Природата същност на хората у поквареното човечество е все същата — с изключение на преродените като демони или обладаните от зли духове. Някои винаги се увличат в изучаването на това какви духове пребивават у различните типове хора, но това не е реалистично; концентрирането върху това лесно може да доведе до отклонения. Някои хора постоянно чувстват, че нещо не е наред с техния дух, защото са преживели някакви свръхестествени събития, докато други смятат, че имат някакъв проблем със своя дух, защото така и не могат да се променят. Всъщност, независимо дали има проблем със духа, или не, човешката природа си остава все една и съща — тя се съпротивлява срещу Бог и Го предава. Степента на поквара у хората също е приблизително една и съща, както и общите черти в тяхната природа. Някои хора постоянно подозират, че в собствения им дух има нещо нередно и се питат: „Как съм могъл да извърша подобно нещо? Не бих си го и помислил! Да не би нещо да не е наред с духа ми?“. Дори се усъмняват дали са избрани от Бог и вследствие на това стават още по-негативно настроени. Други хора имат чисто разбиране за нещата и каквото и да са извършили, се съсредоточават единствено върху търсенето на истината и самоанализирането в съответствие с Божиите слова: „Как е възможно да го направя? Какъв нрав съм показал? Каква природа го контролира? Как да действам в съответствие с истината?“. Лесно е да разбереш истината и да намериш път за практикуване, както и да постигнеш себепознание, като се самоанализираш по този начин. Методите и пътищата за самоанализ на всеки са различни. Някои се съсредоточават върху търсенето на истината и опознаването на самите себе си, докато други винаги се концентрират върху неясни и нереалистични неща, като така трудно могат да напредват и лесно затъват в негативност. Важно е сега да разбереш, че независимо какъв е духът ти, никой не може да види или да се докосне до духовните неща, така че отделянето на твърде много внимание на този въпрос само би ти попречило във всичко друго. Основното нещо, върху което трябва да се съсредоточиш, е природата същност на човечеството, която е обвързана с разпознаването на хората, а ако можеш да разпознаваш природата същност на хората, то ти ще можеш да разпознаваш и самите тях. Да виждаш ясно от какво се състои природата същност на даден човек, какви покварени нрави се разкриват и какви аспекти на истината са необходими, за да се справим с тях — това е най-важното, върху което да се съсредоточим във вярата си в Бог. Само когато преживяваш Божието дело по този начин, можеш да придобиеш истината и да се пречистиш от покварения нрав. Но как да опознаеш себе си? Как да разбереш собствената си природа? Човек може да прозре своята природа същност чрез нрава, който разкрива в действията си, така че разковничето към себепознанието е познаването на собствения покварен нрав. Само така човек може да разбере своята природа същност, а щом я види ясно, ще може да разбере напълно и самия себе си. Себепознанието е задълбочен урок и ключът към това дали даден човек може да бъде спасен е как познава себе си. Само онзи, който наистина познава себе си, може да се покае от сърце, да приеме лесно истината и да пристъпи по пътя към спасението. За онези, които не се познават, е невъзможно да приемат истината, а още по-малко искрено да се покаят. Затова ключовият момент е да разбереш собствения си покварен нрав. Обезателно не тръгвайте по стъпките на лъжедуховността; постоянното съсредоточаване върху същността на духа на човек лесно довежда до отклонения, лесно подвежда хората и им вреди. Реалистично е хората да се съсредоточат върху себепознанието, върху разбирането на собствения си покварен нрав и върху ясния поглед към човешката природа същност, и всичко това ще им помогне в разрешаването на проблема с покварения нрав, със стремежа към истината и постигането на Божието спасение.

