Ежедневни Божии слова: Навлизане в живота | Откъс 399
Думите на Светия Дух днес са динамиката на действието на Светия Дух, а непрекъснатото просвещение на човека от Светия Дух през този период...
Приветстваме търсещите, които копнеят за Божието явяване
Делото на Божието управление започна със сътворението на света и човекът е в основата на това дело. Може да се каже, че Бог създава всички Свои творения заради човека. Тъй като делото на Неговото управление продължава хиляди години и не се изчерпва само с минути или секунди, нито с един миг или с една или две години, Той трябваше да създаде още неща, необходими за оцеляването на човечеството, такива като слънцето, луната, всякакви живи същества, храна и гостоприемна среда. Така започна Божието управление.
След това Бог предаде човечеството на Сатана и човекът заживя под властта на Сатана, което постепенно доведе до Божието дело от първата епоха: събитията от епохата на Закона… В продължение на няколко хиляди години по време на епохата на Закона човечеството свикна с ръководството на Закона и го прие за даденост. Постепенно човекът напусна Божието ръководство. И така, следвайки Закона, хората едновременно с това се кланяха на идоли и вършеха зли дела. Те бяха без закрилата на Йехова и просто живееха живота си пред олтара в храма. Всъщност Божието дело отдавна ги беше напуснало и въпреки че израилтяните все още се придържаха към Закона и произнасяха името на Йехова и дори гордо вярваха, че само те са народът на Йехова и са избраните на Йехова, Божията слава тихомълком ги изостави…
Когато Бог върши Своето дело, Той винаги тихо напуска едно място и безшумно извършва новото дело, което започва на друго място. Това изглежда невероятно за хората, които са сковани. Хората винаги са ценили старото и са се отнасяли с враждебност към новите, непознати неща или са ги смятали за досадни. И така, каквото и ново дело да върши Бог, от начало до край, човекът е последният от всички неща, който узнава за него.
Както винаги, след делото на Йехова в епохата на Закона Бог започна новото си дело от втория етап: прие плът — въплъти се като човек за десет, двадесет години — и говореше и вършеше делото си сред вярващите. И все пак никой, без изключение, не знаеше това и само малък брой хора разбираха, че Той е Бог, станал плът, след като Господ Исус беше прикован на кръста и възкръсна. (…) Веднага щом приключи вторият етап от Божието дело — след разпятието — Божието дело по изцелението на човека от греха (което ще рече, изтръгването на човека от ръцете на Сатана) беше завършено. И така, от този момент нататък човечеството трябваше само да приеме Господа Исуса за Спасител и греховете му щяха да бъдат простени. Формално погледнато, греховете на човека вече не бяха пречка за постигането на спасението и за идването му пред Бог, те вече не бяха лостът, чрез който Сатана обвиняваше човека. Това е така, защото Самият Бог беше извършил истинска работа, беше станал подобие и пример на греховната плът и Самият Бог беше жертвата за грях. По този начин човекът слезе от кръста и беше изкупен и спасен чрез Божията плът — подобието на тази греховна плът. И така, след като беше пленен от Сатана, човекът се приближи с една стъпка до приемането на своето спасение пред Бог. Несъмнено е, че този етап на делото беше по-дълбок и по-разгърнат, отколкото Божието управление през епохата на Закона.
