Ежедневни Божии слова: Познаване на Бог | Откъс 108

Божият гняв е защита за всички сили на справедливостта и за всички положителни неща (Избрани пасажи)

Божията нетърпимост към оскърблението е Негова неповторима същност; Божият гняв е Негов неповторим нрав; Божието величие е Негова неповторима същност. Принципът, който стои зад Божия яд, е потвърждение за Неговата идентичност и статут, които единствено Той притежава. От само себе си се разбира, че този принцип е и символ на същността на Самия Единствен Бог. Божият нрав е Негова присъща същност, която изобщо не се променя с течение на времето, нито с промяната на географското положение. Присъщият Му нрав е Негова свойствена същност. Върху когото и да извършва Своето дело, Неговата същност не се променя, нито се променя праведният Му нрав. Когато някой разгневи Бог, това, което Бог излива, е Неговият присъщ нрав; в такъв момент принципът, който стои зад Неговия гняв, не се променя, нито се променят Неговите неповторими идентичност и статут. Той не се гневи заради промяна в същността Си или защото в Неговия нрав се надигат различни стихии, а защото противопоставянето на човека срещу Него накърнява Неговия нрав. Явната провокация на човека към Бог е сериозно предизвикателство към собствената идентичност и статут на Бог. Според Бог, когато човек Го предизвиква, той Го оспорва и изкушава гнева Му. Когато човек се противопоставя на Бог, когато оспорва Бог, когато постоянно изкушава Божия яд — а именно в такива моменти грехът се разраства — Божият гняв по естествен начин се разкрива и проявява. Затова изразяването на Божия гняв е символ на това, че всички нечестиви сили ще престанат да съществуват, и на това, че всички враждебни сили ще бъдат унищожени. В това се състои неповторимостта на праведния Божи нрав и на Божия гняв. Когато Божието достойнство и святост бъдат оспорени, когато силите на справедливостта бъдат възпрепятствани и станат невидими за човека, тогава Бог ще излее гнева Си. Заради Божията същност всички сили на земята, които оспорват Бог, противопоставят Му се и се борят срещу Него, са нечестиви, покварени и несправедливи; те идват от Сатана и му принадлежат. Тъй като Бог е справедлив, светъл и безупречно свят, всички нечестиви, покварени и принадлежащи на Сатана неща ще изчезнат, когато Божият гняв се разрази.

Макар че изливането на Божия гняв е един от аспектите на изразяване на Неговия праведен нрав, Божият яд в никакъв случай не е безразборен по отношение на целта си, нито е безпринципен. Напротив, Бог не се разгневява бързо, нито разкрива с лека ръка Своя гняв и величие. Нещо повече, Божият гняв е доста контролиран и премерен; той изобщо не може да се сравнява с начина, по който човек е склонен да избухва в ярост или да излива гнева си. В Библията са записани много разговори между човека и Бог. Думите на някои от хората, участващи в разговорите, са повърхностни, невежи и инфантилни, но Бог не ги поразява и не ги осъжда. По-специално, по време на изпитанието на Йов, как се отнася Бог Йехова към тримата приятели на Йов и към останалите, след като чува думите, които те казват на Йов? Осъди ли ги? Разгневи ли им се? Той не направи нищо подобно! Вместо това Той каза на Йов да отправи молби от тяхно име и да се моли за тях, но Самият Бог не взе грешките им присърце. Всички тези примери представят основното отношение на Бог към хората, както са покварени и невежи. Следователно отприщването на Божия гняв в никакъв случай не е израз на Неговото настроение, нито е начин да излее чувствата Си. Противно на погрешното разбиране на хората, Божият гняв не е пълен изблик на ярост. Бог не отприщва Своя гняв, защото не може да контролира настроението Си или защото е толкова ядосан, че трябва да излее гнева Си. Напротив, Неговият гняв е проява и истински израз на Неговия праведен нрав и е символично разкриване на Неговата свята същност. Бог е гняв и не търпи да бъде оскърбяван — това не означава, че Божият гняв не прави разлика между причините или че е безпринципен; именно поквареното човечество притежава изключителното „право“ на безпринципни, случайни изблици на ярост; ярост, която не прави разлика между различните причини. Когато човек придобие статут, често му е трудно да контролира настроението си и затова с удоволствие се възползва от възможностите да изрази недоволството си и да излее емоциите си; често избухва в ярост без видима причина, за да покаже на какво е способен и да даде на другите да разберат, че статутът и идентичността му са различни от тези на обикновените хора. Разбира се, покварените хора без никакъв статут също често губят контрол. Гневът им често е предизвикан от накърнени лични интереси. За да защитят собствения си статут и достойнство, те често дават воля на емоциите си и разкриват арогантната си природа. Човекът ще пламне от гняв и ще даде воля на емоциите си, за да защити и поддържа съществуването на греха, а тези действия са начинът, по който човекът изразява недоволството си; те са пълни с нечистотии, със схеми и интриги, с човешка поквара и нечестивост, а най-вече са пълни с необузданите амбиции и желания на човека. Когато справедливостта се сблъска с порочността, гневът на човека не се разгаря в защита на съществуването на справедливостта или за да я подкрепи; напротив, когато силите на справедливостта са застрашени, преследвани и нападнати, човекът не обръща внимание, отбягва темата или се отдръпва. Когато обаче се сблъска със силите на нечестивостта, човекът се приспособява, прекланя се и угодничи. Следователно, даването на воля на емоциите от страна на човека е отдушник за нечестивите сили и това е проява на необузданото и неудържимо нечестиво поведение на човека от плът и кръв. Когато обаче Бог излее Своя гняв, всички нечестиви сили ще бъдат възпрени, всички грехове, които вредят на човека, ще бъдат обуздани, всички враждебни сили, които пречат на Божието дело, ще бъдат разкрити, отделени и прокълнати, а всички съучастници на Сатана, които се противопоставят на Бог, ще бъдат наказани и изтребени. На тяхно място Божието дело ще продължи безпрепятствено, Божият план за управление ще продължи да се развива стъпка по стъпка според графика, а Божиите избраници вече няма да бъдат смущавани и подвеждани от Сатана, докато онези, които следват Бог, ще се радват на Божието ръководство и ресурс в спокойна и мирна среда. Божият гняв е предпазна мярка, която пречи на всички нечестиви сили да се множат и да вилнеят, а също така е предпазна мярка, която защитава съществуването и размножаването на всички справедливи и положителни неща и завинаги ги пази от потискане и подриване.

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият II)

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Свързано съдържание

Свържете се с нас в Messenger