След покваряването на човечеството от Сатана, неговата природа същност остава на практика все същата, с много малки разлики. Това е така защото всички имат един и същ прародител, живеят в един и същ свят и са преживели една и съща поквара. Всички споделят едни и същи черти. Въпреки това обаче едни хора са способни да постъпят по един начин в дадена среда, други могат да извършат друго нещо в друга среда; някои хора притежават известна култура, след като са получили образование, докато при други тя липсва, тъй като са необразовани; някои хора имат едни виждания върху нещата, докато други имат други виждания; едни живеят в определен тип социална среда, а други живеят в друга и са наследили различни обичаи и привички. Същността на нещата, които се разкриват в човешката природа, обаче винаги е еднаква. Затова няма нужда постоянно да се безпокоиш за това какъв дух притежаваш или непрекъснато да се тревожиш дали духът ти е зъл. Човек не може да достигне до тези неща; само Бог ги знае и дори човек да ги разбере, те не биха имали никаква полза за него. Няма никаква полза от постоянния стремеж да анализираш или да разсъждаваш върху човешкия дух — само най-невежите и объркани хора се опитват да го правят. Не се усъмнявай в себе си, когато се случи да сбъркаш или да прегрешиш по някакъв начин, и не си казвай: „Станало ли е нещо нередно с духа ми? Дали е попаднал под влиянието на зъл дух? Как е възможно да постъпя така нелепо?“. Независимо какво правиш, винаги трябва да се вглеждаш в природата си, за да разбереш къде се корени проблемът, и да търсиш истините, в които хората следва да навлязат. Ако изследваш собствения си дух, ще се окажеш с празни ръце — дори и да разбереш по някакъв начин какъв дух живее в теб, пак няма да можеш да опознаеш собствената си природа, нито ще можеш да разрешиш проблемите си. Затова някои хора винаги говорят какъв дух притежават, сякаш са изключително духовни или изявени професионалисти, а всъщност са още по-големи аматьори и глупаци. Някои хора говорят подчертано духовно, като си мислят, че думите им са толкова задълбочени, че обикновените хора не могат да ги разберат. Те казват: „Изключително важно е да изследваме какви са духовете ни. Ако не притежаваме човешки дух, дори и да вярваме в Бог, не можем да бъдем спасени. Не бива да допускаме Бог да изпитва неприязън към нас“. Някои хора биват отровени и подведени, когато чуят тези думи, чувстват дълбоко в себе си, че те са разумни, и започват да изследват какъв дух притежават те самите. А тъй като отдават такова особено внимание на своя дух, те се изнервят, разсъждават върху духа си във всяка една своя постъпка и в крайна сметка намират проблем: „Защо се противопоставям на истината във всичко, което правя? Защо не притежавам и малка частица човешка природа или разум? Сигурно съм зъл дух“. Всъщност как би могъл човек с лоша природа и липса на истина да постъпи в съответствие с истината? Независимо колко добри са постъпките им, такива хора не прилагат истината на практика и са враждебно настроени към Бог. Човешката природа е лоша и е покварена и манипулирана от Сатана; хората са загубили човешкото си подобие, изцяло се бунтуват срещу Бог, съпротивляват Му се и са толкова отдалечени от Него, че няма как да направят каквото и да било в съответствие с Божиите намерения. Във вродената човешка природа няма нищо, което да е съвместимо с Бог. И всичко това е очевидно.

Някои хора винаги са крайно чувствителни и отдават огромно значение на това дали имат духовно разбиране или на това какъв вид е техният дух, като междувременно оставят настрана въпроса дали разбират собствената си природа. Това е като да отървеш питомното, докато гониш дивото. Не е ли глупаво да се вкопчваш в илюзорното, докато пренебрегваш истинското? През всичките тези години на изучаване успя ли напълно да разбереш духовните неща и въпросите на душата? Успя ли да видиш какъв е твоят дух? Ако постоянно изучаваш своя дух и не задълбаваш в природата същност дълбоко в душата си, дали изучаването ти ще доведе до някакъв резултат? Не е ли това същото като един слепец да запали свещ и да прахосва восъка? Загърбваш реалните си трудности и не се замисляш как те могат да бъдат разрешени, винаги прилагаш нечестни методи и непрекъснато разсъждаваш какъв дух имаш, но дали така можеш да разрешиш какъвто и да е проблем? Ако вярваш в Бог, но не се стремиш към истината, никога не се заемаш с честен труд и винаги изучаваш духа си, то тогава си възможно най-глупавият човек. Истински интелигентните хора имат следния подход: „Независимо от отношението или постъпките на Бог, независимо колко дълбоко покварен съм аз и каква е моята човешка природа, аз ще бъда непоколебим в решителността си да се стремя към истината и към опознаване на Бог“. Само като познаеш Бог можеш да решиш проблема с покварения си нрав и да изпълниш дълга си да удовлетвориш Божиите намерения; това е насоката на човешкия живот, към това трябва да се стремят хората и това е единственият път към спасението. Това, което е реалистично, от друга страна, е да се стремиш към истината, да познаеш собствения си покварен нрав, да разбираш истината, за да се отървеш от покварения си нрав, и да можеш да изпълниш дълга си добре, за да удовлетвориш Бог. Навлизането в истината реалност и изживяването на подобие на истински човек — това е реалистично. Това, което е реалистично, е да обичаш Бог, да се покориш на Бог и да свидетелстваш за Бог. Това са резултатите, които Бог иска. Безсмислено е да разучаваш неща, които нито могат да бъдат докоснати, нито да бъдат видени. Те нямат нищо общо с това, което е реалистично, нито с резултатите от Божието дело. Тъй като сега съществуваш във физическо тяло, ти трябва да се стремиш да разбереш истината, да изпълняваш дълга си добре, да бъдеш честен човек и да промениш нрава си. Всичко това са неща, които повечето хора могат да постигнат.

