Какъв човек от онези, които вярват в Бог, е най-малко вероятно да бъде спасен, и що за природа е най-вероятно да доведе до унищожение? Разбирате ли ясно това? Независимо дали някой е водач или следовник, кое е общото в човешката природа? Общият елемент в човешката природа е предателството към Бог. Всеки човек е способен да предаде Бог. Какво означава предателство към Бог? Какви са проявленията му? Дали само онези, които спрат да вярват в Бог, Го предават? Хората трябва да разберат каква е човешката същност и да проумеят нейния корен. Твоите гневни изблици, недостатъци, вредни навици или липса на възпитание са все повърхностни фактори. Ако винаги се вкопчваш в такива незначителни неща, прилагаш безразсъдно правила, не можеш да схванеш кое е съществено, оставяш без решение присъщите на природата ти неща и покварения ти нрав, в крайна сметка пак ще се отклониш от пътя и ще свършиш с противопоставяне на Бог. Хората могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде — това е сериозен проблем. Може би за кратко ще имаш частица боголюбиво сърце, с ентусиазъм ще се стараеш и ще изпълняваш задълженията си с доза преданост; или през това време може да имаш съвършено нормален разум и съвест, но хората са нестабилни и непостоянни, способни са да се опълчат и предадат Бог по всяко време и навсякъде заради едно единствено премеждие. Например някой може да има съвършено нормален разум, да притежава делото на Светия Дух, практически опит, бреме и преданост, докато изпълнява дълга си, но точно когато вярата му е особено силна, Божият дом отлъчва антихрист, пред когото се прекланя, и той започва да си въобразява неща. Веднага става негативен, губи ентусиазъм в работата си, изпълнява дълга си нехайно, не желае вече да се моли и се вайка: „Защо да се моля? Щом някой толкова добър може да бъде отлъчен, то кой може да бъде спасен? Бог не бива да се отнася така към хората!“. Каква е същността на неговите думи? Едно премеждие само да не съответства на желанията му и той издава присъда на Бог. Не е ли това проява на предателство срещу Бог? Хората могат да се отклонят от Бог по всяко време и навсякъде. Като се сблъскат с дадена ситуация, могат да си измислят представи, да осъждат и да заклеймяват Бог — не е ли това проява на предателство към Него? Това е голям проблем. Може би сега си мислиш, че не си създаваш представи за Бог и можеш да Му се подчиниш, но ако сториш нещо грешно и внезапно се сблъскаш с това да бъдеш кастрен сурово, ще можеш ли пак да се подчиниш? Ще можеш ли да търсиш истината, за да намериш решение? Ако не можеш да се подчиниш или да търсиш истината, за да разрешиш проблема с твоето непокорство, значи все още има вероятност да предадеш Бог. Може да не си казал точно: „Не вярвам вече в Бог“, но в онзи момент сърцето ти вече Го е предало. Трябва ясно да прозреш каква точно е човешката природа. Предателството ли е същността на тази природа? Малцина могат да прозрат ясно същността на човешката природа. Разбира се, някои хора имат малко съвест и относително добра човешка природа, докато при други няма човешка природа, но независимо дали човешката природа на някои е добра или лоша, дали имат, или нямат заложби, общото е, че всеки може да предаде Бог. В същността на човешката природа е предателството към Бог. Вие сте си мислили: „След като покварените от Сатана човеци предават Бог по природа, аз няма какво да направя за това, освен постепенно да се променя“. Сега пак ли мислите така? Кажете Ми тогава, може ли някой да предаде Бог, ако не е покварен? Когато е създал хората, Бог им е дал свободна воля. Хората са особено крехки. Те не притежават вроденото желание да се приближат до Бог и да кажат: „Бог е нашият Създател и ние сме сътворени създания“. Хората нямат такова схващане. Липсата на истина им е в природата и те нямат нищо вътре в себе