Пет типа хора

Според тяхното разбиране за Бог и тяхното разбиране и изживяване на Неговия праведен нрав, за да знаете на какъв етап се намирате в момента и какъв е вашият духовен ръст. В зависимост от познанието на хората за Бог и разбирането на Неговия праведен нрав, различните етапи и духовен ръст на хората могат да бъдат разделени на пет типа. Тази тема се основава на познаването на Единствения Бог и Неговия праведен нрав. Затова, докато четете следващите редове, трябва внимателно да се опитате да осъзнаете колко точно разбирате и знаете за неповторимостта на Бог и Неговия праведен нрав, а след това да използвате резултата, за да прецените в коя фаза се намирате в действителност, колко голям е вашият духовен ръст и кой от типовете хора сте в действителност.

Първи тип: фазата на бебето, увито в пелени

Какво се разбира под „бебе, увито в пелени“? Бебето, увито в пелени, е току-що появило се на този свят — новородено. Това е фазата, в която хората са най-незрели.

Хората в тази фаза по същество нямат осъзнатост или съзнание по въпросите на вярата в Бог. Те са объркани и невежи по отношение на всичко. Тези хора може да са вярвали в Бог от дълго време, а може изобщо да не са вярвали дълго, но тяхното объркано и невежо състояние и истинският им духовен ръст ги поставят във фазата на бебето, увито в пелени. Точното определение на състоянието на бебето, увито в пелени, е следното: колкото и дълго да са вярвали в Бог, такива хора винаги ще бъдат смутени, объркани и простодушни; те не знаят защо вярват в Бог, нито знаят Кой е Бог, нито кой точно е Бог. Въпреки че следват Бог, в сърцата им не съществува точно определение за Бог и те не могат да определят дали Този, Когото следват, е Бог, да не говорим дали наистина трябва да вярват в Бог и да Го следват. Това е истинското състояние на този тип хора. Мислите на тези хора са замъглени и, казано по-просто, вярата им е объркана. Те постоянно съществуват в състояние на недоумение и празнота, а думите „смутено“, „объркано“ и „простодушно“ обобщават тяхното състояние. Те никога не са виждали и не са чувствали съществуването на Бог и затова да им говорим за познаването на Бог е толкова безполезно, колкото и да ги караме да четат книга, написана с йероглифи — те нито ще я разберат, нито ще я приемат. За тях познаването на Бог е равносилно на слушане на нереална приказка. Макар че мислите им може да са замъглени, те всъщност твърдо вярват, че познаването на Бог е пълна загуба на време и усилия. Това е първият тип хора: бебето, увито в пелени.

Втори тип: фазата на кърмачето

В сравнение с бебето, увито в пелени, този тип хора са постигнали известен напредък. За съжаление, те все още нямат никакво разбиране за Бог. Те все още нямат ясно разбиране и прозрение за Бог и не са много наясно защо трябва да вярват в Бог, но в сърцата си имат своя собствена цел и ясни идеи. Те не се интересуват от това дали е правилно да вярват в Бог. Целта им и резултатът, към който се стремят чрез вярата в Бог, е да се наслаждават на Неговата благодат, да имат радост и мир, да водят удобен живот, да се радват на Божията грижа и закрила и да живеят под Божиите благословии. Те не се интересуват от степента, в която познават Бог; те не копнеят да търсят разбиране за Бог, нито се интересуват от това какво върши Бог или какво иска да свърши. Единственото, към което те сляпо се стремят, е да се наслаждават на Неговата благодат и да получат още от Неговите благословии; те се стремят да получат стократно повече в настоящaта епоха и вечен живот в идната. Мислите им, това, колко дават от себе си, тяхната отдаденост, както и страданията им, имат една и съща цел: да получат Божията благодат и благословии. Те не се интересуват от нищо друго. Този тип хора са сигурни единствено в това, че Бог може да пази хората и да им дарява Своята благодат. Може да се каже, че те не се интересуват и не са много наясно защо Бог иска да спаси човека или какъв резултат иска да постигне със Своите слова и дела. Те никога не са полагали усилия да опознаят Божията същност и Неговия праведен нрав, нито проявяват интерес към това. Те нямат склонност да обръщат внимание на тези неща, а и не желаят да ги знаят. Те не желаят да питат за Божието дело, за Божиите изисквания към човека, за Божиите намерения или за каквото и да било друго, свързано с Бог, а и нямат склонност да питат за тези неща. Това е така, защото те вярват, че тези въпроси не са свързани с ползването на Божията благодат, и се интересуват само от Такъв Бог, Който съществува в пряка връзка с техните собствени интереси и Който може да дарява човека с благодат. Те не се интересуват от нищо друго и затова не могат да навлязат в истината реалност, независимо от това колко години са вярвали в Бог. Ако няма кой да ги пои или храни често, за тях е трудно да продължат по пътя на вярата в Бог. Ако не могат да се наслаждават на предишната си радост и мир или на Божията благодат, тогава е напълно възможно да се отдръпнат. Това е вторият тип хора — хората, които живеят в кърмаческата фаза.

