Нека сега поговорим за четвъртия вид нрав. По време на сбирките някои хора могат да разговарят малко за собствените си състояния, но когато стане въпрос за същността на проблемите, за техните лични мотиви и идеи, те стават уклончиви. Когато хората ги разобличат, че имат мотиви и цели, те като че ли кимат в знак на съгласие и го признават. Но когато хората се опитат да разобличат или разнищят нещо по-дълбоко, те не могат да го понесат, стават и си тръгват. Защо се измъкват в решителния момент? (Не приемат истината и не са готови да се изправят срещу собствените си проблеми.) Това е проблем на нрава. Когато не са готови да приемат истината, за да разрешат проблемите в себе си, не означава ли това, че изпитват неприязън към истината? Какъв вид проповеди най-малко искат да чуват някои водачи и работници? (Проповеди за това как да разпознаваме антихристите и лъжеводачите.) Правилно. Те си мислят: „Всички тези приказки за разпознаването на антихристите и лъжеводачите, и за фарисеите — защо се занимавате с това толкова много? Напрягате ме“. Като чуят, че ще има разговор за разпознаването на лъжеводачите и работниците, те си намират извинение да напуснат. Какво имам предвид тук под „напуснат“? Отнася се до това да се измъкнат, да се скрият. Защо се опитват да се скрият? Когато другите хора излагат факти, ти трябва да слушаш: слушането е добро за теб. Отбележи си нещата, които са сурови или които намираш за трудно да приемеш. После трябва да мислиш често за тези неща, да ги възприемаш бавно и да се променяш бавно. Тогава защо ти е да се криеш? Такива хора усещат, че тези слова на правосъдие са твърде сурови и не са лесни за слушане, затова в тях нараства съпротива и антипатия. Те си казват: „Не съм антихрист или лъжеводач — защо продължавате да се занимавате с мен? Защо не говорите за другите хора? Кажете нещо за разпознаването на злите хора, не говорете за мен!“. Те стават уклончиви и се противопоставят. Какъв нрав е това? Ако не са готови да приемат истината и винаги разсъждават и спорят в своя защита, няма ли тук проблем с покварен нрав? Това е нрав на неприязън към истината. Водачите и работниците имат този вид състояние, ами обикновените братя и сестри? (И те го имат.) Когато всички се срещнат за пръв път, те до един са толкова любящи и доста щастливи да повтарят думи и доктрини като папагали. Изглежда, че всички обичат истината. Но пред личните проблеми и истинските трудности мнозина занемяват. Например някои хора са постоянно възпирани от брака. Те започват неохотно да изпълняват дълг или да се стремят към истината, а бракът става най-голямото им препятствие и най-голямото им бреме. На сбирките, когато всеки разговаря за това състояние, те сравняват чуждите думи на общение със себе си и имат чувството, че другите говорят за тях. Казват: „Нямам проблем с вашето общение за истината, но защо ме намесвате? Нямате ли си никакви ваши проблеми? Защо говорите само за мен?“. Какъв нрав е това? Когато се събирате, за да разговаряте за истината, трябва да разнищвате реални проблеми и да позволявате на всеки да говори за своето разбиране на тези проблеми. Само тогава можете да опознаете себе си и да разрешите проблемите си. Защо хората не могат да приемат това? За какъв нрав говорим, когато хората са неспособни да приемат да бъдат кастрени и не могат да приемат истината? Не трябва ли да разпознавате това ясно? Това са все проявления на неприязън към истината — това е същността на проблема. Когато хората изпитват неприязън към истината, за тях е много трудно да приемат истината — а ако не могат да приемат истината, може ли да се поправи проблемът с покварения им нрав? (Не.) Тогава подобен човек, някой, който е неспособен да приеме истината — дали може да получи истината? Дали може да бъде спасен от Бог? Определено не. Хората, които не приемат истината, искрено ли вярват в Бог? Категорично не. Най-важният аспект на хората, които истински вярват в Бог, е тяхната способност да приемат истината. Хората, които не могат да приемат истината, категорично не вярват искрено в Бог. Такива хора способни ли са да седят мирно по време на проповед? Способни ли са да придобият нещо? Няма как. Това е така, защото проповедите разобличават различните покварени състояния на хората. Чрез разнищване на Божиите слова хората придобиват познание и после, като продължават да разговарят за принципите на практикуване, получават път за практикуване и по този начин постигат ефект. Когато такива хора чуят, че състоянието, което се разобличава, е свързано с тях — че е свързано със собствените им проблеми — техният срам ги кара да избухват гневно и те може дори да станат и да напуснат сбирката. Дори да не напуснат, може да започнат да се чувстват вътрешно раздразнени и онеправдани и в този случай за тях няма смисъл да присъстват на сбирката или да слушат проповедта. Не е ли целта на слушането на проповед да разбереш истината и да разрешиш реалните си проблеми? Ако все се страхувате, че вашите проблеми ще бъдат разобличени, ако непрестанно се страхувате, че ще ви споменат, защо изобщо вярвате в Бог? Ако вярата ви не може да приеме истината, вие не вярвате действително в Бог. Ако винаги се страхувате, че ще ви разобличат, как ще можете да разрешите проблема с покварата си? Ако не можете да разрешите проблема с покварата си, какъв е смисълът да вярвате в Бог? Целта на вярата в Бог е да приемете Божието спасение, да се отървете от покварения си нрав и да изживеете подобие на истинско човешко същество, а всичко това се постига чрез приемане на истината. Ако не можете изобщо да приемете истината или дори да бъдете кастрени или разобличавани, тогава за вас няма начин да получите Божието спасение. Кажете Ми тогава: колко хора има във всяка църква, които могат да приемат истината? Онези, които не могат да приемат истината, много ли са или са малко? (Много са.) Дали това е ситуация, която наистина съществува сред избраниците в църквите, дали е реален проблем? Всички онези, които не могат да приемат истината и са неспособни да приемат да ги кастрят, изпитват неприязън към истината. Да изпитваш неприязън към истината е вид покварен нрав и ако този нрав не може да се промени, могат ли те да бъдат спасени? Определено не. Днес на много хора им е трудно да приемат истината. Това със сигурност не е лесно. За да преодолее това, човек трябва да