Някои хора питат: „Бог наблюдава дълбините на човешкото сърце, а плътта и Духът на Бог са едно цяло. Бог знае всичко, което хората казват и правят, така че дали знае, че вярвам в Него?“. Тези неща са свързани с един въпрос, а именно как да разбираме въплътения Бог и връзката между Неговия Дух и плът. Някои хора смятат, че Бог може и да не знае това, защото е практичен, но има и други, които смятат, че Бог го знае, тъй като Божията плът и Дух са едно. Да разбираме Бог по принцип означава да разбираме Неговата същност и свойствата на Неговия Дух. Човек не бива да се опитва да определи дали Божията плът или Неговият Дух знае дадено нещо; Бог е мъдър и прекрасен, неразгадаем за човека. Плътта и Духът, човешката и божествената природа — това са въпроси, които вие не сте разбрали ясно. Когато Бог става плът и Духът се материализира в плътта, Неговата същност е божествена, напълно различна от човешката и от духа, който живее в едно човешко тяло; това са две съвършено различни неща. Човешката същност и дух са прикрепени към дадения човек. Духът на Бог е прикрепен към Неговата плът, но Той си остава всемогъщ. Докато Той върши делото Си в плът, Неговият Дух също действа навсякъде. Не можеш да попиташ: „По какъв начин Бог е всемогъщ? Покажи ми го и нека ясно да го видя“. Няма начин да го видиш ясно. Достатъчно ти е да видиш как Светият Дух действа сред църквите, когато плътта върши Неговото дело. Божият Дух има свойството да бъде всемогъщ; Той контролира цялата вселена и спасява онези, които избира, а също така работи сред църквите, за да просветлява хората, а същевременно плътта върши Неговото дело. Не можеш да кажеш, че плътта е лишена от Дух, след като Духът работи сред църквите. Няма ли да отречеш Божието въплъщение, ако кажеш това? Има обаче някои неща, които плътта не знае. Това непознаване е обичайната и практическа страна на Христос. Това, че Божият Дух се осъществява конкретно в плътта, доказва, че същността на тази плът е Самият Бог. Неговият Дух вече знае всяко нещо, което Неговата плът не знае, така че може да се каже, че Бог вече знае това нещо. Ако отричаш духовната страна заради практическата страна на плътта, значи отричаш, че тази плът е Самият Бог, и правиш същата грешка като фарисеите. Някои казват: „Божията плът и Дух са едно, така че Бог може да знае колко хора сме спечелили наведнъж за Него тук, когато проповядваме евангелието. Духът знае и затова плътта също научава за това, защото Те са едно!“. Като говориш така, отричаш същността на плътта. Плътта притежава Неговата практическа и нормална страна: има неща, които плътта може да знае, и неща, които плътта не е нужно да знае. Това е Неговата нормална и практична страна. Някои казват: „Това, което Духът знае, със сигурност го знае и плътта“. Това е свръхестествено и да кажеш такова нещо означава да отречеш същността на плътта. Въплътеният Бог е нормален и практичен. По отношение на някои неща Той не е какъвто хората си го представят: да е способен да ги познае по тайнствен начин, без да ги вижда или докосва, неограничен от пространството или географията. Това не е плътта, а духовното тяло. След като възкръсна от мъртвите, Исус можеше да се появява и да изчезва, да влиза в стаи, като минава през стените, ала това бе възкръсналият Исус. Преди възкресението Той не можеше да влиза в стаи, минавайки през стените, защото бе ограничен от пространството, географията и времето. Това е нормалната страна на плътта.

