Каква е целта на вярата на човека в Бог? (Да бъде спасен.) Спасението е вечна тема на вярата в Бог. Та как може да се постигне спасението? (Като се стремим към истината и винаги живеем пред Бог.) Това е един вид практикуване. Какво може да се придобие, като се живее винаги пред Бог? Каква е целта? (Да изградим нормална връзка с Бог.) (Да се боим от Бог и да отбягваме злото, и да разбираме истината и да постигнем истинско познание за Бог.) Какво още? (Да търсим истината, да направим истината наш живот.) Тези неща често се казват по време на проповеди, те са духовни фрази. Какво друго? (Да преживяваме да бъдем кастрени от Бог заедно с Неговото правосъдие и наказание и Неговите изпитания и облагородяване, за да започнем да се самоанализираме и опознаваме, и да търсим истината, за да преодолеем покварения си нрав по време на този процес, както и да постигнем истинско познание за Бог, като най-накрая станем хора, които притежават истината и човешка природа.) Изглежда, че сте разбрали доста от проповедите през последните няколко години. Тогава могат ли тези неща, които разбирате, да се използват във вашите преживявания, за да разрешавате определени реални проблеми и трудности? Например неправилни мисли и идеи, случайна негативност и слабост, както и определени въпроси, свързани с представи и фантазии: могат ли тези неща да бъдат преодоляни бързо? Някои хора може и да са способни да разрешат няколко второстепенни проблеми, но все още може да се борят с главните, основополагащи проблеми. Въз основа на нивото на разбиране, което имате за истините днес, бихте ли могли да останете непоколебими, ако се сблъскате със същия вид изпитания като Йов? (Бихме решили твърдо да останем непоколебими, но не знаем какъв би бил истинският ни духовен ръст, ако нещо наистина ни се случи.) Не трябва ли обаче да знаете какъв е истинският ви духовен ръст, дори нищо да не ви се е случило? Да не знаете това е опасно! Знаете ли какви са практическите аспекти на тези често повтаряни духовни изрази и установени фрази? Разбирате ли какво наистина предполага всяка от тези фрази? Разбирате ли точно каква е истината в тях? Ако знаеш и си преживял тези неща, тогава това доказва, че разбираш истината. Ако си способен само да повториш няколко духовни изрази и фрази, но те не са ти от полза, когато действително преживяваш нещо, и не са способни да разрешат неприятностите ти, тогава това доказва, че след всичките тези години на вяра в Бог ти все още не разбираш истината и не си имал никакви реални преживявания. Какъв е смисълът да ви казвам това? След като са стигнали дотук във вярата си в Бог, хората разбират малко повече от истината в сравнение с религиозните привърженици или невярващите, разбират някои от виденията на Божието дело и са способни да се придържат към няколко въпроса, свързани с правилата, и може да се каже, че имат известно разбиране и оценка за Божието върховенство, както и малко истинско възприятие за това върховенство — дали обаче тези неща са довели до промяна в техния живот нрав? Всеки от вас може като цяло да каже нещичко за често чуваните истини, които са свързани с виденията: виденията на Божието дело, целта на Божието дело и Божиите намерения за човечеството, а познанието, за което говорите, е много по-висше от това на религиозните привърженици — но може ли всичко това да донесе промяна във вашия нрав или дори частична промяна в този нрав? Способни ли сте да измерите това? Това е от съществено значение.

Наскоро бе направено общение за това как точно да се опознае Бог на земята, как да се взаимодейства с Бог на земята и как да се установи нормална връзка с Бог. Не са ли това най-практическите въпроси? Това са все истини, свързани с аспекта на практикуването, а целта на общението за тези неща е хората да се осведомят как да вярват в Бог, как да си взаимодействат с Бог и да изградят нормална връзка с Бог в ежедневието си. Що се отнася до истините, свързани с практикуването, и до всички истини, които сте чули, разбрали и можете да приложите на практика, способни ли са те да променят нрава ви? Може ли да се каже, че ако хората прилагат истината на практика по този начин и действително се стараят да постигнат това, тогава практикуват истината, и че ако са направили тези истини своя реалност, са способни да постигнат промени в нрава си? (Може.) Мнозина са слепи за това какво са промените в нрава. Те мислят, че това да си способен да повтаряш много духовни доктрини и да разбираш много истини представлява промени в нрава. Това е погрешно. От момента на разбирането на една истина до това да прилагаш тази истина на практика и после да промениш нрава си има дълъг процес на житейско преживяване. Как разбирате промените в нрава? Във всичко, което сте преживявали до момента, имало ли е някакви промени във вашия живот нрав? Вие може да не сте способни да прозрете тези неща и всичко това е проблемно. Думата „промяна“ в израза „промяна в нрава“ всъщност не е много трудна за разбиране, така че какво е „нрав“? (Законът на човешкото съществуване, отровата на Сатана.) Какво още? (Това, което е естествено у човека, което е в неговия живот същност.) Вие продължавате да изтъквате тези духовни термини, но те са все доктрини и общи рамки и не съдържат никакви подробности. Това не е разбиране на същността на истината. Често говорим за промени в нрава и такива теми винаги се обсъждат от самото начало на човешката вяра в Бог, независимо дали човек посещава сбирки или слуша проповеди. Това са нещата, които хората трябва да се опитат да проумеят, когато вярват в Бог. Но колкото до това какво точно са промените в нрава, дали е имало промяна в собствения им нрав и дали е възможно да постигнат промяна — много хора са невежи за тези неща, никога не са се замисляли за тях, нито знаят откъде да започнат да мислят за тях. Какво представлява нравът? Това е основна тема. След като разбереш това, тогава повече или по-малко ще разбираш въпроси като това дали е имало промяна в нрава ти, до каква степен се е променил той, колко са били промените и дали е имало промяна в нрава ти, след като си преживял определени неща. За да обсъждаш промените в нрава, първо трябва да знаеш какво е нрав. Всеки знае думата „нрав“, всеки е запознат с нея, но не знае какво означава нрав. Какво точно е нрав не може да се обясни ясно само с няколко думи и не може да се обясни като съществително име, тъй като е твърде абстрактно и не е лесно за възприемане. Ще дам пример, който ще ви накара да разберете. И овцете, и вълците са животни. Овцете ядат трева, а вълците ядат месо. Това се определя от тяхната природа. Ако един ден овцата изяде месо, а вълкът изяде трева, ще се промени ли природата им? (Не.) Когато овцата няма трева за ядене и умира от глад, ако ѝ се даде месо, ще го изяде, но ще си остане много хрисима към теб. Това е нрав, това е природата същност на овцата. В какво отношение се проявява покорството на овцата? (Тя не напада хората.) Точно така — това е покорен нрав. Проявеният в овцата нрав е отстъпчивост и подчинение. Тя не е жестока, а е послушна и мила. Вълците са различни. Техният нрав е жесток и те ядат всякакви дребни животни. Да срещнеш гладен вълк е много опасно, той може да се опита да те изяде дори ако не го предизвикаш. Нравът на вълка не е послушен или мил, а жесток и свиреп, без капка състрадание или жалост. Такъв е нравът на вълка. Нравът на вълка и овцата представлява тяхната природа същност. Защо казвам това? Защото нещата, които се разкриват в тях, се показват естествено, независимо от контекста, без човешки принос или подбуда. Те се разкриват естествено, без никаква нужда от допълнителен човешки принос. Жестокостта и безпощадността на вълците не е предизвикана от хората, нито пък добротата и хрисимостта на овцете им е втълпена от хората. Те са родени с тези неща, тези неща се разкриват естествено, те са тяхната същност. Това е нравът. Този пример дава ли ви някакво разбиране какво е нравът? (Да.) Това не е въпрос на понятие, не обясняваме някакво съществително име. В това има истина. Тогава каква е истината тук? Човешкият нрав е свързан с човешката природа. Както човешкият нрав, така и човешката природа са от Сатана, те са антагонистични и враждебни на Бог. Ако хората не получат Божието спасение и не се променят, тогава това, което ще изживяват и разкриват естествено, ще е единствено зло, негативно и нарушаване на истината — в това няма съмнение.