преживее малко от Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване. Какво ще кажете тогава: за какъв нрав става дума, когато хората са неспособни да приемат да бъдат кастрени, когато не се сравняват с Божието слово или със състоянията, разобличавани по време на проповедите? (Нрав на неприязън към истината.) Това е четвъртият вид покварен нрав: неприязън към истината. Колко неприязън изпитват те? (Те не искат да четат Божиите слова или да слушат проповеди и не искат да разговарят за истината.) Това са най-очевидните проявления. Когато някой например ти каже: „Ти наистина вярваш в Бог. Оставил си настрана семейството и кариерата си, за да изпълняваш дълг, страдал си много и си платил значителна цена през последните няколко години. Бог благославя такива хора. Божието слово казва, че онези, които искрено отдават всичко на Бог, ще бъдат безкрайно благословени“, ти казваш „амин“ и приемаш такива истини. Но когато човекът продължи с думите: „Ти обаче трябва да продължиш да се домогваш до истината! Ако хората винаги имат мотиви в действията си и винаги вилнеят в съответствие със своите намерения, тогава рано или късно ще накърнят Бог и ще си навлекат Неговата ненавист“, когато казва такива неща, ти не можеш да ги приемеш. Като чуваш да се разговаря за истината, ти не само си неспособен да я приемеш, но също се ядосваш и отговаряш язвително наум: „По цял ден разговаряте за истината, но не съм видял някой от вас да отива на небето“. Какъв нрав е това? (Да изпитваш неприязън към истината.) Когато разговорите се превърнат в практикуване, когато хората се захванат сериозно с теб, в теб се проявява крайно отвращение, нетърпение и противопоставяне. Това е да изпитваш неприязън към истината. А как се проявява основно този вид нрав на неприязън към истината? Като отказваш да приемаш да бъдеш кастрен. Да не приемаш да те кастрят е един вид състояние, което се проявява при този вид нрав. В сърцата си тези хора се противопоставят особено много, когато ги кастрят. Те мислят: „Не искам да чувам това! Не искам да чувам това!“ или „Защо не кастрите други хора? Защо сте нарочили мен?“. Какво означава да изпитваш неприязън към истината? Да изпитваш неприязън към истината е когато човек е напълно незаинтересован от нищо, свързано с положителните неща, с истината, с това, което иска Бог, или с Божиите намерения. Понякога човек се чувства отвратен от тези неща; понякога ги пренебрегва напълно; понякога възприема отношение на непочтителност и безразличие, не ги приема сериозно, отнася се към тях нехайно и пренебрежително; или се справя с тях с отношение, което е напълно лишено от отговорност. Основното проявление на неприязънта към истината не е само в това, че хората се чувстват отвратени, когато чуят истината. То включва и нежеланието им да практикуват истината, както и отдръпването им, когато дойде време да я практикуват, сякаш тя няма нищо общо с тях. Когато някои хора общуват по време на събирания, те изглеждат много оживени, обичат да повтарят думи и доктрини и да правят високопарни изявления, за да заблудят останалите и да ги спечелят на своя страна. Изглеждат пълни с енергия и в добро настроение, докато го правят, и продължават неспирно. Други пък по цял ден от сутрин до вечер са заети с въпроси на вярата, четат Божиите слова, молят се, слушат химни, водят си бележки, сякаш и за миг не могат да се откъснат от Бог. От зори до здрач са заети да изпълняват дълга си. Действително ли тези хора обичат истината? Нима нямат нрав на неприязън към истината? Кога може да се види истинското им състояние? (Когато дойде време да практикуват истината, те бягат и отказват да приемат, когато ги кастрят.) Възможно ли е това да се дължи на факта, че не разбират това, което чуват, или на това, че не разбират истината и затова не искат да я приемат? Отговорът е: нито едно от двете. Управлява ги тяхната природа. Това е проблем на нрава. В сърцата си тези хора много добре знаят, че Божиите слова са истината, че са положителни и че практикуването на истината може да доведе до промени в нрава на хората и да ги направи способни да удовлетворят Божиите намерения, но те не ги приемат и не ги практикуват. Това означава да изпитваш неприязън към истината. При кого сте виждали нрав на неприязън към истината? (При неверниците.) Неверниците изпитват неприязън към истината, това е съвсем ясно. Бог няма как да спаси такива хора. А сред вярващите в Бог, по какъв начин сте виждали хората да изпитват неприязън към истината? Може би когато си разговарял с тях за истината, те не са ставали и не са си тръгвали, а когато общението е засягало собствените им трудности и проблеми, те са ги посрещали правилно — и въпреки това те все още имат нрав на неприязън към истината. Къде може да се види това? (Те често слушат проповеди, но не прилагат истината на практика.) Хората, които не прилагат истината на практика, без всякакво съмнение имат нрав на неприязън към истината. Някои хора са способни да практикуват малко от истината от време на време, така че имат ли те нрав на неприязън към истината? Такъв нрав се открива също и в онези, които практикуват истината, само че в различна степен. Да си способен да практикуваш истината не означава, че нямаш нрав на неприязън към истината. Практикуването на истината не означава, че твоят живот нрав внезапно се е променил — случаят не е такъв. Трябва да разрешиш проблема с покварения си нрав, това е единственият начин да постигнеш промяна в живот нрава си. Практикуването на истината еднократно не означава, че вече нямаш покварен нрав. Способен си да практикуваш истината в една област, но не непременно и в други области. Съответният контекст и причини са различни, но най-важното е, че все пак съществува покварен нрав, който е в основата на проблема. Следователно, след като нравът на някого се е променил, всичките му трудности, претексти и извинения, свързани с практикуването на истината — всички тези проблеми са разрешени и цялото му непокорство, недостатъци и грешки са преодолени. Ако човешкият нрав не се промени, хората винаги ще имат затруднения да практикуват истината и винаги ще имат претекст и извинения. Ако искате да сте способни да практикувате истината и да се покорявате на Бог във всички неща, първо трябва да има промяна в нрава ви. Едва тогава ще сте способни да разрешите проблемите из основа.

