Някои хора общуват с Мен от доста време и Ме познават по-добре, и макар да не се отнасят към Мен като към свой приятел или някой, който им е равен, изобщо не се чувстват ограничени и с времето стават все по-смели, а границите в сърцата им постепенно изчезват. Все си мислят, че всичко разбират, и често Ми разказват нещата, които разбират, като смятат, че никой освен тях не разбира нищо. Що за нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Тези външни неща могат да се разберат от пръв поглед, но въпреки това тези хора се мислят за много умни, а това е отвратително. Ако надменният нрав на човек стигне дотам, че той загуби всякакъв разум, това може да го накара да върши зло и тогава надменният му нрав ще стане порочен. Ако човек е умен, ако думите и действията му все са пълни с интриги, ако има страховит характер и когато си с него, все иска да те контролира и да те управлява, смяташ ли, че е добросърдечен, или е порочен? (Порочен е.) Страхуваш се от него и си мислиш: „Този човек все иска да ме контролира. Трябва да се отърва от него възможно най-скоро. Ако не правя каквото ми казва, ще измисли начин да ми отмъсти и кой знае какви средства ще използва, за да ме накаже“. Можеш да почувстваш, че нравът му е порочен, нали? (Да.) Как можеш да го почувстваш? (Той все кара хората да вършат нещата според неговите изисквания и идеи.) Грешно ли е да изисква от другите да вършат нещата по определен начин? Непременно ли е грешно друг да поставя изисквания към теб? Правилна ли е тази логика? Съответства ли на истината? (Не.) Кое те кара да се чувстваш неудобно — методите или нравът му? (Нравът му.) Точно така, нравът му те кара да се чувстваш неудобно. Кара те да чувстваш, че този нрав идва от Сатана, че не съответства на истината и че те смущава, контролира и обвързва. Не само те кара да се чувстваш неудобно, но и да се страхуваш и да си мислиш, че ако не направиш каквото ти казва, има вероятност да те накаже. Нравът на подобен човек е толкова порочен! Не просто случайно изпуска някоя дума, а иска да те контролира. Толкова настоятелно изисква да свършиш нещо, и то по определен начин, а това е заредено с определен тип нрав. Не просто изисква да направиш нещо, а иска да те контролира. Ако те контролира, ще се превърнеш в негова марионетка, в кукла в ръцете му. Ще бъде доволен, ако го слушаш напълно за всичко, което казваш и правиш, както и за начина, по който го правиш. Какво изпитваш в сърцето си, когато усетиш този нрав? (Страхувам се.) А как определяш нрава му, щом изпитваш страх? Отговорен ли е, добър ли е, или е порочен? Чувстваш, че е порочен. Когато възприемаш нечий нрав като порочен, доволен ли си, или изпитваш ненавист, отвращение и страх? (Ненавист, отвращение и страх.) У теб се пораждат тези лоши чувства. Когато изпитваш ненавист, отвращение и страх, чувстваш ли се свободен и волен, или се чувстваш ограничен? (Ограничен.) Откъде идват тези настроения и чувства? Те идват от Сатана. А какви чувства изпитват хората към нещата, които идват от Бог? (Свобода и волност.) Сърцето ти е много освободено и волно. Какви са настроенията и чувствата ти, дори да те кастрят, упрекват и дисциплинират, или да те съдят и наказват? (В сърцето си изпитвам признателност и разкаяние, и чувствам, че съм сбъркал, а тогава съм способен да се покая истински и да поема в правилната посока. Макар да изпитвам болка в сърцето си, духът ми се наслаждава на Божията любов, на мир и радост.) Постига се положителен резултат, а това е Божие дело. Какви са последствията от действията на Сатана? (Той поробва хората и те не могат да се освободят. Страдат в сърцата си и не знаят как да се освободят.) Той оковава хората и насажда у тях необясним и странен страх, обвързва и оковава сърцата им. Щом се опитат да действат, той връзва ръцете и краката им и ги плаши до смърт. Това е дело на Сатана и то идва от него. Какъв нрав се разкрива, когато Сатана и антихристите постъпват така? Това е порочен нрав.