Да опознаеш Божието въплъщение не е лесно — трябва да го разглеждаш от всички страни в съответствие с Божиите думи, да го обмисляш в неговата цялост и абсолютно да се въздържаш от това да основаваш познанието си на някакви правила или на собствените си фантазии. Казваш, че Божията плът и Дух са едно и че плътта знае всичко, което знае Духът, но плътта има и нормална, практическа страна. Нещо повече, тя има и друг аспект: през времето, когато плътта работи, работи Сам Бог. Духът работи и плътта също работи, но работи най-вече тя. Плътта играе водеща роля, докато Духът извършва определена работа да просветлява, напътства, подпомага, защитава и бди над хората. Работата на плътта играе водеща роля — ако Той поиска да узнае нещо за някого, Му е изключително лесно да го направи. Когато човек иска да узнае нещо за някого, ако не е наблюдавал поведението му в много случаи, той не ще може да придобие прозрение за него. Хората не могат да прозрат природата същност на другите, но въплътеният Бог винаги има усет и е способен да прецени що за човек е някой, както и какво е неговото поведение и същност. Не е възможно Той да няма такова възприятие. Например, Той знае и схваща как се държи даден човек, какво може да направи, какво зло и до каква степен може да стори. Някои казват: „Ако Бог разбира всичко, Той знае ли къде се намирам сега?“. Не Му е крайно необходимо да го знае. За Бог разбирането на даден човек не означава да знае къде се намира той всеки ден. Не е нужно да го знае. За да върши Своето дело, Му стига да разбира какво е естествено да направи даден човек. Бог е практичен в начина, по който извършва Своята работа. Различава се напълно от човешките представи, че когато поиска да узнае нещо за някого, Бог трябва да знае къде е този човек, какво мисли, какво говори, какво ще направи по-късно, как се облича, как изглежда и т.н. Всъщност делото на спасението, което Бог извършва, по принцип не изисква тези неща да се знаят. Бог се съсредоточава само върху познаването на същността на човека и върху процеса на неговия житейски напредък. Когато Бог става плът, всички проявления на плътта са практични и нормални и тази практичност и нормалност се използва с цел да се извърши делото на завоюване и спасение на човечеството. Никой обаче не бива да забравя, че практичността и нормалността на плътта са най-естественото проявление на Божия Дух, живеещ в Неговата плът. Та според теб Духът дали знае тези човешки неща? Духът ги знае, но не им обръща внимание. Така че плътта също не се интересува от тези твои неща. Независимо от всичко Божият Дух и плътта са едно цяло и никой не може да го отрече. Понякога ти имаш някакви мисли и идеи — дали Духът знае какво мислиш? Разбира се, че знае. Божият Дух проучва внимателно най-съкровените човешки сърца и знае какво мислят хората, но Неговото дело не е просто да разобличи техните мисли и идеи и разкривания на поквара. Той по-скоро трябва да изразява истината от вътрешността на плътта, за да промени мислите и идеите на хората, да промени тяхното мислене и възгледи и в крайна сметка да промени покварения им нрав. Вашите мисли за някои неща са твърде незрели. Смятате, че въплътеният Бог трябва да е всезнаещ. Някои хора се усъмняват във въплътения Бог, ако Той не знае нещо, което те си въобразяват, че трябва да знае. Това е, защото хората не разбират достатъчно същността на Божието въплъщение. Някои неща са извън обхвата на делото на плътта, така че Той няма да се занимава с тях. Бог върши само работата, която трябва да върши. Това е принципът на Божиите действия. Сега разбираш ли тези неща? Кажи Ми, знаеш ли какъв е духът ти? Способен ли си да почувстваш душата си? Способен ли си да я докоснеш? Способен ли си да усетиш какво върши душата ти? Не знаеш, нали? Ако си способен да почувстваш или да докоснеш такова нещо, значи вътре в теб има друг дух, който някак те насилва, като те кара да правиш и да казваш разни неща. Това е нещо извън теб, нещо, което не ти е присъщо. Онези, в които работят зли духове, дълбоко го разбират. Макар че Божията плът има практическа и нормална страна, човек не може просто ей така да Го определи или да стигне до някакви заключения за Него. Бог се смирява и скрива, за да стане като човек; неразгадаеми са Неговите действия и хората не могат да ги проумеят.