още не са разбрали ясно или не са преживели. Ако някой от човечеството бъде изоставен от Бог и Той не го спаси, тогава крайният изход за него ще бъде унищожение, а то е необратимо. Цялата вселена и всички неща, независимо колко са големи, независимо колко небесни тела и живот съдържат, не могат да променят факта на Божието съществуване, а участта на вселената и всички неща се намира само в ръцете на Единствения. Като се почне от живите организми и се стигне до планетите — нищо не може да засегне Божието съществуване, нито може да засегне Божието върховенство, а още по-малко пък да контролира която и да е идея на Бог. Това е факт. Някои хора смятат: „Аз не вярвам в Теб, значи Ти не си Бог“. „Не много хора вярват в Теб, значи Ти не си Бог“. Логично ли е да се каже такова нещо? (Не.) Други хора казват: „Само ние вярваме в Теб, така че Твоята власт да господстваш над всичко и над човечеството е само толкова голяма, само дотук се простира“. Такъв ли е случаят? (Не.) Хората, които имат такива възгледи, са толкова невежи, толкова глупави!

Току-що говорих за това, че ако Бог не спаси хората, човечеството ще върви към унищожение, обаче Божията идентичност и статус изобщо няма да бъдат засегнати, а още по-малко Неговата същност. Виждате този факт ясно, нали? (Да.) Независимо дали човечеството приема истината или е способно да постигне спасение, Бог си остава Бог — Неговият статус, идентичност и същност няма да се променят. Когато обаче става въпрос за участта на човечеството, нещата са много променливи. Кой контролира тази променливост? Дали самите хора? Дали някоя държава? Или някой владетел? Дали някоя сила? Не. Единственият, който отговаря за твоята съдба и за съдбата на човечеството, е Бог — всичко е в Неговите ръце. Така че трябва да видиш този факт ясно: като спасява човечеството и като спасява теб, Бог ти показва благодат. Това е голямо спасение, което е най-голямата благодат. Защо казвам, че е най-голямата благодат? Защото Божието спасение на човечеството не е нито неумолим закон, нито неизбежна тенденция, нито необходимост. Бог избира да го направи свободно. Щеше ли да е добре, ако Бог не те спаси? Длъжен ли е той непременно да те спаси? В началото Бог може и да те е предопределил, но ако Той не иска да те избере сега и не те спаси, тогава не можеш да получиш тази благодат. Какво трябва да направиш тогава? Трябва да се справяш добре и да се опитваш с всички възможни средства да използваш действията си, сърцето си и истинската си вяра, за да трогнеш Бог и да получиш Неговата благодат. Това със сигурност не е невъзможно. Когато навремето Господ Исус разпространяваше евангелието, имаше една хананейка — какво направи тя? (Дъщеря ѝ била обладана от демон, затова тя помолила Господ Исус да ѝ помогне. Господ ѝ казал: „Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата“. Жената отвърнала: „Кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им“. Господ Исус казал, че жената има силна вяра, и изпълнил желанията ѝ.) Какво в нея одобри Господ Исус? (Вярата ѝ.) Каква всъщност бе нейната вяра? Как трябва да разбираме нейната вяра? (Тя признала, че Господ Исус е Бог.) Господ Исус ѝ каза, че е куче, защо това не я разстрои? Не сте способни да говорите много ясно по този въпрос. Ето какви са фактите: защо Господ Исус одобри вярата на тази жена? Той не одобри факта, че тя беше готова да бъде куче, нито пък одобри готовността ѝ да яде трохи — всичко това бе второстепенно. Та какво одобри Господ Исус? Това, че тя не се интересуваше дали Господ Исус се отнася с нея като с куче, човек, дявол или Сатана — за нея нямаше значение как Той се отнася към нея. Най-важното беше, че тя гледаше на Господ Исус като на Бог, като вярваше твърдо, че Той е Господ и Бог, и че това е истина и факт, който никога няма да се промени. Господ Исус е Бог и Господ, и Той беше Единственият, когото тя призна в сърцето си. Това беше достатъчно. За нея нямаше значение дали Господ Исус я е спасил, дали я смяташе за някого, с когото Той яде на една маса, или за Свой ученик и последовател, или я смяташе за куче. С две думи, фактът, че тя призна в сърцето си Господ Исус за Господ, беше достатъчен — това беше най-силната ѝ вяра. Вие притежавате ли този вид вяра? Ако един ден кажа, че всички сте кучета пазачи на Божия дом, ще бъдеш ли готов да приемеш това? Ако кажа, че си малкият любимец на Божия дом, Божи човек и ангел, това ще ти се стори доста задоволително, но ако кажа, че си куче, няма да си доволен. Защо няма да си доволен? Защото се смяташ за много важен. Мислиш си: „Признавам, че Ти си Бог, така че как можеш да ме наричаш куче? Признавам, че Ти си Бог, така че каквото и да правиш, трябва да си справедлив и разумен. Ние двамата сме равни, ние сме приятели! Аз вярвам в Теб, което показва толкова голяма смелост, любов и вяра от моя страна. Как можеш да ме наречеш куче? Ти не обичаш човека! Ние сме приятели, трябва да сме равнопоставени. Аз Те уважавам, страхувам се от Теб и Ти се възхищавам — Ти трябва да ме уважаваш и да се отнасяш с мен като с човек. Аз съм човек!“. Какво мислите за това отношение? (Лишено е от разум.) Когато хората искат да бъдат равнопоставени с Бог и да го смятат за свой приятел, не предвещава ли това неприятности? Ти казваш: „Имаш обикновен вид — всъщност аз изглеждам по-добре от Теб и съм по-висок от Теб. Ти също кашляш, когато се разболееш, и също се уморяваш, когато говориш много — аз съм по-здрав от Теб. Ти просто притежаваш истината и в това отношение си по-силен от мен. Ако вярвам в Бог дълги години и разбера повече истини, тогава няма да съм много по-лош от Теб. Нещо повече, аз имам умение, които Ти нямаш! Като сравнявам двама ни, Ти не си толкова по-велик от мен“. Какво мислите за тази гледна точка? (Погрешна е.) Какво мислите за този метод на сравнение? Не е възможно хората да се сравняват с Бог. Що за грешка се прави чрез този метод на сравнение? (Този човек не е в правилната си позиция и не смята, че Бог е Бог. Смята Го за обикновен човек. Вижда само човешката природа на въплътения Бог, но не вижда Неговата божествена същност.) Казано ясно, става дума за това, че той няма нито съвест, нито разум — няма човешка природа. Освен това хората не са виждали духовното тяло на Бог, затова разглеждат Неговото въплъщение като човешко и смятат, че този обикновен човек не е нито велик, нито впечатляващ, и че е лесно да бъде тормозен и изигран. Просто така стоят нещата. Хората са такива покварени същества. Ако не се стремиш към истината, ето какво ще се случи с течение на времето. Няма да имаш нито сърце, което се страхува от Бог, нито богобоязливо сърце. Смисълът на това хората да се стремят към истината е да са способни да се покорят на Бог. Независимо как действа Той, в каква форма се явява или по какъв начин ти говори, мястото на Бог в сърцето ти няма да се промени, нито страхът ти от Него, нито връзката ти с Него, нито истинската ти вяра в Него. Божията същност и статус няма да се променят в сърцето ти. Ти ще управляваш връзката си с Бог много добре, уместно и рационално, с критерии и въздържане. Ако обаче не се стремиш към истината, ще ти е много трудно да постигнеш това — няма да ти е лесно да го направиш. Ако хората не се стремят към истината, те никога няма да са способни да видят Божията същност, нито Неговата божествена същност. Няма да знаят кои неща съставляват Неговия нрав или истинските Му излияния. Хората няма да са способни да видят тези неща. Дори и да ти бъдат казани, няма да си способен да ги видиш, нито ще си способен да ги разпознаеш.