Хората с порочен нрав все искат да контролират другите. Какво означава да се контролират хората? Дали просто ти се забранява да изричаш определени думи? Дали просто ти се забранява да мислиш по определен начин? Със сигурност не — проблемът не е в някоя дума или мисъл, а в това, че нравът им е порочен. Въз основа на думата „порочен“ кои са нещата, които човек може да стори, когато разкрива този нрав? Преди всичко той ще иска да манипулира хората. Какво означава да се манипулира? Това означава, че каквото и да се случва в църквата, той ще иска да се меси, да се бърка и да се разпорежда. Ще ти определи правило и след това ти трябва да го спазваш. Ако не го правиш, той ще се разгневи. Той иска да те манипулира: ако ти каже да тръгнеш на изток, трябва да тръгнеш на изток, а ако ти каже да тръгнеш на запад, трябва да тръгнеш на запад. Той има такова желание и след това действа по този начин — това се нарича манипулация. Тези хора искат да управляват съдбата на даден човек, да управляват и контролират живота, съзнанието, поведението и предпочитанията му, така че съзнанието, идеите, предпочитанията и желанията на този човек да са в съгласие с това, което те казват и искат, а не с това, което казва Бог — това се нарича манипулация. Те все искат да организират другите хора да вършат това или онова според собствената им воля, не действат въз основа на принципите, а въз основа на собствените си намерения и предпочитания. Не ги интересува как се чувстваш. Налагат ти се силом и ти трябва да правиш каквото ти кажат. Ако не действаш според тяхната воля, те ще се справят с теб и ще те накарат да почувстваш, че наистина нямаш избор и че нищо не може да се направи. Знаеш в сърцето си, че си мамен и контролиран, но въпреки това не знаеш как да го различиш, камо ли да се осмелиш да се съпротивляваш. Не са ли действията им поведението на Сатана? (Да.) Това е поведението на Сатана. Сатана заблуждава хората по този начин и контролира хората по този начин, така че сатанинският нрав се проявява у хората като постоянни опити да контролират и манипулират другите. Независимо от това дали могат, или не могат да постигнат тази цел да контролират и манипулират другите, всички хора имат такъв нрав. Какъв е този нрав? (Порочност.) Това е порочност. Защо се нарича порочност? Какви са начините за ясното разкриване на този нрав? Създава ли той усещане за принуда? (Да.) Създава усещане за принуда, което означава, че независимо дали слушаш, или не, независимо как се чувстваш, дали ти харесва, или го разбираш, те насилствено изискват от теб да ги слушаш и да правиш това, което казват, без никакво обсъждане, без да ти дават възможност да говориш и без да ти дават никаква свобода. Нима не е налице този смислов пласт? (Да.) Това се нарича „свирепост“, която е един от аспектите на порочността.^[a] Другият аспект на порочността е „злото“.^[ь] Какво се има предвид под „зло“? Имат се предвид хора, които използват методи на насилствена индоктринация и потискане, за да постигат резултата да те контролират и да те накарат да се съобразяваш с тяхната манипулация, като по този начин удовлетворяват себе си. Това се нарича „зло“. Чрез действията си Сатана иска да ти попречи да имаш свободна воля, да се научиш да размишляваш и да различаваш, както и да разбираш истината, така че животът ти да може да постигне зрялост. Сатана не ти позволява да вършиш тези