В човека често съществуват негативни състояния. Някои от тях могат да влияят на хората или да ги ограничават. Някои състояния дори могат да накарат човек да се отклони от истинския път и да тръгне в погрешна посока. Това, към което хората се стремят, това, на което обръщат внимание, и това по какъв път избират да поемат е свързано с вътрешните им състояния. Това дали хората са слаби, или силни е още по-пряко свързано с вътрешните им състояния. Например много хора в днешно време обръщат особено внимание на Божия ден. Всички имат следното желание: копнеят Божият ден да настъпи бързо, за да могат да се избавят от това страдание, от тези болести, от това преследване и от други видове болка. Хората си мислят, че когато настъпи Божият ден, болката, която изпитват сега, ще се облекчи, че никога повече няма да страдат и че ще се радват на благословии. Ако някой се опитва да разбере Бог или се стреми към истината в такова състояние, тогава напредъкът му в живота ще бъде много ограничен. Когато го сполети някакъв неуспех или му се случи нещо неприятно, цялата слабост, негативност и непокорство в него излизат наяве. Така че, ако състоянието на човек не е нормално или правилно, то и целта на стремежа му също ще е неправилна и определено ще е нечиста. Ти се стремиш към навлизане, като изхождаш от неправилни състояния, но си мислиш, че се справяш добре в стремежа си, че правиш нещата в съответствие с Божиите изисквания и практикуваш в съответствие с истината. Не вярваш, че си се противопоставил на Божиите желания или че си се отклонил от Неговите намерения. Може да се чувстваш така, но когато някакво неприятно събитие или дадена неприятна среда ти причини страдание, засегне слабите ти места и нещата, които обичаш и към които се стремиш дълбоко в сърцето си, ще станеш негативен, надеждите и мечтите ти ще останат без резултат и ти естествено ще станеш слаб. Така че твоето състояние в конкретния момент определя дали си силен, или слаб. Сега има много хора, които смятат, че са доста силни, че имат известен духовен ръст и че имат повече вяра, отколкото преди. Те мислят, че са поели по правилния път на вярата в Бог и че не се нуждаят от други хора, които да ги дърпат или тласкат по него. Защо тогава стават негативни или слаби, когато се окажат в определена среда или срещнат трудности? Защо тогава се оплакват и накрая се отказват от вярата си? Това показва, че всеки човек има определени негативни и ненормални състояния. Отказването от някои нечистотии в хората не е лесно. Дори и да си човек, който се стреми към истината, не можеш да се откажеш от тях напълно. Това трябва да стане въз основа на разобличеното в Божието слово. След като анализират и разберат своите собствени състояния, хората трябва да ги сравнят с Божието слово и да променят покварения си нрав. Едва тогава състоянията им постепенно ще се променят. Не е вярно, че щом прочетат Божиите слова и опознаят своите състояния, хората могат веднага да ги променят. Стига да четат Божиите слова често, да виждат ясно собствените си състояния, да се молят на Бог и да се стремят към истината, когато отново разкрият поквара или когато изпаднат в ненормално състояние в бъдеще, хората ще са способни да го разпознаят, да се молят на Бог и да използват истината, за да решат проблема, в неправилното им състояние може да настъпи обрат и те могат постепенно да се променят. Така ще са способни да се освободят от нечистотиите и от онези неща, които трябва да се изоставят, но които хората таят в себе си. Хората трябва да имат известен опит, за да постигнат резултати.

