Сатана използва знанието, за да поквари човека, а го контролира чрез слава и облаги (Избрани пасажи)

В процеса на усвояване на знание от човека Сатана прибягва до всякакви средства — било то чрез разкази, като им подхвърля по някоя частица познание, или като им позволява да задоволяват желанията и амбициите си. По какъв път надолу иска да те поведе Сатана? Хората си мислят, че в знанието няма нищо лошо, че стремежът към придобиването му е напълно естествен. То да бъде поднесено по привлекателен начин, да поощрява висши идеали и амбиции — това придава устрем на живота и е правилната житейска посока. Нима не е по-славно да изживееш дните си, достигайки личните си идеали и градейки добра кариера? Като прави това, човек не само почита предците си, но и получава възможност да остави своята следа в историята — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, със зловещите си мотиви, води хората по този път и това е всичко? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и възвишени да са човешките идеали, колкото и реалистични и подобаващи да са стремежите на хората, всичко, към което човекът се домогва и стреми, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение в живота на всеки човек и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Питате кои са тези две думи? Те са „слава“ и „облага“. Сатана прибягва до много меко средство, което никак не е радикално и което отлично се вписва в човешките представи, за да накара хората неусетно да приемат неговия начин на живот и неговите правила, по които да живеят, и да установят житейски цели и посоки в живота, и те несъзнателно започват да развиват амбиции в живота. Колкото и възвишени да изглеждат тези техни амбиции, те са неразривно свързани със „славата“ и „облагата“. Всичко, което великите и прочутите — всъщност всички хора — следват в живота се свежда до тези две думи: „слава“ и „облага“. Хората си въобразяват, че веднъж добили слава и облаги, могат да извлекат от тях изгода — високо обществено положение и значително богатство — и да се наслаждават на живота. За тях славата и облагите са своеобразен капитал, върху който могат да стъпят, за да достигнат живот на удоволствия и разюздани плътски наслади. Заради така жадуваните от човеците слава и облаги хората охотно, макар и несъзнателно, полагат в ръцете на Сатана телата си, умовете си и всичко свое, бъдещето и съдбите си. Правят го искрено и без миг колебание, без изобщо да им мине през ум, че ще трябва да си възвърнат всичко дадено. Щом така се осланят на Сатана и са му предани, в състояние ли са хората да запазят поне малко контрол над самите себе си? Категорично не. Те са изцяло под неговата власт. Затънали са до гуша в тресавище и не успяват да се измъкнат от него. Затъне ли в слава и облаги, човек спира да търси това, което е светло, което е справедливо и това, което е добро и красиво. Това е, защото славата и облагата са твърде изкусителни за хората; те се превръщат в неща, към които хората се стремят през целия си живот и дори за цяла вечност без край. Не е ли вярно това? Някой ще възрази, че знанието се свежда само до четене на книги и усвояване на нова, досега неизвестна на човека информация, за да не изостава той от света и да бъде в крак с времето. Че усвоява знания просто за да си осигури прехрана и някакво бъдеще и да задоволи елементарните си потребности. Но нима някой би се подложил на десетилетие усърдно учене с едничката цел да не остане гладен? Не, няма такива хора. Тогава защо изтърпява тези многогодишни лишения? Прави го за слава и облаги. Славата и облагата са далечният мираж, който зове хората, и те вярват, че само чрез собственото си усърдие, трудности и борби ще могат да следват пътя, който ще ги отведе до спечелването на слава и придобивки. Подобни хора изтърпяват тези трудности заради собственият си бъдещ път, заради бъдещите си наслади и за да придобие по-добър живот. Какво по-точно представлява това знание — можете ли да ми отговорите? Не се ли състои от правилата и житейските философии, внушени на хората от Сатана, като „обичай партията, родината и религията си“ или „мъдрият човек се примирява с обстоятелствата“? Не са ли житейските „възвишени идеали“, като идеите на великите личности, високия морал на прочутите или смелостта на героите, или благородството и добротата на запасалите саби герои на исторически романи внушени на човек от Сатана? Тези идеи влияят на поколение след поколение и представителите на всяко поколение са принудени да ги приемат. Животът им минава в мъчително преследване на „възвишените идеали“, за които са готови да жертват дори живота си. Това са средствата и това е начинът, по който Сатана използва знанието, за да поквари хората. А щом ги поведе по този път, дали са в състояние да се покоряват на Бог и да Го почитат? Способни ли са да приемат Божието слово и да се стремят към истината? Категорично не, защото са подведени от Сатана. Нека пак погледнем знанието, мислите и мненията, втълпени на хората от Сатана: съдържат ли те истината, че трябва да се покорим на Бог и да го почитаме? Има ли ги истините за боязън от Бог и отбягване на злото? Включват ли поне част от Божието слово? Съдържат ли изобщо нещо, свързано с истината? Абсолютно нищо — тези неща изцяло липсват. Убедени ли сте, че внушеното на хората от Сатана не съдържа никаква истина? Не смеете да го потвърдите, но както и да е. И така е добре, стига да признаеш, че „слава“ и „облага“ са двете основни думи, които Сатана използва, за да подмами хората по пътя на нечестивостта.

Да обобщим накратко обсъденото дотук: Какво използва Сатана, за да улови човека здраво в хватката си? (Слава и облаги.) И така, Сатана използва славата и облагите, за да овладее умовете на хората до степен, в която хората да мислят само за слава и облаги. Боричкат се за слава и облаги, понасят трудности за слава и облаги, подлагат се на унижения за слава и облаги, жертват всичко свое за слава и облаги и са готови на всякакви преценки и решения в името на слава и облаги. Така Сатана стяга човеците в невидими окови и те нямат нито силата, нито куража да се освободят от тях. Те несъзнателно носят тези окови и продължават напред с голяма трудност. Заради славата и облагата човечеството отбягва Бог, предава Го и става все по-нечестиво. Ето така се унищожават поколение след поколение насред славата и облагите за Сатана. Сега, като се вглеждаме в неговите действия, не са ли крайно отвратителни пъклените му подбуди? Може би все още не успявате да прозрете пъклените подбуди на Сатана, защото мислите, че човек не може да живее без слава и облаги. Мислите си, че ако загърбят облагите и славата, хората ще изгубят от поглед пътя пред себе си и целите си и че бъдещето им ще бъде тъмно, мъгливо и мрачно. Но полека-лека един ден всички вие ще осъзнаете, че славата и облагата са чудовищни окови, които Сатана използва, за да обвърже човечеството. Когато този ден настъпи, напълно ще се съпротивляваш срещу контрола на Сатана и напълно ще се съпротивляваш срещу оковите, които Сатана използва, за да те обвърже. Щом пожелаеш да отхвърлиш всичко, което Сатана ти е внушил, напълно ще се разделиш със Сатана и от дъното на душата си ще възненавидиш всичко, причинено ти от Сатана. Чак тогава човечеството ще има искрена любов и стремеж към Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI)