Много хора чувстват, че им липсва нещо, след като изпълнят дълга си, и че не притежават истината реалност, затова винаги изискват от себе си да слушат повече проповеди, а от водачите и работниците — да провеждат повече събирания, сякаш само това ще им даде възможност за навлизане за израстване в живота. Ако измине известно време, без да посетят събиране или проповед, те чувстват, че сърцата им са празни и пусти, сякаш в тях няма нищо. В сърцата си чувстват, че само ежедневните събирания и проповеди ще им дадат навлизане в живота или ще им позволят да постигнат духовна зрялост. В действителност този начин на мислене е изцяло неправилен. Тези, които вярват в Бог и Го следват, трябва да изпълнят дълга си — само тогава могат да придобият житейски опит. Ако твърдиш, че искрено вярваш в Бог, но не искаш да изпълниш дълга си, тогава колко искрена е твоята вяра в Бог? Тези, които искрено изпълняват дълга си, са хората, които имат вяра. Само тези, които имат вяра, се осмеляват да посветят живота си на Бог и са готови да се откажат от всичко, за да дадат всичко от себе си на Бог. Такива хора усещат делото на Светия Дух, докато изпълняват дълга си; те са просветлени, водени и дисциплинирани от Светия Дух. Всичко това създава житейски опит. Ето защо навлизането в живота започва с официалното изпълнение на дълга.

Ако хората са безразлични към изпълнението на дълга си или винаги са объркани, според вас що за отношение е това? Не е ли просто една формалност? Такова ли отношение имате към дълга си? Това проблем със заложбите ли е, или с нрава? Всички вие трябва да сте наясно с този въпрос. Защо хората са просто нехайни, когато изпълняват дълга си? Защо не са предани, когато правят нещо за Бог? Притежават ли изобщо разум или съвест? Ако действително притежавате съвест и разум, тогава ще влагате повече сърце и повече доброта, отговорност и внимание в нещата, които правите, и ще можете да полагате повече усилия. Когато се научите да полагате повече усилия, резултатите от изпълнявания от вас дълг ще се подобрят. Резултатите ви ще са по-добри, а това ще удовлетвори както другите хора, така и Бог. Трябва да вложиш сърцето си в това! Не може да си разсеян, сякаш работиш в светското поприще и просто печелиш пари въз основа на времето, което си отделил. Ако имаш такова отношение, ти си в беда. Невъзможно е да изпълняваш добре дълга си. Какъв вид човешка природа е това? Хората без съвест имат ли човешка природа? Нямат. Ако казваш, че имаш човешка природа и искаш да приложиш истината и да изпълниш добре дълга си, тогава трябва да вложиш повече усилия в него и да вложиш повече от сърцето си. Казваш, че имаш съвест, но никога не влагаш сърце в дълга си. Съвестта ти оказва ли влияние? Трябва да насочиш сърцето си към правилното място. Трябва да мислите често за тези неща — трябва да ги разберете. Повърхностното изпълнение на дълга е напълно неприемливо. Ако винаги изпълняваш дълга си повърхностно, тогава няма как да го изпълниш на приемливо ниво. Ако искаш да изпълниш дълга си предано, първо трябва да решиш проблема с повърхностното отношение. Трябва да предприемеш стъпки за коригиране на ситуацията веднага щом я забележиш. Ако си объркан, ако никога не можеш да забележиш проблемите, ако винаги правиш нещата небрежно и нехайно, тогава няма как да изпълниш добре дълга си. Затова винаги трябва да влагаш сърце в дълга си. Тази възможност беше много трудно постижима за хората! Когато Бог им дава възможност, а те не се възползват от нея, тази възможност се губи — и дори ако по-късно искат да намерят такава възможност, тя може да не се появи отново. Божието дело, както и възможността да се изпълнява дълг, не чакат никого. Някои хора казват: „Преди не изпълнявах добре дълга си, но все пак сега искам да го изпълня. Просто трябва да опитам отново“. Този вид решимост е прекрасна, но трябва да си наясно как да изпълняваш добре дълга си и да се стремиш към истината. Само тези, които разбират истината, могат да изпълняват добре дълга си. Тези, които не разбират истината, дори не могат да полагат труд. Колкото по-ясно разбирате истината, толкова по-ефективни ще бъдете в изпълнението на своя дълг. Ако можеш да видиш този въпрос в истинската му същност, тогава ще се стремиш към истината и може да се надяваш, че ще изпълниш добре своя дълг. В момента нямаш много възможности за изпълнение на дълг, така че трябва да се възползваш от тях, когато ти се представят. Именно когато се изправиш пред дълга, трябва да се постараеш. Това е моментът, когато трябва да се посветиш изцяло, да дадеш всичко от себе си за Бог и да платиш цената, ако е необходимо. Не задържай нищо в себе си, недей да таиш коварни планове, не си позволявай свобода на действие, не си търси начини за измъкване. Ако си позволяваш свобода на действие, ако си пресметлив или хитър и коварен, тогава със сигурност ще свършиш работата зле. Да предположим, че си кажеш: „Никой не ме видя, че хитрувам. Колко яко!