Току-що говорихме за нрава на овцете и вълците. Това са две напълно различни животни: всяко има своя нрав и неща, които се разкриват в него. Каква обаче е връзката с човешкия нрав? Като погледнем отново чрез този пример какво точно е човешкият нрав, какви видове покварен нрав съществуват? (Можем да знаем най-общо какъв вид нрав имат хората, като си взаимодействаме с тях. Например, докато говорим с някого, е възможно да усетим, че той говори със заобикалки, че винаги увърта, така че другите да не могат да кажат какво наистина има предвид, което означава, че в него има измамен нрав. Можем да получим обща идея от това какво обикновено казва и прави, от действията и поведението му.) Можете да видите определени проблеми с нрава във взаимодействието си с хората. Изглежда, че след като чухте този пример, имате обща идея за това какво е нравът. И така, кои видове покварен нрав имат всички хора? Кои видове нрав хората не осъзнават или са неспособни да усетят, но все пак без съмнение са видове покварен нрав? Например да кажем, че някои хора са много сантиментални и Бог казва: „Ти си много сантиментален. Когато става въпрос за човек, когото харесваш или за нещо, свързано със семейството ти, независимо кой се опитва да разбере ситуацията им или какво наистина се случва, ти няма да издадеш нищо за тях и ще продължаваш да ги прикриваш. Това е сантименталност“. Те чуват това и го разбират, признават го и го приемат като факт. Признават, че Божиите слова са правилни, че Божиите слова са истината и благодарят на Бог, че е разобличил това за тях. Може ли нравът им да се види от това? Очевидно ли е, че приемат истината, приемат фактите, не се съпротивляват и са покорни? (Не. Зависи как действат, когато се сблъскат с проблеми и дали това, което казват и това, което правят, е едно и също.) На прав път сте. В този момент те приемат — но по-късно, когато им се случи нещо подобно, няма промяна в начина, по който действат. Това представлява един вид нрав. Какъв нрав? Тогава са слушали, после са мислили за това и са си казали: „Как може да не знам, че съм сантиментален, след като съм чул толкова много проповеди? Сантиментален съм, но кой не е? Ако не прикривам семейството си и близките си хора, кой ще го направи? Дори един способен човек се нуждае от подкрепата на трима други“. Това си мислят в действителност. Когато дойде време за действие, това, което си мислят и планират в сърцето си, и отношението им към Божиите слова се определя изцяло от техния нрав. Какво е отношението им? „Бог може да казва и да разобличава каквото Си иска и аз ще приема това, което се предполага да приема, когато съм пред Него, но решението ми е взето и нямам намерение да се отървавам от чувствата си“. Това ли е нравът им? Техният нрав се е показал и истинското им лице е било разобличено, нали? Нима са хора, които приемат истината? (Не.) Тогава какво е това? Това е непримиримост. Пред Бог те казват „амин“ и се преструват, че приемат. Сърцето им обаче остава недокоснато. Не приемат Божиите слова сериозно, не ги възприемат като истината, а още по-малко ги прилагат на практика като истината. Не е ли това един от видовете нрав? И не е ли нрав като този разкриване на определен вид природа? (Да.) Тогава каква е същността на този вид нрав? Непримиримост ли е? (Да.) Непримиримост: това е един вид човешки нрав и той се среща във всички хора. Защо казвам, че това е нрав? Това е нещо, което произтича от човешката природа същност. Не е необходимо да мислиш за него, не е необходимо другите да те учат или да влияят на мислите ти, нито пък Сатана да те подвежда. Това се разкрива естествено в теб и произтича от твоята природа. Има някои хора, които независимо какви лоши неща правят, винаги обвиняват Сатана. Винаги казват: „Сатана вкара тази идея в главата ми, Сатана ме накара да го направя“. Приписват всичко лошо на Сатана и никога не признават проблемите в своята собствена природа. Това правилно ли е? Не си ли бил дълбоко покварен от Сатана? Ако не признаеш това, тогава как става така, че нравът на Сатана се разкрива в теб? Разбира се, има и моменти, когато Сатана внася смущение, включително когато хората са подвеждани и подстрекавани към нещо от зъл човек или от антихрист, или когато някой зъл дух действа и им изпраща мисли — но това са само изключения. През повечето време хората са насочвани от сатанинската си природа и разкриват всякакви видове покварен нрав. Когато хората действат според собствените си предпочитания и склонности, когато правят нещата по свой собствен начин, в съответствие със собствените си представи и фантазии, тогава те живеят според своя покварен нрав, а когато живеят според тези неща, те живеят според собствената си природа. Това са неоспорими факти. Когато хората са управлявани от своята сатанинска природа, когато живеят според сатанинската си природа, всичко, което се разкрива в тях, е собственият им покварен нрав. Това не може да се припише на Сатана, не може да се каже, че това са мисли, изпратени от Сатана. Понеже хората са били дълбоко покварени, те принадлежат на Сатана и понеже хората не са по-различни от Сатана и са живи демони, живи Сатани, следователно не трябва да приписваш всичко сатанинско, което се разкрива в теб, на Сатана. Не си по-добър от Сатана и това е твоят покварен нрав.