За какво се отнася основно нравът на неприязън към истината? Нека първо обсъдим един вид състояние. Някои хора имат голям интерес да слушат проповеди и колкото повече слушат общения за истината, толкова повече се проясняват сърцата им и толкова по-въодушевени стават. Тяхното отношение е положително и инициативно. Доказва ли това, че нямат нрав на неприязън към истината? (Не.) Например на някои деца на седем или осем години им става интересно, когато чуят за вярата в Бог и те винаги четат Божието слово и посещават сбирките с родителите си, а някои хора казват: „Това дете няма нрав на неприязън към истината, то е много умно, родено е да вярва в Бог, избрано е от Бог“. То може наистина да е било избрано от Бог, но тези думи са само наполовина верни. Това е така, защото децата са още твърде малки и посоката на техния стремеж и целите им в живота предстои да се оформят. Когато техният мироглед и възгледите им за обществото все още не са оформени, може да се каже, че младите им души обичат положителните неща, но не можеш да кажеш, че те нямат нрав на неприязън към истината. Защо казвам това? Те са в детска възраст. Тяхната човешка природа е все още незряла, липсва им всякакво преживяване, хоризонтите им са ограничени и те не разбират изобщо какво е истината. Те просто имат вкус за положителните неща. Не можеш да кажеш, че обичат истината, а още по-малко, че притежават истината реалност. Нещо повече, децата нямат преживяване и затова никой не може да види какво е скрито в сърцата им, какъв вид природа същност имат. Хората решават, че децата обичат истината само защото се интересуват от вярата в Бог и слушат проповеди — което е проявление на невежество и глупост, защото децата нямат познание за това какво е истината и затова човек не може дори да спомене въпроса за това дали харесват истината или изпитват неприязън към нея. Да изпитваш неприязън към истината означава преди всичко липса на интерес и антипатия към истината и положителните неща. Да изпитваш неприязън към истината е когато хората са способни да разбират истината и знаят какво са положителните неща, но въпреки това се отнасят към истината и към положителните неща с нагласа и състояние на съпротива, нехайност, антипатия, лъжливост и безразличие. Това е нрав, при който изпитваш неприязън към истината. Съществува ли този вид нрав у всеки? Някои хора казват: „Макар да знам, че Божиите слова са истината, аз все пак не я харесвам, нито я приемам или най-малкото не мога да я приема точно сега“. Какъв е проблемът тук? Това е да изпитваш неприязън към истината. Нравът в тези хора не им позволява да приемат истината. Какви конкретни проявления има неприемането на истината? Някои хора казват: „Аз разбирам всички истини, но просто не мога да ги приложа на практика“. Това разкрива, че става въпрос за човек, който изпитва неприязън към истината и не обича истината, и затова не може да приложи никакви истини на практика. Някои хора казват: „Това, че съм бил способен да спечеля толкова много пари е нещо, над което господства Бог. Бог наистина ме е благословил, Бог е бил толкова добър към мен, Бог ми е дал големи богатства. Цялото ми семейство е добре облечено и нахранено и не му трябват нито дрехи, нито храна“. Като виждат, че са били благословени от Бог, тези хора Му благодарят в сърцето си, те знаят, че всичко това е било управлявано от Бог и че ако не са били благословени от Бог — ако се бяха уповавали само на своите таланти — категорично нямаше да са спечелили всичките тези пари. Те наистина мислят това в сърцата си, наистина го знаят и наистина отправят благодарности към Бог. Но идва ден, когато бизнесът им пропада, за тях настъпват тежки времена и те обедняват. Защо става така? Защото са алчни за удобства и не мислят за това как да изпълняват правилно дълга си, а прекарват цялото си време в преследване на богатство, стават роби на парите, което засяга изпълнението на дълга им и ето как Бог им отнема това. В сърцето си те знаят, че Бог ги е благословил с толкова много и им е дал толкова много, и все пак нямат желание да се отплатят за Божията любов, да излязат и да изпълняват дълга си, а са плахи и непрестанно се боят да не бъдат арестувани, страхуват се да не загубят всички тези богатства и удоволствия и в резултат Бог им отнема тези неща. Сърцата им са чисти като огледало, те знаят, че Бог им е отнел тези неща и че ги дисциплинира, и затова се молят на Бог и казват: „О, Боже! Ти ме благослови веднъж, значи можеш да ме благословиш и втори път. Твоето съществуване е вечно и затова благословиите Ти също са с човечеството. Отправям благодарност към Теб! Каквото и да се случи, Твоите благословии и обещание няма да се променят. Ако вземеш от мен, аз все така ще се покорявам“. Думата „покорявам“ обаче звучи празно от тяхната уста. Устата им казва, че могат да се покорят, но след това те размислят и нещо не им дава мира: „Нещата бяха толкова добре преди. Защо Бог ми отне всичко? Нима да си стоя вкъщи и да изпълнявам дълга си не е същото като да съм навън и да изпълнявам дълга си? Че какво съм забавил?“. Те винаги се връщат към миналото. В тях има нещо като оплакване и неудовлетвореност от Бог и те постоянно се чувстват потиснати. Бог все още ли е в сърцата им? Това, което е в сърцата им, са парите, материалните удобства и добрите времена. Бог няма никакво място в сърцето им, Той вече не е техният Бог. Макар да знаят, че е истина, че „Бог даде и Бог отне“, те харесват думите „Бог даде“ и изпитват неприязън към думите „Бог отне“. Очевидно приемането на истината е избирателно при тях. Когато Бог ги благославя, те приемат това за истината — но веднага щом Бог им отнеме, не могат да го приемат. Не могат да приемат такова върховенство от Бог и вместо това се противопоставят и недоволстват. Когато от тях се иска да изпълняват дълга си, те казват: „Ще го направя, ако Бог ми даде благословии и благодат. Без Божиите благословии и докато моето семейство е в състояние на такава бедност, как мога да изпълнявам дълга си? Не искам!“. Що за нрав е това? Макар че в сърцето си те лично преживяват Божиите благословии и това, че Той им е дал толкова много, те не са готови да приемат, когато Бог взима от тях. Защо е така? Защото не могат да се избавят от парите и удобния си живот. Въпреки че може да не са вдигнали голям шум за това, че може да не са протегнали ръка към Бог и може да не са се опитали да си върнат със сила старите си активи, като се уповават на собствените си усилия, те вече са се отчаяли от действията на Бог, изцяло неспособни са да приемат и казват: „Наистина е необмислено Бог да постъпва така. Това е отвъд всякакво възприятие. Как мога да продължа да вярвам в Бог? Вече не желая да призная, че Той е Бог. Ако не призная, че Той е Бог, Той не е Бог“. Това един от видовете нрав ли е? (Да.) Сатана има този вид нрав, Сатана отрича Бог по този начин. Този вид нрав е такъв, при който изпитваш неприязън към истината и мразиш истината. Когато хората изпитват неприязън към истината до такава степен, накъде ги води това? То ги кара да противостоят на Бог и ги кара да противостоят упорито на Бог до самия край — което означава, че с тях е свършено.

