„Богохулството и клеветата срещу Бог е грях, който няма да бъде простен нито в този живот, нито в идния свят, а тези, които извършват този грях, никога няма да се преродят“. Това означава, че Божият нрав не търпи да бъде обиждан от човека. Няма никакво съмнение, че богохулството и клеветата срещу Бог няма да бъдат простени нито в този живот, нито в идния свят. Независимо дали е умишлено, или не, богохулството е нещо, което оскърбява Божия нрав, а изричането на богохулни думи срещу Бог със сигурност ще бъде осъдено независимо от причината. Някои хора обаче изричат осъдителни, богохулни думи в ситуации, в които не разбират това, или в които са били подведени, контролирани и потискани от други. След като изрекат тези думи, те се чувстват неспокойни, чувстват, че са били обвинени и изпитват голямо разкаяние. След това те подготвят достатъчно добри дела, като придобиват знания и се променят междувременно, и затова Бог вече не помни предишните им прегрешения. Трябва точно да познавате Божиите думи и да не ги използвате произволно според вашите представи и фантазии. Трябва да разберете към кого са насочени думите Му и в какъв контекст говори Той. Не трябва произволно да използвате Божиите думи или да ги определяте небрежно. Хората, които не знаят как да преживяват, не разсъждават върху себе си за нищо и не се сравняват с Божиите думи, докато тези, които са имали някакви преживявания и прозрения, са склонни към свръхчувствителност, като се съпоставят произволно с Божиите думи, когато четат Неговите проклятия или виждат Неговото отвращение и отстраняване на хора. Тези хора не разбират думите на Бог и винаги Го тълкуват погрешно. Някои хора не са чели днешните думи на Бог или не са изследвали днешното Му дело, камо ли да получат просветлението на Светия Дух. Те говореха осъдително за Бог, а след това някой им даде евангелието и те го приеха. След това те съжаляват за стореното и са готови да се покаят и в този случай ще видим какво е тяхното поведение и проявление занапред. Ако поведението им е прекалено лошо, след като започнат да вярват, и към нараняването добавят обида, като си мислят, „Е, вече изрекох богохулни, клеветнически и осъдителни думи за Бог и ако Бог съди този тип хора, то моите стремления са безполезни“, тогава те са напълно загубени. Те са се оставили на отчаянието и сами са си изкопали гроба.

Повечето хора са прегрешили и са се опетнили по определен начин. Например някои хора са се противопоставяли на Бог и са изричали богохулни неща; някои хора са отхвърлили Божията заръка, не са изпълнили дълга си и са били отритнати от Бог; някои хора са предали Бог, когато са се изправили пред изкушения; някои са предали Бог, като са се подписали под „Трите декларации“, когато са били арестувани; някои са откраднали дарения; други са прахосали дарения; някои често са смущавали църковния живот и са нанасяли вреда на Божиите избраници; други са образували клики и са се държали грубо с останалите, като са сеели хаос в църквата; някои често са разпространявали идеи и смърт, наранявайки братята и сестрите; а други са се занимавали с блудство и разпуснатост и са имали ужасно влияние. Достатъчно е да кажем, че всеки има своите прегрешения и срамни петна. И все пак някои хора са в състояние да приемат истината и да се покаят, докато други не могат да се покаят и по-скоро биха умрели, отколкото да сторят това. Така че хората следва да бъдат третирани според тяхната природа същност и последователно поведение. Тези, които могат да се разкаят, са хората, които наистина вярват в Бог, а онези, които изобщо не се разкайват, следва да бъдат премахнати и отлъчени, и ще бъдат премахнати и отлъчени. Някои хора са зли, други са невежи, някои са глупави, а други са зверове. Всеки е различен. Някои зли хора са обладани от зли духове, а други са лакеи на Сатана и дяволи. Някои от тях са особено зли по природа, а други са особено измамни, някои са особено алчни, когато става дума за пари, а други се наслаждават на безразборни сексуални връзки. Поведението на всеки е различно, така че хората следва да се разглеждат като цяло в съответствие с тяхната природа и последователно поведение. Според инстинктите на човешката смъртна плът всеки човек има свободна воля, без значение кой е той. Хората могат да мислят за нещата според човешките представи и нямат способността да проникнат направо в духовния свят или да намерят начин да узнаят истината за него. Например, когато вярваш в истинския Бог и искаш да приемеш този етап от Неговото ново дело, но никой не е дошъл при теб да сподели евангелието и само делото на Светия Дух те просветлява и води нанякъде, тогава ти си толкова ограничен в това, което знаеш. За теб е невъзможно да узнаеш какво дело върши Бог сега и какво ще постигне в бъдеще. Хората не могат да проумеят Бог; те нямат способността да го направят, нито имат способността да разберат сами духовния свят или да разберат напълно Божието дело, още по-малко да Му служат с най-голяма готовност, подобно на ангел. Ако Бог първо не завоюва, не спаси и не поправи хората чрез Своите думи, ако не ги напои и не им даде истините, които Той изразява, хората не са в състояние да приемат новото дело, да получат истината и живота или да познаят Бог. Ако Бог не върши това дело, те няма да имат тези неща в себе си; това се определя от техния инстинкт. Така някои хора се съпротивляват или бунтуват, с което си навличат Божия гняв и омраза, но Бог разглежда всеки случай по различен начин и постъпва с всеки от тях поотделно в съответствие с човешкия инстинкт. Всяко дело, извършено от Бог, е подходящо. Той знае какво прави и как да го направи и със сигурност не кара хората да правят нещо, което не могат да направят инстинктивно. Божието отношение към всеки човек се основава на действителните ситуации в обстоятелствата и произхода на този човек към съответния момент, както и на действията и поведението му, и на неговата природа същност. Бог никога няма да прояви несправедливост към никого. Това е една страна на Божията праведност. Например, когато Ева била изкушена от змията да яде от плода на дървото на познанието на доброто и злото, Йехова не я упрекнал с думите: „Казах ти да не ядеш от него, защо все пак го направи? Трябваше да проумееш, трябваше да знаеш, че змията говори само за да те изкуши“. Йехова не е порицал Ева по този начин. Тъй като хората са Божие творение, Той знае какви са техните инстинкти и на какво са способни тези инстинкти, до каква степен хората могат да се контролират и докъде могат да стигнат. Бог знае всичко това пределно ясно. Отношението на Бог към човека не е толкова просто, колкото хората си го представят. Когато Той се отнася към даден човек с омраза или отвращение, или когато става въпрос за това, което този човек казва в определен контекст, Той добре разбира неговото състояние. Това е така, защото Бог проучва внимателно сърцето и същността на човека. Хората винаги си мислят: „Бог има само Своята божественост. Той е праведен и не търпи обида от човека. Той не се замисля за трудностите на хората и не се поставя на тяхно място. Ако човек се противопостави на Бог, Той ще го накаже“. Нещата изобщо не стоят така. Ако някой разбира по този начин Неговата праведност, Неговото дело и отношението Му към хората, той дълбоко греши. Определянето от Бог на изхода за всеки човек не се основава на човешките представи и фантазии, а на Божия праведен нрав. Той ще въздаде на всекиго според делата му. Бог е праведен и рано или късно ще се погрижи за това всички хора да бъдат напълно убедени.