Трети тип: фазата на отбиване на бебето или фазата на малкото дете

Тази група хора притежават известна доза ясно съзнание. Те осъзнават, че да се наслаждават на Божията благодат не означава, че самите те притежават истински опит, и осъзнават, че дори и да не се уморяват да търсят радост и мир, да търсят благодат, или дали са способни да свидетелстват, като споделят своя опит в насладата от Божията благодат или като възхваляват Бог за благословиите, които Той им е дал, не означава, че притежават живот, нито че притежават реалността на истината. Като изхождат от своето съзнание, те престават да таят необуздани надежди, че само ще бъдат придружавани от Божията благодат; напротив, докато се наслаждават на Божията благодат, те едновременно с това желаят да направят нещо за Бог. Те са готови да изпълняват дълга си, да понесат известни трудности и умора, да се ангажират в някаква степен да съдействат на Бог. Въпреки това, тъй като стремежът им към вяра в Бог е твърде опорочен, тъй като личните намерения и желания, които таят, са твърде силни, тъй като нравът им е твърде необуздано арогантен, за тях е много трудно да удовлетворят Божиите намерения и да бъдат предани на Бог. Затова те често не могат да осъществят личните си желания и да изпълнят обещанията си към Бог. Те често изпадат в състояния на противоречие: много искат да задоволят Бог във възможно най-голяма степен, но използват всичките си сили, за да Му се противопоставят, и често дават обети на Бог, но след това бързо нарушават клетвите си. Още по-често те изпадат в други състояния на противоречие: те искрено вярват в Бог, но отричат Него и всичко, което произлиза от Него; нетърпеливо се надяват, че Бог ще ги просвети, ще ги води, ще им предоставя ресурс и ще им помага, но продължават да търсят свой собствен изход. Те искат да разберат и да опознаят Бог, но не са готови да се приближат до Него. Вместо това те все отбягват Бог и сърцата им са затворени за Него. Макар да имат повърхностно разбиране и изживяване на буквалното значение на Божиите слова и на истината, както и повърхностна представа за Бог и за истината, подсъзнателно те все още не могат да потвърдят или да определят дали Бог е истината, нито да потвърдят дали Бог е наистина праведен. Те не могат и да определят реалистичност на Божия нрав и същност, да не говорим за действителното Му съществуване. Тяхната вяра в Бог винаги съдържа съмнения и погрешни разбирания, както и фантазии и представи. Докато се наслаждават на Божията благодат, те също така неохотно изживяват или практикуват някои истини, които смятат за осъществими, за да обогатят вярата си, да увеличат опита си във вярата в Бог, да проверят разбирането си за вярата в Бог и да задоволят суетата си, като вървят по житейския път, който сами са установили, и като извършват справедливо дело за човечеството. В същото време те правят тези неща, за да задоволят собственото си желание да получат благословии, което е част от залог, който правят с надеждата да получат по-големи благословии за човечеството и за да осъществят амбициозния си стремеж и желанието на целия си живот да не се успокоят, докато не придобият Бог. Тези хора рядко успяват да получат Божието просветление, тъй като желанието и намерението им да получат благословии са твърде важни за тях. Те не желаят да се откажат от това и наистина не биха могли да го понесат. Те се опасяват, че без желанието да придобият благословии, без дългогодишната амбиция да не се успокоят, докато не придобият Бог, ще загубят мотивацията да вярват в Бог. Затова те не искат да се изправят пред реалността. Те не желаят да се изправят пред Божиите слова или Божието дело. Те не желаят да се изправят пред Божия нрав или същност, да не говорим за темата за познаването на Бог. Това е така, защото щом Бог, Неговата същност и праведният Му нрав заместят представите им, мечтите им ще се изпарят във въздуха, а тяхната така наречена чиста вяра и „заслугите“, натрупани в продължение на години усърдна работа, ще изчезнат и ще се превърнат в нищо. По същия начин тяхната „територия“, която са завладели с пот и кръв през годините, ще се срине. Всичко това ще означава, че дългогодишната им упорита работа и усилия са били напразни и че трябва да започнат отново от нулата. Това е най-тежката болка, която могат да понесат в сърцата си, и е резултатът, който най-малко желаят да видят, поради което винаги упорито се придържат към подобна патова ситуация и отказват да се върнат назад. Това е третият тип хора: хората, които са във фазата на отбиване на бебето.

