Кажете ми, истина ли е, че Бог обича човека и е милостив към него? (Истина е.) Тогава истина ли е, че Бог не обича човека и дори го проклина и заклеймява? (Това също е истина.) Всъщност и двете изречения са истина и са напълно правилни. Но не е проста работа да се каже: „Истина е също, че Бог не обича човека“ и е трудно за хората да изговорят такива думи. Те могат да бъдат изречени само когато някой познава Божия нрав. Когато виждаш, че Бог е направил нещо любящо, казваш: „Бог наистина обича човека. Това е истината, това е Божие дело“ и все пак, когато видиш, че Бог е направил нещо, което не е съобразно човешките представи — като например да се ядоса на лицемерните фарисеи или на антихристите и да ги прокълне, ти си мислиш: „Бог не обича човека. Той мрази човека“. Тогава ти имаш представи за Бог и се отричаш от Него. И така, кой от тези два сценария е истината? Има хора, които не могат да обяснят това ясно. В сърцата на хората дали е по-добре Бог да обича човека или да не го обича? Безспорно всички хора харесват това, че Бог обича човека и казват, че Божията любов към човека е истината. Но не им харесва, че Бог не обича човека. Затова те казват, че това, че Бог не обича човека, не е истина и отричат думите: „Истина е също, че Бог не обича човека“. Тогава на каква основа хората определят дали това, което прави Бог, е истината? Това се основава изцяло на човешките представи и фантазии. Бог трябва да прави нещата така, както се харесва на човека да ги прави Бог, и не е истината, освен ако това, което Бог прави, не отговаря на човешките представи и фантазии. Ако човек не харесва това, което Бог прави, то тогава това, което Бог прави, не е истината. Тези, които определят истината по такъв начин, имат ли познания за истината? (Нямат.) Какви са последствията от това, винаги да се определя Бог съобразно човешките представи? Това до покорство пред Бог ли ще доведе или до противопоставяне на Бог? Със сигурност не до покорство пред Бог — единствено до противопоставяне. Тогава тези, които винаги се отнасят към Бог въз основа на своите представи и фантазии, хора, които се покоряват на Бог ли са? Или са хора, които се противопоставят на Бог? (Те са хора, които се противопоставят на Бог.) Този въпрос може да бъде изяснен и е редно да се прецени по този начин. Хората мислят, че Божията любов към човека трябва да прилича на тази на пастир, който гали агне, като му дава топлина и радост, и че трябва да посреща емоционалните и психическите им нужди. По този начин хората чувстват, че това е Божията любов. Не е ли така? (Така е, но на практика Божието правосъдие, наказание и кастрене са по-полезни за живота на хората.) Това все така е Божията любов към човека! След целия този разговор вие все още чувствате, че Божията любов към човека е истина и това, че Той не обича човека не е истина, не е ли така? (Истина е също, че Бог не обича човека.) Тогава как така Бог не обича човека? Какво има в това да не обича? Ние всички знаем, че Бог обича човека: Неговият праведен нрав, Неговото правосъдие и наказание и Неговият укор и дисциплина — всичко това попада в обхвата на любовта. И така, ако Бог не обича човека, защо би било това? (Заради Неговия праведен нрав.) Правосъдието и наказанието от този нрав ли са? (От него са.) Ако правосъдието и наказанието са от този нрав, тогава Божият праведен нрав към човека любящ ли е или нелюбящ? (Любящ е.) Вие сте разбрали, че Божията любов към човека е Неговият праведен нрав, но това да не обича човека част от този нрав ли е? (Част е.) Как може това, Бог да не обича човека, все пак да е от праведен нрав? Нека да ви задам още един въпрос: Мислите ли, че е възможно Бог да не обича човека? Възможно ли е да има такъв случай? (Когато човекът извършва всевъзможни зли деяния и съкрушава Божието сърце, Бог не обича човека.) Това, за което ти говориш, е условно и се основава на предпоставки, докато това, за което Аз питам, не е предпоставено. Божията любов към човека със сигурност е истина и всеки разбира това. Но хората имат своите съмнения, що се отнася до това, дали е истина това, че Бог не обича човека. Когато преодолееш този въпрос, ти ще преодолееш повечето от нещата, които Бог прави и няма да развиеш представи. Що се отнася до Бог, кои са някои от проявленията на това, че Той не обича човека? (Ние все още не сме осъзнали този аспект.) Вие не сте го почувствали и не сте го изпитали. Какви думи знаем до тук, които могат да обяснят това, че Бог не обича човека? Ненавист, неприязън, омраза и отвращение, а също и изоставяне и отритване. Основно това са думите. Всеки разбира тези думи. Тогава те могат ли да бъдат приравнени към това да не обича? (Могат.) Те са присъщи на проявлението на това, че Бог не обича човека. Тогава мислите ли, че те са истина? (Да, истина са.) От ваша гледна точка това Бог да не обича човека, изисква предпоставка: Бог прави неща, които са нелюбящи към човека в контекста на любовта към човека — това е истината. Да предположим, че тази предпоставка няма нито елемент, нито основа за любов, и тогава Бог прави неща, които са нелюбящи към човека, с проявлението на това да не обича човека. Вие не ще сте способни да установите дали това, че Бог не обича човека е истина, нито ще сте в състояние да разберете изцяло тези неща. В това се корени същината на въпроса, и бидейки така, ние трябва да общуваме по този въпрос.

