Делото на Божието управление започна със сътворението на света и човекът е в основата на това дело. Може да се каже, че Бог създава всички Свои творения заради човека. Тъй като делото на Неговото управление продължава хиляди години и не се изчерпва само с минути или секунди, нито с един миг или с една или две години, Той трябваше да създаде още неща, необходими за оцеляването на човечеството, такива като слънцето, луната, всякакви живи същества, храна и гостоприемна среда. Така започна Божието управление.

След това Бог предаде човечеството на Сатана и човекът заживя под властта на Сатана, което постепенно доведе до Божието дело от първата епоха: събитията от епохата на Закона… В продължение на няколко хиляди години по време на епохата на Закона човечеството свикна с ръководството на Закона и го прие за даденост. Постепенно човекът напусна Божието ръководство. И така, следвайки Закона, хората едновременно с това се кланяха на идоли и вършеха зли дела. Те бяха без закрилата на Йехова и просто живееха живота си пред олтара в храма. Всъщност Божието дело отдавна ги беше напуснало и въпреки че израилтяните все още се придържаха към Закона и произнасяха името на Йехова и дори гордо вярваха, че само те са народът на Йехова и са избраните на Йехова, Божията слава тихомълком ги изостави…

Когато Бог върши Своето дело, Той винаги тихо напуска едно място и безшумно извършва новото дело, което започва на друго място. Това изглежда невероятно за хората, които са сковани. Хората винаги са ценили старото и са се отнасяли с враждебност към новите, непознати неща или са ги смятали за досадни. И така, каквото и ново дело да върши Бог, от начало до край, човекът е последният от всички неща, който узнава за него.

Както винаги, след делото на Йехова в епохата на Закона Бог започна новото си дело от втория етап: прие плът — въплъти се като човек за десет, двадесет години — и говореше и вършеше делото си сред вярващите. И все пак никой, без изключение, не знаеше това и само малък брой хора разбираха, че Той е Бог, станал плът, след като Господ Исус беше прикован на кръста и възкръсна. (…) Веднага щом приключи вторият етап от Божието дело — след разпятието — Божието дело по изцелението на човека от греха (което ще рече, изтръгването на човека от ръцете на Сатана) беше завършено. И така, от този момент нататък човечеството трябваше само да приеме Господа Исуса за Спасител и греховете му щяха да бъдат простени. Формално погледнато, греховете на човека вече не бяха пречка за постигането на спасението и за идването му пред Бог, те вече не бяха лостът, чрез който Сатана обвиняваше човека. Това е така, защото Самият Бог беше извършил истинска работа, беше станал подобие и пример на греховната плът и Самият Бог беше жертвата за грях. По този начин човекът слезе от кръста и беше изкупен и спасен чрез Божията плът — подобието на тази греховна плът. И така, след като беше пленен от Сатана, човекът се приближи с една стъпка до приемането на своето спасение пред Бог. Несъмнено е, че този етап на делото беше по-дълбок и по-разгърнат, отколкото Божието управление през епохата на Закона.