неща и иска да те контролира. Сатана не ти позволява да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения, не те изправя пред Бог, а вместо това те изправя пред себе си и те кара да го слушаш, сякаш той е истината, и всичко, което казва, е правилно, и сякаш той е центърът на всички неща, така че трябва да го слушаш и да не се опитваш да анализираш дали думите му са правилни, или грешни. Нравът на принудително и насилствено манипулиране и контролиране на поведението и съзнанието на хората се нарича порочност. Не виждате ли често тези проявления в ежедневието си? (Да.) Когато влезете в досег с тях, осъзнавате ли, че чрез тях се разкрива порочен нрав? (Преди не го осъзнавах, но сега разбирам.) Ако други хора постъпят така с вас и разкрият такъв нрав, вие можете да го усетите и разпознаете, но ако вие самите постъпите така и разкриете такъв нрав, ще осъзнаете ли, че това е проблем? Ще осъзнаете ли, че „Този вид нрав е порочен! Да се действа по този начин е нещо много сериозно! Погрешно е винаги да имаш желанието и амбицията да властваш над хората, да ги контролираш насила. То идва от Сатана. Това е сатанински нрав. Не мога да се държа така, трябва да намеря начин да се отнасям към хората и да общувам с тях, който съответства на истината.“? Ще стигнете ли до това осъзнаване? (Не.) Ако не сте способни да осъзнаете това и често разкривате този нрав, какви ще са последствията? Знаете ли? (Братята и сестрите няма да желаят да прекарват време с мен и ще ме отхвърлят.) Това е едно от последствията. Такъв човек не може да постигне хармонично разбирателство с другите и хората ще изпитват голяма неприязън към него. Той е като чума — щом се появи, всички трябва да си тръгнат. А защо е така? Никой не иска да бъде контролиран от него. Хората вярват в Бог и са готови да Го следват, и не желаят да следват Сатана, но този тип хора все искат да контролират другите. Така че как да не ги отхвърлят хората? Преди всичко, те често ще бъдат отхвърляни от братята и сестрите и ще предизвикат отвращение у хората. Ако не може да се покае, такъв човек може дори да не е в състояние да изпълнява дълга си правилно или в продължение на дълъг период, защото не може да работи в унисон с другите. Така че ще трябва да бъде отстранен. Освен това, какви са другите последствия? (Ще настъпи смущение в живота на църквата.) Това е друго последствие. Този човек ще се превърне в черна овца сред братята и сестрите и ще предизвика смущение в живота на църквата. Какво ще загуби лично той поради това? (Той няма да може да израсне в живота.) Той определено няма да може да израсне в живота, така че какъв ще бъде крайният резултат? Той със сигурност ще бъде наказан и отстранен. Когато има човек, който винаги е отхвърлян от братята и сестрите си, който никога не израства в живота и който все иска да контролира хората, да ги принуждава да го слушат, да заема Божието място в сърцата им и в крайна сметка бива изолиран, и който въпреки това не се покайва и никога не се променя, как ще се справи Бог с такъв човек? Какво ще кажете, човешки същества ли спасява Бог, или нечовешки същества? (Човешки същества.) И така, как Бог определя такова лице? (Като нечовек.) Бог определя такова лице като нечовек и не го спасява. Тогава не е ли определен неговият изход? Такъв човек няма надежда. Животът му няма стойност. Да бъдеш определен от Бог като нечовек е толкова жалко!