Мислите ли, че Бог като Господ на всички сътворени същества е създал човечеството и след като го е направил, Той трябва да се грижи за хората, като направлява какво ядат и пият и ръководи целия им живот и съдбите им? (Не, Той не трябва да прави това.) С други думи, във властта на Бог ли е да се грижи за теб, ако Той иска да го прави, и да те хвърли сред тълпите или в определена среда, ако не иска да се грижи за теб, като те остави или да потънеш, или да изплуваш? (Да, така е.) И тъй като е във властта Му, не е ли истина, че Бог не се интересува от човека? (Да, истина е.) То е в съответствие с истината. Как може да се каже, че това е истина? (Бог е Господът на цялото творение.) По отношение на идентичността и статуса на Бог, както и разликата между Бог и човечеството, Бог ще се грижи за теб, ако Той желае това, а ако не желае да се грижи за теб, то тогава Той няма да го прави. С други думи, уместно е Бог да се грижи за теб, ако иска, и е разумно, ако не го прави. От какво зависи това? Зависи от това дали Бог желае или не желае, и това е истината. Има хора, които казват: „Не, Ти ме създаде, Ти трябва да се грижиш за това какво ям и какво пия. Ти трябва да се грижиш за мен до края на живота ми“. Това в съответствие ли е с истината? Това е неразумно и противоречи на истината. Ако Бог казва: „След като те създадох, Аз те захвърлих и няма да се грижа повече за теб“, това е могъществото на Създателя. Тъй като Бог е могъл да те създаде, то Той има властта да те захвърли, било то на добро или на лошо място. Това е Божието могъщество. Каква е основата на Божието могъщество? Това е идентичността и статусът на Бог, така че Той може да се грижи за теб, или не, и в двата случая това е истината. Защо казвам, че това е истината? Ето какво трябва да разберат хората. Разбереш ли това, ще знаеш кой си, Кой е Бог, в Когото вярваш, и какви са разликите между теб и Бог. Нека да се върнем на аспекта, отнасящ се до това, че Бог не обича човека. Трябва ли Бог да обича човека? (Не, не трябва.) Тъй като Той не трябва да прави това, истина ли е, че Бог не обича човека? (Истина е.) Не прави ли това нещата по-ясни? Сега нека да поговорим за следното: тъй като човечеството е покварено от Сатана и има сатанински, покварен нрав, ако Бог не спаси човечеството и не го доведе при Себе Си, тогава каква е връзката между човека и Бог? (Няма връзка.) Това не е вярно. Всъщност има връзка. Тогава какъв тип връзка е това? Това е враждебна връзка. Ти се отнасяш враждебно към Бог и твоята природа същност е враждебна към същността на Бог. Следователно разумно ли е Бог да не те обича? Разумно ли е Бог да те ненавижда, да те мрази, да се отвращава от теб? (Разумно е.) Защо е разумно? (Защото в нас няма нищо, което да заслужава Божията любов, а нашият нрав е прекалено силно покварен.) Бог е Създателят, а ти си сътворено същество, но като сътворено същество ти не си следвал Бог и не си се вслушвал в Неговите слова. Вместо това си следвал Сатана и си станал противник и враг на Бог. Бог те обича, защото Неговата същност е милосърдието. Той се смилява над теб и те спасява. Бог притежава тази същност. Бог е милостив и загрижен за човечеството, което е създал. Неговата любов към теб е разкриване на Неговата същност, което е един аспект на истината. От друга страна, човечеството не е достойно за Божията любов. Човечеството е надменно, ненавижда положителните неща, то е нечестиво, порочно и едновременно мрази Бог и Му се противопоставя. И така, предвид Божията същност — Неговата святост, праведност, вярност и власт на всичко това отгоре, как може Той да обича такова човечество? Може ли Бог да съответства на такова човечество? Може ли да го обича? (Не може.) И тъй като не може, когато Бог влезе в контакт с хората и иска да ги спаси, какво показва Той? Веднага след като Бог влезе в контакт с хората, Той показва отвращение, ненавист и омраза и отритва тези, които извършват сериозно зло. Това не е любов. Тогава истина ли е, че Бог не обича човека? (Да, истина е.) Това, че Бог не обича човека, е истина. Правилно ли е, че Бог не обича тези, които Му се противопоставят? (Да, правилное.) Това е справедливо и разумно и е определено от Божия праведен нрав, и така и тук е истина, че Бог не обича човека. Кое определя това като истина? Определя го Божията същност.