си, свързано с преклонението пред Бог. Той е дал на човеците свободна воля, като им е дал възможност да мислят, но хората не приемат истината, изобщо не познават Бог и не разбират как да Му се покоряват и прекланят. Тези неща не съществуват при човеците, така че дори и да не си покварен, пак си способен да предадеш Бог. Защо казваме, че си способен да предадеш Бог? Когато Сатана идва да те изкушава, ти тръгваш след него и предаваш Бог. Ти си създаден от Бог, но не Го следваш, а вместо това следваш Сатана — това не те ли прави предател? По дефиниция предател е някой, който предава. Разбирате ли напълно същността на това? Затова хората могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде. Хората няма да предадат Бог само когато живеят изцяло в Божието царство и в Неговата светлина, когато всичко от Сатана бъде унищожено и когато вече няма нищо, което да ги изкушава или примамва към грях. Ако все още има нещо, което примамва хората към грях, то те пак са способни да предадат Бог. Следователно хората са без стойност. Може би си мислиш, че щом можеш да лееш слова и доктрини за това, че разбираш някои истини и не можеш да предадеш Бог, че трябва да те оценяват най-малко — ако не като злато или сребро — то поне като бронз или желязо, като нещо по-ценно от грънци, но ти се надценяваш. Знаеш ли какви всъщност са човеците? Те могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде, не струват и пукната пара, точно както Бог казва: човеците са зверове, окаяни отрепки. Но в сърцата си хората не мислят така. Те си мислят: „Не смятам, че съм окаяна отрепка! Защо не мога да разбера това нещо? Как така не съм преживял това? Вярата ми в Бог е искрена. Имам вяра, значи не мога да предам Бог. Всички Божии слова са истина, но просто не мога да разбера израза „Хората могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде“. Вече съм видял Божията любов. Никога не бих могъл да го предам, в нито един момент“. Това е, което хората наистина мислят в сърцата си, но Божиите слова са факти, те не са изречени от нищото. Всяко нещо ви се поднася най-нагледно, за да бъдете безрезервно убедени. Само така ще можете да осъзнаете своята поквара и да разрешите проблема с предателството. В царството не ще има предателство. Когато хората живеят под Божието господство, а не под контрола на Сатана, те са истински свободни. Тогава не ще има нужда да се безпокоиш, че предаваш Бог. Такова опасение би било ненужно, излишно. В бъдеще може да бъде обявено, че вътре във вас вече няма нищо, което би предало Бог, но засега това не е така. Понеже хората имат покварен нрав, те могат да предадат Бог по всяко време. И не защото наличието на известни обстоятелства води до предателство, а ако липсват някои обстоятелства или принуда, не би предал Бог — дори и без принуда, пак можеш да Го предадеш. Това е проблем на покварената човешка същност, проблем на човешката природа. Дори да не си мислиш или правиш нещо сега, реалността на природата ти съществува действително и не може да бъде изкоренена от никого. Тъй като носиш природата на предателството към Бог вътре в себе си, Той не е в сърцето ти, в дълбините на сърцето ти няма място за Бог и истината не присъства. Така че можеш да предадеш Бог по всяко време и навсякъде. Ангелите са различни. Макар да нямат Божи нрав или същност, те са способни изцяло да се покорят на Бог, защото са сътворени от Него, специално за да Му служат, да изпълняват заповедите Му навсякъде. Те принадлежат изцяло на Бог. Що се отнася до човеците, Бог е предвидил те да живеят на земята и не ги е дарил с умението да Му се прекланят. Затова те могат да предават и да се противопоставят на Бог. Това доказва, че човеците могат да бъдат използвани и оспорвани от всеки. Те нямат собствено върховенство. Такива същества са човеците, напълно лишени от достойнство и значимост!

