Трябва да сте запознати също и с шестия вид покварен нрав: нечестивост. Нека започнем със ситуацията, в която хората проповядват евангелието. Някои хора разкриват нечестив нрав, когато проповядват евангелието. Те не проповядват според принципа, нито знаят какъв тип хора обичат истината и притежават човешка природа. Все си търсят само член от противоположния пол, с когото да си паснат, когото харесват и с когото се разбират. Не проповядват на хора, които не харесват или с които не се разбират. Няма значение дали човек се съобразява с принципите за разпространяване на евангелието — ако е някой, от когото се интересуват, те няма да се откажат от него. Другите хора може да им казват, че човекът не е съвместим с принципите за разпространяване на евангелието, но те все пак настояват да му проповядват. В тях има нрав, който контролира действията им и ги кара да удовлетворяват похотливите си желания и да постигат собствените си цели под претекст, че разпространяват евангелието. Това не е нищо друго освен порочен нрав. Има дори хора, които знаят много добре, че не е правилно да правят това и че това оскърбява Бог и нарушава управленските Му закони, и все пак не спират. Не е ли това вид нрав? (Да.) Това е едно проявление на порочен нрав, но не само разкриването на похотливи желания може да се опише като порочно. Обхватът на порочността е по-широк от плътската похот. Помислете: какви други проявления на порочен нрав има? Тъй като е нрав, това е повече от начин на действие и включва много различни състояния, проявления и разкривания, които го определят като нрав. (Следването на светските тенденции, да не се избавяш от нещата, свързани с тенденциите на света.) Да не се избавяш от порочните тенденции е един вид. Да си привързан към порочните тенденции на света, да ги преследваш, да се занимаваш с тях, да се стремиш към тях с голяма страст. Има хора, които никога не се избавят от тези неща, независимо как се разговаря с тях за истината, независимо как ги кастрят. Дори стигат до степен на заслепение. Това е порочност. И така, когато хората следват порочни тенденции, кои проявления показват, че те имат порочен нрав? Защо обичат тези неща? Какво има в тези порочни светски тенденции, което им носи психологическо удовлетворение, което удовлетворява техните нужди, пристрастия и желания? Да кажем например, че харесват филмови звезди: какво в тези филмови звезди ги кара да са обсебени от тях и да ги следват? Това е колоритността, стилът, външният вид и известността на тези хора, както и своеобразният екстравагантен живот, за който те самите копнеят. Не са ли порочни всички тези неща, които следват? (Да.) Защо се казва, че са порочни? (Защото противоречат на истината и на положителните неща и не са съгласно това, което Бог иска.) Това е доктрина. Пробвайте да анализирате тези знаменитости и филмови звезди: техния начин на живот, държание, дори публичния им образ и облеклото, по които всички се прехласват толкова много. Защо водят такъв живот? И защо вдъхновяват другите да ги следват? Те влагат големи усилия във всичко това. Имат гримьори и лични стилисти, които създават образа им. Така че каква е целта им, като създават този свой образ? Да привличат хората, да ги подвеждат, да ги карат да ги следват — и да извличат ползи от това. И така, независимо дали хората се прехласват по славата на тези филмови звезди или по външния им вид, или по живота им, това са истински глупави и абсурдни действия. Ако човек притежава рационалност, как може да се прекланя на дяволи? Дяволите са неща, които подвеждат, мамят и вредят на хората. Дяволите не вярват в Бог и не приемат истината по никакъв начин. Всички дяволи следват Сатана. Какви са целите на онези, които следват и почитат дяволите и Сатана? Те искат да подражават на тези дяволи, да моделират себе си според тях с надеждата, че един ден и те ще станат дяволи, точно толкова красиви и секси, колкото са тези дяволи и знаменитости. Харесва им да се наслаждават на това чувство. Независимо по коя знаменитост или изтъкната личност се прехласва човек, крайната цел на тези звезди е една и съща — да подвеждат хората, да привличат хората и да карат хората да им се прекланят и да ги следват. Не е ли това порочен нрав? Няма как да е по-очевидно, че това е порочен нрав.