Какъв вид състояние има в хората, когато имат непримирим нрав? Те са основно упорити и самоправедни. Винаги се придържат към своите идеи, винаги мислят, че казаното от тях е правилно, напълно непреклонни са и не приемат чуждо мнение. Това е отношение на непримиримост. Те са като развалена плоча, не слушат никого, остават неизменно насочени към един курс на действие и настояват да го изминат докрай, независимо дали е правилен или погрешен. В това има някакво непокаяние. Както се казва в поговорката: „Мокър от дъжд не се бои“. Хората знаят отлично какво е правилно да направят и все пак не го правят, те твърдо отказват да приемат истината. Това е един от видовете нрав: непримиримост. В какви ситуации разкривате непримирим нрав? Често ли сте непримирими? (Да.) Много често! И понеже непримиримостта е твой нрав, тя те придружава във всяка секунда от всеки ден на съществуването ти. Непримиримостта пречи на способността на хората да дойдат пред Бог, пречи на способността им да приемат истината и пречи на способността им да навлязат в истината реалност. А ако не си способен да навлезеш в истината реалност, може ли да настъпи промяна в този аспект от твоя нрав? Само с голяма трудност. Имало ли е някаква промяна в този аспект от вашия нрав, който е непримирим? И колко промяна е имало? Да кажем например, че някога си бил изключително инатлив, но сега вече е имало малко промяна в теб — когато се сблъскаш с някой проблем, имаш известно усещане за съвест в сърцето си и си казваш: „Трябва да практикувам малко истина по този въпрос. Тъй като Бог е разобличил този непримирим нрав — тъй като съм го чул и сега го познавам — трябва да се променя. Когато в миналото се сблъсквах няколко пъти с такива неща, следвах плътта си и се провалях, а не желая това. Този път трябва да практикувам истината“. С такава решимост е възможно да се практикува истината и това е промяна. Когато имате преживявания по този начин известно време и сте способни да прилагате повече истини на практика, и това носи по-големи промени, а непокорният ви и непримирим нрав се разкрива все по-малко и по-малко, настъпила ли е промяна във вашия живот нрав? Ако непокорният ви нрав видимо е намалял, а покорството ви към Бог е станало още по-голямо, тогава е имало истинска промяна. Така че до каква степен трябва да се промените, за да постигнете истинско покорство? Ще сте успели, когато няма и следа от непримиримост, а само покорство. Това е бавен процес. Промените в нрава не се случват за един ден, те отнемат продължителни периоди на преживяване, може би дори цял живот. Понякога е необходимо да се изстрадат много големи трудности — трудности, подобни на умиране и връщане към живота, трудности, по-болезнени и тежки от това да изрежат целия тумор от тялото ви. Така че доколко се е променил непримиримият ви нрав? Способни ли сте да измерите това? (Преди смятах, че определени неща трябва да се правят по определен начин. Когато хората ми даваха различна гледна точка, не слушах и едва след като се сблъсках с реални спънки, се промених. Сега съм малко по-добре. Когато хората излагат различни възгледи, аз изпитвам съпротива, но по-късно съм способен да приема част от това, което казват.) Изменението на отношението е друг вид промяна. Това означава, че е имало малко промяна. Не е като преди, когато си знаел, че другият човек е прав, но си го отхвърлял и си отказвал да го приемеш, като все още се придържаш към своите склонности. Случаят вече не е такъв. В отношението ти вече е настъпил обрат. Доколко си се променил, след като си се променил в такава степен? Няма и десет процента. Десет процента промяна най-малкото означават, че след като другият човек е изразил своята различна гледна точка, ти нямаш чувства на противодействие или мисли на противопоставяне. Имаш нормално отношение. Макар че все се чувстваш неудобно в сърцето си, поне нямаш непримиримо отношение, можеш да обсъдиш това с човека, има известно покорство в практикуването ти и не правиш нещата само в съответствие със собствените си идеи. След това има моменти, когато се придържаш към собствените си идеи и моменти, когато си способен да приемеш какво казват другите. Промените в нрава се движат напред-назад. Трябва да преживееш неописуеми несполуки, за да постигнеш малко промяна, и неописуеми провали, за да успееш, и затова не е лесно да промениш нрава си без да преживееш няколко години на изпитания и облагородяване. Понякога, когато хората са в добро душевно състояние, те са способни да приемат правилните неща, които другите казват, но когато се чувстват потиснати, не търсят истината. Това не забавя ли нещата? Понякога, когато не се разбираш с партньора си, не търсиш истините принципи, а живееш според философиите на Сатана. Понякога, когато си сътрудничиш с другите и техните заложби са по-добри от твоите, а те са по-добри от теб, се чувстваш възпрян от тях и нямаш куража да отстояваш принципите, когато се сблъскаш с проблем. Понякога ти си по-добър от партньора си и той постъпва глупаво, а ти го гледаш отвисоко и не искаш да разговаряш за истината с него. Понякога искаш да практикуваш истината, но си възпрян от плътските чувства. Понякога ламтиш за удоволствията на плътта и макар че може да искаш да се опълчиш на плътта, не си способен на това. Понякога слушаш проповед и разбираш истината, но въпреки това не можеш да я приложиш на практика. Лесни ли са тези проблеми за разрешаване? Не са лесни за разрешаване от самия теб. Бог може само да подложи хората на изпитания и облагородяване, да ги накара да страдат силно и най-накрая да почувстват празнотата в себе си без истината, сякаш не могат да живеят без истината. Това облагородява хората да развият вяра и ги кара да се чувстват така, че трябва да се домогват до истината, че сърцата им няма да намерят покой, докато не практикуват истината и че ще преживеят огромно мъчение, ако не могат да се покорят на Бог. Ето какъв е ефектът, постигнат от изпитанията и облагородяването. Ето колко трудни са промените в нрава. Защо ви казвам, че не са лесни? Може ли да е заради това, че не Ме е страх, че ще станете негативни? То е, за да ви покажа колко важни са промените в нрава. Бих искал всички да обръщате внимание на това, да спрете да се стремите към онези нереалистични, лицемерни и фалшиви духовни образи, да спрете винаги да следвате онези нереалистични духовни доктрини, практики и правила. Като правите това, ще си навредите и няма да имате никаква полза.

