Какво носят на човечеството методите, които Сатана използва, за да покварява хората? Внасят ли нещо положително? Първо, могат ли хората да правят разлика между добро и зло? Би ли казал, че на този свят, независимо дали става дума за някоя известна или велика личност, или за някое списание или друго издание, стандартите, които те използват, за да преценят дали нещо е добро или зло, правилно или погрешно, са точни? Справедливи ли са оценките им за събитията и хората? Съдържат ли те истина? Дали този свят, това човечество, оценява положителните и негативните неща въз основа на стандарта на истината? (Не.) Защо хората нямат тази способност? Хората са изучили толкова много знания и знаят толкова много за науката, така че притежават големи способности, нали? Тогава защо са неспособни да правят разлика между положителни и негативни неща? Защо е така? (Защото хората нямат истина; науката и знанието не са истина.) Всичко, което Сатана носи на човечеството, е нечестиво, покварено и лишено от истина, живот и път. Можеш ли да кажеш, предвид нечестивостта и покварата, които Сатана носи на човека, че Сатана има любов? Можете ли да кажете, че човекът има любов? Някои хора биха казали: „Грешиш; по света има много хора, които помагат на бедните или бездомните. Те не са ли добри хора? Има и благотворителни организации, които вършат добра работа; нима работата, която вършат, не е добра?“. Какво бихте отговорили на това? Сатана използва много различни методи и теории, за да поквари човека. Това покваряване на човека неясно понятие ли е? Не, не е неясно. Сатана върши и някои практични неща, а също така прокарва гледни точки или теории в този свят и в обществото. Във всяка династия и във всяка епоха той популяризира дадена теория и втълпява мисли в съзнанието на хората. Тези мисли и теории постепенно се вкореняват в сърцата на хората, а след това те започват да живеят според тях. Щом започнат да живеят според тези неща, не се ли превръщат несъзнателно в Сатана? Не се ли сливат тогава хората със Сатана? Когато хората са се слели със Сатана, какво е тяхното отношение към Бог в крайна сметка? Не е ли същото отношение като това, което Сатана има към Бог? Никой не се осмелява да признае това, нали? Колко ужасяващо! Защо казвам, че природата на Сатана е нечестива? Не го казвам безпричинно; по-скоро природата на Сатана се определя и анализира въз основа на това, което е направил, и на нещата, които е разкрил. Ако просто кажа, че Сатана е нечестив, какво ще си помислите? Вие бихте си помислили: „Очевидно е, че Сатана е нечестив“. Затова те питам: „Кои аспекти на Сатана са нечестиви?“. Ако кажеш: „Съпротивата на Сатана срещу Бог е нечестива“, пак няма да се изразиш ясно. Сега, след като говорих за подробностите по този начин, имате ли разбиране за конкретното съдържание на същината на нечестивостта на Сатана? (Да.) Ако сте способни да видите ясно нечестивата природа на Сатана, тогава ще видите и собственото си положение. Има ли връзка между тези две неща? Полезно ли е това за вас или не? (Полезно е.) Когато говоря за същината на Божията святост, необходимо ли е да говоря за нечестивата същност на Сатана? Какво е мнението ви за това? (Да, необходимо е.) Защо? (Нечестивостта на Сатана подчертава Божията святост.) Дали е така? Това е отчасти вярно, в смисъл, че без нечестивостта на Сатана хората не биха знаели, че Бог е свят; това е правилно да се каже. Ако обаче кажеш, че Божията святост съществува само заради противоположността ѝ с нечестивостта на Сатана, това правилно ли е? Този диалектически начин на мислене е погрешен. Божията святост е изконната същина на Бог; дори когато Бог я разкрива чрез Своите дела, това пак е естествен израз на Божията същина и тя все още е изконна за Бог; тя винаги е съществувала и е присъща и вродена на Самия Бог, макар че човек не може да я види. Това е така, защото човек живее с покварения нрав на Сатана и под неговото влияние и не знае нищо за светостта, а още по-малко за конкретното съдържание на Божията святост. И така, от съществено значение ли е първо да разговаряме за нечестивата същност на Сатана? (Да, така е.) Някои хора могат да изкажат съмнение: „Ти говориш за Самия Бог, защо тогава винаги говориш за това как Сатана покварява хората и как природата на Сатана е нечестива?“. Сега вече сте разпръснали тези съмнения, нали? Едва когато хората имат разбиране за нечестивостта на Сатана и когато имат точно определение за него, когато хората могат ясно да видят конкретното съдържание и проявление на нечестивостта, източника и същината на нечестивостта, едва тогава, чрез обсъждане на Божията святост, хората могат ясно да осъзнаят или да разпознаят какво е Божията святост, какво е святост. Ако не обсъждам нечестивостта на Сатана, някои хора погрешно ще повярват, че някои неща, които хората правят в обществото и сред останалите, или някои неща, които съществуват на този свят, могат да имат някаква връзка със светостта. Нима това не е погрешна гледна точка? (Да, така е.)

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият V)