Ключът към постигане на промяна на нрава е да познаваме собствената си природа, а това трябва да стане според разобличеното от Бог. Само в Божието слово човек може да опознае собствената си отвратителна природа, да разпознае в собствената си природа различните отрови на Сатана, да осъзнае, че е глупав и невеж, и да открие слабите и отрицателните черти в природата си. След като те са напълно опознати и ти наистина си способен да се намразиш и да се опълчиш на плътта, последователно да изпълняваш Божието слово, последователно да се стремиш към истината, докато изпълняваш задълженията си, да постигнеш промяна в нрава си и станеш човек, който наистина обича Бог, тогава ще тръгнеш по пътя на Петър. Без Божията благодат и без просветление и напътствие от Светия Дух е трудно да се върви по този път, защото хората не притежават истината и не са способни да се опълчат на себе си. Вървенето по пътя към съвършенството на Петър се крепи главно на това да имаш решимостта, вярата и осланянето на Бог. Освен това човек трябва да се подчини на делото на Светия Дух; човек не може да се справи с нищо без Божиите слова. Това са ключовите аспекти и нито един от тях не бива да се престъпва. Насред преживяването е много трудно да опознаеш себе си; то е безсмислено без делото на Светия Дух. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да се съсредоточи върху самоопознаването и върху промяната на нрава си. Пътят на Павел не е път на стремеж към живота или на съсредоточаване върху себепознанието; Павел се съсредоточава специално върху извършването на дело и влиянието и резултатите на това дело. Той се води от желанието да спечели Божиите благословии в замяна на своята работа и страдание и да получи награди от Бог. Такива мотиви са грешни. Павел не се съсредоточава върху живота, нито придава значение на постигането на промяна на нрава; той обръща внимание само на наградите. Тъй като има грешни цели, пътят, по който върви, разбира се, също е грешен. Това се дължи на високомерния му и самонадеян нрав. Очевидно Павел не е притежавал никаква истина, нито е имал съвест или разум. Като спасява и променя хората, Бог променя преди всичко техния нрав. Целта на Неговите слова е хората да притежават променен нрав и способността да познават Бог, да Му се подчиняват и да Го почитат нормално. Това е целта на Божиите слова и на Неговото дело. Начинът, по който Павел търси, е в пряко нарушение и в противоречие с Божиите намерения, в пълен разрез с тях. Начинът на търсене на Петър обаче е изцяло според Божиите намерения. Той се съсредоточава върху живота и върху промените на нрава — точно това е резултатът, който Бог желае да постигне в човешките същества чрез Своето дело. Поради това пътят на Петър е благословен и получава Божието одобрение. Тъй като пътят на Павел е в разрез с Божиите намерения, Бог го мрази и го проклина. За да върви по пътя на Петър, човек трябва да знае Божиите намерения. Само ако човек наистина е способен да разбере напълно Неговите намерения чрез словата Му, което означава да разбере какво Бог иска да направи от човека и в крайна сметка какъв резултат желае да постигне, човек може да има точно разбиране по кой път да тръгне. Ако не разбираш напълно пътя на Петър, а просто имаш желание да го следваш, тогава няма да си способен да тръгнеш по него. С други думи, може да знаеш много доктрини, но в крайна сметка няма да си способен да навлезеш в реалността. Дори и да успееш да навлезеш повърхностно в живота, няма да си способен да постигнеш реален резултат.

