Разбиране на Божията власт на макро- и микрониво

Властта на Бог е уникална. Тя е характерен израз и специфична същина на идентичността на Самия Бог, каквато не притежава никое от сътворените или несътворените същества; само Създателят притежава такава власт. Тоест, само Създателят — единственият Бог — е изразен по този начин и притежава тази същина. Защо тогава трябва да говорим за властта на Бог? Как властта на Самия Бог се различава от общата концепция за „власт“ в съзнанието на човека? Какво ѝ е специалното? Защо е особено важно да говорим за нея тук? Всеки от вас трябва внимателно да обмисли този въпрос. За повечето хора „Божията власт“ е смътна идея, която изисква много усилия, за да бъде разбрана, и всяко обсъждане на този въпрос вероятно ще бъде абстрактно. Следователно неизбежно ще има огромно разминаване между знанието за Божията власт, което човек е способен да има, и същината на Божията власт. За да се преодолее това разминаване, всеки трябва постепенно да достигне до познаването на Божията сила чрез хора, събития, предмети и различни явления, които са достъпни за хората и могат да бъдат разбрани в реалния им живот. И въпреки че фразата „Божия власт“ може да изглежда необяснима, Божията власт изобщо не е абстрактна. Той присъства до човек във всяка минута от живота му и го направлява всеки ден. Така в реалния си живот всеки със сигурност ще види и почувства най-осезаемия аспект на Божията власт. Този осезаем аспект е достатъчно доказателство, че Божията власт наистина съществува, и позволява на човека напълно да разпознае и осъзнае факта, че Бог притежава такава власт.

Бог е създал всичко и по силата на това властва над всички неща. Освен че господства над всички неща, Той също така контролира всичко. Какво означава тази идея, че „Бог контролира всичко“? Как може да бъде обяснена? Как се прилага в реалния живот? Как може разбирането на факта, че Бог контролира всичко, да доведе до разбиране на Неговата власт? От самата фраза „Бог контролира всичко“ трябва да ни стане ясно, че под контрола на Бог се намира не някаква част от планетите или част от творението, още по-малко пък някаква част от човечеството, а всичко: от огромното до микроскопичното, от видимото до невидимото, от звездите в космоса до живите същества на земята, а също и микроорганизмите, които не могат да се видят с невъоръжено око, и онези видове живот, които съществуват в други форми. Това е точното определение на „всичко“, което Бог „контролира“; това е мащабът на Божията власт, обхватът на Неговото върховенство и управление.

Преди да се появи човешкият род, космосът — всички планети и всички звезди на небето — вече съществуваше. На макрониво тези небесни тела непрекъснато са се въртели в орбитите си под контрола на Бог през целия период на своето съществуване, колкото и дълго да е траело то. Къде и точно кога минава определена планета, каква задача изпълнява определена планета и кога, коя планета по каква орбита се движи и кога тя изчезва или е заменена — всичко това се случва абсолютно безпогрешно. Позициите на планетите и разстоянията между тях се определят от строги закономерности, всяка от които може да бъде описана с точни данни. Пътищата, по които те се движат, скоростта и видът на техните орбити, времето, в което са в различни позиции — всичко това може да бъде точно измерено и описано с помощта на определени закони. В продължение на цели еони планетите са следвали тези закони, без ни най-малко да се отклоняват от тях. Никоя сила не може да промени или наруши техните орбити или моделите, които следват. Тъй като специалните закони, които управляват движението на планетите, и точните данни, които ги описват, са предопределени от властта на Създателя, те се подчиняват на тези закони по собствена воля, под върховенството и контрола на Бог. На макрониво не е трудно човек да открие някои модели, някои данни, както и някои странни и необясними закони или явления. И въпреки че човечеството не признава съществуването на Бог, нито приема факта, че Създателят е създал всичко и властва над него, както и не признава съществуването на властта на Създателя, човешките учени, астрономи и физици все по-често стигат до извода, че съществуването на всички обекти във вселената, принципите и закономерностите, които определят тяхното движение — всичко това се управлява и контролира от необятна и невидима тъмна енергия. Изправен пред този факт, човек е принуден да признае, че зад всички тези модели на движение стои Някой Могъщ, който ръководи всичко. Силата му е изключителна и въпреки че никой не може да види истинското Му лице, Той контролира и управлява всичко във всеки един момент. Никой човек и никаква сила не е в състояние да надхвърли границите на върховенството Му. Пред този факт човек трябва да признае, че законите, които управляват съществуването на всички неща, са извън контрола на хората и никой не може да ги промени. Трябва също така да признае, че хората не са в състояние напълно да разберат тези закони и че те не са възникнали по естествен начин, а са продиктувани от определен Повелител. Всичко това са изрази на Божията власт, които човечеството може да възприеме на макрониво.