Стремежът към навлизане в живота изисква да се изследват думите, делата, мислите и идеите на човека по всички въпроси от всекидневния живот, да се разбере собственото му състояние и след това то да се съпостави с Божието слово, да се търси истината и да се прилага тя дотолкова, доколкото се разбира от човека. В процеса на практикуване и преживяване човек също така трябва постоянно да изследва собственото си състояние, да се стреми да разбере какви други негативни състояния и неща, които му пречат да практикува истината, са останали в сърцето му, и след като ги изрови, трябва да се моли на Бог и да Го умолява да разреши тези необичайни състояния — това ще гарантира, че човекът може да прилага на практика истините, които разбира. Постоянното преодоляване на негативните състояния, представи и фантазии е единственият начин да се гарантира, че човек може да приложи истината на практика. Който и аспект на истината да се прилага на практика, ще има определени трудности, а когато средата и условията се променят, ще възникват нови трудности. Освен това различните представи, фантазии и опорочени намерения на хората могат да им попречат да практикуват истината, затова те трябва често да се разкриват пред онези, които разбират истината, и да общуват с тях, както и да дирят път за навлизане в истината реалност и да търсят истините принципи, за да си гарантират, че ще могат да практикуват истината в съответствие с истините принципи в различни среди и условия и по всякакви въпроси. Навлизането в истината реалност може да се постигне само като се търси и практикува навлизане по този начин. Ако хората не се самоанализират често, те няма да са способни да разбират собствените си състояния и няма да знаят къде се крият трудностите при практикуването на истината и колко големи са пречките пред него, и така няма да са в състояние да гарантират, че ще могат да прилагат истината на практика. Само онези, които се познават и разбират собствените си състояния, могат да се уповават на Бог, да разчитат на Него и лесно да прилагат истината на практика. Онези, които не познават себе си, винаги следват правила, основани на техните представи и фантазии, затова препятствията, с които се сблъскват, са многобройни, а трудностите — големи. Всъщност най-голямата трудност, с която се сблъскват хората, се крие в покварения им нрав, а на следващо място е неразбирането на принципите на практикуване. След решаването на тези два проблема за хората е лесно да приложат истината на практика. За да се превърне в някой, който се покорява на Бог, и за да навлезе в истината реалност, човек трябва първо да поработи върху прилагането на истината на практика. Ако той е в състояние да приложи на практика няколко аспекта на истината по различните въпроси, с които се сблъсква всеки ден, тогава той вече е навлязъл в истината реалност. Ако постоянно се упражняваш по този начин, ако се самоанализираш и намираш път за практикуване в Божието слово, постепенно ще можеш да се справиш със собственото си покварено състояние и ще имаш път за практикуване и навлизане в истината. Същевременно ще схванеш основното относно принципите за прилагане на практика на всички аспекти на истината. Когато човек има истинско разбиране за тези състояния и за всички аспекти на истината, сърцето му се чувства удовлетворено и той се обогатява все повече. Той вече не изглежда безчувствен и несхватлив или беден и жалък. В днешно време повечето хора могат да кажат нещо по външни въпроси, но когато бъдат помолени да изразят правилни възгледи по въпросите на доброто и злото, да разкажат за своето разбиране по тези въпроси, както и за методите си за справяне с тях и за пътищата на практикуване, повечето хора нямат ясно разбиране и са напълно празни отвътре. Възможно е някои хора да кажат: „Грешиш, ние не сме напълно празни отвътре. Знаем, че Бог господства над дъжда, че Бог подрежда появата на пъпки по дърветата напролет, че отредените от Бог закони определят кога птиците изграждат гнездата си, защо различните цветя са различни и се срещат в толкова много цветове и защо листата на дърветата са зелени — това са законите на Божието сътворение на всички неща и те са отредени от Бог. Знаем, че трябва да живеем според законите, предопределени от Бог, като ставаме сутрин, лягаме да спим вечер и се храним три пъти дневно, и също така знаем, че съществуват закони за раждането, остаряването, болестите и смъртта на човешките същества и че никой не може да ги наруши. Освен това ние не се оплакваме от Бог — благодарим Му за това, че можем да живеем днес, и по същия начин ще му благодарим, ако трябва да умрем утре. Ние не сме бедни, безчувствени и несхватливи“. Дали просто разбирането