Трите типа хора, описани по-горе, тоест хората, които се намират в тези три фази, не притежават истинска вяра в идентичността и статута на Бог или в Неговия праведен нрав, нито признават или утвърждават ясно и точно тези неща. Ето защо за тези три типа хора е много трудно да навлязат в реалността на истината, а също така им е трудно да получат Божията милост, просветление или озарение, защото начинът, по който вярват в Бог и погрешното им отношение към Бог правят невъзможно Той да работи в сърцата им. Техните съмнения, заблуди и фантазии за Бог надхвърлят вярата им в Бог и познанието им за Него. Това са три типа хора, които са изложени на голям риск, и това са три много опасни фази. Когато човек поддържа отношение на съмнение към Бог, към Божията същност, към Божията идентичност, към въпроса дали Бог е истината и към това дали Той съществува наистина, и когато не може да бъде сигурен в тези неща, как може да приеме всичко, което идва от Бог? Как може човек да приеме факта, че Бог е истината, пътят и животът? Как може човек да приеме Божието наказание и правосъдие? Как може човек да приеме Божието спасение? Как може такъв човек да получи истинското Божие напътствие и ресурс? Онези, които се намират в тези три фази, могат да се противопоставят на Бог, да Го съдят, да Го хулят или да Го предадат по всяко време. Те могат да изоставят истинския път и да се откажат от Бог по всяко време. Тоест хората в тези три фази се намират в критичен период, тъй като не са навлезли в правия път на вярата в Бог.

Четвърти тип: фазата на съзряващото дете или детството

След като човек е бил отбит, т.е. след като се е насладил на достатъчно благодат, той започва да изследва какво означава да вярва в Бог, започва да иска да разбере отговорите на различни въпроси, като например защо човек живее, как трябва да живее и защо Бог извършва Своето дело в човека. Когато тези неясни мисли и объркани мисловни модели се зародят и започнат да съществуват в главите на хората, те непрекъснато получават поене и са способни да изпълняват задълженията си. През този период те вече не се съмняват в истинността на Божието съществуване и имат точно разбиране за това какво означава да вярваш в Бог. На тази основа те постепенно придобиват познание за Бог и постепенно получават някои отговори на своите неясни мисли и объркани мисловни модели относно Божия нрав и същност. По отношение на промените в нрава им, както и на познанието им за Бог, хората в тази фаза започват да вървят по правилния път и навлизат в преходен период. На този етап хората започват да придобиват живот. Ясни признаци за това, че притежават живот, са постепенното разрешаване на различните въпроси, свързани с познаването на Бог, Който хората таят в сърцата си — като погрешни разбирания, идеи, представи и неясни определения за Бог — и не само че започват наистина да вярват и да признават реалистичността на съществуването на Бог, но и започват да притежават точно определение за Бог и имат правилното място за Бог в сърцата си, а истинското следване на Бог заменя неясната им вяра. По време на тази фаза хората постепенно опознават погрешните си схващания за Бог и погрешните си стремежи и начини на вярване. Те започват да копнеят за истината, за изживяване на Божието правосъдие, укор и дисциплина и за промяна в нрава си. В тази фаза те постепенно изоставят всякакви представи и идеи за Бог, като същевременно променят и коригират неправилното си познание за Бог и придобиват правилно основополагащо познание за Бог. Въпреки че част от знанията, които хората в тази фаза притежават, не са много конкретни или точни, те поне постепенно започват да изоставят своите представи, погрешни знания и неправилни разбирания за Бог; те вече не поддържат собствените си представи и идеи за Бог. Те започват да се учат как да изоставят — да изоставят неща, които се намират сред собствените им представи, неща от знанието и неща от Сатана; те започват да проявяват готовност да се подчиняват на правилните и положителни неща, дори на неща, които идват от Божиите слова и които отговарят на истината. Те също така започват да се опитват да изживяват Божиите слова, да опознават и изпълняват лично Неговите слова, да приемат Неговите слова като принципи за своите действия и като основа за промяна на своя нрав. През този период хората несъзнателно приемат Божието правосъдие и наказание и несъзнателно приемат Божиите слова за свой живот. Докато приемат Божието правосъдие, наказание и слова, те все повече осъзнават и чувстват, че Бог, в Когото вярват в сърцата си, наистина съществува. В Божиите слова, в изживяванията си и в живота си те все повече чувстват, че Бог винаги е управлявал човешката съдба и винаги е водил човека и му е предоставял ресурс. Чрез общуването си с Бог те постепенно потвърждават съществуването на Бог. Следователно, преди да са го осъзнали, те вече подсъзнателно са одобрили и са започнали да вярват твърдо в Божието дело и са одобрили Божиите слова. След като хората одобрят Божиите слова и дела, те непрестанно се отричат от себе си, от собствените си представи, от собственото си знание, от собствените си фантазии и същевременно непрестанно търсят каква е истината и какви са Божиите намерения. Познанието на хората за Бог в тази фаза на развитие е доста повърхностно — те дори не са способни ясно да обяснят това познание с думи, нито да го изразят с конкретни детайли — и имат само разбиране, основано на възприятията. Въпреки това, когато се съпостави с предходните три фази, незрелият живот на хората през този период вече е получил напояване и захранване с Божиите слова и така вече е започнал да покълва. Животът им е като семе, заровено в земята; след като получи влага и хранителни вещества, то ще пробие през почвата и покълването му ще представлява зараждането на нов живот. Това зараждане позволява да се видят признаците на живот. Когато хората имат живот, те растат. Следователно върху тези основи — като постепенно си проправят път в правилната посока на вярата в Бог, като изоставят собствените си представи и получават Божието напътствие — животът на хората неизбежно ще се развива малко по малко. По какъв критерий се измерва този растеж? Той се измерва според опита на човека с Божиите слова и истинското му разбиране за праведния Божи нрав. Въпреки че им е много трудно да използват собствените си думи, за да опишат точно познанието си за Бог и Неговата същина през този период на израстване, тази група хора вече не желае субективно да търси удоволствие чрез наслада от Божията благодат или да вярва в Бог, за да преследва собствената си цел да получи Неговата благодат. Вместо това те са готови да се стремят към начин на живот, основан на Божието слово, и да станат обект на Божието спасение. Освен това те са уверени и готови да приемат Божието правосъдие и наказание. Това е белег за човек, който е във фазата на растеж.

Въпреки че хората в тази фаза имат известно познание за праведния Божи нрав, това познание е много мъгляво и неясно. Макар да не могат ясно да обяснят тези неща, те смятат, че вече са придобили нещо вътрешно, тъй като са получили известна степен на познание и разбиране на праведния Божи нрав чрез Божието наказание и правосъдие. Всичко това обаче е доста повърхностно и все още е в начален стадий. Тази група хора имат конкретна гледна точка, с която се отнасят към Божията благодат, която се изразява в промяна на целите, които преследват, и на начина, по който ги преследват. Те вече са видели в Божиите слова и дела, в различни Негови изисквания към човека и в Неговите откровения към хората, че ще загубят смисъла на вярата си в Бог, ако все още не се стремят към истината, ако все още не се стремят да навлязат в реалността, ако все още не се стремят да удовлетворят и познаят Бог, като изживяват Неговите слова. Те виждат, че колкото и да се наслаждават на Божията благодат, не могат да променят своя нрав, да удовлетворят Бог или да Го познаят, и че ако хората постоянно живеят с Божията благодат, никога няма да постигнат растеж, да придобият живот или да са способни да получат спасение. В обобщение, ако човек не може истински да изживее Божиите слова и не е способен да познава Бог чрез Неговите слова, той ще остане на нивото на бебето завинаги и никога няма да направи нито крачка напред в растежа на своя живот. Нима има някаква възможност Бог да те направи пълноценен, ако вечно съществуваш в стадия на бебе, ако никога не навлезеш в реалността на Божието слово, ако никога не приемеш Божието слово за свой живот, ако никога не притежаваш истинска вяра и познание за Бог? Затова всеки, който навлезе в реалността на Божието слово, всеки, който приеме Божието слово за свой живот, всеки, който започне да приема Божието наказание и правосъдие, всеки, чийто покварен нрав започне да се променя, и всеки, чието сърце копнее за истината, който има желание да познава Бог и желание да приеме Божието спасение, е човек, който наистина притежава живот. Това в действителност е четвъртият тип хора — съзряващото дете, човекът в стадия на детството.

Пети тип: фазата на жизнено съзряване или фазата на зрялост

След като изживеят фазата на детството и се препъват през нея — фаза на растеж, изпълнена с многократни възходи и падения — животът на хората се стабилизира, темпото им на напредване вече е равномерно и никой не е в състояние да ги възпрепятства. Въпреки че пътят пред тях все още е труден и неравен, те вече не са слаби или уплашени, не се лутат и не губят пътя си. Техните основи са вкоренени дълбоко в действителното изживяване на Божието слово, а сърцата им са привлечени от Божието достойнство и величие. Те копнеят да следват Божиите стъпки, да опознаят Неговата същина, да знаят всичко за Бог.

Хората в тази фаза вече знаят ясно в кого вярват, знаят ясно защо трябва да вярват в Бог и какъв е смисълът на това да живеят, и знаят ясно, че всичко, което Бог изрича, е истината. В дългогодишния си опит те осъзнават, че без Божието правосъдие и наказание човек никога няма да може да удовлетвори или да познае Бог и никога няма да може наистина да дойде пред Него. В сърцата на тези хора има силно желание да бъдат подложени на изпитание от Бог, за да могат да видят праведния Божи нрав по време на изпитанието, да придобият по-чиста любов и същевременно да са способни по-истински да разберат и познават Бог. Хората в тази фаза вече са се сбогували напълно с бебешкия етап и с етапа, в който се наслаждават на Божията благодат и се насищат с хляб. Те вече не възлагат чудати надежди, че ще накарат Бог да прояви толерантност и милост към тях, а по-скоро имат увереността да приемат и да се надяват на непрестанно Божие правосъдие и наказание, за да се разделят с покварения си нрав и да удовлетворят Бог. Познанието им за Бог и всички техни стремежи, или крайните цели на техните стремежи, са много ясни в сърцата им. Затова хората, които са във фазата на зрялост, вече напълно са се сбогували с фазата на неясната вяра, с фазата, в която разчитат на благодатта за спасение, с фазата на незрял живот, който не може да издържи на изпитанията, с фазата на мъглявост, с фазата на лутане, с фазата на чести безпътици, с нестабилния период на редуване на внезапна горещина и студ и с фазата, в която човек сляпо следва Бог. Хората от този тип често получават Божието просветление и озарение и често влизат в истинска близост и общуване с Бог. Може да се каже, че хората, които живеят в тази фаза, вече са разбрали част от Божиите намерения, че са способни да откриват принципите на истината във всичко, което правят, и че знаят как да удовлетворяват Божиите намерения. Освен това те са открили пътя към познаването на Бог и са започнали да свидетелстват за своето познание за Бог. В процеса на поетапното израстване те постепенно придобиват разбиране и познание за Божиите намерения: за Божието намерение при сътворяването на човечеството и за Божието намерение при управлението на човечеството. Те постепенно придобиват разбиране и познание и за праведния Божи нрав по отношение на неговата същина. Никоя човешка представа или фантазия не може да замени това знание. Макар да не може да се каже, че в петата фаза животът на даден човек е напълно зрял или че този човек е праведен или пълноценен, такъв човек все пак вече е направил крачка към фазата на зрялост в живота и вече е способен да дойде пред Бог, да застане лице в лице с Божието слово и с Бог. Тъй като такъв човек е изживял толкова много от Божието слово, преживял е безброй изпитания и е преживял безброй случаи на дисциплиниране, правосъдие и наказание от Бог, неговото покорство пред Бог не е относително, а безусловно. Познанието му за Бог се е променило от подсъзнателно към ясно и конкретно, от повърхностно към задълбочено, от смътно и неясно към точно и осезаемо. Той е преминал от напрегнато лутане и пасивно търсене към познание, което не изисква усилие, и към активно свидетелстване. Може да се каже, че хората в тази фаза притежават истината реалност на Божието слово, че са стъпили на път към усъвършенстването, подобен на пътя, по който е вървял Петър. Това е петият тип хора, които живеят в състояние на съзряване — фазата на зрелостта.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)