Току-що говорихме за един аспект от нрава: непримиримостта. Непримиримостта често е вид отношение, което е скрито в дълбините на човешките сърца. Обикновено отвън не е ясна, но когато е очевидна, ще е лесно да се забележи и хората ще кажат: „Те са твърде упорити! Изобщо не приемат истината — толкова са непримирими!“. Тези с непримирим нрав са обсебени от един подход и се придържат само към едно нещо, като никога не го пускат. Е, това единствената страна на човешкия нрав ли е? Разбира се, че не — има много други. Да видим дали можете да кажете какъв нрав ще ви опиша. Някои хора казват: „В Божия дом аз се покорявам единствено на Бог, защото само Бог притежава истината. Хората не притежават истината, те имат покварен нрав, не може да се разчита на нищо, което казват, затова се покорявам само на Бог“. Прави ли са, като казват това? (Не.) Защо не? Какъв вид нрав е това? (Надменен и самонадеян.) (Нравът на Сатана, архангелът.) Това е надменен нрав. Не казвайте винаги, че е нравът на Сатана или нравът на архангела, този начин на говорене е твърде общ и е неопределен и труден за разбиране от хората. По-точно е да се каже само, че това е надменен нрав. Разбира се, това не е единственият вид нрав, който те разкриват, просто надменният нрав се разкрива толкова очевидно. Като се каже, че това е надменен нрав, хората ще могат да го разберат лесно, затова този начин на говорене е най-подходящ. Някои хора имат някакви умения, някакви дарове, някакви скромни способности и са извършили редица дела за църквата. Тези хора си мислят следното: „Вашата вяра в Бог предполага да прекарвате цял ден в четене, възпроизвеждане, писане, запаметяване на Божието слово като някой духовен човек. Какъв е смисълът? Можете ли да свършите нещо истинско? Как може да се наричате духовни хора, като не правите нищо? Вие нямате живот. Аз имам живот, всичко, което правя, е реално“. Какъв нрав е това? Те имат някои специални умения, някои дарове, могат да вършат малко добро и приемат, че тези неща са животът. В резултат те не се подчиняват на никого, не се страхуват да поучават никого, гледат отвисоко всички — надменност ли е това? (Да.) Това е надменност. При какви обстоятелства най-общо разкриват надменност хората? (Когато имат някакви дарове или специални умения, когато могат да правят някакви практически неща, когато имат капитал.) Това е една ситуация. Тогава хората, които не са надарени или нямат никакви специални умения, лишени ли са от надменност? (И те са надменни.) Човекът, за когото говорихме току-що, често ще казва: „Покорявам се единствено на Бог“, а като чуят това, хората ще си мислят: „Колко покорен на истината е този човек, той не се покорява на друго освен на истината, това, което казва, е правилно!“. Всъщност в тези привидно правилни думи има вид надменен нрав: „Покорявам се единствено на Бог“ ясно означава, че той не се покорява на никого. Питам ви, дали онези, които казват такива думи, наистина са способни да се покорят на Бог? Те никога не биха могли да се покорят на Бог. Онези, които са способни да изрекат такива думи, са несъмнено най-надменни от всички. Външно това, което казват, изглежда правилно, но всъщност това е най-коварният начин, по който се проявява надменният нрав. Те използват фразата „единствено на Бог“, за да се опитат да докажат, че са разумни, но всъщност това е като да заровят златото и да забодат отгоре знак с надпис „Тук няма заровено злато“. Не е ли глупаво това? Какво бихте казали, кой тип човек е най-надменен? Какви неща могат да кажат хората, които ги правят най-надменни? Вероятно сте чували някои надменни неща преди. Какво е най-надменното от тях? Знаете ли? Смее ли някой да каже: „Не се покорявам на никого — дори на небето или земята, дори на Божиите слова“? Само големият червен змей, този зъл дявол, смее да каже това. Никой, който вярва в Бог, не би го казал. Ако обаче онези, които вярват в Бог, кажат: „Покорявам се единствено на Бог“, те не са много по-различни от големия червен змей, те делят първо място в света, те са най-надменни от всички. Казвате, че всички хора са надменни, но има ли различия в надменността им? Къде виждате различията? Всички покварени човешки същества имат надменен нрав, но в тяхната надменност има различия. Когато надменността на човек е достигнала определена степен, той е загубил всякакъв разум. Разликата е дали в това, което някой казва, има разум. Някои хора са надменни, но все още притежават известен разум. Ако са способни да приемат истината, тогава все още имат надежда за спасение. Други са толкова надменни, че нямат разум — за тяхната надменност няма граници — и такива хора никога не биха могли да приемат истината. Ако хората са толкова надменни, че нямат разум, тогава губят всякакво усещане за срам и са само глупаво надменни. Това са все разкривания и проявления на надменен нрав. Как биха могли да кажат нещо като „покорявам се единствено на Бог“, ако нямаха надменен нрав? Със сигурност не биха го казали. Без съмнение, ако някой има надменен нрав, тогава той има проявление на надменност и несъмнено ще казва и прави надменни неща, ще му липсва всякакъв разум. Някои хора казват: „Аз нямам надменен нрав, но такива неща се разкриват в мен“. Има ли логика в такива думи? (Не.) Други казват: „Не мога да се сдържа. Веднага щом спра да съм внимателен, правя нещо надменно“. Има ли логика в тези думи? (Не.) Защо не? Каква е първопричината за тези думи? (Че нямаме себепознание.) Не — те знаят, че са надменни, но като чуват другите да им се подиграват с думите „Как така си толкова надменен? За какво си толкова надменен?“, те се чувстват засрамени и именно затова казват такива неща. Чувството им за гордост не може да понесе това, те търсят извинение да го прикрият, да го маскират, да го потулят и да се измъкнат от ситуацията. Ето защо в думите им няма логика. Когато твоят надменен нрав все още не е преодолян, ти си надменен даже когато не говориш. Надменността е в природата на хората, тя е скрита в сърцата им и може да се разкрие по всяко време. И така, докато няма промяна в нрава, хората остават надменни и самоправедни. Ще ви дам пример. В църквата идва новоизбран водач и открива, че начинът, по който хората го гледат, и в изражението на лицата им няма ентусиазъм. Той си мисли вътрешно: „Не съм ли добре дошъл тук? Аз съм новоизбраният водач, как може да ми показвате това отношение? Защо не сте впечатлени от мен? Бях избран от братята и сестрите, затова духовният ми ръст е по-голям от вашия, нали така?“. И в резултат на това казва: „Аз съм новоизбраният водач. Някои хора може да не ме приемат, но няма значение. Нека да си направим състезание кой е запаметил повече откъси от Божиите слова, кой може да разговаря за истините на виденията. Ще отстъпя позицията на водач на всеки, който може да разговаря за истините по-ясно от мен. Какво ще кажете?“. Що за тактика е това? Когато хората са безразлични към него, той е недоволен и иска да ги накара да страдат и да им го върне. Сега, когато е водач, иска да властва над тях — иска да е на върха. Какъв нрав е това? (Надменност.) Лесно ли се преодолява надменният нрав? (Не.) Надменният нрав на хората се разкрива много често. За някои хора, това да чуят другите да разговарят за ново просветление и разбиране е неудобно: „Защо нямам какво да кажа за това? Така няма да стане, трябва да помисля и да изляза с нещо по-добро“. И така те бълват един тон доктрина в опит да надминат другите. Що за нрав е това? Това е съревноваване за слава и придобивки. Това е също така надменност. Стане ли въпрос за нрава, можеш да седиш неподвижен, да не казваш и да не правиш нищо, но нравът все така съществува в сърцето ти и може дори да се разкрие в мислите и изражението ти. Дори ако хората се опитват да измислят начин да го потиснат или да го контролират и внимават много да не му позволят да се разкрие, ще бъде ли от полза това? (Не.) Някои хора незабавно осъзнават, когато кажат нещо надменно: „Отново разкрих надменния си нрав — колко унизително! Не трябва никога отново да казвам нищо надменно!“. Няма полза обаче да се кълнеш, че ще си държиш езика зад зъбите — това не зависи от теб, това зависи от твоя нрав. Следователно, ако не искаш надменния ти нрав да се разкрива, трябва да го изкорениш. Не става въпрос да коригираш няколко думи или да оправиш някой от начините, по които вършиш нещата, а още по-малко е въпрос на спазване на някакво правило. Става въпрос да разрешиш проблема с твоя нрав. Сега, след като говорих по темата какво точно е нравът, нямате ли по-дълбоко и по-проницателно разбиране за себе си? (Да.) Себепознанието не е въпрос на това да познаваш външната си индивидуалност, темперамент, лоши навици, невежите и глупави неща, които си направил в миналото — нищо подобно. То е по-скоро да познаваш собствения си покварен нрав и злините, които си способен да направиш в противопоставянето си на Бог. Това е основното. Някои хора казват: „Имам избухлив характер и не мога да направя нищо, за да го променя. Кога мога да променя този нрав?“. Има други, които казват: „Никак не ме бива да се изразявам, не говоря добре. Всичко, което казвам, в крайна сметка обижда хората и наранява чувствата им. Кога ще се промени това?“. Прави ли са да казват това? (Не.) Къде е грешката им? (Не разпознават нещата в природата си.) Точно така. Индивидуалността не определя природата. Колкото и добра личност да има някой, той все пак може да има покварен нрав.