“. Що за мислене е това? Мислиш ли, че си заблудил не само хората, но и Бог? Знае ли Бог всъщност какво си направил? Да, Той знае. Всъщност всеки, който общува с теб известно време, ще разбере за твоята поквара и низост и въпреки че може да не го каже направо, в сърцето си ще ти даде оценка. Много хора бяха разкрити и отстранени, защото много други започнаха да ги проумяват. Когато всички прозряха същността им, те разобличиха тези хора такива, каквито са, и ги изгониха. Затова независимо дали се стремят към истината или не, хората трябва да изпълняват добре своя дълг според възможностите си; трябва да вършат практични неща, както повелява съвестта им. Може да имаш недостатъци, но ако изпълняваш ефективно дълга си, няма да бъдеш отстранен. Ако винаги мислиш, че всичко е наред, че със сигурност няма да бъдеш отстранен, ако все още не размишляваш или не се опитваш да се опознаеш и ако пренебрегваш своите истински задачи, ако винаги си нехаен, когато Божиите избраници наистина загубят търпението си към теб, те ще разобличат това, което си, и най-вероятно ще бъдеш отстранен. Това е така, защото всеки те е прозрял и ти си загубил своето достойнство и почтеност. Ако никой не ти вярва, може ли Бог да ти вярва? Бог проучва внимателно дълбините на човешкото сърце: Той в никакъв случай не може да вярва на такъв човек. Ако някой е ненадежден, при никакви обстоятелства не му възлагай задача. Ако не знаеш какъв е човекът или току-що си чул други хора да казват, че този човек е добър в това, което прави, но в сърцето си не си напълно сигурен, тогава това, което можеш да направиш, е да му възложиш първоначално да се справи с малка задача — нищо важно. Ако се справи добре с няколко малки задачи, тогава можеш да му дадеш нормална задача. И само ако се справи с тази задача, може да му дадеш да изпълни важна задача. Ако не се справи с нормалната задача, тогава този човек е ненадежден. Независимо дали задачата е голяма, или малка, тя не може да му бъде възложена. Ако забележиш човек, който е добър и отговорен, който никога не си претупва работата, приема присърце задачите, които другите са му възложили, обмисля всяка част от задачата, замисля се за твоите нужди, взема предвид всеки аспект, педантичен е и се справя с нещата по правилния начин, като те кара да се чувстваш много доволен от работата му — тогава това е надежден човек. Надеждните хора са хора, които притежават човешка природа, а хората, които я притежават, имат съвест и разум и трябва да им е много лесно да изпълнят добре дълга си, защото се отнасят към него като към свое задължение. Хората без съвест или разум са обречени да изпълняват зле дълга си и нямат никакво чувство за отговорност към него, независимо какъв е той. Другите винаги трябва да се притесняват за тях, да ги наблюдават и да се интересуват от техния напредък, иначе при изпълнението на дълга им нещо може да не е както трябва, при изпълнението на задача нещо може да се обърка, което би създало ненужни проблеми. Накратко, когато изпълняват дълга си, хората винаги трябва да се изследват: „Изпълних ли задоволително този дълг? Вложих ли сърцето си в него? Или просто го претупах?“. Ако винаги си нехаен, ти си в опасност. В най-добрия случай това означава, че си ненадежден и че хората не могат да ти се доверят. Погледнато сериозно, ако винаги правиш нещата през пръсти, когато изпълняваш дълга си, и ако винаги мамиш Бог, тогава ти си в голяма опасност! Какви са последствията от съзнателната измама? Всички могат да видят, че ти съзнателно прегрешаваш, че живееш само съгласно своя собствен покварен нрав, че си само нехаен, че изобщо не практикуваш истината — което означава, че си лишен от човешка природа! Ако това се проявява в теб непрекъснато, ако избягваш големите грешки, но не преставаш да правиш малки и никога не се разкайваш, тогава ти си зъл човек, ти си неверник и трябва да бъдеш премахнат. Тези последствия са ужасни — ти си напълно разкрит и отстранен като неверник и зъл човек.