Откакто са започнали да вярват в Бог, много хора се стремят към благословии въз основа на своите представи и фантазии и поради това стават негативни и слаби, когато се изправят пред нещо, което не съответства на представите им. Започват да се съмняват в Бог и дори си измислят представи или заблуди за Него. Ако никой не разговаря с тях за истината, те няма да са способни да останат непоколебими и винаги може да предадат Бог. Нека ви дам един пример. Да предположим, че при вярата си в Бог даден човек винаги е таил представи и фантазии. Този човек вярва, че стига да се отрече от семейството си и да изпълнява дълга си, Бог ще го закриля и ще го благослови, че ще се грижи за живота на неговото семейство и че именно това трябва да прави Бог. Тогава един ден го сполетява нещо, което не си е пожелавал да се случи — той се разболява. Животът при приемното му семейство не е толкова удобен, колкото в собствения му дом, и те може и да не се грижат много добре за него. Той не може да го понесе и продължително време е негативен и обезсърчен. Освен това не се стреми към истината и дори не я признава. Това означава, че в себе си хората имат известни състояния и ако не ги разпознаят, не ги възприемат или не почувстват, че тези състояния са грешни, тогава, макар и все още да имат страст и да се стремят много, в даден момент ще се сблъскат с обстоятелство, което разкрива истинското им вътрешно състояние и ги кара да се препънат и да се провалят. Това се получава, когато не сте способни да се самоанализирате или да се опознаете. Всички хора, които не разбират истината, са такива и никога не се знае кога ще се препънат и ще се провалят, кога ще бъдат негативни и слаби или кога ще са способни да предадат Бог. Вижте колко голяма е опасността, пред която са изправени хората, които не разбират истината! Но да се разбере истината не е лесно. Ще мине много време, докато най-после успееш да получиш проблясък светлина, да имаш малко истинско познание и да разбереш малка част от истината. Ако намеренията, които таиш в себе си, са сериозно опорочени и не могат да бъдат поправени, те винаги ще гасят светлинката на твоето разбиране и ще подкопаят и малкото вяра, която имаш, а това определено е много опасно. Основният проблем сега е, че в сърцата си всички хора таят определени представи и фантазии за Бог, но не ги признават, докато не бъдат разкрити. Те са скрити вътре и никога не се знае в кой момент или при какви обстоятелства ще излязат на повърхността и ще накарат хората да се препънат. Макар че всички хора имат добри стремежи и искат да са добри вярващи и да придобият истината, намеренията им са твърде опорочени и те имат твърде много представи и фантазии, които много им пречат да се стремят към истината и да спечелят навлизане в живота. Те искат да го направят, но не могат. Трудно им е например да се подчинят, когато ги кастрят, а когато са подложени на изпитания или облагородяване, те искат да спорят с Бог. Всеки път, когато се разболеят или ги сполети някакво бедствие, те се оплакват от Бог, че не ги е закрилял. Как такива хора могат да изживеят Божието дело? Дори не достигат минимума да имат богопокорно сърце, така че как могат да придобият истината? Някои хора стават негативни, когато и най-малкото нещо не стане по тяхната, препъват се заради преценките на други хора и предават Бог, когато ги арестуват. Вярно е, че човек никога не знае какво го очаква в бъдеще — щастие или гибел. Във всеки човек има нещо, към което иска да се стреми и което иска да постигне, и има неща, които харесва. Стремежът към нещата, които харесва, може да му навлече нещастие, но той не го усеща, тъй като още вярва, че нещата, към които се стреми и които харесва, са правилни и в тях няма нищо лошо. Ако дойде ден обаче, в който го сполети нещастие, и нещата, към които се стреми и които харесва, му бъдат отнети, ще стане негативен и слаб и няма да е способен да се изправи на крака. Няма да знае какво се е случило, ще се оплаква, че Бог е несправедлив, и наяве ще излезе сърцето му, готово да предаде Бог. Ако не познават себе си, хората няма да знаят нито къде е ахилесовата им пета, нито къде ще се провалят или препънат лесно. Това наистина е жалко. Затова казваме, че ако не познава себе си, човек винаги може да се препъне или да се провали и да предизвика собствения си край.