В днешно време повечето хора имат много повърхностно разбиране за себе си. Те изобщо не са стигнали до ясното познаване на нещата, които са част от природата им. Те познават само малка част от покварените състояния, които разкриват, знаят за нещата, които е вероятно да направят, или за някои от недостатъците си и поради това вярват, че познават себе си. Ако освен това те спазват някои правила, гледат да не правят грешки в определени области и успяват да избегнат извършването на определени прегрешения, те смятат, че притежават реалност в своята вяра в Бог и приемат, че ще бъдат спасени. Това е изцяло човешка фантазия. Ако се придържаш към тези неща, ще можеш ли наистина да се въздържаш от извършването на каквито и да било прегрешения? Ще постигнеш ли истинска промяна на нрава? Наистина ли ще изживееш човешко подобие? Можеш ли наистина да удовлетвориш Бог по този начин? Категорично не, това е сигурно. Вярата в Бог работи само когато човек има високи стандарти и е постигнал истината и известна промяна в своя живот нрав. Това изисква преди всичко да си отдаден на самоопознаването си. Ако познанията на хората за самите тях са твърде повърхностни, те ще открият, че е невъзможно да разрешават проблеми и техният живот нрав просто няма да се променят. Необходимо е човек да се познава в дълбочина, което означава опознаване на собствената природа: от какви елементи е съставена тази природа, как са възникнали те и откъде са дошли. Нещо повече, наистина ли си способен да намразиш тези неща? Виждал ли си собствената си грозна душа и нечестивата си природа? Ако наистина си способен да видиш истината за себе си, тогава ще намразиш себе си. Когато се намразиш и след това практикуваш Божието слово, ще можеш да се опълчиш на плътта и да имаш силата да изпълниш истината, без да смяташ, че е непосилна. Защо много хора следват своите плътски предпочитания? Тъй като се смятат за доста добри, като усещат, че действията им са правилни и оправдани, че нямат грешки и дори че са абсолютно прави, те са способни да действат с мисълта, че справедливостта е на тяхна страна. Когато човек узнае каква е истинската му същност — колко грозна, колко презряна и колко жалка е — тогава той не се гордее прекалено много със себе си, не е толкова ужасно високомерен и не е толкова доволен от себе си, както преди. Такъв човек мисли: „Трябва да съм сериозен и земен в практикуването на някои от Божиите слова. Иначе няма да отговарям на стандарта за човешко същество и ще се срамувам да живея в Божието присъствие“. Тогава човек наистина вижда колко е нищожен, колко е незначителен. В този момент ще му стане лесно да прилага истината и той ще изглежда донякъде като човека, който трябва да бъде. Само когато истински намразят себе си, хората могат да се опълчат на плътта си. Ако не се намразят, няма да бъдат способни да се опълчат на плътта. Да се намразиш истински не е лесна работа. Има няколко неща, които трябва да могат да се открият у тях. Първо, познаване на собствената природа, и второ, осъзнаване на това колко беден и жалък е човекът, колко е нищожен и незначителен и колко жалка и мръсна е душата му. Когато човек напълно разбере какъв е в действителност и този резултат бъде постигнат, тогава той наистина получава разбиране за себе си и може да се каже, че е опознал себе си напълно. Едва тогава човек може наистина да намрази себе си, да стигне дотам да се прокълне и наистина да почувства, че толкова дълбоко е покварен от Сатана, че дори не прилича на човешко същество. Тогава един ден, когато се появи заплахата от смърт, такъв човек ще си помисли: „Това е Божието справедливо наказание. Бог наистина е праведен. Наистина трябва да умра!“. В този момент той няма да се оплаква, още по-малко ще обвинява Бог, а просто ще разбира, че е толкова беден и жалък, толкова мръсен и покварен, че трябва да бъде отстранен и унищожен от Бог, а на душа като неговата не подобава да живее на земята. Следователно този човек няма да се оплаква от Бог, нито ще Му се съпротивлява, още по-малко ще Го предаде. Ако човек не познава себе си и все пак се смята за доста добър, когато смъртта почука на вратата му, той ще си помисли: „Справих се толкова добре във вярата си. Колко усърдно търсих! Дадох толкова много, страдах толкова много, а накрая бог иска от мен да умра. Не знам къде е божията праведност. Защо той иска да умра? Ако трябва аз да умра, кой ще бъде спасен тогава? Няма ли да дойде краят на човешката раса?“. Първо, този човек има представи за Бог. Второ, този човек се оплаква и не показва никакво подчинение. Той е точно като Павел: когато беше напът да умре, Павел не познаваше себе си, а когато Божието наказание наближи, вече беше твърде късно.