Порочният нрав се проявява и по друг начин. Някои хора виждат, че на сбирките в Божия дом винаги се чете Божието слово, разговаря се за истината и се обсъжда себепознанието, правилното изпълнение на дълга, как да се действа в съответствие с принципите, как да се боиш от Бог и да отбягваш злото, как да се разбира и практикува истината и различни други аспекти на истината. След като са слушали през всички тези години, те започват да се отегчават колкото повече слушат и започват да се оплакват, като казват: „Не е ли целта на вярата в бог да се придобият благословии? Защо винаги говорим за истината и защо разговаряме за божието слово? Няма ли край това? Писна ми!“. Те обаче не искат да се върнат в светския свят. Мислят си: „Вярата в бог е толкова скучна, отегчителна е — как мога да я направя малко по-интересна? Трябва да намеря нещо интересно“, затова разпитват наоколо: „Колко вярващи в бог има в църквата? Колко водачи и работници има? Колко са били заместени? Колко са младите студенти в университета и завършилите студенти? Знае ли някой броя им?“. Отнасят се към тези неща и тази информация като към истината. Какъв нрав е това? Това е нечестивост, която обичайно се нарича „подлост“. Те са чували толкова много истини, но нито една от тях не е предизвикала достатъчно внимание или съсредоточаване върху нея. Веднага щом някой има клюка или вътрешни новини, ушите им незабавно се наострят от страх да не я пропуснат. Не е ли това подлост? (Да.) Какво характеризира подлите хора? Те нямат и най-малък интерес към истината. Интересуват се единствено от външни въпроси и неуморно и ненаситно търсят клюки и неща, които нямат никакво отношение към тяхното навлизане в живота или към истината. Мислят си, че като разбират тези неща, цялата тази информация, и като я държат в главата си, това означава, че притежават истината реалност, че изцяло са членове на Божия дом, че със сигурност ще бъдат одобрени от Бог и ще могат да навлязат в Божието царство. Мислите ли, че случаят е такъв? (Не.) Вие можете да прозрете това, но мнозина нови вярващи в Бог не могат. Те са фиксирани върху тази информация, смятат, че като знаят тези неща, това ги прави членове на Божия дом, но всъщност Бог ненавижда най-много такива хора. Те са най-суетните, повърхностни и невежи хора. Бог се е въплътил в последните дни, за да извърши делото на правосъдието и пречистването на хората, в резултат на което да даде на хората истината като живот. Ако хората обаче не се съсредоточават върху това да ядат и пият Божието слово и винаги се опитват да изровят клюки или нещо повече за вътрешните дела на църквата, дали се стремят към истината? Дали са хора, които вършат правилната работа? За Мен това са нечестиви хора. Те са неверници. Хора като тях могат също да се нарекат подли. Те винаги се съсредоточават само върху слуховете. Това задоволява любопитството им, но Бог ги ненавижда. Това не са хора, които истински вярват в Бог, още по-малко хора, които се стремят към истината. Простичко казано, те са слуги на Сатана, които идват да смущават делото на църквата. Нещо повече, хората, които винаги изследват и проучват Бог, са слуги и лакеи на големия червен змей. Бог мрази и се отвращава най-много от тези хора. Ако вярваш в Бог, защо не Му се доверяваш? Когато изследваш и проучваш Бог, истината ли търсиш? Търсенето на истината има ли връзка със семейството, в което Христос беше роден, или с обстановката, в която израсна? Хората, които винаги изследват Бог под микроскоп — нима не са отвратителни? Ако постоянно имаш представи за нещата, свързани с човешката природа на Христос, трябва да прекарваш повече време в стремеж към познание за Божиите слова. Само когато разбереш истината, ще можеш да разрешиш проблемите с представите си. Дали изследването на произхода на Христовото семейство или обстоятелствата около раждането Му ще ти позволи да познаваш Бог? Дали това ще ти позволи да откриеш божествената същност на Христос? Категорично не. Хората, които искрено вярват в Бог, посвещават себе си на Божиите слова и на истината, само това води до познаване на божествената същност на Христос. Но защо онези, които постоянно проучват внимателно Бог, непрекъснато се занимават с подлост? Тези долнопробни хора, на които им липсва духовно разбиране, трябва да побързат и да се махнат от Божия дом! На сбирките и проповедите са били изразени толкова много истини, разговаряно е за толкова много — защо все още трябва да проучваш внимателно Бог? Какво означава това, че винаги проучваш внимателно Бог? Означава, че си изключително порочен! Нещо повече, има дори хора, които мислят, че научаването на цялата тази незначителна информация им дава капитал и те обикалят и се хвалят с това на другите. И какво се случва накрая? Те са противни и отвратителни за Бог. Хора ли са изобщо? Не са ли живи демони? Как може да са хора, които вярват в Бог? Те посвещават всичките си мисли на порочността и изкривяването. Сякаш си мислят, че колкото повече слухове знаят, толкова повече са членове на Божия дом и толкова повече разбират истината. Такива хора са напълно нелепи. В Божия дом никой не е по-отвратителен от тях.