Много хора са казвали: „Разбирам всеки от елементите на истината, но просто не мога да ги приложа на практика“. Това разкрива къде се корени причината, поради която хората не практикуват истината. Какви са хората, които разбират истината, но не могат да я практикуват? Определено само хората, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, не могат да я практикуват, и това е проблем в тяхната природа. Дори и да не разбират истината, хората, които я обичат, ще действат според съвестта си и няма да вършат зло. Ако природата на даден човек изпитва неприязън към истината, той никога няма да е способен да я практикува. Хората, които изпитват неприязън към истината, вярват в Бог само за да получат благословии, а не за да се стремят към истината и да постигнат спасение. Дори и да изпълняват дълга си, не го правят, за да придобият истината, а само с цел да получат благословии. Например някои хора, които са преследвани и не могат да се върнат в домовете си, в сърцата си си мислят: „Преследват ме и не мога да се върна у дома заради вярата си в Бог. Един ден Бог ще ми даде по-добър дом. Той няма да ме остави да страдам напразно“ или „Където и да съм, Бог ще ми даде храна и няма да ме остави да изпадна в безизходица. Няма да е истинският Бог, ако ме остави да изпадна в безизходица. Бог не би направил това“. Не се ли срещат такива неща у хората? Има и хора, които си мислят: „Отказах се от семейството си, за да отдам всичко на Бог, и Той не бива да ме предава в ръцете на властниците. Стремих се с такъв плам, че Бог трябва да ме закриля и благославя. Толкова силно копнеем да настъпи Божият ден, че това трябва да се случи възможно най-скоро. Бог трябва да изпълни желанията на човека“. Много хора мислят така. Не е ли прекомерно това желание на човека? Хората все отправят екстравагантни искания към Бог, все си мислят: „Загърбили сме семействата си, за да изпълняваме дълга си, следователно Бог трябва да ни благослови. Действали сме според Божиите изисквания, следователно Бог трябва да ни възнагради“. Мнозина таят такива неща в сърцата си, докато вярват в Бог. Те виждат как други хора напускат семействата си и се отказват от всичко без никакви усилия, за да се отдадат изцяло на Бог, и си мислят: „Те са напуснали семействата си от толкова време, как така не им липсва домът? Как преодоляват това? Защо аз не мога да го преодолея? Защо не мога да се откажа от семейството, от съпруга (или съпругата) и децата си? Защо Бог е милостив към тях, но не е милостив към мен? Защо Светият дух не ме дарява с благодат и не живее в мен?“. Какво състояние е това? Хората са толкова лишени от разум — те не практикуват истината, а после се оплакват от Бог и не правят, каквото трябва да правят. Хората трябва да изберат пътя на стремежа към истината, но те изпитват неприязън към истината, копнеят за плътски удоволствия и все искат да получат благословии и да се радват на благодат, като през цялото време се оплакват, че Бог има прекомерни изисквания към хората. Все искат Бог да е милостив към тях и да ги дари с повече благодат, и да им позволи да изпитват плътски удоволствия — нима те са хора, които искрено вярват в Бог? Те си мислят: „Загърбих семейството си, за да изпълнявам дълга си, и съм страдал толкова много. Бог трябва да е милостив към мен, за да не ми липсва домът и за да имам решимостта да го напусна. Трябва да ми даде сила, тогава няма да стана негативен и слаб. Другите хора са толкова силни, Бог трябва и мен да направи силен“. Тези думи, които хората говорят, са напълно лишени от разум и вяра. Те говорят така само защото Бог не е изпълнил екстравагантните им желания, което е породило у тях недоволство от Бог. Всички тези неща се разкриват от сърцата им и те са много представителни за човешката природа. Тези неща съществуват у човека и ако той не се отърве от тях, може да стигне дотам да се оплаква от Бог и да Го разбира погрешно винаги и навсякъде. Човек ще стане склонен да богохулства и може да се отклони от истинския път във всеки един момент и на всяко едно място. Това е съвсем естествено. Сега виждате ли ясно този въпрос? Хората трябва да познават нещата, които разкрива тяхната природа. Това е много сериозен проблем, към който трябва да се подхожда внимателно, защото той засяга въпроса дали хората могат да останат непоколебими в свидетелството си и дали могат да