Такова е Божието управление: да предаде човечеството на Сатана — човечество, което не знае какво е Бог, какво е Творецът, как да се покланя на Бог и защо е необходимо да се подчинява на Бог — и да позволи на Сатана да го поквари. След това, стъпка по стъпка, Бог изтръгва човека от ръцете на Сатана, докато напълно се поклони на Бог и отхвърли Сатана. Това е Божието управление. Може да звучи като митична история и да изглежда объркващо. Хората смятат, че е мит, защото нямат представа колко много неща са се случили с човека през последните няколко хиляди години, а още по-малко знаят колко много истории са се случили в космоса и небесната твърд. И освен това е така, защото не могат да оценят по-удивителния, по-страховития свят, който съществува отвъд материалния свят, но който очите им на смъртни не им позволяват да видят. За човека е непонятно, защото не разбира значението на Божието спасение на човечеството или значението на делото на Неговото управление и не разбира как Бог в крайна сметка иска да види човечеството. Дали да бъде напълно непокварено от Сатана, както са били Адам и Ева? Не! Целта на Божието управление е да открие група хора, които да се покланят на Бог и да Му се подчиняват. Въпреки че тези хора са били покварени от Сатана, те вече не виждат Сатана като свой баща; те разпознават отблъскващото лице на Сатана и го отхвърлят, и идват пред Бог, за да приемат Божия съд и наказание. Те идват, за да разберат кое е грозно и как то контрастира със святото, както и да разпознаят величието на Бог и злото на Сатана. Такова човечество вече няма да работи за Сатана, няма да се покланя на Сатана, нито ще го почита. Това е така, защото те са група хора, които наистина са били спечелени от Бог. Това е значението на Божието дело за управление на човечеството. По време на делото на Божието управление в този период човечеството е обект както на покварата на Сатана, така и на Божието спасение, а човекът е обект, за който Бог и Сатана се борят. Докато Бог извършва Своето дело, Той постепенно изтръгва човека от ръцете на Сатана и така човекът се приближава все повече до Бог…
След това настъпи епохата на Царството, която е по-практичен етап на делото и освен това е най-трудна за приемане от човека. Това е така, защото колкото повече човек се приближава до Бог, толкова повече Божият жезъл се доближава до човека и толкова по-ясно Божието лице се разкрива пред него. След изкуплението на човечеството човекът официално се завръща в Божието семейство. Човекът си мислеше, че сега е времето за наслади, но бе подложен на фронтална атака от страна на Бог, каквато никой не е могъл да предвиди: оказва се, че това е кръщение, на което Божият народ трябва да се „наслаждава“. При такова отношение хората нямат друг избор, освен да спрат и да си помислят: „Аз съм отдавна изгубената овца, за която Бог даде толкова много, за да я изкупи обратно, защо тогава Бог се отнася с мен по този начин? Дали това е Божият начин да ми се присмее и да ме изобличи…“ С течение на времето човекът преживява трудностите на срива и разобличаването. Въпреки че е загубил „славата“ и „романтиката“ на отминалите времена, той, без да знае, е разбрал принципите на човешкото поведение и е оценил годините, през които Бог се е посветил на спасението на човечеството. Човекът постепенно започва да се отвращава от собственото си варварство. Започва да мрази колко е див, цялото неразбиране в отношенията с Бог и неразумните изисквания, които е предявил към Него. Часовникът не може да бъде върнат назад. Миналите събития се превръщат в жалки спомени за човека, а думите и любовта на Бог стават движеща сила в новия живот на човека. Раните на човека заздравяват ден след ден, силите му се връщат и той се изправя и поглежда лицето на Всемогъщия… само за да открие, че Той винаги е бил до него и че Неговата усмивка и красивият Му лик са все така вълнуващи. Сърцето Му все още е загрижено за човечеството, което е създал, а ръцете Му са все така топли и силни, както в началото. Сякаш човекът се е върнал в Едемската градина, но този път вече не слуша съблазните на змията и не се отвръща от лицето на Йехова. Човекът коленичи пред Бог, вдига поглед към усмихнатото Му лице и принася най-ценната си жертва — О, Господи мой, Боже мой!
Любовта и състраданието на Бог проникват във всеки детайл от работата на Неговото управление и независимо дали хората са в състояние да разберат добрите намерения на Бог, Той продължава неуморно да върши работата, която е решил да извърши. Независимо от това доколко хората разбират Божието управление, помощта и ползите, които Божието дело носи на човека, могат да бъдат оценени от всеки. Може би в този ден не си почувствал нищо от любовта или живота, предоставени от Бог, но ако ти не изоставиш Бог и не се откажеш от решимостта си да преследваш истината, ще дойде ден, в който Божията усмивка ще се разкрие пред теб. Защото целта на делото на Божието управление е да възстанови хората, които са под властта на Сатана, а не да изостави тези, които са покварени от Сатана и се противопоставят на Бог.
(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление“)
Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.
Думите на Светия Дух днес са динамиката на действието на Светия Дух, а непрекъснатото просвещение на човека от Светия Дух през този период...
Последните дни са времената, когато всички неща ще бъдат класифицирани по видове чрез завоюване. Завоюването е делото на последните дни;...
Петър следва Исус в продължение на няколко години и вижда в Него много неща, каквито няма в другите хора. След като Го следва една година,...
В Моята светлина хората отново виждат светлината. В Моето слово те намират това, което им носи наслада. От Изтока идвам, от Изтока се...