Бог разобличава предателската човешка природа, за да могат хората да имат правилно разбиране по този въпрос и за себе си. Хората могат да започнат да се променят и да се опитват да намерят пътища за практикуване в това отношение, като разберат в кое могат да предадат Бог и какви покварени нрави имат, които могат да доведат до предателство към Бог. Веднъж достигнеш ли момента, в който не въставаш срещу Бог в редица отношения и не Го предаваш в повечето аспекти, когато стигнеш до края на житейския си път, до мига, в който Божието дело е завършено, вече не ще е нужно да се безпокоиш дали ще предадеш Бог занапред. Защо казвам това? Преди да бъдат покварени от Сатана, хората можеха да предадат Бог, когато Сатана ги подмами. Когато Сатана е унищожен, хората ще спрат ли да предават Бог? Това време още не е дошло. Хората все още носят в себе си покварения нрав на Сатана, способни са да предадат Бог по всяко време и навсякъде. Щом си изживял живота си до определен етап, в който си се отказал от всички онези грешни възгледи, представи и фантазии за опълчване и предаване на Бог; разбрал си истината, с много положителни нагласи в сърцето; можеш да контролираш себе си и да владееш собствените си действия, и в повечето случаи вече не предаваш Бог, то когато Сатана бъде унищожен, ще бъдеш изцяло променен. На този етап делото е в това да се преодолее предателството и бунта на човека. Бъдещото човечество няма да предава Бог, защото ще се е справило със Сатана. Няма вече да стои въпросът с подвеждането и покварата на човечеството от Сатана. Този въпрос вече няма да има отношение към човечеството. Сега от хората се иска да разберат предателската природа на човека, а това е въпрос от изключително значение. Ето откъде трябва да започнете. Какво съставлява нагласата за предателство на Бог? Какво формира разкриването на предателство? Как трябва да разсъждават и да разбират хората? Как трябва да прилагат в практиката и да навлизат в живота? Всичко това трябва да бъде разбрано и проумяно напълно. Докато предателската природа все още съществува в някого, той може да предаде Бог по всяко време и навсякъде. Дори открито да не отрича или да не продава Бог, пак може да стори много неща, които хората не биха сметнали за предателство, но в същността си са точно това. Това означава, че хората нямат самостоятелност, че Сатана ги е превзел най-първо. Ако можеш да предадеш Бог, без да си покварен, то колко повече можеш да го направиш сега, когато си изпълнен с покварения нрав на Сатана? Нима не си още по-способен да предадеш Бог по всяко време и навсякъде? Сегашната задача е да се отървеш от тези покварени нрави, като намалиш онова, което те кара да предаваш Бог, като даваш повече възможности да се усъвършенстваш и Бог да те приеме в Своето присъствие. Когато преживееш повече от Божието дело в различни поприща, ще можеш да придобиеш някои истини и да се усъвършенстваш до известна степен. Ако Сатана и демоните отново идват да те изкушават или зли духове идват да те подвеждат и смущават, ще си в състояние да упражниш известна проницателност и така с действията си да предаваш по-малко Бог. Това е нещо, което се развива вътре в хората с течение на времето. При първосъзданието си хората не са познавали поклонението или покорството на Бог, нито са знаели какво е да Го предадеш. Когато Сатана дошъл да ги съблазнява, те го последвали и предали Бог, като се превърнали в предатели, защото не можели да различават доброто от злото и им липсвало умението да се покланят на Бог — още по-малко пък разбирали, че Бог е Създател на човечеството и че трябва да Му се покланят. Сега Бог спасява хората, като влага в тях истини за познаването Му — включително Неговата същност, нрав, всемогъщество, практичност и всичко останало, така че това да се превърне в живот за тях, като им дарява самостоятелност и им дава възможност да живеят според истината. Колкото по-проникновено преживяваш Божиите слова, тяхното правосъдие и наказание, толкова по-проникновено ще разбираш собствения си покварен нрав и това ще ти дава решимост да се покоряваш, да обичаш и да удовлетворяваш Бог. Колкото повече опознаваш Бог, от толкова повече покварен нрав можеш да се отървеш и толкова по-малко неща ще има в теб, които предават Бог, а повече ще са нещата, съвместими с Него, и така изцяло побеждаваш и триумфираш над Сатана. Чрез истината хората печелят самостоятелност и вече не са подвеждани или възпирани от Сатана, а живеят истински човешки живот. Някои хора се питат: „Ако човек носи покварен нрав в себе си и може да предаде Бог по всяко време и навсякъде, то как е възможно Бог все пак да казва, че е направил човека съвършен?“. Да си сътворен съвършен, означава чрез преживяването на Божието дело хората да опознаят Бог и собствената си природа, да разбират как да Му се покланят и покоряват. Могат да разграничават Божието дело от човешкото дело, да осъзнават разликата между делото на Светия Дух и това на злите духове и да разбират как Сатана и демоните се опълчват на Бог, как човечеството се опълчва на Бог, какво означава сътворено същество и кой е Създателят. Всичко това Бог е внесъл в хората чрез делото си, след като ги е създал. Така изцяло завършените човешки същества са по-значими и ценни от първоначално непокварените, тъй като Бог е внесъл и е изковал нещо вътре в тях. Затова напълно завършените хора са по-самостоятелни от Адам и Ева, по-добре разбират истината за поклонението и покорството на Бог и как да се държат. Адам и Ева не са знаели тези неща. Когато вкусили плода от дървото на познанието на доброто и злото, изкушени от змията, после те осъзнали срама си, но пак не знаели как да се покланят на Бог. Оттогава до наши дни човечеството става все по-покварено. Това е толкова дълбока тема, но никой не може да я разбере ясно. Заради човешките инстинкти на плътта хората могат да предадат Бог по всяко време и на всяко място, но накрая Бог ще направи човека съвършен и ще го въведе в следващата епоха. Това е нещо, което хората трудно разбират. То може да се преживява само постепенно. Веднъж разбрана, истината става ясна по естествен път.