Току-що говорих за два аспекта на нрава. Първият беше непримиримост, вторият — надменност. Няма нужда да казваме твърде много за надменността. Всеки човек разкрива много надменно поведение и вие трябва само да знаете, че надменността е аспект на нрава. Има също и друг вид нрав. Някои хора никога не казват истината на никого. Те обмислят и изглаждат всичко в умовете си, преди да говорят с хората. Не можеш да разбереш кои от нещата, които казват, са верни и кои са неверни. Днес казват едно, а утре — друго, на един човек казват едно, а на друг — друго. Всичко, което казват, си противоречи. Как може да се вярва на такива хора? Много е трудно да се добие точна представа за фактите и от тях не можеш да измъкнеш и една пряма дума. Що за нрав е това? Това е измамност. Лесно ли е да се промени измамният нрав? Той се променя най-трудно. Всичко, което е свързано с нрава, е свързано с природата на човека, а нищо не се променя по-трудно от това, което е свързано с неговата природа. Поговорката „Вълкът козината си мени, но нрава — не“ е съвсем вярна! За каквото и да говорят и каквото и да правят измамните хора, те винаги таят лични цели и намерения. Ако не таят, нищо няма да кажат. Ако се опиташ да разбереш какви са целите и намеренията им, те ще замълчат. Ако случайно допуснат да им се изплъзне нещо вярно, те ще се постараят да измислят начин да го изопачат, да те объркат и да ти попречат да узнаеш истината. Каквото и да правят измамните хора, те няма да допуснат никой да разбере цялата истина. Колкото и време да прекарват хората с тях, никой не знае какво се върти в главите им в действителност. Такава е природата на измамните хора. Колкото и да говори един измамен човек, останалите никога няма да разберат какви са намеренията му, какво мисли в действителност и какво точно се опитва да постигне. Дори за родителите му е трудно да го разберат. Изключително трудно е да се опитваш да разбереш измамните хора, никой не може да разбере какво се върти в главите им. Ето как говорят и действат измамните хора: те никога не разкриват мислите си и не казват какво се случва в действителност. Това е вид нрав, нали? Когато имаш измамен нрав, каквото и да казваш или правиш — този нрав винаги е в теб, той те контролира, кара те да играеш игри и да мамиш, да си играеш с хората, да прикриваш истината и да се преструваш. Това е измама. В какви други конкретни видове поведение участват измамните хора? Ще дам пример. Двама души говорят и единият от тях разказва за себепознанието си. Този човек все говори за това как се е подобрил и се опитва да убеди в това другия, но не му казва истинските факти по въпроса. Прикрива нещо за тях и това показва определен нрав — нрав на измамност. Нека видим дали можете да го разпознаете. Човекът казва: „Напоследък преживях някои неща и чувствам, че през годините вярата ми в Бог е била напразна. Не съм придобил нищо. Толкова съм беден и жалък! Напоследък поведението ми не е особено добро, но съм готов да се покая!“. И все пак малко след като казва това, у него не може да се види никакъв израз на покаяние. Какъв е проблемът тук? Той лъже и мами останалите. Когато другите го чуят да казва тези неща, си мислят: „Този човек преди не се стремеше към истината, но фактът, че може да каже такива неща сега, показва, че истински се е покаял. Няма съмнение в това. Не трябва да го възприемаме както преди, а в нова, по-добра светлина“. Ето как разсъждават и мислят хората след като чуят думите му. Само че настоящото състояние на този човек същото ли е, каквото той твърди? В действителност не е такова. Той не се е покаял истински, но думите му създават илюзията, че го е направил и че се е променил към добро, и че е различен отпреди. Той иска да постигне с думите си точно това. Като говори по този начин, за да заблуди хората, какъв нрав разкрива? Това е измамност, и е много подмолно! Всъщност той изобщо не осъзнава, че се е провалил във вярата си в Бог, че е беден и жалък. Той заимства духовни думи и език, за да заблуждава хората, да постигне целта си да създаде добро впечатление у другите и да имат добро мнение за него. Не е ли това измамност? Измамност е, а когато някой е твърде измамен, за него не е лесно да се промени.

