Отношението, което Бог изисква човечеството да има към Него

Всъщност Бог не е много взискателен към човечеството — или поне не е толкова взискателен, колкото хората си представят. Ако Бог не беше изрекъл никакви слова и ако Той не беше изразил Своя нрав или някои от делата Си, тогава познаването на Бог щеше да е изключително трудно за вас, защото на хората щеше да им се наложи да правят умозаключения за Неговите желания и намерения, а това би било много трудно. На последния етап от Своето дело обаче Бог изрече много слова, извърши огромна работа и постави много изисквания към човека. С думите Си и с огромното Си дело Той информира хората за това какво Той харесва, какво ненавижда и за това какви трябва да бъдат хората. След като разберат тези неща, хората трябва да имат точно определение в сърцата си за Божиите изисквания, защото вярата им в Бог не е неясна и те вече не вярват в нереалистичен Бог, нито имат вяра в Бог сред неопределеност или небитие. По-скоро те са в състояние да чуят Неговото слово, да разберат стандартите на Неговите изисквания и да ги постигнат, а Бог използва езика на човечеството, за да им каже всичко, което те трябва да знаят и разбират. Днес, ако хората все още не знаят какво е Бог и какво изисква Той от тях; ако не знаят защо човек трябва да вярва в Бог, нито как да вярва в Него или да се отнася към Него — тогава има проблем. […] Точните Божии изисквания към човечеството и онези, които следват Бог, са следните. Той изисква пет неща от онези, които Го следват: истинска вяра, предано следване, пълно подчинение, истинско знание и искрена боязън.

С тези пет неща Бог изисква хората повече да не Го поставят под въпрос и да не Го следват, като използват въображението си или неясни и абстрактни възгледи; те не трябва да следват Бог въз основа на някакви идеи или представи. Той изисква всеки един от онези, които Го следват, да го прави предано, а не половинчато или без отдаденост. Когато Бог поставя някакви изисквания към теб, когато те изпитва, съди те, кастри те или те дисциплинира и поразява, ти трябва да Му се подчиняваш напълно. Не бива да питате за повода или да поставяте условия, а още по-малко — да говорите за причини. Вашето покорство трябва да е пълно. Познаването на Бог е областта, в която хората изпитват най-сериозен недостиг. Те често налагат на Бог думи, изрази и слова, които не са свързани с Него, като вярват, че такива думи са най-точното определение на познанието за Бог. Те не знаят, че тези думи, които идват от човешкото въображение, от собствените им разсъждения и собственото им знание, нямат ни най-малка връзка с Божията същина. Затова искам да ви кажа, че когато става въпрос за знанието, което Бог иска хората да притежават, Той не просто иска от теб да познаваш Него и Неговите слова, а и знанието ти за Него да е правилно. Дори и да можеш да кажеш само едно изречение или да осъзнаваш само малка част, тази малка част от осъзнатото да е правилна и вярна и да съответства на същината на Самия Бог. Това е така, защото Бог ненавижда всяка нереалистична или необмислена похвала или възхвала за Него. Нещо повече, Той мрази, когато хората се отнасят към Него като към въздух. Той ненавижда по време на обсъждане на теми за Бог хората да говорят, без да се съобразяват с фактите, да говорят на воля и без колебание, да говорят както намерят за добре; освен това, Той ненавижда онези, които вярват, че познават Бог, и се хвалят с познанието си за Него, като обсъждат теми, свързани с Него, без задръжки и без резерви. Последното от гореспоменатите пет изисквания е сърдечна боязън: това е основното изискване на Бог към всички онези, които Го следват. Когато някой притежава правилно и истинско познание за Бог, той е способен истински да се бои от Бог и да отбягва злото. Тази боязън идва от дълбините на сърцето; тя е доброволна, а не е резултат от натиск от страна на Бог. Бог не иска от теб да му правиш подаръци с хубаво отношение, държане или показно поведение към Него; по-скоро Той иска от теб да се боиш от Него и дълбоко в сърцето си да изпитваш страхопочитание пред Него. Такава боязън се постига в резултат на промени в твоя житейски нрав, на придобиване на познание за Бог и разбиране на Божиите дела, на разбиране на Божията същина и твоето признаване на факта, че си едно от Неговите сътворени същества. Следователно, като използвам думата „сърдечна“, за да определя боязънта тук, Моята цел е хората да разберат, че тяхната боязън от Бог трябва да идва от дълбините на сърцата им.