Някои хора непрестанно се съсредоточават върху нереалистични неща във вярата си. Например някои хора винаги изследват какво е царството, къде е третото небе, какъв е подземният свят и къде е адът. Винаги изследват тайнствата вместо да се съсредоточат върху навлизането в живота. Това е подлост, това е нечестивост. Независимо колко проповеди и общения чуват, има и такива хора, които все още не разбират какво е истината, нито осъзнават как трябва да я прилагат на практика. Винаги когато имат време, те проучват Божието слово, разглеждат подбора на думи, търсят някакъв вид сензация и също така винаги проучват внимателно дали Божиите слова са били изпълнени. Ако е така, те вярват, че това е Божието дело, а ако не — отричат, че това е Божието дело. Не са ли нелепи? Това не е ли подлост? Нима хората винаги са способни да видят, че Божиите слова са били изпълнени? Хората не са непременно способни да видят, когато някои от Божиите слова са изпълнени. За хората някои от словата Му изглежда не са били изпълнени, но за Бог те са били. Няма как хората да видят ясно тези неща. Те са щастливци, ако разберат дори 20 процента. Някои хора прекарват цялото си време в изучаване на Божието слово, но не обръщат внимание на практикуването на истината или навлизането в реалността. Не е ли това пренебрегване на правилния дълг на човек? Чували са толкова много истини и все пак още не ги разбират и постоянно търсят доказателство дали пророчествата са се изпълнили, като считат това за свой живот и мотивация. Когато например някои хора се молят, те казват неща като: „Боже, ако желаеш да направя това, накарай ме да се събудя в шест сутринта. Ако не желаеш, остави ме да спя до седем часа“. Те често действат по този начин, използват това като свой принцип и го практикуват сякаш е истината. Това се нарича подлост. В своите действия те винаги разчитат на чувствата, съсредоточават се върху свръхестественото, осланят се на слухове и други нереалистични неща, постоянно съсредоточават енергията си върху противни неща. Това е нечестивост. Независимо как разговаряш за истината с тях, те мислят, че от истината няма полза и тя не е толкова точна както да се осланяш на чувствата или на потвърждение чрез сравнение. Това е подлост. Те не вярват, че Бог господства над човешките съдби и ги подрежда и макар да казват, че признават Божиите слова за истината, в сърцата си те все така не приемат истината и никога не виждат нещата чрез Божиите слова. Ако някой известен човек каже нещо, те вярват, че то е истината и се придържат към него. Ако някой гадател или физиогном им каже, че другата година ще бъдат повишени в ръководители, те му вярват. Нима това не е подлост? Те вярват във врачуването, гадателството и свръхестествените неща — единствено в тези противни неща. Това е точно както някои хора казват: „Аз разбирам всички истини, но просто не мога да ги приложа на практика. Не знам какъв е проблемът“. Сега имаме отговор на този въпрос: те са подли. Няма значение как разговаряте за истината с такива хора, нищо няма да стигне до тях, нито ще видите някакъв резултат. Тези хора не само изпитват неприязън към истината, но също и притежават нечестив нрав. Какво е най-важното проявление на това да изпитваш неприязън към истината? То е човек да разбира истината, но да не я прилага на практика. Той не иска да я чува, съпротивлява се и негодува срещу нея. Знае, че истината е правилна и добра, но не я прилага на практика, не желае да поеме по този път, нито да страда или да плаща цена, още по-малко да претърпява някакви загуби. Нечестивите хора не са такива. Те мислят, че нечестивите неща са истината, че това е правилният път и преследват тези неща, опитват се да им подражават и постоянно съсредоточават енергията си върху тях. В Божия дом често се разговаря за принципите на молитвата: хората могат да се молят когато и където желаят, без никакви ограничения във времето, те просто трябва да дойдат пред Бог, да кажат словата в сърцето си и да търсят истината. Тези слова трябва да се чуват често и трябва да се разбират лесно, но как прилагат това на практика нечестивите хора? Всяка сутрин по време на утринния хор те неизменно се обръщат на юг, падат на колене и поставят ръце на земята, като се просват в молитва пред Бог, доколкото могат. Мислят, че Бог ще може да чуе молитвата им само в такива моменти, защото тогава не е зает, има време и затова ги слуша. Не е ли това нелепо? Не е ли нечестиво? Други пък казват, че най-ефективното време за молитва е в един или два часа през нощта, когато е тихо. Защо казват това? Те също имат доводи. Казват, че по това време всички спят, а Бог има време да се занимава с техните дела само когато не е зает. Не е ли това абсурдно? Не е ли нечестиво? Независимо как разговаряш за истината с тях, те отказват да я приемат. Те са най-нелепите хора и са неспособни да разберат истината. Има други, които казват: „Когато хората вярват в бог, те трябва да вършат добри дела и да са мили, и не трябва да убиват или да ядат месо. Да се яде месо означава да се убива, да се извършва грях, а бог не иска хората да правят това“. Имат ли някакво основание тези думи? Казвал ли е някога Бог подобно нещо? (Не.) Тогава кой го каза? Това са думи на невярващ, на абсурден тип човек. Всъщност не е задължително хората, които казват това, да не ядат месо — или може би не ядат пред другите хора, но насаме си хапват доста. Тези хора са наистина добри в преструвките и разпространяват лъжливи неща