Има и друг вид хора, които никога не са непринудени или открити в начина, по който говорят. Те винаги крият и маскират разни неща, трупат информация от хората на всяка крачка и ги подпитват. Винаги искат да знаят цялата истина за другите хора, но не казват това, което е в техните сърца. Никой, който си взаимодейства с тях, не може да се надява да открие някога цялата истина за тях. Такива хора не искат другите да знаят плановете им и не ги споделят с никого. Какъв нрав е това? Това е измамен нрав. Такива хора са изключително хитри, те са неразгадаеми за всички. Ако човек притежава измамен нрав, той без съмнение е измамен човек и е измамен по своята природа същност. Стреми ли се такъв вид човек към истината във вярата си в Бог? Ако не казва истината пред другите хора, способен ли е да говори истината пред Бог? Със сигурност не. Един измамен човек никога не казва истината. Той може да вярва в Бог, но истинска ли е вярата му? Какъв вид отношение има той към Бог? Той със сигурност има много съмнения в сърцето си: „Къде е Бог? Не мога да Го видя. Какво доказателство има, че Той е реален?“, „Бог господства над всичко? Наистина ли? Режимът на Сатана потиска неистово и арестува онези, които вярват в Бог. Защо Бог не го унищожи?“, „Как точно Бог спасява хората? Спасението Му реално ли е? Това не е много ясно.“, „Може ли един вярващ в Бог да навлезе в небесното царство или не? Трудно е да се каже без никакво потвърждение“. С толкова много съмнения за Бог в сърцето си, може ли такъв човек искрено да отдаде всичко на Него? Невъзможно е. Той гледа всички тези хора, които са се отрекли от всичко, което имат, за да следват Бог, които отдават всичко на Бог и изпълняват дълга си, и си мисли: „Аз трябва да си запазя нещо. Не мога да бъда толкова глупав като тях. Ако предложа всичко на Бог, как ще живея в бъдеще? Кой ще се грижи за мен? Трябва да имам план за спешни случаи“. Можеш да видиш колко „пресметливо“ измамни са тези хора, колко далеч напред мислят. Има някои, които щом видят как на сбирките другите се откриват за познанието за покварата си, как в общението предлагат нещата, скрити в сърцата им, и истинно казват колко пъти са извършили прелюбодеяние, си мислят: „Глупак! Това са лични неща, защо ги казваш на другите? Не може да измъкнете тези неща от мен!“. Ето такива са измамните хора — по-скоро биха умрели, отколкото да са откровени и да кажат на някого цялата истина. Някои хора казват: „Аз прегреших и направих някои лоши неща, и се чувствам малко засрамен да ги кажа на хората очи в очи. Все пак това са лични неща, срамни са. Не мога обаче да ги пазя или прикривам от Бог. Трябва да кажа тези неща на Бог прямо и открито. Не бих посмял да кажа на другите хора мислите си или личните си дела, но трябва да ги кажа на Бог. Независимо от кого друг пазя тайни, не мога да пазя тайни от Бог“. Това е отношението, което един честен човек възприема към Бог. Но измамните хора са предпазливи към всички, не вярват на никого и не говорят честно с никого. Те не казват на никого цялата истина и никой не може да ги проумее. Това са най-измамните хора от всички. Всеки човек има измамен нрав. Единствената разлика е само в степента на измамността. Макар че може да откриваш сърцето си и да разговаряш за проблемите си на събирания, означава ли това, че нямаш измамен нрав? Не означава, ти също имаш такъв нрав. Защо казвам това? Ето един пример: може би ще си способен да проявиш откровеност в общението за неща, които не засягат гордостта или суетата ти, за неща, които не са срамни, и неща, за които няма да бъдеш кастрен, но ако си направил нещо, което нарушава истините принципи, от което всеки би се отвратил и възмутил, щеше ли да си способен да общуваш открито за него на събиранията? А ако си направил нещо неизразимо, щеше да ти е още по-трудно да проявиш откровеност и да разкриеш истината за него. Ако някой го разследва или се опита да ти припише вината за него, щеше да използваш всички средства, с които разполагаш, за да го скриеш, и щеше да се ужасиш, че този въпрос може да бъде разобличен. Винаги щеше да се опитваш да го прикриеш и да очакваш да ти се размине. Не е ли това измамен нрав? Може би вярваш, че ако не го кажеш на глас, никой няма да знае за него и че дори Бог няма как да узнае за него. Това е погрешно! Бог проучва внимателно най-съкровените кътчета на сърцата на хората. Ако не можеш да го възприемеш, значи изобщо не познаваш Бог. Измамните хора не просто мамят другите — те дори се осмеляват да се опитват да измамят Бог и да използват измамни средства, за да Му се противопоставят. Могат ли такива хора да постигнат Божието спасение? Божият нрав е праведен и свят, а измамните хора са онова, което Той ненавижда най-много. Затова за измамните хора е най-трудно да постигнат спасение. Хората с измамна природа са тези, които лъжат най-много. Те ще излъжат дори Бог, ще се опитат да Го измамят и упорито отказват да се покаят. Това означава, че те не могат да постигнат Божието спасение. Ако някой разкрива покварен нрав само от време на време, ако лъже и подвежда хората, но е ясен и открит с Бог и се покайва пред Него, тогава този тип човек все още има надежда да постигне спасение. Ако ти наистина си човек с разум, трябва да се откриеш пред Бог, да говориш с Него от сърце и да се самоанализираш и опознаеш. Не трябва да лъжеш повече Бог, не трябва никога да се опитваш да Го заблуждаваш и още по-малко трябва да се опитваш да криеш нещо от Него. Факт е, че има някои неща, за които хората не трябва да знаят. Стига да си открит с Бог за тях, няма проблем. Когато правиш нещо, се увери, че не пазиш тайни от Бог. Можеш да кажеш на Бог всички онези неща, които не е подходящо да кажеш на другите хора. Човек, който прави това, е умен. Макар че може да има неща, за които не усеща нужда да се открива пред другите, това не трябва да се нарича измамност. Измамните хора са различни: те вярват, че трябва да крият всичко, че не могат да кажат нищо на другите хора, особено ако става въпрос за лични неща. Ако не им носи полза да кажат нещо, те не го казват дори на Бог. Не е ли това измамен нрав? Такъв човек е наистина измамен! Ако някой е толкова измамен, че не казва на Бог истината и пази всичко в тайна от Бог, дали изобщо е човек, който вярва в Бог? Има ли истинска вяра в Бог? Това е човек, който се съмнява в Бог и в сърцето си не вярва в Него. Тогава не е ли вярата му лъжлива? Той е неверник, лъжевярващ. Имате ли мигове, когато се съмнявате в Бог и се пазите от Него? (Да.) Да се съмняваш в Бог и да се пазиш от Него — какъв нрав е това? Това е измамен нрав. Всеки има измамен нрав в различна степен. Стига да можете да приемете истината, ще сте способни да постигнете покаяние и да се промените.

