Бог използва думите Си, за да сключи завет с човека

Битие 9:11-13  Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.

След като Създателят сътворява всички неща, властта Му отново се потвърждава и провъзгласява в завета на дъгата

Властта на Създателя е провъзгласена навеки и се упражнява сред всички създания, и Той не само управлява съдбата на всички неща, но господства и над човека, специалното създание, което Той е сътворил със собствените си ръце и което притежава различна жизнена структура и съществува в различна форма на живот. След създаването на всички неща Създателят не престана да упражнява Своята власт и могъщество. За Него властта, която Му даде върховенство над всичко съществуващо и над съдбата на цялото човечество, формално започна чак след като човечеството наистина се роди от ръката Му. Той възнамеряваше да ръководи човечеството и да властва над него, възнамеряваше да го спаси и истински да го спечели, да спечели човечество, което да ръководи всички неща. Възнамеряваше да постави живота на това човечество под Своята власт и то да я познае и да ѝ се покори. Така Бог започна да използва словото Си, за да изрази официално Своята власт сред хората, и започна да упражнява властта Си, за да приложи словото Си на практика. Разбира се, в този процес Божията власт беше провъзгласена навсякъде, а Аз просто подбрах някои специфични, добре познати примери, от които можете да разберете и познаете неповторимостта на Бог и Неговата неповторима власт.

Между откъса от Битие 9:11-13 и горните откъси, отнасящи се до писменото споменаване на сътворението на света от Бог, има прилика, но има и разлика. Каква е приликата? Тя се крие в словото, което Бог използва, за да постигне онова, което е възнамерявал да направи, а разликата е, че цитираните тук откъси представляват Божия разговор с човека, по време на който Той е сключил завет с човека и го е информирал за съдържанието на този завет. Това упражняване на Божията власт бе постигнато в процеса на Неговия диалог с човека, което означава, че преди създаването на човечеството Божиите слова представляваха наставления и заповеди, дадени на онези същества, които Той възнамеряваше да създаде. Но сега се появи някой, който можеше да чуе Божието слово, и затова словото Му беше както диалог с човека, така и призив и предупреждение към човека. Освен това Божиите слова бяха заповеди, носещи Неговата власт, които бяха предадени на всички неща.

Кое Божие дело е записано в този откъс? В него е записан заветът, който Бог сключи с човека, след като унищожи света с потоп. Откъсът разказва на човека, че Бог няма повече да изпраща такова унищожение на света и че за тази цел Бог създаде знак. Какъв беше този знак? Писанието казва, че „поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята“. Това са истинските слова, които Създателят каза на човечеството. И щом Той изрече тези слова, пред очите на човека се появи дъга и тя все още е там. Всеки е виждал тази дъга, а когато я видиш, знаеш ли как се появява? Науката не е в състояние да ѝ даде обяснение или да определи нейния източник, нито да установи нейното местонахождение. Причината е, че дъгата е знак за завета, сключен между Създателя и човека. Тя не се нуждае от научна обосновка, не е направена от човека и човекът не е в състояние да я промени. Тя е продължение на властта на Създателя, след като Той произнесе словата Си. Създателят използва Свой собствен специален метод за спазване на завета Си с човека и на обещанието Си, следователно използването на дъгата като знак на завета, който е сключил, е небесен указ и закон, който трябва да остане непроменен завинаги, както за Създателя, така и за сътвореното човечество. Трябва да се каже, че този неизменен закон е още едно истинско проявление на властта на Създателя след сътворението на всички неща. Трябва също да се отбележи, че властта и могъществото на Създателя са безгранични; използването на дъгата като знак е продължение и разширение на властта на Създателя. Това беше още едно дело, извършено от Бог чрез Неговото слово, и знак за завета, който Бог бе сключил с човека чрез словото Си. Той разказа на човека какво е решил да извърши и по какъв начин ще бъде осъществено и постигнато. По този начин то бе извършено в съответствие със словото от Божиите уста. Само Бог притежава такава мощ и днес, няколко хиляди години след като Той изрече тези слова, човек все още може да вижда дъгата, изречена от Божията уста. Благодарение на изречените от Бог слова това явление е останало непроменено и е запазено в първоначалния си вид до днес. Никой не може да премахне тази дъга, никой не може да промени нейните закони и тя съществува единствено поради Божието слово. Точно това е властта на Бог. „Бог има предвид това, което казва. Това, което казва, ще бъде направено и това, което прави, ще трае вечно“. Тези слова са ясно изразени тук и това е ясен белег и характерна особеност на властта и могъществото на Бог. Такъв белег или характерна особеност не е притежаван и не може да се види в нито едно от сътворените същества, нито пък се забелязва в което и да е от несътворените същества. Той принадлежи само на единствения Бог и отличава идентичността и същината, които притежава единствено Създателят, от тези на сътворените същества. Същевременно той е и белег и характерна особеност, който, с изключение на Самия Бог, не може да бъде надминат от никое сътворено или несътворено същество.

Сключването на завета Му с човека беше дело от голямо значение, което Той възнамеряваше да използва, за да съобщава даден факт на човека и да изкаже намерението Си пред него. За тази цел Той приложи уникален метод, като използва специален знак, за да сключи завет с човека — знак, който стана обещание за завета, сключен от Него с човека. Беше ли велико събитие сключването на този завет? Точно колко велико беше? Точно това прави този завет толкова забележителен: той не е някакво споразумение, сключено между двама души или между две групи, нито е споразумение между държави, а завет, сключен между Създателя и цялото човечество, и ще остане в сила до деня, в който Създателят не сложи край на всички неща. Изпълнителят на този завет е Създателят и Той е неговият защитник. Накратко, заветът на дъгата, сключен с човечеството, е изцяло осъществен и постигнат в съответствие с разговора между Създателя и човечеството и остава в сила до днес. Какво друго могат да направят сътворените същества, освен да отстъпят пред властта на Създателя, да ѝ се подчинят, да вярват в нея, да я ценят, да свидетелстват за нея и да я възхваляват? Защото никой друг освен единствения Бог няма силата да сключи такъв завет. Многократната поява на дъгата е послание към човечеството и привлича вниманието му към завета между Създателя и човечеството. Онова, което се демонстрира в непрекъснато повтарящото се явление на завета, сключен между Създателя и човечеството, не е дъгата или заветът сам по себе си, а непоклатимата власт на Създателя. Многократното появяване на дъгата показва грандиозните и чудотворни дела на Създателя на скрити места и същевременно представлява жизненоважно отражение на властта на Създателя, която никога няма да изчезне и никога няма да се промени. Не е ли това проява на още една страна от неповторимата власт на Създателя?

(Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият I)

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.