Има различни типове хора и те се различават по своя дух. Някои хора имат човешки дух и именно те са онези, които Бог е предопределил и избрал. Други нямат човешки дух. Те са демони, които са си проправили път с хитрост. Онези, които не са били предопределени и избрани от Бог, не могат да бъдат спасени, и дори да са успели да се промъкнат в Божия дом, накрая ще бъдат разкрити и отстранени. Дали хората могат да приемат Божието дело и по какъв път вървят, след като са го приели, и дали могат да се преобразят, всичко това зависи от техния дух и природа. Някои хора не могат да не се отклонят от пътя. Това се определя от техния дух и те не могат да се променят. При някои хора Светият Дух не действа, защото не вървят по правилния път. Ако обаче успеят да постигнат обрат, Светият Дух все пак би могъл да върши делото Си в тях. Ако не го направят, тогава за тях всичко ще свърши. Всякакви ситуации съществуват, но Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Как хората да разпознаят и да разберат Божия праведен нрав? Праведните получават Неговите благословии, а злите биват прокълнати от Него. Това е Божията праведност. Бог възнаграждава доброто и наказва злото, и възмездява всеки човек според делата му. Това е така, но понастоящем има някои събития, които не съответстват на човешките представи, а именно, че има хора, които вярват в Бог и Му се покланят, но ги убиват или са прокълнати от Него, или Бог никога не ги е благославял, или не им е обръщал внимание. Независимо колко много Му се покланят, Той ги пренебрегва. Има някои зли хора, които Бог нито благославя, нито наказва, но въпреки това те са богати и имат многобройно потомство, и всичко им се получава. Те успяват във всичко. Това ли е Божията праведност? Някои хора казват: „Ние се покланяме на Бог, но не сме получили благословии от Него, докато злите хора, които не Му се покланят и дори Му се противопоставят, живеят по-добре и по-успешно от нас. Бог не е праведен!“. Какво ви говори това? Току-що ви дадох два примера. Кой от тях говори за Божията праведност? Някои хора казват: „И двата са проявление на Божията праведност!“. Защо казват това? В Божиите действия има принципи — само че хората не могат да ги видят ясно, а щом не са способни да сторят това, не могат да казват, че Бог не е праведен. Човек може да види само това, което е на повърхността. Той не може да прозре нещата такива, каквито са. Следователно това, което Бог прави, е праведно, колкото и малко да съответства на човешките представи и фантазии. Има много хора, които постоянно се оплакват, че Бог не е праведен. То е, защото не разбират действителната ситуация. Лесно правят грешки, тъй като винаги гледат на нещата в контекста на своите представи и фантазии. Познанието на хората съществува сред собствените им мисли и гледни точки, в рамките на техните представи за сделки или на възгледите им за добро и зло, за правилно и погрешно или за логика. Когато някой вижда нещата по този начин, за него е лесно да разбере Бог погрешно и да си създаде представи, и такъв човек ще Му се противопоставя и ще се оплаква от Него. Имало един бедняк, който знаел само да се покланя на Бог, но Той просто го пренебрегвал и не го благословил. Може би си мислите: „Дори Бог да не го благослови в този живот, със сигурност ще го благослови във вечността и ще го възнагради десет хиляди пъти. Не прави ли това Бог праведен? Един богат човек се радва на стократни благословии в този живот, а във вечността го очаква унищожение. Не е ли и това Божията праведност?“. Как трябва да се разбира тя? Да вземем за пример разбирането на Божието дело: ако Бог беше приключил делото Си, след като завърши етапа му в Епохата на благодатта, и ако не беше извършил делото на правосъдието в последните дни, и ако не беше спасил напълно човечеството, което щеше да доведе до пълното му унищожение, можеше ли да се счита, че Той притежава любов и праведност? Ако тези, които се покланят на Бог, са хвърлени в езерото от огън и жупел, а на тези, които не се покланят на Бог и дори не знаят, че Той съществува, Бог е позволил да оцелеят, как трябва да се разбира това? Когато говорят в контекста на доктрината, хората обикновено винаги казват, че Бог е праведен, но ако се сблъскат с подобна ситуация, може да не са способни да Го разберат правилно и дори да се оплачат от Него, и да Го съдят, че е неправеден.