Всеки дълг, който изпълнявате, е свързан с навлизане в живота. Независимо дали дългът ти е по-скоро редовен или непостоянен, скучен или интересен, винаги трябва да постигаш навлизане в живота. Задълженията, които някои хора изпълняват, са доста монотонни; те правят едно и също всеки ден. При изпълнението им обаче състоянията, които тези хора разкриват, не са толкова еднородни. Понякога, когато са в добро настроение, хората са малко по-усърдни и вършат по-добре работата си. Друг път, поради някакво неизвестно влияние, поквареният им сатанински нрав ги подтиква към пакости, което предизвиква у тях неправилни възгледи и лошо състояние и настроение, а това води до нехайно изпълнение на дълга им. Вътрешното състояние на хората постоянно се мени; то може да се променя навсякъде и по всяко време. Както и да се променя състоянието ви, винаги е погрешно да действате според настроението си. Да кажем, че се справяте малко по-добре, когато сте в добро настроение, и малко по-зле, когато сте в лошо настроение — това принципен начин на действие ли е? Това ще ви позволи ли да изпълните дълга си на приемливо ниво? Независимо от настроението си, хората трябва да знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината; само така те могат да избегнат възпирането и разколебаването от своите настроения. Когато изпълнявате дълга си, винаги трябва да проверявате дали постъпвате според принципите, дали изпълнението на дълга ви е на ниво, дали просто не го изпълнявате нехайно, дали не сте се опитали да избягате от отговорностите си и дали има някакви проблеми с отношението и начина ви на мислене. След като се самоанализирате и тези неща ви станат ясни, ще ви бъде по-лесно да изпълните дълга си. Независимо с какво се сблъскваш, докато изпълняваш дълга си — с негативизъм и слабост или с лошо настроение, след като са те кастрили — трябва да се отнасяш към дълга си правилно, както и да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения. Като правиш тези неща, ще имаш път за практикуване. Ако искате да се справите добре с изпълнението на дълга си, не трябва да се влияете от настроението си. Колкото и негативни или слаби да се чувствате, трябва да практикувате истината във всичко, което правите, с безусловна взискателност и като се придържате към принципите. Ако го правиш, не само другите хора ще те одобряват, но и Бог ще те харесва. Тогава ти ще бъдеш човек, който е отговорен и който носи бреме; ще бъдеш истински добър човек, който действително изпълнява дълга си на ниво и който напълно изживява подобие на истински човек. Такива хора са пречистени и постигат истинска промяна, когато изпълняват дълга си, и за тях може да се каже, че са честни в Божиите очи. Само честните хора могат да са постоянни в практикуването на истината, да успеят да действат според принципите и да изпълняват дълга си на ниво. Хората, които действат принципно, изпълняват задълженията си педантично, когато са в добро настроение; те не работят нехайно, не са надменни и не се изтъкват, за да накарат другите да ги ценят високо. Когато са в лошо настроение, те могат да изпълняват ежедневните си задачи също толкова сериозно и отговорно и дори ако се сблъскат с нещо, което е в ущърб на изпълнението на задълженията им или което ги притиска или предизвиква смущения, докато изпълняват задълженията си, те все пак могат да смирят сърцата си пред Бог и да се молят по следния начин: „Колкото и голям да е проблемът, с който се сблъсквам — дори небето да се срине — докато съм жив, съм решен да направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. Всеки ден, в който живея, е ден, в който трябва да изпълнявам дълга си добре, за да съм достоен за този дълг, даден ми от Бог, както и за това дихание, което Той е вдъхнал в тялото ми. Колкото и трудности да изпитвам, ще ги загърбя, защото изпълнението на дълга ми е от първостепенно значение!“. Онези, които не се влияят от никой човек, събитие, вещ или среда, които не са ограничени от никакви настроения или външни ситуации и които поставят на първо място своите задължения и поръченията, които Бог им е поверил — те са хората, които са предани на Бог и които истински Му се подчиняват. Такива хора са постигнали навлизане в живота и са навлезли в реалността на истината. Това е един от най-истинските и практични изрази на изживяването на истината. Живеенето по този начин ще даде ли на човека усещане за спокойствие? Трябва ли да се тревожиш като какъв те вижда Бог? Какви според вас трябва да са вашите действия, за да се чувствате спокойни? (Не позволявайте на никакви хора, събития или неща да ви ограничават и поставете дълга си на първо място. Това е единственият начин да не разочаровате Бог.) Точно така, това е тайната на усещането