Повечето хора не разбират Божието дело и затова вярата им е твърде слаба. Познаването на Божието дело не е лесно; човек трябва първо да знае, че има план за всички Божии дела и че всичко се извършва в определения от Бог момент. Човек никога не може да проумее какво и кога върши Бог; Бог върши определени дела в определено време и не се бави; никой не може да разруши делото Му. Да работи според Своя план и според Своите намерения е принципът, според който Той върши делата Си, и никой човек не може да промени това. В това трябва да виждате Божия нрав. Божието дело не чака никого и когато дойде време да се свърши някаква работа, тя трябва да бъде свършена. Всички вие сте преживели Божието дело през последните няколко години. Кой може да разруши начина, по който Той доставя ресурс на хората, да Му попречи да изрече словата Си, когато трябва да ги изрече, и да върши делото Си, когато то трябва да бъде свършено? Когато за пръв път започнаха да разпространяват Евангелието, повечето хора раздаваха книги с Божиите слова на хората в църквите и на религиозните хора. Какъв беше резултатът от това? Много малко от тези хора изследваха Божиите слова; повечето от тях клеветяха, осъждаха и бяха изпълнени с враждебност. Някои изгаряха книгите, други ги конфискуваха, трети биеха онези, които разпространяваха Евангелието, и ги принуждаваха да признаят вината си, а някои дори се обаждаха в полицията, за да ги арестуват и преследват. По онова време всички вероизповедания се съпротивляваха трескаво, но в крайна сметка Евангелието на царството все пак беше разпространено в целия континентален Китай. Кой може да попречи на изпълнението на Божията воля? Кой може да спре разпространението на Евангелието на Божието царство? Божиите овце се вслушват в Божия глас и тези, които трябва да бъдат придобити от Бог, рано или късно ще бъдат придобити. Това е нещо, което никой не може да унищожи. То е като изречението в Притчи, което гласи: „Сърцето на царя е като водите на река в ръката на Йехова — Той го насочва, накъдето пожелае“ (Притчи 21:1). Това важи в още по-голяма степен за тези незначителни хора, нали? Бог има Свои собствени планове и подредби за това кога какви дела ще извърши. Някои хора винаги преценяват, че е невъзможно Бог да направи това или онова, но подобни идеи са само във фантазиите на хората. Колкото и вреди да нанасят хората и колкото и неприятности да забърква Сатана, те ще се окажат напразни и няма да могат да спрат Божието дело. Делото на Светия Дух определя всичко и хората не могат да постигнат нищо без него. Какъв разум трябва да притежават хората за това? Когато човек осъзнае, че Светият Дух не действа, той трябва да се откаже от собствените си представи и да внимава да не прави нищо на сляпо. Мъдрият избор е да се потърсят Божиите намерения и да се изчака определеният от Бог момент. Някои хора винаги разчитат на собствените си човешки идеи и фантазии и изпреварват Бог, а резултатът е, че Светият Дух не действа и усилията им са напразни. Въпреки това хората трябва да правят това, което трябва, и трябва да изпълняват дълга си. Не можеш да чакаш пасивно от страх да не направиш нещо нередно и със сигурност не можеш да кажеш: „Бог още не е направил това и още не ми е казал какво иска да направя, така че засега няма да правя нищо“. Не е ли това неизпълнение на твоя дълг? Трябва да помислиш по този въпрос, защото това не е маловажно и една-единствена грешка в мисленето може да навреди на перспективите ти или да те погуби.