където и да отидат. Това е нечестивост. Такива хора са толкова противни. Те се отнасят към тези ереси и заблуди като към заповеди и правила и дори ги практикуват и се придържат към тях сякаш са истината или Божиите изисквания, като енергично и безсрамно учат другите да правят същото. Защо казвам, че начинът на тези хора да правят нещата, начинът, по който изразяват с думи нещата, и средствата, чрез които се стремят, са нечестиви? (Защото нямат никаква връзка с истината.) Значи всичко, което не е свързано с истината, е нечестиво? Такова разбиране е много проблематично. Има неща в човешкото ежедневие, които не са свързани с истината. Ако кажем, че те са нечестиви, няма ли това да е изкривяване на фактите? Не може да се каже, че това, което не е заклеймено от Бог, е нечестиво. Само това, което е заклеймено от Бог, може да се опише като нечестиво. Ще е голяма грешка да се определи като нечестиво всичко, което не е свързано с истината. Дребните житейски потребности — ядене, сън, пиене, почивка например — те свързани ли са с истината? Нечестиви ли са тези неща? Това са все нормални нужди, те са част от дневния режим на хората и не са нечестиви. Тогава защо действията, които току-що споменах, бяха категоризирани като нечестиви? Защото онези начини да се правят нещата повеждат хората по път, който беше погрешен и абсурден — повеждат ги по пътя на религията. Да практикуват по този начин и да учат другите да действат така повежда хората по пътя на нечестивостта. Това е неизбежен резултат. Когато хората почитат порочните светски тенденции и вървят по пътя на нечестивостта, как завършва този път? Те се покваряват, губят разума си, нямат срам и в крайна сметка са напълно завладяни от светските тенденции и тръгват към унищожение, като не са по-различни от невярващите. Някои хора не само възприемат тези ереси и заблуди като правила, които да се следват, или заповеди, на които да се подчиняват, но и се придържат към тях като към истината. Това са нелепи хора, на които напълно им липсва духовно разбиране. В крайна сметка те могат само да бъдат отстранени. Може ли Светият Дух да действа в човек, чието възприемане за истината е толкова изкривено? (Не.) Светият Дух не действа в тези хора, което означава, че в тях действат злите духове, защото пътят, по който вървят тези хора, е пътят на нечестивостта, те са се впуснали по пътя на злите духове — което е точно това, от което се нуждаят тези зли духове. А какъв е резултатът? Тези хора са обсебени от зли духове. Преди казах следното: „Дяволите и Сатана дебнат навън като ревящ лъв, търсещ кого да погълне“. Когато хората вървят по кривия и нечестив път, те неизбежно ще бъдат грабнати от злите духове. Няма нужда Бог да те дава на злите духове. Ако не се стремиш към истината, няма да бъдеш защитен и Бог няма да е с теб. Бог няма да се грижи за теб, ако не може да те придобие и злите духове ще се възползват, за да се промъкнат и да те обсебят. Това е последствието, нали? Всички онези, които изпитват неприязън към истината и които непрестанно заклеймяват делото на Божието въплъщение, които следват светските тенденции, които открито тълкуват неправилно Божиите слова и Библията, които разпространяват ереси и заблуди — всички тези неща, които правят, са родени от нечестив нрав. Някои хора се стремят към духовност и понеже разбирането им е изкривено, скалъпват много заблуди, за да подвеждат хората, след което стават утописти и теоретици, което също означава да извършваш подлости. Те са нечестиви хора. Като фарисеите — всичко, което правеха, беше лицемерно, не практикуваха истината и подвеждаха хората да им се възхищават и да им се прекланят. Когато Господ Исус се появи, за да извърши делото си, те дори Го разпънаха. Това беше нечестиво и накрая те бяха прокълнати от Бог. Днес религиозният свят не само осъжда и заклеймява появата и делото на Бог, но също така застава на страната на големия червен змей, което е най-омразното, и се присъединява към нечестивите сили в преследването на Божиите избраници, и застава съвместно с него като враг на Бог. Това е нечестиво. Религиозната общност никога не е мразела нечестивите сили на Сатана, тя не мрази и нечестивостта на държавата на големия червен змей, а вместо това се моли за тези сили и ги благославя. Това е нечестиво. Всяко поведение, което е свързано със Сатана и злите духове или им съдейства, може обобщено да се нарече нечестиво. Начините на практикуване, които са истински изкривени, зли, крайни и прекалени — те също са нечестиви. Някои хора непрестанно разбират погрешно Бог и тези погрешни разбирания не могат да се изчистят, независимо как се разговаря с тях за истината. Те винаги проповядват собствените си доводи, настояват на собствените си заблуди. Няма ли също и в това малко нечестивост? Някои хора имат представи за Бог. След като с тях е било разговаряно многократно за истината, те казват, че разбират и че техните представи са били изчистени, но после пак се придържат към представите си, винаги са негативни и се вкопчват здраво в собствените си извинения. Не е ли това нечестиво? Това също е вид нечестивост. Накратко казано, всеки, който е направил нещо неразумно и отказва да го приеме, независимо как се разговаря с него за истината, е подъл и е донякъде нечестив. Не е лесно за тези хора, които имат нечестив нрав, да бъдат спасени от Бог, защото не могат да приемат истината и отказват да се избавят от порочните си заблуди. За тях наистина няма какво да се направи.