на тези доктрини е същото като разбирането на истината? Това навлизане в истината реалност ли е? (Не.) Разбирането на тези неща е само първата стъпка, като това са също неща, които хората трябва да разберат, но онова, което най-вече е нужно те да разберат, е как трябва да живеят, какво трябва да съблюдават и какъв дълг трябва да изпълняват. Ако не можеш да потърсиш истината, за да се справиш с покварения си нрав, няма да постигнеш навлизане в живота и няма да придобиеш истината и живота, а не е ли този вид вяра в Бог празна? Това означава, че отвътре си съвсем празен. Други казват: „В миналото бях с малък духовен ръст и не знаех, че всичко, което ме сполетява, е устроено от Бог, не знаех и как да гледам на тези неща или как да се справям с тях, а когато те се случваха, бях в недоумение и се справях с тях, като използвах човешки методи. Сега разбирам, че нещата, които се случват всеки ден, колкото и незначителни да са, всички са устроени от Бог и че всичко е предопределено от Него, и ще кажа: „Боже, благодаря Ти за Твоето върховенство и съм готов да поверя съдбата си в Твоите ръце и да се оставя на устроеното от Теб. Не искам да се бунтувам, искам да слушам Твоите слова и със сигурност ще изпълня добре дълга си и ще му отдам цялата си преданост и всичките си усилия!“. Разбирам всичко това, така че как бих могъл да съм все още беден и жалък?“. Всъщност те са бедни и жалки. Защо казвам това? (Защото им липсва познание за сатанинския им нрав и за тяхната природа същност. Те могат да говорят за толкова много духовни доктрини, но когато нещо се случи, продължават да живеят според сатанинския си нрав и след години на вяра в Бог техният живот нрав не се е променил ни най-малко.) Онова, което разбират, е само фалшиво духовно наметало, което носят. Изглежда, че имат подобие на вярващ в Бог човек и благоприличие на светец, и сякаш са усвоили някои задълбочени и духовни богословски теории, но онова, което разбират, не е истината, а само вид богословска теория. Тя не може да промени посоката в живота на човека, нито възгледите му за нещата или принципите му за светските отношения, а още по-малко покварения му нрав. Тези богословски теории, тези духовни доктрини категорично не могат да придадат нормален характер на взаимоотношенията на даден човек с Бог, нито да му дадат възможност да разпознае собствения си покварен нрав или да го накарат да се отърве от него, камо ли да му позволят, чрез преживяване на Божието дело, да достигне до точката на познаване на Бог и покоряване пред Него. Ето защо тези така наречени духовни думи и доктрини не носят ни най-малка полза на хората, а само ги правят надменни и самонадеяни, както и все по-непокорни и съпротивляващи се на Бог, защото тези гнили неща нямат нищо общо с истината и всички те са двуличие, от което човек трябва напълно да се откаже и което трябва изцяло да отрече.

Точно сега кое е най-важното нещо, към което вярващите в Бог трябва да се стремят? (Промяна на нрава.) Може ли да се постигне промяна на човешкия нрав, като се говори за много доктрини? (Не.) Какво точно означава промяна в нрава? Дали промяната в нрава означава, че характерът на човека се променя и че той става невероятно непринуден, сговорчив и харесван от всички? Промяната в нрава означава ли, че човек става мълчалив и че говори или се смее с неохота? Тази промяна означава ли, че човек се калява и става опитен и зрял? (Не.) Какво тогава е промяна в нрава? Кое е първото нещо, което трябва да се разбере, за да се промени нравът на човека? Преди всичко човек трябва да разбере каква е основата за постигане на промяна в нрава, т.е. първо трябва да осъзнае каква е станала човешката природа същност и какъв е станал човешкият нрав след покваряването му от Сатана. Това ще му позволи да признае истината за собствената си поквара. Някои хора например са особено измамни и тази измамност представлява тяхната природа, както и техния нрав. Други са особено надменни и тази надменност представлява тяхната природа, както и техния нрав. Ще дам пример. Да кажем, че имаш свои собствени намерения, когато нещо те сполети. Какво контролира тези намерения, когато се появят? Първо, те със сигурност не се контролират от личността ти, нито от семейния ти произход, камо ли от друг човек. Намеренията ти са под контрола на твоя нрав. Затова преди всичко трябва да изследваш себе си, за да установиш какъв нрав е това — дали е надменност, нечестивост, порочност или непреклонност. Когато го разбереш, изследвай се по-задълбочено, за да откриеш какви състояния ще предизвика този нрав. Да кажем например, че това е измамност. С какви намерения мамят хората? Каква цел се опитват да постигнат? Без изключение те го