Основната цел на делото на завоюването е да се очисти човечеството, за да може човекът да притежава истината, защото човекът разбира твърде малко от истината! Извършването на делото на завоюването върху такива хора е от най-дълбоко значение. Всички вие сте попаднали под влиянието на тъмнината и сте дълбоко увредени. Следователно целта на това дело е да ви даде възможност да опознаете човешката природа и по този начин да живеете в истината. Да бъдат усъвършенствани е нещо, което всички сътворени същества трябва да приемат. Ако делото на този етап включваше само усъвършенстване на хората, тогава то можеше да се извърши във Великобритания, Америка или Израел; можеше да се извърши върху хората от всяка нация. Делото по завоюването обаче е избирателно. Първият етап от делото на завоюването е краткосрочен; освен това той ще бъде използван за унижаване на Сатана и завоюване на цялата вселена. Това е първоначалното дело на завоюването. Може да се каже, че всяко сътворено същество, което вярва в Бог, може да бъде усъвършенствано, защото да бъдеш усъвършенстван е нещо, което може да бъде постигнато само след дългосрочна промяна. Да бъдеш завоюван обаче е нещо различно. Образецът и моделът за завоюване трябва да бъде този, който изостава най-много, който живее в най-дълбокия мрак; той трябва да бъде най-изпадналият, най-нежелаещият да признае Бог и най-непокорният на Бог. Точно такъв човек може да свидетелства, че е бил завоюван. Основната цел на делото на завоюването е да се победи Сатана, докато основната цел на усъвършенстването на хората е да се спечелят хората. Целта е да се даде възможност на хората да свидетелстват, след като са завоювани, че това дело на завоюването е извършено тук, върху хора като вас. Целта е хората да свидетелстват, след като бъдат завоювани. Тези завоювани хора ще бъдат използвани за постигане на целта да бъде унизен Сатана. И така, какъв е основният метод на завоюването? Наказание, правосъдие, отправяне на проклятия и изобличение — използване на праведен нрав за завоюване на хората, така че те да бъдат напълно убедени заради Божия праведен нрав. Използването на реалността и авторитета на словото за завоюване на хората и за пълно убеждаване — ето какво означава да бъдеш завоюван. Онези, които биват усъвършенствани, не само са способни да постигнат покорство, след като са били завоювани, но също така могат да имат познание за делото на правосъдието, да променят своя нрав и да опознаят Бог. Те изживяват пътя на любовта към Бог и се изпълват с истината. Научават се как да изживяват Божието дело, стават способни да страдат за Бог и да имат собствена воля. Усъвършенстваните са тези, които имат действително разбиране за истината благодарение на това, че са изживели Божието слово. Завоюваните са тези, които знаят за истината, но не са проумели нейното истинско значение. След като са завоювани, те се покоряват, но цялото им покорство е резултат от съда, на което са били подложени. Те нямат абсолютно никакво разбиране за истинското значение на много истини. На думи те признават истината, но не са навлезли в нея; разбират истината, но не са я изпитали. Делото, което се извършва върху усъвършенстваните, включва наказание и съд, заедно с осигуряването на живот. Човек, който цени навлизането в истината, е човек, който трябва да бъде усъвършенстван. Разликата между тези, които са усъвършенствани, и тези, които са завоювани, се състои в това дали те навлизат в истината. Усъвършенстваните са тези, които разбират истината, навлезли са в истината и живеят според истината; хората, които не могат да бъдат усъвършенствани, са тези, които не разбират истината и не навлизат в истината, т.е. тези, които не живеят според истината. Ако такива хора са в състояние сега да се покорят напълно, тогава те са завоювани. Ако завоюваните не търсят истината — ако следват, но не изживяват истината, ако забелязват и чуват за истината, но не ценят изживяването на истината — тогава те не могат да бъдат усъвършенствани. Хората, които трябва да бъдат усъвършенствани, по пътя към усъвършенстването практикуват истината според Божиите изисквания. По този начин те удовлетворяват Божиите намерения и се усъвършенстват. Всеки, който следва докрай, преди да завърши делото на завоюването, е завоюван, но не може да се каже, че е усъвършенстван. „Усъвършенстваните“ се отнася до онези, които след края на делото на завоюването са способни да следват истината и да бъдат спечелени от Бог. То се отнася за онези, които след края на делото на завоюването остават непоколебими в изпитанията и живеят според истината. Това, което отличава завоюването от усъвършенстването, са разликите в етапите на делото и разликите в степента, в която хората разбират и навлизат в истината. Всички онези, които не са поели по пътя на усъвършенстването, тоест онези, които не притежават истината, накрая все пак ще бъдат отстранени. Само онези, които притежават истината и които живеят според нея, могат да бъдат напълно спечелени от Бог. Тоест тези, които живеят по образа на Петър, са усъвършенстваните, а всички останали са завоюваните. Делото, което се извършва върху всички завоювани, се състои в налагане на проклятия, наказание и показване на гняв, а това, което идва при тях, е праведност и проклятия. Да се работи върху такъв човек означава да се разкрие без церемониалност или учтивост — да се разкрие поквареният нрав в него, така че той сам да го разпознае и да се убеди напълно. След като човекът стане напълно покорен, делото по завоюването приключва. Дори и повечето хора все още да не се стремят да разберат истината, делото по завоюването ще е приключило.

(Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само усъвършенстваните могат да водят смислен живот)