Току-що разговаряхме за общо шест вида нрав: непримиримост, надменност, измамност, неприязън към истината, порочност и нечестивост. Даде ли ви разнищването на тези шест вида нрав ново знание и разбиране за промените в нрава? Какво точно са промените в нрава? Означава ли това да се отървете от определен недостатък, да поправите определено поведение или да промените определена черта от характера си? Категорично не. Тогава малко по-наясно ли сте с това за какво се отнася нравът? Могат ли тези шест вида нрав да бъдат описани като покварения нрав на човека, като природата същност на човека? (Да.) Тези шест вида нрав положителни или негативни са? (Негативни.) Те са, простичко казано, поквареният нрав на човека, те са основните аспекти на човешкия покварен нрав. Няма нито един от тези видове покварен нрав, който да не е враждебен към Бог или към истината, и нито един от тях не е нещо положително. Следователно тези шест вида нрав са шест аспекта, които заедно наричаме покварен нрав. Видовете покварен нрав са природата същност на човека. Как може да се обясни „същността“? Същността се отнася до природата на човека. Природата на човека означава нещата, на които човек разчита за своето съществуване, нещата, които ръководят начина, по който живее. Хората живеят според природата си. Независимо какво изживяваш, какви са целите и посоката ти, към какви правила се придържаш, твоята природа същност не се променя — това е неоспоримо. И така, когато не притежаваш истината и живееш, като се осланяш на тези видове покварен нрав, всичко, което изживяваш, е насочено срещу Бог, противоположно е на истината и противоречи на Божиите намерения. Сега трябва да разбереш това: могат ли хората да постигнат спасение, ако нравът им не се промени? (Не.) Това би било невъзможно. Тогава, ако човешкият нрав не се промени, може ли той да е съответстващ на Бог? (Не.) Това би било изключително трудно. Що се отнася до който и да е от тези шест вида нрав, независимо от степента, в която се проявява или разкрива в теб, ако не си способен да се освободиш от възпиранията на тези видове покварен нрав, тогава каквито и да са мотивите или целите на действията ти и независимо дали действаш целенасочено, или не, природата на всичко, което правиш, ще е неизбежно срещу Бог и неизбежно ще бъде заклеймена от Бог, което е изключително сериозно последствие. Това ли иска в крайна сметка всеки вярващ — да бъде заклеймен от Бог? (Не.) И понеже това не е изход, който хората искат, какво е най-важно да направят? Трябва да познават собствения си покварен нрав и покварена същност и да разбират истината, след което трябва да приемат истината — постепенно, малко по малко, като се отървават от тези видове покварен нрав в средата, създадена за тях от Бог, и като постигат съответствие с Бог и истината. Това е пътят към промените в нрава на човека.

Преди имаше хора, които смятаха промяната в нрава си за много лесна и проста. Те смятаха, че „стига да се принудя да не казвам неща, противни на Бог, или да не правя неща, които ще прекъснат или смутят делото на църквата, и стига да имам правилната гледна точка, стига сърцето ми да е правилно и да разбирам малко повече от истината, да полагам повече усилия, да страдам повече и да плащам по-висока цена, тогава след няколко години определено ще съм способен да постигна промяна в нрава си“. Звучат ли правдоподобно тези думи? (Не.) Къде е грешката на тези хора? (Нямат познание за своя покварен нрав.) Каква е целта да познаваш покварения си нрав? (Да се промениш.) А какъв е изходът на тази промяна? Да придобиеш истината. Да измериш дали е имало промяна в нрава ти, изисква да погледнеш дали действията ти съответстват на истината, или я нарушават, дали са родени от човешката воля, или от това да удовлетворяваш изискванията на Бог. Да видиш до каква степен се е променил нравът ти, означава да видиш дали можеш да се самоанализираш и да се опълчиш на плътта, мотивите, амбициите и желанията си, когато разкриваш покварен нрав, и дали можеш да практикуваш в съответствие с истината, когато правиш това. Степента, до която е стигнала твоята способност да практикуваш в съответствие с истината и с Божиите слова, и дали практикуването ти е напълно съгласно критериите на истината доказва колко голяма е била промяната в нрава ти. Това е пропорционално. Да разгледаме например непримиримия нрав. В началото, когато не е имало никаква промяна в нрава ти, ти не разбираше истината, нито осъзнаваше, че имаш непримирим нрав, и когато чу истината, си помисли: „Как може истината винаги да излага на показ човешките белези?