правят, за да постигнат слава, печалба и статус — накратко, това е в името на собствените им интереси. И какво стои в основата на преследването на личния интерес? Убеждението на хората, че собствените им интереси са по-важни от всичко останало. Те се впускат в измами, за да се облагодетелстват, и така се разкрива измамният им нрав. Как трябва да се реши този проблем? Най-напред трябва да прозрете и да знаете какво са интересите, какво точно носят на хората и какви са последствията от стремежа към тях. Ако не можете да разберете това, никак няма да е лесно да се отречете от тях. Когато хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните житейски философии са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят за собствените си интереси. Те мислят, че без свои собствени интереси — в случай че ги загубят — няма да успеят да оцелеят. Сякаш оцеляването им е неотделимо от личните им интереси. Затова повечето хора не виждат нищо друго, освен собствените си интереси. Те поставят личните си интереси по-високо от всичко останало, живеят за тях и да ги накараш да се откажат от тях е все едно да поискаш да се откажат от собствения си живот. В такъв случай какво трябва да се направи при тези обстоятелства? Хората трябва да приемат истината. Едва когато я разберат, могат да прозрат същността на собствените си интереси. Едва тогава могат да започнат да се отказват от тях и да им се опълчват, и да са в състояние да понесат болката на отказа от това, което толкова много обичат. И когато можеш да направиш това и да се отречеш от собствените си интереси, ще се чувстваш по-спокоен и по-умиротворен в сърцето си и така ще си победил плътта. Ако се вкопчваш в интересите си и отказваш да ги загърбиш и ако изобщо не приемаш истината, в сърцето си може да си кажеш: „Какво лошо има в това да се опитвам да се облагодетелствам и да откажа да понасям загуби? Бог не ме е наказал, а какво могат да ми сторят хората?“. Никой нищо не може да ти направи, но с тази вяра в Бог накрая няма да успееш да придобиеш истината и живота. Това ще е огромна загуба за теб — няма да успееш да постигнеш спасение. Има ли нещо, за което си струва да съжаляваш повече? В крайна сметка това е резултатът от преследването на лични интереси. Ако хората се стремят само към слава, печалба и статус — ако преследват само личните си интереси — те никога няма да придобият истината и живота и в крайна сметка те самите ще понесат загуба. Бог спасява хората, които се стремят към истината. Ако не приемаш истината и ако не си способен да размишляваш над собствения си покварен нрав и да го опознаеш, няма да се покаеш истински и няма да навлезеш в живота. Приемането на истината и себепознанието е пътят към израстване в живота и към постигане на спасение, това е шансът ти да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговата внимателна проверка, правосъдие и наказание и да придобиеш истината и живота. Ако се откажеш от стремежа към истината в името на славата, печалбата, статуса и личните си интереси, това е равносилно на отказ от възможността да приемеш Божието правосъдие и наказание и да постигнеш спасение. Избираш славата, печалбата, статуса и личните си интереси, но се отказваш от истината и губиш живота и шанса си за спасение. Кое е по-важно? Не е ли глупаво да избереш личните си интереси и да се откажеш от истината? Казано на народен език, това означава да дадеш кон за кокошка. Славата, печалбата, статусът, парите и интересите са все временни неща, всичко това е ефимерно, докато истината и животът са вечни и неизменни. Ако хората променят покварения си нрав, който ги тласка да се стремят към слава, печалба и статус, тогава имат надежда да постигнат спасение. Освен това истините, които хората придобиват, са вечни. Нито Сатана, нито някой друг може да отнеме тези истини от хората. Отказваш се от интересите си, но това, което придобиваш, е истината и спасението. Тези постижения са твои и ги придобиваш за себе си. Ако хората изберат да практикуват истината, макар и да са изгубили интересите си, те придобиват Божието спасение и вечния живот. Тези хора са най-умни. Ако хората се откажат от истината в името на интересите си, те губят живота и Божието спасение. Това са най-глупавите хора. Невероятно показателно е какво избира човек — своите интереси или истината. Хората, които обичат истината, ще изберат нея и ще изберат да се подчинят на Бог и да Го следват. Те по-скоро ще изоставят собствените си интереси, за да се стремят към истината. Независимо колко трябва да страдат, те са решени да останат непоколебими в своето свидетелство, за да удовлетворят Бог. Това е основният път за практикуване на истината и за навлизане в истината реалност.

