Заповедта на Бог Йехова към човека

Битие 2:15-17  И Бог Йехова взе човека, като го отведе в Едемската градина, за да работи там и да я пази. Бог Йехова даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“.

Прелъстяването на жената от змията

Битие 3:1-5  Змията беше по-коварна от всички животни в полето, които Бог Йехова бе създал. И тя рече на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от всички дървета в градината?“. Жената отговори на змията: „От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: „Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете“. А змията каза на жената: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“.

Тези два пасажа са откъси от книгата „Битие“ в Библията. Всички ли сте запознати с тях? Те разказват за събитията, случили се в началото, когато човекът е бил създаден първоначално; тези събития са реални. Нека най-напред разгледаме каква заповед дава Бог Йехова на Адам и Ева. Съдържанието на тази заповед е много важно за днешната ни тема. „Бог Йехова даде заповед на човека: „Яж свободно от всяко дърво в градината, но не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“. Какъв е смисълът на Божията заповед към човека в този откъс? Първо, Бог казва на човека какво може да яде, а именно — плодовете на много видове дървета. Няма опасност и отрова; всичко може да се яде и да се яде на воля, както човек пожелае, без притеснения и съмнения. Това е една част от Божията заповед. Другата част е предупреждение. В него Бог казва на човека, че не бива да яде плодовете от дървото за познаване на доброто и злото. Какво ще се случи, ако той яде от това дърво? Бог казва на човека, че ако яде от него, непременно ще умре. Не са ли ясни тези думи? Ако Бог ти е казал това, но не си разбрал защо, би ли приел словата Му като правило или заповед, на която трябва да се подчиниш? С тези думи трябва да се съобразим. Но независимо дали човек е способен да се подчини, Божиите слова са недвусмислени. Бог е казал на човека много ясно какво може и какво не бива да яде, както и какво ще се случи, ако яде това, което не бива да яде. В тези кратки слова, които Бог изрече, можеш ли да видиш нещо от Божия нрав? Дали са истински тези Божии слова? Нима в тях има измама? Нима има лъжа? Нима има заплаха? (Не.) Бог честно, правдиво и искрено е казал на човека какво може да яде и какво не бива да яде. Бог говори ясно и отчетливо. Нима има някакъв скрит смисъл в тези думи? Нима тези думи не са ясни? Нима има нужда от догадки? Няма нужда от предположения. Значението им е очевидно от пръв поглед. При прочитането им човек е напълно наясно с техния смисъл. Тоест това, което Бог иска да каже, и това, което иска да изрази, идва от Неговото сърце. Нещата, които Бог изразява, са чисти, ясни и категорични. Няма прикрити мотиви, нито скрити значения. Той говори на човека прямо, като му казва какво може да яде и какво не. Тоест чрез тези Божии слова човекът може да види, че Божието сърце е прозрачно и истинско. Тук няма и следа от лъжа; не е като да ти кажа, че не можеш да ядеш това, което е годно за ядене, или да ти кажа „Направи го и виж какво ще стане“ за нещата, които не бива да ядеш. Не това има предвид Бог. Каквото Бог мисли в сърцето си, това и казва. Ако кажа, че Бог е свят, защото се показва и разкрива в тези слова по този начин, може да ти се стори, че съм направил от мухата слон или че съм отишъл твърде далеч. Ако е така, не се притеснявайте — все още не сме приключили.

