Знаете ли кое познание е ключът към разбирането на праведния Божи нрав? Много неща могат да се кажат по тази тема от опит, но първо трябва да ви кажа няколко основни неща. За да разбере праведния Божи нрав, човек първо трябва да разбере емоциите на Бог: какво мрази Той, какво ненавижда, какво обича, към кого е толерантен и милостив и на какви хора дарява тази милост. Това е един съществен момент. Трябва също да разберете, че колкото и любящ да е Бог, колкото и милост и любов да има към хората, Бог не търпи никой да накърнява Неговата идентичност и положение, нито да накърнява Неговото достойнство. Въпреки че Бог обича хората, Той не ги глези. Той дава на хората Своята любов, Своята милост и Своята толерантност, но никога не ги е глезил; Бог има Свои принципи и Свои граници. Колкото и Божия любов да си почувствал, колкото и дълбока да е тя, никога не бива да се отнасяш към Бог така, както би се отнасял към друг човек. Макар да е вярно, че Бог се отнася към хората с пределна близост, ако човек възприема Бог просто като друг човек, като някой, който е равностоен на сътворено същество, като приятел или обект на поклонение, Бог ще скрие лицето Си от него и ще го изостави. Такъв е Неговият нрав и хората не трябва да подхождат към този въпрос лекомислено. Затова често виждаме такива слова, изречени от Бог, за праведния Божи нрав: няма значение колко път си изминал, колко работа си свършил или колко страдания си понесъл; щом накърниш Божия нрав, Той ще въздаде на всеки от вас според това, което сте извършили. Тоест Бог се отнася към хората с пределна близост, но хората не трябва да се отнасят към Бог като към приятел или роднина. Не наричай Бог свой „приятел“. Колкото и любов да си получил от Него, колкото и толерантен да е бил към теб, никога не бива да се отнасяш към Бог като към свой приятел. Това е праведният Божи нрав. Разбирате ли? Нужно ли е да говоря още за това? Имате ли някакво предварително разбиране по този въпрос? Като цяло това е най-лесната грешка, която хората допускат, независимо дали разбират доктрините или никога преди не са се замисляли по този въпрос. Когато хората оскърбят Бог, това може да не се дължи на отделно събитие или на нещо, което са казали, а по-скоро на отношението, което имат, и на състоянието, в което се намират. Това е много плашещо нещо. Някои хора вярват, че разбират Бог, че имат някакво познание за Него и дори може да правят някои неща, които удовлетворяват Бог. Те започват да се чувстват равни на Бог и смятат, че умело са се сприятелили с него. Такива чувства са ужасно погрешни. Ако нямаш задълбочено разбиране за това, ако не го разбираш ясно, много лесно ще оскърбиш Бог и ще накърниш праведния Божи нрав. Сега разбирате това, нали? Нима праведният Божи нрав не е единствен по рода си? Възможно ли е някога да бъде равен на нрава или моралните качества на човек? Никога не би могъл. Затова не бива да забравяш, че независимо от това как Бог се отнася към хората и какво мисли за тях, Божието положение, власт и идентичност никога не се променят. За човечеството Божията идентичност винаги е на Този, който господства над всички неща — Създателят.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VII)