Поквареният нрав е дълбоко вкоренен във всички хора и никой не е по-покварен от който и да било друг. Възгледите на хората за нещата, техните представи, фантазии и степента на непокорството им не се различават съществено и до голяма степен са еднакви. Всички хора живеят под властта на Сатана и според сатанинския нрав. Еднаквото е, че Бог дава на всеки човек една и съща възможност, че Бог има едно и също отношение към всички и че Божият ресурс за истината и живота е един и същ за всички, така че критериите, които Бог изисква от всеки човек, са също така едни и същи. Ако считаш, че изкуплението ти е невъзможно, че си по-покварен от другите и че Бог няма да те спаси, защото си разкрил някакъв покварен нрав, който другите са видели и към който изпитват неприязън, и се отписваш като загубена кауза и никак не можеш да се въодушевиш, нямаш сърце да направиш нищо и мислиш, че няма смисъл да живееш и че за теб ще е по-добре да умреш, какво отношение е това? Това не е проява на зрялост и не е онова, което Бог иска да види. Бог не харесва такъв тип хора или такова отношение. В процеса на стремежа към истината хората трябва да постигнат обрат в много неправилни състояния, както и постоянно да коригират възгледите си за своя стремеж и непрестанно да идват пред Бог и да Го молят да ги проучва внимателно, както и да ги просветлява и напътства. Бог ще им окаже помощ и ще им даде благодат и всеки човек ще бъде воден от Бог с огромно търпение и с огромна доброта, милост и прошка. Така че не бива да се съмнявате в правилното отношение на хората и в желанието им да се стремят към истината и да копнеят за справедливост и светлина, а също така не бива да се съмнявате в Божията същност да спасява човечеството и в милостта и прошката спрямо хората. Трябва да запомните тези слова! Какъв е смисълът да се казват тези слова на хората? Смисълът е, че те не бива да се отказват от стремежа си към истината в нито един момент, че не бива да се отписват като загубени каузи или да бъдат негативно настроени. Когато изпаднеш в негативно състояние, трябва да си помислиш: Защо Бог е изразил толкова много истини? За да помогне на още повече хора да разберат истината и да решат собствените си реални проблеми. Не само че извличаш много непосредствено от Божиите слова, но и печелиш много, когато разговаряш за истината със своите братя и сестри — не е ли това същото като Бог да ти дава в този момент? Ако мислиш така и можеш да го почувстваш, тогава защо искаш да се откажеш? Защо в сърцето ти се надига недоволство? Защо се съмняваш в искреността на Бог да те спаси? Хората могат да бъдат глупави, да са с малък духовен ръст и да са слаби, но не могат да губят вяра, когато става дума за спасение. Надявам се, че когато някой ден отново разговарям и общувам с вас, ще видя, че вие не изглеждате бедни и жалки, нито безчувствени и несхватливи, а че сте извлекли и придобили нещо. Чули сте много, видели сте много, разбрали сте много, но дали сте придобили истината, или не, и дали можете да бъдете доведени до съвършенство, или не, зависи от вашия стремеж. Факт е, че ако човек се стреми към истината, може да я постигне, но ако не слуша и не се стреми към нея, никога няма да я получи. Стига наистина да се стремите към истината, да се стремите да обичате Бог и да промените нрава си, както е сторил Петър, ще спечелите Божието одобрение — това е сигурно.

6 февруари 2018 г.

Забележки:

a. Оригиналният текст не съдържа израза „която е един от аспектите на порочността“.

ь. Оригиналният текст не съдържа израза „Другият аспект на порочността е „злото“.