Каква точно е природата на нрава на неприязън към истината? Хората, които изпитват неприязън към истината, не обичат положителните неща, нито нещо, което Бог прави. Да вземем например Божието дело на правосъдието от последните дни: никой не иска да приеме това дело. Малцина са готови да слушат проповеди за Бог, който разобличава хората, осъжда хората, наказва хората, подлага на изпитания хората, облагородява хората, укорява хората и дисциплинира хората, и все пак са доволни да слушат за Бог, който благославя хората, увещава хората и за обещанията Му към хората — никой не отхвърля тези неща. Точно както през Епохата на благодатта, когато Бог извърши своето дело на опрощаване, помилване, благославяне и даряване на благодат на човека, когато Той излекува болните и пропъди демоните, и даде обещания на хората — хората бяха готови да приемат всичко това, те всички възхваляваха Исус за великата Му любов към човека. Но сега, когато е дошла Епохата на царството и Бог извършва делото на правосъдието и изразява много истини, никой не го е грижа. Независимо как Бог разобличава и съди хората, те не го приемат и дори си казват: „Може ли Бог да прави такива неща? Не обича ли Бог хората?“. Ако ги кастрят, укоряват или дисциплинират, те имат още повече представи и си казват: „Как може това да е Божията любов? Тези думи на правосъдие и заклеймяване изобщо не са любящи, не ги приемам. Не съм толкова глупав!“. Това е нрав на неприязън към истината. Като чуят истината, някои хора казват: „Каква истина? Това е само теория. Изглежда толкова благородна, толкова могъща, толкова свята — но това са просто добре звучащи слова“. Не е ли това нрав на неприязън към истината? Това е нрав, при който изпитваш неприязън към истината. Този вид нрав във вас ли е? (Да.) Какво състояние току-що споменах, на което е най-вероятно да станете жертва, което виждате най-често и което оценявате най-дълбоко? (Да не искаме да се сблъскваме с трудности, когато изпълняваме дълга си, да не желаем да бъдем съдени и наказвани от Бог, да искаме всичко да върви гладко.) Да отхвърляте Божието върховенство, да отхвърляте Божието дисциплиниране и укор, да осъзнавате ясно, че така Бог прави добро, но да му се противопоставяте в сърцето си: това е един вид проявление. Нещо друго? (Да сме щастливи, когато сме били ефективни в изпълнението на дълга си, и да сме негативни, слаби и неспособни да съдействаме активно, когато не сме.) Какъв вид проявление е това? (Непримиримост.) Трябва да сте точни в това. Не се обърквайте и не правете слепи констатации. Понякога човешките състояния са много сложни. Те не са просто един вид, а два или три вида, смесени заедно. Как тогава ги определяш? Понякога един нрав ще се разкрие в две състояния, понякога в три, но въпреки че тези състояния са различни, в крайна сметка нравът все още е един. Вие трябва да разбирате този нрав на неприязън към истината и трябва да проучите какви са проявленията на това да изпитваш неприязън към истината. По този начин ще можете истински да разберете нрава на неприязън към истината. Ти изпитваш неприязън към истината. Знаеш много добре, че нещо е правилно — не става дума непременно за Божиите слова или истините принципи, а понякога за положителните неща, правилните неща, правилните думи, правилните предположения — но все пак казваш: „Това не е истината, това са просто правилните думи. Не искам да слушам — не слушам думите на хората!“. Какъв нрав е това? Тук има надменност, непримиримост и неприязън към истината — присъстват всички тези видове нрав. Всеки вид нрав може да породи много видове състояния. Едно състояние може да се отнася до няколко различни видове нрав. Ти трябва да си наясно с това от какъв вид нрав произлизат тези състояния. По този начин ще можеш да разпознаеш различните видове покварен нрав.

Всеки от четирите вида покварен нрав, за които току-що разговаряхме, е достатъчен, за да осъди хората на смърт — твърде крайно ли ще е да кажа това? (Не.) Как се появяват видовете покварен нрав у хората? Всички те идват от Сатана. Хората се изпълват с всички ереси и заблуди, които идват от Сатана, дяволи и известни и видни личности, и така се появяват различните видове покварен нрав. Тези видове нрав положителни или негативни са? (Негативни са.) Въз основа на какво казвате, че са негативни? (Въз основа на истината.) Понеже тези видове нрав нарушават истината и се противопоставят на Бог, и понеже са във враждебно противодействие на Божия нрав и всичко, което Бог има и което е Той, следователно, ако един от тези видове покварен нрав се открие в хората, те стават хора, които се противопоставят на Бог. Ако всеки от тези четири вида покварен нрав се открие в даден човек, това е тревожно и той става враг на Бог и е предопределен за сигурна смърт. Независимо какъв е нравът, ако го претеглиш с помощта на истината, ще видиш, че проявената му същност е насочена срещу Бог, противопоставена е на Бог и е враждебна към Бог. Следователно, ако твоят нрав не се промени, тогава няма да си съответстващ на Бог, ще мразиш истината и ще бъдеш враг на Бог.