“. След като я чу, ти почувства правотата на Божиите слова, но ако след една-две години не си взел нито едно от тях присърце, ако не си приел нито едно от тях, тогава това е непримиримост, нали? Ако след две-три години не е имало приемане, ако не е имало промяна в състоянието у теб и макар да не си изостанал в изпълнението на дълга си и да си страдал много, макар твоето непримиримо състояние да не е било изобщо преодоляно, нито да е отслабнало и в най-малка степен, тогава имало ли е някаква промяна в този аспект от нрава ти? (Не.) Тогава защо тичаш нагоре-надолу и работиш? Независимо от причината да го правиш, ти тичаш нагоре-надолу и работиш слепешком, защото си тичал нагоре-надолу толкова и си работил толкова много, но въпреки това не е имало и най-малка промяна в нрава ти. Докато не дойде ден, в който внезапно се сещаш: „Как така не мога да кажа и една дума за свидетелство? Живот нравът ми изобщо не се е променил“. В този момент усещаш точно колко сериозен е проблемът и си мислиш: „Аз съм наистина непокорен и непримирим! Не съм човек, който се стреми към истината! В сърцето си нямам място за Бог! Как може това да се нарече вяра в Бог? Вярвал съм в Бог няколко години и все още не съм изживял човешко подобие, нито пък сърцето ми е близо до Бог! Не съм приел Божиите слова присърце, нито усещам някакво угризение или склонност да се покая, когато извърша нещо погрешно — не е ли това непримиримост? Не съм ли непокорен син?“. Усещаш безпокойство. А какво означава, че усещаш безпокойство? Означава, че желаеш да се покаеш. Осъзнаваш собствената си непримиримост и непокорство. И в този момент твоят нрав започва да се променя. Без да разбираш, в съзнанието ти има определени мисли и желания, които искаш да промениш и повече не се намираш в задънена улица по отношение на Бог. Откриваш, че искаш да подобриш връзката си с Бог, че не искаш повече да си толкова непримирим, че искаш да можеш да практикуваш Божиите слова в ежедневието си, да ги практикуваш като истините принципи — имаш това съзнание. Добре е, че осъзнаваш тези неща, но означава ли това, че ще си способен да се промениш веднага? (Не.) Трябва да преминеш няколко години на преживяване, през които ще имаш все по-ясна осъзнатост в сърцето си и ще имаш силна нужда, и ще мислиш в сърцето си: „Това не е правилно, трябва да спра да си губя времето. Трябва да се стремя към истината, трябва да направя нещо правилно. В миналото пренебрегвах правилния си дълг, мислех само за материални неща като храна и дрехи и се стремях само към слава и придобивки. В резултат на това не придобих никаква истина. Съжалявам за това и трябва да се покая!“. В този момент ти поемаш по правилния път на вярата в Бог. Когато хората започнат да се съсредоточават върху практикуването на истината, това не ги ли приближава с една стъпка към промени в нрава им? Независимо колко дълго си вярвал в Бог, ако можеш да усетиш собствената си затлаченост — че винаги просто си се носил по течението и след няколко години единствено на носене по течението не си придобил нищо и все още се чувстваш празен — и ако от това се чувстваш неудобно и започваш да се самоанализираш, и чувстваш, че да не се стремиш към истината е загуба на време, тогава в такъв момент ще осъзнаеш, че Божиите слова на увещаване са Неговата любов към човека и ще мразиш себе си, че не си слушал Божиите слова и че толкова много са ти липсвали съвест и разум. Ще изпитваш съжаление и ще искаш да се държиш по нов начин и истински да живееш пред Бог, и ще си кажеш: „Не мога повече да наранявам Бог. Бог е изрекъл толкова много и всяка дума е била в полза на хората и с цел да ги насочи по правия път. Бог е толкова прекрасен и толкова достоен за човешката любов!“. Това е началото на човешката трансформация. Толкова е добре да имате такава признателност! Ако си толкова безчувствен, че дори не знаеш тези неща, не си ли тогава в беда? Днес хората осъзнават, че ключът към вярата в Бог е да четат повече Божиите слова, че разбирането на истината е най-важно от всичко, че разбирането на истината и себеопознаването е от съществено значение и че само като са способни да практикуват истината и да я направят своя реалност, ще навлязат в правия път на вярата в Бог. Така че колко години на преживяване мислите, че ви трябват, за да имате това познание и чувство в сърцата си? Хората, които са съобразителни, които са проницателни, които имат силно желание за Бог — такива хора може да са способни да сменят изцяло посоката за една или две години и да започнат да навлизат. Но хората, които са объркани, които са безчувствени и тъпи, на които им липсва проницателност — те ще изживеят три или пет години в мъгла, без да осъзнават, че не са придобили нищо. Ако изпълняват дълга си с ентусиазъм, може да прекарат над десет години в мъгла и все още да нямат очевидни придобивки и да не са способни да говорят за свидетелствата си за преживяване. Едва след като ги отпратят или отстранят, те най-сетне се събуждат и си мислят: „Наистина нямам никаква истина реалност. Наистина не съм бил човек, който се стреми към истината!