Различните нагласи на човечеството към Бог

От това как хората се държат с Бог зависи тяхната съдба, както и това как Бог ще се отнася към тях и как ще се справи с тях. Сега ще дам няколко примера за това как хората се държат с Бог. Нека се вслушаме и да видим дали нравите и отношението в поведението им пред Бог са правилни или не. Нека разгледаме поведението на следните седем типа хора.

1) Има един тип хора, чието отношение към Бог е особено абсурдно. Тези хора смятат, че Бог е нещо като Бодхисатва или свято същество от човешките предания и се нуждае хората да се покланят три пъти, когато се срещнат, и да кадят тамян след всяко хранене. В резултат на това, когато се чувстват изключително благодарни за Неговата благодат и изпитват благодарност към Него, те често получават такъв порив. Те толкова много искат Богът, в който вярват днес, да може, подобно на святото същество, за което копнеят в сърцата си, да приеме начина, по който се покланят по три пъти при среща и кадят тамян след всяко хранене.

2) Някои хора възприемат Бог като жив Буда, способен да избави всички живи от страдание и да ги спаси; те Го възприемат като жив Буда, способен да ги изведе от морето на страданието. Вярата на тези хора в Бог предполага почитането Му като Буда. Въпреки че не кадят тамян, не се кланят и не принасят жертви, дълбоко в себе си те чувстват, че Бог е точно такъв Буда, който иска от тях само да бъдат добри и милосърдни, да не убиват живи същества, да се въздържат от ругатни по адрес на другите, да водят привидно честен живот и да не извършват никакви прегрешения. Те вярват, че тези неща са всичко, което Той иска от тях; това е Богът в сърцата им.

3) Някои хора се прекланят пред Бог, сякаш Той е велик или известен човек. Например, с каквито средства обича да говори този велик човек, с каквато интонация говори, каквито думи и речник използва, тона му, жестовете, мненията и действията му, държанието му — те копират всички тях и това са все неща, които те трябва да усвоят напълно в хода на вярата си в Бог.

4) Някои хора възприемат Бог като монарх, те смятат, че Той е над всичко друго и че никой не смее да Го оскърби, а ако някой го направи, този човек ще бъде наказан. Те почитат такъв монарх, защото монарсите заемат определено място в сърцата им. Техните мисли, начин на поведение, авторитет и природа — дори интересите и личният им живот — всички те се превръщат в нещо, което тези хора смятат, че трябва да разберат; те се превръщат във въпроси и проблеми, които ги вълнуват. В резултат на това те почитат Бог като монарх. Такава форма на вяра е нелепа.

5) Някои хора имат особена вяра в съществуването на Бог и тази вяра е дълбока и непоколебима. Тъй като обаче познанията им за Бог са толкова повърхностни и те почти не са изживявали Неговите слова, те Му се кланят като на идол. Този идол е Богът в сърцата им; това е нещо, от което чувстват, че трябва да се страхуват и да му се кланят, и нещо, което трябва да следват и на което трябва да подражават. Те възприемат Бог като идол, който трябва да следват през целия си живот. Те копират тона, с който говори Бог, и външно подражават на онези, които Бог харесва. Те често вършат неща, които изглеждат наивни, чисти и честни, и дори следват този идол, сякаш е партньор или спътник, с когото никога не могат да се разделят. Такава е тяхната форма на вяра.

6) Има един тип хора, които, въпреки че са прочели много от Божиите слова и са чули много проповеди, дълбоко в себе си чувстват, че единственият принцип, който стои зад тяхното поведение към Бог, е, че те винаги трябва да бъдат раболепни и да угодничат, или че трябва да възхваляват Бог, при това — да Го хвалят по нереалистичен начин. Те вярват, че Бог е Бог, който изисква от тях да се държат по такъв начин. Нещо повече, те вярват, че ако не го правят, във всеки един момент могат да предизвикат гнева Му или да извършат грях срещу Него и че в резултат на този грях Бог ще ги накаже. Това е Богът, когото пазят в сърцата си.