И така, в крайна сметка: обича ли Бог човека? (Обича го.) Всъщност според същността и проявлението на човека, човекът не е достоен за Божията любов, но Бог все така може много да обича човека. Според вас Бог истината ли е? Неговата същност свята ли е? (Да, така е.) От друга страна, тъй като човекът е толкова отвратителен и неговата поквара се е загнездила толкова дълбоко, може ли Бог да обича човека без поне малко омраза? Ако няма малко омраза, малко антипатия или отвращение, то тогава това не е в съзвучие с Божията същност. Бог мрази това човечество, ненавижда го, отвращава се и Му е писнало от него, но Той все така е в състояние да спаси хората и това е истинската Божия любов — същността на Бог! Това, че Бог не обича човека, се дължи на Неговата същност и това, че Той все още обича човека, също се дължи на Неговата същност. И така, сега, след като всичко е ясно, кое е истината: Това, че Бог обича човека? Или това, че Той не обича човека? (И двете са истината.) Вече е установено. Тогава може ли човек да направи това? Никой човек не може да го направи; няма нито един човек, който да може — дори хората по отношение на собствените си деца. Ако детето ти постоянно те ядосва и съкрушава сърцето ти, отначало ще се ядосаш, но с времето в сърцето ти ще покълне отвращение. След като те е отвращавало достатъчно дълго време, ти ще се откажеш напълно и накрая ще прекратиш отношения с него. Каква е човешката любов? Тя идва от чувствата и кръвните връзки на плътта, така че няма нищо общо с истината. Това е любовта, която се поражда от нуждите на плътта и чувствата на човека. Каква е основата за тази любов? Тя се основава на чувства, кръвни връзки и интереси и в нея няма дори и зрънце истина. Каква тогава е причината за това, човек да не обича? Като изпитва омраза и ненавист и като е отвратен от този, който съкрушава сърцето му, той вече не обича, той не може повече да обича. До каква степен мислите, че това човечество е съкрушило сърцето на Бог? (Това е неописуемо.) Да, това е неописуемо. Тогава Бог обича ли все още човека? Не знаеш дали Бог обича човека, но дори и сега Бог те спасява, като винаги работи за теб, напътства те и ти предоставя ресурс. Той няма да се откаже от теб до последния момент, когато делото е свършено. Не е ли любов това? (Любов е.) Има ли човечеството любов като тази? (Не, няма.) Когато емоционалните нужди на хората изчезнат, когато кръвната им връзка е преустановена и вече няма никакъв интерес, който да ги свързва, те вече не обичат, любовта им си заминава и тогава те избират да се откажат — да не „инвестират“ повече. Отказали са се напълно. Какво е основното изразяване на любов? То е правенето на практически неща и постигането на резултати и ако тези свързани с любовта неща не са направени, то тогава това не е любов. Някои хора казват, че Бог мрази човека, но това не е напълно правилно. Бог те мрази, но говори ли с теб по-малко? Предоставя ли ти по-малко истина? Работи ли по-малко в теб? (Не, Той не прави това.) Следователно, като казваш че Бог те мрази, ти нямаш съвест, думите ти са недобросъвестни. Не е лъжа, че Бог те мрази, но Той все така те обича и е свършил много работа в теб. Факт е, че Бог те мрази, но защо? Ако се покоряваше на Бог във всяко отношение и беше станал като Йов, щеше ли Бог все още да те мрази? Той нямаше да те мрази повече, щеше да има само любов към теб. Как се проявява Божията любов? Тя не прилича на любовта на човека, която е да не даваш прашинка да падне върху някого. Бог не обича хората по този начин: Той те оставя да водиш нормалния живот на сътвореното човечество. Той те оставя да осъзнаеш как да живееш, как да оцеляваш и как да Го почиташ; как да бъдеш майстор във всичките тези неща и да живееш смислен живот и да не правиш безсмислени неща, нито да следваш Сатана. Смисълът на Божията любов