Какво означава да бъдеш усъвършенстван? Какво означава да бъдеш завоюван? Какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да може хората да бъдат завоювани? И какви критерии трябва да бъдат изпълнени, за да бъдат те усъвършенствани? И завоюването, и усъвършенстването имат за цел да направят човека пълноценен, така че той да може да се върне към първоначалното си подобие и да бъде освободен от своя покварен сатанински нрав и влиянието на Сатана. Това завоюване настъпва в началото на процеса на обработване на човека; всъщност то е първата стъпка от това дело. Усъвършенстването е втората стъпка и това е завършекът на делото. Всяко човешко същество трябва да премине през този процес на завоюване. В противен случай хората не биха могли да познаят Бог и не биха знаели, че Той съществува, т.е. за тях би било невъзможно да признаят Бог. И ако хората не признават Бог, за тях също е невъзможно да бъдат направени пълноценни от Него, защото ти не отговаряш на критериите за това. Ако дори не признаваш Бог, как можеш да Го познаеш? Как можеш да се стремиш към Него? Ти няма да можеш и да свидетелстваш за Бог, а още по-малко ще имаш вяра, която да Го удовлетвори. Така че всеки, който иска да стане пълноценен, трябва да направи първата стъпка и да изпита върху себе си делото на завоюването. Това е първото условие. Но както завоюването, така и усъвършенстването имат за цел да обработват хората и да ги променят; всяка от тези две стъпки е част от работата по управлението на човека. И двете стъпки са необходими, за да стане човек цялостен, като нито една от тях не може да бъде пренебрегната. Вярно е, че „да бъдеш завоюван“ не звучи много приятно, но в действителност процесът на завоюване на някой човек е процес, който го променя. След като бъдеш завоюван, твоят покварен нрав може да не е напълно изкоренен, но ти ще имаш съзнанието за него. Чрез делото на завоюването ще опознаеш своята низка човешка природа, а също и голяма част от собственото си неподчинение. Въпреки че няма да можеш да се откажеш от тези неща или да ги промениш в рамките на краткия период от делото на завоюването, ти ще ги опознаеш и това ще постави основата на твоето съвършенство. По този начин завоюването и усъвършенстването се извършват с цел да се променят хората, да се избавят от своя покварен сатанински нрав, така че да могат да се отдадат изцяло на Бог. Завоюването е само първата стъпка в промяната на човешкия нрав, както и първата стъпка в пълното отдаване на хората на Бог, и тя стои по-долу от стъпката на усъвършенстването. Житейският нрав на завоювания човек се променя много по-малко от този на усъвършенствания. Да бъдеш завоюван и да бъдеш усъвършенстван са две концептуално различни неща, защото са различни фази на работа и защото поставят пред хората различни стандарти; завоюването поставя пред хората по-ниски стандарти, а усъвършенстването — по-високи. Усъвършенстваните са праведници — хора, които са станали святи; те са кристализация на делото на управлението на човечеството, т.е. крайни продукти. Въпреки че не са съвършени хора, те са хора, които се стремят да водят смислен живот. В същото време завоюваните признават съществуването на Бог само на думи; те признават, че Бог се е въплътил, че Словото се е явило в плът и че Бог е дошъл на земята, за да извърши делото на съда и наказанието. Те също така признават, че Божият съд и наказание, както и Божието поразяване и облагородяване, са полезни за човека. Те едва наскоро започнаха да придобиват човешки вид. Имат някои прозрения за живота, но въпреки това той остава неясен за тях. Иначе казано, те едва сега започват да притежават човешка природа. Такива са последиците от това да бъдеш завоюван. Когато хората тръгнат по пътя към съвършенството, промяната на стария им нрав става възможна. Освен това животът им продължава да се развива и те постепенно навлизат все по-дълбоко в истината. Вече са способни да изпитват отвращение от света и от всички онези, които не се стремят към истината. Особено се отвращават от себе си, но въпреки това много добре се познават. Готови са да живеят според истината и си поставят за цел да я преследват. Те не желаят да живеят в рамките на мислите, породени от собствения им мозък, и изпитват омраза към човешкото самодоволство, надменност и самонадеяност. Те говорят със силно чувство за благоприличие, подхождат към нещата с проницателност и мъдрост и са верни и послушни пред Бог. Ако бъдат подложени на порицание и съд, те не само не стават пасивни или слаби, но са благодарни за това порицание и съд от Бог. Вярват, че не могат да минат без Божието порицание и съд, че това ги защитава. Те не се стремят към вяра, която дава мир и радост, и към търсене на хляб за засищане на глада. Не се стремят и към мимолетни плътски удоволствия. Ето какво се случва с тези, които са усъвършенствани. След като хората бъдат завоювани, те признават, че има Бог, но това признание се проявява в тях по ограничен брой начини. Какво всъщност означава Словото да се яви в плът? Какво означава въплъщение? Какво е направил въплътеният Бог? Каква е целта и значимостта на Неговото дело? След като си преживял толкова много от Неговото дело, след като си преживял Неговите дела в плът, какво си спечелил? Едва след като разбереш всички тези неща, ти ще бъдеш човек, който е завоюван. Ако само казваш, че признаваш, че има Бог, но не изоставяш това, което трябва да изоставиш, и не успяваш да се отречеш от плътските удоволствия, от които трябва да се отречеш, а вместо това продължаваш да жадуваш за плътски удобства, както винаги, и ако не можеш да се освободиш от предразсъдъците към братята и сестрите и не влагаш нищо от себе си в извършването на много прости практики, това доказва, че все още не си завоюван. В такъв случай, дори да има много неща, които си разбрал, всичко ще бъде напразно. Завоюваните са хора, които са постигнали някои първоначални промени и първоначално навлизане. Преживяването на Божия съд и наказание дава на хората първоначални знания за Бог и първоначално разбиране за истината. Може да не си способен да навлезеш напълно в реалността на по-дълбоките, по-подробните истини, но в реалния си живот умееш да прилагаш на практика много елементарни истини, като например тези, свързани с твоите плътски удоволствия или личното ти положение. Всичко това е ефектът, който се постига в хората по време на процеса на завоюване. При завоюваните могат да се наблюдават и промени в нрава; например начинът, по който се обличат и представят, и начинът им на живот — всичко това може да се промени. Променя се гледната им точка за вярата в Бог, те са наясно какви цели преследват и имат по-високи стремежи. По време на делото на завоюването настъпват и съответните промени в техния житейски нрав. Има промени, но те са повърхностни, предварителни и далеч по-незначителни от промените в нрава и преследваните цели на онези, които са били усъвършенствани. Ако в хода на завоюването нравът на човека изобщо не се промени и той не придобие никаква истина, тогава този човек е боклук и е напълно безполезен! Хората, които не са били завоювани, не могат да бъдат усъвършенствани! Ако човек се стреми само да бъде завоюван, той не може да стане изцяло пълноценен, дори ако неговият нрав претърпи определени промени по време на делото на завоюването. Такъв човек ще загуби и първоначалните истини, които е придобил. Съществува огромна разлика между промяната в нрава на тези, които са завоювани, и тези, които са усъвършенствани. Но да бъдеш завоюван е първата стъпка към промяната, това е основата. Липсата на тази първоначална промяна е доказателство, че човек всъщност изобщо не познава Бог, тъй като това познание идва от съда, а този съд е основна част от делото на завоюването. Затова всички, които са усъвършенствани, трябва първо да бъдат завоювани; в противен случай няма как да бъдат усъвършенствани.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Неразкритата истина за делото на завоюването (4)“)