Човечеството печели Божията милост и толерантност чрез искрено покаяние (Избрани пасажи)

Предупреждението на Бог Йехова достига до ниневийците

Нека продължим към втория откъс, третата глава от Книгата на Йона: „Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: „Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана“. Това са словата, които Бог казва лично на Йона, за да ги предаде на ниневийците, затова, разбира се, това са словата, които Йехова иска да каже на ниневийците. Тези слова казват на хората, че Бог е започнал да се отвращава от жителите на града и да ги ненавижда, тъй като тяхното нечестие е стигнало до Него, и затова пожела да унищожи този град. Преди обаче да разруши града, Бог искаше да уведоми ниневийците и същевременно да им даде възможност да се покаят за своето безчестие и да започнат нов живот. Те щели да имат тази възможност четиридесет дни и нито ден повече. Тоест, ако хората в града не се покаели, не признаели греховете си и не паднели по очи пред Бог Йехова в рамките на четиридесет дни, Бог щял да унищожи града, както унищожил Содом. Това искаше да каже Бог Йехова на жителите на Ниневия. Ясно е, че това не е обикновено изявление. То не само изразява гнева на Бог Йехова, но и отношението Му към ниневийците, като същевременно служи като официално предупреждение към хората, живеещи в града. Това предупреждение им казваше, че нечестивите им постъпки са им навлекли ненавистта на Бог Йехова и скоро ще ги доведат до ръба на собственото им изтребление. Затова животът на всеки жител на Ниневия беше в непосредствена опасност.

Яркият контраст между реакциите на Ниневия и Содом към предупреждението на Бог Йехова

Какво означава да бъдеш поразен? На разговорен език това означава да не съществуваш повече. По какъв начин обаче? Кой би могъл да срине цял град? Разбира се, би било невъзможно човек да извърши подобно нещо. Жителите на Ниневия не бяха глупаци и щом чуха тези думи, те разбраха. Те знаеха, че съобщението е дошло от Бог, знаели, че Бог ще извърши делото Си, и знаеха, че тяхното нечестие е оскърбило Бог Йехова и е предизвикало гнева Му към тях, така че скоро щели да бъдат унищожени заедно с града си. Как постъпиха жителите на града, след като чуха предупреждението на Бог Йехова? Библията описва реакциите на хората в подробности — от царя до обикновените хора. В писанията са записани следните думи: „И ниневийските жители повярваха в Бог; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия; понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел. С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: „хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му (…)“ (Йона 3:5-9).

След като чуха съобщението на Бог Йехова, жителите на Ниневия показаха отношение, напълно противоположно на това на жителите на Содом — докато жителите на Содом открито се противопоставиха на Бог, като трупаха грях връз грях, ниневийците, след като чуха тези думи, не пренебрегнаха проблема и не се съпротивляваха. Вместо това те повярваха на Бог и обявиха пости. Какво означава думата „повярваха“ тук? Самата дума предполага вяра и покорство. Ако използваме действителното поведение на ниневийците, за да обясним тази дума, това означава, че те повярваха, че Бог може и ще направи това, което казва, и че бяха готови да се покаят. Изпитваха ли страх хората в Ниневия, изправени пред предстоящото бедствие? Тяхната вяра всяваше страх в сърцата им. И така, какво можем да използваме, за да докажем вярата и страха на ниневийците? Както е казано в Библията: „(…) прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия“. Това означава, че ниневийците наистина повярваха и че от тази вяра е дошъл страхът, който ги накара да постят и да облекат вретище. Така те показаха, че започват да се покайват. В пълен контраст с жителите на Содом ниневийците не само не се противопоставиха на Бог, но и ясно показаха своето покаяние чрез поведението и действията си. Разбира се, това е нещо, което всички жители на Ниневия направиха, а не само обикновените хора, и царят не правеше изключение.

Покаянието на ниневийския цар печели похвалата на Бог Йехова

Когато ниневийският цар чу тази вест, той стана от престола си, съблече мантията си, облече се във вретище и седна в пепелта. След това обяви, че на никого в града не е позволено да вкуси каквото и да било, а на овцете, воловете и останалия добитък не е позволено да пасат или да пият вода. И хората, и добитъкът трябвало да се облекат във вретище, а народът — да отправя горещи молби към Бог. Царят също така обяви, че всеки един от тях ще се отвърне от лошия си път и ще остави неправдата, която е в ръцете му. Съдейки по тази поредица от действия, ниневийският цар изпитваше искрено покаяние в сърцето си. Поредицата от действия, които той предприе — стана от трона, свали царската мантия, облече вретище и седна в пепелта — показва на хората, че царят на Ниневия оставяше настрана царския си статут и обличаше вретище наравно с обикновените хора. Тоест ниневийският цар не зае царския си пост, за да продължи по лошия си път или с неправдата, която е в ръцете му, след като чу съобщението от Бог Йехова; напротив, той остави властта, която имаше, и се покая пред Бог Йехова. В този момент ниневийският цар не се разкайваше като цар; той беше дошъл пред Бог да се покае и да изповяда греховете си като обикновен подвластен на Бог. Освен това той нареди на целия град да се покае и да изповяда греховете си пред Бог Йехова така, както направи той; още повече, както се вижда от писанията, той имаше и конкретен план как да стане това: „Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; (…) и нека викат силно към Бог, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му“. Като владетел на града ниневийският цар имаше върховен статут и власт и можеше да прави всичко, което пожелае. Изправен пред съобщението на Бог Йехова, той можеше да пренебрегне въпроса или просто да се покае и да изповяда греховете си, а що се отнася до това дали хората в града щяха да изберат да се покаят, той можеше напълно да пренебрегне този въпрос. Ниневийският цар обаче изобщо не постъпи така. Той не само стана от престола си, облече вретище и седна в пепел, покая се и изповяда греховете си пред Бог Йехова, но и нареди на всички хора и животни в града да направят същото. Той дори нареди на хората да „викат силно към Бог“. С тази поредица от действия ниневийският цар наистина постигна това, което трябва да прави един владетел. Тази поредица от действия е трудно постижима за който и да е цар в човешката история и всъщност никой друг цар не е постигал тези неща. Тези действия могат да се нарекат безпрецедентни в човешката история и са достойни за възпоменаване и подражание от хората. От зората на човечеството всеки цар е карал своите поданици да се противопоставят на Бог. Никой до тогава не бил карал поданиците си да умоляват Бог, за да търсят изкупление за нечестието си, да получат прошка от Бог Йехова и да избегнат неизбежното наказание. Царят на Ниневия обаче успя да накара поданиците си да се обърнат към Бог, да се отвърнат от лошия си път и да се откажат от неправдата, която е в ръцете им. Освен това той успя да остави трона си, а в замяна на това Бог Йехова размисли и съжали, оттегли гнева Си и позволи на хората от града да оцелеят, като ги опази от унищожение. Постъпката на царя може да се нарече рядко чудо в човешката история и дори образцов пример на покварени хора, които се покайват и изповядват греховете си пред Бог.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.