получат спасение чрез вярата си в Бог. Що се отнася до хората, които разбират малка част от истината, ако осъзнаят, че разкриват тези неща, и ако могат да изследват и извадят наяве този проблем при откриването му, тогава ще могат да го решат. Ако не осъзнават, че ги разкриват, няма как да решат този проблем и могат само да чакат Божието разобличаване или разкриването на фактите. Хората, които не обичат истината, не ценят самоизследването. Винаги смятат, че това е незначителен въпрос, и ще се задоволят с мисълта: „Всички са такива — не е кой знае какво да се оплачеш малко. Бог ще го опрости и няма да го запомни“. Хората не знаят как да се самоанализират или как да търсят истината, за да решават проблеми, и не могат да практикуват нито едно от тези неща. Всички те са объркани и са особено мързеливи, а освен това са зависими и склонни към фантазиране. Те копнеят, че: „Един ден Бог ще извърши цялостна промяна в нас, и тогава вече няма да сме толкова мързеливи, ще станем съвършено святи и ще се възхищаваме на Божието могъщество“. Странно и наистина нереалистично е да си фантазираш такива неща. Ако човек може да изкаже подобна представа и фантазия, след като е чул толкова много проповеди, значи той няма никакво познание за Божието дело и до ден днешен все още не е видял ясно как Бог спасява хората. Такива хора са невероятно невежи. Защо Божият дом все говори за себепознанието и за познаването на Божия нрав? Това е от решаващо значение за всеки човек. Ако наистина можеш да видиш ясно как Бог спасява хората, трябва да се съсредоточиш върху опознаването на самия себе си и трябва редовно да се самоанализираш — само тогава ще имаш истинско навлизане в живота. Дали ще си способен да потърсиш истината, когато осъзнаеш, че проявяваш поквара? Дали ще си способен да се молиш на Бог и да се опълчиш на плътта? Това е предпоставка и важна стъпка за практикуването на истината. Ако във всичко, което ти се случва, и във всичко, което правиш, можеш да осъзнаваш как да практикуваш по начин, който съответства на истината, ще ти е лесно да я практикуваш и ще имаш навлизане в живота. Как може да напредва животът ти, ако не си способен да опознаеш себе си? Колкото и да си негативен и слаб, ако не се самоанализираш и не се опознаеш, или не се молиш на Бог, това само доказва, че не обичаш истината, че не се стремиш към нея, и че никога няма да можеш да я придобиеш.

По-рано някои хора си мислеха: „Копнеем за незабавния край на големия червен змей и се надяваме, че Божият ден ще настъпи бързо. Не са ли основателни тези искания? Копнежът за скорошното настъпване на Божия ден не е ли същият като копнежа възможно най-скоро да се отдаде слава на Бог?“. Те тайно намират начини да го изразят добре, но всъщност се надяват на тези неща само за себе си. За какво да копнеят, ако не заради себе си? Единственото, за което хората копнеят, е бързо да се освободят от мизерното си обкръжение и този мъчителен свят. Особено някои хора, които виждат обещанията, дадени на първородните Божии синове в миналото, изпитват невероятна жажда за това. Всеки път, когато четат тези слова, те сякаш утоляват жаждата си, като гледат мираж. Себичните желания на човека все още не са напълно отхвърлени, така че, както и да се стремиш към истината, тя винаги ще е само половинчата. Много хора, които не се стремят към истината, постоянно копнеят да настъпи Божият ден, за да се освободят от страданията си и да се насладят на благословиите на небесното царство. Когато той не настъпва, те изгарят от болка, и някои хора се провикват: „Кога ще настъпи Божият ден? Все още не съм се оженил. Не мога да продължавам да чакам повече! Трябва да покажа синовна почит към родителите си. Не издържам вече! Още ми е нужно да имам деца, за да могат да се грижат за мен, когато остарея! Божият ден трябва да настъпи по-бързо! Нека всички заедно се помолим за това!“. Как могат хората, които се стремят към истината, да следват през цялото време досега, без изобщо да се оплачат? Не се ли водят от Божието слово и не намират ли подкрепа в него? У хората има толкова много нечистотии. Приложимо ли е за тях да не приемат облагородяване? Как могат да се променят без страдание? Хората трябва да бъдат облагородени до определена степен и да бъдат готови да оставят Бог да ги устрои, без изобщо да се оплакват повече — тогава ще се променят напълно.