В Божия план за управление всяко дело, което Бог върши, се извършва по график, в точното време, много прецизно и абсолютно не според това, което си въобразяват хората, които казват: „Това няма да се получи, онова няма да се получи, това няма да ви доведе до никъде!“. Бог е всемогъщ и за Него нищо не е трудно. От Епохата на закона до Епохата на благодатта и Епохата на царството всяка стъпка от Божието дело е била извършена противно на представите на хората, които смятат, че всичко това е неосъществимо. Въпреки това, в крайна сметка всичко се получава и Сатана е напълно опозорен и се проваля, а хората си затварят устата. Какво могат да направят те? Дори не могат да практикуват истината, но при все това могат да бъдат надменни и самонадеяни, и да си мислят, че могат да направят всичко, а сърцата им са пълни с екстравагантни желания и те изобщо не свидетелстват истински. Има дори хора, които си мислят: „Скоро ще дойде Божият ден, няма да ни се налага да страдаме повече, ще имаме добър живот, вижда му се краят“. Нека ви кажа, че такива хора просто са се хванали на хорото и се мотат безцелно, а накрая само ще бъдат наказани и няма да спечелят нищо! Може ли вярата в Бог с цел да се види Божият ден и да се избегне голямото бедствие да помогне на човек да придобие истината и живот? Всеки, който вярва в Бог, за да избегне бедствието и да види Божия ден, ще загине. Обаче онези, които вярват, за да се стремят към истината и да се спасят чрез промяна в своя нрав, ще оцелеят. Това са истинските вярващи в Бог. Онези объркани вярващи в крайна сметка няма да добият нищо, само ще работят напразно и ще бъдат наказани по-тежко. На всички хора силно им липсва проницателност. Онези, които вярват в Бог, но не изпълняват задачите си и винаги мислят за нечестиви неща, са злодеи, те са неверници и само могат да навредят на себе си. Нима и вярващите, и невярващите не са в ръцете на Бог? Кой може да избяга от ръцете на Бог? Никой не може да избяга! Тези, които избягат, накрая трябва да се върнат при Бог и да бъдат наказани. Това е очевидно, защо хората не могат ясно да го видят?

Някои хора нямат ни най-малко познание за Божието всемогъщество, въпреки че вярват във Всемогъщия Бог. Следният въпрос ги обърква постоянно: „След като Бог е всемогъщ, има власт и може да властва над всички неща, защо все пак е създал Сатана, позволил му е да покварява човечеството в продължение на 6 000 години и е запратил света в състояние на хаос? Защо Бог не унищожи Сатана? Няма ли хората да имат добър живот, ако Сатана бъде отстранен?“. Това е начинът, по който мислят повечето хора. Можете ли сега да обясните този въпрос? Това включва истината по отношение на виденията. Този въпрос е бил разглеждан от мнозина, но сега, когато имате известна основа, вие няма да се съмнявате в Бог заради него. Все пак объркването по този въпрос трябва да бъде изяснено. Има хора, които питат: „Защо Бог позволи на архангела да Го предаде? Възможно ли е Бог да не е знаел, че архангелът е способен да Го предаде? Дали Бог не е успял да го контролира, дали е допуснал това или е имал някаква цел?“. Нормално е хората да повдигнат този въпрос и те трябва да знаят, че този въпрос засяга целия Божи план за управление. Бог уреди съществуването на архангел и предателството на този архангел към Бог беше както разрешено от Бог, така и подредено от Него — то определено попада в обхвата на Божия план за управление. След като архангелът Го предаде, Бог му разреши да поквари човечеството, което Той е създал. Не става дума за това, че Бог не е успял да контролира Сатана, така че човечеството е било съблазнено от змията и покварено от Сатана, а за това, че именно Бог е позволил на Сатана да направи това. Едва след като разреши това да се случи, Бог започна Своя план за управление и Своето дело за спасяване на човечеството. Може ли човек да разгадае мистерията тук? Бог започна Своята работа по управлението на човечеството след като човечеството беше покварено от Сатана. Първо, Той извърши делото в Епохата на закона в Израил. След като изминаха две хиляди години, Той извърши делото на разпятието в Епохата на благодатта и цялото човечество беше изкупено. По времето на последните дни Той се въплъщава отново, за да завоюва и спаси група хора в последните дни. Какви хора са тези, които са родени в последните дни? Те са онези, които са претърпели хиляди години на сатанинска поквара, които са били толкова дълбоко покварени, че вече са изгубили човешкото си подобие. След