Сега нека поговорим за петия вид нрав. Ще ви дам пример и вие може да се опитате да разберете точно какъв вид нрав е това. Представете си, че двама души говорят и единият от тях е прекалено прям в това, което казва, от което другият се обижда. Той си мисли наум: „Защо така нараняваш гордостта ми? Да не мислиш, че позволявам на хората да ме хокат?“ и така в него се натрупва омраза. В действителност този проблем е лесен за разрешаване. Ако човек е казал нещо, което наранява друг човек, стига говорещият да се извини на слушащия, въпросът ще е решен. Но ако засегнатата страна не може да пренебрегне станалото и смята, че „никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“, какъв нрав е това? (Злоба.) Точно така — това е злоба и този човек има порочен нрав. В църквата някои хора биват кастрени, защото не изпълняват правилно дълга си. Нещата, които се казват, когато се кастри човек, често включват порицание и може би дори мъмрене. Това със сигурност го разстройва и той започва да търси извинения и ще поиска да отвърне със същия тон. Казва неща като: „Макар че ти ме кастри, като каза правилни неща, част от казаното беше наистина обидно и ти ме унижи и нарани чувствата ми. Вярвал съм в Бог всички тези години, работил съм усилено, макар никога да не съм имал никакъв принос — как може да се отнасяш с мен по този начин? Защо не кастриш някой друг? Не мога да приема това и няма да се примиря с него!“. Не е ли това вид покварен нрав? (Да.) Този покварен нрав се проявява само чрез оплаквания, непокорство и враждебност, но предстои да достигне върха си, не е достигнал зенита си, макар вече да дава някои признаци и вече да се приближава до точката, в която ще избие. Какво е отношението на този човек скоро след това? Той не е покорен, чувства се раздразнен и епредизвикателен, и започва да действа със злоба. Започва да си намира оправдания: „Водачите и работниците не винаги са прави, когато кастрят хората. Останалите от вас може и да са способни да го приемат, но аз не мога. Вие може да го приемете, защото сте глупави и мекушави. Аз не го приемам! Нека да го избистрим и да видим кой е крив и кой — прав“. След това хората разговарят с него и казват: „Независимо от това кой е крив и кой е прав, първото, което трябва да направиш, е да се подчиниш. Възможно ли е изпълнението на дълга ти да не е опетнено ни най-малко? Всичко ли правиш както трябва? Дори ако правиш всичко както трябва, да те кастрят все пак е полезно за теб! Разговаряхме с теб за принципите толкова много пъти, но ти никога не ни послуша и избра просто да правиш сляпо това, което ти харесва, като причиняваш смущения в църковното дело и предизвикваш огромни загуби, затова как може да не приемаш кастрене? Думите може да са сурови и може да е трудно да се слушат, но това е нормално, нали? Тогава за какво спориш? Трябва ли просто да ти се позволи да правиш лоши неща, без да е позволено на другите да те кастрят?“. Но ще може ли той да приеме да го кастрят, след като чуе това? Няма. Просто ще продължи да си измисля извинения и да се противопоставя. Какъв нрав разкри той? Дяволски нрав, порочен нрав. Какво всъщност имаше предвид? „Не търпя хората да ме дразнят. Никой не трябва да се опитва да пипне и косъм от главата ми. Ако ти покажа, че с мен не е лесно да се заяждаш, в бъдеще няма да смееш да ме кастриш. Няма ли да съм победил тогава?“. Какво ще кажете за това? Нравът беше разобличен, нали? Това е порочен нрав. Хората с порочен нрав не просто изпитват неприязън към истината — те мразят истината! Когато са подложени на кастрене, те или се опитват да избягат, или не му обръщат внимание — в сърцата си те са невероятно враждебни. Не става въпрос само да си измислят извинения. Отношението им изобщо не е такова. Те са неотстъпчиви и се съпротивляват, дори в отговор се карат като същинска харпия. В сърцата си те мислят: „Разбирам, че се опитваш да ме унижиш и целенасочено да ме засрамиш, и макар че не смея да ти противореча открито, ще намеря начин да ти го върна! Мислиш си, че можеш просто да ме кастриш и да ме сплашваш? Ще привлека всички на моя страна, ще те нароча и после ще ти го върна тъпкано!“. Това мислят в сърцата си, порочният им нрав най-накрая се е разкрил. За да постигнат целите си и да излеят злобата си, те правят всичко възможно да измислят извинения, които ще им позволят да оправдаят себе си и да привлекат всички на своя страна. Едва тогава ще са щастливи и спокойни. И това ако не е злоба! Това е порочен нрав. Когато все още им предстои да бъдат кастрени, такива хора са като агънца. Когато са подложени на кастрене или когато истинското им аз е разобличено, те незабавно се превръщат от агънца във вълци и свирепостта им се проявява. Не е ли това порочен нрав? (Да.) Тогава защо не се вижда през повечето време? (Не са били предизвикани.) Точно така, не са били предизвикани и интересите им не са били застрашени. Точно както един вълк няма да те изяде, когато не е гладен — ще кажеш ли, че не е вълк? Ако изчакаш да се опита да те изяде, за да го наречеш вълк, няма ли да е твърде късно? Дори ако още не се е опитал да те изяде, трябва да си винаги бдителен. Това, че вълкът не те е изял, не означава, че не иска да те изяде, просто не е дошъл моментът, а когато моментът дойде, вълчата му природа излиза наяве. Кастренето разкрива всеки тип човек. Някои хора си мислят: „Защо кастрят само мен? Защо винаги нарочват мен? Да не ме възприемат като лесна плячка? Аз не съм човек, с когото можеш да се заяждаш!“. Какъв нрав е това? Как може те да са единствените, които са кастрени? Нещата не стоят наистина така. Кой от вас не е бил кастрен? Всички сте били кастрени. Понякога водачите и работниците са своенравни и безразсъдни в работата си или не я изпълняват според работните си ангажименти — и повечето от тях са кастрени. Това се прави, за да се защити църковното дело и да се предотврати отклоняването на хората от правилния път. Не е насочено към конкретен човек. Това, което тези хора казват, очевидно е изопачаване на фактите и освен това е проявление на порочен нрав.

По какви други начини се проявява един порочен нрав? Как е свързан с това да изпитваш неприязън към истината? Всъщност, когато неприязънта към истината се проявява сериозно и носи чертите на съпротивляване и осъждане, това разкрива порочен нрав. Неприязънта към истината включва различни състояния — от липса на интерес към истината до неприязън към истината, което прераства в осъждане и заклеймяване на Бог. Когато неприязънта към истината е достигнала определена точка, хората са склонни да отричат Бог, да мразят Бог и да се противопоставят на Бог. Не са ли тези няколко състояния порочен нрав? (Да.) Следователно онези, които изпитват неприязън към истината, имат още по-сериозно състояние и в това има един вид нрав: порочен нрав. Например някои хора признават, че всичко се управлява от Бог, но когато Бог отнема от тях и интересите им претърпяват загуби, външно те не се оплакват или противопоставят, но вътрешно нямат приемане или покорство. Отношението им е да седят пасивно и да чакат унищожението — което очевидно е състоянието на неприязън към истината. Има и друго, по-сериозно състояние: те не седят пасивно да чакат унищожението, а вместо това се съпротивляват на подредбите и устройванията на Бог и се съпротивляват на това, че Бог отнема от тях. Как се съпротивляват? (Като прекъсват и смущават делото на църквата или като саботират нещата в опит да установят свое царство.) Това е една форма. След като някои църковни водачи са сменени, те винаги прекъсват нещата и смущават църквата, докато водят църковен живот, съпротивляват се и не се подчиняват на нищо, което новоизбраният водач казва, и се опитват да го злепоставят зад гърба му. Какъв нрав е това? Това е порочен нрав. Това, което в действителност си мислят, е: „Ако аз не мога да съм водач, тогава никой друг няма да задържи тази позиция, ще ги прогонвам всички! Ако те премахна, аз ще бъда отново начело като преди!