7) И след това са мнозинството от хората, които намират духовна подкрепа в Бог. Това е така, защото те живеят на този свят, те нямат покой или щастие и никъде не намират утеха. Щом намерят Бог, след като видят и чуят Неговите слова, те започват да таят скрита радост и въодушевление в сърцата си. Това е така, защото те вярват, че най-накрая са намерили място, което ще ощастливи духа им, и че най-накрая са намерили Бог, който ще им даде духовна храна. След като приемат Бог и започнат да Го следват, те стават щастливи и животът им е пълноценен. Те вече не се държат като невярващите, които се лутат през живота като зверове, и чувстват, че имат какво да очакват в живота. Така те смятат, че този Бог може да задоволи изцяло духовните им потребности и да им донесе голямо щастие както в ума, така и в духа. Без да го осъзнават, те стават неспособни да напуснат този Бог, който им дава такава духовна храна и който носи щастие на душите им и на всички членове на техните семейства. Те са уверени, че вярата в Бог не трябва да носи нищо повече от духовна храна.

Някой сред вас притежава ли нагласа към Бог, присъща на някой от тези различни видове, споменати по-горе? (Да.) Ако във вярата си в Бог сърцето на човек таи някоя от тези нагласи, способен ли е той наистина да застане пред Бог? Ако някой таи някоя от тези нагласи в сърцето си, дали вярва в Бог? Вярва ли такъв човек в Самия Бог, единствения истински Бог? (Не.) Щом не вярваш в Самия Бог, единствения истински Бог, в кого вярваш? Ако това, в което вярваш, не е Самият Бог, единственият истински Бог, тогава е възможно да вярваш в идол или велик човек, или Бодхисатва, или да почиташ Буда, който е в сърцето ти. Освен това е възможно да вярваш в обикновен човек. Накратко, поради различните форми на вяра и отношение на хората към Бог, те поставят в сърцата си Бог от собствените си познания, налагат въображението си върху Бог, поставят своето отношение към Бог и своите представи за Него наравно със Самия Бог, единствения истински Бог, а след това ги поддържат, за да бъдат утвърдени. Какво означава, когато хората имат такива неправилни нагласи към Бог? Това означава, че те са отхвърлили Самия истински Бог и почитат фалшив бог; това показва, че докато вярват в Бог, те Го отхвърлят и Му се противопоставят, и че отричат съществуването на истинския Бог. Ако хората продължават да се придържат към такива форми на вяра, какви последствия ще понесат? С такива форми на вяра ще могат ли да се доближат още повече до изпълнението на Божиите изисквания? (Не, няма да могат.) Напротив, заради своите представи и идеи те ще се отклоняват все повече от Божия път, защото посоката, която търсят, е противоположна на посоката, в която Бог изисква от тях да поемат. Чували ли сте някога историята за пътника, който „се опитвал да отиде на юг, докато колесницата му се движи на север“? Възможно е това да е точно такъв случай на опит да се отиде на юг чрез придвижване на север. Ако хората вярват в Бог по такъв нелеп начин, тогава колкото повече се стараеш, толкова повече ще се отдалечаваш от Бог. Затова ви съветвам следното: преди да тръгнеш, първо трябва да разбереш дали всъщност се движиш в правилната посока. Не полагайте усилия на сляпо и не забравяйте да се запитате: „Дали Богът, в когото вярвам, е Върховният владетел на всички неща? Дали Богът, в когото вярвам, е просто някой, който ми дава духовна храна? Дали Той е просто моят идол? Какво иска от мен този Бог, в когото вярвам? Одобрява ли Бог всичко, което правя? Дали всичките ми действия и търсения съответстват на стремежа ми да опозная Бог? Съответстват ли те на Неговите изисквания към мен? Дали пътят, по който вървя, е признат и одобрен от Бог? Доволен ли е Той от вярата ми?“. Ти трябва често и многократно да си задаваш тези въпроси. Ако искате да търсите познание за Бог, трябва да имате ясно съзнание и ясни цели, преди да успеете да Го удовлетворите.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият X)