за спокойствие. Всички вие овладели ли сте тази тайна? Ако някой се държи зле, когато говори с теб, и възнамерява да те отстрани, или умишлено те критикува, ти ще се почувстваш нещастен, сякаш някой е забил нож в теб. Няма да ти се яде и сънят ти ще бъде нарушен. Във всеки случай ще бъдеш в лошо настроение и сърцето ти ще бъде наранено. В този момент какво ще направиш? Може би ще си кажеш: „Днес съм в лошо настроение, така че ще отложа дълга си за няколко дни“ или „Ще изпълня дълга си, но няма значение дали ще го направя без желание и през пръсти. Всеки има моменти, когато нещата не вървят, както му се иска, така че ако съм в лошо настроение, Бог няма да иска твърде много от мен, нали? Просто днес ще отложа дълга си за малко. Няма проблем, защото утре ще свърша добра работа. Бог върши делото Си шест хиляди години, така че наистина ли ще Го е грижа, ако се забавя с един ден?“. Що за човек позволява малките неща да влияят на настроението му, след което неизбежно позволява това да повлияе на дълга му? Не е ли това детински, безперспективен характер? Когато нещо му се случи, той се ядосва, става напълно безразсъден, не изпълнява дълга си, липсва му решимост и забравя обетите си. Какъв е този проблем? Не е ли своеволие? Може да има хора, които обикновено не се държат така, но когато са в лошо настроение, те се отказват от отговорностите си. Такива неща се случват твърде често. Има хора, които, когато са в лошо настроение, попадат под някакво външно влияние, затова нямат енергия, докато изпълняват дълга си, и не могат да се съсредоточат отново. Какво трябва да се направи, когато се случи това? Не трябва ли тези проблеми да бъдат решени? Някои хора казват: „Те не могат да бъдат решени. След малко пак няма да искам да го направя и ще се оставя на течението. В крайна сметка съм в лошо настроение и не искам да говоря с никого. Просто ме оставете за малко да съм нещастен“. Въпреки че продължават да изпълняват дълга си, те присъстват само физически, но не и с ума си. Не е ясно накъде са се отклонили сърцата им. Те не поемат отговорност в дълга си, не полагат никакви усилия и са слаби. Когато обаче настроението им се подобри, те започват отново да проявяват ентусиазъм. Могат отново да понасят трудности и да страдат от изтощение, и не се тревожат за това с какво се хранят. Нима всичко това не е някак ненормално? Защо хората се влияят от толкова много различни чувства и обстоятелства? Някога търсили ли сте причината? Тези неща не ви ли притесняват често? Нима не изпадате често в такива състояния? Нима това не е проблем, който стои пред всички? (Да, така е.) Ако тези проблеми не бъдат решени, хората никога няма да съзреят; винаги ще си останат деца. Например, ако някой каже нещо, без да мисли за твоите чувства, нещо, което отчасти е насочено към теб, или ако говори с намеци за теб, тогава ще се почувстваш малко некомфортно. Ако говориш с някого и той не те слуша, или няма приятен израз на лицето си, ще ти е неудобно. Ако някой ден изпълнението на дълга ти не върви така, както ти се иска, ще ти е некомфортно. Ако имаш кошмар, който изглежда като лоша поличба, ще ти е некомфортно. Ако чуеш лоши новини за семейството си, ще ти е некомфортно, ще си в лошо настроение и няма да можеш да се заредиш с енергия. Ако видиш някой друг да изпълнява добре дълга си и той получи похвала и бъде повишен във водач, това също ще те накара да се чувстваш некомфортно и ще повлияе на настроението ти... Всички тези големи или малки неща, които могат да ти повлияят, могат да те вкарат в капана на негативността, да те накарат да се чувстваш потиснат и да повлияят на способността ти да изпълняваш дълга си. Какъв проблем имат хората, които се държат по този начин? (Те имат неуравновесен нрав.) Неуравновесеният нрав е само едната страна. Тяхната човешка природа е незряла и детинска и те нямат прозрение. Що се отнася до навлизането им в живота, те винаги страдат от ограниченията на всякакви хора, събития и неща, така че за тях не е лесно да практикуват истината. Ако не могат да приложат истината на практика, тогава те не могат да навлязат в истината реалност, а ако не могат да навлязат в истината реалност, тогава няма да имат навлизане в живота. Не се ли случва точно това? Какво ги кара да бъдат ограничени от хора, събития и неща? Това се случва, защото те не разбират истината, защото не могат да разграничат истинското от фалшивото и защото не могат да различат кой е прав и кой греши, което води до това, че те не знаят как да практикуват и нямат възможност за напредък или отстъпление. Това е последствието. Повечето нови вярващи са в това състояние. Когато разберат истината, когато могат да виждат ясно и да различават хората, този проблем ще се разреши от