Върху някои хора очевидно работят зли духове и те може да бъдат обладани от тях. Дали е възможно такъв човек да бъде спасен, като вярва в Бог? Трудно е да се каже и зависи от това дали човек действа разумно и има нормално психично състояние. Най-важното е дали може да разбере истината и да я приложи на практика. Ако не може да отговори на този критерий, то няма как да бъде спасен. Всички вие разсъждавате нормално, говорите нормално и не сте преживявали свръхестествени или неестествени явления. Макар и понякога да имате леко необичайни състояния или да вършите някои неща по погрешен начин, всичко това е разкриване на човешката природа. Всъщност и други хора се чувстват по същия начин — просто обстоятелствата и времето на техните разкривания са различни. Изглежда че след като придобиете известен духовен ръст и чуете как останалите обсъждат духовни въпроси и твърдения, вие започвате да ги имитирате и да следвате примера им, сякаш сами разбирате много добре духовните въпроси и сте невероятни хора. Само Бог познава и контролира въпросите на духовния свят, и е достатъчно хората да могат да разберат дори малко от Неговото слово, а какво остава някой да разбира напълно духовния свят? Не е ли лесно да се загубиш, като винаги размишляваш над подобни неща? В днешно време всички хора изпитват това вътрешно състояние. Макар че невинаги обсъждаш сериозно тези въпроси и те не те правят по-слаб и не рухваш заради тях, все пак подобни думи, изречени от други, могат да те засегнат временно. Дори и да не отдаваш голямо значение на подобни въпроси, все пак си склонен да се фокусираш върху духовното в сърцето си, и ако настъпи ден, в който действително сбъркаш някои неща, претърпиш неуспех и се препънеш, тогава следва да се усъмниш в себе си и да си кажеш: „Дали духът ми също не е в грешка?“. Обикновено никога не изпитваш съмнения и смяташ другите за нелепи, когато видиш, че са обзети от съмнения. Ако обаче настъпи ден, в който си кастрен или някой друг твърди, че си Сатана или някакъв зъл дух, ти ще повярваш и досущ като него ще затънеш в съмнения, и няма да можеш да се избавиш. Всъщност повечето хора са податливи на проблема да разглеждат духовните въпроси като изключително важни и да пренебрегват въпроси като разбирането на собствената си природа или навлизане в живота. Това ги води до пълно откъсване от реалността и представлява отклонение от преживяното.