Такова е Божието управление: да предаде човечеството на Сатана — човечество, което не знае какво е Бог, какво е Творецът, как да се покланя на Бог и защо е необходимо да се подчинява на Бог — и да позволи на Сатана да го поквари. След това, стъпка по стъпка, Бог изтръгва човека от ръцете на Сатана, докато напълно се поклони на Бог и отхвърли Сатана. Това е Божието управление. Може да звучи като митична история и да изглежда объркващо. Хората смятат, че е мит, защото нямат представа колко много неща са се случили с човека през последните няколко хиляди години, а още по-малко знаят колко много истории са се случили в космоса и небесната твърд. И освен това е така, защото не могат да оценят по-удивителния, по-страховития свят, който съществува отвъд материалния свят, но който очите им на смъртни не им позволяват да видят. За човека е непонятно, защото не разбира значението на Божието спасение на човечеството или значението на делото на Неговото управление и не разбира как Бог в крайна сметка иска да види човечеството. Дали да бъде напълно непокварено от Сатана, както са били Адам и Ева? Не! Целта на Божието управление е да открие група хора, които да се покланят на Бог и да Му се подчиняват. Въпреки че тези хора са били покварени от Сатана, те вече не виждат Сатана като свой баща; те разпознават отблъскващото лице на Сатана и го отхвърлят, и идват пред Бог, за да приемат Божия съд и наказание. Те идват, за да разберат кое е грозно и как то контрастира със святото, както и да разпознаят величието на Бог и злото на Сатана. Такова човечество вече няма да работи за Сатана, няма да се покланя на Сатана, нито ще го почита. Това е така, защото те са група хора, които наистина са били спечелени от Бог. Това е значението на Божието дело за управление на човечеството. По време на делото на Божието управление в този период човечеството е обект както на покварата на Сатана, така и на Божието спасение, а човекът е обект, за който Бог и Сатана се борят. Докато Бог извършва Своето дело, Той постепенно изтръгва човека от ръцете на Сатана и така човекът се приближава все повече до Бог…

След това настъпи епохата на Царството, която е по-практичен етап на делото и освен това е най-трудна за приемане от човека. Това е така, защото колкото повече човек се приближава до Бог, толкова повече Божият жезъл се доближава до човека и толкова по-ясно Божието лице се разкрива пред него. След изкуплението на човечеството човекът официално се завръща в Божието семейство. Човекът си мислеше, че сега е времето за наслади, но бе подложен на фронтална атака от страна на Бог, каквато никой не е могъл да предвиди: оказва се, че това е кръщение, на което Божият народ трябва да се „наслаждава“. При такова отношение хората нямат друг избор, освен да спрат и да си помислят: „Аз съм отдавна изгубената овца, за която Бог даде толкова много, за да я изкупи обратно, защо тогава Бог се отнася с мен по този начин? Дали това е Божият начин да ми се присмее и да ме изобличи…“ С течение на времето човекът преживява трудностите на срива и разобличаването. Въпреки че е загубил „славата“ и „романтиката“ на отминалите времена, той, без да знае, е разбрал принципите на човешкото поведение и е оценил годините, през които Бог се е посветил на спасението на човечеството. Човекът постепенно започва да се отвращава от собственото си варварство. Започва да мрази колко е див, цялото неразбиране в отношенията с Бог и неразумните изисквания, които е предявил към Него. Часовникът не може да бъде върнат назад. Миналите събития се превръщат в жалки спомени за човека, а думите и любовта на Бог стават движеща сила в новия живот на човека. Раните на човека заздравяват ден след ден, силите му се връщат и той се изправя и поглежда лицето на Всемогъщия… само за да открие, че Той винаги е бил до него и че Неговата усмивка и красивият Му лик са все така вълнуващи. Сърцето Му все още е загрижено за човечеството, което е създал, а ръцете Му са все така топли и силни, както в началото. Сякаш човекът се е върнал в Едемската градина, но този път вече не слуша съблазните на змията и не се отвръща от лицето на Йехова. Човекът коленичи пред Бог, вдига поглед към усмихнатото Му лице и принася най-ценната си жертва — О, Господи мой, Боже мой!

Любовта и състраданието на Бог проникват във всеки детайл от работата на Неговото управление и независимо дали хората са в състояние да разберат добрите намерения на Бог, Той продължава неуморно да върши работата, която е решил да извърши. Независимо от това доколко хората разбират Божието управление, помощта и ползите, които Божието дело носи на човека, могат да бъдат оценени от всеки. Може би в този ден не си почувствал нищо от любовта или живота, предоставени от Бог, но ако ти не изоставиш Бог и не се откажеш от решимостта си да преследваш истината, ще дойде ден, в който Божията усмивка ще се разкрие пред теб. Защото целта на делото на Божието управление е да възстанови хората, които са под властта на Сатана, а не да изостави тези, които са покварени от Сатана и се противопоставят на Бог.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“)