Току-що говорихме за това какъв би бил изходът за хората, ако Бог не ги спаси. Какъв е този изход? (Унищожение.) Ами Бог? (Това няма да засегне Бог по никакъв начин.) Тук говорим за възможността Бог да не спаси хората. Бог няма да бъде засегнат по никакъв начин, но участта и изходът за хората ще са печални — безкрайно различни от изхода на хора като Йов и Авраам. Ако Бог не спаси някого, тогава той е причислен към вражеските Му сили и към редиците на Неговите противници. Този изход несъмнено е ужасен. Нека сега да поговорим за това какво ще получи човек от това, че Бог иска да го спаси и да извърши делото Си по отношение на него. Защо хората вярват в Бог? Какво преследват вярващите в Бог? Дали преследват Божието удовлетворение? Дали преследват това да изпълняват дълга си на сътворено същество? Дали преследват това да посрамят Сатана и да свидетелстват за Бог? Всички тези причини са доста високопарни и донякъде пресилени. Ако сега те помоля да разкажеш за намеренията, които си имал, когато първоначално си започнал да вярваш в Бог, ще имаш гузна съвест и ще се изчервиш, докато изричаш тези думи. Ще ти е трудно да говориш, защото това не са фактите. Какви са тогава фактите в действителност? (Хората вярват в Бог, защото преследват благословии.) (Преследват добра крайна цел или източник на духовно препитание.) С две думи, подобни намерения са малко непристойни и не съвсем представителни. Ако обаче хората не преследваха поначало тази цел, щяха ли да вярват в Бог? Със сигурност не са имали намерение, нито са искали, да вярват в Бог. Ако нямат никакви предимства от това, защо им е да вярват в Бог? Когато става въпрос за вяра в Бог, хората смятат, че ако не извлекат някаква полза от това, трябва поне да получат обещание. Какво обещание? Някои хора казват: „Божието обещание е, че ще получим стократно повече в този живот и вечен живот в следващия свят — това означава, че ще живеем вечно, без никога да умираме. Това е вид блаженство и благословия, която никой през вековете не е имал и не е получавал преди. Нещо повече, ако хората вярват в Бог, Той ще им даде някаква благодат, благословии и защита в настоящия живот“. С две думи, когато някой току-що е започнал да вярва в Бог, сърцето му е омърсено и нечисто. Той не вярва в Бог, за да изпълни дълга си на сътворено същество, да живее като човешко същество, да изживее в крайна сметка образа на човек, възлюбен от Бог, да живее по начин, който Го прославя и свидетелства за Него, както и да не Го посрамва и да продължава да свидетелства за Него дори след смъртта — по-скоро с цялото си сърце и душа иска да бъде благословен и да се радва на повече Божия благодат и благословии в настоящия живот. Той смята, че ако може да стигне до предстоящия свят, тогава ще иска да получи там още по-големи благословии. Когато хората за пръв път повярват в Бог, това са желанията, намеренията и целите, които носят със себе си. Те вярват в Бог, за да получат благословиите на небесното царство и Божието обещание. За поквареното човечество това е основателно и Бог няма да го вини за това. Когато хората за пръв път започват да вярват в Бог, до един са невежи и не разбират нищо. Като четат Божиите слова и преживяват Неговото просветление, те бавно започват да разбират истините за вярата в Бог и значението на вярата в Бог, както и Божиите изисквания към човека. По време на този процес хората се радват на Божията грижа и защита. Болестите на някои хора са излекувани, телата им са съвсем здрави, семействата им са спокойни, а браковете им са щастливи — по различни начини те се радват на различни степени на Божията благодат и благословии. Разбира се, всичко това е второстепенно. От гледна точка на Бог това не са най-големите Му усилия. Кое е Неговото най-голямо усилие? (Очакванията, които има от хората, и прилежните Му усилия.) „Прилежните Му усилия“ има някакво конкретно съдържание, докато „очаквания“ е малко празно. Коя е най-практическата полза, най-ценното нещо, което сте получили от Бог? (Предоставянето на истината.) (Да разбираме част от истината и да сме способни да прозрем някои въпроси.) Със сигурност не са така наречените благодат и благословии. Нима най-ценните неща, които хората получават от Бог, не са Неговият живот, слова и истини, както и пътят, по който хората трябва да вървят като сътворени същества и който Бог им дава възможност да разберат? В обобщение, хората са придобили истината, пътя и живота от Бог — не са ли това най-ценните неща от всичко? (Така е.) Вие придобили ли сте ги? (Все още не сме ги придобили истински.) Това може да не се усети толкова практически полезно или реално, както би било, ако някой ти даде сто долара, когато си беден, или ако някой ти даде два хляба, когато си гладен, но истината, пътят и животът, които идват от Бог, наистина са дадени на всеки човек, който искрено вярва в