Всички вие трябва да обърнете внимание на опознаването на собствената си природа и на чертите ѝ, които могат лесно да ви подведат да извършите грешни неща или да се изгубите, като следва на тази база да обобщите преживявания и поуки. Ще можете да схванете собствената си природа и да израснете в правилната посока само ако постепенно развивате по-задълбочено познание, особено що се отнася до служене, житейски опит и до познаване на собственото си състояние. Ако можеш да притежаваш тези аспекти на истината и ги превърнеш в свой вътрешен живот, то ти ще бъдеш много по-стабилен и повече няма да отправяш безотговорни и своеволни забележки за неща, които не разбираш; ще се съсредоточиш върху реалността на думите си и ще разговаряш за реални неща. Когато хората придобият по-задълбочено познание за собствената си природа и по-задълбочено разбиране на истината, тогава те ще говорят с повече усет за благоприличие и няма вече да говорят своеволно. Онези, в които няма истина, са винаги простодушни и се осмеляват да казват какво ли не; някои хора дори, само за да спечелят малко повече слушатели, не се колебаят да следват религиозни хора и да сипят богохулства срещу Бог, когато разпространяват евангелието. Те нямат представа какви са, нито разбират собствената си природа, и не се боят от Бог. Някои хора смятат, че това не е голям проблем, но дали наистина е така? Когато настъпи денят, в който осъзнаят колко е сериозен проблемът, те ще се уплашат. Колко ужасно е, че са извършили това! Те не могат да прозрат същността на този въпрос и дори се мислят за толкова мъдри, и че разбират всичко, но не осъзнават, че обиждат Бог и не си дават сметка как ще погинат. Безсмислено е да разбираш всички въпроси, свързани с ада или духовния свят, ако не познаваш собствената си природа. Най-важното сега е да разрешиш трудностите със себепознанието и опознаването на своята природа същност. Трябва да проумееш всяко едно състояние, което твоята природа разкрива — ако не можеш да направиш това, всяко друго разбиране е безполезно; всичко това е безполезно, независимо колко подробно се анализираш, за да разбереш що за дух или душа носиш. Разковничето е да проумееш различните черти от своята природа, които действително съществуват вътре в теб. Знай, че независимо какъв дух пребивава в теб, ти все пак си човек с нормален начин на мислене и трябва да се стремиш към разбиране и приемане на истината. Ако можеш да разбираш истината, тогава трябва да действаш в съответствие с нея — това е човешки дълг. Просто е безсмислено да обсъждаш духовни въпроси — безполезно е и не ти носи облага. В наши дни хора, върху които работят зли духове, се разкриват на показ навсякъде в църквите. За тези хора все още има надежда, ако могат да разберат истината, но ако не могат да я разберат и не я приемат, те единствено могат да бъдат премахнати. Ако човек може да разбере истината, това показва, че все още има здрав разум, а ако разбира и други истини, то Сатана няма да може да го подведе или контролира, и за този човек има надежда, че може да бъде спасен. Ако хората са обладани от демони и през повечето време разумът им не е съвсем здрав, то с тях е свършено напълно и те трябва да бъдат премахнати, за да не създават неприятности. За всеки, който си е запазил що-годе разсъдъка, независимо какъв дух пребивава в него, има надежда за спасение, стига да има малко духовно разбиране и може да разбира и да приема истината. Макар и човек да не притежава дарбата да приема истината, ако слуша продуктивно проповеди, ако е способен да разбира и проумява истината, когато разговаря за нея, има нормален начин на мислене и не е нелеп, то за него има надежда, че ще постигне спасение. Боя се обаче, че ще има и хора, които нямат духовно разбиране или не разбират човешките думи и няма да ги проумеят, независимо как другите разговарят за истината с тях. Тези хора са проблемни и дори не могат да полагат труд като полагащи труд. Нещо повече, онези, които вярват в Бог, трябва да се съсредоточат само върху истината и стремежа към нея. Не бива да продължават да се концентрират върху обсъждането, изучаването и разбирането на духа. Това е абсурдно и нелепо. Разковничето е дали човек може да приеме истината, да я разбере и да навлезе в реалностите. Това е ключовото, но най-важното е дали хората могат да се опознаят, да се замислят над себе си и дали разбират собствената си природа! Безсмислено е и най-вече безполезно да изучаваш какъв е твоят собствен дух. Ако винаги изучаваш въпроси като какъв точно е твоят дух, какво се случва с душата ти, какъв дух имаш, дали е от висока или от ниска класа твоят дух, от какъв дух си се преродил, колко пъти си идвал на този свят, какъв ще бъде твоят окончателен изход или какво вещае бъдещето — непрестанното изследване на тези въпроси ще попречи на важните неща. Дори и да ги изучаваш подробно, един ден, когато останалите разберат истината и навлязат в реалностите, ти ще останеш без нищо. Ще си попречил на важните неща и сам ще си виновен. Ще си тръгнал по погрешния път и ще си вярвал напразно в Бог. Кого ще обвиниш тогава? Няма смисъл да виниш когото и да било; всичко се дължи на собственото ти невежество.