“. Не е ли пробуждането им в този момент малко закъсняло? Някои хора се реят в мъгла, като постоянно се надяват да настъпи Божия ден, но изобщо не се стремят към истината. В резултат на това минават повече от десет години, без да имат някакви придобивки или да могат да споделят свидетелство. Едва след като ги кастрят сурово и ги предупредят, те най-сетне усещат как Божиите слова пронизват сърцето им. Колко непримирими са сърцата им! Как е нормално за тях да не бъдат кастрени и наказвани? Как е нормално за тях да не бъдат дисциплинирани строго? Какво трябва да се направи, за да се осъзнаят, да реагират? Онези, които не се стремят към истината, няма да пролеят и една сълза, докато не видят ковчега. Едва след като са свършили огромно количество демонични и зли неща, започват да се осъзнават и си казват: „Дотук ли беше вярата ми в Бог? Не ме ли иска повече Бог? Заклеймен ли съм?“. Започват да размишляват. Когато са негативни, чувстват, че всички тези години на вяра в Бог са били загубени и се изпълват с негодувание, склонни са да се откажат от себе си като безнадеждни. Но когато дойдат на себе си, осъзнават следното: „Не наранявам ли просто себе си? Трябва да се изправя на крака. Казаха ми, че не обичам истината. Защо ми казаха това? Как мога да не обичам истината? О, не! Не само че не обичам истината, но дори не мога да приложа истините, които разбирам, на практика! Това е проявление на неприязън към истината!“. Като мислят така, те изпитват известни угризения и освен това донякъде се страхуват: „Ако продължавам така, със сигурност ще бъда наказан. Не, трябва бързо да се покая — Божият нрав не трябва да бъде накърняван“. В този момент намалява ли нивото на непримиримостта им? Сякаш игла е пронизала сърцето им. Те чувстват нещо. А когато имаш това чувство, сърцето ти трепва и започваш да проявяваш интерес към истината. Защо имаш този интерес? Защото се нуждаеш от истината. Без истината, когато те кастрят, не можеш да се покориш или да приемеш истината и не можеш да останеш непоколебим, когато те подлагат на изпитание. Ако се случи да станеш водач, ще можеш ли да се въздържиш от това да си лъжеводач и от това да тръгнеш по пътя на антихриста? Няма да можеш. Ще можеш ли да преодолееш това да имаш статус и другите да те хвалят? Ще можеш ли да преодолееш ситуациите или изкушенията, на които си подложен? Познаваш се и разбираш себе си твърде добре и ще кажеш: „Ако не разбирам истината, не мога да преодолея всичко това — аз съм боклук, не съм способен на нищо“. Що за мислене е това? Това е да се нуждаеш от истината. Когато си в нужда, когато си най-безпомощен, ще искаш само да разчиташ на истината. Ще чувстваш, че не можеш да разчиташ на никой друг и че само осланянето на истината може да разреши проблемите ти и да ти позволи да преминеш през кастренето, изпитанията и изкушенията и да ти помогне да преминеш през всяка ситуация. И колкото повече разчиташ на истината, толкова повече ще чувстваш, че истината е добра, полезна и ти помага най-много, и че може да разреши всичките ти затруднения. В такива моменти ще започнеш да копнееш за истината. Когато хората достигнат тази точка, техният покварен нрав започва ли да намалява или да се променя малко по малко? От момента, в който започнат да разбират и да приемат истината, започва да се променя начинът, по който виждат нещата, след което нравът им също започва да се променя. Това е бавен процес. В ранните етапи хората не могат да възприемат тези мънички промени, но когато наистина разбират и могат да практикуват истината, промените започват да стават съществени и хората могат да ги почувстват. От момента, в който хората започнат да изпитват копнеж по истината и глад да придобият истината, и желание да търсят истината, до момента, когато нещо им се случи и въз основа на тяхното разбиране за истината те са способни да я приложат на практика и да удовлетворят Божиите намерения, а не да действат според собствената си воля, и са способни да преодолеят мотивите си и собственото си надменно, непокорно, непримиримо и предателско сърце, тогава — малко по малко — истината не става ли техният живот? А когато истината стане твоят живот, надменният, непокорен, непримирим и предателски нрав у теб престава да бъде твоят живот и вече не може да те контролира. В този миг какво ръководи поведението ти? Божиите слова. Когато Божиите слова са станали твоят живот, настъпила ли е промяна? (Да.) И след това колкото повече се променяш, толкова повече се подобряват нещата. Това е процесът, чрез който се променя човешкият нрав и постигането на този резултат отнема много време.