Някои хора разкриват покварен нрав, когато им се случи нещо, имат представи и идеи, имат предразсъдъци за другите хора, осъждат ги и ги злепоставят зад гърбовете им. Те могат да се самоанализират и да са напълно открити за тези неща, но когато правят определени срамни неща, искат да ги запазят за себе си и завинаги да ги затворят в сърцата си. Те не само че не говорят за тези неща с другите, но не казват и на Бог за тях, когато се молят. Те дори опитват всичко по силите си, за да измислят лъжи, за да потулят тези неща или да ги прикрият. Това е измамен нрав. Когато имаш такива мисли, когато живееш в такова състояние, трябва да се самоанализираш и да видиш ясно, че не си честен човек, че нищо от това, което Бог описва като честен човек, не се изразява в теб, че си наистина и напълно измамен човек и че макар да си глупав, с лоши заложби и с бавен ум, пак си измамен човек. Това означава да се опознаеш. Най-малкото, което трябва да можеш да постигнеш в опознаването на себе си, е да си способен ясно да видиш и да прозреш очевидната поквара, която разкриваш, и да си способен да търсиш истината, за да се справиш с това. Ако наистина познаваш своя собствен измамен нрав, трябва често да се молиш на Бог, да се самоанализираш, да прозираш и разнищваш измамния си нрав в съответствие с Божието слово и да възприемаш същността му. Тогава ще имаш надежда да се отървеш от покварения си нрав на измамност. Някои хора не могат ясно да видят разликата между измамните хора и честните хора, което означава, че заложбите им са твърде лоши. Някои хора често използват лошите си заложби, глупост, невежество, липса на прозрение, несръчност с думите, липса на социални умения и предразположеност да бъдат мамени като доказателство за честност. Те винаги казват на другите: „Аз съм твърде честен и това много пъти е в мой ущърб, не знам как да се възползвам от другите — и все пак Бог ме харесва, защото съм честен човек“. Това правилни думи ли са? Такива думи са абсурдни. Те са създадени, за да подвеждат хората, те са безочливи и безсрамни. Как може хората, които са глупави и тъпи, да са честни? Това са две различни неща. Голяма грешка е да се отнасяш към глупавите неща, които си направил, като към честност. Всеки може да види, че дори глупаците са предразположени да са надменни и самонадеяни, да имат високо мнение за себе си. Независимо колко невежи са хората и колко им липсват заложби, те все пак могат да лъжат и да мамят другите. Нима всичко това не е факт? Глупаците и хората с лоши заложби наистина ли никога не правят нищо лошо? Наистина ли нямат покварен нрав? Със сигурност имат. Някои хора казват също, че са честни и се откриват за лъжите си пред другите, но не смеят да се откриват за срамните неща, които правят. Когато църквата се занимава с техните проблеми, те не са способни да го приемат и изобщо не се покоряват, като предпочитат да тършуват зад кулисите и да изтръгнат истината. Този тип измамен човек не приема изобщо истината и никак не се покорява, но въпреки това смята себе си за честен. Не е ли това абсолютно безсрамно от негова страна? Това е пълна глупост! Този тип човек категорично не е честен, нито е простодушен. Глупавите хора са си глупави хора. Глупаците са си глупаци. Само простодушните хора, които не са измамни, са честни.

Как могат да се разпознаят измамните хора? Какви са видовете поведение на измамните хора? Независимо с кого общуват или си взаимодействат, те никога не позволяват на никого да изследва какво наистина става с тях. Винаги са нащрек с другите, винаги правят неща зад гърбовете им и никога не казват какво наистина мислят. Понякога може да говорят малко за себеопознаване, но не споменават възловите точки или ключови думи, и са ужасени да не им се изплъзне нещо. Те са много чувствителни към тези работи от страх, че другите може да забележат недостатъците им. Това е вид измамен нрав. Някои хора също целенасочено си слагат фасада, така че другите да мислят, че са простодушни, че могат да изтърпят страдание и да не се оплакват или че са духовни и че обичат истината и се стремят към нея. Те очевидно не са такива хора, но настояват да играят този театър пред другите. Това също е измамен нрав. Зад всичко, което казват и правят измамните хора, има скрито намерение. Ако нямаха никакви намерения, те нямаше да действат или да говорят. В тях има нрав, който ги ръководи да правят така и това е нравът на измамността. Лесно ли е да се променят хората, когато имат измамен нрав? Доколко сте се променили? Навлезли ли сте на пътя на стремежа към честността? (Да, това е посоката, в която работим.) Колко стъпки сте направили? Или сте заседнали на етапа на желанието да го направите? (Все още е нещо, което искаме да направим. Понякога, едва след като направим нещо, осъзнаваме, че е включвало измама, че сме се опитвали да създадем лъжливо впечатление у хората. Едва тогава осъзнаваме, че сме били измамни.) Вие осъзнавате, че това е да си измамен, но бяхте ли способни да осъзнаете, че това е вид покварен нрав? И откъде точно идват тези измамни неща? (От природата ни.) Точно така, от природата ви. А тези измамни неща смущават ли ви? Трудно е да се измъкнете от тях, трудно е да се справите с тях, трудно е да избягате и е много обезпокоително. Какво ги прави обезпокоителни? Какво в тях ти причинява болка? (Искаме да се променим, но се чувстваме много болезнено, когато не успеем.) Това е един аспект, но той не се смята за обезпокоителен. Когато един човек е контролиран от измамен нрав, той може да лъже и да мами другите по всяко време и навсякъде, и независимо какво му се случва, ще мисли как да казва лъжи, за да мами и да подвежда другите. Дори да иска да се контролира, не е способен на това, то е неволно. Ето в това се крие проблемът. Това е проблем на нрава. По какви начини може да се разкрие един измамен нрав? Като изпитание, заблуда, предпазливост, както и подозрение, преструвка и лицемерие. Нравът, който разобличават и проявяват такива типове поведение, е измамност. След като разговаряхме по тези теми, имате ли по-ясно познание за измамния нрав? Има ли все още хора сред вас, които казват: „Аз нямам измамен нрав, не съм измамен човек, аз съм почти честен човек“? (Не.) Има много хора, които не разбират напълно какво точно е честен човек. Някои казват, че честните хора са онези, които са простодушни и прями, които са тормозени и изолирани, където и да идат, или които са бавни и винаги говорят и действат на крачка след другите. Някои глупаци и невежи хора, които се занимават с такава глупост, че другите ги гледат отвисоко, също описват себе си като честни хора. И всички онези необразовани хора от по-ниските прослойки на обществото, които се възприемат като по-низши, също казват, че са честни хора. Къде е грешката им? Те не знаят какво е честен човек. Какъв е източникът на заблудата им? Основната причина е, че те не разбират истината. Те смятат, че „честните хора“, за които говори Бог, са глупаци и идиоти, че са необразовани, бавни в своя език и реч, тормозени и потискани, и лесно разигравани и мамени. Намекът е, че обектите на Божието спасение са онези безмозъчни хора на дъното на обществото, които често са отритвани от другите. Кого ще спаси Бог, ако не тези незначителни, бедни хора? Не вярват ли те точно в това? Наистина ли това са хората, които Бог спасява? Това е погрешно тълкуване на Божиите намерения. Хората, които Бог спасява, са онези, които обичат истината, които имат заложби и способност за възприемане, те са все хора, които имат съвест и разум, които са способни да изпълняват