като са преживели съда, наказанието и разкриването на Божиите слова, след като са били завоювани, те получават истината от Божиите слова и са искрено убедени от Бог; постигат разбиране за Бог и могат да Му се покорят абсолютно и да удовлетворят Неговите намерения. В крайна сметка, групата хора, придобити чрез Божия план за управление, ще бъдат такива хора. Смятате ли, че Божиите намерения ще бъдат удовлетворени от тези, които не са били покварени от Сатана, или това ще бъдат онези, които са били покварени от Сатана и накрая са спасени? Хората, които трябва да бъдат спечелени в хода на целия план за управление, са група, която може да разбере Божиите намерения, която постига истината от Бог и която притежава онзи вид живот и човешко подобие, които Бог изисква. Когато хората бяха създадени за първи път от Бог, те имаха само човешко подобие и човешки живот. Те обаче не притежаваха истината, която Бог изисква от хората, и не можеха да изживеят подобието, което Бог винаги се е надявал хората да имат. Групата хора, които в крайна сметка ще бъдат придобити, са тези, които ще останат до последно, и това са онези, които Бог придобива, от които е доволен и които Го удовлетворяват. През няколкохилядолетния ход на делото на управлението тези хора, които Той най-накрая е спасил, са спечелили най-много; истината, която са придобили тези хора, е именно поенето и подхранването, дадени им от Бог в Неговата война със Сатана. Хората от тази група са по-добри от онези, които Бог създаде в самото начало; въпреки че те бяха покварени, това беше неизбежно и е въпрос, който попада в обхвата на Божия план за управление. Това напълно разкрива Неговото всемогъщество и мъдрост, както и факта, че всичко, което Бог е подредил, планирал и постигнал, е абсолютно най-велико. Ако след това ти бъдеш попитан отново: „Ако Бог е всемогъщ, как можа архангелът все пак да Го предаде? Тогава Бог го запокити на земята, където му позволи да поквари човечеството. Какво е значението на това?“, ти можеш да кажеш следното: „Този въпрос попада в рамките на Божията предопределеност и е от най-голямо значение. Човек не може да го проумее напълно, но от нивото, което човек може да разбере и достигне, може да се види, че това, което Бог е направил, е много значимо. Това, разбира се, не означава, че Бог временно има пропуск или че губи контрол и няма как да управлява нещата, а след това използва номерата на Сатана срещу него, като казва: „Архангелът така или иначе бе замесен в предателство, така че най-добре да се заема с това и просто ще спася човечеството, след като той е покварил всички“. Това абсолютно не е така“. Хората трябва най-малкото да знаят, че този въпрос попада в обхвата на Божия план за управление. Какъв план? На първия етап имаше архангел; на втория етап архангелът извърши предателство; на третия етап, след извършеното от архангела предателство, той дойде сред човечеството, за да го поквари, и тогава Бог започна делото Си по управление на човечеството. Когато хората вярват в Бог, те трябва да разбират визията на Божия план за управление. Някои никога не разбират този аспект на истината, като винаги чувстват, че има много неразрешими противоречия. Без да разбират, те се чувстват несигурни, а ако са несигурни, нямат енергия да продължат напред. Без истината е трудно да се постигне какъвто и да е напредък, така че на тези, които не търсят истината, им е наистина трудно когато се сблъскат с даден проблем. Това общение помогна ли ви да разберете? Едва след предателството на архангела Бог е имал план за управление, за да спаси човечеството. Кога архангелът започна своето предателство? Определено имаше някои неща, които разкриха предателството му, в предателството на архангела имаше развой, със сигурност не може да е толкова просто, колкото е представено в текста. То е като предателството на Юда към Исус — имаше развой. Той не предаде Исус просто така, малко след като Го последва. Юда не обичаше истината, жадуваше за пари и винаги крадеше. Бог го предаде на Сатана, Сатана му даде идеи и тогава той започна своето предателство към Исус. Юда ставаше порочен стъпка по стъпка и при някои конкретни обстоятелства, когато моментът настъпи, той предаде Исус. В порочността на хората има закономерност и тя не е толкова проста, колкото те си я представят. В момента хората могат да разберат нещата от Божия план за управление само до тази степен, но ще могат да разберат значението му по-дълбоко, когато придобият по-висок духовен ръст.