Божията любов и праведността Му трябва да се разбират задълбочено и трябва да се обясняват и схващат въз основа на Божиите слова и на истината. Освен това, за да опознае Божията любов и праведност истински, човек трябва да придобие истинско изживяване и да достигне до Божието просветление. Божията любов и праведност не бива да се преценяват въз основа на представите и фантазиите на хората. Според човешките представи доброто се възнаграждава, а злото се наказва, добрите хора се възнаграждават с добро, на злите се отвръща със зло, а тези, които не вършат зло, трябва да бъдат възнаградени с добро и да получат благословии. Излиза, че във всички случаи, когато хората не са зли, те трябва да бъдат възнаградени с добро, и че само това е Божията праведност. Това не е ли човешка представа? Какво ще стане обаче, ако не бъдат възнаградени с добро? Би ли казал тогава, че Бог не е праведен? Например във времето на Ной Бог му каза: „Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята“ (Битие 6:13). След това нареди на Ной да построи ковчега. След като Ной прие Божието поръчение и построи ковчега, на земята се изсипа проливен дъжд и валя в продължение на четиридесет дни и нощи, целият свят потъна под водите на потопа и Бог унищожи всички хора от онази епоха освен Ной и седмината от семейството му. Какво мислиш за това? Смяташ ли, че Бог не е любящ? От гледна точка на човека, колкото и покварен да е той, щом Бог унищожава човечеството, това означава, че Той не е любящ. Правилно ли е това убеждение? Не е ли абсурдно? Бог не обичаше хората, които унищожи, но можеш ли честно да кажеш, че не обичаше онези, които оцеляха и постигнаха Неговото спасение? Петър изключително много обичаше Бог и Бог възлюби Петър. Наистина ли смяташ, че Бог не е любящ? Бог обича хората, които наистина Го обичат, и мрази и проклина онези, които Му се противопоставят и отказват да се покаят. Бог притежава както любов, така и омраза. Това е истината. Хората не бива да определят Бог или да Го съдят според своите представи и фантазии, т.е. според възгледите си, защото в тях няма никаква истина. Бог трябва да бъде опознат въз основа на Неговото отношение към човека, на Божия нрав и на Неговата същина. Никога не бива да се опитвате да определяте същината на Бог въз основа на външните белези на нещата, които Той прави и с които се занимава. Хората са толкова дълбоко покварени от Сатана и не познават природата същност на поквареното човечество, камо ли да знаят какво представляват покварените човешки същества за Бог, или как трябва да се отнася към тях според праведния Си Божи нрав. Вижте Йов. Той беше праведен човек и Бог го благослови. Това беше Божията праведност. Сатана се обзаложи с Йехова: „Дали без нищо Йов се страхува от бог? Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята. Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще те похули в лицето“ (Йов 1:9-11). Бог Йехова каза: „Давам в ръката ти всичко, което е негово, само не слагай ръка на него“ (Йов 1:12). И така, Сатана отиде при Йов, нападна го и го изкуши, и Йов беше подложен на изпитания. Беше му отнето всичко, което имаше. Изгуби децата и имуществото си, а цялото му тяло се покри с циреи. Дали праведният Божи нрав имаше нещо общо с изпитанията на Йов? Не знаете със сигурност, нали? Дори да си праведен човек, Бог има право да те подлага на изпитания и да те остави да свидетелстваш за Него. Божият нрав е праведен и Бог се отнася еднакво към всички. Не става дума за това, че не е нужно праведните хора да се подлагат на изпитания, дори и да могат да ги понесат, или че трябва да бъдат защитени. Случаят не е такъв. Бог има право да подлага праведните хора на изпитания. Това разкрива праведния Божи нрав. Накрая, след като Йов понесе изпитанията и свидетелства за Йехова, Йехова го благослови още повече от преди, още по-добре от преди, и му даде два пъти повече благословии. Освен това Йехова му се яви и му говори чрез вятъра, а Йов го видя като че ли беше пред Него. Това е благословия, дадена му от Бог. Това беше Божията праведност. А щеше ли да има Божия праведност, ако след като Йов понесе изпитанията, Йехова се бе обърнал и си бе тръгнал, след като видя как Йов посрами Сатана, като свидетелства за Йехова пред него, и ако го бе пренебрегнал и го бе оставил без благословии накрая? Божието благоволение е във всичко, независимо дали Йов е бил благословен след изпитанията и дали Йехова му се е явил. Както явяването Му пред Йов, така и неявяването Му, щеше да е Божия праведност. На какво основание ти, сътвореното същество, отправяш изисквания към Бог? Хората не са в позиция да изискват от Бог. Няма нищо по-неразумно от това да отправяш изисквания към Бог. Той ще направи това, което трябва