Божиите поръчения и да изпълняват добре дълга си. Те са хора, които са способни да приемат истината и да се отърват от покварения си нрав, и хора, които истински обичат Бог, покоряват се на Бог и почитат Бог. Макар че повечето от тези хора са от дъното на обществото, от семейства на работници и фермери, те определено не са объркани хора, глупаци или некадърници. Напротив, те са умни хора, които са способни да приемат, да практикуват и да се покоряват на истината. Всички те са хора на справедливостта, които биха се отрекли от светската слава и богатства, за да следват Бог и да придобият истината и живота — те са най-мъдрите хора от всички. Те са все честни хора, които истински вярват в Бог и които наистина Му отдават всичко. Те могат да придобият Божието одобрение и благословии и да бъдат усъвършенствани да станат Неговия народ и стълбовете на храма Му. Това са хора от злато, сребро и скъпоценни камъни. Онези объркани, глупави, абсурдни некадърници са хората, които ще бъдат отстранени. Как възприемат неверниците и абсурдните хора Божието дело и Божия план за управление? Като сметище, нали? Тези хора не само са с ниски заложби, те са също и абсурдни. Независимо колко Божии слова четат, не могат да разберат истината и независимо колко проповеди чуят, те са неспособни да навлязат в реалността — ако са толкова глупави, как могат да бъдат спасени? Може ли Бог да иска такива хора? Независимо колко години са били вярващи, те все още не разбират никакви истини, все още говорят глупости и все пак се смятат за честни — нямат ли срам? Такива хора не разбират истината. Те винаги тълкуват погрешно Божиите намерения и все пак, където и да идат, опяват за своите погрешни тълкувания, като ги проповядват за истина и казват на хората: „Хубаво е да ви тормозят малко, хората трябва малко да изгубят, трябва да са малко глупави — това са обектите на Божието спасение и те са хората, които Бог ще спаси“. Хората, които казват такива неща, са отвратителни. Това ужасно опозорява Бог! Толкова е отвратително! Стълбовете на Божието царство и победителите, които Бог спасява, са все хора, които разбират истината и са мъдри. Това са онези, които ще имат дял в небесното царство. Всички онези, които са глупави и невежи, безсрамни и неразумни, които нямат и частица разбиране на истината, които са тъпаци и глупаци — не са ли до един некадърници? Как могат такива хора да имат дял в небесното царство? Честните хора, за които говори Бог, са онези, които могат да приложат истината на практика щом я разберат, които са мъдри и умни, които се разкриват лесно пред Бог и които действат в съответствие с принципите и се покоряват безусловно на Бог. Всички тези хора имат богобоязливи сърца, съсредоточават се върху това да правят нещата в съответствие с принципите и всички те се стремят към безусловно покорство пред Бог и обичат Бог в сърцата си. Само те са истински честни хора. Ако някой дори не знае какво означава да си честен, ако не може да види, че същността на честните хора е да се покоряват безусловно пред Бог, да се боят от Бог и да отбягват злото, или че честните хора са такива, защото обичат истината, защото обичат Бог и защото практикуват истината — тогава този тип човек е твърде глупав и наистина му липсва прозрение. Честните хора категорично не са простодушните, обърканите, невежите и глупавите индивиди, които хората си представят. Те са хора с нормална човешка природа, които имат съвест и разум. Умното при честните хора е, че те са способни да слушат Божиите слова и да са честни и заради това са благословени от Бог.

Нищо няма по-голямо значение от Божието изискване към хората да са честни — Той иска хората да живеят пред Него, да приемат внимателната му проверка и да живеят на светло. Само честните хора са истински членове на човешката раса. Хората, които не са честни, са зверове, те са животни в човешки дрехи, не са човешки същества. За да се стараеш да бъдеш честен човек, ти трябва да постъпваш в съответствие с Божиите изисквания. Трябва да преминеш правосъдие, наказание и кастрене. Когато поквареният ти нрав е изчистен и си способен да практикуваш истината и да живееш според Божиите слова, едва тогава ще бъдеш честен човек. Хората, които са невежи, глупави и простодушни, категорично не са честни хора. Като изисква от хората да са честни, Бог иска те да притежават нормална човешка природа, да се отърват от измамността и маскировките си, да не лъжат или мамят другите, да изпълняват дълга си с отдаденост и да са способни истински да Го обичат и да Му се покоряват. Само тези индивиди са хората от Божието царство. Бог изисква хората да бъдат добри Христови воини. Какви са добрите Христови воини? Те трябва да са въоръжени с истината реалност и да са в единомислие с Христос. Те трябва да могат да възвисяват Бог и да свидетелстват за Него по всяко време и навсякъде и да могат да използват истината, за да воюват със Сатана. Те трябва да стоят на страната на Бог във всичко, да свидетелстват и да изживяват истината реалност. Трябва да са способни да унижават Сатана и да печелят великолепни победи за Бог. Това означава да си добър Христов воин. Добрите Христови воини са победители, те са онези, които побеждават Сатана. Като изисква хората да са честни, а не измамни, Бог не иска от тях да са глупаци, а да се отърват от измамния си нрав, да постигнат покорство пред Него и да Му донесат слава. Именно това може да се постигне като се практикува истината. Това не е промяна в нечие поведение, не е въпрос да се говори повече или по-малко, нито се отнася до действията на човек. Отнася се по-скоро до намерението, което се крие зад речта и действията, мислите и идеите му, зад амбициите и желанията му. Всичко, което принадлежи към разкриванията на покварен нрав и грешките, трябва да се промени издъно, така че да се съобразява с истината. Ако човек иска да постигне промяна в нрава, той трябва да е способен да прозре същността на нрава на Сатана. Ако можеш да прозреш същността на един измамен нрав, че това е нравът на Сатана и лицето на дяволите, ако можеш да мразиш Сатана и да се отречеш от дяволите, тогава за теб ще е лесно да се отървеш от покварения си нрав. Ако не знаеш, че в теб има измамно състояние, ако не разпознаваш разкриванията на измамен нрав, тогава няма да знаеш как да търсиш истината, за да го изкорениш и за теб ще е трудно да промениш измамния си нрав. Трябва първо да разпознаеш какви неща се разкриват в теб и кой аспект на покварен нрав са те. Ако нещата, които разкриваш, са измамен нрав, ще ги мразиш ли в сърцето си? И ако го направиш, как трябва да се промениш? Трябва да кастриш намеренията си и да поправиш възгледите си. Първо трябва да търсиш истината по въпроса на измамния си нрав, за да разрешиш проблемите си, да се стараеш да постигнеш това, което иска Бог и да Го удовлетвориш, и да станеш човек, който не се опитва да мами Бог или другите хора, дори онези, които са малко глупави или невежи. Да се опитваш да измамиш някой, който е глупав или невеж, е много неморално — това те прави дявол. За да си честен човек, трябва да не мамиш или лъжеш никого. Към дяволите и сатаните обаче, ти трябва да подбираш мъдро думите си. Ако не го правиш, се излагаш на възможността да бъдеш направен на глупак от тях и да посрамиш Бог. Само като подбираш думите си мъдро и като практикуваш истината, ще можеш да победиш и посрамиш Сатана. Хората, които са невежи, глупави и упорити, никога няма да могат да разберат истината. Те могат само да бъдат подвеждани, разигравани и тъпкани от Сатана, и в крайна сметка — погълнати.