Колко точно време отнема промяната в нрава зависи от човека, няма определен период за това. Ако е човек, който обича истината и се стреми към нея, тогава промените в нрава му ще се видят до седем, осем или десет години. Ако е със средни заложби и също е готов да се стреми към истината, може да са нужни петнайсет или двайсет години, преди да се видят промени в нрава му. Най-важна е решимостта му да се стреми към истината и колко е проницателен — това са решаващите фактори. Във всеки човек съществува всеки вид покварен нрав в различна степен, като всички видове са в човешката природа и са дълбоко вкоренени. Обаче чрез стремеж и практикуване на истината и чрез приемане на Божието правосъдие, наказание, кастрене, изпитания и облагородяване, могат да се постигнат различни степени на промяна във всеки вид нрав. Някои хора казват: „Ако случаят е такъв, промените в нрава не са ли само въпрос на време? Когато дойде моментът, ще знам какво представляват промените в нрава и ще съм способен на навлизане“. Такъв ли е случаят? (Не.) Категорично не. Ако е необходимо единствено време, за да се постигне промяна в нрава, тогава за всички онези хора, които са вярвали в Бог през целия си живот, би трябвало да е нещо нормално да са постигнали промяна в нрава си. Но така ли стоят наистина нещата? Придобили ли са истината тези хора? Постигнали ли са промени в нрава си? Не са. Хората, които вярват в Бог, са многобройни като козината на вола, но онези, чийто нрав се е променил, са редки като бели лястовици. За да постигнат истинска промяна в нрава си, хората трябва да разчитат на стремежа към истината. Те са доведени до съвършенство чрез уповаването на делото на Светия Дух. Промените в нрава се постигат чрез стремежа към истината. От една страна, хората трябва да плащат цена. Трябва да плащат цена по отношение на стремежа към истината и никое количество трудности не е твърде малко, за да се придобие истината. В допълнение те трябва да бъдат утвърдени от Бог като правилния тип човек — човек, който е добросърдечен и който наистина обича Бог, за да може Светият Дух да действа в него и да го доведе до съвършенство. Сътрудничеството на хората е задължително, но придобиването на делото на Светия Дух е още по-съществено. Ако хората не се стремят към истината или не я обичат, ако никога не могат да проявяват внимание към Божиите намерения, а още по-малко да обичат Бог, ако нямат усещане за бреме към делото на църквата и никаква любов към другите — и особено ако нямат преданост, когато изпълняват дълга си — тогава те не са възлюбени от Бог и никога не могат да бъдат доведени до съвършенство от Бог. Затова хората не трябва да твърдят нещо сляпо, а да разбират Божиите намерения. Независимо какво казва или прави Бог, те трябва да могат да се покорят, а за да защитят делото на църквата, сърцата им трябва да са правилни и само тогава Светият Дух може да действа в тях. Ако хората искат да се стремят да бъдат доведени до съвършенство от Бог, тогава трябва да имат боголюбиво сърце, богопокорно сърце, богобоязливо сърце и когато изпълняват дълга си, трябва да са предани на Бог и да Му носят удовлетворение. Само тогава ще могат да придобият делото на Светия Дух. Когато хората притежават делото на Светия Дух, те са просветлени, когато четат Божиите слова, имат път за практикуване на истината и принципи в изпълнението на дълга си, Бог ги напътства, когато са в беда и сърцата им са радостни и спокойни, независимо колко страдат. Като приемат напътствията на Светия Дух по този начин десет или двайсет години, те ще се променят без дори да забележат. Колкото по-скоро се променят, толкова по-скоро ще изпитат спокойствие. Колкото по-скоро се променят, толкова по-скоро могат да станат щастливи. Едва когато човешкият нрав се промени, хората могат да намерят истински покой и радост, само тогава могат да живеят истински щастливо. Онези, които не се стремят към истината, нямат духовен покой или радост, дните им стават все по-празни и все по-трудни за понасяне. За онези, които вярват в Бог, но не се стремят към истината, дните са изпълнени с болка и страдание. И така, когато хората вярват в Бог, нищо не е по-важно от придобиването на истината. Да се придобие истината означава да се придобие живота и колкото по-рано се придобие истината, толкова по-добре. Без истината човешкият живот е празен. Да придобиеш истината означава да намериш покой и радост, да си способен да живееш пред Бог, да бъдеш просветлен, напътстван и воден от делото на Светия Дух, да има все повече светлина в сърцето ти и вярата ти в Бог да расте все повече. И така, изясни ли ви се истината, свързана с промените в нрава? (Да, сега разбираме.) Ако това наистина ви е ясно, тогава имате път и знаете как да постигнете резултат в стремежа към истината.

28 април 2017 г.