само себе си. Тези, които не обичат истината обаче, не търсят истината, когато нещо ги сполети. Такъв човек завинаги ще бъде неспособен да се освободи от ограниченията на всякакви хора, събития и неща. Какви състояния проявяват хората, които често страдат от ограниченията на хора, събития и неща? Те лесно стават негативни и, когато преживеят неуспехи или срещнат трудности, се препъват. Тези неща влияят на настроението и способността им да изпълняват дълга си. Тези, които не разбират истината, лесно биват ограничавани от всякакви хора, събития и неща. Тяхното навлизане в живота е много бавно и независимо от това колко години са вярвали, те не постигат видим напредък. Изобщо не са се променили и почти не се различават от невярващите. Всичко това е резултат от липсата на стремеж към истината. Това е причината. Накратко, независимо колко години си вярвал в Бог, независимо от твоите заложби или възраст, щом не обичаш истината или не търсиш истината във всичко, тогава лесно ще бъдеш ограничаван от всякакви хора, събития и неща. Няма да знаеш как да действаш по подходящ начин, нито ще знаеш как да практикуваш истината или да си в съответствие с принципите. Дори ако действаш според представите на хората и не вършиш лоши неща, пак няма да знаеш дали си в съответствие с Божиите намерения. Независимо колко години е вярвал такъв човек, той няма да може да говори за своите свидетелства за преживяване, защото нито разбира как да преживява делото на Бог, нито разбира поне малко истината. Хората, които не се стремят към истината, са такива. Независимо колко дълго са вярвали в Бог, те нямат свидетелства, за които да говорят. Духовният им ръст е твърде малък и те не притежават истината реалност.

В момента хората са активни в изпълнението на своя дълг. Освен това са изпълнени с решимост да изпълняват дълга си, да отдадат всичко на Бог и да се отричат от нещата заради Него, както и да Му се посветят. Има дори хора, които са се клели много пъти, че ще посветят целия си живот на Бог и ще Му отдадат всичко. Те притежават всички тези неща, но нямат навлизане в живота. Ако човек няма навлизане в живота, при наличието на толкова много сложни хора, събития и неща ще му бъде доста трудно да държи нещата под контрол или да реши проблема. Той не може да намери нито посока, нито път и често усеща, че не може да се освободи от своето негативно състояние. Той е оплетен, ограничен, контролиран и обвързан от всякакви хора, събития и неща и не знае кой е най-правилният начин за практикуване. Сега ще ви споделя един принцип на практикуване: независимо какво те сполети, било то изпит или изпитание, или ако те кастрят, и независимо от начина, по който хората се отнасят с теб, първо трябва да загърбиш тези неща и да дойдеш пред Бог с усърдна молитва, като търсиш истината и коригираш състоянието си. Първо това трябва да бъде решено. Трябва да кажеш: „Независимо колко голям е този проблем, дори самото небе да се срине, трябва да изпълня добре дълга си. Докато мога да дишам, няма да се откажа от дълга си“. Така че как изпълняваш добре дълга си? Не може просто да правиш нещата през пръсти или да присъстваш физически, а да оставяш ума си да блуждае — трябва да съсредоточиш сърцето и ума си върху дълга си. Независимо колко сериозни са нещата, които те сполетяват, трябва първо да ги загърбиш и да дойдеш пред Бог, за да потърсиш начин да изпълниш добре дълга си, така че да удовлетвори Бог. Трябва да се опиташ да помислиш: „След това, с което се сблъсках днес, как ще изпълнявам добре дълга си? Преди действах небрежно, така че днес трябва да променя поведението си и да се стремя да изпълня добре дълга си, за да не може никой да ме критикува. Основното е, че не трябва да разочаровам Бог. Трябва да успокоя сърцето Му, така че когато ме види да изпълнявам дълга си, Той ще знае, че не само съм послушен и покорен, но и предан“. Ако практикуваш това и полагаш усилия в тази посока, тогава нищо не може да те забави в изпълнението на дълга ти или да повлияе на ефективността му. Докато непрекъснато се молиш, търсиш истината и се опитваш да разбереш Божиите слова, лесно ще можеш да разбереш и разрешиш емоционалните проблеми на плътта. Но човек не може да направи това, ако не приеме истината. Стига да разбираш истината, всеки проблем може да бъде решен. Тъгата, лошото настроение, притесненията, опасенията и негативизмът в сърцето ти могат да изчезнат напълно. Настроението ти бавно ще се подобри и ще бъдеш напълно освободен. Ако наистина имаш реални трудности, тогава трябва да се научиш да търсиш истината и да се подчиняваш. Когато човек се сблъска с такива неща, това е изпитание за неговия ръст и разкрива кой е той, за да се види дали може да приложи истината на практика.