Защо е необходимо хората да познават Бог? Защото ако не познават Бог, хората ще Му се опълчат. Ако човек не разбира истината, има вероятност да бъде подведен и използван от Сатана и от злите духове. Не ще може да избегне влиянието на Сатана и така не ще успее да постигне спасение. Но ако някой разбира истината, тогава ще има истинско познание за Бог, ще бъде в състояние истински да Му се подчини, да свидетелства за Него и да бъде спечелен от Него. Дори и да иска, Сатана не ще може да подведе или използва такъв човек. Ето какво означава да си напълно свободен от влиянието на Сатана и да си постигнал спасение, и в това е значимостта на Божието изискване хората да Го познават. Ако познаваш Бог, можеш да бъдеш спасен от Него. Без да познаваш Бог, не можеш да постигнеш спасение. Ако някой не разбира Божиите намерения и изобщо не се стреми към истината, а живее според сатанинския си нрав и не прилага истината, дори да разбира част от нея, но пак съзнателно прегрешава, значи наистина е непоправим. Какво е състоянието Ви към момента? Доколкото сега имате поне частица надежда, независимо дали Бог си спомня за миналите ви прегрешения, към какъв начин на мислене трябва да се придържате? „Трябва да се стремя към промяна в нрава ми, към познаване на Бог, никога повече да не се подлъгвам от Сатана и никога повече да не върша нещо, което би опозорило Божието име“. Хората днес са толкова дълбоко покварени и нямат никакви ценности. Кои основни фактори определят дали можеш да бъдеш спасен и дали има някаква надежда за теб? Главното е, като си изслушал дадена проповед, дали можеш да проумееш истината, да я приложиш на практика и дали можеш да се промениш. Това са главните фактори. Ако изпитваш само угризения, а когато дойде време да извършиш нещо, си правиш, каквото поискаш, като старата песен на нов глас, и не само не търсиш истината, все така вкопчен в стари възгледи, методи и правила, и не само не разсъждаваш и не се опитваш да се опознаеш, а вместо това ставаш все по-зле и по-зле, и все така държиш да си я караш по старому, то за теб не ще има надежда и трябва да бъдеш зачеркнат. С повече познаване на Бог и по-задълбочено познаване на себе си, ще си по-способен да спреш да правиш зло и да съгрешаваш. Колкото по-цялостно познаваш природата си, толкова по-добре можеш да се предпазиш, и като обобщиш преживяванията и уроците си, няма да се проваляш отново. В действителност всеки има своите недостатъци, просто Бог не им търси отговорност за това. Всеки ги има, въпросът е до каква степен. За някои може да се говори, за други не. Някои правят неща, за които другите знаят, а други вършат неща, без никой да узнае. Всеки има прегрешения и недостатъци в себе си и всички те разкриват определени нрави на поквара, като надменност или самоправедност. Всички са имали отклонения в работата си или са се бунтували понякога. Всичко това е разбираемо, то е неизбежно за поквареното човечество. Но след като разберат истината, хората би трябвало да са в състояние да избягват това и да не прегрешават повече. Не е необходимо да се притесняват повече за минали прегрешения. Основното е дали хората се покайват, дали наистина са се променили. Тези, които се покайват и се променят, са спасени, докато онези, които не се разкайват и не се променят с времето, трябва да бъдат отстранени. Ако хората отново прегрешават съзнателно, когато са разбрали истината, ако упорито не се разкайват и не се променят въобще, както и да ги кастрят или да ги предупреждават, то такива хора не подлежат на спасение.