не е ли траен и обширен? Той е изключително обширен и ефектите от тези неща, когато Бог ги прави, са с колосално значение и с най-широкообхватна стойност за цялото човечество. Това е нещо, което никой човек не може да направи: То е с неоценима стойност и не може да бъде разменено от човек за пари или за други материални неща. Виждаш ли, хората в днешно време разбират някои истини и знаят как да почитат Бог, но знаели ли са нещо от това преди 20 или 30 години? (Не, не са знаели.) Те не знаеха как се е появила Библията; не знаеха какъв е Божият план за управление; не знаеха как да почитат Бог и да живеят така, че да бъдат пригодни сътворени същества: Те не знаеха никое от тези неща. И така, ако прескочим двадесет години напред, считано от сега, човечеството в онова време няма ли да бъде много по-добре от вас сега? (Да, ще бъде.) Как ще се случи това? Ще е заради Божието спасение и Неговата безкрайна любов към човека. Точно защото Той има такова търпение, толерантност и милост към човека, човек е постигнал толкова много неща. Ако не беше великата Божия любов човек нямаше да придобие нищо.

Мислите ли, че Бог обича човека? (Обича го.) Тогава Бог мрази ли човека? (Мрази го.) По какъв начин? В сърцето Си Бог всъщност е отвратен от човека и ненавижда човешката природа същност. Той е отвратен от всеки човек, тогава как може все още да работи в човека? Защото Той има любов и иска да спаси тези хора. Не мрази ли Той хората, когато ги спасява? Мрази ги. Омразата и любовта съществуват едновременно. Той мрази, Той ненавижда и е отвратен, но в същото време Той работи за спасението на човека. Кой мислите, че може да направи това? Никой човек не може да направи това. Когато хората видят някого, към когото изпитват отвращение или ненавист, те не искат повече да го погледнат и дори една разменена дума с него е прекалено много, или, както казват невярващите: „Ако няма допирни точки и една единствена дума е загуба на време“. Колко слова е изговорил Бог на човека? Твърде много. Можеш ли да кажеш, че Бог не обича човека? Или че Той не мрази човека? (Не можем.) Омразата е факт, както и любовта. Да предположим, че кажеш: „Бог ни мрази, нека не се приближаваме до Него. Нека не позволяваме на Бог да ни спаси, та да не Го дразним през цялото време“. Това наред ли е? (Не е.) Ти не проявяваш внимание към Божието сърце и нито разбираш Бог, нито Го познаваш. Вместо това, като казваш това, ти се бунтуваш срещу Бог и съкрушаваш сърцето Му. Ти трябва да разбереш защо Бог мрази човека и как обича човека. Има причини за Божията любов и омраза — всяко си има своята история и принципи. Ако кажеш: „Тъй като Бог ме спасява, Той трябва да ме обича; Той не може да ме мрази.“, това нелогично изискване ли е? (Да, такова е.) Дори Бог да те мрази, Той няма да отложи спасението ти и все така ще ти дава възможност да се покаеш. Това не оказва влияние върху твоето ядене и пиене от словата Божии или върху изпълнението на дълга ти, и ти продължаваш да се наслаждаваш на Божията благодат, така че защо все още спориш? Това Бог да те мрази, си е така, както трябва да бъде. То се определя от Божията същност и Той не отлага спасението ти. Не трябва ли хората да имат някакви познания по този въпрос? (Трябва.) Какво трябва да знаят? Те трябва да познават Божия праведен нрав и Неговата святост. Как трябва да подходи човек, за да ги познае? Как се казва, когато Бог мрази толкова много това човечество, но все така е в състояние да го спаси? Милосърдие в изобилие. Това е, което е в пределите на Божия праведен нрав. Само Бог може да направи това, Сатана не може да го направи. Макар и да не те мрази, ще те тъпче. Ако те мразеше, тогава би те измъчвал всеки ден, като дори те лиши завинаги от прераждане и те остави да слезеш до осемнайстия кръг на ада. Не прави ли Сатана точно това? (Да, това