да направи, и Божият нрав е праведен. Праведността в никакъв случай не е безпристрастност или разумност. Тя не е егалитаризъм или въпрос на разпределяне на това, което заслужаваш, според това колко работа си свършил, нито е заплащане за работата, която си свършил, или отдаване на дължимото според усилията, които си положил. Това не е праведност, а просто безпристрастност и разумност. Много малко хора са способни да опознаят праведния Божи нрав. Да предположим, че Бог беше унищожил Йов, след като Йов беше свидетелствал за Него. Това щеше ли да е праведно? Всъщност щеше. Защо се нарича праведност? Какво разбират хората под праведност? На хората им е много лесно да кажат, че Бог е праведен, ако нещо съответства на представите им. Ако обаче не го възприемат като съответстващо на представите им, ако е нещо, което не са способни да разберат, ще им бъде трудно да кажат, че Бог е праведен. Ако Бог беше унищожил Йов тогава, хората нямаше да кажат, че Той е праведен. Всъщност обаче, трябва ли Бог да се оправдава, когато унищожава хората, независимо дали са покварени, или не, и независимо дали са дълбоко покварени? Трябва ли Той да обосновава действията си пред хората? Трябва ли Бог да казва на хората правилата, които е постановил? Не се налага. В Божиите очи човек, който е покварен и може да се противопостави на Бог, няма никаква стойност. Както и да се справя Бог с него, все ще е подходящо, и всичко е подредено от Бог. Ако Бог беше недоволен от теб и след твоето свидетелство ти беше казал, че няма полза от теб, и ако по тази причина те беше унищожил, това също ли щеше да е Неговата праведност? Щеше. Възможно е сега да не си способен да го разбереш от фактите, но трябва да го разбереш на теория. Смятате ли, че Божието унищожение на Сатана е израз на Неговата праведност? (Така смятаме.) А ако му беше позволил да остане? Не смеете да кажете, нали? Божията същност е праведност. Макар и да не е лесно да се разбере какво прави Той, всичко, което прави, е праведно. Просто хората не го разбират. Когато Бог предаде Петър на Сатана, как реагира Петър? „Хората не са способни да разберат какво правиш Ти, но всичко, което правиш, съдържа Твоята добра воля и във всичко има праведност. Как да не възхвалявам мъдростта и делата ти?“. Сега трябва да разберете, че причината, поради която Бог не унищожава Сатана по време на Своето спасение на човека, е, че хората могат да видят ясно как Сатана ги е покварил и до каква степен ги е покварил, и как Бог ги пречиства и спасява. Накрая, когато хората разберат истината, когато видят ясно омразния лик на Сатана и съзрат чудовищния грях на Сатана, който ги е покварил, Бог ще унищожи Сатана, като им покаже Своята праведност. Моментът, в който Бог унищожи Сатана, ще е зареден с Божия нрав и Неговата мъдрост. Всичко, което Бог прави, е праведно. Макар че хората не могат да разберат Божията праведност, те не бива да съдят по свое усмотрение. Най-неразумно е хората да твърдят, че Бог не е праведен, ако нещо, което Той прави, им се струва неразумно или ако имат някакви представи за това. Виждаш, че Петър намираше някои неща за непонятни, но беше сигурен, че Божията мъдрост и Неговата добра воля присъстват в тях. Хората не могат да разберат всичко и има толкова много неща, които не могат да проумеят. Така че не е лесно да опознаем Божия нрав. Въпреки че в религиозния свят има толкова много хора, които вярват в Бог, малцина са способни да опознаят Неговия нрав. Когато някои хора се опитаха да разпространяват евангелието сред религиозни хора и да ги накарат да прочетат Божиите слова, те не само че не потърсиха и не проучиха, но дори изгориха книги с Божиите слова и бяха наказани. Други повярваха на слухове, хулиха Бог и бяха наказани. Наистина има много, дори безброй примери за такива неща. Някои новоповярвали са надменни и високомерни, затова не приемат нещо, когато го чуят, а си изграждат представи. Бог вижда, че си глупав и невеж, и те пренебрегва, но ще дойде ден, когато ще те накара да разбереш. Ако си следвал Бог в продължение на много години, но продължаваш да се държиш така, вкопчил се в своите представи, колкото и да са те, не само че не търсиш истината, за да разрешиш проблемите, но и разпространяваш схващанията си навсякъде и се подиграваш на Божия дом и го осмиваш, трябва да те застигне възмездие. В някои случаи Бог може да ти прости, просто защото си бил глупав и невеж, но ако съзнателно и умишлено продължаваш да действаш така, ако отказваш да слушаш, колкото и съвети да ти се дават, трябва да бъдеш наказан от Бог. Знаеш само, че Бог има толерантна страна, но не забравяй, че Той има и ненакърнима страна, която е Неговият праведен нрав.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.