Нека сега поговорим за „Прелъстяването на жената от змията“. Кой е змията? Сатана. Той играе ролята на контрастиращ предмет в Божия шестхилядолетен план за управление и това е роля, която трябва да споменем, когато говорим за Божията святост. Защо казвам това? Ако не познаваш нечестивостта и покварата на Сатана, ако не познаваш природата на Сатана, тогава няма как да признаеш светостта и не можеш да разбереш какво всъщност представлява светостта. В объркването си хората вярват, че това, което прави Сатана, е правилно, защото живеят с такъв покварен нрав. Без фон за сравнение, без база за сравнение не можеш да разбереш какво е святост. Затова Сатана трябва да бъде споменат тук. Това не са празни приказки. Чрез думите и делата на Сатана ще разберем как действа, как развращава човечеството, каква е природата му и какъв е обликът му. И така, какво каза жената на змията? Жената разказа на змията какво ѝ беше казал Бог Йехова. Когато изричаше тези думи, дали беше сигурна, че това, което Бог ѝ е казал, е истина? Тя не можеше да бъде сигурна. Като наскоро сътворен човек тя нямаше способността да различава доброто от злото и не познаваше нищо около себе си. Ако съдим по думите, които изрече пред змията, тя не е била сигурна в сърцето си, че казаното от Бог е вярно; такова е било нейното отношение. И когато змията видя, че жената не е уверена в Божиите слова, тя каза: „Никак няма да умрете; но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“. Има ли нещо съмнително в тези думи? Когато четете това изречение, разбирате ли намеренията на змията? Какви са тези намерения? Тя искаше да съблазни тази жена, да ѝ попречи да се вслуша в Божиите слова, но не го казва направо. Затова можем да кажем, че тя е много лукава. Тя изразява смисъла по хитър и уклончив начин, за да постигне целта, която държи скрита в ума си, скрита от човека — такава е хитростта на змията. Начинът, по който Сатана говори и действа, винаги е бил такъв. Той казва, че не е сигурно, без да дава потвърждение в едната или другата посока. Но като чу това, сърцето на тази невежа жена се развълнува. Змията беше доволна, защото думите ѝ имаха желания ефект — такова беше лукавото намерение на змията. Нещо повече, змията я съблазни, като ѝ обеща резултат, който изглежда желан за хората, с думите: „В деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите“. Затова тя разсъждава: „Да ми се отворят очите е нещо хубаво!“. А след това змията каза нещо още по-ефективно, думи, непознати дотогава на човека, думи, които притежават огромна съблазнителна сила за онези, които ги чуят: „Ще бъдете като Бог, да познавате доброто и злото“. Нима тези думи не са много съблазнителни за човека? Това е все едно някой да ти каже: „Лицето ти е оформено прекрасно, само че носът ти е малко къс. Ако коригираш това, ще имаш красота от световна класа!“. Нима тези думи не биха развълнували сърцето на човек, който никога преди това не е имал желание да си прави пластична операция? Нима тези думи не са съблазнителни? Тази съблазън не те ли изкушава? А това не е ли изкушение? (Да.) Нима Бог говори по този начин? Нима имаше какъвто и да е намек за това в Божиите слова, които току-що прочетохме? Дали Бог говори това, което мисли в сърцето Си? Може ли човек да види Божието сърце чрез Неговите слова? (Да.) Но когато змията изрече тези думи към жената, успя ли да видиш сърцето ѝ? Не. И поради човешкото невежество човекът лесно се съблазни от думите на змията и лесно беше измамен. И така, успя ли да видиш намеренията на Сатана? Успя ли да видиш целта зад думите на Сатана? Успя ли да видиш интригите и хитростите на Сатана? (Не.) Какъв нрав издава начинът на говорене на Сатана? Каква същина видя в Сатана чрез тези думи? Нима тя не е коварна? Може би на пръв поглед ти се усмихва, а може и да не показва никакво изражение. Но в сърцето си той пресмята как да постигне целта си, а именно тази цел ти не можеш да видиш. Всички обещания, които ти дава, всички предимства, които описва, са прикритие за съблазънта. Тези неща ти изглеждат добри, затова смяташ, че това, което казва, е по-полезно, по-съществено от това, което казва Бог. Нима човекът не се превръща в покорен затворник, когато това се случи? Нима не е подла стратегията, която използва Сатана? Допускаш да потънеш в упадък. Без Сатана да си мръдне пръста, само като изрича тези две изречения, ти си готов с радост да следваш Сатана, да се подчиняваш на Сатана. Така целта на Сатана е постигната. Нима това намерение не е зловещо? Не е ли това най-първичното лице на Сатана? От думите на Сатана човек може да разбере зловещите му мотиви, да види отвратителния му лик и да види същината му. Нима не е така? Сравнявайки тези изречения, ако не ги анализираш, може да почувстваш, че словата на Бог Йехова са скучни, обикновени и банални, че те не оправдават лиричното възхваляване на Божията честност. Въпреки това, ако вземем за сравнение думите на Сатана и отвратителния му лик, нима тези Божии слова нямат значителна тежест за днешните хора? (Така е.) Чрез това сравнение човек може да почувства чистата безупречност на Бог. Всяка дума, която Сатана казва, както и мотивите, намеренията и начинът, по който говори — всички те са опорочени. Каква е основната характеристика на начина на говорене на Сатана? Сатана използва двусмислието, за да те съблазни, без да ти позволи да прозреш двуличието му, и не допуска да разбереш целта му; Сатана те оставя да се хванеш на въдицата, но ти трябва и да възхваляваш и възпяваш достойнствата му. Нима тази тактика не е обичайният похват на Сатана? (Така е.)

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият IV)

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.