“. Това не е просто неприязън към истината, това е порочно! Да се съревноваваш за статус, да се съревноваваш за територия, да се съревноваваш за лични интереси и репутация, да не спираш пред нищо за отмъщението, да правиш всичко, което можеш, да упражняваш всичките си умения, да правиш всичко възможно, за да постигнеш целта си, да възвърнеш доброто си име, гордостта и статуса си или да удовлетвориш желанието си за отмъщение — всичко това е проявление на порочност. Някои от поведенията на порочния нрав включват това да казваш неща, които са смущаващи и прекъсващи, други — да правиш много лоши неща, за да постигнеш целите си. Дали с думите или с делата си, всичко, което такива хора правят, е противоположно на истината и в нарушение на истината, и е все разкриване на порочен нрав. Някои хора са неспособни да различават тези неща. Ако погрешната реч или поведение не е явна, те не могат да разберат какво представлява. Но за хората, които разбират истината, всичко, което злите хора казват и правят, е зло и никога не може да съдържа нещо, което е правилно или съгласно истината. Може да се каже, че нещата, които тези хора казват и правят, са 100% зли и са категорично разкриване на порочен нрав. Каква е мотивацията на злите хора, преди да разкрият този порочен нрав? Какъв вид цели се опитват да постигнат? Как могат да правят такива неща? Можете ли да различите това? Ще ви дам пример. В дома на някого се случва нещо. Мястото е поставено под наблюдение от големия червен змей и човекът не може да се прибере, което го наранява силно. Някои братя и сестри го приютяват и като вижда колко хубаво е всичко в техните домове, той си мисли: „Как така с твоя дом не се е случило нищо? Защо се случи с моя дом? Това не е честно. Не става така, трябва да измисля начин как нещо да се случи и с твоя дом, така че да не можеш да се върнеш в него. Ще те накарам да изпиташ същата трудност, от която страдах аз“. Независимо дали го направи или дали това ще стане реалност, или дали ще постигне целите си, той все пак има това намерение. Не е ли това вид нрав? (Да.) Ако не може да има хубав живот, той няма да позволи и на другите хора да имат. Каква е природата на такъв нрав? (Злоба.) Порочен нрав — този човек е противен! Както се казва, прогнил до дъно. Това описва колко е порочен. Каква е природата на този нрав? Опитайте се да разнищите какви са мотивите, намеренията и целите му, когато този нрав се разкрива в него. Каква е отправната точка в разкриването на този нрав? Какво желае да постигне? Нещо се е случило в собствения му дом и той получава всичко необходимо в дома на неговия домакин — защо би искал да развали това? Да не би да е щастлив само когато е вгорчил нещата за домакина си, така че и с неговия дом да се случи нещо и той също да не може да се прибере? В негов интерес е да защитава това място, да не позволява нещо да му се случи и да не вреди на домакините си, понеже това би означавало да навреди и на себе си. Тогава каква точно е целта му с това поведение? (Когато нещо не върви добре за него, той не иска да върви добре и за никой друг.) Това се нарича порочност. Той си мисли следното: „Моят дом беше унищожен от големия червен змей и сега нямам дом. Ти обаче все още имаш хубав топъл дом, в който можеш да се върнеш. Това не е честно. Не мога да понеса това да виждам как имаш възможност да се върнеш у дома. Ще ти дам урок. Ще направя така, че и ти да не можеш да се върнеш у дома точно като мен. Това ще направи нещата справедливи“. Не е ли това действие злобно и злонамерено? Каква е природата му? (Порочност.) Всичко, което злите хора правят и казват, е за постигане на някаква цел. Какви неща правят обикновено? Какво най-често правят хората с порочен нрав? (Те смущават, прекъсват и съсипват църковното дело.) (Опитват се да се подмазват, когато се срещат лице в лице с хората, но после се опитват да ги злепоставят зад гърба им.) (Нападат хората, отмъстителни са и се нахвърлят злобно на хората.) (Разпространяват слухове и клевети.) (Те злословят, съдят и заклеймяват хората.) Природата на тези действия е да смущава и съсипва делото на църквата и всички те са проявления на това да се противопоставяш на Бог и да Го нападаш, всички са разкривания на порочен нрав. Онези, които са способни да правят тези неща, са несъмнено зли хора и всички онези, които притежават определени проявления на порочен нрав, могат да се определят като зли хора. Каква е същността на един зъл човек? Тази на дявол, на Сатана. Това не е преувеличение. Вие способни ли сте на тези действия? На кои от тях сте способни? (Да сме осъдителни.) Тогава смеете ли да нападате или да си отмъщавате на хората? (Понякога имам такива мисли, но не смея да действам според тях.) Вие просто имате тези мисли, но не смеете да действате според тях. Ако някой с по-нисък статус те нарани, ще смееш ли да му отмъстиш? (Понякога да, способен съм на такива неща.) Ако този човек е наистина страховит, ако е красноречив и ти навреди, би ли посмял да му отмъстиш? Може би само малцина не биха се уплашили да го направят. Такива хора — хора, които набелязват слабите, но се боят от силните — имат ли порочен нрав? (Да.) Независимо какъв вид поведение е това и към кого е насочено, ако си способен да извършиш злодеянието да си отмъщаваш на другите братя и сестри, това доказва, че в теб има порочен нрав. Този порочен нрав не изглежда твърде различен отвън, но трябва да си способен да го различиш и трябва да си способен да различиш към кого го насочваш. Ако си свиреп към Сатана и си способен да укротиш и унижиш Сатана, това смята ли се за порочен нрав? Не. Това означава да защитиш нещо правилно и да си безстрашен в лицето на врага. Това означава да имаш чувство за справедливост. При какви обстоятелства това би се сметнало за порочен нрав? Ако тормозиш, тъпчеш и унижаваш добри хора или братята и сестрите, тогава това би било порочен нрав. Следователно трябва да притежаваш съвест и разум, да подхождаш към хората и нещата с принципи, да можеш да различаваш злите хора и дяволите, да имаш усещане за справедливост, трябва да си толерантен и търпелив към Божиите избраници и братята и сестрите, и трябва да практикуваш в съответствие с истината. Това е напълно правилно и съгласно Божиите намерения. Хората с порочен нрав не се отнасят с другите в съответствие с подобни принципи. Ако някой, независимо кой, направи нещо, с което да им навреди, те ще се опитат да му го върнат — това е порочност. В начина, по който действат злите хора, няма принцип. Те не търсят истината. Независимо дали действат от лична злоба или си набелязват слабите и се боят от силните, или дръзват да отмъщават на всеки, всичко това е порочен нрав и всичко представлява покварен нрав. В това няма съмнение.

Какво е най-очевидното проявление на човек с порочен нрав? Когато попадне на простодушен човек, когото е лесно да тормози, той започва да го тормози и да си играе с него. Това е обичайно явление. Когато човек, който е относително добросърдечен, види друг, който е простодушен и страхлив, той изпитва чувство на състрадание към него и дори да не може да му помогне, няма да го тормози. Когато видиш, че някой от братята и сестрите е простодушен, как се отнасяш към него? Тормозиш ли го, дразниш ли го? (Вероятно ще го гледам отвисоко.) Да гледаш отвисоко хората е начин да ги възприемаш, да ги виждаш, това е вид мислене, но как действаш и говориш с тях е въпрос на твоя нрав. Кажете Ми, как действате спрямо хората, които са плахи и страхливи? (Командоря ги и се заяждам с тях.) (Когато видя, че изпълняват неправилно дълга си, ги дискриминирам и изолирам.) Нещата, които споменахте, са проявление на порочен нрав и са свързани с човешкия нрав. Има още много такива неща, затова няма нужда да изпадаме в подробности за тях. Попадали ли сте някога на такъв човек, човек, който е пожелавал смъртта на всеки, който го е обидил, и дори се е молил на Бог да го прокълне, да го изтрие от лицето на земята? Макар че никой човек няма подобна сила, в сърцето си той си мисли колко добре би било, ако я имаше, или иначе се моли на Бог и иска от Него да направи това. Имате ли такива мисли в сърцето си? (Когато разпространяваме евангелието и срещнем зли хора, които ни нападат и ни докладват на полицията, изпитвам омраза към тях и имам мисли като например „ще дойде ден, в който Бог ще те накаже“.) Това е доста обективен случай. Бил си нападнат, пострадал си, заболяло те е, твоята лична почтеност и самоуважение са били напълно стъпкани — при такива обстоятелства за повечето хора ще е трудно да го преодолеят. (Някои хора разпространяват слухове онлайн за църквата ни, отправят много обвинения и когато ги чета, наистина се ядосвам, а в сърцето ми има много омраза.) Това порочност ли е или избухливост, или е нормална човешка природа? (Това е нормална човешка природа. Да не мразиш демоните и враговете на Бог не е нормална човешка природа.) Точно така. Това е разкриване, проявление и реакция на нормалната човешка природа. Ако хората не мразят негативните неща или не обичат положителните неща, ако нямат критерии за съвест, тогава не са хора. При тези обстоятелства какви действия може да извърши човек, които да преминат в порочен нрав? Ако тази омраза и ненавист се преобразуват в определен вид поведение, ако загубиш всякакъв разум и действията ти преминат определена червена линия, която бележи човешката природа, ако дори си способен да убиеш човек и да нарушиш закона, тогава това е порочност, това е да действаш избухливо. Когато хората разбират истината и са способни да различават злите хора и мразят нечестивостта, това е нормална човешка природа. Ако обаче се справят с нещата с избухливост, те действат без принципи. Различно ли е това от извършване на зло? (Да.) Има разлика. Ако човек е изключително лош, изключително порочен, изключително зъл, изключително неморален и ти изпитваш огромна антипатия към него и тази антипатия достигне точката, в която молиш Бог да го прокълне, тогава това е приемливо. Приемливо ли е обаче да вземеш нещата в свои ръце, ако Бог не действа след като си се молил два-три пъти? (Не.) Можеш да се молиш на Бог и да изразяваш своите възгледи и мнения, после да потърсиш истините принципи и в този случай ще можеш да се справиш правилно с нещата. Не трябва обаче да изискваш или да се опитваш да принудиш Бог да издейства отплата от твое име, още по-малко да позволяваш на избухливостта ти да те накара да правиш глупави неща. Трябва да подходиш рационално към въпроса. Трябва да си търпелив, да изчакаш времето на Бог и да прекарваш повече време в молитва към Бог. Виж как Бог действа с мъдрост към Сатана и дяволите и по този начин можеш да си търпелив. Да си рационален означава да повериш всичко това на Бог и да оставиш на Бог да действа. Това трябва да направи едно сътворено същество. Не действай с избухливост. Да действаш с избухливост не е приемливо за Бог и се заклеймява от Него. В такива моменти нравът, разкриван в хората, не е човешка слабост или мимолетен гняв, а е по-скоро порочен нрав. След като е определено, че е порочен нрав, ти си в беда и едва ли ще бъдеш спасен. Това е така, понеже хората с порочен нрав са способни да действат в нарушение на съвестта и разума, и стават силно предразположени да нарушават закона и да престъпват управленските закони на Бог. Как може да се избегне това? Като минимум, има три червени линии, които не трябва да се пресичат. Първата е да не се правят неща, които са в нарушение на съвестта и разума, втората е да не се нарушава законът и третата е да не се нарушават Божиите управленски закони. В допълнение не правете нищо крайно или нещо, което ще смути делото на църквата. Ако се придържате към тези принципи, най-малкото безопасността ви ще е осигурена и няма да бъдете отстранени. Ако се съпротивлявате ожесточено, когато ви кастрят, защото сте извършили всякакви злини, това е още по-опасно. Възможно е да накърните пряко Божия нрав и да бъдете премахнати или отлъчени от църквата. Наказанието за накърняване на Божия нрав е много по-тежко от това за нарушаване на закона — тази съдба е по-лоша от смъртта. Нарушаването на закона включва най-много затворническа присъда. Няколко трудни години и излизате, това е. Но ако накърните Божия нрав, ще търпите вечно наказание. Следователно, ако хората с порочен нрав нямат никаква рационалност, те са крайно застрашени, способни са да извършат зло и е сигурно, че ще бъдат наказани и ще получат възмездие. Ако хората имат малко рационалност, ако са способни да търсят истината и да ѝ се покоряват, ако могат да се въздържат да не извършват твърде много зло, те категорично имат надежда да бъдат спасени. За човек е от съществено значение да има рационалност и разум. Един човек с разум е вероятно да приеме истината и да се справи с кастренето по правилен начин. Човек без разум е в опасност, когато го кастрят. Да кажем например, че някой е много ядосан, след като е кастрен от водача. Склонен е да разпространява слухове и да напада водача, но не смее от страх, че ще създаде неприятности. Такъв нрав обаче вече съществува в сърцето му и е трудно да се каже дали този човек ще действа, или не. Докато този вид нрав вече съществува в нечие сърце, докато тези мисли съществуват, тогава, макар че е възможно човек да не действа според тях, той вече е в опасност. Когато обстоятелствата го позволят — когато получи възможност, той може да действа. Докато порочният му нрав съществува, ако не се преодолее, рано или късно този човек ще извърши зло. А какви други ситуации има, в които човек разкрива порочен нрав? Кажете Ми. (Бях нехаен в дълга си и не постигнах резултати, и тогава бях заменен от водача в съответствие с принципите и почувствах известна съпротива. Тогава, като видях, че той разкрива покварен нрав, помислих да напиша писмо, за да го докладвам.) Тази идея от нищото ли се появява? Съвсем не. Това е резултат от природата ти. Рано или късно нещата в човешката природа се разкриват, няма как да знаем при какви случаи или обстоятелства ще се разкрият и ще се задействат. Понякога хората не правят нищо, но това е защото ситуацията не им позволява. Ако обаче става въпрос за човек, който се стреми към истината, той ще е способен да търси истината, за да преодолее това. Ако не е човек, който се стреми към истината, ще направи каквото му харесва и веднага щом ситуацията го позволи, ще извърши зло. Следователно, ако поквареният нрав не се преодолее, е изключително вероятно човек да се забърка в неприятности и в този случай ще пожъне това, което е посял. Някои хора не се стремят към истината и постоянно са нехайни в изпълнението на дълга си. Те не приемат, когато ги кастрят, никога не се разкайват и накрая са изолирани, за да размишляват. Някои хора са премахвани от църквата, защото непрестанно смущават църковния живот и стават като гнили ябълки, а други са отлъчени, защото извършват всякакви злини. Следователно независимо от типа човек, ако някой често разкрива покварен нрав и не търси истината, за да го преодолее, той е способен да извърши злини. Човешкият покварен нрав не се състои само от надменност, но също и от нечестивост и порочност. Надменността и порочността са просто общите фактори.