На микрониво всички планини, реки, езера, морета, цялата суша, която човек може да види на земята, всички сезони, които преживява, всичко, което обитава Земята, включително растения, животни, микроорганизми и хора, е подчинено на Божието върховенство и контрол. Под върховенството и контрола на Бог всички неща се появяват или изчезват в съответствие с Неговите мисли. Възникват закони, които управляват съществуването им, и те растат и се размножават в съответствие с тях. Нито един човек или същество не може да бъде над тези закони. Защо е така? Единственият отговор е, че това е заради Божията власт. Или казано по друг начин, това е заради Божиите мисли и Божиите слова; заради личните действия на Самия Бог. Това означава, че властта на Бог и умът на Бог пораждат тези закони, които се разместват и променят в съответствие с Неговите мисли, и всички тези размествания и промени възникват или изчезват в съответствие с Неговия план. Вземете например епидемиите. Те избухват неочаквано. Никой не знае техния произход или точните причини, поради които се случват, и всеки път, когато епидемия стигне до някое място, онези, които са обречени, не могат да избегнат гибелта. Човешката наука разбира епидемиите като нещо, причинено от разпространението на дефектни или вредни микроби, и техните скорост, обхват и начин на предаване не могат да бъдат предсказани или контролирани от човешката наука. Въпреки че хората по всевъзможен начин се опитват да се противопоставят на епидемиите, те не са в състояние да контролират кои хора или животни ще бъдат неизбежно заразени при избухването на епидемия. Единственото нещо, което хората могат да направят, е да се опитат да ги предотвратят, да им се противопоставят и да ги изследват. Но никой не знае първопричините, които обясняват началото или края на всяка една епидемия, и никой не е в състояние да ги контролира. Изправени пред възникването и разпространението на епидемия, първото нещо, което хората предприемат, е да разработят ваксина, но често епидемията затихва сама, преди ваксината да е готова. Защо затихват епидемиите? Някои казват, че разпространението на микробите е било овладяно, докато други твърдят, че епидемиите отшумяват поради смяната на сезоните… Що се отнася до това колко обосновани са тези безумни предположения, науката не предлага никакви обяснения и не може да даде точен отговор. Човечеството трябва да се съобразява не само с тези предположения, но и с недостатъчното си разбиране за епидемиите и страха си от тях. В крайна сметка никой не знае защо започват епидемиите и защо свършват. Тъй като човечеството вярва само в науката, разчита изцяло на нея и нито признава властта на Създателя, нито приема неговото върховенство, то никога няма да получи отговор.

Под Божието върховенство всички неща се раждат, живеят и загиват благодарение на Неговата власт и Неговото управление. Някои неща се появяват и изчезват тихомълком и човек не може да обясни откъде са дошли или да разбере моделите, които следват, камо ли да разбере причините за появата и изчезването им. Въпреки че човек може да види със собствените си очи всичко, което се случва, може да го чуе със собствените си уши, може да го усети с тялото си; въпреки че всичко оказва влияние върху човека и въпреки че той подсъзнателно отбелязва относителната необичайност, периодичност или дори странност на различни явления, той все още не знае нищо за онова, което стои зад тях, тоест за намеренията на Създателя и Неговите мисли. Зад тези явления има много истории, много скрити истини. Тъй като човек се е отдалечил от Създателя и тъй като не приема факта, че властта на Създателя управлява всички неща, той никога няма да познае и няма да разбере всичко, което се случва под върховенството на властта на Създателя. По принцип Божият контрол и върховенство надхвърлят човешкото въображение, човешкото познание, човешкото разбиране и онова, което може да постигне човешката наука; те са непонятни за създаденото човечество. Някои казват: „Как можеш да вярваш, че всичко се подчинява на Божията власт, след като самият ти не си бил свидетел на Божието върховенство?“. Да виждаш невинаги означава да вярваш и невинаги означава да приемаш и разбираш. И така, откъде идва вярата? Мога да отговоря с увереност, че вярата възниква от нивото и дълбочината на разбирането и усещането на човека за реалността и първопричините за всичко. Ако вярваш, че Бог съществува, но не можеш да разпознаеш, а още по-малко да възприемеш Божия контрол и Божието върховенство над всичко, тогава в сърцето си никога няма да признаеш, че Бог притежава такава власт и че Неговата власт е единствена. Никога няма истински да приемеш Създателя за свой Господ и свой Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият III)