Него. Не е ли това факт? (Да.) Това е факт. Независимо каква част от Божието слово си чул, колко от истината си способен да приемеш и си разбрал, колко реалност си изживял или колко резултати си постигнал, има един факт, който трябва да разбереш: истината, пътят и животът на Бог са дарени безвъзмездно на всеки един човек и това е справедливо към всички. Бог никога няма да покаже пристрастие към даден човек за сметка на друг поради това, че той е вярвал в Бог отдавна или че е страдал много, както и никога няма да покровителства или благослови даден човек, защото е вярвал в Него отдавна или защото е страдал много. Бог също така няма да се отнася с никого по различен начин заради неговата възраст, външен вид, пол, семеен произход и т.н. Всеки човек придобива едни и същи неща от Бог. Той не позволява на никого да придобие по-малко, както и на никого да придобие повече. Бог е справедлив и разумен към всеки отделен човек. Той дава на хората точно това, от което се нуждаят и когато се нуждаят, като не ги оставя да гладуват, да студуват или да изпитват жажда, и задоволява всички потребности на човешкото сърце. Когато Бог прави тези неща, какво изисква Той от хората? Бог дарява тези неща на хората, така че има ли Бог някакви егоистични подбуди? (Не.) Бог няма никакви егоистични подбуди. Всички Божии слова и Божието дело са в името на човечеството и имат за цел да разрешат всички беди и трудности на хората, така че те да могат да придобият истинския живот от Него. Това е факт. Но можете ли да докажете това с факти? Ако не можете да докажете това с факти, тогава тези ваши думи означават, че сте много лъжливи и това твърдение е просто баналност. Мога ли да го формулирам така? Например Бог иска от хората да бъдат честни, да говорят честно и да вършат честни неща, както и да не бъдат измамни. Значението на тези Божии слова е Бог да даде възможност на хората да притежават истинско човешко подобие и да не бъдат като Сатана, който говори като пълзяща змия, като винаги преиначава нещата и пречи на другите хора да схванат истината по въпроса. С други думи, казано е така, че както в думите, така и в делата си, хората ще изживеят човешкото подобие и ще бъдат достойни, порядъчни и почтени, без да таят някаква тъмна страна или срамни неща, и ще притежават чисти сърца. Казано е така, че хората ще бъдат външно такива, каквито са и вътрешно, ще казват каквото мислят в сърцето си, без да мамят Бог или някой друг човек, без да прикриват нищо, със сърца като къс девствена земя. Това е, което Бог иска, и това е Божията цел, когато изисква от хората да бъдат честни. Като изисква от хората да бъдат честни, какво иска Бог да придобият те? Какъв вид подобие иска от тях да изживеят? Кой е най-облагодетелстван от това? (Човекът.) Някои хора никога не са способни да разберат Божиите намерения и винаги се съмняват в Бог, като казват: „Бог иска от нас да бъдем честни и да говорим с него просто и открито, за да може той да разбере истинската ни ситуация, след което да ни контролира и манипулира, като ни накара да се покорим изцяло на неговото устройване и подредби“. Правилна ли е тази мисъл? Тази мисъл е толкова мрачна и безсрамна, само дяволи биха разсъждавали за Бог и биха се съмнявали в Него по този начин. Какво е значението на това, че Бог изисква от хората да бъдат честни, да се превърнат в хора без никакви егоистични мотиви, намерения, своеволие или подправеност и без тъмна страна? Да позволи на хората да се пречистят от покварения си нрав, постепенно да постигнат святост, да живеят на светло, да живеят по-волно и освободено, да са изпълнени с наслада и да преливат от радост и мир — такива са най-благословените хора от всички. Божията цел е да усъвършенства хората, да им позволи да имат най-големите от всички благословии. Ако станеш такъв човек, какви ползи може да придобие Бог от теб? Има ли Бог някакви скрити мотиви? Получава ли Той изобщо някакво предимство от това? (Не.) И така, ако човек е честен, кой е най-облагодетелстван от това? (Самият човек.) Какви ползи и предимства може да получи той от това? (Сърцето му ще бъде волно и освободено, а животът му ще става все по-лесен. Другите ще му се доверяват все повече, когато общува с тях, и ще има нормални взаимоотношения с другите хора.) Какво друго? (Когато хората се държат в съответствие с Божиите слова и изисквания, те вече няма да изпитват болка, а вместо това ще живеят спокоен, мирен и щастлив живот.) Това чувство е съвсем реално. И така, каква е целта на Бог, когато спасява човека? (Да преобрази и пречисти хората, така че накрая да може да ги придобие.) Каква е последицата от това да бъдеш придобит от Бог? Да получиш чудесната крайна цел, която Бог е обещал. И така, кой е най-облагодетелстван от това? (Човекът.) Човекът е най-облагодетелстван!

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.