Тогава как да се разреши проблемът с разкриването на порочния нрав? Хората трябва да осъзнаят какъв е техният покварен нрав. Нравът на някои хора е особено порочен, злобен и надменен и те са напълно безскрупулни. Това е природата на злите хора и тези хора са най-опасни от всички. Когато такива хора имат власт, дяволите имат власт, Сатана има власт. В Божия дом всички зли хора са разкривани и отстранявани заради извършването на всякакви злодеяния. Когато се опитваш да разговаряш за истината със зли хора или да ги кастриш, има голяма възможност те да те нападнат или да те съдят, или дори да ти отмъстят вследствие на това, че нравът им е толкова злобен. Това всъщност е много често срещано. Например може да има двама души, които се разбират много добре, които са много внимателни и загрижени един за друг, но накрая се разделят заради едно-единствено нещо, което засяга интересите им, и те прекъсват всякакви отношения. Някои хора дори стават врагове и се опитват да си отмъщават един на друг. Всички те са много порочни. Когато стане въпрос за изпълнението на дълга на хората, забелязали ли сте кои неща, които се проявяват и разкриват в тях, попадат в рамките на порочния нрав? Такива неща със сигурност съществуват и вие трябва да ги изкорените. Това ще ви помогне да различавате и разпознавате тези неща. Ако не знаете как да ги изкорените и да ги различите, никога няма да можете да различавате злите хора. След като някои хора са подведени от антихристите и попаднат под техния контрол, животът им страда и едва тогава научават какво е антихрист и какво е порочен нрав. Вашето разбиране на истината е твърде повърхностно. Вашето разбиране на повечето истини спира до нивото на това, което е изречено или написано, или разбирате само думите и доктрините, а те не съответстват изобщо на реалността. След като чуете много проповеди, изглежда, че в сърцето ви има разбиране и просветление, но когато се сблъскате с реалността, все още не можете да различите какви са нещата в действителност. Всички знаете на теория какви са проявленията на антихристите, но когато видите истински антихрист, не сте способни да го различите като такъв. Това е, защото имате твърде малко преживяване. Когато имаш повече преживяване, когато си бил достатъчно нараняван от антихристите, наистина ще си способен да ги различиш какви са наистина. Днес, макар че повечето хора слушат съвестно проповеди по време на сбирките и искат да се стремят към истината, след като чуят проповедта, те разбират само буквалното значение и не стигат по-далеч от теоретичното ниво, не са способни да преживеят практическата страна на истината. Следователно тяхното навлизане в истината реалност е много повърхностно, което означава, че им липсва способност за различаване на злите хора и антихристите. Антихристите имат същността на злите хора, но освен антихристите и злите хора, нямат ли и другите хора порочен нрав? В действителност няма добри хора. Когато няма никакви проблеми, всички се усмихват, но когато се сблъскат с нещо, което вреди на интересите им, нещата загрубяват. Това е порочен нрав. Този порочен нрав може да се разкрие във всеки момент, той е неволен. Та какво точно се случва тук? Дали е въпрос на обсебване от зли духове? Или на демоническо превъплъщение? Ако е някое от тези две неща, тогава човекът има същността на зъл човек и не може да му се помогне. Ако неговата същност не е на зъл човек и просто има този покварен нрав, тогава състоянието му не е фатално и ако може да приеме истината, за него има надежда да бъде спасен. Тогава как може да се преодолее един порочен, покварен нрав? Първо, трябва да се молите често, когато се сблъскате с неща и разсъждавате върху мотивите и желанията, които имате. Трябва да приемете Божията внимателна проверка и да контролирате поведението си. Нещо повече, не трябва да разкривате никакви зли думи или поведение. Ако човек установи, че има неправилни намерения и злоба в сърцето си, че иска да извършва лоши неща, трябва да търси истината, за да ги преодолее, трябва да открие съответните Божии слова, за да разбере и разреши този въпрос, трябва да се моли на Бог, да търси Неговата закрила, да се кълне в Бог и да проклина себе си, когато не приема истината и извършва зло. Общението с Бог по този начин дарява закрила и спира човек да не върши зло. Ако нещо се случи на човек и се надигнат зли намерения, но той не им обръща внимание и просто оставя нещата да се развиват сами или приема за даденост, че това е начинът, по който трябва да действа, тогава той е зъл човек и не е някой, който искрено вярва в Бог и обича истината. Такъв човек все още иска да вярва в Бог и да следва Бог, да бъде благословен и да навлезе в небесното царство — възможно ли е това? Само си мечтае. Петият вид нрав е порочността. Това също е проблем, свързан с покварения нрав и това е горе-долу всичко по темата.