е.) Но Бог отнася ли се към хората по този начин? Категорично не. Бог дава на хората достатъчно възможности да се покаят. Затова не се плаши от това, че Бог те мрази. Неговата омраза към теб е определена от Неговата същност. Не се отвръщай от Бог, поради това, че Той те мрази, с мисълта: „Не заслужавам да бъда спасен от Бог, така че няма нужда Бог да ме спасява. Нека му бъдат спестени всякакви тревоги“, и тогава да се отречеш от Бог. Това ще накара Бог да те ненавижда още повече, защото си Го предал и си Го унижил, и си позволил на Сатана да ти се надсмива. Мислите ли, че това е така? (Понякога, когато преживявам отхвърляне или претърпявам неуспехи и провали, чувствам, че съм съкрушил сърцето на Бог и че Той повече няма да ме спасява. Сърцето ми е в състояние да избягва Бог.) Да съкрушиш сърцето на Бог не е нещо временно; ти си съкрушил сърцето на Бог преди много време — и повече от веднъж! Но наистина да се откажеш от себе си е равнозначно на това, да оставиш Бог напълно да се откаже от теб и да не те спаси, и тогава Божието сърце ще бъде наистина съкрушено. Бог няма да осъди хората на смърт или да си направи изводи за тях от поведението им, за момента или за определен период от време. Той няма да направи това. Как трябва да познаваш тогава Божия нрав? Как могат да бъдат поправени човешките представи и погрешни схващания? Ти не знаеш какво мисли Бог за много неща или как да ги вържеш с Неговия праведен нрав и Неговата свята същност. Ти не разбираш, но има едно нещо, което трябва да запомниш: без значение какво прави Бог, човек трябва да се покорява. Човекът е сътворено същество, направено от кал, и трябва да се покорява на Бог. Това е дълг, задължение и отговорност на човека. Това е отношението, което хората трябва да имат. След като хората придобият това отношение, как следва да се отнасят към Бог и нещата, които Бог прави? Никога не заклеймявай, за да не накърниш Божия нрав. Ако имаш представи, поправи ги, но не заклеймявай Бог или нещата, които Той прави. Заклеймиш ли ги, свършено е с теб: то е равнозначно на това, да застанеш на срещуположната на Бог страна, без никакъв шанс да получиш спасение. Може да кажеш: „Аз не стоя срещу Бог сега, но имам неправилно разбиране за Бог“ или „В сърцето си имам леко съмнение относно Бог; вярата ми е малка и имам слабости и негативност“. Всичко това е поправимо, то може да бъде поправено чрез търсене на истината — но не заклеймявай Бог. Ако кажеш: „Това, което направи бог не е правилно. То не е в съзвучие с истината, така че имам причина да се съмнявам, да поставям под въпрос и да обвинявам. Ще разпространя това навсякъде и ще обединя хората в това, да го поставят под въпрос“, това ще бъде обезпокоително. Отношението на Бог към теб ще се промени и ако заклеймяваш Бог, с теб е напълно свършено. Има прекалено много начини, по които Бог да ти нанесе ответен удар. Следователно хората не бива умишлено да се противопоставят на Бог. Не е голям проблем, ако неумишлено направиш нещо, за да Му се противиш, защото то не е направено умишлено или целенасочено, и Бог ти дава възможност да се покаеш. Ако умишлено заклеймяваш, дори когато знаеш, че нещо е Божие дело и подбуждаш всички заедно да се бунтуват, то тогава това е обезпокоително. И какъв ще бъде резултатът? Ще свършиш като двеста и петдесетте мъже, които се противопоставиха на Мойсей. Като знаеш, че това е Бог, ти все още се осмеляваш да се възмущаваш от Него. Той не води дебати с теб: Той е властта; Той кара земята да се разтвори и направо да те погълне и това е всичко. Той никога няма да те види или да чуе твоите основания. Това е Божият нрав. Какво е проявлението на Божия нрав в този момент? То е гняв! Ето защо в никакъв случай хората не бива да се възмущават от Бог или да предизвикват Неговия гняв. Ако някой оскърби Бог, резултатът ще бъде погибел.