Сега обмислете тези пет изисквания: способен ли е някой от вас да постигне първите три? Имам предвид истинската вяра, преданото следване и пълното подчинение. Някои от вас способни ли са на тези неща? Зная, че ако бях казал всичките пет, безспорно нямаше да се намери нито един сред вас, който е способен, но сведох броя им до три. Помислете дали сте постигнали тези неща или не сте. Лесно ли се постига „истинска вяра“? (Не.) Не е лесно, защото хората често поставят Бог под въпрос. А какво ще кажете за „предано следване“? За какво се отнася това „предано“? (Да не бъдеш половинчат, а всеотдаен.) Да не бъдеш половинчат, а всеотдаен. Много точно казано! И така, способни ли сте да постигнете това изискване? Трябва да се постараете повече, нали? Към момента все още не сте успели да изпълните това изискване. Какво ще кажете за „пълно подчинение“ — това постигнахте ли? (Не.) Не сте постигнали и това. Често сте недостатъчно покорни и бунтовни; често не слушате, не искате да се покорявате или не искате да чуете. Това са трите най-основни изисквания, с които хората се сблъскват, след като добият навлизане в живота, но вие все още не сте ги постигнали. Така че, дали имате голям потенциал в момента? Днес, след като Ме чухте да казвам тези слова, чувствате ли се разтревожени? (Да.) Правилно е да изпитвате тревога. Не се опитвайте да избегнете тревожността. Аз се чувствам разтревожен за вас. Няма да разглеждам другите две изисквания; без съмнение никой тук не е способен да ги постигне. Вие сте разтревожени. И така, определихте ли целите си? Към какви цели и в каква посока трябва да се стремите и да насочвате усилията си? Имате ли цел? Позволете Ми да говоря ясно: щом постигнете тези пет изисквания, ще удовлетворите Бог. Всяко от тях е показател, както и крайна цел за съзряването на навлизането в живота на човек. Дори да избера само едно от тези изисквания, за което да говоря подробно, и да изисквам от вас да го изпълните, няма да е лесно да се постигне; трябва да понесете определени трудности и да положите известни усилия. Каква психична нагласа трябва да имате? Тя трябва да е същата като тази на пациент с рак, който чака да отиде на операционната маса. Защо казвам това? Ако искаш да вярваш в Бог и ако искаш да Го спечелиш и да спечелиш Неговото удовлетворение, тогава, ако не изтърпиш определена степен на болка и не положиш известни усилия, няма да си способен да постигнеш тези неща. Вие сте чували много проповеди, но това, че сте ги чули, не означава, че тази проповед е твоя; трябва да я усвоиш и да я превърнеш в нещо, което ти принадлежи. Трябва да я усвоиш в живота си и да я внесеш в съществуването си, като позволиш на тези слова и проповеди да направляват начина ти на живот и да придадат екзистенциална стойност и смисъл на живота ти. Когато това се случи, ще си е струвало да чуеш тези слова. Ако словата, които изричам, не доведат до никакъв подем в живота ти или не добавят никаква стойност към съществуването ти, тогава няма смисъл да ги слушаш. Разбирате това, нали? След като сте го разбрали, какво ще се случи по-нататък, зависи от вас. Трябва да се захванете за работа! Трябва да бъдете сериозни във всичко! Не бъдете объркани; времето лети! Повечето от вас вече вярват в Бог повече от десетилетие. Погледнете назад към изминалите десет години: колко спечелихте? И колко десетилетия ви остават да живеете в този живот? Нямате много време. Забрави за това дали Божието дело те очаква, дали Той ти е оставил възможност или дали отново ще извърши същото дело — не говори за тези неща. Можеш ли да обърнеш хода на последните десет години от живота си? С всеки изминал ден и с всяка направена крачка разполагаш с един ден по-малко. Времето не чака никого! Ти ще спечелиш от вярата си в Бог само ако подходиш към нея като към най-великото нещо в живота си, по-важно дори от храната, дрехите или каквото и да било друго. Ако вярваш само когато имаш време и не си способен да посветиш цялото си внимание на вярата си, и ако непрекъснато си объркан във вярата си, тогава няма да спечелиш нищо.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X)